В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Меденка Недкова |
| Секретар: | | Мара Кермедчиева |
| | | | |
като разгледа докладваното от | Меденка Недкова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по иск с правно основание чл.213ал.1 КЗ. ИЩЕЦЪТ ЗАД”. Б.АДГ.С.,ЕИК ****, представлявано от изпълнителният директор П. Й. Я. твърди в исковата молба,че на 6.VІ.2009год. в с.Р.,У.”И.”,Община Г.Н. е настъпило ПТП между л.а. “Мерцедес Вито 109 ЦДИ” с рег. № СМ **-**АМ,управляван от А. Е. К.,ЕГН*,който е негов собственик и л.а.”Нисан Кашкай” с рег.№ А **- ** КН,управляван от И. П.,собственост на “Т.комерс” ЕООД Г.Б..Съставен е протокол за ПТП № 1051160/6.VІ.2009год. от органите на ПП-КАТ Г.Б.,според който водачът на “Мерцедес Вито 109 ЦДИ” А. Е. К. е навлезнал в насрещната лента за движение и виновно е причинил щети на лек автомобил “Нисан Кашкай”.В резултат на ПТП на лек автомобил “Нисан Кашкай” с рег. № А **- ** КН са увредени:предна броня,декоративна решетка,халогенен ляв фар,халогенен десен фар,челно стъкло,въздушна възглавница лява и дясна,колан преден ляв и десен,табло,рамка радиатори,преден капак,буфер долен и горен,предна броня,основа преден ляв калник,преден ляв калник,радиатор климатик,радиатор воден,интеркулер,въздухозаборник,смукател въздушен филтър,стойка халогени,емблема предна,кора под радиатор,моторче ляв фар,вежда преден ляв калник,държачи предна броня,греда под предна броня,ключалка преден капак,въздухоборници радиатор,датчик еърбег,жило преден капак,стойка маслен радиатор,маслен радиатор,температурен датчик с букса,дифузьор,компютър скоростна кутия и стойка,букса компютър,стойка акумулатори,скоростна кутия,въдни съединения три броя,кутия въздушен филтър,подкалници два броя,панти преден капак,предна лява врата,колонка зад лява врата,кора под двигател,кутия предпазители,преден десен калник,рог преден десен и ляв,основа преден ляв калник,носач преден ляв,съединител компресор климатик,кормилна рейка,торпедна стена,греда под преден мост,задна дясна врата,лайсна за нея,които са описани в приложените към исковата молба щети.Ищецът твърди,че видът и размерът на щетите обуславят икономически и технически тотална щета на застрахования автомобил.Собственикът на автомобил “Нисан Кашкай” с рег.№ А **- ** КН “Т. комерс”ЕООД Г.Б. е сключил договор за застраховка “Пълно каско” със ЗАД”. Б.АДГ.С. с полица № 08-0300-020-5000573, включваща застрахователното събитие “Асистънс”.След събитието е образувана преписка при ищеца № 0300-09-020-500676, по която е изплатено З. обезщетение в общ размер на 47 642.06лв.,с платежни нареждания от 26.VІІІ.2009год.,14.Х.2009год. и 19.VІ.2009год.Според Протокола за ПТП № 1051160/6.VІ.2009год. деликвентът А. Е. К. имал сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗД”. И.АДГ.С.,с полица №**2 за автомобил “Мерцедес Вито 109 ЦДИ” с рег. № СМ **- **АМ.На основание чл.213 КЗ ищецът отправил искане към ЗД”. И.АДГ.С. да възстанови на ЗАД”. Б.АДГ.С. изплатеното З. обезщетение по договора за застраховка “Пълно каско”,с писмо изх.№ 310-03-558/28.І.2010год. ЗД”. И.АДГ.С. уведомило ищеца,че полицата на ответника А. Е. К. е прекратена,поради неплащане на дължима вноска по застрахователната премия.Ищецът направил справка в КФН и установил,че към датата на ПТП не е имало действуваща застрахователна полица за автомобил “Мерцедес Вито 109 ЦДИ” с рег. № СМ **- **КН. Ето защо ищецът има правен интерес да насочи исковата си претенция по чл.213ал.1 КЗ към прекия причинител на щетата А. Е. К.,на когото е изпратено писмо № 310-09-977/3.ІІ.2010год. за изплащане на регресната претенция по доброволен ред.Ответникът не е платил дължимото обезщетение и досега.Ето защо ищецът моли Смолянският О. С. да постанови решение,с което да осъди ответника А. Е. К.,ЕГН* от Г.Ч. да му заплати сумата 47 642.06лв.,представляваща изплатено З. обезщетение на “Т. комерс”ЕООД Г.Б. по преписка № 0300-09-020-500676 за претърпените имуществените вреди при ПТП на 6.VІ.2009год.,причинено от ответника,ведно със сумата 5 618.74лв.,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумата по застрахователното обезщетение,за периода 8.ІІ.2010год.-датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от ответника до 25.ІІІ.2011год.-датата на подаване на исковата молба в съда,ведно със законните лихви върху главницата,считано от 25.ІІІ.2011год. до окончателното и изплащане и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция. ОТВЕТНИКЪТ А. Е. К.,ЕГН* от Г.Ч.,У.”. Ч.№13 чрез пълномощникът му А.И. С. подава писмен отговор В.№2160/25.V.2011год. на исковата молба/подаден по пощата на 19.V.2011год./.Твърди,че предявеният иск е недопустим и неоснователен.Поисканото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действително изплатените от ищеца щети на увреденото лице.Искът не е доказан нито по основание,нито по размер.Счита,че предявеният иск е недопустим,тъй като видно от част от представените с исковата молба доказателства/застрахователна полица и знак издаден от Гаранционния фонд/,ответникът А. К. има сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” с валидност 12месеца-от 11-тия час на 3.VІІ.2008год. до 11-тия час на 2.VІІ.2009год.Според КЗ в договора за сключена застраховка “гражданска отговорност”/т.е. застрахователната полица/ се отбелязва платената сума и срокът на валидност на застраховката.Ако застраховката се изплаща на части,се отбелязва първоначално внесената част.Следва да се приеме,че след като не е отбелязана първоначално внесената сума,застраховката е изплатена изцяло.Освен това,съгласно чл.261ал.1 и 2 КЗ наличието на застрахователен договор се удостоверява със застрахователна полица и знак,който се издава от Гаранционен фонд.При разсрочено плащане на премията въпросният знак удостоверява и срока,за който е платена застраховката.В този смисъл е и чл.5 от Наредба№24/8.ІІІ.2006год. за задължително застраховане по чл.249ал.1 и 2 КЗ.Единственият документ,удостоверяващ извършеното плащане е знака,издаден от Гаранционен фонд.Ето защо застрахователят не може да черпи права от собствената си недобросъвестност,когато действувайки в нарушение на чл.261ал.1 във връзка с ал.2 КЗ е издал знак,удостоверяващ срок,различен от срока за който действително е платена застрахователна премия.В този смисъл са и указанията на Комисията за финансов надзор,относно прилагането и тълкуването на чл.261ал.1 и 2 КЗ във връзка с чл.202 КЗ.В случаите,когато при настъпване на З. събитие по застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите,датата на застрахователното събитие е в срока,отбелязан върху знака,застрахователят е императивно обвързан от издадения от него удостоверителен документ за валидността на застраховката.Предявеният иск е неоснователен.Съгласно законовото си задължение /чл.224ал.2 КЗ/ ответникът е уведомил „. И. с писмо В.№620/22.ІІ.2010год. за претенцията на ищеца срещу него.И чак тогава,след уведомяването им,той разбира,че застраховката му била невалидна.Ответникът твърди,че е изплатил цялата сума по застраховката,което е видно и от салата застрахователна полица,представена като доказателство от ищеца.Там никъде не е отбелязано,че е внесена част от сумата,а също така датата на валидност на застраховката/според същата полица/ е до 11-тия час на 2.VІІ.2009год.Същата е и датата на валидност на застраховката,отбелязана върху “знака” на Гаранционния фонд.Ответникът притежава валидна застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите,със срок на валидност 12месеца,който не е изтекъл към датата на застрахователното събитие и следователно ищецът следва да насочи претенцията си към ЗД”. И..Освен,че предявеният иск е неоснователен,претендираното обезщетение е прекомерно и не отговаря на действително изплатените от ищеца щети на увреденото лице.На увреденото лице е платена само сумата 12 028.35лв. с кредитен превод от 14.Х.2009год.Останалите две платежни нареждания от 26.VІІІ.2009год. и от 19.VІ.2009год. не са адресирани до ощетеното лице.Сумата 35 363.71лв. е платена на Управление “Автомобилно застраховане” на „. Б. Б. ФЦ СЛАВ”/неясно защо/,а сумата 250лв. е платена на “И.”ООД,като посочената щета е с друг номер.От представените с исковата молба писмени доказателства не става ясно какви са точните щети по автомобила,кой и къде е проверил описите на щетите,как са остойностени те,при положение,че в самите описи няма посочени суми,а последните не кореспондират с описаните щети в представената проформа фактура.Не става ясно и как ищецът е стигнал до извода кои са запазените части и дали щетата е тотална.Няма данни за годината на производство на автомобила,претърпял щета.Без тези данни не би могло да бъдат остойностени щетите правилно,а съответно не би било възможно да се извърши и проверка на сумите,претендирани от ищеца.А за тотална щета е необходимо застрахованият да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС-чл.193ал.3 КЗ.В представения от ищеца талон не е ясно кой го е обявил за невалиден-няма име,печат,а липсва и удостоверение за прекратена регистрация на МПС.Липсва и документ за това,че пострадалият автомобил е с валидна застраховка “гражданска отговорност”.На основание чл.219ал.1 ГПК ответникът привлича като трето лице помагач в процеса Застрахователна компания „. И.АДГ.С.,ЕИК ***,тъй като има правен интерес от това.Налице е неговият правен интерес да иска привличането на третото лице помагач,съгласно изискванията на чл.223ал.2 и 4 КЗ,а това юридическо лице има право да встъпи в процеса,съгласно чл.224ал.2 КЗ.Основанията за това са следните:С договор,сключен между А. Е. К. и ЗД”. И.-полица № *516/3.VІІ.2008год. на основание чл.183 във връзка с чл.223 КЗ застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица.Ответникът уведомява СОС,че на основание чл.219ал.3 ГПК предявява обратен иск срещу ЗД”. И.АДГ.С.,ЕИК ***,представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и П. Н. П. за сумата 53 260.80лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска срещу застрахователя до датата на окончателното изплащане на сумата и направените по делото съдебни разноски,като моли съдът да го приеме за съвместно разглеждане в настоящия процес. ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ ЗД”. И.АДГ.С.,ЕИК ****,представлявано от изпълнителният директор С. С. П.,чрез пълномощникът му А.М. Г. твърди,че правилно и законосъобразно исковете са предявени срещу деликвента А. Е. К. от Г.Ч..Твърди,че ответникът не е имал валидна застраховка “Гражданска отговорност” към момента на ПТ П на 6.VІ.2009год.,тъй като не е платил дължимата застрахователна премия по него.Касае се за типичен случай,при който се сключва застрахователен договор на разсрочено плащане на премията по него,като се заплаща само първата вноска.Така “стойността на застраховката” излиза много по-малка от действителната стойност на застрахователния риск,като останалите три вноски не се заплащат от застрахования,но водачът има застрахователна полица за пред органите на КАТ.Проблемът възниква,когато стане ПТП,след срока на покритие на платената премия по застраховката.Твърди,че застрахователната полица на ответника е прекратена на основание чл.202ал.1 КЗ във връзка с чл.260ал.2 КЗ,както и изричната клауза в застрахователната полица,съгласно която при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия,застрахователният договор се счита за прекратен,след изтичане на 15дни от падежа на разсрочената вноска.Не е вярно твърдението на ответника,че е платил цялата застрахователна премия.В самата застрахователна премия не е посочено,че сумата е платена изцяло,а че тя се ще плати на четири вноски,като са посочени сумите по дължимите вноски.Ответникът след като твърди,че е платил цялата сума по застрахователната премия,следва да представи писмени доказателства за това,тъй като той носи доказателствената тежест да установи този положителен факт.Невярно е и твърдението,че “единственият” документ,с който се установявал плащането на застрахователната премия бил знакът на Гаранционния фонд.Това твърдение не отговаря на изискванията на чл.261ал.2 КЗ.Ответникът не представя първични счетоводни документи за платени вноски при разсрочено плащане,които се осчетоводяват хронологично.В случая ответникът не може да се възползува от недобросъвестното поведение за застрахователния брокер,който му е издал неправомерно талон по чл.261 КЗ,без той реално да е платил цялата застрахователна премия.Видно от публичният регистър на КФН и Гаранционния фонд договорът за застраховка “Гражданска отговорност”,сключен от ответника,е с крайна дата на покритие 17.Х.2008год.,тъй като е платена само първата вноска от застрахователната премия.Моли съдът да отхвърли изцяло предявеният от ответника срещу него обратен иск,като неоснователен и недоказан,като му присъди и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК. Смолянският О. С. като взе впредвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник юрисконсулт Н.К.,становището на ответника и неговите пълномощници А.И.С. и А.М.Я.,становището на третото лице помагач,обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,както и заключенията по САТЕ и СИЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи: Безспорно се установи по делото/от представеният протокол за ПТП № 1051160/6.VІ.2009год.,съставен от М. М.-мл.АК при РУ МВР Г.Н./,че на 6.VІ.2009год. в 13.00часа в с.Р. на У.”И.”№ *,О. Г.Н. е станало ПТП между “Мерцедес Вито 109 ЦДИ” с рег.№ СМ **-**АМ,управляван от собственика му А. Е. К.,ЕГН* от Г.Ч. и “Н. К.” с рег.№ А **- ** КН,управляван от И. М. П.,ЕГН*,който автомобил е собственост на “Т. комерс” ЕООД Г.Б..В протокола е посочено,че А. Е. К.,управлявайки “Мерцедес Вито 109 ЦДИ” в лявата част от платното за движение,в условията на ляв завой навлиза в насрещното платно и се удря в насрещно движещия се автомобил “Нисан Кашкай”,управляван от Ивелина П..Посочено е,че вина за ПТП,при което за причинени щети,има водачът А. Е. К..Тази фактическа обстановка не се оспорва от ответника А. Е. К.. Безспорно се установява по делото,от представената застрахователна полица № **0/020/5000573/01/21.Х.2008год.,издадена от ЗАД”. Б.АДГ.С.,която е валидна от 00.00часа на 20.Х.2008год. до 24.00часа на 19.Х.2009год.,че е сключен договор за застраховка “Пълно каско” между застрахователят ЗАД”. Б.АДГ.С. и застрахованият “Т. комерс” ЕООД Г.Б. на лек автомобил “Нисан Кашкай” с рег.№А45-94КН,собственост на “Турист комерс”ЕООДГ.Б.,която застраховка включва специални условия и З. събитие по застраховка “Асистънс”.Съгласно т.3 от специалните условия на застрахователния договор ЗАД”. Б.АДГ.С. се задължава в случай на кражба,грабеж и тотална щета да заплати застрахователното обезщетение на „. Банк Б. ФЦ С., по посочената банкова сметка.Съгласно допълнението към застрахователната полица,представляващо застраховка “Помощ при пътуване-Автоасистънс”,предвиждат се разходи за осигуряване на техническа помощ и транспортиране на МПС при условията на застрахователния договор.Представят се като доказателства още:първоначалната застрахователна полица № ***38/020/0 от 17.Х.2008год. за лек автомобил “Нисан Кашкай” с рег.№ NN **31,собственост на “Т. комерс” ЕООД Г.Б.,добавък № **38/020/0/01 от 21.Х.2008год. към застрахователната полица във връзка с промяната на регистрационния номер на автомобила от 22.Х.2008год.,общите условия по застрахователния договор “Пълно каско”.В изпълнение на тези общи условия по застраховката “Пълно каско” на 8.VІ.2009год./след ПТП на 6.VІ.2009год./ застрахованият собственик на автомобил “Нисан Кашкай” с рег.№ А **- **КН “Т. комерс”ЕООД Г.Б.,представляван от управителят И. М. П. уведомява застрахователя ЗАД”. Б.АДГ.С. за настъпилото З. събитие и нанесените щети на МПС.В ЗАД”. Б.АДГ.С. е образувана преписка по щета №0300-09-020-500676,към която е приложен опис на щетите от 8.VІ.2009год.,извършен от автоексперт.На 16.VІ.2009год. е изготвен втори опис на щетите на пострадалото МПС.Издадена е проформа фактура №*/17.VІ.2009год. от “Б. ауто”ООД Г.Б. на “Т. комерс” ЕООД Г.Б. за цените на авточастите,необходими за отстраняване на щетите по “Нисан Кашкай”.Тъй като след ПТП пострадалия автомобил не е можел да се движи на собствен ход,той е транспортиран до Г.Б. от “И.”ООД Г.Б.,като за извършения превоз е издадена фактура №*/10.VІ.2009год. на стойност 250лв. с ДДС.Тази техническа помощ е извършена по застраховка “Помощ-автоасистънс”.Извършена е сравнителна експертиза за стойността на пострадалия автомобил на 29.VІ.2009год.,както и доклад по щетата от 26.VІІІ.2009год. на Я. Н. Ф.-специалист “Автомобилно застраховане” и доклад по щетата от 13.Х.2009год. на М. А. М.-специалист “Автомобилно застраховане” в ЗАД”. Б.АДГ.С..В резултат на тези доклади и сравнителна експертиза е прието,че е налице тотална щета на автомобил “Нисан Кашкай” с рег.№ А **-**КН,ето защо е прекратена регистрацията на автомобила на 9.VІІ.2009год.На 30.VІІ.2009год. собственикът на автомобила подава молба до ЗАД”. Б.АДГ.С. за преразглеждане на определената сума по щета№ *00676.Определено е З. обезщетение в общ размер на 47 642.06лв.,което е изплатено както следва:сумата 35 363.71лв. с платежно нареждане от 26.VІІІ.2009год. е преведена на “А. Б. Б.-ФЦ С.,тъй като автомобил “Нисан Кашкай” е закупен чрез кредит “Автомобил”,отпуснат от „. Банк Б..Сумата 12 028.35лв. е изплатена на собственика на автомобила “Т. комерс” ЕООД Г.Б. с платежно нареждане от 13.Х.2009год. и съгласно писмо от 26.ІХ.2009год. на „. Банк Б.-ФЦ С.,с което е дадено съгласие остатъка от обезщетението по щета № **-020-500676 да се изплати директно на “Т. комерс” ЕООД Г.Б..А сумата 250лв. е изплатена на “И.”ООДГ.Б. с платежно нареждане от 19.VІ.2009год.,за извършеното транспортиране на автомобила до Г.Б. след ПТП. Свидетелката И. М. П. твърди,че в качеството си на управител на “Т. комерс” ЕООД Г.Б. е сключила договор за застраховка “Пълно каско” със ЗАД”. Б.АД Г.С..Подписала е застрахователна полица № **020-5000573-1/21.Х.2008год.,ведно с общите условия по застрахователния договор,специалните условия по него и допълнение към застрахователната полица по застраховката “Помощ при пътуване-автоасистънс”.Твърди,че тя е подала уведомление за причинените на лек автомобил “Нисан Кашкай” щети до ЗАД”. Б.АДГ.С..Свидетелката твърди,че не подписва договори и други документи,без да ги е прочела и без да е съгласна с условията им.Тя е подписала и декларацията-пълномощно.Знае и е била съгласна с условието по договора,в случай на тотална щета на автомобила,застрахователното обезщетение да се плати на “А. Банк Б. ФЦ-С.,по посочена банкова сметка,тъй като автомобилът е закупен с кредит от тази банка.Договорът за банков кредит е обезпечен с всички изискуеми от банките документи-запис на заповед и прочие.Условията по банковия кредит били или да го изплати изцяло,или от застрахователното обезщетение да се изплатят вноските.Сега свидетелката е закупила нов автомобил,с изплатеното и З. обезщетение,като е сключила допълнение към договора за банков кредит,както и нов застрахователен договор. Вещото лице по назначената САТЕ инж.А. К. в заключението си твърди,че на 6.VІ.2009год. около 13 часа в с.Р.,О. Г. Н., на У.”И.”№ 2,настъпва ПТП с участието на лек автомобил “Мерцедес Вито 109 CDI” с рег. № СМ **-**АМ и лек автомобил “Нисан Кашкай” с рег. № А **-** КН.В 14 часа на същата дата е издаден протокол за ПТП № 1051160.От схемата в протокола е видно,че при преминаване на ляв завой,с ограничена от ляво видимост,лекият автомобил “Мерцедес Вито 109 CDI” е навлязъл в насрещната пътна лента,при което е настъпил челен удар с насрещно движещия се автомобил “Нисан Кашкай”.Посочено е,че ПТП е настъпило на хоризонтален пътен участък,при ясно време и суха асфалтова настилка,при ширина на двулентовия път 7-7.50м.На водачът на “Мерцедес Вито 109 CDI” А. Е. К. е наложено административно наказание за допуснатото административно нарушение.В резултат на ПТП пътните превозни средства са получили множество увреждания и деформации,основно в предните им части,като външно видимите основни повреди са описани в протокола за ПТП.Лекият автомобил “Нисан Кашкай” има първоначална регистрация на 21.Х.2008год. и до момента на ПТП е бил в експлоатация около 7.5месеца,а от времето на производството му-около 1година.Съгласно Приложение№2 към чл.15ал.4 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,причинени на моторни превозни средства по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите към Наредба№24/8.ІІІ.2006год. за задължителното застраховане по чл.249т.1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,причинени на моторни превозни средства,остатъчната стойност на ППС се определя чрез годишна стъпка в проценти според годините на експлоатация след годината на производство-като след 1година експлоатация,остатъчната стойност е 20% от покупната стойност на автомобила.Вещото лице твърди,че не му е представена фактура за покупната стойност на лекия автомобил,но от приложената по делото застрахователна полица,издадена на 21.Х.2008год.,т.е. от датата на първоначалната регистрация на автомобила,е видно,че общата застрахователна сума е 28 100евро.От справочника за този вид автомобили установил,че базовата цена на модела е 24 290евро.В зависимост от нивото на оборудването/т.нар. “екстри”/ на автомобила,цената му нараства,а към момента на изготвяне на експертизата,цената на модела/базова цена/ започва от 25 250евро.Ето защо вещото лице е приело,че към момента на първоначалната регистрация на лек автомобил “Нисан Кашкай”,цената му е била 28 100евро или 54 960лв.,така,както е определен от застрахователите.Остатъчната стойност на автомобила,определена чрез коефициента на овехтяване,към момента на ПТП,е 48 090лв.След ПТП на 8.VІ.2009год. и на 16.VІ.2009год.,в сервиз е извършен оглед на автомобила,като са съставени описи на щетите му.В описите са посочени увредени части и възли в резултат на ПТП,като в него не се откриват записи на увреждания,които не са разположени в предната част на автомобила или да са следствие от други събития.След извършен ремонт и възстановителни дейности на лек автомобил “Нисан Кашкай”,фирмата ”Б. ауто”ООД Г.Б. е издал проформа фактура на обща стойност 38 132.11лв.Прието е,че стойността на един нормативен час труд е 30лв.За възстановяване на лек автомобил “Нисан Кашкай” до техническо състояние,такова,каквото е било преди ПТП,са необходими влагането на нови части,извършване на монтажни и демонтажни,тенекеджийски и бояджийски дейности,влагане на материали в посочения в заключението списък.Стойността на нанесената щета е около 38 131.21лв или 79% от действителната стойност на автомобила към датата на събитието.Сравнителната експертиза е приела,че щетата е тотална.Приела е разлика от 6 150евро,която представлява стойността на здрави и годни части и елементи на автомобила,които в последствие могат да се продадат или използуват и с реализираните средства да се погаси разликата.От електронният сайт на официалния вносител на леките автомобили “Нисан Кашкай”-фирма “Нисан Б.,вещото лице е установило,че в Г.Б. и областта,официалните му представителства са:”О. кар Ауто”-оторизиран дилър и сервиз и “О. кар Ауто”-оторизиран сервиз.”Б. ауто”ООДГ.Б. не е в списъка на оторизираните сервизи на официалния вносител,а вероятно е само дилър.Ето защо вещото лице счита,че часовата ставка при изчисляване на труда на възстановителните дейности следва да бъде 12лв.,каквото е изискването на чл.19ал.2 от Методиката към Наредба№24/2006год.При тази ставка вещото лице определя стойността на причинените при ПТП щети на лек автомобил “Нисан Кашкай” на 35 055.37лв.Установените и описани щети по лекия автомобил “Нисан Кашкай” с рег.№ А **-**КН са изцяло в предната част на автомобила,в резултат на претърпян челен удар с друго превозно средство.Те са възникнали в процес на движение на двете насрещно движещи се превозни средства и чрез получения удар са погасили кинетичната си енергия.Налице е причинно-следствена връзка между описаните в протокола за ПТП механизъм и получени увреждания по лекия автомобил “Нисан Кашкай”.В представените по делото описи и проформа фактура са записани само части,елементи,материали и труд,относими към действително увредената предна част на лекия автомобил и неговото купе. Вещото лице по назначената СИЕ С. Т. в заключението си твърди,че отчетността на застрахователния договор “Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 025-*6247182/3.VІІ.2008год. в счетоводството на ЗД”. И.АДГ.С. е организирана съгласно действуващите правила и стандарти.По аналитичната партида на ответника А. Е. К. в счетоводството на ЗД”. И.АДГ.С. по застрахователна полица № 025-*16247182 от 3.VІІ.2008год. е осчетоводена като платена само първа вноска в размер на 61лв.,от които 10лв. вноска за Гаранционния фонд и 51лв. първа вноска по застрахователната премия.Първата премийна вноска и вноската за Гаранционния фонд са платени на 3.VІІ.2008год.По партидата на ответника няма информация за следващи плащания в съответствие с договорения/разсрочен/ план на плащане.С първата вноска е покрит период от 3.VІІ.2008год. до 2.Х.2008год.На 17.Х.2008год. застрахователния договор е прекратен,поради неплащане от страна на застрахования А. К. на договорената втора застрахователна вноска в размер на 51лв.За всяка платена вноска застрахователят издава “сметка за вноска”,представляваща ценна книга с трайно отпечатан номер и баркод.В сметката задължително се попълват имената на вносителя,номера на полицата,номер на поредност на вноската,платена сума в цифри и словом.Върху сметката задължително се залепя идентификационен баркод от стикера на талона за застраховка “Гражданска отговорност”,който се лепи на МПС с информация за срока на валидност на застрахователния договор.Не се прави начисляване на целия размер на застрахователната премия,която евентуално ще се събира при разсрочено плащане.Осчетоводява се и се записва единствено действително платената вноска от застрахователната премия.Но не и тези вноски,които предстоят да се плащат.Счетоводно се записват само фактически извършените плащания. Съдът възприема заключенията на вещите лица по СИЕ и САТЕ изцяло,като компетентно и добросъвестно изготвени,както и неоспорени от страните по делото. Тъй като в протокола за ПТП е записано,че ответникът А. Е. К. има задължителна застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД”. И.АДГ.С.,по застрахователна полица № **2,ищецът ЗАД”. Б.АДГ.С. на основание чл.213 КЗ отправил с писмо В.№310-03-558/28.І.2010год. искане до ЗД”. И.АДГ.С. да му възстанови изплатеното З. обезщетение по договора за застраховка “Пълно каско”.С писмо ЗД”. И.АДГ.С. уведомява ЗАД”. Б.АДГ.С.,че посочената полица по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е прекратена,поради неплащане на вноски.Ето защо „. И.АДГ.С. отказва да възстанови исканата сума по изплатеното З. обезщетение.След което ищецът ЗАД”. Б.АДГ.С. изпраща покана за доброволно изпълнение на регресна претенция по щета № 0300-09-020-500676,с писмо изх.№310-03-977/3.ІІ.2010год.Видно от обратната разписка,писмото е получено на 8.ІІ.2010год. от съпругата на А. Е. К..На 18.ІІ.2010год. ответникът А. Е. К. подава молба до застрахователя “Б. И.АДГ.С.,в която твърди,че е изплатил цялата застрахователна премия по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”,ето защо не следва да плаща регресната щета на ЗАД”. Б.АДГ.С.. По делото безспорно се установява/от представеното химизирано копие от застрахователна полица№**/,че ответникът А. Е. К.,ЕГН* от Г.Ч. е сключил на 3.VІІ.2008год. договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователя „. И.АДГ.С. за лек автомобил “Мерцедес Вито 109 ЦДИ” с рег. № СМ **-** АМ.Застраховката е сключена чрез застрахователен брокер З. В. Р. от Г.Перник.По делото не се доказа ответникът А. К. да е изплатил застрахователната премия изцяло,тъй като в застрахователната полица е посочено разсроченото и плащане,на четири вноски.Ако А. К. беше платил изцяло застрахователната премия,това щеше да се запише в застрахователната полица на реда “плащане на застрахователна премия еднократно”.Тъй като застрахователната премия е следвало да се изплаща на четири вноски,безспорно се установи по делото,че на 3.VІІ.2008год. А. К. е платил първата вноска от застрахователната премия,в размер на 61лв.,от които 51лв. първа вноска от застрахователната премия и 10лв. вноска за Гаранционния фонд.В полицата е записано,че застраховката има срок на действие от 11часа на 3.VІІ.2008год. до 11часа на 2.VІІ.2009год.Но изрично е посочено и че,при неплащане на разсрочената вноска от застрахователната премия ЗД”. И. ще счита застрахователния договор за прекратен след изтичане на 15дни от датата на падежа на разсроченана вноска.Тъй като А. К. не е платил втората вноска от застрахователната премия,с падеж 2.Х.2008год.,то считано от 17.Х.2008год. застрахователния договор е прекратен на основание чл.202ал.1и 2 КЗ във връзка с чл.260ал.2 КЗ.Това обстоятелство се установява и с писмо изх.№10-00-76/23.ХІІ.2011год. на Гаранционния фонд,ведно със справка от базата данни на информационния център на Гаранционния фонд,както и от справката от електронния сайт на КФН.Единствено на знака,който се залепва на стъклото на автомобила,е посочено,че застраховката “Гражданска отговорност” е за 2009год. При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи: Предявени са два обективно съединени иска-главен иск с правно основание чл.213ал.1 КЗ,с цена на иска 47 642.06лв.,представляваща изплатено З. обезщетение на “Т. комерс” ЕООД Г.Б. по преписка № 0300-09-020-500676 за претърпените имуществените вреди при ПТП на 6.VІ.2009год.,причинено от ответника А. Е. К. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 5 618.74лв.,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумата по застрахователното обезщетение,за периода 8.ІІ.2010год.-датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от ответника до 25.ІІІ.2011год.-датата на подаване на исковата молба в съда,ведно със законните лихви върху главницата,считано от 25.ІІІ.2011год. до окончателното и изплащане. Съгласно разпоредбата на чл.213ал.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,направени за неговото определяне.Елементите от фактическия състав на основанието по чл.213ал.1 КЗ,които подлежат на доказване са:наличие на застрахователен договор,възникване на З. събитие-покрит риск по застрахователния договор,изплащане на З. обезщетение и встъпване,съобразно закона,установяване на причинителя на вредата и размера на същата.Правото на застрахователя да иска от третото лице,причинило вредата на застрахованата вещ след плащането на застрахования,е регресно право,а встъпването във всички права,които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право.Затова,в случая се касае до регресен иск,чието основание не е застрахователното правоотношение,а фактът на изплащане на сумите на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес-чл.213 КЗ.Именно поради правото,произтичащо от закона,застрахователят встъпва в правата на застрахования след плащането,като упражнява тези права от свое собственно име.В този смисъл,регресният иск е особен,самостоятелен иск,почиващ на закона,а не на застрахователния договор,Макар да има връзка с него и да е обусловен от него. Първият спорен въпрос по делото е:дали предявеният регресен иск по чл.213ал.1 КЗ срещу причинителят на вредата е допустим,тъй като съгласно разпоредбите на чл.213ал.1изр.2 и 3 КЗ в случаите,когато причинителят на вредата има сключена застраховка «Гражданска отговорност»,застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителят на вредата или неговия застраховател по застраховка «Гражданска отговорност» -до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски,направени за неговото определяне.Застрахователят по имущественат застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по «Гражданска отговорност».Съдът счита,че предявеният от ищеца ЗАД »А.Б.»АДГ.С. регресен иск по чл.213ал.1 КЗ срещу причинителят на вредата е допустим,тъй като ответникът А. Е. К.-прекия причинител на вредата,към момента на настъпването на ПТП на 6.VІ.2009год. не е имал валидна застраховка «Гражданска отговорност» със застрахователя ЗД”. инс»АДГ.С..Съгласно разпоредбата на чл.261ал.1 КЗ наличието на застрахователен договор по задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите се установява със застрахователна полица и знак,които се издава от Гаранционния фонд.По делото се установи, от представеното химизирано копие от застрахователна полица№**,че ответникът А. Е. К.,ЕГН* от Г.Ч. е сключил на 3.VІІ.2008год. договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователя „. И.АДГ.С. на лек автомобил “Мерцедес Вито 109 ЦДИ” с рег. № СМ **-**АМ. Застраховката е сключена чрез застрахователен брокер З. В. Р. от Г.П..В застрахователната полица е посочено,че застрахователната премия се изплаща разсрочено-на четири вноски,а не е платено изцяло еднократно/както твърди ответника/.Ако застрахователната премия беше платена изцяло,това щеше да се запише в застрахователната полица,където има специален ред-плащане на застрахователна премия еднократно.Напротив-в застрахователната полица е посочено,че застрахователната премия,която е в размер на 204лв.,ще се плати на четири вноски-първа вноска 61лв. и още три вноски по 51лв.,на посочените падежи.От представените първични счетоводни докумунти/платежно нареждане от застрахователния брокер З. Р. до ЗД”. И.АДГ.С.,записвания в счетоводните книги-копие от електронния носител на счетоводните книги на ЗД”. И.АДГ.С./ и заключението на СИЕ безспорно се установи,че ответникът А. Е. К. е заплатил на 3.VІІ.2008год. само първата вноска от застрахователната премия,в размер на 61лв.,от които:10лв. вноска за Гаранционния фонд и 51лв. първа вноска от застрахователната премия.Ако ответникът бе платил останалите три вноски,той щеше да представи като доказателства първичните счетоводни документи за това.Но такива доказателства по делото не се представиха.Ответникът доказва факта на плащане на цялата застрахователна премия със знака,издаден от Гаранционния фонд,в който е посочено,че е платена застрахователна премия за 2009год.Съгласно разпоредбата на чл.261ал.2 КЗ при разсрочено плащане на застрахователната премия знакът по ал.1 на чл.261 КЗ удостоверява и срока,за който е платена застрахователната премия.Но останалите писмени доказателства оборват това твърдение и сочат,че е допуснала грешка при издаване на знака.Съгласно разпоредбата на чл.202ал.1 КЗ в случаите на разсрочено плащане,вноските от застрахователната премия се плащат в срока,уговорен в застрахователния договор.При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да намали застрахователната сума,да измени договора или да го прекрати.Съгласно чл.202ал.2 КЗ застрахователят може да упражни правата по ал.1 не по-рано от 15дни от датата,на която застрахованият е получил писмено предупреждение.Писменото предупреждение ще се смята връчено и когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал.1 ще упражни слез изтичане на 15дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска.В случая в застрахователна полица №** застрахователят изрично е посочил,че при неплащане на разсрочената вноска от застрахователната премия ЗД”. И.АДГ.С. ще счита застрахователния договор за прекратен след изтичане на 15дни от датата на падежа на разсрочената вноска.Следователно в случая следва да се приложи законовата презумпция по чл.202ал.2 КЗ и да се счита,че писмено предупреждение е връчено на застрахования А. Е. К.,тъй като изрично в застрахователната полица е посочено,че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия,застрахователния договор ще се счита прекратен след изтичане на 15дни от датата на падежа на разсрочената вноска.Съгласно чл.260 КЗ в случаите на разсрочено плащане разсрочените вноски от застрахователната премия се плащат в срока,уговорен в застрахователния договор.При неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да прекрати договора по реда на чл.202ал.2 КЗ,като се прилага и ал.4 на същия член.По делото безспорно се установи,че А. Е. К. не е платил втората вноска от застрахователната премия,с падеж 2.Х.2008год.Поради което и считано от 17.Х.2008год. застрахователният му договор по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е бил прекратен.Прекратяването на договора за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е записано и в електронния сайт на Комисията за финансов надзор,и в информационния бюлетин на Гаранционния фонд,както и в счетоводството на ЗД”. И.АДГ.С..Съдът също счита,че договора е бил прекратен на основание чл.260 КЗ във връзка с чл.202ал.2 КЗ,считано от 17.Х.2008год.,поради неплащане на втората разсрочена вноска от застрахователната премия,в размер на 51лв.Или към момента на настъпването на ПТП на 6.VІ.2009год.,което е причинено от ответника А. Е. К.,той не е имал валидна застраховка “Гражданска отговорност” със ЗД”. И.АДГ.С. за лек автомобил “Мерцедес Вито 109 ЦДИ” с рег.№ СМ **-** АМ. Поради което и предявеният от ищеца ЗАД”. Б.АДГ.С. регресен иск по чл.213ал.1 КЗ срещу ответника А. Е. К.,като пряк причинител на щетата, е процесуално допустим.А предявеният от ответника А. Е. К. срещу третото лице помагач ЗД”. И.АДГ.С. обратен иск,с цена 53 260.80лв. ще следва да се отхвърли от съда,като неоснователен и недоказан. По делото безспорно се установиха четирите елемента от фактическия състав на чл.213ал.1 КЗ.Първият елемент е наличие на застрахователен договор-към датата на настъпване на ПТП 6.VІ.2009год. процесният автомобил “Нисан Кашкай” с рег. № А **-**КН е бил застрахован по договор за застраховка “Пълно каско” в ЗАД”. Б.АДГ.С. със застрахователна полица № **0-5000573-01 от 21.Х.2008год.,със специални условия/във връзка със сключен договор за банков кредит “Автомобил”/ и застрахователна полица по застраховка “А.” № 1802-09-217-500763,по която е изплатено обезщетение в размер на 250лв. за необходимите разноски за транспортиране на останките на автомобила до сервизна база в Г.Б..Срокът на застраховката е от 00часа на 20.Х.2008год. до 00часа на 19.Х.2009год. Безспорно се установява и втория елемент-възникване на З. събитие-покрит риск по застрахователен договор и изплащане на З. обезщетение встъпване,съобразно закона на платилия обезщетението в правата на застрахования-третия елемент.От събраните по делото писмени доказателства се установи,че собственикът на увредения автомобил-“Т. комерс”ЕООДГ.Б.,чрез управителят И. П./която е управлявала автомобила в момента на настъпване на ПТП/ е уведомило в договорения срок застрахователя по имуществената застраховка за настъпилата щета.В ЗАД”. Б.АДГ.С. е образувана преписка по щета № 0300-09-020-500676,по която е изплатено З. обезщетение в размер общо на 47 642.06лв. за тотална щета на пострадалия автомобил “Нисан Кашкай”,от които:сумата 35 363.71лв. с платежно нареждане от 26.VІІІ.2009год. е преведена на “А. Банк Б.-ФЦ С.,тъй като автомобил “Нисан Кашкай” е закупен чрез кредит “Автомобил”,отпуснат от „. Банк Б..Сумата 12 028.35лв. е изплатена на собственика на автомобила “Т.т комерс”ЕООДГ.Б. с платежно нареждане от 13.Х.2009год. и съгласно писмо от 26.ІХ.2009год. на „. Банк Б.-ФЦ С.,с което е дадено съгласие остатъка от обезщетението по щета № 0300-09-020-500676 да се изплати директно на “Т. комерс”ЕООДГ.Б..А сумата 250лв. е изплатена на “И.”ООД Г.Б. с платежно нареждане от 19.VІ.2009год.,за извършеното транспортиране на автомобила до Г.Б. след ПТП.Неоснователно е възражението на ответника,че на пострадалия е изплатено само обезщетение в размер на 12 028.35лв.,а останалите суми са изплатени на лица,които нямат отношение към настъпилото З. събитие и щета.Напротив-от приложените специални условия към договора за застраховка “Пълно каско” безспорно се установи,че съгласно т.3 ЗАД”. Б. се задължава в случай на тотална щета да изплати застрахователното обезщетение на „. Банк Б.-ФЦ С. по посочена банкова сметка.Тези специални условия са договорени между застрахования собственик на автомобил “Нисан Кашкай”-“Т. комерс”ЕООД Г.Б. и ЗАД”. Б.АДГ.С.,тъй като автомобилът е закупен с договор за банков кредит “Автомобил”,сключен между “Т. комерс” ЕООД Г.Б.,като кредитополучател и „. банк Б.-ФЦ-С.,като кредитодател.С тази клауза банката е обезпечила кредита,като в случай на тотална щета на автомобила,полученото З. обезщетение ще покрие дължимите вноски по кредита.А сумата 250лв. е изплатена на “И.”ООД Г.Б. по застраховка “А.”,за оказана помощ при транспортиране на увредения автомобил до Г.Б..На пострадалия собственик на автомобила е изплатена останалата част от застрахователното обезщетение,определено от ЗАД”. Б.АДГ.С.. По делото безспорно се установи и четвъртият елемент от фактическия състав-кой е причинителят на щетата.От протокол за ПТП № 1051160/6.VІ.2009год. на РУ на МВР Г.Н. безспорно се установява,че причинител на ПТП,настъпило на 6.VІ.2009год. около 13.00часа в с.Р.,У.”И.”№ * е водачът на лек автомобил “Мерцедес Вито 109 ЦДИ” с рег.№ СМ **-**АМ А. Е. К.,ЕГН* от Г.Ч.,който неправомерно е навлезнал в насрещното пътно платно при ляв завой и е блъснал насрещно движения се автомобил “Нисан Кашкай” с рег.№ А **-**КН,като е причинил щетите.Протоколът за ПТП представлява официален свидетелствуващ документ,издаден от служебно лице в кръга на официалната му удостоверителна власт,установяващо датата,мястото и начина на ПТП,което обвързва съда с материална доказателствена сила,както по отношение на факта на осъществяване на ПТП по начина,удостоверен в документа,така и по отношение неговото авторство и всички останали факти и обстоятелства,имащи отношение към неговата отговорност.В случая ответникът не оспори протокола ПТП и че виновно е причинил процесното ПТП на 6.VІ.2009год. Спорен е последният пети елемент от фактическия състав на чл.213ал.1 КЗ-размера на щетата.От представените писмени доказателства по делото се установи,че размерът на щетата на автомобил “Нисан Кашкай” е определен чрез сравнителна експертиза.Не са представени надлежни доказателства/фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз.Представената проформа фактура №*/17.VІ.2009год.,издадена от “Б. ауто”ООДГ.Б. на “Т. комерс” ЕООД Г.Б. само установява цените на авточастите,необходими за отстраняване на щетите по лек автомобил “Нисан Кашкай”.Съгласно задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК/Решение№209/30.І.2012год. по т.д.№1069/2010год. на ІІт.о. на ТК на ВКС и цитираната в него задължителна практика по приложимостта на утвърдената с Наредба№24/8.ІІІ.2006год. на КФН Методика към имуществената застраховка “Каско на МПС” и значението и за размера на дължимото от застрахователя З. обезщетение,е прието,че Методиката по Наредба№24/8.ІІІ.2006год. на КНФ не е задължителна,а съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите,когато на същия не са представени надлежни доказателства/фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.Застрахователното обезщетение,което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка,подлежи на уговаряне от страните по застрахователния договор.При настъпване на покрито от договора З. събитие за застрахователя възниква задължение,съгласно чл.208ал.1 КЗ,да заплати на застрахования уговореното З. обезщетение в размер,определен по правилото на чл.208ал.3 КЗ.Разпоредбата на чл.208ал.3 КЗ предвижда,че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие,като доказването на вредата е в тежест на застрахования.Обезщетението не може да надвишава действителната/при пълна увреда/ или възстановителната/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,т.е. стойността,срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество-чл.203ал.2 КЗ,съответно стойността,необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,в това число всички присъщи разходи за доставка,строителство,монтаж и други,без прилагане на обезценка-чл.203ал.3 КЗ.Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,причинени на МПС,е въведена с чл.1ал.3 от Наредба№24/8.ІІІ.2006год. на КФН.А разпоредбата на чл.273ал.2изр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15ал.4 на Наредбата и препраща към приложения№1-6.В разпоредбата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено,че се прилага като минимална долна граница в случаите,когато не са представени надлежни доказателства/фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите,когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.По силата на чл.2 от Методиката-Приложение№1 на Наредба№24/8.ІІІ.2006год.,тя се прилага от застрахователите и Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията с трети лица,претърпели имуществени вреди,и застрахователя,който дължи З. обезщетение по задължителна застраховка по чл.249т.1 К-чл.3ал.1т.1 от Методиката.Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минималния размер,съобразен с правилата,заложени в Методиката.От заключението на САТЕ,вещото лице по която е приложило правилата на Методиката,се установява,че стойността на причинените при процесното ПТП щети на лек автомобил “Нисан Кашкай” са в размер на 35 055.37лв.Разликата се получава от часовата ставка за труд,която вещото лице приема са 12лв./съгласно чл.19ал.2 от Методиката към Наредба№24/8.ІІІ.2006год. на КФН/,а в сравнителната експертиза е приета часова ставка за труд 30лв.Освен това от представеният протокол№167/3.VІІІ.2009год. на комисия,назначена със заповед№86/4.ХІІ.2008год. на изпълнителният директор на ЗАД”. Б.АДГ.С.,се установява,че има запазени части от лек автомобил “Нисан Кашкай” с рег.№А45-94КН,които могат да се използуват и те са на обща стойност 6 150евро.Съдът счита,че предявения иск следва да се уважи до размер на 35 055.37лв. по заключението на САТЕ,определено съгласно Методиката към Наредба№24/8.ІІІ.2006год. на КФН,която сума съответствува на обезщетителния характер на застрахователното правоотношение и е адекватна на стойността,необходима за ефективно отстраняване на щетите,причинени на застрахования в резултат на процесното ПТП.За разликата от 35 055.37лв. до 47 642.06лв.,предявеният иск по чл.213ал.1 КЗ ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.Съдът счита,че при определяне на застрахователното обезщетение при сравнителната експертиза,обезщетението е завишено чрез по-високата часова ставка за труд в размер на 30лв.,вместо установените от Методиката 12лв. Основателен и частично доказан по размер е и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД-за заплащане на мораторните лихви върху дължимото З. обезщетение,за периода от 8.ІІ.2010год.-датата,на която ответникът А. К. е получил поканата за доброволно изпълнение на регресната претенция до 25.ІІІ.2011год.-датата на предявяване на исковете пред съда. Съгласно разпоредбата на чл.84ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,длъжникът изпада в забава,след като бъде поканен от кредитора.В случая причинителят на щетата дължи мораторни лихви за забавено плащане на обезщетението,след като ищецът ЗАД”. Б.АДГ.С. го е поканил да плати дължимото обезщетение,встъпвайки в правата на увредения.Размерът на мораторните лихви за забавено плащане на сумата 35 055.37лв. за периода 8.ІІ.2010год. до 25.ІІІ.2011год. е 4 074.79лв./изчислен с програма “Апис-счетоводство”/.За разликата от 4 074.79лв. до 5 618.74лв. предявения иск по чл.86 ЗЗД ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан. На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответника да заплати на ищеца съдебните разноски по водене на делото в тази съдебна инстанция,съобразно уважената част от предявените искове,в размер на 1 675.83лв. На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищеца да заплати на ответника съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърлената част от предявените искове,в размер на 477.56лв.. Искането на третото лице помагач „. И.АДГ.С. за присъждане на съдебни разноски е неоснователно,тъй като съгласно разпоредбата на чл.78ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски,но то дължи разноските,които е причинило със своите процесуални действия. На основание гореизложеното и чл.213ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86 ЗЗД Смолянският О. С. Р Е Ш И : ОСЪЖДА А. Е. К.,ЕГН* от Г.Ч.,У.”. Ч.№13 да заплати на ЗАД”. Б.АДГ.С.,ЕИК **,представлявано от изпълнителният директор П. Й. Я. сумата 35 055.37лв./тридесет и пет хиляди петдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/,представляваща изплатено З. обезщетение по преписка № 0300-09-020-500676 за претърпени имуществените вреди на лек автомобил “Нисан Кашкай” с рег.№ А **-** КН при ПТП на 6.VІ.2009год.,причинено от А. К.,ведно със сумата 4 074.79лв./четири хиляди седемдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумата по застрахователното обезщетение,за периода 8.ІІ.2010год.-датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от ответника до 25.ІІІ.2011год.-датата на подаване на исковата молба в съда,ведно със законните лихви върху сумата 35 055.37лв.,считано от 25.ІІІ.2011год. до окончателното и изплащане и 1 675.83лв./хиляда шестстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/,съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно уважената част от предявените искове. ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД”. Б.АДГ.С.,ЕИК **,представлявано от изпълнителният директор П. Я. срещу А. Е. К.,ЕГН* от Г.Ч. иск по чл.213ал.1 КЗ за разликата от 35 055.37лв. до 47 642.06лв. и иск по чл.86 ЗЗД за разликата от 4 074.79лв. до 5 618.74лв.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ! ОСЪЖДА ЗАД”. Б.АДГ.С.,ЕИК ***да заплати на А. Е. К.,ЕГН* съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърлената част от предявените искове,в размер на 477.56лв./четиристотин седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/. ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Е. К.,ЕГН* от Г.Ч. срещу третото лице помагач ЗД”. И.АДГ.С.,ЕИК **,представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и П. Н. П. обратен иск по чл.219ал.3 ГПК,с цена на иска 53 260.80лв.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН! РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС! О. СЪДИЯ: |