№ 14521
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110110036 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...“,
ЕИК ..., срещу ..., ЕИК ..., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати следните суми:
16385,67 лв., представляваща регресна претенция по застрахователно обезщетение,
изплатено по Щета № .../38-20, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба - 25.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и 828,45 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 27.08.2021 г. до 24.02.2022 г. Претендира
разноски.
Ищецът ...“ твърди, че на 31.05.2020 г., в гр. ..., в завод ..., водачът на МПС „Волво“,
с рег. № ..., с прикачено ремарке с рег. № ..., удря товар, захванат за мотокар /телескопичен
повдигач/ марка „JCB“, с рама № ..., в резултат на което му причинява вреди. Към датата на
ПТП увреденият мотокар имал валидно сключена застраховка „Имущество“ при ищеца,
обективирана по комбинирана застрахователна полица № ..., със срок на валидност от
28.06.2019 г. до 27.06.2020 г., която включвала като застрахователно покритие всички
активи по местонахождение на застрахованото имущество, включително машини и
оборудване. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди на мотокара при ищеца е била
заведена Щета № .../38-20, като по нея било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 16385,67 лв. на 12.11.2020 г. по сметка на ... АД, чиято собственост било
увреденото имущество. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в
1
правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за
процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция срещу ответното
дружество с покана, получена на 23.07.2021 г. като приложил преписката с доказателствата,
с които разполага по щетата, но с писмо с изх. № АЗ15-8392 от 27.08.2021 г. ответникът е
отказал да уважи претенцията. Във връзка изложеното ищецът претендира и лихва за забава
от датата на постановяване на отказа. Ищецът е представил писмени доказателства, като е
поискал изслушване на съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в
исковата молба въпроси във връзка с механизма на ПТП, вида и степента на процесните
вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и
определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Направено е искане за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на
призоваване, а именно посочения като водач на мотокара при инцидента - И. П. Б., за
установяване на обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП и щетите по
автомобила.
Ответникът ..., ЕИК ..., е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Посочва, че е налице разминаване в ДКП за
ПТП, документацията по щетата и обстоятелствената част на исковата молба относно № на
рамата на процесния мотокар. Оспорва механизма на ПТП, описан в ИМ, като неотговарящ
на действително случилото се събитие. Оспорва твърдението, че в графа „Забележки“ на
ДКП за ПТП, А. Р. е посочил, че е виновен за причиняване на ПТП. Оспорва процесният
мотокар да е застрахован по полицата към датата на ПТП. Твърди, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение без правно основание, евентуално на собствен риск. Оспорва,
че уврежданията по мотокар с рама № ... са били причинени от водач, чиято отговорност е
застрахована по ЗЗ „ГО“ при ответното дружество. При условията на евентуалност твърди
съпричиняване, с оглед което моли да бъде намален размера на обезщетението. Оспорва
размерът на претендираните вреди като необосновано завишени, тъй като не отговаряли на
действително претърпените вреди. Като доказателствено искане заявява такова по чл. 190
ГПК, а именно ищецът да бъде задължен от съда да представи препис от Комбинирана
застрахователна полица „Имущество“ № ..., и добавъците към нея, опис на застрахованото
имущество, фактури за закупуване на хидравлична щипка и документ, от който да се
установи авансово плащане в размер на 50 % на 8400 лв. с ДДС. Също има искане за
събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел при режим на
призоваване, а именно водачът на т.а. „Волво“, с рег. № ..., с прикачено ремарке с рег. № ... -
А. Р., за установяване на същите обстоятелства като свидетеля на ищеца.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът
2
е разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца да докаже 1. наличието на валидно застрахователно правоотношение със
застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; 2. плащането на застрахователното
обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; 3. механизмът и причината
за настъпване на ПТП; 4. размерът и видът на щетите, 5. както и елементите на деликтната
отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние,
вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите, вина, като вината се
предполага до доказване на противното/. При доказване на горепосочените обстоятелства е
възложил на ответника да докаже че е погасил дълга и да обори презумпцията за вина на
водача на МПС „Волво“, с рег. № ..., или да установи наличието на твърдяното
съпричиняване от водача на мотокара.
От приетите писмени доказателства – заявление за възникнало събитие; претенция за
обезщетение, опис-заключение по претенция № ...38-20 от 15.06.2020 г., уводомително
писмо от 13.01.2022 г. , ДКП за ПТП от 31.05.2020 г., застрахователна полица № ... и
добавъците към нея, инвентарна книга на фирм ... АД, информация за дълготраен актив на
фирма ... АД относно машина ..., фактура № **********/20.12.2018 г. и проформа-фактура
№ .../05.06.2020 г., както и оферта от 05.06.2020 г., фактура № .../21.09.2020 г., фактура №
**********/24.08.2020 г.; Протоколи за сервизна дейност от 21.08.2020 г. и 18.09.2020 г.;
Доклад по щета № .../38-20 от 10.11.2020 г. и преводно нареждане за кредитен превод от
12.11.2020 г. за сумата от 16 385, 67 лв. се установява, че пред ищцовото дружество във
връзка с инцидент от 31.05.2020 г., настъпил в двора на предприятието на ... АД в гр. ...,
била заведена Щета № .../38-20, във връзка със застрахователна полица № № ..., за
обезщетяване на причинените имуществени вреди по мотокар марка „JCB“, с № на рама ...
(телескопичен повдигач). Пред застрахователя – ищец, застрахованото лице е заявило, че
при извършване на маневра на площадката, водачът на т.а. Волво“ с рег. № ..., с прикачено
ремарке с рег. № ... ударил балата, която била захваната на мотокара, при което последната
паднала върху челното стъкло на мотокара, като го счупила. Увредени били още
предпазната рамка и чистачките.
От фактура № **********/20.12.2018 г. се установява безспорно, че на посочената
дата, ... са закупили 3 бр. машини „JCB“, със съответните серийни номера и двигатели: JCB
... и двигател .../.... – 1 бр.; сер. № ... и двигател № .. – 1 бр. и сериен № ... и двигател ... – 1
бр., които били заведени в Инвентарната книга на фирмата като дълготрайни активи.
От двустранния констативен протокол за ПТП от 31.05.2020 г. е видно, че увредения
при ПТП мотокар е модел JCB 35 D4X4С № на рама ..., като почти две години по-късно, с
уведомително писмо /на л.12/ от ... АД уведомили ищцовото дружество във връка с
образуваната пред него Щета, че в ДКП за ПТП от 31.05.2020 г. била допусната техническа
грешка при изписване на серийния номер на увредения мотокар, като правилния № бил а ....
При разпита на свидетелите Р. и Б., вписани като участници в процесното ПТП на
31.05.2020 г., се установява, че нито един от тях не е участвал в подобно произшествие, не е
попълвал такъв ДКП за ПТП и не е подписвал приложения по делото такъв. Св. Р. заявява
3
пред съда, че е „учуден, че е записан като водач, като не знае за какво става въпрос и не
съм попълвал такъв протокол, не е мой почерка на водач „А“, нито подписа“. Св. Б.
също твърди, че „не си спомня за такъв протокол...аз не виждам моя подпис тук...това
не е моя подпис тук, това не е моя почерк.....не си спомням за такова ПТП“. По
отношение на приетия по делото Доклад /на л.60 от делото/, за който се твърди да е съставен
от св. Б., последния заявява също: „подписа не е мой....не си спомням такива
работи...никой не е правил разследване....изобщо не съм чупил стъкло на мотокар.“.
От така изложените свидетелски показания, които съдът няма основания да подлага на
съмнение, тъй като и двамата свидители вече не работят за ... АД и нямат отношения с
ищеца, се налага извод, че посочения в ДКП за ПТП механизъм не се установява по
категоричен начин, нито пък противоправно поведение у водача, чиято гражданска
отговорност се твърди да е била застрахована при ответника. Не се установява нито един от
сочените за водачи на МПС, участвали в описания в протокола инцидент, да е бил на
мястото на ПТП, да е попълвал въпросния ДКП за ПТП или пък да е подписвал същия. Не се
установи св. Р. да и признавал виновно поведение, нито пък св. Б. да е изготвял и подписвал
Доклад до управителя на дружеството ... АД във връзка с подобен пътен инцидент, при
който да е бил увреден мотокар на фирмата, с посочения в ДКП сериен №.
Дори заключението на вещото лице по САТЕ сочи, че не всички описани от ищеца при
завеждане на щетата, имуществени повреди по процесния мотокар са пряка и
непосредствена последица от описаното в ДКП, ПТП. Категоричен е, че „щипката“ на
мотокара, на която се наблюдава корозия в зоната на увреждането, не е резултат на така
описаното в двустрания протокол за ПТП, инцидент, но пък за сметка на това тя е най-
скъпата част от увредените /14 000 лв., видно от фактурата за доставката й/.
Съдът не приема и изводът на вещото лице по САТЕ, относно установения механизъм
на ПТП, тъй като на първо място, същия възпроизвежда единствено твърденията на ищеца в
ИМ, заявени в съответствие с подаденото пред ищцовото дружество уведомление за щета,
което обаче също не се подкрепя от останалите приетите по делото доказателства, в
частност съставения ДКП за ПТП /по отношение на рамата на увредения мотокар/ а и най-
вече от показанията на разпитаните свидетели.
При оспорване на механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на
щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на
регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между
деянието и вредите/ ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване на елементите
от фактическия състав на чл.411 от КЗ, каквото доказване в случая ищецът не проведе.
При съвкупният анализ на посочените по-горе писмени, гласни доказателства и
заключението на автотехническата експертиза, се налага извод, че ищеца в производството
не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване възложените му в
доказателствена тежест факти и обстоятелства във връзка с механизма на ПТП, участниците
4
в него, вида и стойността на имуществените вреди и причинно-следствената връзка между
твърдяното ПТП и обезщетените от ищеца вреди. Следователно, ищеца макар да е заплатил
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско“ на ззастрахованото
при него дружество ... АД е сторил това на собствен риск, като не се е суброгирал в правата
на удовлетворения застрахован собственик на увреденото МПС срещу виновния за ПТП
водач, тъй като не се установява такова противоправно действие от страна на водача А. Р.,
който се твърди да е управлявал т.а. „Волво“ с рег. № ..., с прикачено ремарке с рег. № ....
Следователно за ищеца не е възникнало право на регресно вземане и срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на сочения за виновен водач.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се налага извод, че
предявения от ищеца главен иск е недоказан.
По делото не се представи нито едно категорично доказателство от страна на ищеца, от
което да се изведе заключение, че застрахованото при ответника МПС, марка „JCB“ със
сериен рег. № ... е участвало в инцидент на 31.05.2020 г. на площадката в складовата база на
... АД в гр. ..., както и че от противоправното поведение на водач на т.а. „Волво“ с рег. № ...,
с прикачено ремарке с рег. № ... на въпросната дата, са произтекли описаните в Опис-
заключение по претенция № .../38-20, като щети, увредени детайли на мотокара рег. № ..., в
частност на щипката за товар на телескопичния повдигач и същите са в пряка и
непосредствена причинна връзка с описания в ДКП за ПТП механизъм на инцидента от
31.05.2020 г.
В заключение, поради неизпълнение на възложената му доказателствена тежест по
отношение на релевантните за иска факти и обстоятелства, ищеца ще следва да понесе и
отговорността за това си процесуално бездействие, като иска му бъде отхвърлен като
недоказан.
Искът по чл.86 от ЗЗД като акцесорен на главния иск и обусловен от изхода по него,
също подлежи на отхвърляне.
По разноските за производството:
Предвид изхода на делото, право на разноски има само ответника. Същия е поискал
присъждане на такива с отговора по чл.131 от ГПК, като е представил по делото Списък по
чл.80 от ГПК /на л.92/, от който се установява,ч е извършените разноски в производството са
в размер на 190 лв., като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото, ответника действително е бил представляван от упълномощен
юрисконсулт, като с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че му се
следва юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК от 100 лв. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се следват разноски в общ
размер от 290 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...“, ЕИК ... срещу ..., ЕИК ... искове с пр.осн. чл.411 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумите от 16385,67 лв.,
представляваща регресна претенция по застрахователно обезщетение, изплатено по Щета №
.../38-20, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 25.02.2022
г., до окончателното изплащане на сумата и 828,45 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 27.08.2021 г. до 24.02.2022 г., като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, ...“, ЕИК ... да заплати на „..., ЕИК ...
сумата от 290,00 лв. /Двеста и деветдесет лева/ представляваща дължимите се на ответника
съдебни разноски за настоящото исково производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на съобщаването му, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6