Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Перник, 20.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Биляна Миткова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00898 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Л.Г.Л., с ЕГН: **********,***,
срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1 095,69 лв.,
представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2001 г. до 30.09.2003 г., за която сума по гр. дело № 6760/2003 г. по
описа на Пернишкия районен съд е издаден изпълнителен лист от 11.12.2003 г.,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2563/2004 г. по описа на
държавен съдебен изпълнител при Пернишкия районен съд.
Ищецът Л.Г.Л. твърди, че е наемател на
недвижим имот, находящ се в ***, разположен в топлофицирана сграда. Изяснява,
че през 2003 г. по искане на ответното дружество „Топлофикация – Перник“ АД
/тогава ЕАД/ пред Пернишкия районен съд е било образувано гр. дело № 6760/2003
г., по което въз основа на несъдебно изпълнително основание, е постановено
определение на съда и е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумата от
1 095,69 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2001 г. до 30.09.2003 г. Посочва се, че на
основание изпълнителния лист и по молба на ответника, в качеството му на
взискател, срещу ищеца било образувано изпълнително дело № 2563/2004 г. по
описа на държавен съдебен изпълнител при Пернишкия районен съд за принудително
събиране на процесната сума, по което му е изпратена покана за доброволно
изпълнение. Поддържа се, че други изпълнителни действия не са предприети. Твърди
се, че процесното вземане е недължимо, тъй като към датата на предявяване на
иска същото е погасено по давност. Намира за приложим тригодишния давностен
срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С тези съображения отправя
искане за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Топлофикация – Перник“ АД не е депозирал писмен отговор.
В
съдебното заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично, а се
представлява от пълномощника си адв. Н.Б.. От името на доверителя си същата
поддържа предявения иск. Намира за доказано по делото, че през процесния период
ответното дружество е начислило като дължима от ищеца сума за ползвана топлинна
енергия, за заплащането на която същият е бил осъден и срещу него е било
образувано изпълнително производство, впоследствие прекратено. Поддържа, че към
датата на сезиране на настоящия съд са изминали повече от три години, през
които ответното дружество не е предприело никакви действия за събиране на
процесното вземане, поради което същото се е погасило по давност. С тези доводи
отправя искане за уважаване изцяло на исковата претенция. Претендира присъждане
на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответното дружество „Топлофикация–Перник“
АД, чрез пълномощника си юрк. М., оспорва иска
като неоснователен и недоказан и отправя искане за отхвърлянето му. Претендира
присъждане на разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложеното по делото гр. дело № 6760/2003 г. по описа
на Районен съд – Перник и от приетите като писмени доказателства заверено копие
от изпълнителен лист от 11.12.2003 г. и писмо с рег. № 10657/20.04.2018
г. от държавен съдебен изпълнител при Съдебно – изпълнителната служба към
Районен съд – Перник, се установява, че с Определение от 11.12.2003 г.,
постановено по гр. дело
№ 6760/2003 г. по описа на Районен съд – Перник, на основание чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./, вр. чл. 109, ал. 3 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./ съдът, като е приел, че представеният документ – извлечение
от сметка е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане на молителя против лицето, срещу което се иска издаване на изпълнителен
лист, е осъдил Л.Г.Л. – ищеца в настоящото производство да заплати на
„Топлофикация – Перник“ ЕАД /сега АД/ сумата от 1 103,21 лв.,
представляваща стойност на ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2001
г. до 30.09.2003 г. за абонатен № ********** и сумата от 157,48 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2001 г. до 04.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.12.2003 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 25
лв., представляваща направени разноски по делото.
Изяснява
се, че въз основа на определението е издаден изпълнителен лист от 11.12.2003 г.
/приет като писмено доказателство по делото в заверено копие/. Установява се
също, че въз основа на последния и за събиране на материализираните в него
вземания е било образувано изпълнително дело № 2563/2004 г. по описа на
държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Перник. Изпълнителното
производство е прекратено с Постановление на ДСИ от 04.12.2008 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия, архивирано под № 15-66/30.12.2008
г. и унищожено със Заповед на Адм. ръководител – Председател на ПРС.
Установява
се, че в хода на изпълнително дело № 2563/2004 г. по описа на държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – Перник на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение на 21.12.2004 г. /видно от удостоверителното изявление на съдебния
изпълнител, отразено на гърба на представеното по делото копие от
изпълнителения лист/. Изяснява се, че последното изпълнително действие е от 16.04.2005
г., с оглед отразеното в Постановлението на ДСИ за прекратяване от 04.12.2008
г.
От
удостоверителните изявления на съдебния изпълнител, обективирани върху процесния
изпълнителен лист от 11.12.2003 г. следва, че в хода на изпълнителното
производство са изплатени следните суми: с платежна заповед № 297/18.04.2005 г.
сума в размер от 50 лв., с платежна заповед №
357/09.05.2005 г. сума в размер от 50 лв., с платежна заповед № 473 от
04.07.2005 г. сума в размер от 40 лв. и с платежна заповед № 872/11.2005 г.
сума в размер от 50 лв. или общо сума от 190 лв.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно
посочената разпоредба длъжникът в изпълнителното производство може да оспорва
чрез иск изпълнението. По своята
правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна
форма на защита на длъжника в изпълнителното производство срещу
материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Последният
има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и
може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
– арг. ал. 2 на същия законов текст. От
изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от
търсената искова защита – наличието на спор между страните относно
съществуването на вземането, а в тежест на ответника е да установи реалното му
възникване.
В
настоящия случай ищецът твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист и
за събиране на удостоверените в същия вземания срещу него е било образувано
изпълнително дело № 2563/2004 г. по описа на ДСИ при Пернишкия районен съд.
Същевременно, в съдебно заседание ответното дружество оспорва основателността
на исковата претенция. Предвид това, съдът намира предявения иск за процесуално
допустим – насочен към отричане съществуването на парично вземане, претендирано
от ответника и предмет на образувано от него изпълнително производство,
впоследствие прекратено, което от своя страна обосновава проверката по същесво
– относно основателността на иска.
Установи
се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу ищеца Л.Г.Л. въз основа на
несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „к“ ГПК – извлечение от сметка.
Изясни се също, че за събиране на сумите по изпълнителния лист именно срещу
ищеца е било образувано изпълнително производство. Следователно, ищецът се
явява активно материалноправно легитимиран да отрича дължимостта на сумата за
главница в размер от 1 103,21 лв., удостоверена в изпълнителния лист от
11.12.2003 г., издаден по гр. дело № 6760/2003 г. по описа на Пернишкия районен
съд, част от която – в размер от 1 095,69 лв. се явява предмет на предявения
отрицателен установителен иск.
Както
вече беше изяснено, ищецът отрича вземането с твърдението, че към момента на
депозиране на исковата молба същото е погасено по давност. С оглед така
наведеното основание за недължимостта ѝ в доказателствена тежест на
ответното дружество е да установи наличието на основания за спиране и/или
прекъсване на давностния срок.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва, че
погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят
на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността
да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
В
настоящия случай, вземането в размер на сумата от 1 095,69 лв.,
представляващо стойност на ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2001
г. до 30.09.2003 г. има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД и спрямо него е принципно приложима тригодишната погасителна давност, в
който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно
мотивите на последното, вземанията на топлофикационните дружества за
предоставяните от тях стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, без значение от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
При
извършване на преценката погасено ли е по давност процесното вземане от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период.
Както
вече беше изяснено, производството по изп. дело № 2563/2004 г. по описа на ДСИ
при Районен съд – Перник е прекратено с постановление от 04.12.2008 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е
проявна форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на
правата му. Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на
закона, считано от момента на изтичане на две години от последното действие,
като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно действие, в
който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Доколкото
страните не спорят за основанието за прекратяване, а и ответното дружество, в качеството си на взискател не твърди, а и по
делото няма данни да се е възползвало от правото си да оспори
законосъобразността на прекратяването чрез обжалване на постановлението на
съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК, то въпросът за
законосъобразността на последното – наличието на предпоставките, обуславящи
прилагането на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпване на перемпцията, не може да
бъде пререшаван от настоящия съд.
Предвид
изложеното, следва да се приеме, че изпълнителният процес, образуван въз основа
на процесния изпълнителен лист, е прекратен, тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В тази
хипотеза съгласно разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, за вземанията започва да тече нова погасителна
давност, считано от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител
въз основа на негово възлагане.
В
цитираното тълкувателно решение изрично е посочено кои действия в изпълнителния
процес имат характера на същински такива по принудително изпълнение, съответно
с предприемането на които се прекъсва давността, а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, като е изяснено, че такива не са образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга.
С
оглед конкретиката на процесния случай съдът
приема, че по отношение на процесното вземане, представляващо част от
главницата, обективирана в изпълнителния лист, е започнала да тече нова
погасителна давност, считано от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Доколкото по делото няма други данни
за вида и момента на отделните действия по принудително изпълнение, съдът
намира, че като дата, на която е предприето последното такова следва да бъде
съобразена удостоверената в постановлението на ДСИ от 04.12.2008 г., а именно 16.04.2005
г. В случая се касае за писмено
изявление на органа по принудителното изпълнение, имащо удостоверително
значение, което не е опровергано от страна на ответното дружество. В тази
връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че макар върху изпълнителния
лист съдебният изпълнител да е удостоверявал плащане на суми и след този
момент, съответно през месеците май, юли и ноември 2005 г. същите касаят самият
превод на събрани суми към взискателя, а не предприемането на конкретни
изпълнителни действия. В подкрепа на този извод е отразяването, че всъщност се
касае за суми по издавани в хода на изпълнителното производство платежни
заповеди. Наред с това, тези плащания, осъществени в хода на изпълнителното
производство, доколкото са резултат от принудително изпълнение, а не
представляват доброволно плащане от длъжника /такова не се твърди и не се
установява по делото/ не биха могли да се възприемат като признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД,
представляващо самостоятелно основание за прекъсване на погасителната давност. Следователно,
считано от 16.04.2007 г. /две години от последното изпълнително действие от
16.04.2005 г./ спрямо ищеца за процесното вземане е започнал да тече и новият
давностен срок.
Неговата
продължителност е тази за самото вземане – главницата за ползвана топлинна
енергия или тригодишна, който извод
следва от обстоятелството, че определението по чл. 242 ГПК /отм./ за издаване
на процесния изпълнителен лист въз основа на несъдебното изпълнително основание
по чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./ - извлечение от счетоводните книги, се ползва с
изпълнителна сила, но няма характера на съдебно решение. Това от своя страна прави
неприложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, предвижаща, че при установяване
на вземанията със съдебно решение срокът на новата давност е всякога пет
години.
Ответното
дружество не твърди, а и въпреки разпределената му доказателствена тежест, не
установи извършването на други изпълнителни действия следващи по време удостовереното
от съдебния изпълнител от 16.04.2005 г., които да спрат или да прекъснат
давността.
Предвид
изложеното, вземането на ответника спрямо ищеца в размер на сумата от
1 095,50 лв., представляващо част от пълната стойност на главницата по
процесния изпълнителен лист в размер на сумата от 1 103,21 лв., е погасено
с изтичането на 3 – годишна давност, считано от 16.04.2007 г. или на 16.04.2010
г.
Изясни
се, че по изпълнително дело № 2563/2004 г. по описа на ДСИ при РС – гр. Перник са
събрани суми в общ размер от 190 лв., изплатени на взискателя въз основа на
платежни заповеди, издадени през периода 18.04.2005 г. – 11.2005 г.
Следователно, всички плащания са реализирани преди 16.04.2010 г. или в момент,
предхождащ по време погасяване на вземането по давност. С оглед размера на
платената сума и общия размер на вземанията по процесния изпълнителен лист, съдът
намира, че със същата е извършено частично погасяване на последните, тъй като
нейният размер е недостатъчен да погаси същите изцяло.
В
тази връзка съдът, след като съобрази разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, утвърждаваща
реда за погасяване на конкуриращи се вземания в полза на един кредитор в
случаите, при които събраната сума е недостатъчна, за да покрие всички изцяло и
по този начин обуславя частично плащане и конкретно разпоредбата на чл. 76, ал.
2 ЗЗД, предвиждаща, че при вземания за разноски, лихва и за главница най –
напред се погасяват разноските, след това лихвите и след тях главницата,
приема, че със сумата от 190 лв. е погасена изцяло дължимата от ищеца Л.Г.Л. суматата
от 25 лв., представляваща сторени разноски по гр. дело № 6760/2003 г. по описа
на ПРС, изцяло сумата от 157,48 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2001 г. до 04.12.2003 г. и частично – със
сумата от 7,52 лв. главницата за ползвана топлинна енергия в общ размер от
1 103,21 лв. за периода от 01.05.2001 г. до 30.09.2003 г.
Останалата
част от главницата в размер от 1 095,69 лв., предмет на отрицателния
установителен иск по настоящото дело, която не е събрана, респ. изплатена на
взискателя в хода на принудителното изпълнение, се
явява недължима от ищеца като погасена по давност. Ето защо, предявената
искова претенция е изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения
иск, право на разноски има само ищецът. Същият е претендирал присъждане на
такива в общ размер от 350 лв., от които 50 лв. за внесена държавна такса и 300
лв. за адвокатско възнаграждение. Заплащането на последното следва от отразеното
в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 24.01.2018 г.
/л. 4 от делото/ плащане на сумата в брой, който в тази част има характера на
разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно № 6 от
06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Същевременно размерът му от 300 лв. се явява под
минимално установения такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата от 350 лв. Направените от ответното
дружество разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от Л.Г.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.
Перник, ж.к. Мошино, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, че Л.Г.Л. не дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 1 095,69
лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2001 г. до 30.09.2003 г., за която сума по гр. дело №
6760/2003 г. по описа на Пернишкия районен съд е издаден изпълнителен лист от
11.12.2003 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2563/2004
г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. Мошино, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л.Г.Л., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 350 лв.,
представляваща сторени разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: