№ 248
гр. Ямбол, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20222300100206 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Ямбол, с
която се моли съдът да постави ответницата С. М. М. от гр.* под пълно запрещение, ведно
със законните последици от това. Излага се, че ответницата е настанена в ЦНСТДМ III-
гр.Ямбол с Решение № 782 от 14.12.2017г. на ЯРС до навършване на пълнолетие, като от
раждането си до момента е отглеждана институционално. Лицето е навършило 18 годишна
възраст, като са изчерпани всички възможности за настаняване в семейна среда, няма
близки и роднини, които да бъдат ангажирани с цялостното и обгрижване. Родителите на С.,
близки и роднини не са проявявали интерес за развитието и, както и не са я посещавали през
годините в институциите, където е била настанявана. Съгласно експертно решение № 1298
от 08.04.2015г. от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Свети Пантелеймон"-гр.Ямбол,
лицето е с водеща диагноза- „Детска церебрална парализа" и общо заболяване-
„Квадрипаретичен синдром в тежка степен на ДЦП. Тежка умствена изостаналост". Предвид
навършване на пълнолетие и поставената й диагноза, ответницата има право на социална
пенсия за инвалидност, като в тази връзка е налице необходимост от назначаване на
настойнически съвет, който ежемесечно да разполага с необходимите средства за ползване
на социалната услуга, постановена в Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани
от републиканския бюджет и указание относно заплащане на таксите. Паричните средства са
необходими и за поддържане на ежедневните разходи на лицето и за постоянната
медикаментозна терапия. Излага се, че ответницата не умее да се справя с ежедневните
битови дейност и не е в състояние да се грижи за себе си без подкрепата от друг. Не може да
говори, не може да се придвижва сама. Не е контактна, като липсва вербална комуникация с
нея. Обръща се по посока на звука, протяга ръка или крак и търси да осъществи контакт с
човека до нея чрез допир. Същата не може да се облича и съблича, нарушени са психо-
физическото и развитие, познавателната дейност и емоционалното и развитие. Няма
изградени умения и навици. Не може да ползва самостоятелно тоалетна. С изложеното по-
горе окръжната прокуратура обосновава иска за поставяне на С. М. под запрещение.
1
В с.з. искът се поддържа от прокурор И., който пледира съдът да постави
ответницата под пълно запрещение, тъй като са налице условията на закона за това.
В срока за писмен отговор на исковата такъв не е постъпил от ответника.
Поради това, че здравословното състояние на ответницата С. М. не позволява да
бъде доведена лично в съдебно заседание, съдът придоби непосредствени впечатлени за
нейното състояние, като посети ЦНСТДМ III- гр. Ямбол, находящ се в гр. Ямбол, на ул.
„Зорница“ №20. При посещението в центъра и при изпълнение на задълженията си по чл.
337, ал.1 от ГПК за провеждане на личен разпит на ответницата, бе установено, че с
последната не е възможно да бъде установен вербален контакт, тъй като лицето не говори,
не издава звуци, не реагира на отправените й въпроси. Реагира единствено при допир, като
по този начин бе осъществен физически контакт с ответницата.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане от ***г., издадено от
Община Ямбол по акт за раждане №****г., ответницата С. М. М. е родена на ***г. от
родители А.М.Д. и Марин Митев Атанасов. Т.е. към датата на подаване на исковата молба
лицето е навършило пълнолетие.
От представените по делото заповеди на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Ямбол от 25.03.2014г., 14.08.2015г. и 05.10.2017г. се установява, че С.М.М. е била
настанявана по административен ред за отглеждане в ЦНСТ №3 гр. Ямбол, и ЦНСТДМУ -1
гр. Ямбол и ЦНСТДМУ-3 гр. Ямбол, а с решение № 782 от 14.12.2017г. по гр.д.
№3900/2017г. по описа на РС- Ямбол е постановено настаняването на С. М. в ЦНСТДМУ
III- гр.Ямбол за срок до навършване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на мярката за закрила. Със заповед № ЗД/Д-Я-022 от
29.04.2022г. на дишректора на Д „СП“ гр. Ямбол е продължено временно настаняването на
С. М. в ЦНСТДУ гр. Ямбол до завършване на средно образование, но не повече от 20
годишна възраст.
От представените по делото медицински документи- амбулаторни листи на личен
лекар и лекари-психиатри за извършени на ответницата медицински прегледи и Експертно
решение № 1298 от 08.04.2015г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Ямбол, се
установява, че ответницата е с поставена водеща диагноза „Детска церебрална парализа“ и
общо заболяване „Квадрипаретичен синдром с тежка степен на базата на ДЦП. Тежка
умствена изостаналост“, за което заболяване с решението на ТЕЛК й е призната 100% вид и
степен на увреждане с чужда помощ пожизнено.
По делото се събраха гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Е. Д.-
медицинска сестра в ЦНСТДУ гр. Ямбол и Н. С.- социален работник в центъра. В
показанията си свидетелите сочат, че С. М. е настанена в социалната институция през 2014
година, като и до тогава е отглеждана институционално от раждането си. Сочи се, че
ответницата е в много тежко здравословно състояние поради заболяването си. Не говори,
2
храни се и пие вода с шише с поставен биберон, не може да регулира тазовите си
резервоари. Лицето не разбира какво му се говори, не говори. Ответницата е на инвалидна
количка, но не е в състояние да се придвижва сама с нея. Пренася се от персонала на ръце, за
да бъде поставена в инвалидната количка. От настаняване на лицето в центъра подобрения в
здравословното му състояние не се наблюдават. По отношение на ответницата не се прилага
медикаментозно лечение, като са налице съмнения относно това дали С. вижда и чува.
Според свидетелските показания С. М. не може да съществува самостоятелно, не е в
състояние да полага грижи за себе си, като изцяло е зависима от грижите на персонала в
социалното заведение. От гласните доказателства се установява, че ответницата има близки-
родители, които не я посещават и не се интересуват от нея и здравословното й състояние.
Живеят в чужбина и последното им посещение в центъра е било преди няколоко години,
инцидентно, във връзка със снабдяване на С. с лична карта от органите на МВР.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС.
Същият е процесуално допустим, като предявен от прокурора, който има правен интерес от
воденето на настоящия процес, тъй като попада в кръга на лицата по чл.336, ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които
поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят
под пълно запрещение и стават недееспособни. При анализ на нормата следва извод, че
предмет на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение
се иска, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и
невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Законът
изисква кумулативното наличие на двата критерия- медицински (наличие на слабоумие или
душевна болест) и юридически (неспособността, поради това състояние, да се грижи са
работите си), за да се постанови ограничаване дееспособността или обявяване пълната
недееспособност на лицето.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответницата С. М. М. е
с установена диагноза „Детска церебрална парализа. Квадрипаретичен синдром с тежка
степен на базата на ДЦП. Тежка умствена изостаналост“, за което заболяване с решение на
ТЕЛК й е призната 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ пожизнено. Въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и придобитите от съда преки и
непосредствени впечатления за лицето, се установява, че ответницата няма знания и
познания за обкръжаващата я среда и околния свят. Няма умения и способност за
самообслужване на елементарно битово ниво, няма изградени умения за социално
функциониране, няма речеви и двигателни умения. Не може да взема решения, да прави
планове, не може разумно и самостоятелно да организира ежедневието си. Тя е изцяло
зависима от грижите на персонала. Предвид наличната тежка диагноза ответницата не може
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, тя е
3
неспособна да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособна е самостоятелно да
удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди. Състоянието
на С. М. е необратимо и тя има и ще има постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи
и организиране на ежедневието. Така описаното заболяване е тежко и липсва каквато и да е
психична годност, поради тежестта на „слабоумието", т.е. налице е медицинският критерий -
наличие на слабоумие. От данните по делото безспорно се установява, а и личните
впечатления на съда са в тази насока, че ответницата С. М. не е в състояние сама да
извършва действия, свързани с обслужването си в ежедневието и е изцяло зависима от
грижите на персонала на социалното заведение, в което е настанена. При това положение,
предвид тежката диагноза, невъзможността за самостоятелни действия, липсата на критично
отношение към постъпките, както и необратимия ход на заболяването дават основание за
доказаност и на юридическия критерий - невъзможност за ответницата да се грижи за своите
работи, поради слабоумие, тъй като тя не разбира свойството и значението на постъпките
си, не може да защитава своите интереси, като изцяло са засегнати критериите за
дееспособност. С оглед на изложеното, съда преценя иска като основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен, като ответницата бъде поставена под пълно
запрещение.
Водим от горното и на осн. чл.336 и сл. ГПК, вр. чл.5, ал.1 ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение С. М. М. с ЕГН- **********, живуща в
ЦНСТДУ в гр.Ямбол, ж.к. „Зорница” №20.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничеството при Община Ямбол за учредяване на настойнически съвет.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4