РЕШЕНИЕ
№ 2163
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Р. Гражданско дело №
20215330110928 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Субективно и евентуално съединени искове на В. А. П., ЕГН **************, от П.,
против Гаранционен фонд, създадено със закон юридическо лице, ЕИК *********, с
адрес в София, ул. „Граф Игнатиев „ № 2 ет.4, с правно основание в чл. 557 ал. 1 т. 2
буква „а“ от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите, и евентуален иск на същия ищец против ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, с правно основание в чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането
във връзка с чл. 496 ал. 2 от с.к. и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са допустими, включително с оглед факта , че претенция за обезщетение е
заявявана от всеки от ответениците.
В исковата молба се твърди, че на **********г. управляваното от ищеца нейно МПС
марка „Ланчия“ модел „Муза „ с държавен контролен номер ********* претърпяло
щети при ПТП, причинено по вина на друг водач – А. Д. Б., ЕГН **********. Б.,
управлявайки лек автомобил „Мицубиши „ с държавен контролен номер **********,
не спрял при нужда автомобила си и удорил намиращия се пред него (в покой)
автомобил на ищеца. От удара по автомобила на ищеца възникнали щети на стойност
от 7500 лева. Твърди се също така, че Б. управлявал автомобила без сключена
„застраховка гражданска отговорност на водачите“.
1
Пред Гаранционен фонд била образувана на дата *************г. преписка по щета
№ ************. Фонда отказал изплащане на обезщетение, тъй като приел , че за
лекия автомобил „Мицубиши“ имало сключена с втория ответник застраховка „ГО“.
Затова П. поискала и от ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД изплащане на
обезщетение, но и застрахователят отказал с мотив, че договора за застраховка бил
прекратен преди датата на произшествието.
Затова се иска да се осъди ответния фонд да заплати на П. сума от 4351.61 лева
обезщетение за вреди по л. а.“Ланчия“ модел „Муза“, частичен иск от пълен размер от
7500 лева, и законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата
молба – 01.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Евентуално, ако този
иск бъде отхвърлен , то се иска ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД да бъде осъдено
да заплати на П. същите суми – 4351.61 лева главница , частично от общ размер на
вредите от 7500 лева , ведно със законната лихва върху главницата от датата на пода
ването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Иска се също
така да се присъдят сторените по делото разноски и по двата иска.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва иска срещу него и моли той да се отхвърли.
Приема иска срещу застрахователя за основателен, като твърди наличието на валидна
към датата на ПТП застраховка. Оспорва описания в исковата молба механизма на
настъпване на вредите.
Като трето лице – помагач на ответника Гаранционен фонд е конституиран прекия
причинител на вредата А. Б.. Той оспорва иска срещу подпомагания от него фонд, като
също твърди наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „ГО„ на водача на
л.а. „Мицубиши“.
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е признало факта на настъпването на
произшествито по описания в исковата молба механизъм , както и собствеността върху
двата автомобила , но оспорва исковете като неоснователни. Отрича съществуването
на застраховка и вината на третото лице Б. като водач на лекия автомобил
„Мицубиши“ . Моли претенцията да се отхвърли.
Вещото лице по проведената техническа експертиза за механизма на настъпване на
вредоносното произшествие и за оценка на щетите от него дава заключение , че най –
вероятен от техническа гледна точка е механизъм на настъпване на произшествието ,
при който водача на л.а. „Мицубиши„ не е спазил необходимата дистанция , не е
намалил своевременно скоростта си на движение и е ударил в задната му част спрелия
отпред лек автомобил „Ланчия“. От удара са причинени на предния автомобил щети
на обща стойност от 4351.61 лева, при средна пазарна стойност на самия автомобил от
4804 лева.
Съдът, като съобрази становищата на страните и ангажираните от тях доказателства,
приема от фактическа и правна страна следното:
2
І. По силата на нормата на чл. 557 ал. 1 т. 2 от Кодекса за застраховането,
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство без задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на водачите.
Според чл. 432 ал. 1 от същия кодекс увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. С оглед казаното,
ищецът следва да докаже като факти по смисъла на чл. 153 от ГПК пътнотранспортно
произшествие с неин автомобил, но по вина на третото лице като водач на лекия
автомобил „Мицубиши“; следва да докаже настъпилите по автомобила вреди и
тяхната пряка причинноследствена връзка с произшествието, а по иска срещу втория
ответник – и наличието на валидна застраховка „ГО“.
Не се спори, а и се установява от приложеното копие от свидетелство за регистрация
, че ищеца е собственик на лек автомобил „Ланчия“ модел „Муза „ с държавен
контролен номер ************. Собствеността върху лекия автомобил „ Мицубиши „
също не е спорна.
На л. 5 от делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
издаден от служител на МВР на дата **********г, от който личи, че произшествието е
причинено от водача на л. а. „Мицубиши „ , който при движение удря спрелия пред
него лек автомобил; този протокол е официален свидетелстващ документ, издаден е от
длъжностно лице в кръга на функциите му и затова на основание чл. 179 от ГПК
съставлява годно доказателство. Констатациите в него по отношение на механизма на
настъпването са потвърдени от заключението на вещото лице, което съдът кредитира и
затова приема , че на дата *************г. по управлявания от П. лек автомобил са
настъпили щети , причинени от ПТП по вина на третото лице Б. като водач на лек лек
автомобил „Мицубиши „ с държавен контролен номер ***********. На Б. е съставен
акт за установяване на административно нарушение , а впоследствие е издадено и
наказателно постановление за така причиненото произшествие. Тоест, не се опроверга
презумпцията ( чл. 45 ал. 2 от ЗЗД ) за виновно поведение на прекия причинител на
вредата, и съдът не споделя възраженията в противния смисъл, направено с отговора на
„ДаллБогг Живот и Здраве“ АД.
Съдът кредитира заключението на вещото лице и в частта му относно вида, обема и
стойността на отстраняване на вредите , в тази връзка , на основание чл. 193 ал. 4 от КЗ
приема наличието на тотална щета по автомобила. Наличието на такава обаче не
рефлектира върху размера на дължимото обезщетение – вредите следва да бъдат
възстановени в пълен размер.
Така основния спорен факт по делото е това , дали за лекия автомобил „Мицубиши „
3
с държавен контролен номер ********** е имало сключена и валидна към дата
******************г. застраховка „Гражданско отговорност на водачите „. Копие от
такава полица с № *************** е представено на лист 27 от делото и доколкото
не е оспорено от страните, доказва при условията на пълно доказване съществуването
на договор за застраховка. Той е сключен на дата 07.12.2020г със срок на действие до
07.12.2021г, като заплащането на застрахователната премия е на четири вноски.
Първата от тях е платена на датата на сключването на договора, като в това отношение
съдът кредитира представената на л. 51 от делото сметка № *********. Към датата на
ПТП , **************г, не е настъпил падежа на втората вноска. Дали и защо
застрахователния договор е подаден едностранно от застрахователя към
информационната система на Гаранционен фонд като прекратен , е без значение за
действието му между страните. В тази връзка, ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е
отказало да изплати обезщетение за вредите с мотив , че застраховката е с изтекъл срок
на действие по смисъла на чл. 489 ал. 5 от Кодекса за застраховането. Според тази
норма , при придобиване на моторно превозно средство, което е с чуждестранен
регистрационен номер, за целите на първоначалната регистрация на моторното
превозно средство по реда на действащото българско законодателство задължително се
сключва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30 дни
по номер на рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не може да
се издава повторно. Правото на собственост на моторно превозно средство, което е с
чуждестранен регистрационен номер, се доказва пред застрахователя със съответните
законови документи за придобиване, които следва да се преведат на български език.
Такава хипотеза не е осъществена: към датата на сключването на договора, лекият
автомобил няма никаква регистрация (регистрационен номер), както е отбелязано в
договора, а самия договор не е сключен за срок от тридесет дни, а за такъв от цяла
година. Има разлика в законовия режим на автомобил без регистрация , и този на
автомобил с налична чуждестранна такава; последните се допускат до движение по
пътищата без срок ( срв. чл. 140 ал. от Закона за движението по пътищата и др.).
Нормата на чл. 498 ал. 5 от КЗ е изключение от общото правило на чл. 489 ал. 1 от
същия кодекс , и затова не може да бъде приложена по аналогия и към
нерегистрираните автомобили .
Следва да се отбележи също така, че платената по договора цена е за период от три
месеца, в които е настъпило застрахователното произшествие. Тъй като е
задължителна, няма законова пречка застраховка „ГО“ на водачите да бъде сключена
за още нерегистриран за движение автомобил, с актуализиране на данните на същия
след регистрацията. Промяна в собствеността на автомобила с държавен контролен
номер ************** не бе установена по делото, но дори да имаше такава ,
застрахователя може да прекрати договора само в хипотезата на чл. 491 ал. 6 изр.
последно , каквато също не се доказва.
4
Затова съдът приема наличието на валидна към дата 12.02.2021г застраховка „ГО“ на
водача на л. а . автомобил „Мицубиши „ Хипотеза по чл. 557 от КЗ не е осъществена,
отговорността на Гаранционния фонд не може да бъде ангажирана и исковете против
него следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. Тъй като този иск не може да бъде уважен, сбъднало се е процесуалното условие
за разглеждането на евентуалния такъв срещу застрахователя. С оглед казаното по –
горе, съдът намира този иск за основателен в пълния му размер, при което следва да
бъде уважен.
Разноските се присъждат в съответствие с изхода по конкретния иск. Гаранционния
фонд не е претендирал разноските по делото , а и доказателства за направени такива в
кориците на делото няма. Застрахователното дружество следва да понесе разноските
по евентуално съединения против него иск, включително хонорар на адвокат в
минимален размер по реда на чл. 38 от ЗА, доколкото съдът не може да отрече
наличието на тази хипотеза. На третото лице не се присъждат разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на В. А. П., ЕГН *************, от П., против Гаранционен фонд,
създадено със закон юридическо лице, ЕИК *********, с адрес в София, ул. „Граф
Игнатиев „ № 2 ет.4, с правно основание в чл. 557 ал. 1 т. 2 буква „а“ от Кодекса за
застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, да се осъди
Гаранционен фонд, създадено със закон юридическо лице , ЕИК *********, с адрес в
София, ул. „Граф Игнатиев „ № 2, да заплати на ищеца 4351.61 лева обезщетение за
вреди по л. а.“Ланчия“ модел „Муза“ от ПТП на **************г. ( щета
***************), като неоснователен.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София , бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на В. А. П., ЕГН
******************, от П., сума от 4351.61 лева обезщетение за вреди по л.
а.“Ланчия“ модел „Муза“ от ПТП на ***********г. ( щета вх. *****/26.05.2021г. по
полица „ГО„ с № ***************), ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на исковата молба – 01.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на В. А. П., ЕГН
***************, от П. , сумата от 394.06 лева разноски по делото.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София , бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на адв. П. В. ,
5
************ , БУЛСТАТ **********, адрес на дейност ***********
№************** , сумата от 534.61 лева минимален хонорар по реда на чл. 38 от
ЗАдвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски Окръжен съд, в срок
от две седмици от съобщеният до страните , че е изготвено. На страните, на основание
чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението. То е постановено при участието на А.
Д. Б., ЕГН ********** , като трето лице помагач на Гаранционния фонд като ответник
по иска на П..
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6