Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 23.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 28.06.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА Н.
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдията Н.
гр.дело №
5517 по описа за 2018 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по искове
с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „Т.П.“ ЕАД против Л.И., като наследник на Ц.П.И., в която се
твърди следното: Предявен е осъдителен иск
срещу ответника за вземане на ищеца, касаещо доставяна и незаплатена
тополенергия в имот, находящ се в ***, аб.№6003. Вземането си ищецът обосновава
със следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата - етажна собственост на
ответника, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “ Д.“ ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите, както следва :
2558,03лв.-главница за периода от 01.09.2003год. до 30.04.2018год. и 2007,58лв.
лихва за забава от 03.11.2003год. до 04.07.2018год., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. на
основание чл.78 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал писмено становище, касаещо
собствеността на процесното
топлоснабдено жилище.
Първоначално искът е бил насочен и
срещу Е.К., М.М. и П.П., но с молба от 10.06.2019год. ищецът е оттеглил
исковата молба спрямо тях. С определение на съда от 12.06.2019год. производството спрямо тези лица е прекратено.
В о.с.з. ищцовото
дружество се представлява от юркс.Ч., която поддържа исковете така, както са
предявени.
Ответникът, редовно призован, се
явява и прави възражение за изтекла давност за част от претендираното вземане.
Възразява и относно претендираните разноски.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Не е спорно, че
ответникът, като наследник на починалата
Ц.И. е собственик на процесния имот. Не е спорно, че в същия няма
монтирани отоплителни уреди, респ. че претенцията на ищеца обхваща топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация и суми за извършената услуга дялово
разпределение - уточнено в о.с.з. от пълномощника на ищеца. С оглед
прекратяване на производството по делото по отношение останалите наследници на
починалата, то ищецът претендира цялостно процесната сума от ответника – л.89
от делото. В случая исковата молба е подадена в съда на 25.07.2018год. и с
оглед направеното възражение за давност от ответника, явяващо се основателно, в полза на ищеца
следва да се присъдят сумите, както следва и предвид представеното извлечение
от сметка : главница в размер 521лв. за периода от 31.10.2015год. до 30.04.2018год.;
лихва в размер 68,50лв. за периода от 31.10.2015год. до 04.08.2018год. Искът за
главницата за разликата до претендираните 4565,61лв. и за периода от
01.09.2003год. до 30.10.2015год. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Искът за лихвата за разликата до претендираните 2007,58лв. и за
периода от 03.11.2003год. до 30.10.2015год. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на
делото на ищеца се дължат от ответника
разноски съразмерно уважената част на исковете, при редуциране на
претендираното юрисконсултско възнаграждение до минималния размер – в общ
размер 28,83лв.
По изложените съображения съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на
основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ Л.Н.И., ЕГН **********,***, ***, като
наследник на Ц.П.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, сумата
521лв. - главница за периода
от 31.10.2015год. до 30.04.2018год., представляваща доставена и незаплатена
топлоенергия за имот с аб.№ 6003, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на иска – 25.07.2018год., до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до претендираните 4565,61лв. и за периода от 01.09.2003год.
до 30.10.2015год. ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.86 от ЗЗД Л.Н.И., ЕГН **********,***, ***, като наследник на Ц.П.И.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, сумата 68,50лв. – лихва за забава върху
главницата 521лв. за периода
31.10.2015год.
до 04.08.2018год., като за разликата до претендираните 2007,58лв. и за периода
от 03.11.2003год. до 30.10.2015год. ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Л.Н.И.,
ЕГН **********,***, ***, като наследник на Ц.П.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, разноски
по делото в общ размер 28,83лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: