Р Е Ш Е Н И Е
Номер 480 от 29.03.2021
г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир
Христов
2. Диана Ганева
при секретаря И. Г. и прокурор Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 80 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.Н.К. с ЕГН ********** *** против Решение № 260477/19.11.2020 год., постановено по НАХД № 3091/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0769-002014/29.06.2020 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП е наложена глоба от 200 лева; за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт изцяло и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора се явява лично и поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов, по силата на който да се отмени оспореното наказателно постановление.
Ответникът по касация – Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на К.Н.К. против Наказателно постановление № 20-0769-002014/29.06.2020 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП е наложена глоба от 200 лева; за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява осъщественото административно нарушение.
Решението на Районен съд Бургас е
правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
От събраните по делото доказателства се установява, че административнонаказателната отговорност на К.К. е ангажирана за това, че на 13.05.2020 год. около 09.30 часа в гр. Бургас на бул. „Захари Стоянов“ на 10 м. след кръстовището с ул. „Георги Папаянов“ в посока п.в. „Юг“ управлява собствения си лек автомобил „Пежо“ с рег. № А 1276 КР, като навлиза в съседна дясна пътна лента и отнема предимството на направо движещия се лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № А 5379 МС и допуска ПТП като го блъска странично. От ПТП са настъпили материални щети и е пострадала М.Н.В.– водач на л.а. „Фолксваген“ с рег. № А 5379 МС, която е прегледана от екип на ЦСМП на място, след което е отведена в „УМБАЛ Бургас“, където е прегледана и освободена с диагноза – състояние на емоционален шок и стрес. Водача К. е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР и не е останал на мястото на произшествието, за да изчака пристигането им.
В сезиращата касационна жалба е заявено, че оспореното решение е неправилно. По същество се оспорва приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В подкрепа на това оспорване е заявено, че по т. 1 от наказателното постановление, административнонаказващия орган е възприел единствено и само твърденията на втория водач, който по данни на касатора се е движел неправомерно в „бус лентата“. По мнение на касатора именно това неправомерно движение от страна на втория автомобил се явява причината за възникналото произшествие. По отношение на така заявеното възражение, настоящия касационен състав намира същото за неоснователно. На първо място, от събраните по делото доказателства липсват такива, които да удостоверят заявеното твърдение, че Мария Николова Василева, като водач на л.а. „Фолксваген“ с рег. № А 5379 МС се е движела неправомерно в „бус лентата“. Независимо от липсата на такива доказателства, дори и да се приеме така заявения факт за верен, то същия не оневинява действията на К.. Обстоятелството, че втория автомобил се е движел в забранената за движение на леки автомобили „бус лента“ не оправдава поведението на касатора, който също неправомерно е навлязъл в тази „бус лента“, която се явява дясна пътна лента и е отнел предимството на втория автомобил. Както самия касатор е посочил в жалбата си – ПТП се случва при изпреварване от дясната страна в „бус лентата“. Заявявайки това твърдение, касатора индиректно потвърждава факта, че управлявания от него автомобил също неправомерно е навлязъл в забранената за движение на леки автомобили „бус лента“, и отнемайки предимството на изпреварващия го отдясно лек автомобил е причинил ПТП.
По отношение на нарушението описано в т. 2 от наказателното
постановление, касатора е заявил, че същото се явява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като пътните полицаи са били уведомени за ПТП от
втория участник, преди той да напусне местопроизшествието, без да ги дочака.
Както се посочи, в т. 2 и т. 3 от наказателното постановление е прието, че К.К.
е нарушил задълженията си като участник в ПТП, регламентирани в разпоредбата на
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ЗДвП, съгласно които, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато
при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба
на Министерството на вътрешните работи, да остане на мястото на произшествието
и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на
вътрешните работи. По същество, касатора не оспорва фактите, че не е уведомил
компетентните органи от МВР и не е останал до тяхното пристигане. Нещо повече,
в жалбата пред първоинстанционния районен съд К.К. сам е декларирал, че след
като е преценил, че няма вина е напуснал мястото на ПТП без да дочака органите
на МВР, което е направил не за да избяга, а от незнание на закона. По мнение на
настоящия касационен състав неизпълнение на цитираните задължения не може да се
приеме като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в какъвто смисъл са
възраженията на касатора. Освен това, следва да се има предвид и факта, че
именно изпълнение на посочените задължения – уведомяване на органите на МВР и
оставане на място да тяхното пристигане се явява обстоятелство, което
способства установяване на действителната фактическа обстановка. От една страна
касатора оспорва фактическата обстановка, а от друга страна е препятствал
нейното установяване, като не е уведомил органите на МВР, не е останал на място
и не е изчакал тяхното пристигане
По изложените съображения, съда намира оспореното решение на първоинстанционния районен съд за валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260477/19.11.2020 г., постановено по НАХД № 3091/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.