ПРОТОКОЛ
№ 276
гр. Сливен, 19.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20242230101281 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът Й. С., редовно призован не се явява и не се представлява.
Ищцата Я. В., редовно призована не се явява и не се представлява.
Ответникът Застрахователно Акционерно дружество „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, редовно призовано, не се представлява от
представител или пълномощник.
Съдът констатира, че по делото е постъпило становище, вх. №
3562/14.02.2025 година, подадено от пълномощника на ответното дружество.
Съдът констатира, че по делото е постъпила писмена молба, вх. №
3764/18.02.2025 година, подадено от пълномощника на ищците.
Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
Съдът след като съобрази докладваните становищата, ПРИСТЪПИ към
ДОКЛАД по делото:
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. С. и Я. В.
1
против Застрахователно Акционерно дружество „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, в която като се предявява иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и се
твърдят следните обстоятелства:
В резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на Й. С. на 48
години и Я. В. на 44 години.
На 17.01.2023 година в гр. Сливен на кръстовището на бул. „Б. ш.“ и бул.
„С. С.“, при управление на л.а. „Опел Зафира“, с peг. № *******, водачът И. Д.
И., нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал л.а. „Ситроен
ЦЕ 4“, с рег. № *****, управляван от А. Д. Д., вследствие на което е
реализирано ПТП. В резултат на настъпилото произшествие са причинени
телесни увреждания на ищците Й. С. и Я. В..
По случая е образувано ДП № 81/2023 година по описа на РУ — Сливен,
пр. пр. № 341/2023 година на РП - Сливен, производството по което не е
приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на
произшествието са допуснатите от водача на л.а. „Опел Зафира“, с рег. №
*******, И. Д. И. нарушения на правилата за движение но пътищата. В
конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон
задължения за спазване правилата за движение по пътищата. С оглед на
изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на И.
Д. И. и настъпилите общественоопасни последици - причинени телесни
увреждания на Й. С. и Я. В..
За увреждащия л.а. „Опел Зафира“, с рег. № *******, управляван от И.
И. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника ЗАД
„ОЗК - Застраховане" АД, съгласно застрахователна полица №
BG/23122000328532 със срок на валидност една година, считано от 27.01.2022
година до 26.01.2023 година, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие 17.01.2023 година. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в
размер на 10 420 000 лева, която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредба на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили
2
претенциите си за изплащане на застрахователни обезщетения пред ЗАД „ОЗК
- Застраховане“ АД и са представил всички документи, с които са разполагали.
Документите са получени от застрахователя на 07.02.2023 година. По случая е
заведена щета № 0411-880-0001-2023. Към настоящия момент ответникът не е
платил обезщетение на ищците, поради което за тях е налице правен интерес
да предявят претенциите си за плащане пред съда.
При процесното ПТП Й. К. С. е получил следните травматични
увреждания: Контузия на гръден кош; масивно кръвонасядане в областта на
лявата хълбочна област и болезнен травматичен оток на тъканите; болки в
дясното бедро и в дясната подбедрица; одрасквания на дланите; стрес и др.
Непосредствено след ПТП на 17.01.2023 година пострадалият е откаран
от екип на ЦСМП в КДС/СО на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр.
Сливен, с оплаквания от болки в лява гръдна област. Направено му е
изследване Рентгенография на гръден кош и бял дроб и му е поставена
окончателна диагноза: Контузия на гръдния кош.
На 18.01.2023 година пострадалият е прегледан от специалист по
съдебна медицина д- р Т. А. Ч., съгласно Съдебномедицинско удостоверение
№ 24/2023 година. При извършения преглед е установено, че пострадалият
при процесното ПТП е получил Контузия на гръден кош с болки в областта на
гръдния кош, които се засилват при дълбоко вдишване, раздвижване и при
опипване с ръка и кашляне; масивно кръвонасядане в областта на лявата
хълбочна област с размери 4-5 см. на 20 см., разположено хоризонтално със
синкаво морав цвят и болезнен травматичен оток на тъканите, като болките се
засилвали при функционална активност и при опипване с ръка; болки в
дясното бедро и в дясната подбедрица по страничните им повърхности, които
се засилват при опипване с ръка и при функционална активност; в областта на
гръдните повърхности на дланите се установяват нишковидни одрасквания с
дължина около 4-5см. (като тъканите тук са също болезнени).
В резултат на нанесените травми по време на настъпилия инцидент,
ищецът търпял болки, страдания и стрес, в резултат на което не се чувствал
здравословно добре. Пострадалият е изживял и силен психологически стрес
по време на инцидента. Не можел да спи спокойно поради болки в главата,
хълбока и колената. Оплаквал се от постоянни болки в областта на травмите.
Изпитвал неувереност и страх към МПС. Преди процесното ПТП ищецът като
3
всеки млад мъж е бил с активен начин на живот, бил е в отлично здравословно
състояние, без оплаквания от подобен характер, но вследствие на инцидента
животът му напълно се е променил. Твърди се, че изпитва цялостен
дискомфорт, има нарушения на съня, напрегнат е, като не е в състояние да се
натоварва психически. Силният психологически стрес, изживян по време на
настъпилия инцидент, щял да останат в съзнанието на ищеца за дълго.
При процесното ПТП Я. В. получила травматични увреждания: Мозъчно
сътресение, контузия на главата с болезнен оток на тъканите в областта на
окосмените части на главата, сътресение на мозъка с липса на пълен и ясен
спомен за случилото се и главоболие, болки в областта на врата и раменете,
масивна разкъсно-контузна рана в областта на лявата подбедрица, стрес и др.
Непосредствено след ПТП на 17.01.2023 година пострадалата е приета за
лечение в Неврохирургично отделение към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД - гр. Сливен, в увредено общо състояние, с оплаквания от травма на
главата и крайниците, в момента на хоспитализацията е била сомнолентна,
дезориентирана, психомоторно възбудена на моменти, с частична амнезия.
При постъпването е установено следното обективно състояние: Соматичен
статус — Обезитас - 4та ст. Обширен контузионен оток в окосмената част на
главата. РКР на лявата подбедрица с р-ри 8-10 см. ДС - везикуларно дишане
двустранно еднакво. СД-ритм., нормофрв. РР135/90. Неврологичен статус -
сомнолентна. GCS - 13т. Ретроградна амнезия. Извършени са й клинични
прегледи, лабораторни и образно-диагностични изследвания, при които е
установено Екстракраниален хематом париетално. вляво; разкъсно-контузна
рана на лява подбедрица с оскъдно кървене; болка в лява подбедрица и дясна
предмишница, където има лек оток и умерена палпаторна болка; хематом в
окосмената част на главата 2/3 см. Проведено е медикаментозно лечение.
Порезната рана на дясната подбедрица е била промита и е направен шев. На
19.01.2023 година пострадалата е изписана от болницата с окончателна
диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. При
изписването са й дадени указания за ХДР, терапия, превръзки на лявата
подбедрица през ден и проследяване от ОПЛ.
На 19.01.2023 година пострадалата е прегледана от специалист по
съдебна медицина д- р Т. А. Ч., съгласно Съдебномедицинско удостоверение
№ 30/2023 година. При извършения преглед е установено, че пострадалата при
4
процесното ПТП е получила контузия на главата с болезнен оток на тъканите
в областта на окосмените части па главата, сътресение на мозъка с липса на
пълен и ясен спомен за случилото се и главоболие, болки в областта на врата и
раменете и масивна разкъсно-контузна рана в областта па лявата подбедрица.
По спешност е била приета в отделението по неврохирургия. Оплакванията в
областта на травмите продължавали и към момента на прегледа при д-р
Чаушев. Установените увреждания сами по себе си са й причинили на
пострадалата „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота".
Болките в областта на главата и травмите продължавали и към
настоящия момент. Ищцата е претърпяла страдания и стрес по време и след
инцидента. Нарушен бил сънят й. Сънувала инцидента отново и отново.
Будила се изплашена, изпитвала страх от автомобили, страхувала се да се вози
в каквото и да било превозно средство. Страховете й да не стане жертва
отново на подобен инцидент всеки път се засилвали, когато минавала през
кръстовище. Изпитвала огромен дискомфорт по отношение на психическото
си здраве, станала по- неуверена, напрегната, трудно се концентрирала и др.
В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, Я. В.
е претърпяла и имуществени вреди в размер на 474,09 лева, които също
следвало да й бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за
закупуване на лекарствени средства.
Иска се за причинените неудобства, болки, страдания и психически
стрес, пострадалите да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените
вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното
обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би
могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни
увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания,
неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление.
В исковата молба се твърди, че вредите на ищците са в резултат
виновното поведение на водача на увреждащия автомобил с рег. № ******* -
И. Д. И., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД
5
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увредените имат право
на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната
застраховка ‘Тражданска отговорност’. поради което за доверителите ми е
налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на
обезщетението за причинените неимуществени и имуществени вреди.
Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки, страдания и
психически стрес от причинените травматични увреждания, а от друга страна
с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
От съда се иска да постанови решение, с което ответника да бъде осъден
да заплати на ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените
им телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за
причинените им в гази връзка имуществени вреди, както следва:
на Й. С. - сумата от 1 000 лева, частичен иск от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди;
на Я. В. - сумата от 1 000 лева, частичен иск от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и
сумата от 474,09 лв., за причинените й имуществени вреди, представляващи
заплатени разходи за закупуване на лекарствени средства.
Претендира се и законна лихва върху всяка една от сумите, считано от
15.02.2023 година - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр.
чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който се заявява, че предявеният иск се оспорва като неоснователен и
недоказан и се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да го
отхвърли изцяло.
Сочи се, че исковете са неоснователни, необосновани и не са подкрепени
с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Съгласно чл. 432,
ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 477, ал. 1 от КЗ и във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за да
възникне отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно
6
следните положителни предпоставки от фактическия състав на отговорността:
валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно
поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина.
Изтъква се още, че в конкретния случай не са налице всички елементи на
фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не
следва да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата и предявените
срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Оспорва се изключителната вина на водача И. Д. И. за причиняване на
вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК, като
се твърди, че той няма вина за настъпилото ПТП. Към исковата молба не са
представени никакви доказателства, установяващи вина на някой от
участниците в ПТП. Твърди се още, че водачът на л.а. „Ситроен Ц4” също е
виновен за ПТП, като с поведението си е създал опасност за останалите
участници в движението и е станал причина за настъпването на ПТП.
Оспорва се механизма на ПТП. От представения по делото Констативен
протокол не се изяснява механизмът на ПТП, нито причините за настъпването
му. Твърди се, че действителния механизъм на ПТП изобщо не кореспондира
с описания в исковата молба. Не било ясно как е възникнало ПТП, какво в
било точното разположение на участниците, каква е била видимостта на
мястото по време на произшествието. Оспорва се механизма на ПТП, като
считат, че вина за ПТП има не само водачът И. И., като в конкретния случай
изключителна вина за ПТП има и другият водач - Атанас Дончев.
В отговора на исковата молба се оспорва твърдението, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие, за ищеца са възникнали описаните в
исковата молба като вид и характер вреди, както и се оспорва твърденията за
тяхната продължителност. В исковата молба се твърди, че ищецът е откаран от
екип на ЦСМП в КДС/ СО на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, където са му
направени изследвания. Такива документи обаче не били представени по
делото. Не били представени никакви допълнителни документи, нито
изследвания, свидетелстващи за първоначално или последващо лечение или
контролни прегледи. По делото не били представени доказателства за
7
последващи интервенции и усложнения, настъпили в следствие па процесното
ПТП. Нямало данни на ищеца да е предписано лечение, липсвали и
доказателства за последващи прегледи или настъпили усложнения. В тази
връзка се оспорва пряката причинно-следствена връзка между претърпените
неимуществени вреди от ищеца и процесното ПТП.
Оспорва се приложеното към исковата молба съдебно медицинско
удостоверение като частен документ по съдържание. Същото било изготвено
само за целите на настоящото производство. Видно от него, уврежданията на
ищеца са описани само на база анамнестични данни, като същите нямат
морфолигчно описание.
На следващо място се прави възражение за съпричиняване, изразяващо
се в непоставяне на предпазен/обезопасителен колан, което е допринесло за
настъпването на конкретните телесни увреждания. Пострадалият, Й. С., е
нарушил разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП. Ищецът се е возил, без
поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото му свободно се е
движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните
твърди и тъпи предмети, следствие, на което са причинени телесни
увреждания. Непоставянето на обезопасителен колан е причина за свободното
движение на тялото и ударите му в различните части на купето на автомобила,
и съответно за настъпване на вредоносния резултат. По този начин ищецът
сам се е поставил в опасност и е допринесъл в значителна степен за
причиняване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия е основание
за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51,
предл. 2 - ро от ЗЗД. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Оспорват се исковете за неимуществени вреди и по размер. Сочи се, че
предявеният иск за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки, страдания и неудобства е изключително завишен по размер,
с оглед степента и характера на получените телесни увреждания. Исканото от
ищеца обезщетение не съответства на степента и характера на получените
травми. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост“, по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за
правилното определяне на размера на обезщетението, което не може да бъде
8
източник на обогатяване на увредените лица.
Предявеният размер бил прекомерен, предвид наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, настъпило като
резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. На
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, считат, че размерът на обезщетението следвал
да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия.
Оспорва се пряката причинно-следствена връзка между претърпените
неимуществени вреди от ищцата и процесното ПТП. Видно от представената
към исковата молба Епикриза се установява, че при ищцата няма данни за
загуба на съзнание, нито са настъпили фрактури. Не са представени никакви
допълнителни документи, нито изследвания, свидетелстващи за последващо
лечение или контролни прегледи. По делото не са представени доказателства
за последващи интервенции и усложнения, настъпили в следствие на
процесното ПТП
На следващо място се прави възражение за съпричиняване, изразяващо
се в непоставяне на предпазен/обезопасителен колан, което е допринесло за
настъпването на конкретните телесни увреждания. Пострадалата, Я. В., е
нарушила разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП. Ищцата се е возила, без
поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото й свободно се е
движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните
твърди и тъпи предмети, следствие, на което са причинени телесни
увреждания. Видно от представената към исковата молба епикриза, ищцата се
е возила на задната седалка без поставен обезопасителен колан.
Непоставянето на обезопасителен колан е причина за свободното движение на
тялото и ударите му в различните части на купето на автомобила, и съответно
за настъпване на вредоносния резултат. По този начин ищцата сама се е
поставила в опасност и е допринесла в значителна степен за причиняване на
вредоносния резултат. Приносът на пострадалия е основание за намаляване
размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51. предл. 2 - ро
от ЗЗД.Позовава се на съдебна практика, съгласно която обективното
съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е
Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г„ III г. о.,
ГК. докладчик председателят Т. М.). Обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
9
настъпване.
Оспорват исковете за неимуществени вреди и по размер, като се сочи, че
предявеният иск за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки, страдания и неудобства, е изключително завишен по размер,
с оглед степента и характера на получените телесни увреждания. Исканото от
ищеца обезщетение не съответства на степента и характера на получените
травми. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост", по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за
правилното определяне на размера на обезщетението, което не може да бъде
източник на обогатяване на увредените лица.
Изтъква се още, че предявеният размер е прекомерен, предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП
задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, се счита, че размерът на
обезщетението следвало да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия.
Иска се при определяне на размера на обезщетението за причинените на
ищците неимуществени вреди да се съобрази със следното обстоятелство, че
платежоспособността на ответника, който е юридическо лице -
застрахователно дружество, а не виновният водач, не бива да се отразява по
никакъв начин на размера на присъжданото обезщетение. Още повече че е
видна огромната разлика между платената премия и претендираното
застрахователно обезщетение.
Оспорват се исковете за имуществени вреди по основание и размер.
Оспорва се твърдението, че в резултат на пътно - транспортното
произшествие, за ищцата са възникнали всички описани в исковата молба като
вид и характер вреди, които да са наложили закупуването на лекарствените
продукти, за които са издадени представените фактури. В тази връзка се
твърдя, че приложените към исковата молба фактури са издадени за
закупуване на медикаменти, които не се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Видно от приложената по делото Епикриза на
ищцата е предписан само Ципрофлоксацин и превръзки на лява подбедрица.
Липсвали доказателства за извършвани последващи контролни прегледи,
както и рецептурни бланки, с които да са изписани и назначени като терапия
10
закупените от ищцата медикаменти, за които са издадени приложените
фактури. Видно от фактура № 229/03.02.2023 година са закупени памперси
„М" размер, както и „Панцеф" таблетки, а от фактура № 225/18.01.2023 година
се установява, че е закупен „Аугментин” които са антибиотични препарати, за
които няма данни да са изписвани на ищцата.
На следващо място се сочи, че предявената претенция за имуществени
вреди е прекомерно завишена, както и че не са представени доказателства, че
претендираните суми действително са заплатени от ищцата. В тази връзка се
оспорват представените фактури като частни документи, изходящи от ищцата
и същите не доказвали наличие на задължение. Като частен документ,
фактурата има формална доказателствена сила - т. е. може да бъде
доказателство единствено за това, че лицето, което я е подписало, е автор на
материализираното в нея изявление. Фактурата по своята същност е един
едностранен акт, който представлявал частен свидетелстващ документ и
формалната му доказателствена сила се простирала единствено до факта на
нейното издаване и до лицето, което я е издало. В тази връзка се излага, че
сторените разноски са прекомерно завишени по размер, неоснователни и
поради тази причина се иска исковете да бъдат отхвърлени. Не следвало да се
вменява възстановяването на претендираните суми в тежест на застрахователя
по „Гражданска отговорност”
В отговора на исковата молба се оспорва претенцията по акцесорния иск
за лихви, както и размера на претендираните лихви по аргумент за
неоснователност на главния иск.
Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и необосновани.
Претендират се разноски.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
Доказателствената тежест за подлежащите на доказване правно-релевантни
факти по иск с правна квалификация като докладваната се носи от ищеца,
който следва да установи и докаже наличието на валидно застрахователно
правоотношение между пострадалия и застрахователя, както и наличието на
елементите от фактическия състав на деликта.
ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада,
дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални
11
действия.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като доказателство по делото застрахователна полица №
BG/23/122000328532, със срок на валидност една година, считано от
27.01.2022 година до 26.01.2023 година.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД в едноседмичен срок, който съгласно чл. 157, ал. 1 от ГПК тече от днес да
представи допуснатото от съда доказателство като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанието в срок и
непредставянето на документа ще се преценява наличието на условията за
приложение на чл. 161 от ГПК, а именно може да се приемат за доказани
фактите, относно които задължената страна е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
Направените от пълномощника на ищците искания, поддържани и
конкретизирани в докладваната молба, вх. № 3764/18.02.2025 година за
разпит на свидетели не отговарят на всички изисквания на чл.156 от ГПК,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ищците чрез пълномощника им и им дава ВЪЗМОЖНОСТ
в едноседмичен срок от днес с писмена молба, представена в препис за
връчване на противната страна да приведе доказателственото си искане за
разпит на свидетели в съответствие с изискванията на чл.156 от ГПК, като за
всяко едно от поименно посочените лица, които желаят да бъдат разпитвани
като свидетели да се изложат конкретните факти и обстоятелства, които целят
да установят и докажат чрез разпита им.
Направеното от пълномощника на ответното дружества искане за разпит
на свидетел не отговаря на изискванията на чл.156 от ГПК, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
12
УКАЗВА на пълномощника на ответното дружество и му дава
ВЪЗМОЖНОСТ в едноседмичен срок от днес с писмена молба представена
в препис за връчване на противната страна да приведе доказателственото си
искане за разпит на свидетел в съответствие с изискванията на чл.156 от ГПК,
като за поименно посоченото лице, което желае да бъде разпитвано като
свидетел да се изложат конкретните факти и обстоятелства, които цели да
установи и докаже чрез разпита му.
Направените от страните доказателствени искания, касаещи на
назначаване на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза
се преценяват като допустими, относими и необходими, но ще бъдат
отграничени като две поради технически затруднения.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА назначаване на съдебно-автотехничека експертиза, като
възлага на вещото лице Х. В. У., след като се запознае с цялостният събран по
делото доказателствен материал и извърши необходимите справки и огледи да
даде заключение, с което да отговори на формулираните от пълномощниците
на страните в исковата молба и в отговора на исковата молба въпроси,
относими към съответната експертиза.
Заключението си вещото лице да изготви при депозит в размер на 400
лева, вносим по равно от страните, т.е от по 200 лева от всяка, в едноседмичен
срок от днес съгласно чл. 160, ал.1, изр. последно и ал. 2 от ГПК, по сметка –
„депозити” на СлРС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА всяко задължено лице, че при неизпълнение на
вмененото му задължение в срок, съдът ще преценява необходимостта за
налагане на глоба на основание чл. 89, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 91 от ГПК
в размер на 300 лева /триста лева/ или ще приеме наличие на условията на чл.
91, ал. 2 от ГПК, третирайки нарушението като затрудняващо хода на
производството и ще наложи глоба в размер от 100 до 1200 лева.
ДОПУСКА назначаване на съдебно-медицинска експертиза, като
възлага на вещото лице д-р Т. А. Ч., след като се запознае с цялостния събран
13
по делото доказателствен материал и извърши личен преглед на ищците да
даде заключение, с което да отговори на формулираните от пълномощниците
на страните в исковата молба и в отговора на исковата молба въпроси,
относими към съответната експертиза.
Заключението си вещото лице да изготви при депозит в размер на 600
лв., вносим по равно от страните, т.е от по 300 лева от всяка в едноседмичен
срок от днес съгласно чл. 160, ал.1, изр. последно и ал. 2 от ГПК, по сметка –
„депозити” на СлРС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА всяко задължено лице, че при неизпълнение на
вмененото му задължение в срок, съдът ще преценява необходимостта за
налагане на глоба на основание чл. 89, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 91 от ГПК
в размер на 300 лева /триста лева/ или ще приеме наличие на условията на чл.
91, ал. 2 от ГПК, третирайки нарушението като затрудняващо хода на
производството и ще наложи глоба в размер от 100 до 1200 лева.
С оглед необходимостта за събиране на допуснати от съда
доказателства, се приема, че не са налице условията за преустановяване на
съдебното дирене, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 27.03.2025 година от 09:30 часа,
за която дата и час страните да се считат редовно призовани при условията на
чл. 56 ал. 2 от ГПК.
В случай, че определените депозити не са внесени от страните в срок,
делото да се докладва на 28.02.2025 година за предприемане на следващи
процесуални действия.
Да се призоват вещите лица след представяне на документи,
удостоверяващи внасянето на определените депозити.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:59 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
14
15