П Р И С Ъ Д А № 13
гр.Б., 22.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия : Анна Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа
докладваното от съдия Кайтазка НЧХД № 112 по описа за 2019 г., въз основа на закона и
данните по делото
П
Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Г.Ц. - роден на *** ***, обл.В., българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, не осъждан, работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 25.03.2019 г. в гр.Б., обл.В., е нанесъл публично обида на Б.С.Н., в качеството му на длъжностно лице –
Кмет на Община Б., при и по повод
изпълнение на службата и функциите му – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 НК вр. чл.146 ал.1 от НК, като на основание чл.78 А
ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА
наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1200,00 /хиляда и двеста/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия Р.Г.Ц. /с посочена
по-горе самоличност/ да заплати на Б.С.Н. ***, с ЕГН **********, на основание чл.45 от ЗЗД,
сумата 3000,00 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА подс. Р.Г.Ц. /с посочена
по-горе самоличност/ да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК : на частния тъжител, направените по
делото от него разноски: за адвокат в размер на 500,00 лв., 12,00 лв. – заплатена държавна такса за образуване и разглеждане на делото и 45,00 лв. – депозити
за призоваване на свидетели, както и да заплати по сметка на ВСС - държавна такса 120.00 лв. - върху уважената гражданската претенция.
Присъдата подлежи на обжалване
в 15 - дневен
срок от днес пред ОС-В..
Районен
Съдия:
МОТИВИ към присъда № 13/22.01.2020 г. по НОХ дело № 112/2019 г. по описа на РС-Б., 4-ти състав.
Б.С.Н. *** е подал частна тъжба
срещу Р.Г.Ц. ***. В тъжбата се твърди, че на 25.03.2019 г. в гр.Б., обл.В., в сградата,
ползвана като административна от общинската администрация на Община Б., на
заседание на ОбС - Б., в присъствието на трети лица –
общински съветници и служители на общинската администрация, подсъд.
Р.Г.Ц. нарекъл Б.С.Н. ***, „тъпанар“,
неколкократно дори, като това е станало – думите отправени, именно в качеството
на Кмет на общината на Н., и то по време на изпълнение на служебните му
задължения. Тъжителят се почувствал засегнат от казаното му от Р. Ц. – по
конкретно засегнати били честта и достойнството му, доброто му име, и то пред много
хора, и тъжителят иска от съда да осъди Р. Ц., за извършеното от него
престъпление.
Частният тъжител е конституиран и в
качеството на граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния
процес, предявеният от Н. срещу подсъдимия граждански иск за обезщетение на
неимуществени вреди в размер на 3 000,00 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 25.03.2019 г. до окончателното й заплащане. В хода на
съдебното производство, гражданския ищец и неговия повереник поддържат иска и
молят съда да го уважи.
Подсъдимият Р. Г. Ц. не
се признава за виновен, дава обяснения – че не е изрекъл думите си с насока към
тъжителя. Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, поради
недоказаност на обвинението. По отношение на гражданската претенция, твърди, че
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Р.Г.Ц. е роден на *** ***, не осъждан, разведен, със средно образование,
работи, ЕГН му е **********.
На 25.03.2019 г. следобеда – от 14.00 ч., в гр.Б.,
в зала, намираща се в сградата, ползвана от общинска администрация на Общ. Б.,
се провеждало заседание на ОбС-Б.. На заседанието
присъствали всички съветници от ОбС за текущия мандат
– 2015 г. - 2019 г., вкл. и подсъдимият Р.Г.Ц.. Кметът на общината към момента
– тъжителят Б.С.Н. – също бил на сесията, както и служители на общината, и
граждани. В хода на заседанието, след
15.00 ч., се стигнало до
обсъждане на точка от дневния ред, касаеща пашата на животни и гори в общински
територии, и по този повод тъжителят Н. започнал да чете текст на писмо,
изпратено от ИАГ до общината. В един момент обаче, подс.
Р. Ц. изразил негативно отношение към кмета Н., като го нарекъл „тъпанар“,
няколко пъти дори. Думите на Р. Ц. били възприети от присъствали в залата лица,
вкл. и самият Н.. Последният веднага отреагирал с израза „ще те съдя“ към
изреклия обидите, а протоколчикът на заседанието – свид. Д. Е. отразила, в своя ръчен запис за протокола от
заседанието, чутите фрази „тъпанар“ и „ще те съдя“, като изречени от съветника
Р. Ц. и Б. Н. - в отговор. Н. редом с отговора си към Р. Ц. се притеснил,
изчервил се и му станало неудобно, че е унижен и засрамен пред присъствалите
хора в помещението. Понеже в залата веднага се зашумяло от приказки на
присъстващите, Председателят на ОбС -Б., той и
ръководещ заседанието, свид. М. Д., прекъснала
същото, обявявайки почивка. Заседанието продължило след това, до 17.10 ч., а саморъчно изготвения
запис от протичането му бил подписан от портоколчика Е.,
от Председателя и Зам. Председателя на ОбС-Б. / свид. Д. и свид. А./.
След приключването на заседанието, свид. Е. оформила и официален препис на Протокола от същото
/ Протокол № 51 от 25.03.2019 г./ , набирайки текста на съдържанието от своите
записки – във файл на компютър. Копие от протокола след няколко дни било
изпратено на Областен Управител на Област В. и на местната прокуратура – РП-В..
Никой присъствал на заседанието не е поискал корекция,
допълване или каквото и да е поправяне на протокола от 25.03.2019 г.
Тъжителят Н. сезирал съда с тъжбата, по повод на която
е образувано настоящето дело.
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите А. Б., Ц. Ц., Й. Е., Кр. Х., М. Д., частично на свид.
Е. Ц., В. К., Р. Ж. и Ал. А., частично на обясненията на подсъдимия, още - на
писмените доказателства: справка за съдимост № 124/03.05.2019 г. от РС-Б.,
заварени копия от Протокол № 51 от 25.03.2019 г. на ОбС
- Б. – ръкописен текст и набран и разпечатан от ел. вариант – компютърен файл.
Не се оспорват по делото фактите, че
тъжителят Б. Н. и подсъдимият Р. Ц. към 25.03.2019 г. са били съответно Кмет на
Община Б., първият, и общински съветник при ОбС-Б. –
вторият, въпреки не представянето на изрични писмени доказателства за това. Но
тези обстоятелства се изясняват, както от показанията на свидетелите, разпитани
по делото, така и от отразеното в Протокол № 51 от 25.03.2019 г. от заседание
на ОбС-Б. – където са вписани присъствалите лица и
качествата им. А най-вече, същите обстоятелства са публично достояние –
достъпни са на сайтовете на Община Б., ОИК-Б. и ЦИК.
Съдът намира, че в хода на проведеното съдебно
следствие се доказа авторството на деянието и вината на извършителя - от
показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидци Б., Ц. и Е.,
най-вече. Съдът кредитира изцяло показанията им, тъй като те подробно и безпротиворечиво установяват приетата от състава за
установена фактическа обстановка. Тези трима свидетели потвърдиха пред съда, че
на заседанието на ОбС-Б., на 25.03.2019 г., докато
Кметът на общината – частният тъжител Б. Н., прочитал текст на писмо на ИАГ,
общинският съветник Р. Г. Ц., го нарекъл „тъпанар“ , дори не един път. На което
пък, Н. отвърнал „ще те съдя“, изчервил се и се притеснил, а поради създалият
се шум от реакции – приказки на присъстващите в залата, Председателят на
заседанието – свид. Д., прекъснала същото и обявила
почивка. Съдът дава доверие и приема за истинни показанията на посочените
свидетели поради съответствието им с писмените доказателства по делото –
Протоколът, който е оформен за провелото се заседание. Действително той е
съставен от една от тези свидетелки – Е., но е подписан и от свидетелите М. Д.
