РЕШЕНИЕ
№ 2480
гр. София, 25.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110201876 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя З. С. И., ЕГН: ********** с вх.
№ 19830/22.01.2024г. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 513зз-41
от 05.01.2024г., издадена от Н. А. П. на длъжност – инспектор в Сектор 08
ОПКП при Столична Дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е било
постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържането за срок от 24
часа в сградата на 03 РУ - СДВР на жалбоподателя З. С. И., ЕГН:
**********.
В жалбата на жалбоподателя И. от неговия надлежен процесуален
представител адвокат В. К. се инвокират подробни съображения, касаещи
предмета на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална
незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт.
Предявява се искане въпросната заповед да бъде отменена. Претендират се
разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Н. А. П. на длъжност –
инспектор в Сектор 08 към Отдел „Противодействие на криминалната
престъпност“ (ОПКП) при Столична Дирекция на вътрешните работи (СДВР),
редовно призован, не се явява. Представлява от надлежен процесуален
представител, който оспорва в производството депозираната жалба,
включително и в писмена защита, и моли съдът да я остави без уважение.
Претендират се разноски.
1
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на Столична
Дирекция на вътрешните работи (СДВР) редовно призована, не се явява.
Представлява от надлежен процесуален представител, който оспорва в
производството депозираната жалба, включително и в писмена защита, и
моли съдът да я остави без уважение. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от
външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което
се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустумо пред СРС
наказателно производство с оглед константната съдебна практика, че първа
инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е
районният съд, а не административния съд, последният представляващ
касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова
производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът
на СДВР, тъй като по силата на инвокираните фактически и правни
твърдения в жалбата, жалбоподателят И. е възвел своя правен интерес от
разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита
на субективните си права и правни интереси и спрямо този орган при
постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото производство
и бъдещи такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на
накърняване на правото му на свободно придвижване с твърдение за
фактическото му задържане без основание и предвид липсата на законови
основания за задържането му в сградата на 03 РУ-СДВР по изложените в
жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 05.01.2024г. след 18:00 часа, съгласно план за извършване на
специализирана полицейска операция на територията на гр.София и след
получено разрешение за използване на специални разузнавателни средства, са
били проведени оперативно-издирвателни мероприятия по ДП № 513р-
418/2024г. по описа на СДВР (по случая имало няколко образувани ДП). В
хода на операцията, в която участвали, като цивилни (без униформени знаци)
въззиваемата страна Н. А. П., свидетелят Ц. Н.П. - инспектор ДПС в 03
РУ-СДВР, и други, и след проведеното негласно наблюдение за установяване
на адвокат В. К., е било установено, че адвокат К. влязъл в публично
заведение за хранене „При Тошо“ в гр.София, ж.к. „Илинден“ № 10. На място
били намерени в 18:27 часа на 05.01.2024г. в присъствието на лица, седящи
заедно на маса с адвокат К. - а именно свидетелят М. И.а П., нейния мъж -
2
жалбоподателят З. С. И. и пакистанския гражданин J.A., роден на
19.01.1997г. Последвало легитимиране на органите на СДВР и извеждане на
същите извън заведението за извършване на последваща проверка по ЗМВР.
Било шумно на място. Имало разпореждане с постановление на прокурор за
задържането на адвокат В. К. за срок от 72 часа. От присъствалите лица
криминално проявен бил жалбоподателят З. С. И.. Свидетелят М. И.а П.
била установена по самоличност и същата била освободена - не е
оставала на цялата проверка на място. Тръгнала си по указание на
служителите на СДВР. За изясняване на съпричастността на адвокат В. К.
към евентуално извършени от него престъпления по чл.157 от НК и по чл.143
от НК - виж протокол на л.115 от СП при изясняване на въпроса как негови
клиенти са „разплащали“ с него, при липса на финансови средства - със секс,
за каквито деяния е бил разследван и обвинен, се пристъпило към
задържането му по ЗМВР (това задържане не е предмет на разглеждане в
настоящото производство) и доколкото е имало и разпореждане на дежурен
прокурор за задържането му по НПК. На жалбоподателя И. и на адвокат В. К.
не били поставени белезници на място. Жалбоподателят З. С. И. с декларация
се отказвал от ползването на адвокатска помощ и да уведоми свой близък, че
е задържан. За времето от 20:00 часа до 20:20 часа на 05.01.2024г.
жалбоподателят И. е бил разпитан на място, като свидетел по образуваното
ДП пред разследващ полицай относно изясняването на въпроса как е плащал
правните услуги, които адвокат К. му е предоставял като защитник. Съгласно
определение № 4306/2023г. по описа на СРС, от 20:32 часа до 21:12 часа на
05.01.2024г. бил извършен обиск по НПК на адвокат Васил Ковачев. Съгласно
друго определение № 4304/2023г. по описа на СРС, от 23:32 часа на
05.01.2024г. е било реализирано претърсване в управлявания от адвокат В. К.
лек автомобил - л.а. „Опел“, „Корса“ с рег. № *********, паркиран в близост
до заведението. На място адвокат В. К. и жалбоподателя И. си говорели,
въпреки, че това е било забранено, докато траели процесуално-следствените
действия. Двамата опитали да си изключат телефоните, но това било
предотвратено от служителите на СДВР. Била е осуетена опасността от
скриване на доказателства от тяхна страна и за създаване на координация в
действията им по време на извършваните се действия по разследването.
Същевременно свидетелят П. чула адвокат В. К. да казва на жалбоподателя И.
нищо да не казва и да мълчи пред органите на СДВР. По оперативни данни се
смятало, че жалбоподателя И. е бил евентуален пострадал от действията на
адвокат В. К. по чл.157 от НК и по чл.143 от НК. Същевременно, адвокат К.
продължавал да подсказва на жалбоподателя И. какво да казва, при което
същият спрял да отговаря на въпросите на служителите на СДВР. Пристъпило
се по преценка на въззиваемата страна Н. А. П. и към задържането на
жалбоподателя И. за извършване на процесуално-следствени действия по
преценка на прокурора. Правата на жалбоподателя И. били разяснени от
въззиваемата страна П., тъй като И. искал информация за причините за
проверката по ЗМВР срещу него. Жалбоподателят З. С. И. имал регистриран
адрес в гр.С., ул. „Б. д.“ № . Същият е бил осъждан за престъпления по чл.195
от НК, по чл.198, ал.1 от НК за периода 08.06.2021г. до 11.08.2022г. общо три
3
пъти с влезли в сила присъди. Образуваните досъдебни производства срещу
него били четири. В СРП прокурорските преписки възлизали общо на пет. В
масивите на МВР имал множество криминални регистрация за извършвани
кражби и грабежи. Бил е защитаван по делата срещу него от адвокат В. К. -
виж лист 33 от СП - справката за съдимост - бил е представляван от него при
сключването на споразуменията пред съда по НПК. Със заповед за задържане
на лице с рег. № 513зз-41 от 05.01.2024г. в 18:17 часа, издадена от Н. А. П. на
длъжност – инспектор в Сектор 08 ОПКП при Столична Дирекция на
вътрешните работи (СДВР) е било постановено на основание чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР задържането за срок от 24 часа в сградата на 03 РУ - СДВР на
жалбоподателя З. С. И., ЕГН: **********. Жалбоподателят И. престоял
значително време в полицейския автомобил на служителя П. и на
местопроизшествието в района на заведението за хранене, докато се
извършвали процесуално-следствени действия с адвокат Васил Ковачев и със
самия жалбоподател И. по разпита му на място като свидетел в ДП.
Жалбоподателят И. не е пребивавал в арестно помещение в сградата на 03
РУ-СДВР. Бил е транспортиран само до сградата на СДВР на 06.01.2024г.,
около 02:00 часа - и след това около 03:10 часа на същия ден е бил освободен.
Като основание за наложената на жалбоподателя И. принудителна
административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР било образуваното ДП с
№ ЗМК № 293/2023г. по описа на СДВР. Жалбоподателят И. нямал
качеството на обвиняем, а само на свидетел по посоченото ДП. ДП е било
образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор
при СРП и е било водено за престъпления по чл.157, ал.1 от НК и по чл.143,
ал.1 от НК срещу адвокат В. К. (настоящ упълномощен защитник на
жалбоподателя И. в настоящото съдебно производство). ДП се е намирало на
етап на разследване и се намирало в СРП.
Изложената фактическа обстановка се установява категорично и
безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива с всички писмени доказателства по делото в тяхната
съвкупност, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3
от НПК – “per argumentum a contrario”. В рамките на съдебното
производство доказателствената съвкупност е единна, безспорна и
непротиворечива. Фактическата обстановка по делото е изведена от нейния
обективен, всестранен и пълен доказателствен анализ. Разпитаният свидетел
Ц. Н. П. е добросъвестен. Тя не е злоупотребявала с права. Правомерно е била
на местопроизшествието, като представител на Детска педагогическа стая
към 03 РУ-СДВР, доколкото по оперативни данни пострадалите от действията
на адвокат К. са лица били непълнолетни. Показанията й са еднопосочни на
фактите и доказателствата по делото. Свидетелят П. изяснява в пълнота
настоящата фактическа обстановка. Показанията й намират опора в
писмените справки и докладни записки по случая, както и от материалите от
конкретното ДП. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. И.а П..
4
Същата живее на семейни начала с жалбоподателя И. и тя има интерес да не
го уличава в престъпление или противоправно поведение. Съдът отчита, че
свидетеля П. по указание на служителите на СДВР, след установяване на
самоличността й, е била освободена. Тя не е оставала на място по време на
процесуално-следствените действия, както признава и тя самата, че не е
сторила това. От друга страна, жалбоподателят И. не й е разказал за
причините защо е бил задържан по ЗМВР. Показанията на свидетеля П., която
не е оставала на местопроизшествието, противоречат на показанията на
свидетеля П., която сочи, че въззиваемата страна П. е разяснил предварително
правата на жалбоподателя И.. Последният се е отказал от ползването на
адвокатска услуга - виж декларация на л.87 от СП с отбелязаните данни.
Освен това, жалбоподателят И. е имал знание какво е адвокатска помощ, кога
му е нужна и за какво, доколкото е имал обременено съдебно минало - бил е
защитаван пред съда от адвокат В. К. в наказателните производства, знае
каква е привилегията да имаш адвокат и да получиш адвокатска помощ.
Съдът отчита, че свидетеля П. не е възприела обстоятелства от самите
процесуално-следствени действия, а за факти, които тя не е била възприела, й
е било разказвано и споделено от жалбоподателя И. и/или от адвокат В. К..
Свидетелят П. е била през цялото време на мястото на проверката и на
мястото на процесуално-следствените действия, поради което е имала
възприятия за случващото се. Спорът между страните не е спор по фактите
или доказателствата, а дали издадената заповед за фактическото задържане на
жалбоподателя З. С. И. е законосъобразна и съответства ли на целите на
ЗМВР.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Блага И.а необходимо условие за
задържане, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наличието на достатъчно
данни за извършено престъпление към момента на издаването заповедта за
задържане, без да е необходимо събирането на доказателства за участието на
лицето в престъплението, каквото е изискването при задържане на обвиняем
по реда на НПК.
Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на
данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен
извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително
престъпление по НК. Пределите на оперативната самостоятелност на
полицейския орган се свеждат до преценка да издаде или не, заповедта за
задържане при предпоставките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Обхватът на съда при
проверката за законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с
правилото на чл.169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за
съразмерност. Съдържанието на наложените с акта ограничения в правната
сфера на адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, изключват възможността да са несъразмерни по степен (чл.
6, ал. 2 от АПК); не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се
постигне целта на закона (чл. 6, ал. 3 от АПК) и не съществуват повече от
една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията (чл. 6, ал. 4 от
5
АПК). Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел, при
което органът да е бил длъжен да се въздържи от издаване на акта. Всъщност,
вредите от акта са типичните и презюмирани. Това са предвидимите
ограничения в правната сфера на задържания като резултат от задържането.
Разпоредената с индивидуалния административен акт принудителна
административна мярка по силата на заповед за задържане на лице с рег. №
513зз-41 от 05.01.2024г. на жалбоподателя З. С. И. е съобразена с целта на
закона (чл. 4, ал. 2 АПК). Съдът приема, че принудителната административна
мярка на издадената заповед има преустановително и превантивно
(охранително) действие. Задържането осуетява продължаването на
противоправното поведение и/или препятства последващи прояви, които са
несъвместими с принципите на правовата и демократична държава – каквато
противоречащи на закона прояви са например укриване на доказателства;
предупреждаване на свидетели; реализиране на въздействие на свидетели;
укриване от органите на правосъдието с цел създаване на пречки пред тях да
установят (и разкрият) извършителя на престъплението (престъпленията) или
с цел осуетяване разкриването на престъплението (престъпленията; с цел
избягването на установяването на съпричастността на лице, което е
подпомогнало извършителя на престъплението със знание, че такова е
извършено при липса на противостоене и т.н.
