Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 25.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 906 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск по чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост.
Производството е образувано по искова молба на ищеца „БУЛХОПС- 90”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Костандово, общ.Ракитово, Цех
за хмелов гранулат,представлявано от изп. директор А.И. ***, ЕИК *********, със
седалище и адрес гр.Ракитово, ул.”Иван Клинчаров” № 57, представлявана от Кмета
К.Х. .
Предявен е отрицателен установителен иск за
собственост по чл.124 ГПК.
Ищецът твърди, че владее
от месец април 1999г. следните недвижими имоти, намиращи се в гр.Ракитово, общ.Ракитово,
а именно: 1. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.1, със застроена площ от 254 кв.м., брой етажи 3,
предназначение - промишлена сграда; 2. Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.2 със застроена площ от 272 кв.м., брой етажи 1, предназначение -
промишлена сграда; 3. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.3 със
застроена площ от 381 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 4.
Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.4 със застроена площ от 203 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 5. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.5 със застроена площ от 281 кв.м., брой етажи 1,
предназначение - промишлена сграда; 6. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.6
със застроена площ от 42 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена
сграда; 7. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.7 със застроена площ от
30 кв.м., брой етажи 1, предназначение -- промишлена сграда; 8. Промишлена
сграда с идентификатор 62004.5.68.8 със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи
1, предназначение- промишлена сграда; 9. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.9
със застроена площ от 122 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена
сграда; 10. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.10 със застроена площ
от 277 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 11.Промишлена
сграда с идентификатор 62004.5.68.11 със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи
1, предназначение - промишлена сграда, всички те построени в поземлен имот с
идентификатор 62004.5.68, съгласно скица № 15-211171/03.05.2016 г. на Служба
СГКК -гр.Пазарджик с площ от 9 272 кв.м., трайно предназначение на територията
- урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
терен, който имот по предходен план е кв. 1а, парцел ХLV, при граници и съседи:
62004.5.67, 62004.5.66, 62004.5.9512, 62004.5.9511.
Поради това, че
дружеството владеело сградите повече от 10 год., била попълнена молба
декларация за признаване на правото на собственост върху недвижими имоти, чрез
извършване на обстоятелствена проверка, за които молителят не притежава Нотариален
акт и на 18.08.2016 г. била подадена в общ. Ракитово за необходимите заверки.
Молбата-декларация била заверена от отдел „Евроинтеграция, общинска собственост
и стопански дейности“ при общ. Ракитово и се удостоверило, че на основание чл.
30 от ЗСПЗЗ след приключване на срока за разпределение на имуществото на
заличената организация по параграф 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /АПК РАКИТОВО- в
ликвидация/, неразпределените и непродадените сгради, както и описаните на
страница 1 в молбата декларация сгради са станали общинска собственост. Като
такива не подлежат на придобиване по давност. Отдел „МТД“ при общ.Ракитово удостоверила, че декларираните сгради са
общински сгради и не са декларирани от „БУЛХОПС-90“ АД. Молбата-декларация била
заверена и от Кмета на общ.Ракитово.
Настоява се на това, че с изложените факти се налагал изводът, че
общ.Ракитово счита петте сгради за общинска собственост на осн. чл.30 ЗСПЗЗ.
Твърди също, че „БУЛХОПС-90“АД владее
сградите явно, спокойно и несмущавано от месец Април 1999г. до настоящия
момент. Дружеството било във фактическа власт на сградите, поддържало ги,
използвало ги и ги охранявало до настоящия момент. Владението им било предадено
на дружеството от Земеделска кооперация „Хмел“ - гр.Ракитово, която било акционер
в търговското дружество и извършила апортна вноска на недвижими имоти, придобити
с договор от 01.02.1996 г., вписан в Агенция по вписванията гр.Велинград, с
който договор ЗК„Хмел“ - гр.Ракитово е купила от упълномощено лице от Министъра
на земеделието и хранителната промишленост по чл. 52, ал.8 от ППЗСПЗЗ на осн.
чл.7 и чл.18 от ЗС и чл.27, ал.6, т.1 от ЗСПЗЗ няколко поземлени имота,
подробно описани в чл.1 от буква „а“ до буква „м“ от договора. Така с договора за продажба на недвижим имот
кооперацията придобила собствеността на държавна земя, описана в чл.1, буква
„к“ от договора, а именно: 9.085 дка. държавна земя - парцел ХLV, върху който
има изградени трайни активи - сгради с инвентарни номера 38 - хмелосушилня, 39-
склад за хмел, 104 - склад метален, 117 - сграда за хмелосъбирачна машина от
стопански двор Ракитово на заличеното АПК „Ракитово“. Описаните в чл.1, буква
„к“ от договора сгради били придобити от кооперацията с договори от 08.01.1996
г., сключени между комисията по параграф 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр.Ракитово и ЗК
„Хмел“ гр.Ракитово, всички договори вписани в СВ - гр.Велинград на 23.02.1999
г. За продажбата била съставена фактура № 74/15.01.1996г. На основание
изброените договори ЗК „Хмел“ гр.Ракитово започнала да владее процесиите сгради
считано от 15.01.1996г., а през месец април 1999 г. предала владението на ищцовото дружество. Между
сградите предмет на описаните договори, сключени на 08.01.1996г. и сградите
нанесени в поземлен имот с идентификатор 62004.5.68 в землището на гр.Ракитово
съществува следната идентичност: Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.1
е идентична със сграда с инвентарен № 39 - склад за хмел; Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.2 е идентична със сграда с инвентарен № 104 - склад
метален; Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.3 е идентична със сграда
с инвентарен № 117 - сграда за хмелоберачна машина; Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.4 е идентична със сграда с инвентарен № 38
хмелосушилня.
Твърди също, че
ответникът Община Ракитово не е собственик на сградите, нито на основание чл.30
от ЗСПЗЗ, нито на каквото и да е друго основание. Ищцовото дружество било във
владение на сградите и имало правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск против ответната община, тъй като ищецът заявявал
самостоятелни права върху вещта, считайки да ги е придобил по давност и имал
възможността да се снабди с Нотариален акт на оригинерно основание - по
давностно владение, ако отрече претендираните от ответника права. Ответникът
заявявал права на собственост, каквито не притежавал, но пречел на ищеца да се
снабди с Нотариален акт по обстоятелствена проверка, като преченето било
изразено в заверките на молбата-декларация от 18.08.2016г. и като не издавал
данъчни оценки за процесиите сгради. Претенциите на ответника върху процесните сгради били неоснователни,
което пораждали настоящия правен спор.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение, с което да
признае в отношенията между „БУЛХОПС - 90“ АД и ОБЩИНА РАКИТОВО, че ОБЩИНА
РАКИТОВО не е собственик на следните 11бр. сгради: 1. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.1, със
застроена площ от 254 кв.м., брой етажи 3, предназначение - промишлена сграда;
2. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.2 със застроена площ от 272
кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 3. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.3 със застроена площ от 381 кв.м., брой етажи 1,
предназначение - промишлена сграда; 4. Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.4 със застроена площ от 203 кв.м., брой етажи 1, предназначение -
промишлена сграда; 5. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.5 със
застроена площ от 281 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда;
6. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.6 със застроена площ от 42
кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 7. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.7 със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи 1,
предназначение -- промишлена сграда; 8. Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.8 със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи 1, предназначение-
промишлена сграда; 9. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.9 със застроена
площ от 122 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 10.
Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.10 със застроена площ от 277
кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 11.Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.11 със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи 1,
предназначение - промишлена сграда, всички те построени в поземлен имот с
идентификатор 62004.5.68, съгласно скица № 15-211171/03.05.2016 г. на Служба
СГКК -гр.Пазарджик с площ от 9 272 кв.м., трайно предназначение на територията
- урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
терен, който имот по предходен план е кв. 1а, парцел ХLV, при граници и съседи:
62004.5.67, 62004.5.66, 62004.5.9512, 62004.5.9511. Претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131
от ГПК е постъпил отговор от ответника В него намира предявения иск за
процесуално недопустим и неоснователен по следните съображения: Не отговаряло
на истината твърдението, че дружеството владеело имотите от 1999 година, тъй
като през годините били водени дела, поради спорове за собственост. Тези имоти били собственост на Община
Ракитово и за това ищеца не ги бил
придобил по давност, поради забраната за това предвидена в ЗОС – развити са
подробни съображения в тази насока, вкл. и за спиране на давността и за
наложения мораториум върху придобивната давност относно държавни и общински
имоти. Поради това и се иска отхвърляне на исковете. Претендира и разноски по
делото.