и Ал. А. – съответно Председател и Зам. председател на ОбС-Б.,
удостоверяващи с подписите си съдържанието му. Както се съобщи на съда – от Е.
и М. Д., никой не е оспорил това съдържание след събитието – заседанието, никой
не е поискал някаква корекция на отразеното в протокола. Обстоятелствата - че
думите „тъпанар“ са били отправени от общинския съветник Р.Ц. към Кмета на
общината Н., и че последния е отвърнал веднага на тези думи, се установяват
идентично от Б. и Ц., а Е. – също ги е приела, като казани от тези две лица
едно към друго, въпреки, че заяви да не е виждала накъде е гледал Р. Ц. в този
момент, тъй като не е имала пряка видимост към него / седейки в една и съща
редица с него/. Свид. Б. и Ц. действително са
служители на общинската администрация при Община Б., но свид.
Е. – е служител на самостоятелно звено, подпомагащо дейността на Председателя
на ОбС, и макар и назначавана от Кмета на общината,
то това става единствено по предложение на Председателя на ОбС,
който ръководи и контролира дейността й
/ чл.29а от ЗМСМА/. Съдът няма причина да не дава вяра на думите и на свид. Х. и Д. – те всъщност не съобщават да са възприели
въобще подобни обиди от някого към друг присъстващ, но това е възможно поради
изминалия период от време от заседанието на съвета до това на съда – т.е. да не
си спомнят. Д. обаче не отрече, че каквото е записано в протокола от
заседанието – е вярно, щом го е подписала, т.е. така следва да е било.
Обясненията на подсъдимия и останалите разпитани свидетели /Ж., А., Е. Ц. и
В. К./, могат да се кредитират единствено относно фактите – кога и къде се е
провеждало заседанието на ОбС-Б., и кой е присъствал
на него, респ. че те всички са били там. В тази им част, думите на лицата
съответстват на показанията на останалите свидетели, които съдът вече обсъди
по-горе , и на писменото доказателство – отразеното в протокола от заседанието.
Съдът не даде вяра на останалата част от обясненията
на подс.Р. Ц., че е изрекъл думата „тъпанар“ не към
кмета Н., а към друг общински съветник – свид. Р. Ж..
Съдът намира тези обяснения на поведението на Р. Ц. за негова защитна позиция,
отчитайки факта, че подсъдимият не е длъжен да говори истината, и в свое
оправдание може да гради всякакви опровержения на свои думи, действия или
бездействия. Обясненията на подсъдимия в случая в тази насока не се подкрепят
от останалите доказателства и противоречат на събрания и приет за истинен по делото
гласен и писмен доказателствен материал. Разпитани бяха по делото посочените от подсъдимия
свидетели Р. Ж., Ал. А., В. К. и Е.Ц. – всичките също общински съветници в
изтеклия мандат 2015 - 2019 год. на ОбС-Б.. Техните
показания / извън посоченото по-горе за място, събитие и присъствие/, не могат
да се кредитират като обективни и правдиви. Редом и с обясненията на
подсъдимия, думите им целенасочено дават подкрепа на неговата защитна версия, а
и се разминават по между си относно някои факти. Свид.
В. К., общински съветник от същата политическа група както подсъдимия, показа,
че Р. Ц. е седял от нейна лява страна , а след това до него – Р. Ж.. Тъжителят Н.
пък бил от дясно на К.-през няколко човека. Тази подредба не се оспорва от
никого, вкл. свид. Ж. и свид.
А.. Но при това , свидетелите К., А. и Ж. твърдят, че са чули Р.Ц. да изрича
думата „тъпанар“ и са го възприели като насочено към Р. Ж.. Св. Е.Ц. – на зави
подобно нещо. К. не е чула отговор от страна на Н., А. – също, нито свид. Е. Ц., но Р. Ж. показа да е чул това – думите на
кмета , че ще „съди“ Р. Ц.. Единствено свид. Ж. пък
си спомни, че заседанието е било прекъсвано – веднага след тези всички реплики,
като почти всички присъствали дори са напуснали залата, докато останалите – К.,
А. и Е. Ц. – отричат това. Всъщност свид. Е.Ц., освен
че единствен отрече за определена подредба на общинските съветници при
заемането на места на масата в заседателната зала, направи само субективни свои
изводи, ако би се е случило нещо – отправяне на обидни реплики, кой и към кого
ще го е изрекъл, което не прави възможно
съдът да приеме за действително осъществили се подобни обстоятелства по този начин, какъвто си представя
свидетелят за евентуално случили се.
От правна страна:
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Р. Г. Ц. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 НК във вр. чл.146 ал.1 от НК.
От обективна страна - на
25.03.2019 г. в гр.Б., обл.В.,
по време на заседание на ОбС-Б., подсъдимият Ц. казал унизителни за честта и достойнството
на кмета на общ. Б. Б. Н., думи в негово присъствие – нарекъл го „тъпанар“ /
няколко пъти/.
Престъплението е извършено на
публично, общодостъпно място – заседание на общински съвет, в присъствието на
други хора – граждани, съветници, служители на общинска администрация, поради
което съдът приема, че е налице квалифициращият признак - "нанесена
публично". За това обстоятелство е достатъчно обидните думи или действия
да са възприети, от трети лица. Не е задължително дори мястото да е публично. На заседанието на ОбС-Б. са присъствали
12 общински съветници /освен самия подсъдим /, поне трима служители на
общинската администрация / вписани в протокола, а е имало и временно
присъствали – свид. Ц./, граждани също. Фактът, че протоколът от заседанието в последствие
/след няколко дни/ е изпратен на две институции, не променя квалификацията на
деянието към 25.03.2019 г. – още тогава, на датата на заседанието, е наличен
признака „публичност“, а узнаването на още лица за случилото се на 25.03.19 г.
– би допринесло единствено за по-голямата степен на засягане пострадалото лице
от нанесената му обида и следва да се отчете при преценка дължимата му
гражданска репарация.
Кметът на една община, освен че е орган
на власт – местна такава, има и
качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“
предл. І от НК, тъй като на него, въз основа на
избор, му е възложено, със заплата, временно / за мандат от 4 год./ да
изпълнява ръководна работа - чл.44 от ЗМСМА.
Обидните думи към кмета в случая са изречени именно по
време на заседанието, на което кметът е присъствал и в същия момент е
запознавал участниците в заседанието / вкл. съветникът Р. Ц./ с текста на
официален документ – писмо на учреждение до общинската администрация, касаещо
въпроси, подлежащи на обсъждане на заседанието, респ. обстоятелства, относно
които е следвало за се гласува решение на ОбС от
съветниците. Поради това, съдът приема, и че са налице квалифициращите
обстоятелства „при“ и „по повод“ – едновременно, изпълнение на службата му.
Деянието дори, осъществено „от общински съветник“ при ОбС-Б., се явява квалифицирано и по още един признак –
чл.148 ал.1 т.4 от НК – „от длъжностно лице, при или по повод на функциите му“,
каквото лице се явява подсъдимият. Длъжностното качество в случая е такова по
смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ предл.
ІІ от НК – тъй като на общинските съветници, на основание избора на гражданите,
временно, със заплата, е възложено изпълнението на функции – работа, свързана с
управление на чуждо / на общината, като ЮЛ / имущество, за което имущество се
вземат решения не еднолично от съветника обаче, а от колективния орган – ОбС. Но обвинение в тази насока повдигнато няма / не е
възведено в тъжбата, като утежняващо обстоятелство качеството на Р. Ц./, поради
което и съдът не включва тази квалификация в осъдителния диспозитив на
присъдата. Изложеното обстоятелство, бидейки изключено от юридическата
квалификация на провинението, следва да бъде отчетено единствено при индивидуализация
на наказанието, като отегчаващо отговорността на дееца такова.
От субективна страна деянието
е извършено при пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Конкретно - съзнавал
е, че думите му са унизителни за честта и достойнството на Б. Н., че те ще
бъдат чути от последния, който е и кмет на общината, като Р. Ц. е целял това.
Подсъдимият е съзнавал и квалифициращият признак, че обидата се възприема от
други присъствали на местопрестъплението лица.
Причини за извършване на
престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия
и незачитане от негова страна на установените в обществото правила за морално поведение
и основните човешки ценности - неприкосновеност на личното чувство за чест
и достойнство, на доброто име на човека в обществото, на положителната оценка
за личността.
По
наказанието:
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 НК във вр. чл.146 ал.1, от НК, законът предвижда наказание
"глоба" от три до десет хиляди лева и "обществено
порицание".
Съдът счете, че са налице
предпоставките на чл.78 а от НК, подс. Ц. да бъде
освободен от наказателна отговорност за престъплението си по следните
съображения: за престъплението се предвиждат наказания "глоба" и
"обществено порицание", деецът не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред /има се предвид раздел ІV на Гл.VІІІ от НК – чл.78 А от НК/, не са причинени имуществени
вреди с деянието, поради което съдът прие, че подс. Ц.
не следва да понесе наказателна, а
административно-наказателна отговорност.
Предвид изложеното, съдът освободи
подс. Ц. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание "глоба". По отношение размерът на глобата,
съдът я определи малко над минималния размер – а именно 1200,00 лв., след като
отчете степента на обществена опасност на деянието – квалифицирано по няколко
признака на законовата разпоредба ва чл.148 ал.1 НК / по т.1 и по т.3/, и дееца - неговото социално положение –
същият работи / което заяви при снемане самоличността му/, и същевременно
изпълнява задължения и като общински съветник, за което също получава доходи, и
има качеството на „длъжностно лице“ като такъв – макар и да няма повдигнато
обвинение към него за това обстоятелство, но то му вменява по-висока степен на
морална само отговорност в такъв случай.
По
гражданския иск:
С оглед признаването
на подс. Р. Ц. за виновен в извършване на
престъплението по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 във вр.
чл.146 ал.1 от НК, за което е обвинен, съдът приема, че предявеният иск за
обезщетение на неимуществените вреди, причинени с това престъпление е доказан по
основание. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по
отношение личността на пострадалия Н.. Деянието на подсъдимия е противоправно и
виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, като той е
претърпял унижение, засегнато е чувството му за чест, достойнство и
самоуважение и тези вреди са в пряка причинна връзка с извършеното от
подсъдимия деяние.
При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, свързана с критерия
за справедливост. Нанесената публична обида в присъствието на множество трети
лица - граждани, на служители на същата организация, в която работи засегнатия,
на други длъжностни лица – общински съветници, мотивираха съда да приеме, че се
дължи обезщетение в размер от
3 000,00 лв., каквото се и претендира. Съдът намери, че тази сума
справедливо и в достатъчна степен ще репарира претърпените от гражданския ищец
неимуществени вреди.
Предвид направеното изрично искане, съдът присъди и
законната лихва от датата на увреждането - 25.03.2019 г. до окончателното
изплащане на присъдената като обезщетение сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подс. Р. Г.
Ц. да заплати: на частния тъжител и
граждански ищец направените от него разноски в размер на 500,00 лв. – възнаграждение за адвокат, 12,00
лв. – такса за образуване и разглеждане на делото и 45,00 лв. – разноски за
призоваване на свидетели / заплатени депозити/, както и да заплати по сметка на ВСС - 120,00 лв. държавна такса върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: