Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2411
08.10.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ-
ти граждански състав,
На деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гр. дело № 4847 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
предявената от А.Я.Д., с ЕГН **********, със съдебен адресат Адвокатско
дружество „К. и К“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б,
ул. № , представлявано от адвокат С.Г.К.
***, с ЕИК *********, адрес: гр.Б, ул. №
искова молба, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 2738.04 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд от 409.27 часа, получени след преизчисляване
с коеф. 1.143 на положения от него, за периода от 14.06.2016 год. до 13.06.2019
год., нощен труд в дневен, заедно със законна лихва върху сумата от
предявяването на иска - 17.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените съдебно-деловодни разноски.
Предявеният
иск е с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил по
делото отговор на исковата молба, с който ответникът Областна дирекция на
МВР-Бургас, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за неоснователност
на иска, като го оспорва и по размер. Твърди, че процесният нощен труд е
своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба по
отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по
чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за заплащане
на допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда, на който ищцовата страна
се позовава. Моли се иска да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени
направените разноски по делото. Ангажира доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Страните по делото не спорят, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с МВР, като е заемал
длъжността „старши полицай” в група „Охранителна полиция“ при РУ Малко Търново
при ОД МВР Бургас, считано от 16.11.2015г. до настоящия момент. Безспорно е
също, че в процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени по утвърдени графици,
включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на
работното време. Страните не спорят също, че надвишаването на нормата на
работни часове се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е начинът на
изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото
допълнително възнаграждение.
По делото е изготвена съдебно-икономическа
експертиза, от заключението на която се установява, че през процесния период
ищецът е положил общо 2862 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент
1,143 се равняват на 3271,27 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 409,27
часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, което по
изчисления на вещото лице е в размер на 2738,04 лева.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР
е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според
чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното
се
определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът
–
с негова заповед, ал.2. /Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на
основание чл.179, ал.2 от ЗМВР/.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За
работещите на
8,12 или 24-часови смени, то се изчислява
сумирано за
тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с Наредба на министъра
на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната
разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по коефициент 0.143 – чл.31,
ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба
в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело №
5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592
/обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работното
време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран, т.е. това са две различни
основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
и заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се
явява доказана по своето основание – за времето до
01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а
за останалата част, субсидиарно – Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което
като обективно и компетентно изготвено съдът изцяло кредитира, се установява,
че положеният от ищеца за периода от 14.06.2016г. до 13.06.2019г. нощен труд – общо
2862 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 3271,27 часа. Разликата
от 409,27 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е
начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 2738,04 лева, т.е. в претендирания от Д. размер.
При негова доказателствена тежест,
ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в претендирания размер
до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция и в тази връзка претенцията
се явява доказана и по своя размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.
Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.06.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 418 лева, направени по
делото разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас
– държавна такса в размер на 109,52 лева
и направените от съда разноски в размер на 100 лева – заплатено възнаграждение
на вещо лице, общо сумата от 209,52 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б, с ЕИК *********, с адрес:
град Б, ул.”” № , да заплати на А.Я.Д.,
с ЕГН **********, със съдебен адресат Адвокатско дружество „К. и К“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Б, ул. № , представлявано
от адвокат С.Г.К., сумата от 2738,04 лева
/две хиляди седемстотин тридесет и осем лева и четири стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден
труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода от
14.06.2016 год. до 13.06.2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2019г. до
окончателното изплащане, както и сумата 418
лева /четиристотин и осемнадесет лева/,
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Б, с адрес: град Б, ул.”” № , да заплати по сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса и
съдебни разноски в общ размер на 209,52 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Силвия Петрова
Вярно с оригинала: З.М.