Решение по дело №173/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по протест Т.Т. – прокурор в Районна прокуратура - Варна, против чл. 17 и чл. 19 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на Община Ветрино (Наредбата), приета с Решение № 297 по Протокол № 22 от заседание на Общински съвет Ветрино, проведено на 28.05.2021 г.

С протеста се настоява, че процесните норми са незаконосъобразни като противоречащи на материалния закон, а именно противоречие със разпоредби на Закона за данък добавената стойност (ЗДДС) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Искането е протестираните разпоредби да бъдат прогласени за незаконосъобразни и да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноски в полза на Окръжна прокуратура – Варна.

Ответникът – Общински съвет - Ветрино (ОбС - Ветрино) ангажира становище по протеста, като счита същият за неоснователен и недоказан. В открито съдебно заседание не се явява, не се представлява.

В хода по същество участващият прокурор от Окръжна прокуратура – Варна счита, че доколкото производството се развива по протест само срещу разпоредбите на чл. 17 и чл. 19 от Наредбата, в тази част протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Съобразявайки посочените в протеста основания, изразените становища на страните и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168, във вр. с чл. 196 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Приложимата процедура за настоящото съдебно производство е тази по дял трети, глава десета, раздел ІІІ „Оспорване на подзаконови нормативни актове“ на АПК, като съгласно разпоредбата на чл. 196 АПК за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 142, ал. 1, чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178 АПК.

Протестираните разпоредби от Наредбата са със следното съдържание:

„Чл.17.(1) Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, с решение на общински съвет, въз основа на одобрена План-сметка за всяка дейност поотделно, включваща необходимите разходи за:

1.Осигуряване на съдове за съхранение на битовите отпадъци – контейнери, кофи, улични кошчета и др.

2.Събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до съоръжения и/или други инсталации за тяхното третиране;

3.Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места . Почистване на улични платна, тротоарите, площадите, алеите, парковете и други територии, предназначени за обществено ползване.

4.Проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации и съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци и други разходи, установени със закон;

(2) Общинският съвет, по предложение на кмета на общината, определя размера на таксата за битови отпадъци, не по-късно от 31.12. на предходната година.“

и

„Чл.19. Основата за облагане с такса битови отпадъци се определя :

(1) За жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищни имоти, собственост на физически лица и предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, за услугите по чл. 16 размера на таксата се определя - пропорционално (в промил) върху данъчната оценка на имота.

(2) За нежилищни имоти размерът на таксата се определя, за услугите по чл. 16, както следва:

1.За физически лица (без Едноличните търговци и Земеделски производители), пропорционално (в промил) върху данъчната оценка на имота ;

2.За Юридическите лица, Еднолични търговци, Земеделски производители, Сдружения, Кооперации и други предприятия по смисъла на Закона за счетоводството на по високата от отчетната стойност и данъчната оценка на активите – земя и сгради.

(3) Размерът на таксата за битови отпадъци се определя с изрично решение на Общински съвет в съответствие с приетите способи и основи.“.

Протестът е допустим.

Изрично законодателят с разпоредбата на чл. 186, ал. 2 АПК регламентира, че прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт.

По аргумент от чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничения във времето, т. е. налице е безсрочност на оспорването, включително и по отношение подаването на протест на прокурора срещу такъв акт.

Протестът на прокурор е и допустим като насочен срещу действащите и понастоящем редакции на въпросните норми от Наредбата. От доказателствата по делото се установява, че оспорените разпоредби на Наредбата са действащи и не са променени към настоящи момент.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

По отношение на протестираните разпоредби, като част от Наредбата съдът не установява наличието на основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК (липса на компетентност и неспазване на установената форма) за отмяната им.

Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чиито разпоредби очертават правния статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. Правомощията на общинския съвет са регламентирани в чл. 21 ЗМСМА, като изрично в чл. 21, ал. 2 ЗМСМА е предвидено, че ОбС в изпълнение на правомощията си по ал. 1 приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

Предвид изложеното ОбС-Ветрино като орган на местното самоуправление и с оглед предоставените му по закон правомощия е овластен да приеме процесната Наредба, поради което същият в този аспект не е нищожен в протестираната му част. Предвид компетентността на ответника да приеме процесната Наредба се явява в правомощията на ОбС. Наредбата (и в частност протестираните норми) е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия и в рамките на териториалната му компетентност. Обстоятелството дали регламентацията на процесните правоотношения с Наредбата е в съответствие с регламентацията на закона е въпрос, отнасящ се до правилното приложение на материалния закон, като не е налице засягане на действителността на разпоредбата, а само на нейната законосъобразност (релевантен факт е за унищожаемост, а не за нищожност в случая).

С влизането в сила на АПК на 12 юли 2006 г. редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран с нормите на чл. 75 – 80 АПК, като в чл. 80 АПК е предвидено субсидиарно прилагане на ЗНА за неуредените в този раздел въпроси. Изискването общинските съвети да издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение е заложено с нормата на чл. 76, ал. 3 АПК.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че процесната по делото Наредба е приета при спазване изискванията за форма на нормативен акт по чл. 75, ал. 3 АПК – в същия е посочено наименование, сочещо вида, автора и основния му предмет. Спазена е и разпоредбата на чл. 75, ал. 4 АПК, посочено е и правното основание за неговото издаване, а именно чл. 21, ал. 2 ЗМСМА и чл. 9 ЗМДТ. Текстът на нормативния акт и приемането му по надлежния ред е удостоверено и разгласено по реда на чл. 78, ал. 1, т. 2 и ал. 3 АПК.

Съгласно чл. 77 АПК, компетентният орган издава нормативния административен акт след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.

Според приложимата редакция на чл. 26 ЗНА (ДВ, бр. 46 от 2007 г.), изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, като преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Законът изисква преди внасяне на проекта за нормативен акт, публикуване на интернет страницата на органа на проекта, заедно с мотиви със съдържание съгласно чл. 28 ЗНА, като на заинтересованите лица следва да се осигури възможност за предложения и становища в 14 дневен срок.

От представените по делото доказателства за спазване на процедурата за приемане на Наредбата се установява, че процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт (докладна записка с мотиви и проект на правилника, както и тяхното публикуване) е спазена. В случая се установява наличие на мотиви и доклад съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА в редакцията действаща към момента на приемане на Наредбата. На заинтересуваните лица е осигурено необходимото съдържание на обосновката за приемането на подзаконовия нормативен акт и в частност по отношение предвижданията на протестираните разпоредби, както изисква ЗНА.

Спазването на предвидената в закона процедура за приемане на нормативни актове е гаранция и за обосноваността на акта, и за съблюдаването на общественото мнение. Поради което настоящият състав на съда намира, че протестираните разпоредби като част от процесната Наредба са приети в съответствие с процесуалните правила, разписани в чл. 26 и чл. 28 ЗНА, както и на чл. 77 АПК.

От извършена служебна проверка на интернет страницата на Общински съвет Ветрино се установява спазването на разпоредбите на ЗНА: https://www.vetrino.bg/cat_podrobno.php?id=566 .

Наредбата, част от която са протестираните разпоредби, съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР), е приета на основание чл. 9 ЗМДТ. Съгласно чл. 9 ЗМДТ, общинският съвет приема подзаконов нормативен акт за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. В настоящия случай Наредбата е приета на основание и в съответствие с нормативно установените изисквания.

Протестираните текстове съответстват и на материалния закон.

В протеста са изложени съображения, че съгласно чл. 3 ал. 5 ЗДДС (Изм. -ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, копито събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки. На следващо място са наведени доводи, че когато местните органи-общини събират такси за извършваните от тях дейности, вкл. по чл. 62 ЗМДТ, е недопустимо да начисляват и събират 20% ДДС, т.к., същите дейности не са икономическа дейност, а са услуги за задоволяване нуждите на населението. Така общините не дължат 20% ДДС в полза на държавата за дейностите по чл .62 ЗМДТ. Съдът намира за неотносими изложените съображения за противоречие на оспорените текстове от Наредбата с цитираните норми от ЗДДС и ЗМДТ. Оспорените разпоредби преповтарят текстовете на ЗМДТ. Спорен съгласно изложените в протеста съображения е размера на таксата за битови отпадъци определена от общинския съвет Ветрино, но тя не е предмет на това производство. Оспорените разпоредби от Наредбата (чл. 17 и чл. 19) регламентират общи положения свързани с таксата за битови отпадъци и същите са в съответствие с разпоредбите на Глава трета, Раздел I от ЗМДТ.

Настоящата съдебна инстанция намира, че не се установява по делото пледираното в част от мотивите и петитума на протеста несъответствие на протестираните разпоредби чл. 17 и чл. 19 от Наредбата, с разпоредбите на ЗНА, ЗДДС и ЗМДТ.

Съдът, съобразявайки приобщените доказателства и спецификите на конкретния казус, приема също, че при издаване на подзаконовия нормативен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Протестът, мотивиран в противоречие с разпоредби на чл. 17 и чл. 19 от Наредбата със ЗДДС и ЗМДТ, и като лишен от правно основание, следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно, във връзка с чл. 191 АПК, Административният съд-Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ протеста на Т.Т. - прокурор в Районна прокуратура – Варна срещу чл. 17 и чл. 19 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветрино, приета с Решение № 297 по Протокол № 22 от заседание на Общински съвет Ветрино, проведено на 28.05.2021 г.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

Решението да се обнародва в съответствие с чл. 194 АПК от ответника, след изтичане на срока за оспорване или след произнасянето на касационната инстанция.

	Председател:
	Членове: