РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110204143 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Г. П. П., с ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 346/29.07.2021 год. на Зам.кмета на Община Варна, с което за извършено
нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП на жалбоподателя Г.П. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Жалбоподателят Г. П. П. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, тъй като се твърди, че автомобилът не е бил паркиран на посоченото в
НП място, като адресът абсолютно не съответствал, а наред с това на процесното място
нямало и тротоар. На следващо място, липсвало пълно, точно и ясно описание на
нарушението, като не било описано по какъв начин автомобилът пречел на пешеходците
и/или на другите участници в движението. Наред с това, не било установено по категоричен
начин и кое е било лицето фактически извършител на нарушението. Излага още, че дори да
беше съставомерно, посоченото нарушение разкрива толкова ниска степен на обществена
опасност, че в случая напълно приложима се явява хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Поради
изложените съображения се моли за отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените
по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, в които се поддържа жалбата на
заявените основания, като отново се пледира за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна се представлява процесуален представител по време на
откритото съдебно заседание по делото, който счита издаденото НП за правилно и
законосъобразно и моли за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намери за установено следното:
На 06.07.2021г. в гр. Варна Г. П. П. управлявал лек автомобил „БМВ“ с ДК № СВ
9100 ММ.
Около 15.15 часа същият се намирал в гр. Варна, на ул. „Драгоман“ срещу № 11-
механа „Чучурите“, когато решил да паркира управлявания от него лек автомобил върху
площ, обособена от пътното платно, перпендикулярна на платното за движение, издигната
от пътя, след което слязъл и оставил автомобила.
Междувременно на сигнал се отзовали служители на Общинска полиция, които
установили на място паркирания автомобил и които преценили, че следва да съставят фиш
на собственика на автомобила, като след липсата на постъпила декларация от същия, че
друго лице е управлявало МПС, но и поради изразени възражения срещу фиша, му бил
съставен АУАН на 15.07.2021г. Именно този АУАН бил връчен на жалбоподателя на
същата дата.
Въз основа на издадения АУАН на 29.07.2021г. било издадено и процесното НП,
което възприело изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя (че
автомобилът е бил паркиран върху тротоар), като същото било връчено на жалбоподателя
П. на 24.09.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на
всички налични по преписката и приети в съдебно заседание писмени доказателства, които
по единен и безпротиворечив начин установяват описаните по-горе факти.
При така описаното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което
се явява процесуално допустима.
Процесното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган – от
зам.кмета в пълно съответствие с предписаните правомощия в заповед № 0506/07.02.2020г.
на Кмета на Община Варна, при спазване на предвидените в закона срокове за издаване на
АУАН (издаден съобразно заповед № 4129/05.11.2018г. от старши полицай в група
„Общинска полиция“), респ. на НП.
Видно от показанията на свидетелите – актосъставителят и св. М. – установил
фактически нарушението, жалбоподателят бил спрял лекият си автомобил на тротоара (без
значение е обстоятелството дали площта е била с пръст или плочки и какви са били те по
вид).
Съдът кредитира показанията на двамата разпитани по делото свидетели, като
обективни, а и същите не са оборени в процеса, поради което приема за безспорно
установено, че същият е паркирал управляваното от него МПС на тротоара срещу ул. „
Драгоман" № 11 в нарушение на въведената със закона забрана.
2
Според настоящия състав по делото отсъства спор относно мястото на паркиране на
автомобила, доколкото същото е недвусмислено посочено в АУАН, НП и докладната
записка на установилия нарушението свидетел.
В разпоредбата на чл. 93 от ЗДвП са дадени легалните определения на понятията
"престой" и "паркиране", като от показанията на свидетелите не се установява
управляваното от жалбоподателят МПС да е било престой за слизане или качване на
пътници или товаро-разтоварни дейност, в това число МПС да е било на аварийни светлини.
С оглед горното съдът намира, че МПС на жалбоподателя е бил паркиран.
Действително ЗДвП допуска паркиране на тротоара в населено място, но в чл. 94, ал. 3 от
ЗДвП се сочи, че това е допустимо - престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите, но на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
В конкретния случай не се установява да е имало обозначение, че това място е било
определено за паркиране, поради което съдът счита, че горното обстоятелство сочи и за
липсата на предпоставките на чл. 94 от ЗДвП.
От друга страна, опровергаването на останалите факти, а именно че автомобилът е
бил паркиран на място което не е било определено за тази цел от собственика на пътя или
администрацията, също е в доказателствена тежест на наказаното лице – не се твърди от
страна на жалбоподателя, нито се сочат от нея доказателства за съществуването на такова
разрешение на тревна площ на тротоара.
Както се установява от текста на разпоредбата на чл. 94, ал.3 ЗДвП, в частта й
относно предложение две, посочено като нарушена норма в АУАН и наказателното
постановление, престоя и паркирането на МПС върху тротоарите е допустимо само, ако това
са определени от собствениците на пътя или администрацията места за паркиране и то, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци.
В случая по несъмнен начин е установено от събраните писмени доказателства,
предявени на въззивника при връчване на АУАН, че МПС се намира върху тротоара, а
последния не е измежду местата определени за паркиране, като автомобилът е бил спрян
перпендикулярно на платното за движение.
Разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП предвижда две кумулативни
предпоставки – тротоарът да е отнапред определено място за паркиране и между това място
и сградите да има разстояние най-малко 2 метра.
В конкретният случай отсъства едната предпоставка – тротоарът, върху който е
паркиран автомобилът не е място, което да е определено за такава цел. Наличието или
липсата на втората предпоставка не може да промени крайния извод за извършено
административно нарушение и тя следва да бъде изследване само ако първата от двете
кумулативно предвидени предпоставки е налице.
3
Извън относимостта към настоящото производство е възражението, че така спряното
МПС не е създавало опасност и не е правил невъзможно преминаването на другите
участници в движението. Тези фактически основания са релевантни към оспорване на ПАМ,
но нямат отношение към фактическите основания за налагане на процесното
административно наказание за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, където от значение е
наличието на други предпоставки, подробно обсъдени по-горе в настоящото решение.
Що се отнася до възраженията касателно авторството на деянието от страна на
нарушителя, доколкото именно той е собственика на автомобила и на нито един етап от
развитие на АНП не е твърдял, че друго лице е управлявало МПС, то закономерно и
законосъобразно в случая е била реализирана именно неговата административно-
наказателна отговорност.
По изложените съображения съдът намира, че с обжалваното НП жалбоподателят
правилно и законосъобразно е бил санкциониран на осн. чл. 183, ал. 3, ЗДвП, предвиждаща
ГЛОБА в размер на 50 лв. за водач, който неправилно паркира върху тротоар, съобразно
предвиденото в чл. 178е от ЗДвП, като определеното наказание е в минимален размер.
Същевременно нарушението на жалбоподателя не следва да бъде квалифицирано
като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид засегнатите с него интереси –
тези на останалите участници в движението и предвид безкритичното отношение на
жалбоподателя към деянието.
Съгласно действащата правна уредба, в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят
на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има
право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение (за депозираното писмено становище), което
съдът определи в размер на 80. 00 лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя
на АНО.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 346/29.07.2021 год. на Зам.кмета на
Община Варна, с което за извършено нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП на жалбоподателя Г.П.
П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Г. П. П. да заплати на Община Варна сумата от 80 лева, представляваща
сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на
основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
4
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5