Решение по дело №2661/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 226
Дата: 25 февруари 2019 г. (в сила от 25 февруари 2019 г.)
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20183100502661
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

              /      .02.2019г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в открито съдебно заседание, проведено на 06 февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРИАНА ХРИСТОВА  

           НИКОЛА ДОЙЧЕВ-мл.с.

като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №2661 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 вр. чл. 433 ГПК.

            Образувано е по жалба вх. №9272/18.10.2018г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, представлявано от управителя адв. Владимир Илков Павлов срещу Разпореждане за прекратяване на изпълнително дело на ЧСИ Р. Т. Жалбоподателят излага, че на 09.10.2018г. получил съобщение, че производството по изпълнително дело №20137170400693/2013г. е прекратено,  на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. Твърди, че на 09.10.2018 г. е изпратено съобщение до взискателя за приключване на делото поради пълно погасяване на задължението. След направена справка обаче се установило,  че дългът към банката не е напълно погасен и има остатък, който към 11.10.2018 г. е в размер на 268,17 лв., от които 260,58 лева - присъдена и непогасена главница и 7,59 лв. начислени и непогасени законови лихви до 10.10.2018 г. включително, които суми не са събрани по делото. Жалбоподателят счита, че тъй като дългът по делото не е пълно погасен, то и разпореждането на съдебния изпълнител за приключване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Излага, че от негова страна липсва потвърждение, че дългът по делото е напълно погасен, за да се прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. Счетоводната система на всяка една банка е обект на строга нормативна регулация от страна на БНБ. Именно затова извлеченията от счетоводни книги се кредитират с нужното от законодателя доверие и те за основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК. Също така - движенията от банковите сметки се ползват при искови производства по реда на чл.422 от ГПК за изготвяне на съдебно-счетоводни експертизи при подадени възражения от страна на длъжниците по едно заповедно производство. Счита, че след като няма потвърждение от страна на взискателя-банка, че вземането е погасено, то  съдебният изпълнител е следвало да назначи  счетоводна експертиза, която да потвърди дали е погасен или не е погасен дългът на кредитополучателя, съответно ако дългът не е погасен - какъв е остатъка. Това не е направено от съдебния изпълнител, което е довело до едно незаконосъобразно прекратяване на делото на основание чл.433, т.2 от ГПК. По изложените съображения моли да бъде отменено  Разпореждане за прекратяване на изпълнително дело на ЧСИ Р. Т.  с per. № 717 в Регистъра към КЧСИ по ИД № 782 / 2013 г.,  от 09.10.2018 г. Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи погасено ли е вземането на банката и ако не е погасено - какъв е остатъка от вземането на банката като главница, лихви и разноски. Моли за присъждане на направените в настоящото производство разноски - 25,00 лева платена държавна такса.

Длъжникът в изпълнителното производство – Д.Р.Я. не е депозирал възражение в предоставения му срок.

            В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Излага, че на взискателя са изплатени всички, дължими по изпълнителния лист суми. Твърди, че в кратки срокове по неговата сметка са привеждани всички постъпили суми. Счита, че претенцията на взискателя за сумата от 268.17 лв. е голяма предвид размер на дълга към датата на образуване на производството. Счита, че тази разлика може да се дължи на превод, който не е отразен в системата на банката, или на лихвата, която се начислява.

Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата приложени по делото, както и писмените обяснения на съдия-изпълнител приема за установено от фактическа и правна следното:

            Изпълнително дело 20137170400693/2013г. по описа на ЧСИ Р. Т., е образувано на 13.09.2013г. по молба на Алфа Банк АД, и въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.дело  №12878/2013г. по описа на ВРС, XXXIII-ти състав, с който Д.Р.Я. е осъден да заплати на Банката сумата от 634.52 лв., представляваща незаплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от  02.09.2013г.; сумата от 54.78 лв., представляваща просрочена лихва върху редовна главница, сумата от 23.84 лв., представляваща наказателна лихва, и сумата от 145 лв., представляваща разноски по заповедното производство.

            С разпореждането за образуване от 16.09.2013г., ЧСИ е постановил изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника и проучване на неговото имущество.

            Видно от документите, находящи се в кориците на изп. Дело, било е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „Газтрейд“ АД, София, който регулярно е привеждал по сметка на ЧСИ суми, удържани от трудово възнаграждение на длъжника.

             В хода на изпълнителното дело, като взискател е била конституирана „Юробанк България“ АД, в качеството му на правоприемник на „Алфа Банк“, клон България.

С разпореждане от 09.10.2018г. ЧСИ, след като е установил, че длъжникът е изплатил всички дължими по делото суми, е приключил производството по изп. дело №693/2013г., на осн. чл. 433, ал.2 ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Обжалва се постановлението, с което производството по изпълнителното дело е приключило поради изпълнение на задължението, и събиране на всички разноски, на осн. чл.433, ал. 2 ГПК.

Взискателят  е уведомен за постановлението на 10.10.2018г., а жалбата е входирана пред ДСИ на 18.10.2018г., поради което същата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, и е допустима с оглед разпоредбата на чл. 435, ал.1 ГПК, тъй като е срещу действие /постановление за приключване/, което е сред лимитативно изброените в цитираната разпоредба.

Следователно образуваното производство по отношение на искането за отмяна на постановлението  е допустимо.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Според разпоредбата на чл. 433, ал.2 ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

В настоящия случай, взискателят твърди, че ЧСИ неправилно е приключил изпълнителното производство, като не е съобразил, че е останал неизплатен остатък от дълга в размер на 268.17 лв.

От заключението на изслушаната в о.с.з., проведено на 06.02.2019г.  ССчЕ, се установява, че по ИЛ от 05.09.2013 г., издаден по ч.гр.д № 12878/2013 по описа на ВРС, 33-ти състав, въз основа на Заповед № 7469/03.09.2013 г. Д.Р.Я. е осъден да заплати на „Алфа банк" АД сума в общ размер на 860.61 лв./общо за всички отделния вземания, описани в ИЛ/. С оглед представените по изп. дело копия от движения по банковата сметка на ЧСИ Т. /посочени в табличен вид на стр. 83 по делото/, в.л. е изчислило, че общият размер на постъпилите от длъжника суми възлиза на 1659.70 лв. Общият размер на отбелязаните върху гърба на ИЛ разпределени суми възлиза на 1 659,63 лв., от които 1388,70 лв. преведени към взискателя, 145 лв. платени към НАП и 125,93 лв. за погасяване на такси на ЧСИ. В.л. след извършване на проверка на записванията представените по делото движения от банковата сметка на ЧСИ, е констатирало съответствие между отбелязванията върху ИЛ и сумите на банковите преводи към взискателя. В.л. е извършило самостоятелно погашение на задълженията за разноски по ИД, разноски по ИЛ, лихви по ИЛ, законни лихви и главница /таблична справка - Приложение № 1 към заключението/. Констатирало е, че след погасяване на посочените в приложението задължения, към 23.02.2017 г. е налице остатък от внесените суми в размер 12,25 лв. След тази дата длъжникът е внесъл още три вноски в общ размер 286 лв. В.л. счита, че след погасяване на всички задължения по ИД, е налице остатък от събраните суми в размер 27,32 лв. В заключение в.л. излага, че не са налице непогасени задължения към взискателя Юробанк, към НАП и към ЧСИ. Общо погасените задължения към взискателя възлизат на  1 361,45 лв, в това число: • 326 лв - разноски по ИД (146 лв по ф-ра от ЧСИ и 180 лв адвокатски хонорар); • 145 ла - разноски по ИЛ; • 78,62 лв - договорни и наказателни лихви по ИЛ; • 177,31 лв - изчислена от ССЕ законна лихва;  • 634,52 лв - главница по ИЛ. Налице е остатък от събраната сума в размер 27,32 лв., тази сума е преведена към взискателя Юробанк в резултат от изчислен от ЧСИ по-висок размер на законната лихва, спрямо определения от ССЕ.

Предвид заключението на ССчЕ, неоспорено от съда и кредитирано като обективно и компетентно изготвено, съдът намира, че в хода на настоящото производството по безспорен начин се установи, че всички суми, дължими по изп. лист, въз основа на който е образувано изп. дело №693 са събрани от ЧСИ, съответно внесени по сметка на взискателя.

Въпреки това, с молба вх. №3447/04.02.2019г., длъжникът, чрез своята майка депозира разписка, от която е видно, че е превел по сметката, дължима по кредита в Юробанк сумата от 302лв.

От съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, се установява, че към датата на издаване на постановлението за приключване на производството по изп. дело №693/2013г. от ЧСИ са били събрани, и съответно изплатени на взискателя всички дължими суми, предвид което настоящият състав намира, че ЧСИ правилно и законосъобразно е приключил същото, тъй като са били налице основанията за това, посочени в разпоредбата на чл.  433, ал.2 ГПК.

По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважена.

Предвид неоснователността на жалбата на Юробанк България АД, всички направени по делото разноски следва да останат в негова тежест, както и следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати по сметката на ВОС за вещи лица сумата от 140.00лв. /за внасянето на която е задължен с определение от о.с.з., проведено на 06.02.2019г./, и от която следва да се изплати окончателното възнаграждение на в.л. Г.П.Г..

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Оставя без уважение жалба вх. 9272/18.10.2018г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, представлявано от управителя адв. В. И.П. срещу Разпореждане от 09.10.2018г. за приключване на изпълнително дело №20137170400693/2013г. по описа на ЧСИ Р. Т. рег. № 717,  на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр. София, ул. Околовръстен път №260, представлявано от управителя адв. В. И. П. да ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС  за депозити, гаранции IBAN*** /в лева/, в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC ***.00 /сто и четиридесет/ лв.

След постъпване на сумата по посочената сметка, на в.л. Г.П.Г. да се издаде РКО за сумата от 140лв., представляваща неизплатена част от определеното ѝ окончателно възнаграждение във връзка с приемането на заключението по ССЧЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 06.02.3019г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК.

КОПИЕ от настоящото решение да се връчи на ЧСИ Р. Т. по изп. дело №20137170400693/2013г .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: