МОТИВИ
Производството е образувано по тъжба на П.Д.К. *** против Р.С.А.,С.Р.С. и А.Р.С. ***
за престъпление по чл.130,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК и за престъпление по чл.148,ал.1,т.1,вр. чл.146,ал.1 от НК
Частният тъжител К. беше
конституиран като граждански ищец и едновременно с това се прие за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения срещу подсъдимите
граждански иск за заплащане на обезщетение за причинените в резултат на
престъпленията неимуществени вреди в размер на по 5000 лева.
В
съдебно заседание ч.т.К. се явява лично
и с редовно упълномощен повереник- адвокат.Лично
и чрез повереника
си твърди,че подсъдимите са
осъществили от обективна и субективна страна състава на повдигнатите с тъжбата обвинения.Счита ,че фактическата
обстановка по делото безспорно и пълно
е установена и моли съда да признае подсъдимите за виновни.Гражданският иск се счита за основателен и доказан и се
прави искане да бъде уважен в пълен размер, като се присъдят и направените по
делото разноски.
Подсъдимите Р.С.А.,С.Р.С. и А.Р.С. участват лично и с упълномощен защитник-
адвокат.Не се признават за виновни по предявеното им обвинение като твърдят,че
не са извършили инкриминираните в тъжбата действия Защитника счита ,че
тъжбата не отговаря на изискванията на закона, тъй като в нея не е
конкретизирано точно кой от подсъдимите и какви удари е нанесъл на тъжителя.
За да постанови присъдата си, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Частния
тъжител К. стопанисвал цех за
производство и продажба на тестени закуски, находящ
се в гр.Сливен ул.“Цар Освободител „ № **. В непосредствена близост до обекта
му се намирал фризьорският салон на подсъдимите.
От
известно време отношенията между тях
били влошени.Повод за това бил спор за паркомясто намиращо се в близост до двата обекта.Няколко
пъти подс.С.С. намирал
автомобила си издраскан, като смятал че това е дело на ч. тъжител.По този повод
подал и жалба в полицията.
Вечерта
на 23.05.2018г. подс.С.
оставил автомобила си паркиран до
баничарницата на тъжителя. Около 10.30 часа на 24.05.20218г. преди да влезе в салона си видял ,че автомобила му
отново е издраскан. Предположил ,че това е сторено от тъжителя и се обадил на баща си- подс.Р.А..След като той дошъл двамата отишли да искат обяснения от тъжителя в баничарницата му. Не го намерили
там , но разговаряли по телефон ,предоставен им от свид.Л.Н.
и поискали да дойде да се разберат.
Изчакали
го известно време ,след което подс.А. си тръгнал ,а подс.С. се
прибрал във фризьорския си салон, тъй като чакал клиент.
Около
11.00-11.30 часа в салона на подсъдимия като клиент дошъл свид.Д.М.,
заедно със съпруга та си .Подсъдимия
започнал да го подстригва и в
разговор му споделил,че по автомобила му имало щета като подозирал
тъжителя.
Малко
след това в салона дошъл тъжителя.Бил
изнервен и започнал да рита и блъска
входната врата .Нахвърлил се върху
подсъдимия и започнал да го удря.Подсъдимият също отвърнал, но тъй като
тъжителя физически го превъзхождал успял да му нанесе удари в областта на главата и да го събори на земята.
При съприкосновението били съборени и стелажите в салона.
В
един момент подсъдимият напуснал салона.Подс.С. имал кръв по лицето и ръцете си.Той също излязъл
навън и се обадил на баща си.Междувременно свид.М.
подал сигнал на тел. 112 за възникналия инцидент.Подс.С.
се върнал в салона ,но повторно излязъл навън да чака баща и брат си , а
двамата свидетели останали в салона.
След
като другите двама подсъдими дошли до салона и видели състоянието на С. тръгнали да търсят тъжителя. Намерили го в близост до
баничарницата.Тъжителят след като ги видял казал „ да ви еба майката и на вас“.Насочил
се към подс.А. и му нанесъл удар с крак в
слабините.Двамата подсъдими в опита си
да защитят баща им се хвърлили върху
тъжителя и успели да го съборят на земята , при което той контузил лактите и колената си.Започнало
боричкане между тях и с взаимно нанасяне на удари..Подс.А.
също решил да се намеси ,но бил хванат от свид. Цв.А. и Р.А., като при опита му да се отскубне му била
скъсана тениската и той останал гол до кръста.Тъжителя успял да се изправи ,след което нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на подс.С..От удара
той паднал на земята.Бил вдигнат от брат си
и заедно със баща му го закарали до фризьорския салон. Свид.М. след като видял какво е състоянието на подс.С. повторно се
обадил на тел. 112 за да бъде изпратена линейка.
На
място пристигнали и полицейските служители
И.И. и Ж.А., които разговаряли с
участниците в конфликта.
След
пристигането на линейката подс.С. бил откаран
за лечение в МБАЛ „ д-р И. ***.
Тъжителят също бил прегледан в спешна
помощ, след което бил задържан за срок 24 часа.
На
25.05.2018г. подс.Р А. бил освидетелстван от съдебен
лекар и видно от съдебномедицинско
удостоверение № 266/2018г. са
констатирани травматичен оток на
тъканите в областта на палеца на лявата ръка, масивен хематом в
областта на пръста си синковоморов цвят и масивен
хематом със синкав цвят и травматичен оток в обраста на половия член, които
увреждания по съвкупност са довели до
временно разстройство на здравето не опасно за живота му.
На
25.05.2018г. подс. А.С. също бил освидетелстван от съдебен лекар за
което било издадено СМУ № 267/2018г. От
заключението на същото се установява ,че
прегледа му са установени контузия на кръста и гърба с охлузвания в
областта на кръстта и болезнен оток на тъканите в областта на кръста, седалищните
области и гърба, контузия на
горните крайници с охлузвания в областта
на задните повърхности на двете лакътни стави, охлузвания в областта на лявата мишница и предмишница и
контузия на палеца на дясната ръка които
увреждания по съвкупност са довели до
временно разстройство на здравето не опасно за живота му.
След
изписването от лечебното заведение подс.С.С. също бил освидетелстван
от съдебен лекар.В издаденото му СМУ № 19/ 29.05.2018г. е посочено ,че при
прегледа му са констатирани следните
увреждания:
Контузия
на главата с охлузване в лявата
челна половина,охлузвания тип драскотини
в дясната лицева половина ,оток на
тъканите на лицето,с притваряне на очните цепки, контузия на носа-охлузна рана на корена на носа , фрактура на носните
кости ,без разместване на фрагментите, двустранен периорбитален
хематом-т.н.“брил хематом“, мозъчно сътресение
,контузия на лявата ушна мида , две охлузвания
тип драскотини по лявата
странична на врата , охлузни
рани в областта десния лакът, охлузна рана в
областта по задната повърхност на лявата мишница, рана по страничната повърхност на дясното бедро
–горната трета с морфологични белези на прободно –порезна и на разкъсноконтузна,
наложила хирургическа обработка и три
дълбоки охлузвания по предно
страничната повърхност на дясното коляно .Посочените телесни увреждания по
тялото и и крайниците на подсъдимия са му причинили по съвкупност временно
разстройство на здравето не опасно за живота му.
Тъжителят
също бил освидетелстван , като представените по делото СМУ №27/2018г. и № 87-I/2018г. е видно,че при прегледа му са установени
оток и кръвонасядане по лицето в ляво.Линейна рана по шията в дясно, отоци по тилната окосмена част на главата и горната
повърхност на гърба.Кръвонасядания по двата
горни крайника в областта на мишничните области.Кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош.Охлузвания по десния лакът и десния долен
крайник.Според съдебния лекар раната в
областта на шията е възможно да е от остър предмет,преминаващ тангенциално , останатите
увреждания са от удари и захват с човешки ръце
и последващо падане върху терен.
Горната
фактическа обстановка съдът установи
частично от обясненията на
подсъдимите, от показанията на свид.Д.М. , П.М.,И., А. ,А. , частично от показанията на свид.Н., М.,С. и А.,
от писмените доказателства по
делото- 5бр. СМУ, епикриза
,писмо от „регионален център 112“ Бургас, заповед за задържане ,фиш за спешна
медицинска помощ, и веществените доказателства по делото диск със запис на постъпил сигнал на ЕЕН 112 и 6 бр фотоснимки.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка и събраните
по делото доказателства съдът намира ,че
подсъдимите от обективна и субективна страна не са осъществили състава на
престъплението по чл.148,ал.1,т.1 ,вр. 146 ал.1 от НК
т..е.налице е хипотезата на чл.304 предл. първо, а
извършеното от тях деяние по чл.130,ал.1,вр.
чл.20,ал.2 от НК не съставлява престъпление, тъй като е налице института на
неизбежната отбрана по чл.12 ал.1 от НК.
Относно
престъплението по чл.146 ал.1 от НК: В производството по дела от частен
характер, тъжбата има характер на обвинителен акт.В случая в самия диапозитив формулиран от тъжителя се иска
подсъдимите да бъдат осъдени ,затова ,че на 24.05.2018г. около 12.00 часа на улицата – „Цар Освободител“ № *** в
центъра на гр.Сливен са обидили тъжителя. В тази насока е искането и на повереника на тъжителя ,изложено в пледоарията му пред
настоящия съдебен състав.
В
обстоятелствената част на тъжбата и в подаденото уточнение са изложени твърдения ,че подсъдимите по отношение на тъжителя са
употребили думите „Педераст“ и са го псували
-„Ще ти еба майката“ и „Ела да ти еба майката“.Изходна точка при
преценка на тези обстоятелства са събраните по делото гласни доказателства.От
тях не се установява подсъдимите да са отправили каквито и да е било обидни
думи по отношение на тъжителя.Няма нито едно
доказателство по делото- гласно или писмено ,което да доказва твърдението
на тъжителя в тъжбата , а именно подсъдимите на улица в центъра на гр.Сливен да
са обиждали тъжителя.Единствено в показанията си свид.С.
заявява ,че е чул подс.С. да псува тъжителя, но това
е било в момента когато двамата са били
до фризьорския салон, а видно от тъжбата
подсъдимите нямат обвинение конкретно
за тези обидни думи.На следващо място
твърдението на С. за отправени от С. псувни се опровергава от
показанията на свидетелите М. и М., които заявяват ,че не са чули подобни думи или изрази.Нещо повече показанията на
свидетеля С. не кореспондират и с
показанията на свид.А. , който също твърди ,че е
присъствал, но е чул разговор на висок тон между двамата и предупреждението на подс.С.“Ще видиш какво ще се случи сега“.Поради това
настоящия съдебен състав намира ,че от
приобщените по делото доказателства
не беше
установено безспорно да е осъществено изпълнителното деяние обида ,така както е
описана в тъжбата от страна и на тримата подсъдими. В случая не се доказа
безспорно да е налице престъпление, защото не се установи общественоопасните
последици да са настъпили в резултат на поведението на подсъдимите. И тъй като
не се доказа, така както изисква закона, да е осъществен състава на
престъплението обида, то съдът оправда и тримата подсъдими., по настоящото дело
по чл.146 ал.1 от НК.
Доколкото не е осъществен основният състав на чл. 146, ал.1 от НК ирелевантен
е въпроса дали обидата е нанесена публично, тъй като същият е от значение само при кумулативно
наличие на елементите на основния състав
на деянието.
Относно
престъплението по чл.130 ал.2 от НК:
Съдът
намира, че изложените в тъжбата твърдения на тъжителя не се потвърждават от
събраните по делото доказателства.От
същите се установява по безспорен и
несъмнен начин ,че инициатор на конфликта е тъжителя.Това в най- голяма степен
се доказва от показанията на свид.М. и М., които са присъствали в самото му началото
и са възприели съществени и
релевантни факти, от които могат да се
направят изводи относно главните за
процеса на доказване факти.Съдът изцяло кредитира показанията на двамата
свидетели , като последователни и логични и
от които се установява агресивното поведение на тъжителя при
влизането му в салона , последяващите му действия ,нараняванията които е
получил подс.С.С.,
обаждането от негова страна на баща му и брат му и последяващото му
състояние при довеждането от двамата в
салона. В тази им част показанията на
свидетели се потвърждават от
възпроизведения запис от тел. 112 и
писмените доказателства по делото - СМУ на тримата подсъдимите.Показанията им
са в синхрон и с обясненията на подсъдимите и свидетелите И. и А..
Последните
двама свидетели макар и да не са очевидци на инцидента са пристигнали непосредствено след него и също твърдят ,че подс.С. имал кръв и
ожулвания и поради тежкото му състояние се наложило да извикат линейка както и ,че в
салона имало разхвърлени предмети.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите А., С. и М. ,че виновни за конфликта са само
подсъдимите, че те са нанасяли удари на тъжителя, той проявил пасивност ,не им отвърнал и едва ли
не подс.С.С. сам е паднал на
земята и не е имал никакви увреждания.Очевидно не е било така, защото и на тримата подсъдими са причинени, телесни
увреждания, което е видно от приложените по делото съдебномедицински
удостоверения.Според съда свидетелите
излагат само удобни за тъжителя факти, пропускайки да посочат агресивните му действия довели до
възникването и развитието на инцидента.В показанията на тези свидетели не
се съдържа логичен отговор на въпроса
кой е причинил телесните увреждания на
подсъдимите и защо подс.С. е бил отведен с линейка в болницата.Липсата на
отговори на тези въпроси ,противоречието
им с показанията на свидетелите М. , М.
и свид.Н./относно състоянието на подс.С./
и предвид заинтересоваността на свидетелите,
предвид близките отношения с тъжителя е основание за съда да приеме за необективни показанията им ,че
инцидента се е развил по начина описан в тъжбата.В случая причиненото на подс.С.
далеч по интензивно телесно увреждане , наред с обективно установените
телесни увреждания на другите
двама подсъдими и факта
,че тъжителя физически ги превъзхожда
водят до извод ,че той е бил по –
активната страна в развилия се бой.
Колкото
до твърдения на свид.Н., то съдът не кредитира
казаното от нея.Тази свидетелка излага вътрешно противоречиви твърдения за
поведението и действията на участниците в конфликта.Първоначално в показанията
си твърди ,че тъжителя е тръгнал пред фурната гонен от тримата подсъдими,които
се нахвърлили отгоре му и започнали да
го бият.По- нататък в показанията обаче излага
,че видяла подс.Р.А., в момента в който вървял
за да излезе на главната улица, как си
съблича фланелката.Непоследователността
в показанията на свид.Н. продължават и с твърдението ,че не видяла подсъдимите да удрят тъжителя,
нито той тях и не видяла боя ,защото не
искала да гледа.След това отново твърди
,че не е видяла никой от подсъдимите да
нанася удари.Тъжителят е паднал ,но не видяла
никой от тримата да го удря.Не
била свидетел на боя.Съдът не кредитира показанията на свид.Н.
в частта за отправяни обидни думи от подсъдимите и техните действия спрямо тъжителя предвид
посочените противоречия, а и тя е заинтересова от изхода на делото и е логично
да поддържа версията на тъжителя, при когото работи.
Съдът
приема за достоверни обясненията на
подсъдимите .Р.А. и А.С., че след като са видели тъжителя той ги е напсувал,
тръгнал е към тях и е нанесъл удар с ритник в областта на слабините на
първия от тях, както и ,че нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на
подс.С..Обясненията им по по отношение
на механизма на причинените им
увреждания кореспондират с приетите и приобщени
по делото съдебни-медицински удостоверения, издадени от д-р. Чаушев, според които
причинените увреждания са в вследствие
на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и
време, така както сочат
освидетелстваните.
Също
така обясненията им са в синхрон и с обясненията на подс.С.С..Действително той
не сочи кога е дошъл баща му и брат брат му и
как са се развила събитията на улицата, но
това не води до съмнение в обясненията му, доколкото причината за това е ,че няма спомен в резултат на получената
контузия на главата и мозъчното
сътресение , което сочи на добросъвестност да изложи само тези факти
,които е възприел и запомнил.
От трета страна възприятията на подсъдимите се подкрепят частично и от показанията на свид.А..Той не е
наблюдавал цялостно конфликта но е възприел как тъжителят нанася удар
на подс.С.
след което е паднал на земята.
Обясненията
на подс.Р.А. и Ал.С. в частта ,в която твърдят ,че не са удряли тъжителя се възприемат
от съда като защитна теза .Тази
аргументация на съда се обосновава със съдебномедицинско удостоверение № 87,
според което освен ожулванията по левия
лакът и десния долен крайник получени
при падане на земята , в
това положение на тъжителят
са били нанесени удари и е бил
захващан, вследствие на което е получил оток и кръвонасядания по лицето в ляво, отоци по тилната
окосмена част на главата и горната
повърхност на гърба,кръвонасядания
по двата горни крайника в мишничните области и кръвонасядания
по предната повърхност на
гръдния кош.
Тук
е мястото да се посочи ,че версията на тъжителя
за нанесен удар с ножица от подс.С. в областта на
врата и нанесени ритници от подсъдимите не се подкрепя от събраните по делото
доказателства.Нито един от разпитаните по делото свидетели, ,в това число и
поисканите свидетели от страна на тъжителя не излага да е възприел тези
обстоятелства, поради което тези
твърдения останаха недоказани.
Въз
основа на кредитираните от съда доказателства следва да се приеме ,че не
подсъдимите, а тъжителят е предизвикал инцидента и той е този ,който е осъществил пряко и
непосредствено нападение върху тях.Съдът приема ,че нападението е започнало в
момента ,в който тъжителят е напсувал
подсъдимите , тръгнал е срещу тях и е нанесъл удар с ритник в областта на
слабините на подс.Р.А..Отделно от това във всички
случаи следва да се държи сметка
за обстоятелството ,че до него момент подс.С. е получил наранявания ,вследствие на нанесения побой от
тъжителя.Всички последяващи действия на подсъдимите съдът намира ,че са
обусловени именно от това нападение над Р.А., което не е прекратено към момента ,в които те са реализирали защитни действия спрямо тъжителя.Тези действия са се изразили
в това двамата братя да отблъснат тъжителя, за да не може да нанесе втори удар на баща им и са се изразили в това
да го хванат и съборят на земята, който ефект са постигнали.
Съдът
намира ,че в момента когато на тъжителя
са били нанесени удари от подс.Ал.А. и С.С. с юмруци в
областта на тила нападението не е било приключило, тъй като и двамата получили телесни увреждания То е прекратено след
нанесения удар от тъжителя на подс.С.С. в областта на носа ,в резултат на който той паднал на
земята.
В
този смисъл в конкретния случай
нападението предприето срещу подсъдимите е увредило техен правно защитен
интерес- неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.Нападението
се е осъществило с активни действия, изразяващи
се в нанасяне на удар с крак и ръце.От този момент нататък подсъдимите са имали право
да се защитят.Съвсем логично и оправдано
те са реагирали на нападението и са упражнили правото си на защита, като
са отвърнали и с по- ниска форма и интензивност на увреждащото деяние.Поради
тази причина изобщо не може да се
разглежда и въпросът за евентуално превишаване пределите на неизбежната
отбрана, защото е необходимо да е налице явно несъответствие между защитата и
нападението каквото в случая не е налице.
По
тези съображения съдът приема, че са
налице всички предпоставки на неизбежната отбрана по чл.12 ал.1 от НК в своята
кумулативна връзка и съответно липсва елемент от обективната страна на състава на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, а именно обществената опасност.
Относно
гражданския иск за неимуществени вреди в размер на 5 000
лв. за престъплението по чл.130 ал.1 от НК: Увреждащото нападателя деяние, извършено при
неизбежна отбрана не е общественоопасно, а
общественополезно и правомерно. То не обосновава нито наказателна отговорност,
нито гражданска за обезщетяване на причинени имуществени и/или неимуществени вреди.
В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.46 ал.1 от ЗЗД, че при неизбежна
отбрана няма отговорност за вреди. По тези причини предявеният граждански иск срещу подсъдимите
за неимуществени вреди от престъпление по чл.130 ал.1 от НК следва да се отхвърли
изцяло.
Относно гражданския иск за неимуществени
вреди в размер на 5 000
лв. за престъплението по чл.146
ал.1 от НК: Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина,
съединени от правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени
всички тези елементи от фактическия състав, за да е налице непозволено
увреждане. С оглед изложеното по-горе не е налице противоправно
деяние от страна на подсъдимите, тъй
като липсва посочен по-горе признак от състава на престъплението по
чл.146 ал.1 от НК, а именно деяние. Поради това и предвид липсата на
кумулативно наличие на елементите на чл.45 от ЗЗД, съдът намира, че
гражданският иск е неоснователен и недоказан по своето основание и като такъв
следва да се отхвърли изцяло.
По
тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: