РЕШЕНИЕ
№ 776
гр. Кюстендил, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520102590 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от К. М. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. *****, ул. "********" №*, ет. *, чрез адв. К. П., със
съдебен адрес: гр. София, ул.“Миньо С.“ №2, вх. „Б“, ет. 1, против Община
Кюстендил, представлявана от кмета инж. О. А., с адрес: гр.Кюстендил, пл.
„Велбъжд“ № 1, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с вх.
№12194/27.11.2023 г. с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ответната страна да бъде осъдена да
заплати на ищцата сумата от 20 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от непозволено
увреждане, настъпило на 07.03.2023 г., както и сумата от 1 594, 80 лева –
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпване на деликта – 07.03.2023 г., по отношение на
неимуществените вреди, а по-отношение на имуществените вреди – считано
от предявяване на исковата молба в съда – 27.11.2023 г.
Претендират се и направените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 07.03.2023 г. около 11, 00 часа, ищцата
и внучката й - Г. П., излезли от дома на първата в с. ********** и се
отправили към двора на училището, разположено точно срещу къщата на
ищцата. Ищцата, вървейки по тротоара пред къщата, стъпила на повдигната и
разклатена тротоарна плочка (част от тротоарната настилка), вследствие на
което десният й крак се извил и тя паднала на земята, изпитвайки остра и
силна болка.
1
Ищцата била закарана в УМБАЛ „Никола Василев“ гр. Кюстендил,
където след преглед било установено, че има пертрохантерна фрактура на
дясна бедрена кост. Твърди се, че К. П. била хоспитализирана и останала в
болницата за лечение до 13.03.2023 г. На 08.03.2023 г. на същата била
поставена метална остеосинтеза. Заявява се, че за проведеното оперативно
лечение ищцата е заплатила сума в размер на 1 550 лева, както и 34, 80 лева за
престой в болничното заведение и 10 лева за превоз на пациент след
изписването му.
Твърди се, че през следващите три месеца ищцата била обездвижена и на
легло, като изпитвала постоянни тежки болки и изпаднала в невъзможност да
се обслужва самостоятелно. По време на обездвижването на същата се
наложило да бъде поставен катетър, както и да използва тоалетен стол, което
създало у нея чувства на неудобство и смущение. Наложило се ищцата да
напусне дома си в с. **********, където живяла дълги години и имала
изградена социална среда, и да се премести при дъщеря си в гр. Кюстендил,
което допринесло за неудобството на ищцата. Наложило се да подари
домашните си животни (15 броя кокошки), тъй като нямало кой да се грижи за
тях. Оставила и своето куче.
Посочва се още, че след проведена рехабилитация ищцата се
придвижвала с помощта на патерица, а към момента на подаване на исковата
молба не е възстановила самостоятелното си придвижване. Използването на
патерица довело и до болки в гръбнака, което налагало постоянното приемане
на обезболяващи медикаменти. Заявява се, че с оглед възрастта на ищцата не
се очаква пълно възстановяване на десния долен крайник, а същата
претърпяла и психоемоционална травма, която довела до изпадане в
депресивно състояние. Ищцата станала затворена, тревожна, напрегната,
плачлива. Притеснявала се от евентуално залежаване, което би довело до
летален изход.
Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Община
Кюстендил да заплати на К. М. П. сумата от 20 000, 00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от
07.03.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата
от 1 594, 80 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2023
г., до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се и
разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна подала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло по основание и размер претенциите на
ищцата. Оспорва се, че претендираните вреди са настъпили по описания в
исковата молба начин и че се намират в причинно-следствена връзка с
инцидента. Акцентира се, че в приложената към исковата молба епикриза е
описано, че увреждането е станало вследствие на удар при падане у дома, от
2
което се прави извод, че на ответната община не може да се вменява деликтна
отговорност. Посочва се още, че ищцата е трудно подвижна от повече от 10
години, което е допринесло за падането й. На следващо място, в отговора се
твърди, че от изявленията на ищцата може да се заключи, че същата
всекидневно е минавала покрай въпросната счупена плочка на тротоара, но не
е подала сигнал до кмета на с. ********** или до кмета на Община
Кюстендил за отстраняването й. Заявява се, че определеният в исковата молба
размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е завишен и не е
съобразен с характера и степента на увреждането, а вредите не се намират в
причинна връзка с удостоверените травматични увреждания. Претендират се
направените разноски по делото и е изразено противопоставяне на
доказателственото искане на ищцата за разпит на двама свидетели при режим
на довеждане.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от
процесуалния представител на ищцата – адв. К. П., като същата прави
уточнение за допусната техническа грешка, по отношение на сумата за
имуществени вреди, като посочва, че платените консумативи за оперативно
лечение са в размер на 1 590 лева, а цялата претендирана сума за
имуществени вреди – 1 634, 80 лева, освен това е конкретизирано и мястото на
инцидента – с. **********, общ. Кюстендил, ул. „*********“ № *.
В открито съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник,
който поддържа ищцовите претенции, а ответникът поддържа възраженията,
обективирани в отговора на исковата молба чрез процесуалния си
представител – юрк. С..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното:
Според данните от представената по делото Епикриза ИЗ 1756/2023,
издадена от отделение по Ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р Никола
Василиев“ – гр. Кюстендил, е установена „Пертрохантерна фрактура на дясна
бедрена кост“, което е наложило на ищцата да бъде извършена хирургическа
интервенция с голям обем и сложност на таза и долния крайник, както и
рехабилитация в процеса на лечение.
По делото се установява от представеното Експертно решение №92008
от зас. №200/18.10.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД, че
ищцата е с признат краен процент степен на увреждане 99, 2 % с пожизнен
срок на инвалидност.
Ответната община е представила Писмо с вх.№10-00-67/25.01.2024 г. от
кмета на с. **********, съгласно което няма регистрирани в кметството
сигнали и жалби по отношение на нуждаещи се от ремонт участъци от
пътното платно и тротоари на територията на населеното място.
3
Към отговора на исковата молба е приложено и заверено копие на
Констативен протокол от 01.02.2023 г. от извършена проверка на пътната
улична мрежа на територията на с. **********, от което става видно, че на
територията на селото няма извършвани ремонтни дейности на участъци от
пътното платно и тротоари към 01.02.2023 г.
По инициатива на ищцата са разпитани свидетелите Г. П. и Е. П..
От казаното от първата свидетелка се установява, че същата е внучка на
ищцата по майчина линия и пряк свидетел на инцидента. Към 10, 00 ч. на
07.03.2022 г. свидетелката, заедно с баща си и дъщеря си посетили ищцата за
да й занесат храна и лекарства. Към 11, 00 ч. К. П. излязла от двора на къщата
си и тръгнала по тротоара и на повдигната тротоарна плочка изкривила крака
си и паднала. Свидетелката и баща й се притекли на помощ, извикали Бърза
помощ, откарали я в болница, където се установило счупване на бедрената
кост. Посочва се, че ищцата останала в болницата до 13.03.2023 г., като на
08.03.2023 г. била извършена операция, след което била обездвижена за период
от около 3 месеца, поради което се наложило същата да се премести да живее
в къщата на дъщеря си, която да я обслужва и да се грижи на нея.
Свидетелят Г. П. твърди, че тротоарната настилка на мястото на
инцидента била неравна, на места липсвали плочки, улицата била разкопана.
Сочи се, че при падането ищцата видимо изпитвала болка, след изписването
от болницата болките продължили, чувствала се зле, в продължение на три
месеца не можела да става, като след това започнала да се придвижва с
патерица и да се обслужва сама. Твърди се, че след инцидента ищцата станала
по-потисната, не излизала навън, нямало с кого да си говори.
От разпита на свидетеля Е. П., дъщеря на ищцата, се установи, че след
инцидента пострадалата била притеснена дали отново ще проходи, дали ще се
възстанови, същата била на легло с катетър , ползвала инвалиден стол,
наложило се да премести да живее при свидетелката, защото не можела да се
обслужва сама. Посочва се, че до момента на падането ищцата била
оперирана от перде на очите, имала високо кръвно и заболяване на белите
дробове, но въпреки това била подвижна и се грижела сама за себе си. По
отношение на тротоарната настилка пред дома на пострадалата, свидетелката
твърди, че същата от много години не е ремонтирана, плочките са
приповдигнати, криви и на места липсващи.
Съдът прецени обясненията на свидетелите Е. П. и Г. П. в светлината на
чл. 172 от ГПК, с оглед близката родствена връзка с ищцата и доколкото
обясненията са логични, последователни и безпротиворечиви помежду си,
както и с останалия доказателствен материал по делото, ги кредитира изцяло.
Съобразно заключението с вх. №4998/24.04.2024 г. / л. 56-57 от делото/
на вещото лице д-р Д. С. по приетата съдебно-медицинска експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, съгласно приложените по делото материали, ищцата К. И.
постъпила в отделението по Ортопедия и Травматология към МБАЛ „Никола
4
Василев“ гр. Кюстендил с оплаквания от болки и оток в областта на
тазобедрената става, при което била установена пертрохантерна фактура на
дясното бедро, довела до трайно затруднение на движението на тялото и на
десния долен крайник, като продължителността на болките и страданията при
посоченото увреждане били продължителност от 3 до 6 месеца, в зависимост
от възрастта на пациента. Според вещото лице, такова увреждане е в
следствие на падане и директен удар и може да бъде получено по начин,
време и място, изложени и исковата молба.
Горната фактическа обстановка съдът прие на база приобщения по
делото доказателствен материал.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Отговорността, посочена в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е за чужди
виновни и противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция
и е обективна. За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.
49, вр. с чл. 45 от ЗЗД е необходимо в процеса да са установени виновно
противоправно поведение (деяние, изразяващо се в действие или бездействие)
на лице, на което ответникът е възложил някаква работа. На следващо място
следва да е доказано наличието на вреда, причинена на ищеца при или по
повод извършването на работата, която да е пряка и непосредствена
последица от поведението на виновните служители.
В случай на установяване на горните предпоставки, ответникът, за
отхвърляне на иска, следва да докаже изпълнение на задължението си да
репарира причинените вреди или обстоятелства, които изключват
отговорността му.
Установиха се от ангажираните по делото гласни, писмени
доказателства и съдебно-медицинска експертиза, че на 07.03.2023 г., ищцата
стъпила на повдигната плочка на участък от тротоара, намиращ се в с.
**********, общ. Кюстендил, ул. „*********“ № * и паднала, вследствие на
което получила увреждане – пертрохантерна фрактура на дясната бедрена
кост. До този извод съдът достига кредитирайки изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са последователни, логични,
безпротиворечиви. Свидетелските показания на Г. П. са базирани на
непосредствени впечатления и напълно съответстващи на ангажираната и
неоспорена по делото описана по-горе медицинска документация, както и
заключение на вещото лице по неоспорената експертиза, според което
фрактурата е възможно да е резултат на падане по описания от ищцата начин.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска
собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Според ЗУТ тротоарите в
5
населените места са част от уличната регулация и са публична общинска
собственост. Легалната дефиниция на "тротоар" е дадена в § 6, т. 6 от ЗДвП,
разпоредбата на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното
за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са
част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното
платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и
островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците. Инцидентът е настъпил на път, общинска собственост,
и общината носи отговорност за управлението, ремонта и поддържането на
пътищата, съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3ЗП. На основание чл. 11 ЗОС имотите и
вещите общинска собственост се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините, което включва дейности по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година - § 1, т. 14 от ДР на ЗП. На основание пък чл. 167, ал. 1 ЗДвП
общините имат задължението да ги поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по тях и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Изпълнението на тези задължения не е ограничено
само до онези части или принадлежности на улицата, които са общинска
собственост, защото по силата на цитираните норми на общината е вменено
да осъществява цялостната дейност по полагането на системни грижи,
поддържането в изправност и осигуряване безопасността при движение по
общинския път. Съгласно § 1, т. 14 ЗП "поддържане на пътища" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Поради това съдът намира, че бездействието на
ответната община, респективно на нейни служители, е довело до
неизпълнение на задълженията по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП, поради
което са налице предпоставките на гаранционно-обезпечителната й
отговорност по чл. 49 ЗЗД. И тъй като общината не е изпълнила задължението
си да осигури безопасно движение по пътя, в частта му, в която е настъпил
инцидентът, то тя е пряко отговорна за репариране на вредите.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен по справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
при съобразяване на конкретните настъпили негативни обстоятелства за
ищеца като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента
на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания
и др. (съобразно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968 г.). То
трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето
му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта
им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
6
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. Търпените от лицето вреди
в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната
продължителност и интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло
подобен случай и как това се е отразило на поведението му, на социалните му
контакти, на самочувствието му и пр. вредата в неимуществената сфера не
може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да вземе предвид всички
относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата
към датата на увреждането /83 години/, общо здравословно състояние на
ищеца към датата на инцидента, вида и характера на претърпените телесни
повреди: счупване на дясна бедрена кост, което е довело до трайно
затруднение в придвижването на ищцата за период по-голям от 30 дни от
датата на получаване на травмата, а функцията на крайника не е възстановена
напълно и към днешна дата ищцата продължава се придвижва с помощта на
патерица.
Същевременно, от показанията на свидетелите се установи и болката,
която ищеца е изпитвала както в момента на настъпване на инцидента (от
свидетелските показания на прекия свидетел), така и в по-продължителен
период. Необходимостта ищцата да напусне дома си в с. **********, където
живяла дълги години и имала изградена социална среда, и да се премести в
жилището на дъщеря й, която да се грижи за нея и да я обслужва са също
обстоятелства, които са повлияли негативно върху преживяванията на ищеца
и следва също да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото
обезщетение, са също обстоятелства, които са повлияли негативно върху
преживяванията на ищеца и следва също да бъдат взети предвид при
определяне размера на дължимото обезщетение. Съдът отчита и
обстоятелството, че при нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания като
процесното е около 3-6 месеца, но с оглед възрастта на ищцата и наличието на
придружаващи заболявания възстановителният период се е удължил.
Като съобразни горепосочените обстоятелства, социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната към март 2023 г.
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000, 00
лева, поради което и искът следва да бъде уважен до тази сума, като за
горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 20 000 лева искът
ще бъде отхвърлен.
Ищецът претендира и имуществени вреди в общ размер на 1 634, 80
лева, от които: 1 590 лева, представляващи заплатени консумативи за
извършено оперативно лечение; 34, 80 лева – заплатена потребителска такса
за престой в МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ – гр. Кюстендил, както и 10 лева –
за превоз на пациента след изписването му, видно от Фактура №
7
124492/13.03.2023 г. и Фактура № 124500/13.03.2023 г. По делото не се спори,
че ищцата е била настанена в соченото болнично заведение за периода от
07.03.2023 г. до 13.03.2023 г., видно от представената Епикириза по делото,
както и че същата е претърпяла хирургическа интервенция. Представен е и
документ за заплащане на претендираната сума в размер на 1 590 лева
(фактура №1991 от 07.03.2023 г.) от страна на ищеца. Предвид изложеното,
съдът намира заплатените суми за дължими по повод настъпилите в резултат
на непозволеното увреждане имуществени вреди, които следва да бъдат
заплатени от ответника в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата
се дължат разноски, но тъй като в настоящото производство ищцата е
освободена от заплащането на държавни такси и разноски, при изхода на
делото, дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от
ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, за всеки от
предявените искове, като в случая таксата възлиза в общ размер на 865, 39
лева.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 2 343, 53 в полза на процесуалния си
представител, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност в случай, че надвишава
минималния размер по Наредба 1/2004 г. от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което съдът счита за основателно и
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата
следва да бъде определено в минимален размер.
С оглед размера на предявените искове, които са разгледани и уважени
от съда, съдът следва да присъди на адв. К. П., минимално адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Наредба 1/2004
г., в размер на 1 805, 26 лева.
По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също следва да бъдат
присъдени деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в този
случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал. 8 от
ГПК, като сумата от 300, 00 лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и
фактическа сложност на делото. Поради това и с оглед частичното отхвърляне
на исковите претенции на ответника се следва сума в размер на 68, 91 лв. и
тази сума ще бъде възложена в тежест на ищеца.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в 2-седмичен срок от
8
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана от кмета инж. О. А., с
адрес: гр.Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, да заплати на К. М. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. *****, ул. "********" №*, ет. * сумата от 15 000 лв.
(петнадесет хиляди лева) обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат от увреждане, настъпило на
07.03.2023 г. в с. **********, общ. Кюстендил, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълната
претенция от 20 000 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана от кмета инж. О. А., с
адрес: гр.Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, да заплати на К. М. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. *****, ул. "********" №*, ет. * сумата от 1 634, 80
лв. / хиляда шестстотин тридесет и четири лева и 80 ст./ – обезщетение за
причинени имуществени вреди, от които 1 590 лева, представляващи
заплатени консумативи за извършено оперативно лечение; 34, 80 лева –
заплатена потребителска такса за престой в МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ –
гр. Кюстендил, както и 10 лева – за превоз на пациента след изписването му, в
резултат на настъпило увреждане на К. П. на 07.03.2023 г., в с. **********,
общ. Кюстендил, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана от кмета инж. О. А., с
адрес в гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, да заплати на адв. К. П. член на
САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Миньо С.“ №2, вх. „Б“, ет. 1, сумата
от 1 805, 26 лева (хиляда осемстотин и пет лева и 26 ст.) , адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищцата по делото при условията на чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана от кмета инж. О. А., с
адрес в гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, да заплати по сметка на РС-
Кюстендил държавна такса в общ размер на 865, 39 лв. /осемстотин
шестдесет и пет лева и 39 ст./ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА К. М. П., ЕГН **********, с адрес в гр. *****, ул.
"********" №*, ет. *, да заплати на Община Кюстендил, представлявана от
кмета инж. О. А., с адрес в гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, сумата от 68, 91
лв. (шестдесет и осем лева и 91 ст.), представляваща сторени разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
9
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
– гр. Кюстендил, в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10