Р Е
Ш Е Н
И Е №304
16.07.2021г.,
гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №527 по описа на съда за 2020г.
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.
145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „БУЛЕТЕРА“
ЕООД, седалище с. Дъбово, обл. Стара Загора, представлявано от Управителя Х. Щ.
против Ревизионен акт /РА/ №Р-160002419007893-091-001/29.004.2020г., издаден от
С. Г. и Ц. Д., потвърден с Решение № 335/20.07.2020г. на Директор дир. „ОДОП“
Пловдив при ЦУ на НАП.
С обжалвания РА на оспорващото
дружество била вменена солидарна отговорност за задължения за ДДС по реда на
чл.177 от ЗДДС, касаещи доставки, извършени от „Етерично маслодайни градини“
ЕООД, ЕИК *********. Оспорва изцяло направените фактически констатации на
ревизиращите органи като не доказани и не мотивирани. Нямало абсолютно никакво
основание за вменяване на въпросната отговорност.
Органите по приходите направили
извод, че безспорно представляващия „Булетера“ЕООД е знаел, че „Етерично
маслодайни градини“ ЕООД няма средства, с които да заплати задълженията си за
ДДС към бюджета, съотв. че данъкът нямало да бъде внесен, както и че „Булетера“
ЕООД съзнателно участвала в сключването на
сделка, целяща заобикаляне на закона /стр.29 от РД/. Тези изводи обаче
се базирали на обстоен анализ на напълно ирелевантни обстоятелства за
съставомерността на чл.177 от ЗДДС. Казусът бил разгледан едностранчиво и в
нарушение на въведените в ДОПК принципи. Не били събрани всички относими
доказателства и те не били анализирани. Органите по приходите ползвали косвени
аргументи и целели изместване на доказателствената тежест и ползвали косвени
аргументи, за да обосновават приложимостта на чл.177 от ЗДДС.
Сочи се, че към момента на сделката
и към настоящ момент двете дружества не били свързани лица по см. на ДОПК,
което обаче нямало пряко отношение към приложимостта на чл.177 от ЗДДС. Излагат
се правни съждения относно това, какво според оспорващия представлявало сделка,
сключена при заобикаляне на закона, които обаче не били налице по отношение на
процесната сделка. Нямало привидно прехвърляне на собствеността, нито привидно
плащане, нито привидно предаване на стоките, предмет на сделката.
Жалбоподателят сочи, че не бил
съгласен с приетото от органите по приходите, че управителят му знаел за
затрудненото положение на доставчика, респ. това доказвало и знание, че нямало
да се плати дължимия ДДС. Това обаче не кореспондирало с реалното плащане по
издадените от доставчика фактури за сделката.
Ето защо нямало как да се вменява отговорност за получателя по тази
доставка, който нямало как да знае и контролира дали доставчика ще плати
дължимия ДДС. Твърди се още, че от органите по приходите не било установено
разходването на получените средства по сделката, както и реалното състояние на
дружеството доставчик. Макар то да имало формирани загуби през последните
години, то това обстоятелство нямало пряко отношение към спора. Макар и това
дружество да било с прекратена дейност, то можело да се проследят счетоводните
архиви и банкова документация.
От правна страна
се мотивира, че разпоредбата на чл.177, ал.1 от ЗДДС следвало стриктно да се
прилага, защото била изключение от правилото, че ДДС се дължи от доставчика.
Фактическият състав, пораждащ отговорността по този ред включвал следните
обективни елементи- неизпълнение от доставчика на задължението да внесе
начисления данък и упражнено право на приспадане от получателя и субективния
елемент – знание у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен. Националната
разпоредба не противоречала и на европейските регламенти. Тежестта да установи
тези елементи била за приходната администрация. При действието на въведената
законова презумпция за знание, тежестта се прехвърляла върху ревизираното лице,
но само когато било налице пълно и главно доказване от приходните органи че
доставката била привидна или заобикаляща закона или била на цена, значително
отличаваща се от пазарната.
В случая нямало спор, че двете лица по доставката
били регистрирани по ЗДДС, че ползвали право на приспадане на процесния данък,
като размерът на същия бил включен в справките декларации /СД/ по чл.125 от ЗДДС за същия данъчен период, посочени били счетоводните документи в дневника
за покупки по чл.124 от ЗДДС, както и размерът на данъка подлежал на
възстановяване в срока по чл.92 от ЗДДС. Спорният въпрос тук били дали
получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът нямало да бъде внесен
от доставчика. В чл.177, ал.3 от закона била въведена оборима презумпция, кога
се приема, че получателят е длъжен да знае, че данъкът нямало да бъде внесен,
както и едновременно да се установи и наличието на алтернативно изброените в
чл.177, ал.3, т.2 от ЗДДС обстоятелства.
РО обаче в хода на ревизионното
производство не изследвал предпоставките по чл.177, ал.3, т.2 от закона и никъде не изложил мотиви за това, че
облагаемата доставка била привидна, заобикаляла закона или била на цена,
значително различаваща се от пазарната. В РД имало само общи формулировки, но
не и мотиви, като постоянно се повтаряло, че получателят знаел, че доставчикът
имал затруднения и двете страни имали
общ адрес на счетоводство, но разплащането по доставката било реално,
сделките не били симулативни, а действителни.
Според разбиранията на РО това, че
дружествата имали общи търговски взаимоотношения, имейл адрес, счетоводство и
пр. не сочело на твърдение, че към момента на сделките те били свързани лица по
см. на §1, т.3, б. „з“ от ДР на ДОПК. Самият факт на отношения на свързани лица
обаче не бил предвиден като хипотеза в чл.177 от ЗДДС, за да бъдело възможно от
проявлението му да се презумира знанието за неефективното плащане на данъка,
нито можело да бъде индиция, че получателят по доставката знаел, че доставчикът
нямало да внесе данъкът.
На следващо място се сочи, че
релевантният момент за установяване на знанието или задължението за него бил
към момента на издаването на фактурите, което налагало да се установи, че
обективното финансово състояние на доставчика било достатъчно лошо, така че да
същият да не можел да покрива задълженията си за данъци, а от субективна
страна, това положение да е било известно на представляващите и управляващите
ЮЛ получател по доставката, или е следвало да има знание, че данъците по
фактурите нямало да бъдат внесени. Цитират се съдебния решения на ВАС в
подкрепа доводите на оспорващия.
Оспорващият, редовно призован в
с.з., се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалба и моли съда да я
отхвърли. Претендират се разноски по чл.161 от ДОПК и прави възражение за
прекомерността на договореното възнаграждение за един адвокат от оспорващия.
Съдът, като съобрази събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
С Резолюция за извършване на
проверка /РИП/ № П- 16002419133643-0РП-001 от 02.08.2019г. /л.497/ на началник
сектор при ТД на НАП Пловдив П. К. било определен инспектор по приходите Н. Х.
да извърши проверка на „Булетера“ ЕООД за установяване на факти и
обстоятелства, посочени в резолюцията, сред които и анализ на взаимоотношения
между това дружество с „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД и „ЕТЕРИЧНО МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ“ ООД,
вкл. и по отношение приложимост на чл.177 от ЗДДС. В тази връзка до оспорващия
били подадени искания за представяне на доказателства. Във връзка с
разпоредената проверка бил съставен от Н. Х. Протокол №
П-16002619133643-073-001 то 04.11.2019г. /л. 498-500/.
Със заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002419007893-020-001/05.12.2019г. , издадена от С. А. Г., Началник
на сектор, била възложена ревизия на „Булетера“ ЕООД относно ДДС по доставки,
извършени от „Етерично маслодайни градини“ ЕООД за данъчен период м.02/2015г. и
м. 10/2014г. /л.271/. Ревизията била възложена на гл. инсп. по приходите Ц. Д.
и В. К.. Съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.307/
на 05.12.2019г. били връчени ЗВР № Р-16002419007893-020-002/05.12.2019г. и
искане за предоставяне на документи и писмения обяснения /л.304 и л.273/.
От Ц. Д. било направено предложение
за промяна обхвата на резивизията /л.269/, състоящо се в отпадане на отговорността
за ДДС за дължимия данък по доставки от „ЕТЕРИЧНО МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ“ ООД за
данъчен период м.02/2015г. Със заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия /ЗИЗВР/ № Р-16002419007893-020-002/12.02.2020г. срокът за извършване на
ревизията бил удължен до 05.03.2020г. и обхватът на ревизията бил определен
само за отговорността за ДДС за дължимия данък по доставки от „ЕТЕРИЧНО
МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ“ ООД за данъчен период м.10/2014г. С различни протоколи били
присъединени доказателства към ревизионното производство.
На 17.03.2020г. от екипа ревизори,
определен със ЗВР от 05.12.2019г. бил съставен РД /л. 88-108/, подписан от Ц. Д.
и В. К., като съгласно удостоверението на л.106 същият бил съобщен по
електронен път на 03.04.2020г. чрез активиране на електронен файл от имейл **@abv.bg. С РД било направено предложение за
установяване на ДДС по чл.177 от ЗДДС за
данъчен период м. 10/2014г. в размер на 27763,31 лв. главница и лихви за
просрочие в размер на 15046,28лв. На
29.04.2020г. бил издадена РА № Р-16002419007893-091-001 от началник сектор С. Г.,
възложил ревизията и Ц. Д., ръководител на ревизията, с който по отношение на
„Булетера“ ЕООД били установени размери на задълженията за данък добавен
стойност по доставки извършени от „Етерично маслодайни градини“ ЕООД за данъчен
период м.10-2014г. в размер на 27 763,31 лв. главница и 15 377,93 лв.
лихви. Документът били издаден чрез ИС “Контрол“ и подписан от издателите си с електронен подпис. Съгласно
удостоверение на л. 62 от делото РА бил връчен електронно на имейл ***@abv.bg и изтеглен като файл на 11.05.2020г.
На 13.05.2020г. чрез ТД на НАП, офис
Пазарджик от „Булетера“ ЕООД до Директора на дир. „ОДОП“ Пловдив била подадена
жалба против РА, към която били приложени писмени доказателства. Жалбата била
входирана в ДОДОП Пловдив на 21.05.2020г. под рег. № 20-30-23 /л.27/. На
20.07.2020г. Директорът на ДОДОП Пловдив постановил Решение №335, с което
потвърдил РА № Р-16002419007893-091-001 от 29.04.2020г. Решението било връчено
по електронен път и съобщено на дружеството на 10.08.2020г. Жалбата до съда
била подадена чрез органа на 17.08.2020г.
Допълнително представени
доказателства: справка декларация за ДДС за м.10/2014г. на „Етерично
маслодайни градини“ ЕООД /л.168/, фактура № *********/02.10.2014г./л.360/;
приемо-предавателен протокол от 02.10.2014г. /л.361/; договор от 01.10.2014г.
/л. 362-363/; фактура № *********/03.01.2014г. /л. 364/; приемо-предавателен
протокол от 03.10.2014г. /л.365/; фактура № *********/03.10.2014г. /л. 366/; приемо
– предавателен протокол от 31.10.2014г. /л.367/; фактура №
**********/07.10.2014г. /л. 368/; приемо-предавателен протокол от 27.10.2014г.
/л.369/; договор от 06.10.2014г. /л.370-371/; дневно извлечение №
055/31.10.2014г. /л.372/; операционна бележка №41/03.11.2014г. и дневно
извлечение № 056/03.11.2014г. /л. 374-375/; дневно извлечение №
057/05.11.2014г. /л.376/; данъчна фактура № 5/02.10.2014г. /л. 378/; дневник на
покупките за данъчен период м.10/2014г. /л. 382/; справка от 30.12.2019г. на
Управителя на „Булетера“ ЕООД за свързани лица по §1, т.3 от ДР на ДОПК /л.
413/; Договори за счетоводно обслужване
на фирма /л. 481-486/; други справки; заповеди
/л.12-20/;
По искане на оспорващата страна
съдът допусна в качеството му на свидетел лицето М.Ч.И., който заяви, че работил
в дестилерията на „Булетера“ ЕООД, която се намира в с. Дъбово от 2013г. до
есента на 2015г., като домакин. Когато започвал работа в „Булетера“ ЕООД, в
склада на дестилерията, имало стоки, които били оставени от предишния
собственик на отговорно пазене, но не можел да каже кой бил предишният
собственик на дестилерията. Стоките били розово масло, розова вода, абсолют и
лавандулово масло. Тези стоки стояли в продължение на година в склада и някъде
2014 г. летния сезон или есента, една част от тия стоки ги изнесли, като разбрал,
че били закупени от бившия собственик. Новият собственик една част от тях продал,
а друга част преработили. Свидетелят не помнел на кого били препродадени от
„Булетера“ ЕООД. С. К. /К./ била управител на фирма „Булетера“ ЕООД. Не
познавал Х. Щ.. С. К. /К./ била
управител на „Булетера“ ЕООД в периода, когато свидетелят бил на работа в
дестилерията. От нея бил назначен и съответно освободен от работа.
Съгласно заключението на допусната
съдебно-икономическа експертиза на ВЛ Д.Д. от страна на „Булетера“ЕООД били извършени плащания по процесните три
броя фактури с №№5, 6, 7, издадени от „Етерично маслодайни градини“ ЕООД през
м. октомври 2014г., които били по банков път. Плащанията били осчетоводени.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът намира следното:
Удостоверява се по делото, че ревизионното
производство е валидно образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. По делото се
представят и приеха без оспорване като доказателства по делото Заповеди на
Директора на ТД на НАП – Пловдив /л.12-20/, издадени на основание чл.11, ал.1 и
ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, в които се сочат органите, компетентни
да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и
заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на
ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК и са определени началниците на сектори в
отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в
офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В
случая издател на заповедта за възлагане на ревизия е С.на А. Г., като с оглед
на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив,
офис Пазарджик/, което не се оспорва, попада сред органите, посочени в т.2 от
Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени
като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото на чл.119, ал.2 от ДОПК, РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В
конкретният случай автори на обжалваното произнасяне са именно С.на А. Г. –
възложител на ревизията и Ц. С. Д., гл. инспектор по приходите – определена за ръководител
на ревизията /вж. л.19/, с оглед на което посоченото нормативно изискване Съдът
намира за спазено. Относно издателите на оспорения акт ответникът доказва, че
те разполагат с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Не се спори, че РА е подписан от лицата,
посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис, данни
за което се съдържат в приобщения електронен носител.
При извършената служебна проверка, Съдът
не констатира да има допуснати съществени по своя характер нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство и при издаването на акта, които да обуславят отмяна на това
основание. Ревизията е приключена в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на РА. В хода на ревизията органите по приходите удостоверяват,
че са извършени редица процесуални действия по събиране на относимите и необходимите
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за отговорността
на жалбоподателя обстоятелства. Ето защо не се удостоверява да има допуснато и
процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените такива. Подробните фактически мотиви се съдържат в РД, към който се препраща с процесния РА, и съотв.
е неразделна
част от него.
От фактическа страна Съдът приема за
доказани по несъмнен начин следните обстоятелства: към данъчен период м.
10-2014г. дружеството не се представлява и управлява от Х. И. Щ., която става
представляващ и управляващ оспорващото дружество, считано от 03.11.2016г. след
придобиване на 200 дяла от него. Съдът
приема за не оборени, описаните на стр. 3 и стр.4 от РД факти, касаещи
извършени прехвърляния на дялове в „Булетера“ ЕООД, както и това, че Х. И. Щ. е
била едноличен собственик на капитала и управляващ на „Етерично-маслодайни
градини“ ЕООД в периода от 11.06.2013г. до 19.01.2016г., като това дружество е
търговеца, с който е сключен договор, по който са издадени и процесните три
фактури. Въпросната Х. Щ. по настоящем се легитимира като представляващ
настоящия оспорващ. Въпросното дружество е имало назначени по трудов договор
лица до началото на м. 02-2013г. и регистрирано ЕКАПФ в търговски обект, който
на 19.03.2014г. е дерегистриран. Видно от подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО от
„Етерично-маслодайни градини“ ЕООД за 2013 и 2014г. са декларирани и за двата
периода данъчни загуби. На 12.12.2011г. против „Етерично-маслодайни градини“
ЕООД е образувано изп. дело № 16110002789/2011.
Не се опровергават, съотв. Съдът
приема за безспорни и данните, сочени на ст. 23 и 24 от РД относно лицата, които
придобиват в собственост дружествени дялове в настоящия оспорващ, съотв. са
негови управляващи. Така за процесния период м.10-/2014г. съдружник и
управляващ на „Булутура“ ЕООД е С. С. К., като в този смисъл са и показанията
на разпитания пред съда свидетел. През този период настоящият управител на
оспорващия Х. Щ. е управител и собственик на „Етерично маслодайни градини“
ЕООД, като става управител и собственик на „Булетера“ ЕООД, считано от
19.01.2016г. И оспорващия, и „Етерично маслодайни градини“ ЕООД имат
декларирани едни и същи телефони, електронни адреси за връзка в НАП, и един и
същи адрес на управление – с. Дъбово, общ. Мъглиж.
Също за безспорни факти Съдът
приема, че през данъчен период октомври на 2014г. между оспорващото дружество и
„Етерично маслодайни градини“ ЕООД е сключен договор от 01.10.2014г. за
доставка от страна на „Етерично маслодайни градини“ ЕООД на стоки /розов
конкрет, розово масло, розова вода, лавандулово масло/, за което oт доставчика са издадени фактури с №№ 05 /02.10.2014г.
/на стойност 128 0243,59лв. и ДДС 21 373,93лв/, 06/03.10.2014г. /на стойност
24661,55лв. и ДДС 4932,31лв./, 07/03.10.2014г. /на стойност 8400,00лв. и ДДС
1680,00лв./. Те са включени в отчетните регистри по ЗДДС и СД по ЗДДС в данъчен
период с право на пълен данъчен кредит за м. 10/2014г., както и че тези фактури
са включени н Дневниците за продажби на „Етерично маслодайни градини“ ЕООД, но
продадените стоки не са включени в дневници за покупки през 2013 и 2014г. на
това дружество. Стойностите по фактурите са заплатени от получателя, настоящ
жалбоподател /вж. заключението/. От представените доказателства се обосновава извод за реално извършени доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.
Също не се спори, че
жалбоподателят, като получател на облагаеми доставки, е упражнил правото на пълен
данъчен креди по тези три фактури, както и не се спори, че
начисленият от доставчика ДДС
за тези облагаеми доставки не е внесен в бюджета в срока за това – до
15.11.2014г.
Ревизиращият орган мотивира, че получателят по тези
доставки следва да отговаря за дължимия, но не внесен от доставчика /„Етерично
маслодайни градини“ ЕООД/ ДДС на осн. чл.177 от ЗДДС, когато ползва пълен данъчен кредит, пряко или косвено свързан с дължимия
и невнесен данък. Приходния орган мотивира, че за да се реализира особената отговорност
на получателя по доставките за дължимия и невнесен от доставчика данък, е
необходимо да има
изпълнение
и на
предпоставките, заложени в чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, а именно: наличие на субективен елемент - знание или задължение
за знание на получателя на доставката, че данъкът няма да бъде внесен, като
същевременно законът изрично указва, че това обстоятелство следва да се доказва
по несъмнен начин от ревизиращите органи по реда на чл. 117 - чл. 120 от ДОПК. Коментира се и наличие на законово установена
презумпция в чл.177, ал.3 от ЗДДС относно това, кога получателят знае /длъжно е
да знае.
Предвид събраните в хода на ревизията доказателства и
направените въз основа на тях
фактически констатации,
органите по приходите достигат
до извода, че в конкретния случай е налице една от хипотезите на ал. 2 на чл. 177 от ЗДДС,
а именно - лицето получател предварително знае, че данъкът няма да
бъде внесен. Този извод е мотивиран фактически с обстоятелствата, участниците в сделката през
процесния период имат един и същи адрес и
електронен адрес за кореспонденция, едни и същи телефони за връзка,
стоките предмет на сделката не са напускали реално обекта, където са се
намирали, доставчикът и получателят имат общо счетоводното обслужване от „Консубт 777“ЕООД, подадените СД по ЗДДС и
отчетни регистри – дневник за покупките и продажбите за двете дружества и за
периодите, когато се декларира покупката/продажбата на процесните стоки е
извършено от едно и също лице – Н. К., която изготвя ОРП, Баланс за 2014г., ГФО
и подава с нейния електронен подпис СД по ЗДДС от името и на двете дружества. Мотивира се още и, че настоящите съдружници в
„Булетера“ЕООД до 11.02.2013г. са заемали отговорни длъжности в „Етерично
маслодайни градини“ ЕООД, бившият собственик и Управител на последното
дружество /Л. К./ е назначаван на трудов договор в оспорващия за периода
19.06.2013 -06.01.2020г., което включва и процесния такъв. Настоящият управител
и собственик на оспорващото дружество е била собственик и управител и на
„Етерично маслодайни градини“ ЕООД. Сочат се данни и за редица други връзки на
настоящия Управител на жалбоподателя /Х. Щ./ с лицето Л. К. и притежаваните от
него ТД, вкл. и данни да сключени банкови кредити, по които Щ. става поръчител,
съвместно с Л. К., като по договор за банков кредит №1533/21.05.2010г., сключен
между оспорващия и Общинска банка АД първоначалният кредитополучател „Етерично
маслодайни градини“ ЕООД е заместен в дълга от оспорващия по силата на договор
от 16.12.2016г. , а в последствие настоящият оспорващ /като поемател на дълга/
е заместен в дълга от „Етерично маслодайни градини“ ЕООД и „Етерично маслодайни
растения“ ЕООД. РО обосновава, че тези търговски и финансови връзки обосновават
извод за предварително знание у оспорващия, че ДДС по сделките няма да бъде
внесен от доставчика, тъй като тези взаимоотношения надхвърлят рамките на
обикновени делови отношения между двамата търговци /доставчик и получател/, че
получателят има предварително знание, че доставчикът е в затруднено финансово
състояние към момента на сделката, предвид образувано против него изпълнително
производство, отчетени две поредни години /2013-2014/ финансови загуби. Според
РО въпреки знанието за това, че доставчикът няма реално да внесе дължимия ДДС,
то сключването на процесната сделка, за която се издават трите процесни
фактури, сочи, че тя се сключва единствено, за да бъде заобиколен законът и е
налице основанието по чл.177, ал.2, т.1 от ЗДДС за ангажиране отговорност за
получателя по сделката по реда на чл.177, ал.1 от ЗДДС, във връзка с ал.6 за
сумата от 27 763,31 лева, представляваща декларирания и не внесен данък за
данъчен период м. 10/2014г. от „Етерично
маслодайни градини“ ЕООД, върху която се следва начисляване и на лихви за
просрочие в размер на 15 377,93лв. Тези суми не се оспорват от
жалбоподателя, като размер. С решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ допълнително се мотивира и че управителят на
оспорващия – Х. Щ. е майка на С. К., която е съпруга на Л. К., който е брат на М.
К., чиято съпруга е Г. К., като С. К. и Г. К. понастоящем са съдружници в Булетера
ЕООД, представлявано от Х. Щ., майка на първата. Тези факти също се възприемат
за безспорни от съда.
Горе приетото за безспорно от Съда, го мотивира да изведе
извод, че ответникът доказва наличие на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на оспорващия на осн. чл.177 от ЗДДС. Самият жалбоподателя приема
за спорно единствено наличието на субективния елемент на предвидената в закона
негова отговорност, като сочи, че двете ТД по сделката не са свързани лица по
см. на ДР на ДОПК, че доставката по сделката е реално осъществена, получателят
реално е заплатил договорената цена и че органът по никакъв начин не доказва
факта на предварително знание у получателя по доставката, че доставчикът няма
да внесе дължимия ДДС.
Този съдебен състав приема, че в случая ревизиращият екип доказва наличието на субективния
елемент по чл. 177, ал. 2, предложение първо ЗДДС, а именно, че ревизираното дружество
предварително има знанието, че данъкът няма да бъде внесен от неговия
доставчик. Ирелевантно за тази отговорност е обстоятелство, че
двете страни по доставката /доставчик и получател/ не са свързани лица по см.
на ДР на ДОПК. Естествено за „знание“ при ЮЛ следва да се говори условно,
предвид това, че това формирование не формира самостоятелно своя воля. Ето защо
следва да се има предвид „знание“ у персоналния състав на представляващите ЮЛ,
съотв. и знанието на едно юридическо
лице се установява, когато има налице знание у физическите лица, които осъществяватнеговото неговото управление. От данните по делото, които по никакъв начин не се опровергават, нито дори и
се оспорват от жалбоподателя, се удостоверява по несъмнен начин факта на тесни
роднински връзки между физическите лица, които в различни период, вкл. и в
процесния такъв имат участия като съдружници и управителя и в двете търговски
дружества, страни по процесната сделка, по която са издадени коментираните три
броя фактури. Удостоверява се наличие на общо счетоводно обслужване, на общ
деклариран адрес за контакти, вкл. и електронен такъв, както и се удостоверява
по несъмнен начина, че тези тесни роднински връзки между лицата, извършвали
управлението на двете ТД, несъмнено водят до извода, че фактът на тежкото
финансово състояние на доставчика към м. 10/2014г., вкл. и образуваното още
през 2011 г. изпълнително дело против него, също е безспорно известен на
управляващите и съдружниците на дружеството-жалбоподател. Тази роднинска обвързаност между лицата, които представляват и управляват в различни периоди двете
търговски дружества /доставчик и получател/, обстоятелството, че между двете дружества съществуват и тесни финансови отношения
/виж. данните за сключените банкови кредити и извършените замествания в дълг/, липсата на наети лице в доставчика, общи адреси за кореспонденции и пр.
други обстоятелства, които се доказват и се визира по-горе, в достатъчна степен сочат, че отношенията между двамата търговци надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и
получател по доставката, което съгласно трайната практика на ВАС по сходни дела
мотивира доказано наличие на предварително знание за ревизираното лице, че
данъкът няма да бъде внесен от доставчика, а това обосновава и законосъобразността
на извода на ответника за наличие на предварително знание у ревизираното данъчно задължено лице, че
неговият доставчик няма да внесе дължимия ДДС. Пред Съда РО удостоверява и доказва по несъмнен начин
всички законови предпоставки на чл.177, ал.1-2 от ЗДДС, поради което и напълно
законосъобразно процедира по този специален ред, като възлага на платеца по
доставките дължимия, но не внесен от прекия доставчик ДДС в посочения в РА
размер. От страна на жалбоподателя не се постига оборване на въведената
законова презумпция в чл.177, ал.3 от ЗДДС. Жалбата се явява изцяло
неоснователни.
При
този краен правен извод, Съдът намира за основателна претенцията на ответника
за присъждане на разноски по делото на осн. чл.161, ал.1 от ДОПК, което искане
се предявява своевременно и приходната администрация се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по чл.8, ал.1,
т.4 от Наредба № 1/2004г., а
именно 1824,24лв.
Водим от горното и на
основание чл. 160 от ДОПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „БУЛЕТЕРА“
ЕООД, седалище с. Дъбово, обл. Стара Загора, представлявано от Управителя Х. Щ.
против Ревизионен акт /РА/ №Р-160002419007893-091-001/29.004.2020г., издаден от
С. Г. и Ц. Д., потвърден с Решение № 335/20.07.2020г. на Директор дир. „ОДОП“
Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е ангажирана
отговорността по чл. 177 от ЗДДС
за задължения за ДДС за данъчен период м.
октомври 2014г. в размер на 27 763,31лв. главница и 15 377,93 лв. лихви.
ОСЪЖДА
„БУЛЕТЕРА“
ЕООД, седалище с. Дъбово, обл. Стара Загора, представлявано от Управителя Х. Щ.,
ЕИК ********* да
заплати на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП разноски за юрисконсулт
в размер на 1824,24 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в
14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: