Решение по дело №12906/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 27.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина С.

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12906 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №160548 от 08.07.2019г., постановено по гр.д.№48491/2017г. по описа на СРС, ГО, 138 с-в, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че М.К.М. с ЕГН********** и З.С.М. с ЕГН********** дължат разделно при равни квоти на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ сумата от 1995,64лв.- цена за доставена от дружеството топлинна енергия, от която 32,28 лв. за дялово разпределение, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за топлоснабден имот- апартамент №42 в гр.София, ж.к.„********, с абонатен №316940, ведно със законна лихва за периода от 02.03.2017г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№13173/2017г. по описа на СРС, 138 с-в, като са отхвърлени предявените от „Т.С.“ЕАД против М.К.М. и З.С.М., при условията на разделна отговорност по 1/2 за всеки, искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр.чл.86 ЗЗД за установяване на вземания за мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер от 196,12лв. за периода от 15.09.2015г. до 23.02.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13173/2017 г. по описа на СРС, 138 с-в и ответниците са осъдени  да заплатят (по 1/2 всеки от тях) на ищеца на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 682,89лв. разноски в исковото и заповедното производство.

Решението е постановено при участието на "Нелбо"ЕАД с ЕИК*******, като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че ответниците са изпаднали в забава и се дължи мораторна лихва за посочения в исковата молба период. Общата фактура за отоплителен сезон 2014-2015г. била публикувана на 15.08.2015г., а общата фактура за отоплителен сезон 2015-2016г.- публикувана на 15.08.2016г., за което били съставени съответните протоколи. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваните му части, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците не са подали в срок отговори на въззивната жалба на ищеца.

Срещу решението в частта, с която исковете са уважени е подадена и въззивна жалба от ответниците. Жалбоподателите поддържат, че правата им като потребители са нарушени, тъй като не е налице писмен договор за доставка на топлинна енергия. Молят производството по делото да бъде прекратено, а решението обявено за нищожно.

Ищецът не е подал в срок отговор на въззивната жалба на ответниците.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби, е необходимо да се добави и следното:

По въззивната жалба на ищеца:

Съгласно приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след датата на публикуването им. Публикуването представлява покана за плащане и оттогава длъжникът е в забава. Относно цената на услугата дялово разпределение не е предвиден в закона или в общите условия на ищеца срок за плащане, поради което длъжникът изпада в забава след покана за плащане. Съдът надлежно е указал на ищеца с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, че по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД в негова тежест е да установи с позволените от закона доказателствени средства, релевантните за този иск факти и обстоятелства, включително момента на настъпване на изискуемостта на вземанията и изпадането на длъжниците в забава. Въпреки тези указания, ищецът не е представил по делото нито доказателства за датата на публикуване на интернет страницата му на сметките на ответниците за процесните периоди, нито покана за плащане на таксата за дялово разпределение, предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Следователно по делото, при разпределена и указана на ищеца доказателствена тежест, не се установява дали и кога ищецът е публикувал на интернет страницата си месечните сметки за топлинна енергия, нито дали и кога е поканил длъжниците да платят таксата за дялово разпределение, поради което не е установено и изпадането на последните в забава преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Предвид изложеното исковете за мораторни лихви правилно са отхвърлени изцяло като неоснователни, поради което въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в тази му част.

По въззивната жалба на ответниците:

Установено е по делото, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответниците са съсобственици при равни квоти на процесния апартамент №42 в гр.София, ж.к.„********, което обстоятелство се установява от представения по делото от ищеца нотариален акт. Следователно ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла закона- § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото е било налице облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия на ищеца.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответниците за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Т.е., доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответниците топлоенергия в определено количество за исковия период. В този смисъл неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че не е било изчислявано реалното потребление на топлинна енергия. При установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия правилно СРС е приел, че искът за главницата е основателен до размера и за периода, посочени в обжалваното решение. Ето защо и въззивната жалба на ответниците се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и в тази обжалвана част.

При този изход на спора никоя от страните няма право на разноски.

На основание чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №160548 от 08.07.2019г., постановено по гр.д.№48491/2017г. по описа на СРС, ГО, 138 с-в.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач "Н."ЕАД с ЕИК*******.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/