Р Е Ш Е Н И Е №260016
Гр.Елхово, 30.07.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Виолета Апостолова
при секретаря М. Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 123 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба, с която са обективно съединени искове
за признаване незаконността на уволнение и неговата отмяна и възстановяване на
заеманата длъжност с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ.
Ищцата И.М.Б. *** твърди в исковата си молба, че
на 08.02.2018г. е подписала трудов договор № 3282р-3577 с ГД „Гранична
полиция“ към МВР и изпълнявала длъжността „охрана/граничен контрол на Граничен
контролно пропусквателен пункт Лесово от ГПУ-Елхово“, но с атакуваната Заповед №
3282з-208 от 22.01.2020г., издадена от Главен комисар С. К., получена от нея на 23.01.2020г., е прекратен без предизвестие
трудовият й договор на основание чл. 330, ал. 2, т.7 и 8 от КТ. И.Б. сочи, че
тази Заповед е издадена при съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, тъй като посочените в нея разпоредби, на основание на
които е издадена тя, всъщност са взаимоизключващи се и не може едновременно и
двете да са налице и да са предпоставка за прекратяване на трудово
правоотношение. Заявява, че в хипотезата на чл.330, ал.2, т.8 от КТ
несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението и е без значение
дали е съществувала още при възникване на трудовото правоотношение или след
това; фактът е обективен и няма значение дали за него знае уволнения, а в
хипотезата на чл.330, ал.2, т.7 от КТ има субективен елемент - свързано е със
знание у служителя/работника за несъвместимостта, както и премълчаването й /неуведомяване
на работодателя по чл. 126, т.12 КТ/. В процесният случай според ищцата липсва
възникване наличие за несъвместимост, което да се е осъществило след
сключването на процесния трудов договор, а цитираната в Заповедта разпоредба на
чл.107а, ал.1, т.2 от КТ визира няколко хипотези, при наличието на които не може
да бъде сключен трудов договор с лица за работа в държавната администрация, но
оспорената Заповед не съдържа конкретизация коя точно хипотеза е нарушена и
следователно не са посочени фактите, указващи, че елементите от състава на
цитираната разпоредба са налице. Т.е. налице е липса на мотиви, тъй като не
става ясно кои са конкретните обстоятелства, които са формирали волята на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, което от своя страна
възпрепятства както защитата на работника, така и проверката за
законосъобразност, тъй като само в рамките на изложените мотиви съдът може да
извърши преценката за законност.
Ищцата
сочи още, че ако се предположи каква е била волята на работодателя за издаване
на процесната заповед, то явно се касае за съществувал, но вече заличен
едноличен търговец. Същият обаче е заличен и в Търговския регистър това
обстоятелство е вписано и отразено към 13.09.2018г., т.е. преди издаване на
заповедта за прекратяването на трудовия договор, а съгласно разпоредбата на чл.330,
ал.2., т.8 от КТ пречката за сключване на трудовия договор следва да съществува
към момента на прекратяването му. А от друга страна, ако посочените в Заповедта
пречки са съществували при сключването на трудовия договор и в тяхно нарушение
той е бил сключен, то този договор е недействителен поради противоречието му с
императивни разпоредби на закона.
Въз
основа на тези твърдения ищцата И.Б. желае съдът да постанови решение, с което
на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да отмени като незаконно извършеното със
Заповед № 3282з-208 от 22.01.2020г. на Главен комисар С. К.прекратяване на
трудовото й правоотношение и на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ в случай, че
първия иск бъде уважен, да бъде постановено възстановяването й на длъжността,
която е заемала преди уволнението - „охрана/граничен контрол на ГКПП Лесово от
ГПУ Елхово“. Не е заявена претенция за присъждане на направени по делото
разноски.
Ответната
страна – ГД „Гранична полиция“ към МВР, представлявана от Главен комисар С. К., чрез юриск.Я.Т., е подала
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковите претенции и желае
същите да не бъдат уважени. Твърди се, че оспорената Заповед № 3282з-208 от
22.01.2020г., издадена от Главен комисар С. К., с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата, е законосъобразна, издадена в установената законова
писмена форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалноправните разпоредби, както и че същата е надлежно мотивирана от
правна страна като ясно и недвусмислено е посочено основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, но
нейният процесуален представител – адв.Ж.К. от АК - гр. Ямбол заявява, че
поддържа изцяло предявените искове и излага подробни доводи за
незаконосъобразност на атакуваният Акт за прекратяване на трудовия договор и за
основателност на ищцовите претенции.
В съдебно заседание ответната страна се представлява
от редовно упълномощената юриск. Я.Т. като се заявява, че предявените искове
като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят. Поддържа се изложеното
в писмения отговор и се желае присъждане на юриск. възнаграждение в размер на
400.00 лева съгласно представен списък на разноските.
Съдът, след като прецени представените по делото
писмени доказателства и като съобрази Закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото безспорно се установи от представените и
неоспорени от страните писмени доказателства, че между И.Б.
и ГД „Гранична полиция“ към МВР е съществувало от 16.02.2018г. година трудово
правоотношение въз основа на подписаният на същата дата Трудов договор с №
3282р-3577 от 08.02.2018г., като ищцата е заемала длъжността „сътрудник,
охрана/граничен контрол на ГКПП Лесово“ в ГПУ Елхово към РДГП Елхово при ГДГП –
МВР. Първоначално договорът е бил сключен за определен срок – от 16.02. до
30.09.2018г. и със срок за изпитване – 3 месеца, уговорен в полза на
работодателя. Впоследствие с Допълнителни споразумения № 3282р-24971 от
05.10.2018г. и № 3282р-22069 от 26.09.2019г. срока на договора е бил продължен
два пъти, съответно до 30.09.2019г. и до 31.05.2020 година.
Видно
от представените от ответника доказателства, на 10.05.2018г. ищцата И.Б. е
подала декларация по чл. 160 от ЗМВР, във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ,
вр. с пар. 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНП, в която е декларирала множество
конкретни обстоятелства, между които и че не е едноличен търговец, неограничено
отговорен съдружник в търговско дружество и не извършва търговска дейност.
След
подаването на декларацията от ищцата и други служители на РДГП Елхово към ГДГП,
е била назначена от Директора на ГДГП комисия, която да извърши проверка за
достоверността на декларираните обстоятелства и за установяване конфликт на
интереси в МВР. След извършената проверка от назначената комисия се установило
при справка в ТР по физическо лице за участие в търговски дружества, че И.Б. е
била регистрирана като едноличен търговец – ЕТ „ВиВ-И.Б.“ с ЕИК *********,
който ЕТ е заличен на 13.09.2018 година. Констатациите от извършената проверка
били отразени в изготвен доклад с УРИ № р-172 от 06.01.2020г. за извършена
проверка на депозирани декларации по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ, подписан от
членовете на назначената комисия.
Безспорно
е между страните, че на 22.01.2020г.
със Заповед № 3282з-208, издадена от Главен комисар С. К., е прекратено без
предизвестие трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл.330, ал.2, т.7 и 8, във връзка с
чл.107а, ал.1, т.2 от КТ и въз основа на Доклад
от извършена проверка на депозирани декларации по чл.35,
ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ -
за признаване незаконността на уволнението, извършено със Заповед № 3282з-208
от 22.01.2020г., издадена от Главен комисар С. К.и неговата отмяна и по чл.344, ал.1, т.2 КТ - за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „сътрудник,
охрана/граничен контрол на ГКПП Лесово“ от ГПУ Елхово.
Съдът преценя така предявените искове за процесуално допустими, като подадени от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия спор
и в сроковете указани в чл.358, ал.1 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване незаконността на уволнението:
Съдът счита, че обжалваният Акт за прекратяване на
трудовия договор не е издаден при спазване разпоредбите на КТ и в този смисъл
намира искането на ищцата за отмяната му
като незаконосъобразен, за основателно.
Във всички случаи на
прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота за основанието,
на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и
поради правните последици. От значение е именно основанието, посочено в
заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като е възможно и посочване
на повече от едно основание за уволнение. В настоящият случай съдът намира издадената Заповед
за недостатъчно мотивирана, тъй като не е посочено точно и ясно причината за
прекратяването на ТПО. Вписани са две основания без да са конкретизирани
същите. Действително причините за уволнение могат да бъдат посочени и в
друг документ, към който препраща заповедта, както в случая процесната Заповед препраща към доклад
с рег. № 4070р-172/06.01.2020г. от извършена проверка, но този документ трябва
да е известен на работника или служителя. По делото не са представени доказателства с доклада от
извършената проверка да е била запозната по някакъв начин ищцата, нито този
доклад, цитиран в атакуваната Заповед, да е бил приложен към нея и да е връчен
заедно със заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата. Видно от
приложеният от ответника Доклад с посочения рег. номер, същият е подписан
единствено от членовете на комисията, която е извършила проверката и от
Директора на РДГП Елхово /за това, че е запознат със съдържанието му/, но не и
от лицата, които са били проверявани, вкл. и ищцата И.Б.. В обжалваната Заповед
липсва изложение на обстоятелствата за прекратяване на трудовото
правоотношение, за да може работникът или служителят да
разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото
правоотношение се прекратява.
На следващо място, съгласно чл. 330, ал.2, т.7 от КТ работодателят
прекратява трудовият договор без предизвестие когато работникът или служителят не изпълни
задължението за уведомяване по чл. 126, т.12 от КТ.
А последният текст от КТ изисква при изпълнение на работата, за която се е
уговорил, работникът или служителят да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с
изпълняваната работа, когато по време на осъществяването ѝ за него
възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал.1 от КТ. В случая
безспорно се установява, че основанието за недопустимост по чл. 107а, ал.1, т.2
от КТ, заради което е издадена Заповедта за прекратяване на ТПО, не е
възникнало по време на осъществяване на изпълняваната работа, а е било налично още към момента на сключването на
трудовия договор, ако се приеме за такова вписването на ищцата като ЕТ „В и В-И.Б.“
на 24.10.2016г. По делото не са представени доказателства работодателят да е
изисквал преди сключване на трудовия договор с ищцата, тя да е посочила основания
за недопустимост, вкл. и такова по чл. 107а, ал.1, т.2 от КТ, както и самият
работодател да е извършил проверка в публичния ТР за същите обстоятелства с
оглед забраната по чл. 107а, ал.1 от КТ в изброените хипотези
да се сключи трудов договор в
държавната администрация. Отделен е и въпроса дали ищцата, като работеща по трудово правоотношение в
МВР /служител на МВР по чл. 142, ал.1, т.3 от ЗМВР/, попада в кръга на лицата,
задължени да подават декларация по чл. 35, ал.1,
т.1 от ЗПКОНПИ, вр. с пар.2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ и по чл. 160 от ЗМВР, каквато реално тя е подала и която декларация
е била предмет на проверка от специално назначена комисия.
От друга страна, за да е налице хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ несъвместимостта следва да е налице към датата на
уволнението и е без значение дали е съществувала още при възникване на
трудовото правоотношение или след това. В разглеждания случай към момента на
прекратяване на трудовия договор - 22.01.2020 г. твърдяната несъвместимост по чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ не е била налице, тъй като видно от приложената от ответника справка
от ТР, ЕТ „В и В-И.Б.“ е заличен на
13.09.2018 година. Доколкото в подадената от ищцата на 16.05.18 г. декларация по чл.
35 от ЗПКОНПИ по време на изпълняването на
длъжността, тя е декларирала, че не е регистрирана като ЕТ, съдът намира, че работодателят й е
следвало да прецени дали е налице проявна форма на накърняване
доверието на работодателя, но тъй като към момента на извършване на назначената проверка за
достоверност на подадената декларация тази несъвместимост не е била налична, не
може да се приеме, че в случая хипотезата на чл. 330, ал.2, т.8 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение е налице.
Предвид на всичко изложено по-горе съдът счита, че в хода на производството не се доказа ответника да е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовоправната връзка с ищцата при спазване изискванията на Закона за това,
поради което предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и напълно доказан, обжалваният
Акт за прекратяване на трудовия договор с ищцата,
като незаконосъобразен следва да се отмени и се признае уволнението на ищцата за
незаконно.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност:
Този иск е акцесорен по отношение на иска за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Уважаването на
главния иск - този по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, поражда за работника, респ.
служителя субективното право да претендира възстановяване на прекратеното
трудово правоотношение. Но в случая, видно от приложения
по делото Трудов договор от 16.02.2018г. и двете Допълнителни споразумения към
него - от 05.10.2018г. и от 26.09.2019 година се установява, че същият е бил
сключен за определен срок – първоначално до 30.09.2018г., а след това
продължаван съответно до 30.09.2019г. и до 31.05.2020 година, който последен срок
/31.05.2020г./ и без уволнението към настоящият момент е изтекъл и трудовото
правоотношение би било прекратено, поради което не е възможно и допустимо
възобновяването му със съдебно решение по чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Към момента
на приключване на съдебното дирене и към момента на постановяване на настоящото
решение ищцата не е носител на потестативното право за възстановяване на работа
и този иск следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като на основание чл.
235, ал.3 от ГПК съдът следва да съобрази всички настъпили след предявяването
на иска факти, които са от значение за спорното право.
Макар и съдът да намира за основателен първият
предявен иск за отмяна на уволнение, тъй като ищцата не е направила искане за
присъждане на разноски, съдът не присъжда такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК
ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, съгласно
чл. 78, ал.8 от ГПК. С оглед на тези разпоредби и доколкото
ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то на същия се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 лева /при определен от
съда на основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.23, т.1, пр.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, размер на
юриск.възнаграждение в случая в размер на 100.00 лева, съобразно фактическата и правна сложност
на делото/.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, тъй като ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса, ответникът следва да заплати в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС държавна такса за
воденето на настоящото съдебно производство в размер на 50.00 лева за уваженият неоценяем иск, както и 5.00 лева
д.т. при издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И.М.Б. с ЕГН - ********** *** и ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед № 3282з-208 от
22.01.2020г., издадена от Главен комисар С. К., представляващ
ГДГП към МВР, с която е прекратен без предизвестие трудовият договор между
страните на основание чл. 330, ал. 2, т.7 и т. 8, вр. с чл. 107а, ал.1, т.2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.М.Б. с ЕГН - **********
***, против
ГД „Гранична полиция“ към МВР, представлявана от Главен комисар С. К., с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на длъжността, заемана преди
уволнението със Заповед 3282з-208 от 22.01.2020г. - „охрана/граничен
контрол на Граничен контролно пропусквателен пункт Лесово от ГПУ-Елхово“.
ОСЪЖДА И.М.Б. с ЕГН - ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГД
„Гранична полиция“ към МВР, ЕИК *********, гр. ***, представлявана от Главен
комисар С. К., направените по делото разноски в размер на 50.00 лева /петдесет лева/ съобразно
отхвърлената част от ищцовата претенция.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ към МВР,
ЕИК *********, гр. ***, представлявана от
Главен комисар С. К., ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 50.00 лева /петдесет лева/, вносими в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС, както и 5.00 лева държавна такса при издаване
на изпълнителен лист, също вносими в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС - Елхово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно ОБЖАЛВАНЕ
пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се ВРЪЧИ на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………..
/В. Апостолова/