Със задържането на жалбоподателя И. за срок от 24 часа на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е осуетена опасността от укриването на доказателства
– например предотвратена е опасността за оттеглянето на жалбоподателя И.
от местопроизшествието, доколкото познанството му с адвокат В. К. по
делата му, създавало според съда предпоставки за предупреждаване на
възможни лица пострадали по образуваните по случая ДП; по скриване на
доказателства; по заличаване на следи; по създаване на пречки пред органите
на разследването да установят автора на престъпленията с годни
доказателства по делото и при отчитане, че на местопроизшествието,
съгласно показанията на свидетеля П. адвокат Васил Ковачев и
жалбоподателя И. са се синхронизирали, първият казвал на втория да не
говори и да мълчи, при което свидетелят И. не е обективирал уличаващи
показания към адвокат К., опитали са двамата да изключат телефоните си,
говорели си, а дори според свидетеля П. - „си шепнели“. Според съда с
краткото фактическо задържане на жалбоподателя И. за няколко часа е била
предотвратена и опасността от предупреждаване на свидетели, които са
познати на адвокат В. К. (отчита се от съда, че в ДП е имало разработка и на
специализирани разузнавателни средства) и/или лица, които са били
евентуално съпричастни като пострадали лица в извършените престъпления
по чл.157 от НК и по чл.143 от НК, както и от реализиране на въздействие
върху свидетели. Осуетена е била опасността от укриване от органите на
правосъдието с цел създаване на пречки пред тях да установят извършителя
на престъпленията или с цел осуетяване разкриването на престъпленията. Със
задържането на жалбоподателя И., е установена информация, която е от
значение за образуваното под надзора на СРП ДП, дори същият да не е
предоставил уличаващи спрямо адвокат Васил Ковачев показания. Със
6
задържането на жалбоподателя И. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е била
гарантирана възможността органите на ДП да установят евентуални
доказателства по НПК, които да обосноват обоснованото предположение в
авторството на престъпленията по чл.143 от НК и чл.157 от НК. По този
начин биха се гарантирали чрез ДП, имащо само подготвителен характер,
реализирането в последващо същинско наказателно производство, на целите
на наказателния процес по чл.1 от НПК да се установят извършените
престъпления по чл.157 от НК и по чл.143 от НК, какви са били фактите при
извършването им, да се разкрие извършителя му и/или съпричастните към
него пострадали лица, да се съберат доказателства и доказателства чрез
способите на доказване по НПК, да се приложи правилно материалният и
процесуалния закон, както и да се наложи законосъобразно наказание по НК
на виновното лице.
Задържането по ЗВМР на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
принудителна административна мярка, която се прилага в изпълнение на
правомощията на служителите на МВР да предотвратяват и разкриват
престъпления от общ характер, респективно същото е правен
способ/инструмент не само за постигането на тези цели, но и за събирането на
релевантна информация чрез доказателствени факти при извършени
специфични или тежки умишлени по вид престъпления от общ характер с
висока степен на обществена опасност, каквото е половото престъпление по
чл.157 от НК с оглед своевременното му разкриване и санкциониране.
Според Закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана, като този съдебен състав счита безусловно, че няма пречка
фактическите обстоятелства към основанията за заповедта по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР да се извеждат от доказателствата по делото и доколкото съгласно
Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Блага И.а достатъчно е да има данни за извършено
престъпление към момента на постановената заповед за 24 часовото
задържане на жалбоподателя И.. Правото му на защита не е нарушено според
съдебния състав с оглед задържането му за срок до 24 часа в 04 РУ-СДВР в
съответствие с разпоредбите на чл.5 от КЗПЧОС. Фактическото му задържане
е в рамките на този 24 часов срок. То е започнало на 05.01.2024г. в 18:27 часа
до 03:10 часа на 06.01.2024г. Фактическото му задържане е намерило
проявление в момента на съставянето на обжалваната заповед в 18:27 часа на
05.01.2024г. (а не по-рано). Издадената заповед е мотивирана сама по себе си.
В нея се съдържат фактическите и правни основания, послужили за
издаването й. Към момента на издаването от въззиваемата страна Попов в
18:27 часа на 05.01.2024г. на процесната заповед и съгласно показанията на
свидетеля П. на жалбоподателя И. в този момент е било посочено и е бил е
уведомен, че е задържано лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
По отношение на административното производство по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР издаването на заповед за задържане на лице се обуславя от 1.).
събирането на предварителна информация чрез оперативни способи за
установяване и разкриване на автора на престъпленията или 2.). с оглед
улесняването събирането на доказателства или тяхното запазване в същинско
7
наказателно производство в досъдебната му фаза, когато има опасност от
скриване на доказателства, предупреждаване на свидетели, въздействие върху
свидетел или свидетели, водещо например до даване от този свидетел на
други коренно противоположни показания като евентуален пострадал, или
3.). с оглед осуетяването укриването на извършителя на престъпленията от
правоохранителните органи и органите на правосъдието, при което
последващото му право на защита, ако присъствието му в наказателното
производство е задължително по чл.269, ал.1 НПК вр. чл.93, т.7 от НК, би се
накърнило, както би се осуетила възможността да бъде реализирано
ефективно наказателното преследване на дееца чрез процесуалният
инструментариум на материалния и процесуалния закон. Този съдебен състав
намира, че органите на реда по силата ЗМВР имат за правомощия да се
противопоставят на извършените престъпления и да ги разкриват чрез
процесуална тактика на приложени оперативно-издирвателни мероприятия и
принципи на разследване. Чрез прилагането на конкретни оперативни
способи органите на МВР и тактика на процедиране, разследване и проверка,
те установяват авторите на престъпленията. Същите имат задължението да
реализират тези законови цели на ЗМВР в съответствие с принципите на
правовата и демократична държава, повеляващи, че Държавата чрез
правоохранителните си органи следва да се противопоставя на извършените
престъпления по НК, да ги предотвратява, да ги разкрива и да ангажира към
наказателна отговорност техните извършители по установения от закона ред.
Държавата не може да бездейства и да остави неразкрити престъпленията по
чл.157, ал.1 и по чл.143 от НК, без да положи изобщо усилия за установяване
на автора му и/или на съпричастните към него пострадали лица, като събере
съответните доказателства. Този съдебен състав счита, че прилагането на
принудителна административна мярка – фактическо задържане на лице по
ЗВМР дава възможност на органите на МВР да предотвратят въздействието
върху свидетели, скриване на доказателства и други с оглед събирането на
надлежни доказателствени източници на информация, свързани с
разкриването на извършеното престъпление от общ характер. А е известно, че
едно ДП се образува винаги и само по факта на извършено престъпление,
дори да няма първоначални данни за неговия автор.
Съдът приема, че изискване към една наложена принудителна
административна мярка по ЗМВР – фактическо задържане на лице, е същата
да съответства на закона и неговата цел – да предотвратява извършването на
престъпления и да ги разкрива по установения от закона ред, респективно да
възпрепятства тяхното неразкриване с оглед укриване на доказателства,
оказване на въздействие върху свидетели и др. от страна на лицето, което
предстои да бъде задържано или вече е задържано. В заповедта за задържане
и в рамките на административната процедура, и оформена документация
органите на МВР имат редица задължения – да разяснят правата на
задържаното лице, да му дадат възможност да се консултира с адвокат, да
ползва медицинска помощ, да се свърже със свой близък и т.н. Налице са
съответни гаранции, при проявлението на които се ограничават
пропорционално и съответно правата на задържаното лице, което по
8
доказателствените данни, изведени от образуваното ДП от съответен
доказателствен източник, има вероятност да бил или е действително
съпричастен към престъплението, което следва да се разкрие от органите на
МВР. Съдебният състав приема, че тези субективни права и правни
възможности по ЗМВР по отношение на задържаното лице, зачитането на
които са свързани с изпълнението на задълженията на полицейския служител
Попов да ги разясни и спази спрямо жалбоподателя И., са осъществени и за
съда няма съмнения, че това не е евентуално сторено спрямо него. Съдът в
тази насока се позова на писмените доказателства по делото, в които липсват
изрични възражения от страна на жалбоподателя И., че правата му са били
нарушени или органите на МВР не са сторили нещо спрямо него и т.н. Съдът
намира, че полицейския служител от СДВР Попов е разяснил правата на
жалбоподателя И. от момента на задържането му.
В случая формата на административния акт е спазена, тъй като
заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта
се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името,
длъжността, местоработата на служителя, неговата компетентност, който е
издал заповедта и основанието за задържане на лицето. Посочени са година,
дата и час на задържането на лицето И., както и къде същият следва да
изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни
за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са били
разяснени правата му, и доколкото същият не е имал никакви обективирани,
респективно записани в заповедта негови възражения при задържането му за
срок до 24 часа.
Съдебният състав намира, че заповедта на въззивемата страна П. е
законосъобразна. Освен това съдебният състав намира, че посоченото
основание за задържане в издадената заповед изпълнява целта на закона, тъй
като цели чрез наложената привременна мярка да се обезпечат целите на
разследването и за да не се създават основания за евентуално отклонение от
органите на ДП на задържаният субект и за настъпване на други
неблагоприятни за разследването правни последици – укриване на
доказателства, въздействие на свидетели, тяхното предупреждение,
предупреждаване на евентуалния извършител, докато се издирват, евентуално
укриване (което се извежда от обремененото съдебно минало) и други
По тези съображения съдът приема, че наложената спрямо
жалбоподателя ПАМ – фактическо задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за
срок до 24 часа, се явява съразмерна, адекватна, съответна, справедлива и
пропорционална административна принудителна мярка и необходима такава
спрямо личността на жалбоподателя И., с оглед факта на извършените
престъпления от общ характер по чл.143 от НК и по чл.157 от НК, към които
е могло да бъде евентуално установено (дори и в лицето на жалбоподателя
И.) съпричастно пострадало лице. От материалите по преписката и събраните
по делото писмени доказателства, се извежда, че принудителната
административна мярка е била насочена към защита на правовия ред на
страната и на принципите на правовата и демократичната Държава, на
9
правата и свободите на гражданите и към спазване на обществените правила –
чл. 2, ал. 1 от ЗМвР, тъй като доказателствата потвърждават тези принципи и
тяхното охраняване, което е съобразено от ответника по жалбата Н. П. В тази
насока е Решение № 3272 от 13.05.2022 г. на АССГ по адм.дело № 2190 по
описа за 2022 г., според което за прилагане на процесната принудителна
мярка е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи извод, че има
вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да
наложи същата.
Настоящият съдебен състав се позова и на Решение № 6868 от
22.11.2021 г. по адм.дело № 7411/2021 г. на АССГ, по повод на оставена
без уважение жалба срещу заповед за задържане за срок от 24 часа,
съгласно което „в производството пред СРС, както и в протекото
адм.производство пред адм.орган е без правно значение (т.е. ирелевантно)
дали впоследствие или в рамките на евентуално образувано ДП- тези данни за
извършено от задържанпто лице престъпление ще се докажат, респективно
дали ще се докаже вината на същото. За издаване на Заповедта е достатъчно
наличието на данни към момента на издаването й - а такива са съществували
(доказано е пред СРС). Което води до извод, че Заповедта - освен съдържаща
всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК (включително фактически и правни
основания, които си кореспондират), е била и материално законосъобразна,
издадена на относимо и доказано правно основание. Правилно СРС е приел,
че мотивите за издаване на Заповедта може да се съдържат в други
документи, а не в самата нея (в този смисъл е твърдата съд.практика по
адм.дела). Но в случая мотивите се съдържат в самата Заповед и
представляват изписаното в нея фактическо основание за издаването й -
“съществуват достатъчно данни за извършено престъпление/притежание на
наркотични вещества”.
Ето защо, жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав присъжда на страните на разноски по реда
на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр с Наредбата за заплащане на правната помощ,
жалбоподателят следва да разноските за юрисконсулт на въззиваемите страни
за една съдебна инстанция в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран, СРС, НО, 9-ти състав,
РЕШИ:
10
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА депозираната жалба на жалбоподателя З. С. И., ЕГН:
********** с вх. № 19830/22.01.2024г., подадена чрез адвокат В. К. срещу
Заповед за задържане на лице с рег. № 513зз-41 от 05.01.2024г., издадена от
Н. А. П. на длъжност – инспектор в Сектор 08 ОПКП при Столична Дирекция
на вътрешните работи (СДВР), с която е било постановено на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържането за срок от 24 часа в сградата на 03 РУ -
СДВР на жалбоподателя З. С. И., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА жалбоподателят З. С. И., ЕГН: ********** да заплати на
въззиваемата страна СДВР чрез законният й представител с адрес гр.София,
ул. „Антим I” № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр.
чл.78, ал.8 от ГПК вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ, сумата
от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт за настоящата
съдебна инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11