№2131 20.10.2022г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІI
състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 123 по описа за
2022 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. във вр. с чл. 256 от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба от И.П.А. с
постоянен адрес:***, подадена чрез пълномощника му адв.К.М., уточнена с допълнителна
молба вх. № 2077/ 04.04.2022 г., с която са оспорени като незаконосъобразни
бездействия на Публичния изпълнител по изпълнително дело № 24100003888 от
2010г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, изразяващи се в неизпълнение на
нареждане на по-горестоящ административен орган – в случая влязлото в сила
решение № 472/ 27.12.2016г. на Директора на ТД на НАП и невръчването на
длъжника на издадените от публичния изпълнител административни актове, в
периода от 28.12.2016г. до настоящия момент.
Жалбоподателят твърди, че с решение № 472/
27.12.2016г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, е бил отменен като
незаконосъобразен отказ на публичния изпълнител за издаване на разпореждане за
временно разрешение за неотложни плащания по чл.229 от ДОПК с изх.№ С160024-159-0000263/
01.12.2016г. и преписката е върната на публичния изпълнител да се произнесе по
направеното искане, съобразявайки изложените в решението мотиви. Публичния
изпълнител е бил длъжен да изпълни нареждането на по-горестоящия
административен орган и да издаде съответния административен акт – временно
разрешение за неотложни плащания по чл.229 от ДОПК, но до настоящия момент
такова произнасяне липсвало. Неизпълнението на задължението за извършване на
посоченото действие се счита от оспорващия за неоснователно бездействие, като
искането към съда е „да се констатира със сила на присъдено нещо това
незаконосъобразно фактическо бездействие“ и да съобрази влиянието на същото по
отношение на производството по изпълнителното дело.
На следващо място се твърди, че
невръчването по надлежния ред на издадените административни актове на длъжника
представлява незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на публичния
изпълнител, тъй като задължението за фактическото действие по връчването им
произтичало пряко от нормативен акт – чл.14, ал.1, т.1 от Закона за
Националната агенция за приходите и чл.29, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Моли съда да констатира това
незаконосъобразно фактическо бездействие и да укаже на публичния изпълнител да
спазва закона и да извърши надлежните уведомявания на длъжника /стр.37 от
първоначалната жалба/.
Ответникът по делото – Публичен изпълнител
при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора – Ц. П., не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. По делото е представено писмено становище
/л.78/, в което заявява, че предявеният иск с правно основание чл.256 от АПК, е
неоснователен. Твърди, че не е налице бездействие на публичния изпълнител по
отношение изпълнението на влязло в сила решение на териториалния директор на ТД
на НАП Пловдив № 472/ 27.12.2016г. да издаде съответен административен акт –
разрешение за неотложни плащания по чл.229 от ДОПК, тъй като в решението си
директорът след като е отменил отказа на публичния изпълнител за издаване на
разрешение за неотложни плащания, е върнал преписката на ПИ да се произнесе по
основателността на направеното искане като извърши подробен анализ на наличните
доказателства и събере допълнителни такива. Счита, че мотивите на решението не
обвързват по никакъв начин ПИ с това да
уважи искането на длъжника. Сочи, че след като не е бил издаден нарочен акт по
направеното от длъжника искане, се е формирал мълчалив отказ, който лицето е
можело да обжалва по предвидения в закона ред, но не и да търси защита по реда
на чл.256 от АПК, доколкото същият е неприложим
при неизпълнение на задължение за волеизявление, каквото
представлявало издаването на
административен акт. За неоснователен счита и иска в частта за твърдяните незаконосъобразни
бездействия по връчване на издадените от публичния изпълнител актове по
образуваното изпълнително дело, тъй като с решение № 9 от 18.01.2022г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив са били разгледани всички действия по
изпълнителното дело, с което длъжникът е узнал за тях и върху същите е
осъществен съдебен контрол.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Срещу жалбоподателя И.П.А. е образувано
изпълнително дело № 3888/ 2010г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара
Загора за неплатени публични задължения, установени по размер и основания с
подадените от А. декларации по ЗДДФЛ и др. С цел обезпечаване на вземанията са
издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ - ПНОМ №С
160024-022-0032062/04.11.2016г. за налагане на възбрана върху недвижим имот -
поземлен имот, КИД 66528.31.25 с площ от 302 кв.м., находящ се в *****, ПНОМ №С
160024-022-0032027/04.11.2016г. за налагане на запор върху банкови сметки за
сумата от 76045,50лева в 25 банки, ведно със запор върху притежавани ценни
книги и описаното в постановлението МПС. До банките били изпратени запорни
съобщения.
На 11.11.2016г А. подава до Директора на ТД на НАП Пловдив искане за
издаване на разрешение за неотложно плащане на основание чл.229, ал.1 от ДОПК с
вх.№ С160024-000-0428650/ 11.11.2016г. Постановен е отказ за издаване на
разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл.229 ДОПК изх.
№С160024-159-0000263/01.12.2016г на публичния изпълнител. По жалба на А. от
12.12.2016г. е постановено Решение №472/27.12.2016г на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което отказът е отменен като незаконосъобразен и преписката е
върната на публичния изпълнител за произнасяне по направеното искане. Решението
е изпратено на адресата по електронна поща на посочения в искането адрес и
получено от него на 28.12.2016г.
Едва след образуване на настоящото съдебно
производство публичният изпълнител е издал Разпореждане за временно разрешение
за неотложни плащания на основание чл.229, ал.1 от ДОПК изх.№
С220024-031-0001565/ 13.06.2022г. /л.236 по делото/ във връзка с подаденото от
жалбоподателя искане с вх.№ С160024-000-0428650/
11.11.2016г. Разпоредено е постъпилите или постъпващите суми по сметката на
длъжника, разкрита в ТБ Алианц Банк България АД в размер на 60лв. месечно да се
оставят на негово временно разпореждане за плащане съгласно Решение от
30.04.2009г. по гр.дело № 1401/ 2009г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
а сумата от 900лв. да се остави на негово временно разпореждане за погасяване
на публични вземания в полза на НАП.
В хода на изпълнителното производство е
предприето изпълнение върху възбранения недвижим имот на длъжника, находящ се в
гр.Казанлък, като е изготвено Съобщение за насрочване на опис с изх. №С 180024-110-0001186/10.05.2018
г.; Протокол за проведен опис изх. № С180024-028-000979; Протокол за избор на
оценител изх. № С 190024-158-0000127/29.03.2019г.; Постановление за назначаване
на оценител от 30.04.2019г.; Разпореждане за определяне на окончателна оценка №
C200024-104-0000247/28.02.2020г. За имота е проведен е търг с тайно наддаване,
за който не са подадени предложения - Протокол за провеждане на търг с тайно
наддаване изх. №С210024-102- 0000793/30.03.2021 г.
Междувременно е постановено Разпореждане
за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно
чл. 225 от ДОПК изх.№С210024-035-0136802/02.03.2021г., връчено на 24.03.2021г
на упълномощеното лице Р. Й. с
пълномощно с нотариална заверка на подписите от 29.09.2017г.
Ново съобщение за продажба чрез търг с
тайно наддаване изх. №С210024-111-0001704/03.06.2021г, насрочен за
25.06.2021г, е публикувано на интернет
страницата на НАП на 04.06.2021г.
От длъжника И.А. е подадена жалба с
вх.№10831/15.06.2021г., с която оспорва всички „действия на публичния
изпълнител, изразяващи се в продажба на
търг с явно наддаване на имоти-собственост на длъжника, насрочен за
25.06.2021г“. Изложени са оплаквания, че никакви съобщения във връзка с
действията по публичната продан не са изпращани на постоянния или настоящия
адрес на длъжника и той не е имал възможност да ги оспори.
С Решение № 180/ 28.06.2021г Директорът
на ТД на НАП Пловдив оставя жалбата без
уважение с изложени мотиви за наличие на всички законови предпоставки да се
пристъпи към принудително изпълнение - налице са публични задължения, които не
са погасени доброволно, издадените от публичния изпълнител постановления за
налагане на обезпечителни мерки не са били оспорени от жалбоподателя, самите
действия по принудително изпълнение върху възбранения недвижим имот са били
осъществени при спазване на относимите правни норми. Решението е било обжалвано
от И.А., чрез пълномощника му адв.М. *** във връзка с което е образувано а.д. №
531/2021г. С Решение № 475 от 17.12.2021г., постановено по посоченото дело,
съдът е отменил като незаконосъобразно Решение № 180 от 28.06.2021г. на
Директора на Териториална дирекция гр.Пловдив и е върнал делото като преписка
на Директора на ТД на НАП Пловдив за ново произнасяне при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на съдебния акт
са изложени констатации, че извършените от публичния изпълнител действия след
28.12.2016г. не са били надлежно съобщавани на длъжника, а надлежното връчване
на съобщения на длъжника или негов представител е от значение за упражняване на
правата в самото изпълнително производство, както и с оглед обжалване действия
и разпореждания на публичния изпълнител, за което е предвиден административен
контрол като задължителна процесуална предпоставка за съдебен такъв. Поради
това съдът е приел, че след като директорът на ТД на НАП Пловдив е бил сезиран
с жалба срещу всички изпълнителни действия, извършени по ИД № 3888/ 2010г., е
следвало да проследи и обсъди всички данни по преписката съгласно изискванията
на чл.267, ал.1 от ДОПК и да извърши проверка за редовността на връчването на
съобщения за всички предприети действия от публичния изпълнител, като обсъди
детайлно фактите по връчването съгласно чл.243, ал.2, ал.3 и ал.4 от ДОПК, да
проследи изпълнението на изискванията на чл.226, ал.2 ДОПК и как това
изпълнение се съотнася към процесуалните действия, извършени от публичния
изпълнител с оглед данните за неизпълнение на Решение № 472/ 27.12.2016г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, извършени разпределения на постъпили суми преди
насрочване и провеждане на търга на 30.03.2021г и частично прекратяване на
изпълнителното дело.
В хода на производството по новото
произнасяне от Директора на ТД на НАП Пловдив е подадена жалба с рег. №
94-00-289 от 10.01.2022г. /вх. № 94-00-174 от 11.01.2022г. на ТД на НАП/, с
която А. оспорва ПНОМ № С200024-022-0030268/27.05.2020г., ПНОМ № С20024-022-0030115
от 27.05.2021г., както и всички действия на публичен изпълнител, извършени след
27.12.2016г.
С Решение № 9 от 18.01.2022г. Директорът
на ТД на НАП Пловдив, след обсъждане на извършените изпълнителни действия и
постановени актове от публичния изпълнител по изп.дело № 3888/2010г., е оставил
без уважение, като неоснователни, жалба с вх.№ 94-00-4206/ 16.06.2021г. и жалба
с вх.№ 94-00-174/ 11.01.2022г., и двете по регистъра на ТД на НАП Пловдив.
В обстоятелствената част на решението хронологично са
описани извършените действия и издадени актове от публичния изпълнител по
образуваното изпълнително дело № 3888/ 2010г. Изложението започва с издадени
разпореждания за присъединяване № С160024-105-0063204/ 04.10.2016г., №
С170024-105-0239918/28.09.2017г. и № С180024-105-0201424/09.07.2018г.
Установено е, че първото разпореждане за присъединяване е било редовно връчено
лично на длъжника с обратна разписка № 6100016519024 на 17.01.2017г. и като не
обжалвано е влязло в сила на 24.01.2017г. Относно другите две разпореждания за
присъединяване е констатирано, че липсват данни за надлежното им съобщаване на А.,
поради което е прието, че същите са
обжалвани в срок. Изложени са мотиви, обусловили направения извод за
законосъобразност на същите – като издадени от компетентен орган и при наличие
на предпоставките на закона, които се установяват в чл.217, ал.1 и ал.2 от ДОПК.
На
следващо място е посочено ПНОМ №С160024-022-0032062 от 04.11.2016г., с което е
наложена възбрана върху недвижимия имот, собствен на жалбоподателя,
представляващ ПИ с идентификатор 66528.31.25, с площ от 302 кв. м., находящ с в
****. Коментирани са и издадени постановления за налагане на запор на банкови
сметки, ценни книжа и МПС, също от 04.11.2016г., както и всички действия, които
са извършвани от ПИ досежно тези актове. Сочи се, че до А. е изпратено и Искане
за представяне на документи и писмени обяснения /също от дата 04.11.2016г./,
като то, ведно с коментираните по –горе ПНОМ, са надлежно връчени, а именно на
03.04.2017г. по реда на чл.29, ал.7 от ДОПК, т.е. връчено на пълнолетен член на
домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес,
ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. Като допълнителен
аргумент в подкрепа на тезата, че длъжникът е имал знание за неплатените
публични задължения, както и за издадените постановления за налагане на обезпечителни мерки, се сочи
отправеното от И.А. искане за разрешение за неотложно плащане с вх.№
С160024-000.0428650/ 11.11.2016г., в което изрично е било посочено ПНОМ №
С160024-022-0032027/ 04.11.2016г. Въз основа на това е прието, че срокът за
обжалване на ПНОМ е изтекъл и същите са влезли в сила.
По
отношение на отменения с Решение № 472/ 27.12.2016г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив Отказ за издаване на разрешение за неотложни плащания № С160024-159-0000263/ 01.12.2016г. и
наведените от длъжника оплаквания за липса на произнасяне на публичния
изпълнител след връщане на преписката, е направен извод, че в случая е формиран
мълчалив отказ, предвид субсидиарното приложение на АПК на основание §2 от ДР
на ДОПК, който мълчалив отказ не е бил обжалван от А..
Разгледани
са предприетите от публичния изпълнител последващи действия по изпълнение върху
възбранения имот на длъжника, находящ се ****. По отношение на изготвеното
съобщение за насрочване на опис с изх.№ С180024-110-0001186/ 10.05.2018г. е
прието, че същото не представлява същинско действие по принудителното
изпълнение, доколкото не е властническо изявление, което да засяга правната
сфера на длъжника и съответно не подлежи на самостоятелно обжалване. /позовава
се и на съдебно решение на Старозагорския административен съд в посочения
смисъл/. За неподлежащи на обжалване, по арг. от разпоредбата на чл.235, ал.5
от ДОПК, са приети постановените от публичния изпълнител актове – Разпореждане
за определяне на окончателна оценка № С200024-104-0000247/ 28.02.2020г.,
Протокол за избор на оценител изх.№С190024-158-0000127/ 29.03.2019г.,
Постановление за назначаване на оценител № С190024-086-0000157/ 30.04.2019г.,
както и Оценителски доклад №С190024-000-0230950/ 14.05.2019г., изготвен от
независим оценител. Поради липсата на
данни за надлежното съобщаване на изготвения Протокол за опис на недвижим имот
изх.№ С180024-028-0000979/ 18.05.2018г., решаващият орган е приел, че същият е
обжалван в срок, но жалбата се явява неоснователна, тъй като протоколът за опис
е издаден от компетентен орган и има предвиденото в чл.233, ал.2 от ДОПК
съдържание.
Обсъдени
са издадените от публичния изпълнител ПНОМ № С200024-022-0030268/ 27.05.2020г.
за налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент, находящ се в ***** с
данъчна оценка 33 009.20лв. и ПНОМ № С20024-022-0030115/ 27.05.2020г. за
налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент, находящ се в ***** с
данъчна оценка 39 386.70лв., както и ПНОМ № С200024-022-0084521/
25.11.2020г. за налагане на запор върху вземане от трето задължено лице –
„Изиблок“ ЕООД. Направена е констатация за липса на данни посочените
постановления за налагане на обезпечителни мерки да са били връчени на
длъжника, поради което е прието, че са обжалвани в срок, но жалбата е
неоснователна, тъй като постановените от публичния изпълнител актове, като
издадени от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при
обезпечителна нужда, се явяват законосъобразни.
След
това са разгледани съставените в хода на изпълнителното производство Съобщение
за насрочване на опис с изх.№ С210024-110-0000651/ 25.02.2021г. на недвижим
имот, находящ се в *****; протокол за опис на недвижим имот изх.№
С210024-026-0008563/ 25.02.2021г.; Съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване. Констатирано е, че никой от тези актове на е бил редовно връчен на
длъжника, но съобщението за насрочване на опис не представлявало същинско
действие по принудителното изпълнение и не подлежало на самостоятелно
оспорване. Досежно другите два акта – съобщението за насрочване на опис и
съобщението за продажба чрез търг с тайно наддаване, е прието, че оспорването е
направено в срок, но е неоснователно. Изложени са доводи, че действително
нередовното връчване на длъжника на съобщението за продажба на имота би могло
да повлияе на последващите действия на публичния изпълнител по реализацията на
недвижимия имот, но доколкото в конкретния случай това съобщение било издадено
в хода на едно извършено без правни последици производство по продажба чрез
търг /поради липсата на подадени предложения за участие в търга/ евентуалната
отмяна на това действие и неговото повторение, нямало да доведе до по-благоприятна
за длъжника промяна в правното му положение. Аналогични съображения са изложени
и относно установеното невръчване на Съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване № С210024-111-0001704/ 03.06.2021г.
На
следващо място в решението са описани издадените по изпълнително дело №
3888/2010г. разпореждания за разпределение на постъпили суми, общо 23 на брой,
като за периода от 28.12.2016г. до 18.11.2021г. са 21 бр. /т.3 до т.23 на стр.
9 и стр.10 от решението/. Установена е липсата на данни за връчването им на
длъжника, поради което е извършена преценка за тяхната законосъобразност.
Направен е извод, че действията на публичния изпълнител, обективирани в
обжалваните разпореждания, са правилни и законосъобразни.
Така
постановеното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив е било обжалвано от И.А.,
чрез пълномощника му адв.М., пред Административен съд Стара Загора, във връзка
с което е образувано адм.дело № 84 по описа на същия съд. С Решение № 247 от
10.06.2022г., постановено по посоченото дело, съдът е отменил Решение №
9/18.01.2022г., издадено от Директор на ТД на НАП Пловдив, в частта, в която се
отхвърлят подадените от А. жалба рег. № 94-00-4206/16.06.2021г. и жалба вх. №
94-00-174/11.01.2022г., в частта, в
която са оставени без уважение досежно Протокол за опис на недвижим имот
№С180024-028-0000979/18.05.2018г., Протокол за избор на оценител №
С190024-158-0000127/29.03.2019г., Постановление за назначаване на оценител №
С190024-086-000157/30.04.2019г., ПНОМ № С200024-022-0030268/27.05.2020г., ПНОМ
№ С200024-022-0030115/27.05.2020г., ПНОМ № С200024-022-0084521/25.11.2020г.,
Протокол за опис на недвижим имот № С210024-026-0008563/25.02.2021г., и вместо
това е постановил отмяната, като
незаконосъобразни, на Протокол за опис на недвижим имот
№С180024-028-0000979/18.05.2018г., Протокол за избор на оценител №
С190024-158-0000127/29.03.2019г., Постановление за назначаване на оценител №
С190024-086-000157/30.04.2019г., ПНОМ № С200024-022-0030268/27.05.2020г., ПНОМ
№ С200024-022-0030115/27.05.2020г., ПНОМ № С200024-022-0084521/25.11.2020г.,
Протокол за опис на недвижим имот № С210024-026-0008563/25.02.2021г. В
останалата й част /досежно оставянето без уважение на оспорването от длъжника
на Разпореждания за присъединяване № С170024-105-0239918/28.09.2017г. и № С
180024-105-0201424/09.07.2018г., и посочените на стр. 9 и стр.10 от решението
разпореждания за разпределение на суми по т.3-23/, жалбата на И.А. е отхвърлена
като неоснователна. Решението е влязло в законна сила на датата на неговото
постановяване – 10.06.2021г.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че
предявеният иск по чл. 256 от АПК срещу публичен изпълнител
при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, е процесуално недопустим, по следните
съображения:
На
първо място е необходимо да бъде направено уточнение относно приложимостта на
регламентирания в глава глава ХV, раздел ІІ от АПК ред за защитата
срещу неоснователни бездействия на административните органи, респ. на
длъжностни лица от администрацията, при спорове за неоснователни бездействия на
публичния изпълнител. Действително в чл.266 и сл. от ДОПК е налице специален
ред за защита срещу принудителното изпълнение, но изрично в посочената
разпоредба е разписано, че тази защита е приложима само срещу действията по
изпълнението, обективирани чрез нарочни актове, постановления или
разпореждания, издадени от публичния изпълнител. Не е предвидена обаче защита
срещу бездействия на органа по изпълнение и съответно не са предвидени
правомощия на решаващия орган по чл.267, ал.2 ДОПК в отговор на защита срещу
бездействия. Ето защо в случай, че се сочи незаконосъобразност на бездействия
на органа по изпълнението, какъвто е настоящият,
е приложим исковата защита по реда на чл.256 от АПК.
Нормата
на чл. 256 от АПК урежда две
хипотези на защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган
за извършване на фактически действия,
които се различават по това, че при първата задължението за извършване
на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт – чл. 256, ал. 1 АПК, а при
втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически
действия, които е длъжен да извърши по силата закона – ал. 2 на същата разпоредба. Нормата има
предвид фактически действия, без да е необходимо издаването на административен
акт.
Първото
твърдение на жалбоподателя е за неоснователно бездействие на публичния
изпълнител да изпълни нареждане на по-горестоящ административен орган,
обективирано в решение № 472/
27.12.2016г. на Директора на ТД на НАП, като
издаде съответния административен акт – временно разрешение за неотложни
плащания по чл.229 от ДОПК. С оглед изложените фактически обстоятелства и
формулирания от жалбоподателя петитум, настоящият съдебен състав намира, че
така описаните като дължими от публичния изпълнител действия не са по
естеството си фактически действия, а правни такива. Хипотеза на бездействие по см. на чл. 256 АПК би била налице в случая на
дължимост от публичния изпълнител на конкретно фактическо действие,
кореспондиращо на конкретно задължение, изпълнението на което задължение
произтича пряко от правна норма при осъществяване на определен юридически факт,
без да е опосредено от друго, допълнително волеизявление на органа. Такава
хипотеза спрямо визираните от жалбоподателя факти не е налице, защото при
инициирано от страна на длъжника производство по реда на чл.229 от ДОПК,
каквото в случая е сторено с подаване на искане вх.№С160024-000-0428650/
11.11.2016г. от И.А., е налице
насрещно правно задължение за публичния изпълнител да се произнесе с нарочен
акт. Защитата срещу непроизнасяне по направеното искане обаче не може да се
осъществи по реда на чл.256 от АПК, а чрез обжалване на формирания мълчалив
отказ искането на длъжника за издаване на разрешение за неотложни плащания,
каквото основание не се сочи от жалбоподателя въпреки неколкократно дадената му
възможност да уточни предмета на жалбата си.
Освен
това съдът намира, че към настоящият момент е отпаднал и правният интерес на
оспорващия, тъй като с изготвянето и връчването на Разпореждане за временно
разрешение за неотложни плащания на основание чл.229, ал.1 от ДОПК с изх.№
С220024-031-0001565/ 13.06.2022г. публичният изпълнител се е произнесъл по
искането на длъжника.
По
изложените съображения съдът приема, че следва да остави без разглеждане, като
процесуално недопустимо, подаденото от И.П.А. по реда на чл.256 от АПК искане
за установяване на незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител да
изпълни нареждане на по-горестоящ административен орган, обективирано в решение № 472/ 27.12.2016г. на Директора на
ТД на НАП, като издаде съответния
административен акт – временно разрешение за неотложни плащания по чл.229 от ДОПК.
По
отношение на твърдяното незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител
да изпълни задължение за връчване на длъжника на всички издадени
административни актове в периода от 28.12.2016г. до настоящия момент, съдът
съобрази следното:
От
събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че издавани
от публичния изпълнител актове, обективиращи извършени изпълнителни действия в
производство по изп.дело № 3888/ 2010г. през периода от 28.12.2016г. до
09.02.2022г. /датата на подаване на жалбата пред Административен съд Стара
Загора/ не са били надлежно съобщавани на жалбоподател, в качеството му на
длъжник по изпълнителното дело. Несъмнено публичният изпълнител дължи по силата
на закона /чл.33 от ДОПК/ надлежно съобщаване на издадените в хода на
изпълнителното производство актове. Поради това неизвършването на действие по
връчване/съобщаване на постановените актове, което не обективира волеизявление на
административния орган, а представлява материално действие, представлява
фактическо действие по см. на чл.256 от АПК.
Независимо
от изложеното обаче съдът намира, че в случая за жалбоподателя не е налице
правен интерес да реализира заявената защита по реда на чл.256 от АПК, тъй като
за законосъобразността на издадените от публичния изпълнител и невръчени
актове, вече е бил осъществен контрол за законосъобразност от съда –
постановено Решение № 247 от 10.06.2022г. по адм.дело № 84/ 2022г. по описа на
Административен съд – Стара Загора. Правното значение на връчване на акта е да
бъде узнат от адресата му, за да може да го оспори и съответно да се защити от
разпоредените с акта последици, ако го засягат неблагоприятно. След като в
случая И.А., чрез пълномощника си адв.М., е участвал в съдебното производство
по адм.дело № 84/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в
което е разглеждано оспорването на всички актове на публичния изпълнител,
постановени след 28.12.2016г. по изп.дело № 3888/ 2010с., и в качеството му на
страна по делото /жалбоподател/ са му били предоставени всички законови
процесуални гаранции в пълен обем да защити правата и интересите си, е без
значение дали тези актове са му били надлежно връчени или не. Дори и към настоящия
момент да бъде извършено исканото действие по връчване на издадените от
публичния изпълнител актове, то не би имало никакъв правен ефект, защото тези
актове не могат да бъдат оспорени на никое фактическо и правно основание, без
да се преодолее действието на влязлото в сила съдебно решение съгласно чл.177 АПК.
По
тези съображения съдът
намира, че оспорването се явява недопустимо, на основание чл. 159, т.1 и т. 4 от АПК, поради което и
така подадената И.П.А. жалба следва да се остави без разглеждане, а
образуваното производство по делото – прекратено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 159, т. 1 и т.4 във вр. с чл. 256 от АПК, Старозагорският
административен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от
21.09.2021 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от И.П.А. с
постоянен адрес:***, подадена чрез пълномощника му адв.К.М., уточнена с
допълнителна молба вх. № 2077/ 04.04.2022 г., с която са оспорени като
незаконосъобразни бездействия на Публичния изпълнител по изпълнително дело №
24100003888 от 2010г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, изразяващи се в
неизпълнение на нареждане на по-горестоящ административен орган – в случая
влязлото в сила решение № 472/ 27.12.2016г. на Директора на ТД на НАП и
невръчването на длъжника на издадените от публичния изпълнител административни
актове, в периода от 28.12.2016г. до настоящия момент, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 123/ 2022 г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: