РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Смолян, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500289 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.27 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№2822/28.04.2021г. от
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ-’ - СМОЛЯН,
представлявана от гл. юриск. Т.К. срещу Решение № 108 от 19.04.2021 г.по
гр. дело № 742/2020 на Районен съд – Смолян,с което Регионална дирекция
„Гранична полиция“ - Смолян е осъдена да заплати на КР. АТ. Х. сума в
размер на 572.40 лв., представляваща левовата равностойност на безплатна
храна за периода 20.06.2017 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.08.2020 г. - датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на възнаграждението; сумата от 120.60
лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху левовата
равностойност на полагаемата безплатна храна, считано от първо число на
месеца, следващ съответния месец, за който полагаемата храна се дължи, до
31.07.2020 г.; сума в размер на 87,48 лв., представляваща левовата
равностойност на полагаеми ободряващи напитки за периода 20.06.2017 г. до
31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
21.08.2020 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на възнаграждението; сумата от 18.49 лв. обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху левовата равностойност на полагаемите
ободряващи напитки, считано от първо число на месеца, следващ съответния
1
месец, за който полагаемите ободряващи напитки се дължат, до 31.07.2020 г.
и сумата от 700.00 лв. съдебни разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение, както и да заплати по сметка на Районен съд - Смолян
сумата от 320.00 лв., от която 200.00 лв. държавна такса и 120.00 лв. за
възнаграждение на вещо лице.С обжалвания съдебен акт
първоинстанционният съд е уважил исковата молба на КР. АТ. Х., с която са
предявени главни искове по чл. 181, ал. 3, изр. 1 и 2 от ЗМВР и акцесорен иск
по чл. 86 ЗЗД.Счита обжалваният съдебен акт за неправилен, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснован в мотивите си и в
осъдителната част. Счита ,че с обжалваното решение неправилно е осъден
посочения от ищеца ответник - Регионална дирекция „Гранична полиция“ -
Смолян, която не е юридическо лице по смисъла на ЗМВР. В чл. 37, ал. 1, т.
1 от ЗМВР са определени основните структури на МВР, а в ал. 2 от същата
разпоредба изчерпателно е посочено кои от тях са юридически лица -
главните дирекции, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция
„Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни
системи“, Академията на МВР и Медицинският институт. Регионалните
дирекции „Гранична полиция“ (РДГП) към Главна дирекция „Гранична
полиция“ (ГДГП) не са сред изброените. Същите са териториални звена на
ГДГП, в които могат да се създават ГПУ, БГПК, ГКПП, сектори и други звена
от по-нисък ранг, като същите нямат качеството на юридически лица (чл. 7 от
ПУД на МВР). Намира ,че районния съд изцяло е игнорирал изложените
аргументи по отношение обстоятелството, че за РДГП-Смолян липсва
пасивна процесуална легитимация, тъй като не е юридическо лице, а само
териториално поделение на ГДГП.Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
ръководителите на структурите по чл. 37 назначават държавните служители
на младши изпълнителски длъжности. Служителят е назначен на длъжност в
ГПУ-Момчилград именно от директора на ГДГП, а не от директора на РДГП.
Счита ,че съда неправилно е приел, че при установената по делото
фактическа страна исковете подлежат на уважаване в размера им съобразно
заключението на вещото лице по ССЕ, както се поддържат и съобразно
допуснатото изменение в съдебно заседание.Намира ,че изводите на
първоинстанционния съд по отношение иска по чл. 181, ал. 3. изр. 1 от ЗМВР
са изцяло неправилни.Съгласно относимата към процесния период редакция
на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, на служителите от МВР се осигурява храна или
левовата и равностойност, а според чл. 181, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна.
Размерът на сумите и продоволствията по ал. 1 - 3 се определя ежегодно със
заповед на министъра на вътрешните работи (ал. 4), а условията и редът за
предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определят с Наредби на
министъра на вътрешните работи (ал. 5 от същата норма). Счита ,че за
процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за
2
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите и на
ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до
06,00ч., издадена на основание чл. 181, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗМВР
(редакция ДВ бр. 97 от 2017 г.).Намира ,че районния съд е игнорирал и не е
обсъдил по никакъв начин представено доказателство - служебна бележка
peг № 4074р-12926/24.09.2020 г., издадена от директора на РДГП - Смолян,
видно от която за исковия период на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на К. е
изплащана левовата равностойност на храна в размер на 120 лв. ежемесечно.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от приложимата редакция на Наредба №2 81213-
904/30.07.2015 г., в случай че служителите получават безплатна храна на
друго основание,счита ,че те нямат право на безплатна храна за дейности,
свързани със специфичния характер на труда. Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. в редакцията
действаща в процесния период, съгласно която безплатна храна за
служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичния
характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура. С
оглед изложеното, поради липса на правно основание, счита ,че претенцията
за заплащане на равностойността на хранителните продукти е неоснователна
и като такава съдът неправилно я е уважил.
Счита ,че изводите на първоинстанционния съд по отношение иска
по чл. 181, ал. 3, изр. 2 ЗМВР са изцяло неправилни.Разпоредбата на чл. 181,
ал. 3, пзр. 2 ЗМВР предвижда, че на служителите, полагащи труд през нощта
от 22, 00 до 6, 00 ч., се осигуряват ободряващи напитки.Задължението на
работодателя е да престира в натура, като в чл. 10 от горепосочената
наредба в редакцията към процесния период изрично е посочено, че
неизпълнението на това задължение не може да се компенсира с пари.
Ободряващите напитки счита ,че имат целево предназначение и
законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура, като липсва
законово предвидена възможност за предоставяне на тяхната парична
равностойност.За да възникне правото на ищеца да бъде обезщетен с
паричната равностойност на непредоставените му от работодателя
ободряващи напитки през процесния период, е в негова тежест да установи
по предвидения в закона ред консумирания брой, вид и стойност ободряващи
напитки, консумирани от него и заплатени с лични средства през периода от
20.06.2017 г. до 01.08.2020 г. Счита ,че такива доказателства по делото не са
представени.Безплатните тонизиращи напитки са с целево предназначение а
не натурално възнаграждение по служебно правоотношение, поради което не
може да се компенсират с пари.С оглед изложеното, счита ,че поради липса на
правно основание, претенцията за заплащане на равностойността на
неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд е неоснователна и
като такава съдът неправилно я е уважил.Намира ,че обжалваното решение не
съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го
прави неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Счита че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, съдът е
3
длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички
доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други
за неосъществили се. Освен това счита ,че трябва да бъдат обсъдени и всички
доводи на страните, които имат значение за решението по
делото.Неправилността на решението по главните искове счита ,че влече
неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск
за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от
ЗЗД.Поради това моли въззивния съд да отмени решение № 108 от 19.04.2021
г., постановено по гр. дело № 742 по описа за 2020 г. на районен съд —
Смолян, като отхвърли исковете като неоснователни и недоказани Моли на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да присъди в полза на доверителя и
юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете инстанции.
В случай, че съдът приеме въззивната жалба за неоснователна, моли
направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално
определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
В законният срок не е постъпил писмен отговор от К.А. Х..
В съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян
жалбоподателят Регионална дирекция „Гранична полиция „Смолян редовно
призован не изпраща представител Постъпила е молба –становище от юриск.
Т. К., с която моли да се даде ход на делото ,поддържа въззивната жалба
,моли да бъде приет проекта за доклад като окончателен ,изразява становище
по съществото на спора. Претендира разноски. В случай ,че въззивния съд
приеме ,че въззивната жалба е неоснователна , прави възражение за
прекомерност на разноските на другата страна
Въззиваемият КР. АТ. Х. редовно призован ,не се явяв.Вместо него адв.
Б. С. поддържа становище ,че обжалваното решение на районен съд –
Смолян е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде
потвърдено от окръжен съд Смолян .Представя подробни писмени бележки
.Претендира разноски за въззивната инстанция.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,
срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за липса на
пасивна материалноправна легитимация на ответника и настоящ
жалбоподател Регионална дирекция “Гранична полиция“-Смолян, по
4
съображения, че Регионална дирекция “Гранична полиция“-Смолян не е
юридическо лице по смисъла на ЗМВР, а е териториално звено на ГДГП. За
неуредените случаи ЗМВР препраща към КТ . Видно от текста на чл.61, ал.2
КТ, когато трудовият договор е сключен от по-горестоящия спрямо
работодателя орган, в тези случаи трудовото правоотношение се създава с
предприятието, в което е съответната длъжност. В § 1,т.1 от ДР на КТ е
дадена легалната дефиниция на работодател- това е всяко физическо лице,
юридическо лице или неговото поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, домакинство и други
подобни,където се полага наемен труд, което самостоятелно наема работници
или служители за полагане на наемен труд по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие- ползвател
Няма спор между страните по делото ,че КР. АТ. Х. от с.К. ,общ.К.,
е служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и работи по служебно
правоотношение при ответника на длъжността „старши полицай“ в 01 група
„Охрана на държавната граница“ в Граничен полицейски участък-
Момчилград при РДГП- Смолян, което се установява и от служебна бележка
от 29.01.2020г.,издадена от директора на РДГП-Смолян.
Пред първата инстанция е била назначена , изслушана и приета
СИЕ като в.л.К. установява ,че като държавен служителв системата на МВР
ищецът Ответникът признава фактите, че в процесния период ищецът е
работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и
нощни смени. Възразява, като твърди,че за процесния период е действала
Наредба № 8121 з- 904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за
предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на
вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч., издадена на основание чл. 181,
ал. 5 във връзка с ал. 3
ЗМВР.
Районният съд правилно е констатирал ,че в представената от ищеца
служебна бележка от 24.09.2020г. ,издадена от директора на РДГП-Смолян, в
която е отразено ,че К.Х. е получавал пари за храна /порцион/ в размер на
120 лева месечно за периода 20.06.2017г. до 31.07.2020г. ,включително, не са
посочени дните, за които се полага безплатна храна, както и в какво
количество е полагащата се храна и правилно е прието ,че същата няма
доказателствена стойност относно периода, за който се дължи безплатна
храна или левовата и равностойност.
К.Х. е претендирал правото на безплатна храна във връзка с възложени
дейности - работа със специфичен характер и при специфични условия ,както
и лихва за забава
5
По делото пред първата инстанция е назначена , изслушана и неоспорена
СИЕ като в.л. К. установява, че като държавен служител в системата на МВР
К.Х. работи на смени, всяка с продължителност 12 часа, съгласно изготвени
месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През периода
20.06.2017 – 31.07.2020 г. е положил общо 159 смени при специфични
условия – при среднодневни температури под +10 °С и над +30 °С.
Неосигурената храна за положен от него труд със специфичен характер за
същия период е на стойност 572,40 лв., а ободряващите напитки са на
стойност 120,60 лв.. Лихвата за забава върху стойността на храната е 87,48
лв. и върху стойността на напитките е 18,49 лв.. Лихвата е начислена,
считано от първо число на месеца, следващ съответния месец, в който са се
полагали безплатната храна и напитки до 31.07.2020 г.По делото в първата
инстанция е допуснато изменение на исковете съобразно констатациите на
в.л.К. .
Иска с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо ЗМВР за
заплащане на левовата равностойност в размер на 572,40 лв. на неосигурената
безплатна предпазна храна за периода 20.06.2017 – 31.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на възнаграждението е уважен правилно и в тази
част следва да бъде потвърдено обжалваното решение.
Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР, изм. ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от
1.08.2020 г. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 ЗМВР, които извършват
дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага
безплатна храна, се осигурява левовата и равностойност. На
служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 ЗМВР , полагащи труд през нощта от 22,00
до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата
им равностойност.
Съдът констатира ,че в изпълнение на чл. 181, ал. 3 ЗМВР е
издадена Наредба № 8121з-904/ 30.07.2015 г. За определяне на условията и
реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на министерството
на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., Обн. ДВ. бр. 62 от 14 Август
2015 г., изм. И доп. ДВ. бр. 21 от 9 Март 2018 г., Издадена от министъра на
вътрешните работи, а въз основа на нея са издадени съответно заповед №
8123з-38/19.01.2016 г.; Заповед № 8121з693/08.07.2016 и заповед № 8123з-
57/09.01.2017 г., които предвиждат да бъде осигурявана безплатна храна в
натура при работа при специфични условия.
В чл. 2 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г. изчерпателно са
изброени дейностите,определени за специфични. В т. 7 са предвидени и
дейности, извършвани при средноденонощни температури под +10 °С и над
+30 °С по данни от Научния институт по метеорология и хидрология към
БАН.
6
Няма спор, че по повод на изпълнение на служебните му задължения
К.Х. е извършвал специфични дейности, предвидени в чл. 2, т. 7 от
Наредбата. Целта на представяне на предпазна храна е тя да бъде
предоставена на съответния служител по време на нощното дежурство.
От заключението на в.л.К. се установява ,че ответника не е
осигурил на ищеца такава безплатна храна в натура през процесния период.
Именно поради непредоставянето на дължимата предпазна храна, а за ищеца
липсва интерес от реално изпълнение и такова не може да бъде осигурено, то
задължението от натурално се е трансформирало в задължение за
компенсаторно обезщетение. Ответникът не е ангажирал доказателства
левовата равностойност на полагаемата се безплатна храна на ищеца да му е
заплатена Поради това правилно районният съд е осъдил ответника да
заплати на ищеца левовата равностойност на полагаемата се, но
непредоставена храна в натура за периода от 20.06.2017г. – 31.07.2020г. в
размер на 572,40лева , ведно със законната лихва върху същата сума, считано
от 21.08.2020 г./датата на депозиране на исковата молба / до окончателното
заплащане на задължението. Акцесорният иск за лихва за забава правилно е
уважен от районен съд гр.Смолян.
Законосъобразно и обосновано е уважен иска за заплащане на
левовата равностойност на ободряващите напитки:В чл. 9, ал. 1 от Наредба
81213з-904 от 30.07.2015 г.,редакция ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от
14.08.2015 г.е предвидено, че по време на полагане на нощен труд от 22,00 до
06,00 ч. на служителите на МВР се осигуряват ободряващи напитки – чай,
кафе, какао, енергийни и съдържащи кофеин напитки, и други. Тази
разпоредба е изменена с ДВ бр. 69 от 2020 г. , в сила от 4.08.2020 г. и гласи,
че на служителите на МВР, на които по време на полагане на нощен труд от
22,00 до 6,00 ч. се полагат ободряващи напитки – чай, кафе, какао, енергийни
и съдържащи кофеин напитки, се осигурява тяхната левова
равностойност.Правилно районният съд е посочил в мотивите си ,че
ответника не е представил доказателства че е осигурявал за процесния
период ободряващите напитки на ищеца по време на полаганите от него
нощни смени.Изложените по–горе съображения относно полагаемата се
храна са относими и по предявеният обективно съединен иск за левовата
равностойност на напитките, който иск също е основателен, както и
акцесорният иск за лихва за забава.
С оглед изложеното обжалваното решение като правилно ще следва
да бъде изцяло потвърдено,като на основание чл.272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на районен съд –Смолян
Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 ГПК да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото за
въззивната инстанция разноски за адвокатска помощ в размер на 600 лева.
Въззивният съд в настоящият си състав намира ,че е неоснователно
възражението във въззивната жалба за прекомерност на адвокатското
7
възнаграждение на въззиваемия, тъй като с оглед материалния интерес по
делото и предвид предявените общо четири кумулативно съединени
искове/главни и акцесорни / претендираният размер не е прекомерен и е в
минималните размери по чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/19.04.2021г., постановено по
гр.д.№ 742/2020г. по описа на районен съд-Смолян ,като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян с
адрес: гр См., бул. „Б.“ № *, представлявана от комисар Ст. П. М. да заплати
в полза на КР. АТ. Х. ЕГН ********** ,от с.К. ,общ. К. сумата 600
(шестотин) лева разноски за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.1, предложение І-во ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8