В о.с.з. ищецът, чрез
пълномощниците си адв.Г. и адв.П., поддържа изцяло предявения отрицателен
установителен иск за собственост, с подробни съображения в писмена защита.
В о.с.з. ответникът, чрез
пълномощниците си адв.Л. и адв.М.П.., оспорва иска, поддържат възраженията си. Твърди,
че ответникът е собственик на процесните имоти.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от ищеца доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
По делото са представени
от ищеца четири договора, всичките от
08.01.1996г. –сключени между Комисията по §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр.Ракитово, като
продавач и ЗК “Хмел“ -гр.Ракитово, като купувач. Договорите са вписани на
22.02.1999г. в служба вписвания и са нотариална заверка на подписи на членовете
на комисията по §29.
С тези договори са
закупени от ЗК “Хмел“ -гр.Ракитово следните сгради, находящи се в стопански
двор гр.Ракитово: хмелосушилня с инв.№ 38 за сумата от 50 000 лева, склад за хмел с инв.№ 39 за сумата от
300 000 лева, склад метален с инв.№ 104 за сумата от сто и шест хиляди лева и сграда за хмелосъбирачна машина от
стопански двор Ракитово с инв.№ 117 за сумата от 215 000 лева.
За извършената продажба е
съставена фактура № 74/15.01.1996г. в която под номера 8,9,10 и 11 са описани горните сгради с тяхната стойност,
а като начин на плащане е посочено „с талони от правоимащи“.
С Договор за продажба на недвижим имот, сключен на 01.02.1996 г., на
основание чл. 7 и чл. 18 от ЗС и чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 52, ал. 8
от ППЗСПЗЗ, продавачът, чрез упълномощено от министъра на земеделието и
хранителната промишленост лице, прехвърля на купувача - "ЗК
"Хмел" гр. Ракитово недвижими
имоти, собственост на заличеното АПК "Р.", като в имотите в б.
"е" е прехвърлена 9.085 дка държавна земя –парцел XI V –ти от стопански двор Ракитово на АПК-Ракитово, върху който са изградени
сгради с инв.№№ 38, 39, 104 и 117. Договор е вписан в АВ, имотен регистър под
акт ЗЗ, том 66, стр. 150 от март 1997 г. Общата цена на продадената държавна
земя е в размер на 681 375 лв., определена от лицензиран оценител и протокол за
разпределение на провоимащите от 08.01.1996г. Въпросната цена е следвало да се
плаща разсрочено за 10 години на равни годишни вноски индексирани с 20% от год.
инфлация обявена от НСИ.
С този договор е учредена и законно ипотека на държавата върху
продадените имоти, за обезпечаване на вземането й.
По делото няма данни за това дали купувача "ЗК "Хмел" гр.
Ракитово е заплатил цената на продадените му държавни земи от МЗХП.
По делото е представен препис-извлечение от Устава на АД
"Булхопс-90" АД, вписано под вх. № 385.а-127, т. 2, д. 481/30.04.1999
г., видно от което ЗК "Хмел" прави непарична вноска, като апортира
имотите в посочения по-горе договор от 01.02.1996 г., в резултата на която
апортна вноска ЗК "Хмел" участва с капитал от 2 200000лв. До колкото с въпросния договор от 01.02.1996
г. е прехвърлена само собственост върху 9.085 дка държавна земя –парцел XI V –ти, върху който са изградени сгради с инв.№№ 38, 39, 104 и 117, която
собственост е апортирана от ЗК "Хмел", то и ищеца
"Булхопс-90" АД в резултат на
апорта е станал собственик на земята в която са построени процесните сгради с инв.№№
38, 39, 104 и 117.
Представена е и скица на парцел XLV - „Хмелосушилня“ от стопански двор гр.Ракитово /л.25/ видно от която парцела е с
площ от 9085кв.м. и в него са отразени като съществуващи сгради с
.№№ 38, 39, 104 и 117.
В същия парцел има отразени сгради с инв.№№ 97, 113 и 1226 и още една 117
на 2 етажа, като и още 3 малки сгради без инв.номер.
Представена е от ищеца и Скица № 15-361699//25.07.2016г. издадена от СГКК-Пазарджик
за им. с идентификатор 62004.5.68, според която имота е с площ от 9272 кв.м. и
начин на ТП –„др.производствен, складов обект“. В имота има посторени 11 бр.
стопански сгради с идинтификатори от 1 до 11 вкл. с площи в поредност: 254
кв.м.; 272кв.м.; 381 кв.м.; 203кв.м.; 281кв.м.; 42кв.м.; 30кв.м.; 27кв.м., 122
кв.м. и 277 кв.м., както и отделни скица за всяка една от сградите издадени от СГКК-Пазарджик
на 25.07.2016г.
Не е спорно между страните, а и това се
установява от представените от ответника 10 бр. актове за частна общинска
собственост, а именно: Акт № 605/14.09.2016г.
, Акт № 606/14.09.2016г., Акт № 607/14.09.2016г., Акт № 608/14.09.2016г.,
Акт № 609/14.09.2016г., Акт № 610/14.09.2016г., Акт № 611/14.09.2016г., Акт №
612/14.09.2016г., Акт № 613/14.09.2016г. Акт № 614/14.09.2016г., вписани в служба вписвани като актове с №№
116,117,118,119,120,121,122,123,124,125 с които са актувани процесните имоти: 1.
Промишлена сграда /склад за хмел/ с идентификатор 62004.5.68.1, със ЗП от 254 кв.м., брой етажи 3; 2.
Промишлена сграда /склад пр-н/ с идентификатор 62004.5.68.2 със ЗП от 272
кв.м., брой етажи 1; 3. Промишлена сграда /хмелоберачна/ с идентификатор
62004.5.68.3 със застроена площ от 381 кв.м., брой етажи 1, предназначение -
промишлена сграда; 4. Промишлена сграда /хмелосушилня/ с идентификатор
62004.5.68.4 със ЗП от 203 кв.м., брой етажи 1; 5. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.5 /хмелоберачна/ със ЗП от 281 кв.м., брой етажи 1; 6.
Промишлена сграда /производствен обекта/ с идентификатор със ЗП от 42 кв.м.,
брой етажи 1; 7. Промишлена сграда /производствен обекта/ с
идентификатор 62004.5.68.7 със ЗП от 30 кв.м., брой етажи 1; 8.
Промишлена сграда /навес с ограда-производствен/ с идентификатор 62004.5.68.9 със
застроена площ от 122 кв.м., брой етажи 1; 9. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.10 със ЗП от 277 кв.м., брой етажи 1; 11.Промишлена
сграда с идентификатор 62004.5.68.11 със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи
1, всички те построени в поземлен имот с идентификатор 62004.5.68. В тези актове
е посочено, че те се съставят на осн. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС и чл.30, ал.1 и 2
от ЗСПЗ, Приемо- предавател протокол от 26.10.1998г. на комисията по § 29, ал.1
от ЗСПЗЗ и Протокол от 26.06.2016г.
Не представен акт за частна общинска собственост за имота: Промишлена
сграда с идентификатор 62004.5.68.8 със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи
1, предназначение- промишлена сграда, предмет на делото. Представено е обаче от
ищеца Удостоверение за данъчна оценка /л.56/, в което са вписани всичките 11бр.
сгради, като собственост на Община Ракитово. А също така и Констативен протокол
от 12.09.2016г. за извършаване на оглед на всичките процесни 11 бр. сгради.
Ответникът е представил и 3бр. Актове за държавна собственост на недвижим
имот, а именно: АДС №966/01.10.1992г.; АДС №965/01.10.1992г. и АДС №998/01.10.1992г., които на осн. чл.77, ал.1
от НДИ са актувани само сградите находящи се в кв.1, парцел №1-АПК, а именно: –
Склад за хмел на ЗП от 280кв.м.; Сграда хмелосушилня със ЗП 250 кв.м.; Сграда за хмелоберачна машина със ЗП 270
кв.м.
По делото е приета и неоспорена от страните СТЕ, изготвена от в.л.Й.Г.
/л.98-105/, от заключението по която се установява, че :
1. Масивна сграда с идентификатор 62004.5.68.1 от КК, със застроена площ от 254 кв.м., брой етажи 3,
предназначение промишлена сграда - склад за хмел, е идентична със сграда с
инвентарен № 39 - склад за хмел.
2. Масивна сграда с идентификатор 62004.5.68.2 със застроена площ от 272 кв.м., едноетажна,
предназначение промишлена сграда - склад метален, е идентична със сграда с
инвентарен №
104 - склад метален.
3. Масивна сграда с идентификатор 62004.5.68.3 със застроена площ от 381 кв.м., едноетажна,
предназначение промишлена сграда - за съхранение на хмелоберачна машина, е
идентична със сграда с инвентарен № 117-
сграда хмелоберачна машина.
4. Масивна сграда с идентификатор 62004.5.68.4 със застроена площ от 203 кв.м., едноетажна,
предназначение промишлена сграда - хмелосушилня, е идентична със сграда с
инвентарен № 38 - хмелосушилня.
5.
От
констативно съобразителна част на СТЕ се установява, че имота с идентификатор
62004.5.68 с площ от 9085кв.м., находящ се в стопански двор на гр.Ракитово, е идентичен с УПИ XLV от кв.1а по регулационния
план на Ракитово. В него има построени 11бр. сгради с идентификатори от 62004.5.68.1
до 62004.5.68.11. Сградите с идентификатори от 62004.5.68.5 до 62004.5.68.11
нямат инвентарни номера, същите са с предназначение, съответно: 5 – за
съхранение на хмелоберачна машина; 6 – за съхранение на гориво за паркокотлите;
7 – парокотелно; 8 – парокотелно; 9 – навес със застроена под него стая за
охрана; 10 - за съхранение на
хмелоберачна машина; 11 – паянтова построена след срутване. Според договора за
продажба от 01.02.1996г. сключен с МЗХП в този имот в Ракитово има сгради с
инв.№№ 20,21,23,34,35,38,39,104,117 и 1022.
6.
Вещото лице е
дало заключение за идентичност на сгради само с инв.№№ 38, 39, 104 и 117, но не
и за останалите сгради.
Ищецът е представил и Молба-декларация подадена от него до нотариус №650
по рег на НК, с искане за съставяне на констативен НА за собственост на
единадесет стопански сгради с идентификатори от 62004.5.68.1 до 62004.5.68.11 и
със ЗП, съответно от: 254 кв.м, 272
кв.м., 381 кв.м, 203 кв.м, 281 кв.м, 42 кв.м, 30 кв.м, 27 кв.м, 122 кв.м, 277
кв.м, 33 кв.м, построени в поземлен имот с площ
9 085 кв.метра, съставляващо парцел XLV от бивш стопански двор по плана на Ракитово. В нея е направено записване от ответната
Община Ракитово, че описаните сгради са стнали общинска собственост на осн.
чл.30 от ЗПЗЗ, като остнало неразпределено имущество на АПК-Ракитово.
По делото е представен и въпросния Приемо- предавател протокол от
26.10.1998г. на комисията по § 29, ал.1 от ЗСПЗЗ, като предаваща страна и
Община Ракитово, като приемаща. На него е поставен печат на община Ракитово с
вх. № 37-0…-46 от 26.08.2016г. В този протокол в р-л II Сгради със специфично предназначение са
изброени, като предадено неразпределено имущество следните сгради: В стопански
двор Ракитово: 1. инв. № 38 -сграда хмелосушилня; 2. инв. № 39 -сграда склад за хмел; 3. инв. №
1026 -сграда хмелоберачна машина; 4. инв. № 117 -сграда хмелоберачна машина. А в
стопански двор Костандово, както следва: 1.
инв. № 63 -сграда тютюносушилня; 2. инв. № 103 -сграда хмелосушилен пункт; 3. инв. № 105а -сграда хмелосушилня; 4. инв. № 113 – производствено хале; 5. инв. № 114 –склад; 6. инв. № 115 – Битова сграда; 7. инв. № 116 – помещение за парно; 8. инв. №
119 -сграда хмелосушилня; 9. инв. № 1021 –Цех за обувки с битова сграда. Протокола е подписан за приемаща и за
предаваща страна от Й.С.. В него е направено и записване за общо събрание с
протоколчик З.Т. /пописала се/.
Въпросния Приемо- предавател протокол от 26.10.1998г. на комисията по §
29, ал.1 от ЗСПЗЗ е оспорен от ищеца, като неверен - такъв с недостоверна дата
и поради това, че подписалото го за предаваща страна -Й.С. не е била
пълномощник на правоимащите лица по чл.27 от ЗСПЗЗ след 02.10.1998г. и преди
тази дата.
Във връзка с това оспорване ищеца е представил и следните доказателства: Писмо
№ 254/2000г. на Кмета на община Ракитово, касаещо част от архива на АПК, който
се намирал в сградата на АПК и в стаи запечатани от полицията и в лицата Й.С. и
М.М., който ще бъде изискан от тях, след което да се извърши проверка и да се
проведе Общо събрание на правоимащите; Писмо № 207/5.10.2001г. на кмета на
община Ракитово до Обл.управител, касаещо отказа на С. да предаде архива на АПК
и сведения за раздаденото имущество, при което е станало невъзможно на
доразпределение на останалото такова; Писмо до Й.С. ***, от 10.02.2005г., с
което се изисква от нея да представи документацията на комисията по §29, касаеща
разпределението на имуществото на правоимащите лица по чл. 27 от ЗСПЗЗ; Писмо
№380/21.12.2003г. до Й.С., А.Д. и Н.Т. от Кмета на Община Ракитово, касаещо непредаване на документацията на
АПК-Ракитово, данни за извършените продажби на имущество, договорите за
продажби и средствата получени от тях, както за това със Заповед №
789/23.03.2000г. да са отнети правомощията на комисията по §29.
Представени са също: Жалба на инициативен комитет на провоимащите с
дялове от АПК –Ракитово до Областния управител от 2004г., съдържаща искане за
провеждане на Общо събрание на провоимащите, подготвено от кмета на общината,
за вземане на решение за разпределение на имуществото и оправомощаване на лица
по §29 за извършването му и приключване на ликвидацията, поради отнемане
правомощията на Й.С. със Заповед № 789/23.03.2000г. на областния управител.
Видно от въпросната Заповед № 789/23.03.2000г. на областния управител на
обл.Пазарджик с нея са отнети правомощията на комисията по §29, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ за разпределение на имуществото на
организацията по §12 - АПК-Ракитово с
председател Й.С.. С нея е разпоредено
кмета на община Ракитово да подготви провеждане на общо събрание на
правоимащите.
По делото е представен и Протокол
от Общото събрание на правоимащите лица по чл.27, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ,
проведено на 02.10.1998г. с дневен ред: 1. Отчет за дейността на комисия по
§29; 2. Разпределение на имуществото на АПК -Ракитово /организация по чл.12 от
ЗСПЗЗ/ , удължаване срока за дейност на комисията по §29 или избор на нова
комисия. За председател на събранието е избран Г.М., а за протоколчик –М.С.. На
това събрание и изслушан отчета на комисията, прочетен от С. и е избрана
единодушно нова комисия по §29 от седем члена, а именно: М.С.; С.Б.; Г.Б.; И.Г.;
Н.П.; Д.Х. и Д.П. с гласовете на 14,4% от правоимащите. Няма данни в протокола
да е приет прочетения отчет за дейността на предходната комисия, нито такива тя
да е освободена от задължения и отговорности.
Няма данни, а не се и твърди така избраната нова ликвидационна комисия по
§29 да е започвала някога работа като такава. Точно обратното се установява от
данните по делото, че документацията на АПК-Ракитово, свързана с неговата
ликвидация е продължила да се съхранява от предишния ликвидационен съвет и не
предавана нито на новоизбранта комисия, нито на община Ракитово. Тоест дори и
да се приеме, че общото събрание на правоимащите е избрало нова комисия по §29, то тя не
започвала работа като такава.
Ответникът от своя страна е оспорил истинността на представения от ищеца
Протокол от Общото събрание на правоимащите лица по чл.27, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ, проведено на 02.10.1998г., като е оспорил достоверността на дата на
провеждането му, респективно дадат на съставяне на протокола и подписите
положени в протокола за председател и протоколчик.
В тази връзка е назначена СГрЕ и са разпитани
свидетели.
От заключение по СГрЕ, изготвена от в.л.Н. се установява, че ръкописния
текст на Протокола на общото събрание и е изпълнен от М.С., което лице е
положило и подпис под него за протоколчик. Подписа положен до името на Г.М.,
като председател на събранието е положен от него, но във време различно от
момента на съставяне на документа. Не възможно да се установи кога е бил съставен
този документ, тъй като е представено само копие от оригиналния такъв.
От показанията на свидетелите М.Б., К.Т. и Г.М., при съвпадение на същите
се установява следното: на 02.10.1998г.
е проведено общо събрание на правоимащите, което е протекло при дневен
ред: 1. Отчет за дейността на комисия по §29; 2. Избор на нова комисия по §29.
На това събрание е избран Г.М., а за протоколчик –М.С.. Прочетен е отчет и е
избрана нова комисия от седем члена. Специално св.Б. сочи имената на членовете
на новата комисия, които съвпадат с тези записани в протокола. Същата
свидетелка твърди, че за събранието на 02.10.1998г. било съобщавано по радиоредбата. Свидетелите Б.
и Т. твърдят, че Й.С. е избягала от събранието. От своя страна св.Г.М., твърди
да е бил председател на въпросното общо събрание, тъй като е бил избран за
такъв. Събранието обаче нямало покритие, а нямало и разбирателство. На
събранието не била избрана нова комисия, като не му е известно в последствие да
е избрана такава. Същевременно твърди да е имало гласуване за избор на
комисия. Отрича обаче да е подписвал някога
протокол от това събрание. Вместо това заявява, че подписа в протокола прилича
на неговия, но не е негов.
Свидетелката Й.С. сочи, че действително на 02.10.1998г. се е провело общо събрание на правоимащите.
На него тя присъствала в качеството си на председател на комисията по §29, за
каквато била избрана през декември 1997г. на друго проведено събрание на
правоимащите. Имало квестори на събранието и списъци на правоимащите
представени от областния управител. Според свидетелката събранието нямало
кворум, тъй като не присъствали 50%+1 от правоимащите по списъка. На събранието
присъствал кмета на общината и представители на областната управа, а
председател на събранието бил Г.М.. Съставил се протокол, който бил заверен от
представители на областната управа. Свидетелката си тръгнала от това
събрание, а на него останали само хора,
които членували в ЗК „Хмел“ и която била получила имущество срещу дяловете си. След
02.10.1998г. друго общо събрание не било
провеждано. Свидетелката твърди също, че през 1996г. не е била председател на
ликвидационната комисия, а такъв е бил Г.В.. Твърди също, че в качеството си на
председател на комисията по §29, за каквото била избрана през м.12.1977г. е
представила в областната управа списък с имуществото, което следвало да се
разпредели между правоимащите. Твърди също, че към този момент договорите от
1996г. не били съществували. Тъй като тези договори ги нямало, не ги била взела
предвид при съставяне на списъка с неразпределеното имущество за предаване,
като опис. Внесла описа в областната управа, тъй като такъв бил реда, а в
общината не бил внесен. Чакали областната управа да се произнесе, което било
направено. Твърди също, че многократно
правила опити да предаде протокол с неразпределеното имущество в община
Ракитово при различни кметове. Давала им този протокол, дори го обсъждали, но в
общината не й били дали входящ номер и не искали да въведат този документ.
Същевременно при повторния и разпит свидетелката С. твърди, че още преди
общото събрание което се състояло на 02.10.1998г. и някъде през м.08.1998г., когато
било първото насрочване, бил съставен списък на останалото неразпределено
имущество на АПК –Ракитово, тъй като трябвало да го прочете. Но не го прочела
на това първо събрание, нито на следващото състояло се такова. В последствие
така съставения списък и преди края на м.10.1998г. тя лично го занесла в
общината и го предала. След това многократно й били искани от община Ракитово
до представя документацията на АПК и тя само това правела. Конкретно на адв.Л.
не е давала този списък. Свидетелят Т. твърди, че е видял как комисията по §29,
и конкретно С., З.Т. и Л. са съставяли на ръка списък на останалото
неразпределено имущество на АПК-Ракитово. Твърди също, че на общото събрание,
което се състояло в читалището, било взело решение останалото имущество да се
предаде на общината под опис. Няколко дни след това С. отишла да го дава на
кмета. Тогава кмет на общината бил П.. Тогава видял списъка вече написан на машина.
Този свидетел твърди още, че видял, как С. дава списъка на неразпределеното
имущество на АПК-Ракитово на секретарката или деловодителката в общината, тъй
като кмета бил казал да го даде там да го заведат. Това станало в края на
м.10.1998г. Твърди още, че в последствие и някъде през м.12.1998г. присъствал
на една среща, на която кмета П. с други лица умували какво да правят с
останалото неразпределено имущество на АПК-Ракитово. В последствие през 2013г.
подсетил кмета, че трябва общината да си вземе имуществото, което го е владяла
ЗК „Хмел“ и то да бъде актувано, след което евентуално да се преразпредели.
Същият свидетел твърди и, че това имущество никой не го ползва.
Предвид горните доказателства, съдът намира за установено, че общо
събрание на правоимащите лица на АПК-Ракитово е проведено на 02.10.1998г. В него са взели участие правоимащи с право на
дял, представляващи 14,4% от всички дялове. На това събрание и избрана нова
ликвидационна комисия от седем члена. Съставен е протокол от общото събрание,
подписан от протоколчика на събранието, като не ясно кога е съставен протокола.
Този протокол обаче не е подписан от лицето избрано за председател на
събранието, тъй като самия той –Г.М. твърди, че никога не го е подписвал, а
подписа не негов. Освен това свидетелката С. твърди протокола де е бил
предписан от кмета П., което не се установява да е направено на този документ.
Ето защо и съдът намира оспорването на ответника досежно истинността на
документа -Протокол от Общото събрание на правоимащите лица по чл.27, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, проведено на 02.10.1998г., за частично основателно, в частта и
по отношение на подписа положен от председателя на събранието - Г.М., който не е изпълнен от него. При което и
същият не може да служи за доказателство за удостоверените с него факти.
За пълнота на
изложението, във връзка с един от аргументите на ищеца, че са подписалото
Приемо-предвателеп протокол от 26.10.1998г. за останалото неразпределено
имущество на АПК, като председател на
комисията по § 9, било нелигитимно, следва да се отбележи, че
предоставените пълномощия на определени лица по §29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗСПЗЗ, е свързан с въпроса за характеристиката на сроковете по §29, ал.8 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и чл. 56, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ,
които според установената практика ВКС е
прието е, че тези срокове не са решителни /фатални/ и пропускането им не води
до неблагоприятни последици за лицата, в чийто интерес са установени.
Следователно, действията на пълномощниците по §29, ал.1 са от естество да
породят правно действия във връзка с имуществото на организациите по §12 ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Само от обстоятелството, че на въпросния Протокол е поставен от общината
входящ номер с дата 26.08.2016г. не следва да се приеме за единствената
достоверна такава, на която Община Ракитово е предено описаното в протокола
останало неразпределено имущество на АПК-Ракитово. Това е така, тъй като не
само въпросната дата на входящия номер е 26.08.2016г., която дата е след
депозиране на искова молба в съда на 05.08.2016г., но и видно от входящия
регистър на Община Ракитово, документа е даден за поставяне на входящ номер от
пълномощника адв.Л. на ответната община. Което от своя страна е индиция, че този
протокол се е намирал в община Ракитово, преди да бъдее заведен в регистъра й с
входящ номер.
При тези данни съдът намира, че само от това, кога е преден на общината въпросния Приемо-предавателен
протокол от 26.10.1998г. на комисията по § 29, ал.1 от ЗСПЗЗ, обаче не следва,
че той не е бил съставен на датата посочена в него -26.10.1998г. Освен това
разпитана като свидетел Й.С. твърди, че Приемо-предвателния протокол е съставен
от нея на датата посочена в документа. Още преди края на 1998г. и само няколко
дни след общото събрание го предала в Община Ракитово, тъй като имала такова
задължение. Към този момента съставилото го лице Й.С. е била председател на
комисията по § 29, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като правомощията й на такъв, както и на
цялата комисия са отнети едва със Заповед № 789/23.03.2000г. Дори и мандата на
комисията по § 29, ал.1 от ЗСПЗЗ да е бил изтекъл към 26.10.1998г., както
твърди ищеца, като резултата от проведено общо събрание на правоимащите на 02.10.1998г.
/тоест около 20 дни след съставяне на протокола/, в което е избран нов състав на ликвидационна комисия,
то няма данни тази комисия не само да е легитимно избрана, но и да е започвала
някога да работи като такава. Този извод се подкрепя и от факта, че през 2004г.
се иска организиране и провеждане на общо събрание от провоимащите, каквото
общо събрание няма данни да провеждано, при което и правилно кмета е изисквал
именно от единствената съществуваща комисия по §29, независимо да е с отнети
правомощия да му предаде архива на АПК и данните за останалото неразпределено
нейно имущество. Това е така, тъй като
независимо да е с прекратени правомощия комисия по §29 е длъжна да съхранява
документите до предаването им на новоизбраната такава, в случай че бъде избрана
от Общото събрание на провоимащите лица.
По делото е представено от ответника и Заповед № 1910/12.06.1998г. на
Областен управител –Област Пловдив. Видно от същата е заповядано следното: 1.
Обявена е нищожността на Разделителен протокол от 15.05.1995г., взет от
ликвидационния съвет на АПК-Ракитово /в ликвидация/ и четиричленната комисия
избрана от Общото събрание на правоимащите, по силата на който са предадени на
ЗК „Хмел“ –Ракитово, 26 бр. сгради построени в стопанския двор , между които и
процесните сгради построени в парцел ХLV с инв.№№ с инв.№№ 38, 39, 104 и 117. Заповядано е също посочените в
заповедта 26 бр. сгради, между които и процесните да се изземат от ЗК „Хмел“
–Ракитово, а изпълнението е възложено на определените лица за комисия по §29 – Й.С.,
С.Ц. и К. П., избрани за такива с протокол от общо събрание №2/29.11.1997г.
Въпросната заповед е обжалвана от ЗК „Хмел“ –Ракитово, след като във
връзка с нейна жалба е постановено Решение № 38006/13.03.2000г. на петчленен
състав ВАС, по касационна жалба на ЗК „Хмел“ –Ракитово, срещу решение №
137/14.01.2000г. на ВАС. Видно от това Решение с него е оставено в сила решение
№ 137/14.01.2000г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на ЗК „Хмел“ –Ракитово
срещу Заповед № 1910/12.06.1998г. на Областен управител –Област Пловдив.
От мотивите на съдебното решение, както и от мотивите на Заповед № 1910/12.06.1998г. на Областен
управител –Област Пловдив става ясно, че с Разделителен протокол от
15.05.1995г. е прехвърлено на ЗК „Хмел“ –Ракитово цялото имущество на
АПК-Ракитово /в ликвидация/, без за това да е имало взето решение от общото
събрание на правоимащите. Въз основа на този разделителен протокол са сключени
между ликвидационната комисия и ЗК „Хмел“ –Ракитово, договори за продажба на
имущество на 08.01.1996г. и 29.04.1996г. Решение за продажба на имуществото
предмет на тези договори не било вземано от общото събрание на правоимащите по
чл.27 от , ал.1 от ЗСПЗ, поради което и както този протокол така и сключените
във връзка с него договори за продажба на имущество от 08.01.1996г. и
29.04.1996г. е прието да са нищожни, съобразно разпоредбата на §29, ал.9 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
От показанията на св.С. се установява, че тя е изпълнила Заповед №
1910/12.06.1998г. на Областен управител –Област Пловдив, сградите посочени в
нея, между които и процесните са били иззети от ЗК „Хмел“ –Ракитово още през
1998г., запечатани и на вратите им са поставени катинари. А ключовете са
сградите са държани от свидетелката С.. Същата периодически ходила и да подменя
лепенките на вратите, тъй като с времето те се отлепяли и падали. Показанията
на тази свидетелка досежно запечатване на сградите се потвърждават от
показанията на св.Т., който твърди преди 2000г. да е изпълнена заповедта на
областния управител и всички сгради, ползвани до тогава от ЗК „Хмел“ да са били
запечатани. Този свидетел твърди също, че от тогава никой не е ползвал сградите
за преработка на хмел от 2000г. до момента, като никога не е виждал някой да
работи там или да се докарва хмел. Ни бил виждал нито камиони нито работници.
Единствено една жена –Емилия стояла в пазачницата на портала, а сградите на
цеха били зад нея. Свидетелят твърди още, че във въпросните сгради само стоял
някакъв стар инвентар, а ако имало производство щяло да има и пушек и да се
види, но никога не бил видял такъв. Същевременно всяка година ходел на есен и
получавал като аренда картофи от ищеца
Булхопс-90 АД и се разписвал в една книга за това.
От показанията на св. А.Т. се установява, че бил член на управителния
съвет ЗК „Хмел“ –Ракитово. Процесните сгради били закупени от тази кооперация,
като били заплатени с стойността на дяловите капитали на правоимащите от
АПК-Ракитово. Кооперацията работела и сградите били използвани до 1999г. Тогава
ЗК „Хмел“ –Ракитово станала член на „Булхопс-90“ АД, като апортирали в
имуществото му земя, защото нямали средства, но продължили да работят до 2005г.
съвместно с „Булхопс-90“ АД. Тъй като нямали възможност да стопанисват
сградите, ги предоставили на „Булхопс-90“ АД да ги стопанисва. През 2004-2005г.
не издържала финансово ЗК „Хмел“ –Ракитово и обявили ликвидация, която
официално не била приключила. Сградите предоставили за ползване, стопанисване и
управление на „Булхопс-90“ АД, но документ за това не бил съставен. Наем за
това не бил пращана на кооперацията, тъй като била в ликвидация. Водили били и
разговори между председателя на кооперацията–А.М. и директора на ищеца, сградите
на ЗК Хмел да се прехвърлят на „Булхопс-90“ АД, но това така и не станало и не
били прехвърлени официално.
От показанията на св.Е.Ч., работеща при ищеца, при съвпадение с
показанията на останалите свидетели се установява, че тя е работела от 2000г.
за ищеца, като работното й място било в една стая на портала, определена за
пазач. И преди това била работела към АПК-Ракитово и към ЗК „Хмел“ на същото
място, където се намирали сградите на хмелосушилнята, тютюносушилнята и цеха за
обувки. ЗК „Хмел“ била образувана през
1995г. и част от правоимащите си дали копюрите в тази кооперация. С тях били
закупени сградите на хмелосушилнята, тютюносушилнята и цеха за обувки, където
работела. После влезли в „Булхопс-90“ АД и от тогава те били стопанисвани от
тази фирма, като на нея лично й било възлагано да извършва дребни ремонти от вида
да се замаже някоя врата. .Същата свидетелка твърди, че никой не бил идвал и не
бил запечатвал сградите. Те били използвани от ищеца, който имал там около 10
работници и преработвал докарван от него хмел.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св.Е.Ч. в частта в която
твърди, че никой не бил запечатвал сградите и от 2000г. те били използвани от
ищеца, който преработвал в тях докарван от него хмел, тъй като противоречат на
писмените доказателства и показанията на останалите свидетели, от които е видно
да е правено запечатване на сградите и в тях да не осъществявана никаква
дейност. На следващо място свидетелката сочи да е седяла в пазачницата на имот,
в който има цех за обувки, а такъв в процесния имот няма. При което и е седяла
в друг имот различен от процесния и няма как да има наблюдения за него.
По делото е допусната и изслушана СТЕ изготвена от в.л. С.Б., както и
повторна такава със същите задачи изготвена от в.л. К.И., поради оспорване на
предходната от ответника. От заключенията по тези СТЕ се установява следното: ЗК „Хмел“ -Ракитово е купила от упълномощено
лице от Министъра на земеделието и хранителната промишленост по чл. 52, ал. 8
от ППЗСПЗЗ на основание чл. 7 и чл. 18 от ЗС и чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ няколко
поземлени имота, подробно описани в чл. 1, буква „к“ от договора, а именно:
9.085 дка. държавна земя - парцел ХLI, върху който има изградени трайни активи
- сгради с инвентарни номера 38 - хмелосушилня, 39- склад за хмел, 104 - склад
метален, 117 - сграда за хмелосъбирачна машина от стопански двор Ракитово на
заличеното АПК „Ракитово“
Описаните в чл. 1, буква „к“ от договора сгради са придобити от
кооперацията с договори от 08.01.1996г., сключени между комисията по параграф
29 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр. Ракитово и ЗК „Хмел“ гр. Ракитово, всички договори
вписани в СВ - гр. Велинград на 23.02.1999 г. За продажбата е съставена фактура
№ 74/15.01.1996 г. на стойност 3 135 670,00лв за закупени 12 броя сгради, от
правоимащи лица с талони, като платежна форма. Процесиите сгради са налични по
инвентарен номер. Тяхната обща балансова стойност, по която са заведени в
имуществото на ЗК „Хмел“ е 2 251000лева от които 1 580 000лв в с. Костандово и
671 000лв в гр.Ракитово. Установено е плащане в размера на фактурата и остатък
от 884 670лв, които фактически са за други сгради, които не са предмет на
разглеждане на делото.
Относно начина на придобивана -няма ограничение да бъде извършено плащане е с талони, тъй като талоните
удостоверяват дяловото участие на лицата по чл.27 от ЗСПЗЗ, а размера на
дяловете се определя съгласно чл.50 от ППЗСПЗЗ. Фактурата е издадена от АПК в
ликвидация гр.Ракитово - Комисия по параграф 29 с председател М.М.. Фактурата
за сградите е получена от земеделска кооперация „Хмел“ чрез П.С.Д.. Заплатено е
с талони на правоимащи лица. В архив на ЗК „Хмел“
съществуват Удостоверения за получени талони на правоимащи с описание на
левовата равностойност на полагащото се имущество, част от които са съхранени в
архив при ищеца. Ликвидатора на ЗК „Хмел“ е покоен. Няма официално лице което
се разпорежда и съхранява данни и архив. Налични са данни за 928 броя молби за
членство, които са утвърдени кооператори по данни от архива на дружеството
ищец.
Удостоверенията за талони на член - кооператорите на ЗК „Хмел“ покриват и
надхвърлят стойността на дяловете с които е платено по фактура №
74/15.01.1996г. На основание изброените договори ЗК „Хмел“ гр.Ракитово е
започнала да владее процесиите сгради считано от 15.01.1996 г., а през месец
април 1999 г. ги предава на „Булхопс-90“ АД. С Устава на акционерно дружество „БУЛХОПС-90“ АД на основание чл.72 от ТЗ
се приема за собственик на 220 поименни акции ЗК „Хмел“от 15.02.1999г,
представляващи непарична вноска от недвижимите имоти. Тъй като на 26.10.1998г с „Приемно - предавателен
протокол“ Комисията представлявана от Й.Г./С. ***, всички ДМА по абсолютно
пълен списък, без да съобрази направените покупко- продажби от 1995, 1996г.
Вещото лице счита, че това се е получило поради липса на данни, тъй като архива
от продажбите се е съхранявал от купувача - именно кооперация „Хмел“, а
продавача - АПК Ракитово в ликвидация не е разполагал с архив от продажбите по
неизвестни причини. Председателя на ЗК „Хмел“ категорично бил отказал да
предаде на Й.Г./С. архива на ЗК „Хмел“, както и достъп до сградата. Поради
липса на данни - архив на продавача, който е следвало да има личен архив се е
стигнало до неизвестност и желанието на Й.Г./С. да предаде всичко с горепосочения
протокол.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост върху
недвижими имот, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че има
възможност да стане собственик на процесните имоти на оригинерно правно
основание, а именно поради изтекла в негова полза придобивна давност за период
от 10 години, в който владее имота, но ответника е съставил АЧОС и поради това
му пречи да установи своето право на собственост.
В настоящия случай основният въпрос който се поставя е дали ищецът би
могъл да придобие по давност процесните четири сгради или липсва правно основание
за придобиване на имотите, тъй като същите са неразпределено имущество на АПК -
Ракитово, което на основание чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ е станало
собственост на Общ.Ракитово и за това обстоятелство е съставен АЧОС.
Неоснователно е възражението на ответника, че тъй
като процесния имот е собствен на Община Ракитово, поради което ищеца не би
могъл да го придобие по давност, тъй като има мораториум за общинската
собственост. В тази връзка следва да се отбележи, че фактическия състав на
придобиване от общината на неразпределено имущество, на основание чл. 30, ал. 2 от ЗСПЗЗ включва два задължителни
елемента: първият е предаване на имуществото във фактическата власт на общината
и вторият - изтичане на 5 години от момента на предаването. Целта на
законодателя е да се уредят в определен срок имуществените отношения,
възникващи с прекратяването на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, като
имуществото, което не може да бъде разпределено или осребрено се запази преди
да премине в собственост на съответната община –което обстоятелство обуславя
извод, че в петгодишния срок от предаването на общината до придобиването на
собствеността от нея, това имущество продължава да бъде съсобствено на лицата
по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, които могат да се разпореждат с него и да защитават
собствеността си, а общината го ползва и стопанисва, т. е. упражнява владение,
предоставено й по силата на закона, което може да защитава, ако някой от
имотите е завладян по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС от трето лице.
Когато трето лице установи без правно основание фактическа власт с
намерение за своене върху имот, съсобствен на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и
щом я осъществява по начин, който дава възможност на всеки заинтересуван да
научи за действията му, то владението е явно и в полза на това лице тече
придобивна давност. Ако владението не бъде прекъснато до изтичане на съответния
срок по чл. 79 ЗС, такова трето лице може да се позове на давността и да
придобие правото на собственост считано от момента на изтичане на давностния
срок /в този смисъл е практиката на ВКС/.
В случая ответникът е представил Приемо-предавателен протокол от 26.10.1998г.,
видно от който Комисията по пар. 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ предава на Община Ракитово,
която е приемаща страна, неразпределено имущество на АПК- Ракитово, част от
което е са и процесните сгради. На основание чл. 193 от ГПК този
протокол е оспорен от ищеца. И тъй като се касае за частен документ, който
ответната страна заявява изрично, че ще се ползва от него, поради което в
негова тежест е при условията на пълно и главно доказване да докаже неговата
истинност. По делото безспорно се установи, че дори и въпросния
Приемо-предавателен протокол от 26.10.1998г. да е бил съставен на дата посочена
в него, то той е получен от Община Ракитово няколко дни след това и в края на
м.10.1998г., когато е предаден в деловодството от Ѝ.С., но едва по-късно
и на 26.08.2016г. му е поставен входящ номер и е отразен като постъпил документ
в регистъра на общината.
От множеството посочени по-горе писмени доказателства се установява, че
председателя на ликвидационния съвет не е предал документите на АПК-Ракитово на
Община Ракитово, но това само по себе си не означава, че не е предаден списък
на останалото неразпределено имущество. Дата на постъпването на Протокола за
останало неразпределено имущество на АПК в Община Ракитово има съществено
значение, тъй като от този момент започва да тече срокът от 5 г., предвиден
в чл. 30, ал. 2 от ЗСПЗЗ, което би
направило Община Ракитово собственик на процесните имоти.
В тази връзка е необходимо да отбележи, че със
Заповедта на областния управител с № 18 - 10 от 12.06.1998 г. се обявява
нищожността на разделителен протокол от 15.05.1995г. на Ликвидационния съвет на
АПК гр. Ракитово и процесните сгради са иззети от ЗК „Хмел“ и върнати на
АПК-Ракитово /в ликвидация/. С Решенията на ВАС /две на брой/, и в мотивите към
тях е посочено, че не само разделителен протокол от 15.05.1995г., но
съставените в резултата на него договори за продажба на имущество на АПК от 01.02.1996
г., който са резултат от разделителен протокол от 15.05.1995 г. са нищожни, тъй
като не било вземано решение за това от Общото събрание на провоимащите.
Неоснователни са възраженията на ответника, че придобивната давност на
ищеца е била прекъсната с образуване на гр. д. № 100/2009 г. по описа на PC
Велинград, тъй като по делото е представено доказателство, че същото дело е
било прекратено, като определението за прекратяване е било потвърдено от ПОС с
Определение N2 996/23.09.2009 г. по г. гр. д. 722/2009 г., влязло в сила на
15.04.2010 г. Това е така, тъй като съгл. чл. 116, б. "б" от ЗЗД,
приложима и за придобивната давност, "Давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; но
ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство
не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната".
Тъй като ищецът е заявил оригинерно правно
основание за придобиване правото на собственост върху имотите, съдът намира, че
не е необходимо да обсъжда наведените аргументи, дали праводателя на ищеца - ЗК
"Хмел" е била собственик.
Следва да се има предвид обаче, до колкото сам ищеца твърди, че би станал
собственик, защото имотите ги е получил
от ЗК „Хмел“ през 1999г., която е станала техен собственик на 08.01.1996г. и
придобивна давност е изтекла за него на 09.01.2006г. прибавяйки владението на
праводателя си към своето, че както вече бе посочено по-горе Договорите за
придобиване на собственост от ЗК „Хмел“ са обявени за нищожни. Тоест следва да
се счете, че ЗК „Хмел“ не е била никога собственик на процесните сгради, а само
техен владелец. Но дори и като владелец ЗК „Хмел“ ги е владял за себе си, а не
за ищеца.
По делото не се твърди ищецът да е установил добросъвестно владение върху
имота, а именно да е влязал в имота въз основа на правно основание, годно да
прехвърли собственост, с дефект във формата или без да знае че праводателят му
не е собственик, в резултат на което собствеността не е прехвърлена. Поради
това и съд не разглежда тази хипотеза, при която съгласно чл. 79, ал.2 от ЗС се
придобива право на собственост с 5-годишно добросъвестно владение. Тоест за
придобиване на собственост в период от м.04.1999г. до м.01.2006г., какъвто сочи
ищеца.
От друга страна по силата на § 4
от ПЗР на новият ЗК - обн. в ДВ, бр. 113/28.12.1999г., в 9-месечен срок от
влизане на закона в сила, кооперациите и кооперативните съюзи са длъжни да
преобразуват кооперативните и междукооперативните предприятия, в които
участват, в търговски дружества съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗК. Касае се до
императивна норма, неспазването на която води до прекратяване на
непреобразуваните правни субекти - кооперативните и междукооперативните
предприятия, които не се преобразуват и не се впишат като търговски дружества
по § 4, се прекратяват по право - § 5,
ал. 2 ПЗР на ЗК. Въз основа на този нормативен акт вече не съществува ЗК
„Хмел“-Ракитово, тъй като не извършено
преобразуването и в предвидения за това от закона 9-месечен срок от влизането му в сила, тъй
като лицата по § 2 и § 3 въобще не са подали искане в регистърния съд - за
вписване на новите, подлежащи на вписване обстоятелства по § 2 и § 3. В този
случай прекратяването настъпва по силата на закона, без да е необходима
намесата на когото и да било. Правопрекратяващо действие има не решение на
общото събрание или съдебен акт, а правна норма. С изтичането на срока по § 2 и
§ 3 кооперацията ще се счита за прекратена, а прекратяването - като настъпил по
силата на закона юридически факт - ще следва да се впише в регистъра за
кооперациите. Като замества основанието за настъпване на подлежащия на вписване
факт (прекратяване на кооперацията), законът правосъздава този факт.
Тоест дори и да се приеме, че всъщност праводател на ищеца е именно ЗК
„Хмел“-Ракитово, която е станала собственик по силата на договорите от
08.01.1996г., то този правен субект е заличен и несъществува, считано от
28.09.2000г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 и 2 от
Закона за кооперациите относно
имуществото на кооперацията - бившите кооператори или наследниците им
имат право на внесените дялове, а давностният срок за получаване на дяловата
вноска е 5 години, като съгласно общото правило на чл. 114 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая
давностния срок за получаване на дяловете от заличената по силата на закона ЗК
„Хмел“-Ракитово е започнал да тече от изтичане на 9-месечен срок от влизане на
закона в сила за пререгистрацията й, тоест от 28.09.2000г. По делото няма данни
нито се твърди бившите кооператори в ЗК „Хмел“ или наследниците им да са
поискали внесените от тях дялове. Няма данни, а не се твърди ЗК „Хмел“ да е в
ликвидация, до колкото за нея данни в търговски регистър не съществуват изобщо.
При което и имуществото останало от заличения правен субект ЗК „Хмел“ по силата на закона, като
непотърсено имущество е станало собственост на общината на чиято територия се
намира, след изтичане на срока по чл.14, ал.2 от ЗК, тоест в случая на
ответната Община Ракитово. Действително това е станало не на основанието на
което е съставен АЧОС №707, а на друго основание, но това не променя факта на
придобиването на собствеността от ответната Община Ракитово.
На следващо място от разпитаните по делото свидетели не установяват, че
именно ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота след 1999г. до момента
на предявяване на иска на 05.08.2018г. , т.е. да са изминали повече от 10г.
Индиция, че ищецът не владял имотите за себе си е фактът, че процесните сгради
са били отнети през 1998г. от праводателя му ЗК „Хмел“ и са били запечатани,
поставени са катинари и лепенки, а ключовете от тях са се намирали в Й.С., като
бивш председател на комисията по §29. Освен това от показанията на св.А.Т. се
установява, че процесните сгради са били дадени на ищеца да ги ползва,
стопанисва и управлява. Тоест на друго договорно основание. А докато едно лице
било то и юридическо такова държи чужда собственост от името на собстветника
или лицето което макар и несобственик я е владеел, и на договорно основание,
той я държи за другиго, а не за себе си. Безспорно е в теорията и съдебната
практика, че въз основа на договора за стопанисване и управление този на който
е дадено това право, придобива качеството на държател на вещ, а не на неин
владелец. Това е така, тъй като липсва субективният елемент на владението, а
именно държателят не счита вещта за своя и няма намерение да я свои. По делото
няма твърдения, няма и доказателства, в един по-късен момент ищеца да е
променил субективното си отношение към имота и да е започнал да го свои, както
и няма доказателства да е обективирал такова свое собственическо отношение към
имотите. Промяната на анимуса трябва да бъде заявено ясно и категорично пред
собственика, в писмена форма, най-вече с нотариална покана. Данни за това
ищцовото дружество да е демонстрирало пред някого намерение за своене на
процесните сгради преди да поиска да се снабди с констативен НА за тях с
молбата от 07.07.2016г. по делото няма. Тоест
не се установява по делото нито в периода до до 2006г. нито след това и до
07.07.2016г. ищеца да е своил процесните имотите, за да е могла да тече в
негова полза придобивна давност. Вместо това се установява, че на практика от
2000г. процесните сгради са били запечатани, при което и нямало е как да бъдат
владени от ищеца. Ако изобщо е мислимо, че те или някой тях са били ползвани,
то това ще само в хипотезата на скрито отнемане на владение, което само по себе
си изключва демонстриране на намерение за своене пред собственика.
По изложените съображения съд приема, че ищецът
не е придобил процесните имоти на основание придобивна давност по смисъла на
чл. 79, ал.1 от ЗС, а именно чрез продължило повече от 10 години владение, явно,
спокойно, несъмнено, без спорове и дела за същите. Освен това по отношение на
процесните имоти действат законови забрани за придобиване по давност на имоти
държавна и общинска собственост - на основание §1, ал.1 от ЗР на ЗИД на ЗС е
въведен мораториум от 01.06.2006 г. до 31.12.2022 г. за спиране срока за
придобиване по давност на имоти частна държавна и общинска собственост. И
поради това не е изтекла придобивна давност в полза на жалбоподателя.
От своя страна ответник е доказал, че на 14.09.2016г.
са съставени 10 бр. актове за частна общинска собственост, а именно: Акт № 605/14.09.2016г. , Акт №
606/14.09.2016г., Акт №
607/14.09.2016г., Акт № 608/14.09.2016г., Акт № 609/14.09.2016г., Акт №
610/14.09.2016г., Акт № 611/14.09.2016г., Акт № 612/14.09.2016г., Акт №
613/14.09.2016г. Акт № 614/14.09.2016г., вписани в служба вписвани като актове
с №№ 116,117,118,119,120,121,122,123,124,125 с които са актувани процесните
имоти – сгради с №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11, първите четири от които
идентични със сгради с инв. №№ 39,104, 117 и 38, но тези АЧОС не обвързва съда.
Последните представляват констативни актове, като в тях е посочено основанието
за придобиване на правото на собственост, а именно: чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС;
чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ, Приемо- предавателен протокол от 26.10.1998 г.
на комисията по § 29 то ЗСПЗЗ.
В този смисъл следва да се отбележи, че по силата
на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ,
който без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината,
но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание,
при наличието на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по
силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване
на противното.
В случая се установи, от показанията на св.С. и
св.Т., че Приемо- предавателен протокол от 26.10.1998 г. на комисията по § 29
то ЗСПЗЗ е съставен на ръка на общото събрание проведено на 02.10.1998г. След това е бил напечатан на машина и
предаден в ответната Община Ракитово в края на м.10.1998г., а не на дата
поставена на него като входящ номер - 26.08.2016г. При което не от 26.08.2016г.
, а от края на м.10.1998г е започна да
тече срокът от 5 г., предвиден в чл.30, ал.
2 от ЗСПЗЗ. Този срок е изтекъл за ответната Община Ракитово в края на
м.10.2003г., при което и от тогава Община Ракитово е придобила собствеността
върху процесните сгради на това основание -
чл.30, ал. 2 от ЗСПЗЗ на което са съставени 10 бр. актове за частна
общинска собственост, а именно: Акт №
605/14.09.2016г. , Акт № 606/14.09.2016г.,
Акт № 607/14.09.2016г., Акт № 608/14.09.2016г., Акт № 609/14.09.2016г.,
Акт № 610/14.09.2016г., Акт № 611/14.09.2016г., Акт № 612/14.09.2016г., Акт №
613/14.09.2016г. Акт № 614/14.09.2016г.
Съгласно §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ прекратяват се
съществуващите трудовокооперативни земеделски стопанства и земеделски
кооперации. Съгласно чл. 30, ал.1 от ЗСПЗЗ имуществото на заличените
организации по §12 от ПЗР, което лицата по чл. 27, ал.1 /правоимащите/ не
желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено, се предоставя
безвъзмездно на общината, в която то се намира. При наличие на държавно
имущество общините са длъжни да предоставят същото на Министерството на
земеделието, храните и горите. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.2 от ЗСПЗЗ
след изтичане на 5-годишен срок от предаването на имуществото по ал.1,
изречение 1, то става общинска собственост.
Поради това според съда процесните имоти, като
актив на организация по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ /бившето АПК/, е следвало да се разпредели по реда на
чл. 27 и сл. от ЗСПЗЗ като дялово участие и тъй като е останало неразпределено
съгласно чл. 30, ал.2 от ЗСПЗЗ следва да се приеме че е преминало безвъзмездно
на Община Ракитово, на чиято територия се намира и след изтичане на срока по
чл. 30, ал.2 от ЗСПЗЗ същите имоти по закон са станали общинска собственост.
Предвид на това съдът намира за основателни
възраженията на ответника Община Ракитово, че по силата на закона процесните имотите
и по силата на чл.30, ал.2 от ЗСПЗЗ, описани в АЧОС №№ 605-614 от 2016г. са станал общинска собственост. Обстоятелството,
че сградата с идентификатори от 62004.5.68.8, намираща се в същия имот и
свързана с другите сгради като предназначение не съставен АЧОС не може да
промени извода, че по силата на чл.30, ал.2 от ЗСПЗЗ и тя е станала обниска
собственост, тъй като както вече бе посочено по- горе съставянето на АЧОС има
само констативен характер.
При така установеното от фактическа страна и въз
основа на изложените по-горе съображения, до колкото ответната Община Ракитово
по силата на чл.30, ал.2 от ЗСПЗЗ е станала собственик на описани в АЧОС №№
605-614 от 2016г. №707/2016г. имоти, то
и съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост за неоснователен
и като такъв ще се отхвърли.
При този изход на спора ищеца няма право на
разноски, а направените от тях такива остават за негова сметка.
Като последица и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответника има право на направените по делото, като са представени доказателства
за направени от него такива в размер на общо 5666,50лв., в това число 1466,50
за СЕ и СУ, 4200лв. за адв.възнаграждение, която и сума за разноски ще се осъди
ищеца да заплати на ответника.
Водим от горното, Велинградският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост на
ищеца „БУЛХОПС- 90”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Костандово, общ.Ракитово, Цех за хмелов гранулат, п р о т и в ОБЩИНА
РАКИТОВО, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Ракитово, ул.”Иван Клинчаров”
№ 57, за признава за установено по
отношение на ОБЩИНА РАКИТОВО, че не е собственик на следните сгради: 1.
Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.1,
със застроена площ от 254 кв.м., брой етажи 3, предназначение -
промишлена сграда; 2. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.2 със
застроена площ от 272 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда;
3. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.3 със застроена площ от 381
кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 4. Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.4 със застроена площ от 203 кв.м., брой етажи 1,
предназначение - промишлена сграда; 5. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.5
със застроена площ от 281 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена
сграда; 6. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.6 със застроена площ от
42 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 7. Промишлена
сграда с идентификатор 62004.5.68.7 със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи
1, предназначение -- промишлена сграда; 8. Промишлена сграда с идентификатор
62004.5.68.8 със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи 1, предназначение-
промишлена сграда; 9. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.9 със
застроена площ от 122 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда;
10. Промишлена сграда с идентификатор 62004.5.68.10 със застроена площ от 277
кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда; 11.Промишлена сграда с
идентификатор 62004.5.68.11 със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи 1,
предназначение - промишлена сграда, всички те построени в поземлен имот с
идентификатор 62004.5.68, съгласно скица № 15-211171/03.05.2016 г. на Служба
СГКК -гр.Пазарджик с площ от 9 272 кв.м. по скица, а по документи 9085кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид производствен, складов терен, който имот по предходен план е кв.
1а, парцел ХLV, при граници и съседи: 62004.5.67, 62004.5.66, 62004.5.9512,
62004.5.9511.
ОСЪЖДА „БУЛХОПС- 90”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Костандово, общ.Ракитово, Цех за хмелов гранулат, да заплати на ОБЩИНА
РАКИТОВО, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Ракитово, ул.”Иван Клинчаров”
№ 57, СУМАТА от 5666,50лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните и третите лица.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................