Решение по дело №4847/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2411
Дата: 8 октомври 2019 г. (в сила от 2 ноември 2019 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20192120104847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ 2411                          08.10.2019 год.                        гр. Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                ХVІ- ти граждански състав,

На деветнадесети септември                        две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря Марина Димова,

като разгледа докладваното от съдията Петрова

гр. дело № 4847 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е образувано по повод предявената от А.Я.Д., с ЕГН **********, със съдебен адресат Адвокатско дружество „К. и К“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б, ул.  № , представлявано от адвокат С.Г.К. ***, с ЕИК *********, адрес: гр.Б, ул.  № искова молба, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2738.04 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 409.27 часа, получени след преизчисляване с коеф. 1.143 на положения от него, за периода от 14.06.2016 год. до 13.06.2019 год., нощен труд в дневен, заедно със законна лихва върху сумата от предявяването на иска - 17.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски.

  Предявеният иск е с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

  В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил по делото отговор на исковата молба, с който ответникът Областна дирекция на МВР-Бургас, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за неоснователност на иска, като го оспорва и по размер. Твърди, че процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба по отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за заплащане на допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда, на който ищцовата страна се позовава. Моли се иска да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Ангажира доказателства. 

   Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

   Страните по делото не спорят, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с МВР, като е заемал длъжността „старши полицай” в група „Охранителна полиция“ при РУ Малко Търново при ОД МВР Бургас, считано от 16.11.2015г. до настоящия момент. Безспорно е също, че в процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят също, че надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.

   По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че през процесния период ищецът е положил общо 2862 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 3271,27 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 409,27 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, което по изчисления на вещото лице е в размер на 2738,04 лева.

   Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР/.

   Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.

    Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични –  при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по коефициент 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

   В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работното време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

   Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран, т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г.

   По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за времето до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

   От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено съдът изцяло кредитира, се установява, че положеният от ищеца за периода от 14.06.2016г. до 13.06.2019г. нощен труд – общо 2862 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 3271,27 часа. Разликата от 409,27 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 2738,04 лева, т.е. в претендирания от Д. размер.  

 

 

   При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в претендирания размер до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция и в тази връзка претенцията се явява доказана и по своя размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.

   Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 418 лева, направени по делото разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер на  109,52 лева и направените от съда разноски в размер на 100 лева – заплатено възнаграждение на вещо лице, общо сумата от 209,52 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б, с ЕИК *********, с адрес: град Б, ул.”” № , да заплати на А.Я.Д., с ЕГН **********, със съдебен адресат Адвокатско дружество „К. и К“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б, ул. № , представлявано от адвокат С.Г.К., сумата от 2738,04 лева /две хиляди седемстотин тридесет и осем лева и четири стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода от 14.06.2016 год. до 13.06.2019 год.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата 418 лева /четиристотин и осемнадесет  лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

    ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б, с адрес: град Б, ул.”” № , да заплати по сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса и съдебни разноски в общ размер на 209,52 лева.

  Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                                                  

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Силвия Петрова

                                                Вярно с оригинала: З.М.