Р Е Ш Е Н И Е № 260168
17.05.2021 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на 16.04.2021 г. в
състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
при секретаря:
ИВАНКА ПАНЧЕВА
разгледа
гражданско дело № 1872/2020 г. по
описа на съда.
Производството е образувано по иск,
предявен от „Теленор България“ ЕАД срещу Д.Т.Ш. *** за признаване за установено
по реда на чл. 422 от ГПК, че отвтникът дължи на ищеца сумата 97,67 лв., от
които 67,31 лв. незаплатени услуги и 30,36 лв. лизингови вноски. В исковата
молба се сочи, че ответникът има сключени два договора за молибни услуги – от
11.07.2013 г. и от 12.05.2014 г., както и че цялото претендирано задължение е
начислено в крайна фактура № **********/18.10.2018 г. Част от сумата по
фактурата, представляваща неустойка за прекратяване на договори, не се
претендира, от останалата част в размер 127,66 лв., представляваща суми за
мобилни услуги, са заплатени 60,35 лв. и са останали дължими 67,31 лв., а освен
това фактурата включва и незаплатени лизингови вноски в размер 30,36 лв. С
исковата молба не е претендирана законната лихва върху сумите.
Ответникът чрез своя пълномощник е
представил отговор, с който оспорва иска изцяло. Заявява, че оспорва начина на
формиране на цените, оспорва, че услугите са му реално предоставени, че са
правилно отчетени от измервателните средства на доставчика и че са правилно
тарифирани. Заявяа, че договорът не е надлежно предсрочно прекратен, затова и
не се дължи неустойка за предсрочно прекратяване. Заявява, че договорите за
мобилни услуги, допълнителното споразумение и договорът за лизинг са нищожни
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите
нрави, а освен това са изпълнени с неравноправни клаузи, тъй като не са
индивидуално договорени и потребителят не е имал възможност да им влияе.
От представените по делото писмени
доказателства и конкретно от данните в месечна фактура № ********** от
18.08.2018 г., която е послужила като основа за начисляването на част от сумите
в цитираната крайна фактура, се установява, че претендираното задължение за
цена на мобилни услуги се състои предимно от абонаментни такси. Фактурата от
18.08.2018 г. включва задължения от предходен период в размер 60,65 лв. с ДДС и
текущи задължения в размер 52,13 лв. с ДДС, формирани от 2,82 лв. без ДДС за
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, 57,28 лв. без ДДС за
месечни и еднократни такси, отстъпка от 16,66 лв. без ДДС, които се приспадат
от сбора от горните две суми, и ДДС в размер 8,69 лв. С изключение на 2,82 лв.
за „таксувани услуги“, за които не е ясно дали се отнася някаква част от
отстъпката, останалата част от задължението е формирана от твърди абонаментни и
други такси и не зависи от измереното потребление и начисляването на цените за
измерена единица потребени данни. Същото се отнася за лизинговите вноски в
размер 30,36 лв., отразени в крайната фактура. На свой ред от тази крайна
фактура се вижда, че са били заплатени 60,35 лв., които би следвало да се
приспаднат от най-старото задължение – това за „предходен период“, като сумата
го изчерпва почти изцяло. Така се оказва, че най-много 2,82 лв. без ДДС (равни
на 3,38 лв. с ДДС) и най-много още 0,30 лв. с ДДС от задължението за предходни
периоди биха могли да се отнасят до измерени данни. Ищецът наистина не
представи нарочни доказателства за правилното измерване на потреблението. Няма
обаче сериозно основание за съмнение в точността на измерванията и на
начисляването на цената на единица данни, които да опровергаят доказателствената
стойност на фактурата в съответствие с чл. 182 от ГПК.
Неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите не се претендира и не е нужно да се излагат доводи във връзка с
нея.
Съдът не установява противоречие на
договорите със закона или добрите нрави или противоречие със закона, нито
неравноправни клаузи, засягащи претендираното по делото вземане. Ответникът
също не конкретизира кои клаузи има предвид. Само по себе си това, че
уговорките не са индивидуални, не ги прави неравноправни – индивидуалното
договаряне изключва неравноправността, но тя самата следва от съдържанието на
уговорките.
По изложените съображения съдът
счете иска за основателен изцяло и
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Д.Т.Ш.,
ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********, сумата 97,67 лв., от които 67,31 лв. абонаментни такси и цени на
мобилни услуги и 30,36 лв. лизингови вноски, начислени в крайна фактура № **********/18.10.2018
г. – задължение по заповед за изпълнение № 462 от 02.06.2020 г., издадена по
ч.гр.д. 1123/2020 г. на Пазарджишкия районен съд.
Осъжда
Д.Т.Ш. да заплати на „Теленор
България“ ЕАД сумата
225 лв., представляваща разноски по делото.
Осъжда
Д.Т.Ш. да заплати на „Теленор
България“ ЕАД сумата
225 лв., представляваща разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: