Решение по дело №1375/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба от ДЗЗД „Т. стил“, ЕИК *****със седалище и адрес на управление -----, представлявано от управителя М.Н.П., срещу Заповед за налагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 128-ФК/13.06.2023 г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин “Discount”, находящ се в гр. Варна, бул. „****, павилион № 1 и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана, в противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила. Твърди се, че издавайки заповедта органът не е изложил конкретни мотиви за необходимостта от налагане на ПАМ. Сочи, че са изложени мотиви и то формално само по отношение на срока на наложената мярка, като не става ясно по какъв начин видът и местоположението на търговския обект се отнасят и са свързани с продължителността на срока. Излага съображения, че е нарушен принципът на съразмерността по чл. 6 от АПК. Намира заповедта за издадена в противоречие с целта на закона. В заключение сочи, че за допустимостта на производството по издаване на ПАМ е необходимо съставяне и издаване на НП. Искането е да се отмени оспорваната заповед.

Ответникът - Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че същата е издадена при спазване на установената от закона форма, съобразена с материално - правните разпоредби и изцяло в съответствие с целта на закона. Определеният срок счита за справедлив, тъй като съответства на тежестта на нарушението и поведението на нарушителя, тъй като от дневния отчет е видно, че липсва маркиране с фискална касова бележка за извършената продажба.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 22.05.2023 г. е извършена проверка на търговски обект – магазин „Discount”, находящ се в гр. Варна, бул. „****, павилион № 1, стопанисван от ДЗЗД „Т. стил“. Преди да се легитимират, органите по приходите са извършили контролна покупка на един брой калъф за телефон на стойност 8.00 лева. Покупката е платена в брой с една банкнота от 10.00 лева и е върнато ресто от 2.00 лева, като за извършеното плащане в брой не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация фискално устройство. Неиздаването на касова бележка от ФУ за контролната покупка от 8.00 лева е установено и от Х отчет, опис на паричните средства и КЛЕН от ФУ за периода на контролната покупка.

Данъчните органи са квалифицирали извършеното като нарушение на чл. 25. ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, като на ДЗЗД „Т. стил“ е съставен АУАН № F708907/02.06.2023 г. и е издадена оспорената Заповед № 128-ФК/13.06.2023 г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 буква „а“ от ЗДДС и чл. 186 ал. 3 от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин „Discount”, находящ се в гр. Варна, бул. „****, павилион № 1 и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

Като мотиви за определяне на ПАМ в посочения размер административният орган е изложил необходимостта от превенция на търговеца, както и за осигуряване на достатъчно време за да създаде нормална организация за отчитане на дейността си. По отношение на продължителността на срока в заповедта е посочено, че са взети предвид: тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида и местонахождението на проверявания обект, а и също така това се налага и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е и че нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Нарушението представлява неизпълнение на нормативно установено задължение, като деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози, а за извършване на промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.

На последно място, в заповедта е посочено, че при определяне на срока е съобразен принципът за съразмерност и целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, спазване отчетността, а индиректният - недопускане вреда за фиска.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна област прави следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок - оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 19.06.2023 г., а жалбата е подадена в НАП на 20.06.2023 година.

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 186 ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № 375/05.06.2023 г. /л. 12 от адм. преписка/ С.Г. изпълнява и длъжността „началник на отдел“ на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП за срок до назначаване на служител на незаетата длъжност, но за не повече от 6 месеца. С оглед на изложеното, оспорената заповед е издадена в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Безспорно в случая от доказателствата по делото (ПИП от 22.05.2023г., отчет, опис на паричните средства и КЛЕН) се установява, че при извършена продажба на 22.05.2023 г., на 1 бр. калъф за телефон на стойност 8.00 лева, заплатена в брой от органа по приходите, оспорващото дружество не е издало фискална касова бележка или ръчна касова бележка от кочан . От приложения по делото КЛЕН не се установява наличието на издаден фискален касов бон за процесната продажба, което фактическо установяване е обективирано и в протокола от извършена проверка. В този смисъл безспорно се установява извършването на нарушението по чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118 ал. 1 ЗДДС.

Разгледани поотделно и в съвкупност доказателствата сочат, че правилно и обосновано административният орган приема наличието на извършено нарушение, изразяващо се в неиздаване на съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, респ. че са налице основанията за налагане на процесната ПАМ. Тежестта на нарушението е дефинирана. Тя е определена чрез съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към регистрирания оборот -1/10 /95 лева касова наличност, отчетени по касов апарат – 50 лева/ и при съобразяване на естеството на осъществяваната стопанска дейност, като е по-скоро към минимума. Останалите съображения за индивидуализиране на срока са бланкетни и неотносими.

Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186 ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответна на тази цел е разпоредената със ЗПАМ правна промяна.

Според чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до тридесет дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, с оглед на цитираната разпоредба се явява неоснователно възражението в жалбата, че за да е допустимо производството по издаване на ПАМ следва да бъде съставен АУАН и издадено НП. Образуването на административнонаказателно производство не е предпоставка за налагане на ПАМ, но в административната преписка е представено даказателство, че за извършеното нарушение е съставен АУАН сер. АN № F708907 от 02.06.2023 г., приложен на л. 5 от административната преписка. В случая, наличието на АУАН означава, че за същото нарушение, за което е наложена процесната ПАМ, е образувано административнонаказателно производство, в хода на което евентуално би била наложена санкция, която има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това е в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл.22 от ЗАНН.

В този смисъл е решение по дело С-97/21, на Съда на ЕС, където в т. 63 е разяснено, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 128-ФК/13.06.2023 г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин “Discount”, находящ се в гр. Варна, бул. „****, павилион № 1 и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 от ЗДДС и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: