Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 165 Година 2022, 02.02. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав
на 08.12.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
при присъствието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2835 по описа за 2021
година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Настоящото производство е образувано
във връзка с Решение №1960/ 25.10.2021г., постановено по к. адм. дело
№1872/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХIХ състав, с което е
отменено Решение №868/26.04. 2021г., постановено по адм. дело №3349/2020г. по
описа на Административен съд – Пловдив, ХХVIII състав, като делото е върнато на
Административен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда,
съобразно указанията, дадени в решението.
При новото разглеждане на делото,
съобразно дадените указания, изложени в отменителното решение, съдът намери за
установено следното:
Ищецът А.Д.К. ***, чрез пълномощник
адв.М., е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, бул.”Ген. Николай Столетов” №21 претенция за
присъждане на сумата от 10 000 лева за периода от 01.07.2017г. до датата на
предявяване на исковата молба - 29.12.2020г., в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в
Затвора – Пловдив. Претендира се и законната лихва върху посочената главница,
начиная от датата на исковата молба, а именно 29.12.2020г. до окончателното и
изплащане.
Твърденията на ищеца са за нарушени
права по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и
по-конкретно: липса на достатъчно жилищна площ/не е надвишавала 3 кв.м./; липса
на вентилация; лошо състояние на тоалетните/с неработещи казанчета, счупени
плочки, липса на работещи чешми или умивалници, не са шумоизолирани/; работещи
само 3-4 душа в банята, от които тече или гореща или ледено студена вода; лошо
качество и нискокалорична храна, в т.ч. несъобразена с хранителната диета,
свързана със заболяване на ищеца – Хепатит С; липса на достатъчно осветление;
липса на външна изолация, водеща до ниски температури през зимата;
непредоставяне на дебели завивки; липса на достатъчно мебели в килиите, вкл.
малкото налични мебели са изпочупени и изтърбушени; наличие на гризачи и
насекоми в килиите, най-често хлебарки и дървеници, вследствие на което ищецът
е в обриви и рани, поради ухапванията от насекоми; наличие на мухъл и плесен в
килиите; липса на водена индивидуална и корекционна работа, както и
неосигуряване на възможност ищецът да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза, вкл.
липса на предоставена психологическа помощ при положение, че имал такава
най-вече във връзка с проблемите му с наркотиците, които е употребявал в
миналото; поставяне в риск от заразяване с „Коронавирус“ от надзирател,
допуснат да контактува с него без осигурени предпазни средства; липса на
оказана медицинска помощ във връзка със заболяване, с което е диагностициран, а
именно вирусен Хепатит С, в т.ч. непредоставяне на необходимите лекарства,
които са набавяни чрез роднини. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/.
Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез
процесуалния си представител, счита така предявените претенции за
неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето им. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична
основателност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
От постъпили по делото с писмо рег.№1081/22.02.2021г. на Началника на
Затвора - Пловдив справки и становища/л.34 и сл. от адм. дело №3349/2020г./ и с
молба вх.№3675/26.02.2021г. по описа на съда, депозирана от процесуалния
представител на ответника/л.61 и сл. от адм. дело №3349/2020г./ се установява
следното.
Ищецът К. *** на 18.08.2017г., като е бил настанен в Приемно отделение,
стая ОП 2 с площ от 26,28 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери
0,44/1,18м. и 0,98/1,18м., санитарен възел с площ от 2,70 кв.м. и прозорец с
размери 0,35/1,18м. За този период липсва представена конкретна информация с
колко други лишени от свобода е пребивавал ищецът в това спално помещение, тъй
като в Затвора – Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ,
от който може да се направи справка за броя на л.св. по спални помещения, е
„Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което по утвърдената
„Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните и
поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед №Л-42/02.01.2020г. на Главния
директор на ГДИН и утвърдена от Държавна агенция „Архиви“, се съхранява за срок
от три години.
Със Заповед №1309/22.08.2017г. ищецът е преместен в Пета група, стая №59, с
площ 26,64 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 0,45/1,15м. и 0,98/1,15м.,
санитарен възел с площ от 2,56 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0,35/1,15м. За този период също няма данни с колко други лишени от свобода е
пребивавал ищецът в това спално помещение.
Със Заповед №1514/06.10.2017г. ищецът е преместен в Шеста група, стая №10 с
площ от 28,51 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0,50/ 1,15м. и
1,00/1,15м., санитарен възел с площ от 2,60 кв.м. с един отваряем прозорец с
размери 0,30/1,15м. И за този период няма данни с колко други лишени от свобода
е пребивавал ищецът.
Със Заповед №1817/21.11.2017г. ищецът е преместен в Шеста група, стая №15 с
площ 28,18 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0,99/1,15м. и
0,45/1,15м., санитарен възел с площ от 2,69 кв.м. с един отваряем прозорец с
размери 0,33/1,15м. До 31.12.2017г. липсва конкретна информация с колко други
лишени от свобода е пребивавал в това спално помещение ищецът К.. След това се
установява, че последователно в това спално помещение са пребивавали, както
следва: от 01.01.2018г. до 04.01.2018г. вкл. – 7 л.св.; от 05.01.2018г. до
14.01.2018г. вкл. – 6 л.св.; от 15.01.2018г. до 24.01. 2018г. вкл. – 7 л.св.;
на 25.01.2018г. – 6 л.св.; от 26.01.2018г. до 30.01.2018г. вкл. – 7 л.св.; от
31.01.2018г. до 08.02.2018г. вкл. – 6 л.св.; от 09.02.2018г. до 15.02.
2018г.вкл. – 5 л.св.; от 16.02.2018г. до 19.02.2018г. вкл. – 3 л.св.; от
20.02.2018г. до 28.02.2018г. вкл. – 4 л.св.; на 01.03.2018г. – 6 л.св.; от
02.03.2018г. до 06.03. 2018г. вкл. – 7 л.св.
Със Заповед №361/07.03.2018г. е преместен в Шеста група, стая №10 с площ
28,51 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 0,50/1,15м. и 1,00/ 1,15м.,
санитарен възел с площ от 2,60 кв.м. и един отваряем прозорец с размери
0,30/1,15м. На 07.03.2018г. в това спално помещение са били настанени 6 л.св.;
на 08.03.2018г. – 8 л.св.; от 09.03.2018г. до 12.03.2018г. вкл. – 5 л.св.; от
13.03.2018г. до 22.03.2018г. вкл. – 6 л.св.; от 23.03.2018г. до 22.04.2018г. –
7 л.св.; от 23.04.2018г. до 24.04.2018г. вкл. – 6 л.св.; от 25.04.2018г. до
02.05. 2018г. – 7 л.св.; от 03.05.2018г. до 10.05.2018г. вкл. – 6 л.св.; от
11.05.2018г. до 22.05.2018г. вкл. – 7 л.св.; от 23.05.2018г. до 27.05.2018г.
вкл. – 6 л.св.; от 28.05. 2018г. до 07.06.2018г. вкл. – 7 л.св.; от
08.06.2018г. до 13.06.2018г. вкл. – 6 л.св.; от 14.06.2018г. до 19.06.2018г.
вкл. – 7 л.св.; от 20.06.2018г. до 03.07.2018г. вкл. – 6 л.св.; от 04.07.2018г.
до 09.07.2018г. вкл. – 7 л.св.; от 10.07.2018г. до 31.07. 2018г. вкл. – 6
л.св.; от 01.08.2018г. до 10.08.2018г. вкл. – 5 л.св.; от 11.08.2018г. до
16.08.2018г. вкл. – 6 л.св.; от 17.08.2018г. до 03.09.2018г. вкл. – 7 л.св.; от
04.09.2018г. до 20.09.2018г. вкл. – 8 л.св.; от 21.09.2018г. до 05.10.2018г.
вкл. – 7 л.св.; от 06.10.2018г. до 22.10.2018г. вкл. – 8 л.св.; от 23.10.2018г.
до 29.10. 2018г. вкл. – 7 л.св.; от 30.10.2018г. до 04.11.2018г. вкл. – 8
л.св.; на 05.11.2018г. – 7 л.св.; от 06.11.2018г. до 08.11.2018г. вкл. – 8 л.св.;
от 09.11.2018г. до 27.12. 2018г. вкл. – 9 л.св.; от 28.12.2018г. до
17.01.2019г. вкл. – 8 л.св.
С Протокол №150/18.01.2019г. ищецът е преместен в Трета група, стая №23 с
площ от 27,45 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20м., санитарен
възел с площ от 2,63 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,15/1,20м. В
това спално помещение от 18.01.2019г. до 20.01.2019г. вкл. са пребивавали 6
л.св.; от 21.01.2019г. до 29.01.2019г. вкл. – 7 л.св.; от 30.01. 2019г. до
07.02.2019г. вкл. – 6 л.св.; от 08.02.2019г. до 14.03.2019г. вкл. – 7 л.св.; от
15.03.2019г. до 25.03.2019г. вкл. – 8 л.св; от 26.03.2019г. до 29.03.2019г.
вкл. – 7 л.св.; от 30.03.2019г. до 02.04.2019г. вкл. – 6 л.св.; от 03.04.2019г.
до 08.04.2019г. вкл. – 7 л.св.; от 09.04.2019г. до 18.04.2019г. вкл. – 8 л.св.;
от 19.04. 2019г. до 07.05.2019г. вкл. – 9 л.св.; от 08.05.2019г. до
13.05.2019г. вкл. – 10 л.св.; от 14.05.2019г. до 15.05.2019г. вкл. – 11 л.св.;
от 16.05.2019г. до 27.06. 2019г. вкл. – 10 л.св.; от 28.06.2019г. до 01.07.2019г.
вкл. – 8 л.св.; от 02.07. 2019г. до 15.07.2019г. вкл. – 9 л.св.; от
16.07.2019г. до 20.07.2019г. вкл. – 10 л.св.; от 21.07.2019г. до 01.08.2019г.
вкл. – 9 л.св.; от 02.08.2019г. до 12.08. 2019г. вкл. – 10 л.св.
С Протокол №2840/13.08.2019г. ищецът е преместен в Трета група, стая №26 с
площ от 27,80 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0,92/1,17м. и
1,11/1,00м., санитарен възел с площ от 3,76 кв.м. с един отваряем прозорец с
размери 0,50/0,50м. В това спално помещение от 13.08.2019г. до 30.08.2019г. вкл.
са пребивавали 9 л.св.; от 31.08.2019г. до 19.09.2019г. вкл. – 8 л.св.; от
20.09.2019г. до 06.10.2019г. вкл. – 10 л.св.; от 07.10.2019г. до 13.10.2019г.
вкл. – 9 л.св.; от 14.10.2019г. до 16.10.2019г. вкл. – 8 л.св.; от 17.10.2019г.
до 06.11.2019г. вкл. – 9 л.св.; от 07.11.2019г. до 11.11.2019г. вкл. – 8 л.св.; от
12.11.2019г. до 16.12.2019г. вкл. – 9 л.св.; от 17.12.2019г. до 19.12.2019г.
вкл. – 8 л.св.; на 20.12.2019г. – 10 л.св.; от 21.12.2019г. до 13.01.2020г.
вкл. – 9 л.св.; от 14.01.2020г. до 12.03.2020г. вкл. – 10 л.св.; от
13.03.2020г. до 06.04.2020г. вкл. – 11 л.св.; от 07.04.2020г. до 19.05.2020г.
вкл. – 10 л.св.; от 20.05.2020г. до 14.06.2020г. вкл. – 9 л.св.; от
15.06.2020г. до 18.06.2020г. вкл. – 8 л.св.; от 19.06.2020г. до 05.07.2020г. вкл.
– 9 л.св.; от 06.07.2020г. до 07.07.2020г. вкл. – 8 л.св.; от 08.07.2020г. до
20.07.2020г. вкл. – 9 л.св.; от 21.07.2020г. до 23.07.2020г. вкл. – 8 л.св.
С Протокол №4020/24.07.2020г. ищецът е преместен в Трета група, стая №33 с
площ от 29,60 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20м., санитарен
възел с площ от 3,96 кв.м., с един отваярем прозорец с размери 1,20/1,20м. В
това спално помещение от 24.07.2020г. до 10.12.2020г. вкл. са пребивавали 7
л.св.; от 11.12.2020г. до 22.12.2020г. вкл. – 8 л.св.; от 23.12. 2020г. до
29.12.2020г. вкл. – 7 л.св.
По отношение на Затвора – Пловдив от цитираните по-горе справки и становища
се установява, че през исковия период не са правени основни ремонти на килиите
на л.св., но се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се
течове, сменят се осветителни тела, като не се допуска да има счупени прозорци,
тъй като същите се подменят своевременно. През 2017г. е извършено боядисване на
общите помещения, дограмата е сменена с нова – ПВЦ, поставен е гранитогрес в
общите умивални, а на Пети пост е извършено боядисване. Със собствени сили
лишените от свобода, назначени като строители по щата на домакините и
строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН, се
извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние. Банята е
обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки, всеки ден по график
има баня за лишените от свобода, като е осигурена топла вода от котел, който
работи на въглища и е на територията на затвора, същият е новозакупен през
м.януари 2017г., въглища се доставят редовно от централна доставка от ГДИН. За
прецизност е необходимо да се посочи, че в становището на л.35 от адм. дело
№3349/2020г. е посочено името на друг лишен от свобода, но доколкото същото е в
изпълнение на указания, дадени по цитираното дело, то следва да се приеме, че
се касае за допусната техническа грешка. От представените по делото
графици/л.42-44 от адм. дело №3349/2020г./ се установява, че докато ищецът е
бил в Пета група, баня е била осигурена всяка сряда и всеки петък от 09,30 часа
до 11,30 часа, докато е бил в Шеста група – всеки понеделник и петък от 13,30
часа до 16,30 часа и докато е бил в Трета група – всеки вторник и четвъртък от
13,30 часа до 16,30 часа. Отделно от това, като работещ К. е имал достъп до
баня всеки ден след приключване на работния процес. Във всеки санитарен възел
всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода, като водата в Затвора
– Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество, от което
се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се
осъществява чрез централно парно отопление през отоплителния сезон.
Проветряването на стаите е по желание на лишените от свобода и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците. Тоалетните във всяка една упомената стая са
обособени помещения с отделен вход. Хигиената в спалните помещения се
осъществява от настанените в съответното помещение като за целта получават
съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора или да
им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети
и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и
държат при себе си.
Установява се също така, че в Затвора – Пловдив разполагат с постелен
инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и възглавници,
достатъчно, за да бъдат обезпечени всички л.св. в корпуса и в двете
затворнически общежития. Всеки л.св. при постъпването си получава спално бельо
и постелен инвентар, за което се води отчетност. Грижата за чистотата на
спалното бельо се полага на л.св. като в утвърден график от началника на
затвора, два пъти седмично - в понеделник и четвъртък всеки л.св. има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото по преценка на л.св. същият има право бельото му да бъде заменено, като
оформи молба, адресирана до началника на затвора. Няма възможност да бъде
раздаван чисто нов постелен инвентар, но всичко описано се предава изпрано,
чисто и обезпаразитено. Във всяка стая в Затвора – Пловдив има достъп до
денонощно течаща вода, като случаи, в които няма такъв са единствено при
отстраняване на ВиК повреди. Времето за достъп до топла вода е посочено в
утвърден от началника на затвора график за разпределение на времето на л.св. За
поддържането на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на
основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен л.св., като при
извършвани проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна, вземайки предвид спецификата на обекта.
От представени договори, сключени от ГДИН с „ДДД-1“ООД и протоколи за
извършени услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, се установява, че
през исковия период в Затвора – Пловдив са извършвани периодично и извънредно
дейности по ДДД/л.12 и сл., л. 50 и сл. от адм. дело №3349/2020г./. Установява
се също така, че в Затвора – Пловдив е изготвен алгоритъм за дезинфекция в обекти
с обществено предназначение в условията на епидемично разпространение на
Ковид-19, както и График за извършване на дезинфекционни мероприятия в Затвора
– Пловдив/л.48-49 от адм. дело №3349/2020г./.
В Затвора – Пловдив няма практика да се предлага работа на конкретен л.св.
На основание чл.164 ППЗИНЗС работните места се обявяват на общодостъпни места,
обособени на всички постове. В зависимост от изискванията за правоспособност,
квалификация и здравословен статус на л.св. кандидати за работа, Комисия по чл.35 ЗИНЗС определя кои л.св. могат да работят. През исковия период ищецът К. е
включван в следните форми и специализирани програми, проведени в Затвора –
Пловдив: Образователна програма за времето от 13.04.2018г. до 01.05.2018г.;
Образователна програма „Аз уча английски“ от 01.11.2019г. до 05.12.2019г.;
Образователна програма „Образователен курс по история“ от 15.01.2020г. до
19.02.2020г. Назначаван е на работа трикратно в „Обособено производство“ към ДП
ФЗД – ТП Пловдив, въпреки дисциплинарните си прояви, като за времето на
изтърпяване на наказанието си има отработени 326 работни дни. Награждаван е със
Заповед №924/13.06. 2018г. с писмена похвала за активно участие в проведената
групова работа с външни специалисти по проект „Изкуството на живота чрез живота
на изкуството“. Наказван е, както следва: със Заповед №1968/26.07.2019г. за
това, че на 21.07.2019г. се е опитал да предаде найлонова торбичка с цигари и
суха тревна маса на друг лишен от свобода – 14 денонощия НК; със Заповед
№108/11.01. 2019г. за това, че 07.01.2019г. в 15,30 часа в Медицинския център
на затвора под наблюдението на д-р К. Иванов е направен тест за употреба на
упойващи вещества, който е бил положителен за употреба на амфетамини – 10
денонощия НК; със Заповед №1668/18.09.2018г. за това, че на 12.09.2018г. в
14,00 часа в Медицинския център на затвора при направен тест за употреба на
упойващи вещества от д-р Цв. Иванов, същият е бил положителен за употреба на
хероин – 3 денонощия НК; със Заповед №337/01.03.2018г. с писмено предупреждение
за това, че на 16.02.2018г. в 11,30 часа на Шести пост, мл. инсп. Венцислав
Гълъбов е минавал по стаите да извика лишените от свобода за обяд, като стая
№15 е била залостена отвътре с изкривен пирон. От представени План на
присъдата/първоначален/ от 01.11.2017г., План на присъдата /препланиране/ от
19.10.2018г. и Препланиране на присъдата от 20.05.2020г. /л.45-47 от адм. дело
№3349/2020г./ се установява, че същите са подписани от страна на ищеца без
коментари и/или забележки.
А от представената медицинска документация/л.76 и сл. от адм. дело
№3349/2020г./ се установява, че преди постъпването си в Затвора – Пловдив
ищецът е бил на метадонова програма, видно от Етапна епикриза №14 от
22.02.2017г. По време на престоя в Затвора – Пловдив, за пръв път е бил прегледан
от лекар на 02.11.2017г., като е бил с оплаквания от заглъхване на двете уши и
леки болки. На 15.12.2017г. е посетил лекар с оплаквания от болки по ставите на
долните крайници, с често уриниране, парене и сърбежи, приемал е Оспамокс преди
месец, поради гърлена инфекция. На 22.12.2017г. е бил прегледан от лекар –
специалист, като е имал оплаквания, че от години приема Ксанакс, но от 1-2
месеца не приема, поради което се чувства тревожен, не спи добре – пробужда се
често и е с променливо настроение.
При първоначалното разглеждане на делото като свидетели са разпитани Л.Х.К.и
Н.Г.П..
Свидетелят К.заявява, че познава ищеца от много години, защото са тренирали
заедно футбол, познава го и от затвора също, защото са били в една килия - №23
на Трети пост, където са били заедно около една година, доколкото свидетелят си
спомня – през 2018г. За килия №23 заявява, че битовите условия са били лоши и е
била пренаселена, тъй като са били около 9 човека, а понякога са били по 10
човека, не знае колко е голяма килията, но за 10 човека не става за живеене.
Знае, че ищецът има Хепатит, но не провежда лечение за това заболяване и
доколкото са си говорили, не му дават нищо. През зимата парното в затвора едвам
е работело, конкретно в килия №23 е работело, но заявява, че понякога е
работело, а понякога – не. Доколкото си спомня, ищецът са го викали да провежда
някакъв курс с психоложката, но не си спомня точно какъв. В килия №23 е имало
два прозореца, но било тъмно, тъй като по цял ден е светела лампата. Заявява,
че не са били 6 или 7 човека в килия №23, минимум 7-8 са били и то за един
месец и после пак са вкарвали човек при тях. Стаята се чисти с метла и лопатка
всеки ден, тъй като не могат да живеят 8-9 човека в нея и да не се чисти всеки
ден. Имало е маси и столове, всеки си е имал маса, имало е 3 маси, а столовете
са били един или два. Имало е течаща вода, но студена. Гризачи няма, но с
дървеници и хлебарки било пълно. През зимата били по-малко, но пак са взели да
излизат и свидетелят бил нахапан по краката. Нямало разнообразие в храната –
всеки ден едно и също давали – леща, фасул, ориз, разнообразието било по един
портокал на седмица или две ябълки. Във връзка с храната свидетелят посочва, че
ищецът се е оплаквал, изисквал е диета, тъй като имал Хепатит и трябва да се
спазва диета, но не са му предоставили такава.
Свидетелят П.заявява, че познава ищеца от затвора от три години, като поне
4 месеца са били заедно в килия №33 на Трети пост. Ищецът е излязъл преди
месец, но 4 или 5 месеца преди това са били заедно. Всички имали оплаквания от
условията в килиите – прозорци имало, но били малки, светлина не влизала
достатъчно, парното тази зима не работело, дори имало период, в който не е
работело. 8 човека били в килията, по-малко от 8 е имало случаи, когато са били
за около 10 дни, когато са били 7 човека, но най-много са били 9 човека. В тази
килия въздухът не се пречиствал по никакъв начин, отваряли са малките прозорци,
но всичко е било влага. Имало мебели – една маса на 5 човека, нямало как да се
ползва от 5 човека едновременно, а за всичките 10 човека имало 2 стола.
Уточнява, че тази стая представлява две отделни помещения, като в едното имало
една маса и в другото – друга маса, с по един стол, нямало как и се изчаквали.
В помещението, в което е бил ищецът, където той е спял, били 4 човека, в
другото помещение – също 4 човека. Не знае дали К. има здравословни проблеми.
До колкото си спомня, инспектор „Социални дейности“ не го е викал за курсове,
тъй като са ползвали един инспектор. Не е сигурен, но не знае ищецът да е
участвал в групова програма. Ищецът е работел в затвора с прекъсване. На
пръскане за хлебарки за една година е присъствал веднъж, което според свидетеля
е безполезно, тъй като дървениците си щъкали и обикаляли. Храната била лоша,
отвратителна, всички се оплаквали, но не знае дали ищецът е искал диета.
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното.
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди - пряка последица от допуснатото от страна на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС за
периода от 01.07.2017г. до 29.12.2020г., когато твърди да е пребивавал в
Затвора – Пловдив.
Приложима в случая е разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС, която предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1
се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице
към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част
от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“
съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за исковите периоди има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.
Следва да бъде съобразено също така, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва
да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу
България/ разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от
условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от
отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от
1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или
нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания,
жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1.всяко умишлено действие или
бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен
регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или
оръжие; 2.умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; 3.унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като
съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат
действията или бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко
друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или
мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на
ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и
ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали
през исковите периоди, което е основание за преценка във всеки конкретен случай
при предявен иск за обезщетение на това основание, доколко тази законова
гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където
ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“, респ. мярка „задържане под
стража“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените
от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като
в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г. и др./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода /решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н.и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл. 61 Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа. Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за
условията в българските затвори „Н.и други против България“, жалба № 36925/10,
Съдът прие, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници
за обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни
норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че деликтната
отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на
ищеца/по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК/ е да проведе главно и
пълно доказване на осъществено нарушение на чл.3 от страна на органите по
чл.284 ал.1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които
нормата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, обаче не подлежи на
главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното
доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира
и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна
връзка между нарушението на чл.3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.
Така, от наличните по делото доказателства се установява, че К. само в
периода от 18.08.2017г. до 29.12.2020г. е бил в Затвора – Пловдив, поради което
в останалата част, а именно за периодите от 01.07.2017г. до 17.08.2017г. вкл.
искът е недоказан, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е
пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Затвора – Пловдив, което е
самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да
се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от
органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за
допуснати нарушения по смисъла на чл.3 ЗИНЗС следва да бъдат разгледани само за
престоя на ищеца в Затвора – Пловдив за периодите от 18.08. 2017г. до
29.12.2020г. вкл. така, както е предявен искът, доколкото в настоящото исково
производство ищецът е този, който определя предмета на правния спор и именно фактическите
твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба,
определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако
не е било предприето изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, същият да бъде
разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.
Така, по отношение на периода, в който се установи, че ищецът е пребивавал
в Затвора – Пловдив от 18.08.2017г. до 29.12.2020г., са налице данни, че за
период от общо 799 дни е пребивавал в пренаселени килии, като за такива съдът
приема периода от 18.08.2017г. до 31.12.2017г., доколкото от страна на
ответника не е представена конкретна информация, на 08.03.2018г., когато е бил настанен в спално помещение №10
с площ от 28,51 кв.м., т.е. за 7 л.св., заедно с още 7 л.св., от 04.09.2018г.
до 20.09.2018г. вкл., когато в същото спално помещение е пребивавал с още 7
л.св., от 06.10.2018г. до 22.10.2018г. вкл., когато е пребивавал с още 7 л.св.,
от 30.10.2018г. до 04.11.2018г. вкл., когато е пребивавал с още 7 л.св. и от
06.11.2018г. до 17.01.2019г. вкл., когато е пребивавал с още 7 или 8 л.св.; от
21.01.2019г. до 29.01.2019г., когато е бил настанен в спално помещение №23 с
площ от 27,45 кв.м., т.е. за 6 л.св., заедно с още 6 л.св., от 08.02.2019г. до 29.03.2019г.,
когато в същото спално помещение заедно с ищеца са били настанени още 6 или 7
л.св. и от 03.04.2019г. до 12.08.2019г., когато е пребивавал с още 6, 7, 8, 9
или 10 л.св.; от 13.08.2019г. до 23.07.2020г., когато е бил настанен в спално
помещение №26 с площ от 27,80 кв.м., т.е. за 6 л.св., заедно с още 7 до 10
л.св.; от 11.12.2020г. до 22.12.2020г., когато е бил настанен в спално
помещение №33 с площ от 29,60 кв.м., т.е. за 7 л.св., заедно с още 7 л.св. При
така установеното, следва да се приеме, че за период от общо 799 дни жизненото
пространство на ищеца не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Така установените обстоятелства/че жизненото пространство на ищеца не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м./ съгласно практиката на Съда
по правата на човека, включително в пилотното решение „Н.и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. Във връзка с направеното оспорване от страна на
ищеца на представените от Затвора – Пловдив справки следва да се посочи, че
доколкото от негова страна се твърди, че данните в същите се оборват от
свидетелските показания, е достатъчно да се посочи, че в голямата си част
данните съвпадат с показанията на свидетелите.
Отделно от това 4-5 л.св., както посочва пълномощника на ищеца, са били в
едно спално помещение само в периода 09.02.2018г. до 28.02.2018г. в спално
помещение №15 на Шести пост и от 09.03.2018г. до 12.03.2018г. в спално
помещение №10 на Шести пост, в които помещения няма данни да са пребивавали
нито свидетелят Козарев, нито свидетелят П.
По делото обаче не се установиха данни да има дървеници и бълхи, в каквато
насока са твърденията на ищеца и разпитаните по делото свидетели. От страна на
затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация/л.12-19 и л.50-60 от адм.
дело №3349/2020г./, които се установи, че касаят целия исков период. Отделно от
това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да
е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора – Пловдив, в т.ч. и
за наличието на инсекти, както и мухъл и плесен.
Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и
помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща
вода. Всички помещения, в които е пребивавал К./ОП 2 в Приемно отделение, №59 в
Пета група, №10 и №15 в Шеста група и №23, №26 и №33 в Трета група/ са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение
наличието на топла течаща вода, от приложеното от ответника становище се
установява, че в Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава,
съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група, освен това, ищецът като работещ е имал достъп до баня всеки
работен ден. В този смисъл като недоказани следва да се приемат и твърденията
за неработещи казанчета, липса на прегради и липса на работещи чешми и
умивалници - видно от приложеното по делото становище, в Затвора - Пловдив се
извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят
се осветителни тела и счупени прозорци. Пак там е изложено, че през 2017г. е
извършено боядисване на общите помещения на лишените от свобода, дограмата е подменена
с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, а със собствени сили
лишените от свобода и със строителни материали, предоставени по централно
сключени договори от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в
сравнително добро състояние. Според становището, банята е обща, подът е с
мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за
лишените от свобода. Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и
е на територията на затвора/закупен през януари 2017г./, а въглищата се
осигуряват редовно от централна доставка от ГДИН. За поддържане на хигиената в
затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на
който обект е назначен лишен от свобода, където при извършени проверки от длъжностни
лица е установено, че хигиената в затворническата баня е задоволителна. Ето
защо е напълно неоснователна претенцията и в частта относно лошото състояние на
баните и тоалетните. Само за пълнота следва да се отбележи, че не става ясно
какво точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните не са
шумоизолирани, дали самото помещение в цялост не е шумоизолирано или се касае
за тоалетната чиния. Освен това неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната
не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото
поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови условия. Отделно от това, разпитаните по делото свидетели не
посочват на л.св. да е било ограничено правото на уединение. Що се отнася до
хигиената в Затвора – Пловдив, от приетите по делото справки и становища се
установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата,
настанени в тях, което се потвърждава и от показанията на разпитаните
свидетели.
На следващо място, по делото не се събраха достатъчно доказателства и да е
било прекалено студено през зимата в Затвора – Пловдив. Нещо повече, от
представеното от Затвора – Пловдив становище се установява, че отоплението се
осъществява чрез централно локално парно отопление и няма данни конкретно в
стаите, в които е бил настанен ищецът, същото да не е работило по една или
друга причина през зимния сезон. От цитираните по-горе справки се установява
също така и че в затвора разполагат с постелен инвентар и спално бельо –
чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и възглавници, достатъчно, за да бъдат
обезпечени всички лишени от свобода в корпуса и в двете ЗО. Отделно от това,
грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода като в
утвърден график от Началника на Затвора, два пъти седмично – понеделник и четвъртък,
всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в
пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на лишения от
свобода има право бельото да бъде заменено, чрез молба до началника на затвора.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, не се
установява ищецът да е подал молба за изпиране на бельото или за допълнителен
инвентар, на която молба да е получил отказ. Ето защо в тази част претенцията
също е неоснователна.
От представените по делото данни от Затвора – Пловдив се установява и че
всички помещения, в които е бил настанен ищецът, са с по два отваряеми
прозореца, в т.ч. прозорци са налични и в обособените санитарни възли. Отделно
от това, проветряването и наличието на свеж въздух в килиите зависи изцяло от
самите лишени от свобода, които избират кога и колко време да проветряват
помещението. Това, че прозорците имат решетки по никакъв начин не се отразява
на количеството въздух, което може да влезе в помещението, а в минимална степен
се отразява на количеството светлина в помещението, но от друга страна
решетките са поставени поради спецификата на сградата, която е за изтърпяване
на наложено наказание „лишаване от свобода“.
По отношение на твърденията за липсваща мебелировка, следва да се посочи,
че от събраните по делото доказателства се установява, че оборудването във
всяко едно спално помещение е стандартно - определен брой легла и съответния
брой шкафчета и няма данни на ищеца да не е било предоставено шкафче, той да е
заявил изрично, че иска такова да му бъде предоставено за лично ползване/а не
общо с някой друг лишен от свобода/ и да му е било отказано. При това
положение, ще се следва да се приеме, че и това твърдение е недоказано. В тази
част съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
противоречиви – от една страна свидетелят К.заявява, че в стаята/стая №23/ има
маси и столове, като всеки си има маса, същевременно обаче посочва, че имало
три маси, а столовете били 1 или 2, за тази стая свидетелят посочва, че в нея
пребивават минимум 7-8 л.св., а понякога и по 9 - 10. Т.е., ако се приеме, че
лишените от свобода, настанени в тази стая са от 7 до 10, то би следвало да има
от 7 до 10 маси, при положение, че за всеки настанен си има маса, както твърди
свидетелят. Този брой обаче не съответства на трите маси, за които свидетелят
говори, че били налични. По идентичен начин стои въпросът и с показанията на
свидетеля Пашов, който твърди, че в стая №33 са били 8 човека, след това, че са
били най-много 9, същевременно говори, че на 10 човека има по една маса, а
същевременно, че помещението било разделено на две и във всяка част има по 4
човека, на които се полагат по една маса и един стол. По отношение на
шкафчетата този свидетел не твърди такива не са били предоставяни на лишените
от свобода, в т.ч. и на ищеца. Друг е въпросът, че свидетелят К.твърди, че е
бил заедно с ищеца в стая №23 през 2018г., но от справките се установява, че
ищецът е пребивавал в това спално помещение, считано от 18.01.2019г., т.е. през
2018г., за когато говори свидетелят, К. не е бил в това спално помещение.
Съдът приема за недоказани твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС,
социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за
ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност
и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват:
1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие,
за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и
религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се
осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. От
представените по делото становища се установява, че ищецът е участвал в
образователни програми през всяка една от годините на пребиваване в Затвора –
Пловдив – „Изкуството на живота чрез живота на изкуството“, „Аз уча английски“
и „Образователен курс по история“, в т.ч. е бил и награждаван с писмена
похвала. Отделно от това, за част от престоя си в Затвора – Пловдив, същият е
бил назначен на работа, поради което и не може да се приеме, че е бил лишен от
социални дейности и в този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна
промяна. Във връзка с конкретно наведените твърдения, че с него не е работил
психолог за проблемите му с наркотиците, които е имал в миналото, от страна на
затворническата администрация са представени план на присъдата, ведно с
препланиране, от които се установява, че първоначално заложените цели и задачи
към 19.10. 2018г. не са изпълнени, въпреки проведените беседи и консултации, но
към 20.05.2020г. е бил налице позитивен напредък, постигнат от лишения от
свобода чрез участие в общопенитенциарни дейности и специализирани програми, с
които обстоятелства ищецът се е съгласил, доколкото ги е подписал без
възражения. Отделно от това, разпитаният по делото свидетел К.твърди, че ищецът
е провеждал някакъв курс с психоложката, но не си спомня какъв точно.
Действително, свидетелят П.заявява, че доколкото си спомня, инспектор
„Социални дейности“ не е викал К. за курсове, но този свидетел се установява,
че е бил заедно с ищеца от 24.07.2020г., след датата на изготвяне и подписване
от ищеца на Препланиране на присъдата от 20.05. 2020г., към която дата е
установен позитивен напредък, постигнат от лишения от свобода чрез участие в
общопенитенциарни дейности и специализирани програми.
Недоказано се установи да е и следващото твърдение, а именно, че служител
на затвора е допуснат до работа със съмнения за коронавирус, без да са били
осигурени предпазни средства за лишените от свобода. На първо място от страна
на затворническата администрация се представиха данни за конкретно предприети
мерки, свързани с предотвратяване разпространението на Ковид-19 в Затвора –
Пловдив, а на следващо, за допуснат такъв служител не говори нито един от
разпитаните по делото свидетели. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя
съдът намира за неоснователни.
Съдът не приема оплакванията на ищеца в частта относно храната в затвора, с
оглед липсата на представени конкретни доказателства да е била заявена от ищеца
посредством нарочна молба необходимостта от конкретна диета, поради едно или
друго заболяване, съответно постановен отказ – изричен или мълчалив такъв от
страна на затворническата администрация. До извод в обратната насока не водят и
показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото нито един от тях не
заявява категорично да е бил наясно със заболяване на ищеца, нуждаещо се от
специална диета, нито пък да е бил свидетел на подаване на нарочна молба от
ищеца в тази връзка. Впрочем, от страна на ищеца и комуто е доказателствената
тежест да установи извършени нарушения от страна на затворническата
администрация, не са изискани конкретни доказателства във връзка с
предоставяната в затвора храна – нито са изискани дневни менюта, нито данни за
подавана от негова страна молба с искане за предоставяне на диетична храна,
поради което и следва да се приеме, че това му твърдение, е недоказано.
По отношение на твърдяната липса на медицинско обслужване, следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.128 ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се
създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни
за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг
затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална
служба. Условията и редът за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода са определени в Наредба №2/ 2010г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл.128 ал.3 ЗИНЗС.
Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово
осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и
медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на
последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска
практика. Това следва от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството
и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с
ПМС №159 от 17.07.2003г., както и тези на чл.3, 4 и 5 от Наредба №2/2010г.
Според чл.133 ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните
домове се създават медицински центрове, а съгласно чл.134 от същия закон в тях
се осъществяват: 1.спешна медицинска и дентална помощ; 2.първична медицинска
помощ; 3.специализирана извънболнична медицинска помощ; 4.дентално обслужване;
5.профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за
поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода; 6.медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените
от свобода.
От фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво
е точно твърдението на ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил.
Това обстоятелство не се установява и от събраните по делото доказателства,
доколкото не се установи при постъпването си в Затвора – Пловдив К. да е
заявил, че е болен от Хепатит С, както и че се нуждае от някакво лечение и/или
диспансеризация. За пълнота следва и да се посочи, че няма данни от страна на
ищеца да е подавана молба за посещение при лекар и/или зъболекар, на която
молба да му е било отказано. Отделно от това, от приложената по делото
медицинска документация, се установява, че ищецът три пъти е бил преглеждан от
лекар, като нито един път не е било поради оплакване, свързано с Хепатит С. Не
се установява също така и отново за това заболяване да му е била назначена
някаква терапия, в т.ч. и преди постъпването му в затвора, която терапия да е
била нарушена чрез отказ да му бъдат предоставени лекарства и/или да е бил
принуден да получава лекарства от роднини. Впрочем, доказателствени искания в
тази насока не са направени от страна на ищеца. Ето защо следва да се приемат
за недоказани твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284
ал.1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване на медицинска помощ.
От всичко, изложено до тук, се установява, че за периодите, в които ищецът
е бил в Затвора – Пловдив, за период от 799 дни е пребивавал в килии, в които
жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м. Това обстоятелство, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително в пилотното решение „Н.и други срещу България“, съставлява
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и
чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. Отговорността на държавата
за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено
с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в
посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото
му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните
помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично
съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ.
Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните
помещения, в което е бил настанен ищецът, е предизвикало такова ниво на
страдание за К., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според
практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага
лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В пилотното решение на
ЕСПЧ по делото Н.и други срещу България се сочи, че крайната липса на място в
затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на
задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от
пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този
смисъл са решенията по делото Н.и др. срещу България, делото Тореджани, делото
Червенков срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че К. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от
съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на
вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
размер на 3 800 лева, при съобразяване на съдебната практика по идентични дела,
в т.ч. и актуалната практика на ЕСПЧ съгласно която размерът на присъжданото от
националните съдилища обезщетение е важен критерий за преценката дали
вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е ефективно, като не
следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства.
Според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съответно, спрямо този размер на главния иск/в размер на 3 800 лева/, ще
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 29.12.2020г. – датата на предявяване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода от спора, на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗН и претенцията
единствено за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва бъде осъден да заплати на адв.М. сумата в размер на 315,40
лева, съразмерно уважената част от иска, изчислена на основание чл.78 ал.1 ГПК
и чл.8 ал.1, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в
ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка,
се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и
чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба
в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи.
Или, искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави
без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген. Николай Столетов”№21 да заплати на А.Д.К. *** сумата от общо 3
800/три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив в периодите от
18.08.2017г. до 31.12.2017г. вкл., на 08.03. 2018г., от 04.09.2018г. до
20.09.2018г. вкл., от 06.10.2018г. до 22.10.2018г. вкл., от 30.10.2018г. до
04.11.2018г. вкл., от 06.11.2018г. до 17.01.2019г. вкл., от 21.01.2019г. до
29.01.2019г. вкл., от 08.02.2019г. до 29.03.2019г. вкл., от 03.04. 2019г. до
23.07.2020г. вкл. и от 11.12.2020г. до 22.12.2020г. вкл., ведно със законната
лихва върху посочената главница, начиная от датата на исковата молба, а именно
29.12.2020г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции до пълния им размер от 10 000 лева и за останалите периоди в обхвата
на претендирания от 01.07.2017г. до 29.12.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, бул. ”Ген. Николай Столетов”№21 да заплати на а заплати на адвокат Г.Г.М. с
адрес ***, сумата от 315,40/триста и петнадесет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по
делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, бул.”Ген. Николай
Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :