Р Е
Ш Е Н И Е
№____________
гр. Варна, 02.07.2010
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година, проведено в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
при секретаря Е.И. като разгледа докладваното от съдията М.Христова
в.гр.д.№411 по описа за 2007г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е
по реда на чл.196 от ГПК /отм./.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Д.,
в качеството й на пълномощник на Б.Г.Б., срещу постановеното решение
№137/12.01.2007г. по г.д.№7/2006г. на ВРС, ІХ състав, с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу ЕТ „Ел би си лимитид – В.Т.”*** искове за
заплащане на сумата от 19 800лв., представляваща сбор от дължими, но неплатени
трудови възнаграждения за периода от 03.06.2003г. до 05.06.2004г., както и
сумата от 6 467,85лв., представляваща обезщетение за просрочие върху главницата
за периода от м.юни 2003г. до м. декември 2005г., на основание чл.128 от КТ и
чл.245 от КТ.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото е установено, че страните са
били във валидно трудово правоотношение. Претендира се отмяна на решението,
уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание и с писмено
становище въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа жалбата. По същество моли
същата да бъде уважена като му бъде присъдено неизплатеното трудово
възнаграждение за периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г., ведно с обезщетение
за забавено плащане в размер на 4 280,26лв. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски. В пледоарията по същество и в писменото
становище въззивникът е направил искане за присъждане на законната лихва върху
главниците, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им
изплащане.
Въззиваемата страна с писмено
възражение и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Твърди, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, тъй като
страните по делото не са били в трудово правоотношение. По същество моли
решението да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 от ГПК /отм/ и е допустима.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Предявени са искове /съединени по реда на
чл.123 от ГПК /отм./ с молба депозирана в проведеното на 05.06.2006г. съдебно
заседание, л.37 и приети за разглеждане в проведеното на 16.06.2006г. съдебно
заседание по г.д.№7/2006г. на ВРС/ от Б.Г.Б. срещу ЕТ „Ел би си лимитид – В.Т.”***
за заплащане на сумата от 19 800лв., представляваща сбор от дължими, но
неплатени трудови възнаграждения за периода от 03.06.2003г. до 05.06.2004г.,
както и сумата от 6 467,85лв., представляваща обезщетение за просрочие върху
главницата за периода от м.юни 2003г. до м. декември 2005г., на основание
чл.128 от КТ и чл.245 от КТ.
В
исковата молба се твърди, че с ответника са били в трудови правоотношения, като
ищецът е изпълнявал длъжността „бизнесконсултант” с място на работа гр. София,
ул.”Калоян” №8 и месечно възнаграждение в размер на 1650лв. Твърди се, че
трудовият договор е бил прекратен на 05.06.2004г., но работодателят не му е
заплатил дължимото трудово възнаграждение. Предвид закъснението при заплащането
му, се претендира присъждане на обезщетение за забава, съобразно разпоредбата
на чл.245 от КТ.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат
уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът ЕТ „Ел би си лимитид – В.Т.”***, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените
искове по основание и размер. Твърди, че между страните не е съществувал
валиден трудов договор. По същество моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните
пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От
приетото като доказателство по настоящото дело г.д.№4479/2007г. на ВРС, ХІ
състав се установява, че с постановеното по същото и влязло в сила решение е
прието за установено, че между Б.Г.Б. *** ес би си лимитед – В.Т.”*** е
възникнало трудово правоотношение от 03.06.2003г., което е съществувало до
08.04.2004г. въз основа на трудов договор, в изпълнение на който Б.Г.Б. е
заемал длъжността „посредник в бизнес услугите” в предприятието на едноличния
търговец с фирма „Ел ес би си лимитед – В.Т.” срещу уговорено месечно
възнаграждение в размер на 1650лв.
Предвид влязлото в сила решение, което
се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по делото и съдът
в настоящото производство, при постановяване на решението не следва да бъдат
разглеждани възраженията на ответника относно липсата на валидно трудово
правоотношение и събираните в тази насока доказателства.
От
заключението по допуснатата от ВРС съдебно – счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се
установява, че размерът на неизплатените на Б.Г.Б. трудови възнаграждения за
процесния период от 03.06.2003г. до 05.06.2004г. са в общ размер на 19
942,86лв. Установява се още, че дължимото обезщетение за забавено плащане за
неизплатените възнаграждения е в общ размер на 4 926,93лв., подробно посочени
за всяко едно от тях на стр.3 от заключението и изчислени от 10-то число на
месеца следващ месеца, за който се дължи възнаграждението до 30.12.2005г.
По така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
За да бъде
уважен предявеният иск с правно основание чл.128 от КТ е необходимо по делото
да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно:
страните по делото да са били в трудово правоотношение, както и да не е било
изплатено уговореното между тях трудово възнаграждение.
В настоящия случай с влязло в сила
решение между страните по делото е прието, че същите са били във валидно
трудово правоотношение за периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г. въз основа на
трудов договор, в изпълнение на който Б.Г.Б. е заемал длъжността „посредник в
бизнес услугите” в предприятието на едноличния търговец с фирма „Ел ес би си
лимитед – В.Т.” срещу уговорено месечно възнаграждение в размер на 1650лв. Установява
се и обстоятелството, неоспорено от страните, че работодателят не е заплатил на
ищеца Б.Б. дължимото му трудово възнаграждение за периода от 03.06.2003г. до
08.04.2004г. в размер, както следва: от 1492,86 за м.06.2003г. /за отработени
19 работни дни/; в размер по 1650лв. месечно за периода от м.07.2003г. до
м.03.2004г., вкл. в общ размер на 14 850лв. и в размер на 375лв. за пет работни
дни до 08.04.2004г.
Водим от
горното съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени до общ размер от 16717,86лв. Исковете за разликата над 16 717,86лв. до
претендираните 19 800лв., представляващи неизплатени трудови възнаграждения за
периода от 08.04.2004г. до 06.06.2004г. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, тъй като в посочения период страните не са били в трудово правоотношение.
По предявените искове с правно основание чл.245, ал.2
от КТ: Съобразно разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ
трудовите възнаграждения се изплащат ежемесечно, поради което същите стават
изискуеми на първо число на месеца следващ месеца, за който се дължат, поради което работодателят ЕТ „Ел ес би си лимитед – В.Т.” е
изпаднал в заваба за дължимото на Б.Б. трудово
възнаграждение, както следва: за месец юни 2003
в размер на 469,09лв., считано от 01.07.2003г. до 30.12.2005г.; за месец юли
2003г. в размер на 500,69лв., считано от 01.08.2003г. до 30.12.2005г.; за месец
август 2003г. в размер на 482,89лв., считано от 01.09.2003г. до 30.12.2005г.;
за месец септември 2003г. в размер на 465,61лв., считано от 01.10.2003г. до
30.12.2005г.; за месец октомври 2003г. в размер на 447,72лв., считано от
01.11.2003г. до 30.12.2005г.; за месец ноември 2003г. в размер на 430,40лв.,
считано от 01.12.2003г. до 30.12.2005г.; за месец декември 2003г. в размер на
412,40лв., считано от 01.01.2003г. до 30.12.2005г.; за месец януари 2004г. в
размер на 394,23лв., считано от 01.02.2004г. до 30.12.2005г.; за месец февруари
2004г. в размер на 377,62лв., считано от 01.03.2004г. до 30.12.2005г.,; за
месец март 2004г. в размер на 359,98лв., считано от 01.04.2004г. до
30.12.2004г. и за месец април 2004г. в размер на 80,77лв., считано от
09.04.2004г. до 30.12.2005г.
Предявените искове са основателни
за посочените суми и следва да бъдат уважени в общ размер на 4421,40лв. За
разликата до претендираните 6467,85лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Настоящият състав намира, че
съобразно разпоредбата на чл.116, ал.3 от ГПК и ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС не
е налице пречка пред въззивния съд да бъде направено искане за присъждане на
законната лихва върху главниците, предмет на исковете, считано от подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане, тъй като по естеството си не
представлява изменение на иска, но същото следва да бъде направено до даване
ход на делото по същество. В настоящия случай пълномощникът на въззивника,
ищец, е направил искането за присъждане на законната лихва след даване ход на
устните прения, поради което съдът не е надлежно сезиран със същото и не следва
да се произнася по него.
С оглед на изложеното и предвид не съвпадане на правните изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да бъде
отменено в частта, с която са отхвърлени предявените от Б.Г.Б. срещу ЕТ „Ел ес
би си лимитед – В.Т.”*** искове за заплащане на неизплатени трудови
възнаграждения по трудов договор за периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г.,
както следва: 1/ от 1492,86 за месец юни 2003, ведно с обезщетение за забавено
плащане в размер на 469,09лв., считано от 01.07.2003г. до 30.12.2005г.; 2/ от
1650лв. за месец юли 2003г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер
на 500,69лв., считано от 01.08.2003г. до 30.12.2005г.; 3/ от 1650лв. за месец
август 2003г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 482,89лв.,
считано от 01.09.2003г. до 30.12.2005г.; 4/ от 1650лв. за месец септември
2003г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 465,61лв., считано
от 01.10.2003г. до 30.12.2005г.; 5/ от 1650лв. за месец октомври 2003г., ведно
с обезщетение за забавено плащане в размер на 447,72лв., считано от
01.11.2003г. до 30.12.2005г.; 6/ от 1650лв. за месец ноември 2003г., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на 430,40лв., считано от 01.12.2003г.
до 30.12.2005г.; 7/ от 1650лв. за месец декември 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 412,40лв., считано от 01.01.2003г. до
30.12.2005г.; 8/ от 1650лв. за месец януари 2004г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 394,23лв., считано от 01.02.2004г. до
30.12.2005г.; 9/ от 1650лв. за месец февруари 2004г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 377,62лв., считано от 01.03.2004г. до
30.12.2005г.,; 10/ от 1650лв. за месец март 2004г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 359,98лв., считано от 01.04.2004г. до 30.12.2004г.
и 11/ от 375лв. за месец април 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане
в размер на 80,77лв., считано от 09.04.2004г. до 30.12.2005г.
Решението следва да бъде отменено и в
частта, с която Б.Г.Б. е осъден да заплати на ЕТ „Ел ес би си лимитед – В.Т.”***
направените пред ВРС разноски за разликата над 113,24лв. до присъдените 580лв.,
съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл.64, ал.2 от ГПК
/отм./.
Решението в останалата му част следва да
бъде оставено в сила.
На основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ и
направеното искане ЕТ „Ел ес би си лимитед – В.Т.”*** следва да бъде осъден да
заплати на Б.Г.Б. сумата от 1609,52лв., представляваща направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете,
на основание чл.64, ал.2 от ГПК/отм./.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №137/12.01.2007г. по
г.д.№7/2006г. на ВРС, ІХ състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от Б.Г.Б., ЕГН ********** ***, срещу
ЕТ „Ел ес би си лимитед – В.Т.”, рег. по ф.д.№348/2003г. на ВОС
със седалище и адрес на управление гр. Варна, жилищна група Бриз, бл.2, ет.4,
ап.С4, представляван от В.Е.Т., искове за заплащане на неизплатени трудови
възнаграждения по трудов договор за периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г.,
както следва: 1/ от 1492,86 за месец юни 2003, ведно с обезщетение за забавено
плащане в размер на 469,09лв., считано от 01.07.2003г. до 30.12.2005г.; 2/ от 1650лв.
за месец юли 2003г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на
500,69лв., считано от 01.08.2003г. до 30.12.2005г.; 3/ от 1650лв. за месец
август 2003г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 482,89лв.,
считано от 01.09.2003г. до 30.12.2005г.; 4/ от 1650лв. за месец септември
2003г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 465,61лв., считано
от 01.10.2003г. до 30.12.2005г.; 5/ от 1650лв. за месец октомври 2003г., ведно
с обезщетение за забавено плащане в размер на 447,72лв., считано от
01.11.2003г. до 30.12.2005г.; 6/ от 1650лв. за месец ноември 2003г., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на 430,40лв., считано от 01.12.2003г.
до 30.12.2005г.; 7/ от 1650лв. за месец декември 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 412,40лв., считано от 01.01.2003г. до
30.12.2005г.; 8/ от 1650лв. за месец януари 2004г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 394,23лв., считано от 01.02.2004г. до
30.12.2005г.; 9/ от 1650лв. за месец февруари 2004г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 377,62лв., считано от 01.03.2004г. до
30.12.2005г.,; 10/ от 1650лв. за месец март 2004г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 359,98лв., считано от 01.04.2004г. до 30.12.2004г.
и 11/ от 375лв. за месец април 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане
в размер на 80,77лв., считано от 09.04.2004г. до 30.12.2005г., на
основание чл.128 от КТ и чл.245 от КТ, както и в частта,
с която Б.Г.Б. ЕГН ********** ***, е осъден да заплати на ЕТ „Ел ес би си
лимитед – В.Т.”, рег. по ф.д.№348/2003г. на ВОС със седалище и адрес на
управление гр. Варна, жилищна група Бриз, бл.2, ет.4, ап.С4, представляван от В.Е.Т.,
направените пред ВРС разноски за разликата над 113,24лв. до присъдените 580лв.,
съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл.64, ал.2 от ГПК
/отм./, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕТ „Ел ес би си лимитед – В.Т.”,
рег. по ф.д.№348/2003г. на ВОС със седалище и адрес на управление гр. Варна,
жилищна група Бриз, бл.2, ет.4, ап.С4, представляван от В.Е.Т., да заплати на Б.Г.Б.
ЕГН ********** ***, неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор за
периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г., както следва: 1/ от 1492,86 за месец
юни 2003, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 469,09лв.,
считано от 01.07.2003г. до 30.12.2005г.; 2/ от 1650лв. за месец юли 2003г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 500,69лв., считано от
01.08.2003г. до 30.12.2005г.; 3/ от 1650лв. за месец август 2003г., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на 482,89лв., считано от 01.09.2003г.
до 30.12.2005г.; 4/ от 1650лв. за месец септември 2003г., ведно с обезщетение
за забавено плащане в размер на 465,61лв., считано от 01.10.2003г. до
30.12.2005г.; 5/ от 1650лв. за месец октомври 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 447,72лв., считано от 01.11.2003г. до
30.12.2005г.; 6/ от 1650лв. за месец ноември 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 430,40лв., считано от 01.12.2003г. до
30.12.2005г.; 7/ от 1650лв. за месец декември 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 412,40лв., считано от 01.01.2003г. до 30.12.2005г.;
8/ от 1650лв. за месец януари 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане в
размер на 394,23лв., считано от 01.02.2004г. до 30.12.2005г.; 9/ от 1650лв. за
месец февруари 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на
377,62лв., считано от 01.03.2004г. до 30.12.2005г.,; 10/ от 1650лв. за месец
март 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 359,98лв.,
считано от 01.04.2004г. до 30.12.2004г. и 11/ от 375лв. за месец април 2004г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 80,77лв., считано от
09.04.2004г. до 30.12.2005г., на основание чл.128 от КТ и чл.245 от КТ.
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№137/12.01.2007г. по г.д.№7/2006г. на ВРС, ІХ състав в останалата му част, с
която са отхвърлени предявените от Б.Г.Б. ЕГН ********** ***, срещу ЕТ „Ел ес
би си лимитед – В.Т.”, рег. по ф.д.№348/2003г. на ВОС със седалище и адрес на
управление гр. Варна, жилищна група Бриз, бл.2, ет.4, ап.С4, представляван от В.Е.Т.,
искове за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор за
периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г., за разликата над 16 717,86лв. до
претендираните 19 800лв., представляващи неизплатени трудови възнаграждения за
периода от 08.04.2004г. до 06.06.2004г., както и за заплащане на обезщетение за
забавено плащане върху главниците за разликата над 4421,40лв. до претендираните
6467,85лв., дължимо от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи
трудовото възнаграждение, на основание чл.128 от КТ и чл.245 от КТ.
ОСЪЖДА ЕТ „Ел ес би си лимитед – В.Т.”,
рег. по ф.д.№348/2003г. на ВОС със седалище и адрес на управление гр. Варна,
жилищна група Бриз, бл.2, ет.4, ап.С4, представляван от В.Е.Т., да заплати на Б.Г.Б.
ЕГН ********** ***, сумата от 1609,52лв., представляваща направените по делото
разноски за адвокатски хонорар, на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: