МОТИВИ към
решението по а.н.д. № 211 по описа на Луковитския районен съд за 2016 г.
С мотивирано постановление от 25.07.2016 г. Районна прокуратура гр. Луковит е внесла по
реда на чл. 375 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия И.О.Н. ***
и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК
за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 пр. 1-во вр. чл. 130, ал. 1 от НК – за това, че на 13.03.2015 г. около 07.30 ч. в с. Торос, Ловешка
обл., на ул. "Опълченска", зад Кметството на селото, умишлено и по
хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда на И.Д.И. от с. Торос,
изразяваща се в причиняване на две разкъсно-контузни рани по главата,
охлузвания и кръвонасядания по тялото, довели до временно и неопасно
разстройство на здравето.
Районна прокуратура гр. Луковит не изпраща представител в съдебно
заседание.
Обвиняемият И.О.Н.
участва в производството по делото лично и с упълномощения си защитник адв. С.Х. от ЛАК, която макар и да
не оспорва фактическите положения, изложени в постановлението на прокурора, счита, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин досежно инкриминираните време и място. Оспорва наличието на
квалифициращия признак "хулигански подбуди", като излага съображения,
че са налице влошени лични отношения между подзащитния й и пострадалия по повод
непълнолетната дъщеря на първия. Алтернативно, в случай че съдът признае
обвиняемия за виновен, счита, че са налице предпоставките по чл. 78а НК за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия с налагане на
административно наказание глоба. Защитникът предлага на обвиняемия да се наложи
глоба в минималния предвиден в закона размер, акцентирайки върху затрудненото
му материално положение предвид обстоятелството, че е безработен, полага грижи
за две дъщери, едната от които е на малолетна на четири години. Обвиняемият
моли да бъде оправдан, алтернативно съдът да му наложи глоба в минимален
размер. В последната си дума заявява, че не се счита виновен.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
И.О.Н. е роден на *** *** Търново, живущ ***, българско
гражданство, българин, основно образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН:**********.
Обвиняемият
И.О.Н. към инкриминираната дата живеел в
с. Торос, ул. „Ш." № *. Св. А.И.О., от с. Торос и св. И.Д.И., от с. село
имали връзка помежду си в продължение на една година. Бащата на момичето - обв.И.О.Н.
не одобрявал тази връзка. През м.януари 2015г. те се разделили по негово
настояване. Преди това св. А.О. криела от родителите си, че се среща с И., но
баща й проверил съобщенията в мобилният й телефон и установил, че поддържат
контакти, имало и общи снимки на младежите, дори й взел мобилния апарат, за да
нямат връзка по между си. Въпреки, че вече били разделени св. И., минавайки
покрай дома на св. Огнянова/те били съседи/ с автомобил форсирвал двигателя,
усилвал музиката. Всички тези действия не оставали незабелязани от обв. И.Н.,
от които той заключил, че интересът на това момче към дъщеря му не бил
преустановен.
На
13.03.2015г. около 07.30 часа, обв. Н. забелязал, че св. И. отишъл с автомобила
си към училището на дъщеря му в село Торос и решил да го последва. На ул. „Опълченска“,
зад Кметството в с. Торос, обв. Н. препречил пътя на св. И. с управляваното от
него МПС. Св. И. спрял, обв. Н. излязъл от автомобила си, отворил вратата на
шофьорското място, издърпал от седалката св. И., хвърлил го на земята и започна
да го рита. Завлякал го до задната част на автомобила, отворил задния капак, откъдето
обвиняемият извадил ключ за гуми и започнал да удря с него И. по главата и
гърба. Докато го удрял, обвиняемият заплашвал И., че ще го пребие, ще го
застреля, обиждал го, че бил циганин.
Обв. Н.
взел телефона на св. И., който стоял на предна дясна седалка в автомобила, като
заявил, че ще му го върне, след като провери какви съобщения има в него.
След
инцидента св. И. бил откаран в МБАЛ гр. Луковит за преглед от св. А.И.М.. На
пострадалия било издадено и медицинско свидетелство.
На
13.03.2015г. вечерта в дома на св. А.М. бил подхвърлен мобилният апарат на св. И..
Св. М. го предал доброволно в РУ на МВР гр. Луковит. При извършен оглед на
съдържанието на галерията в мобилния апарат било установено наличието на снимки
на св. И. със св. О.. Апаратът бил върнат на св. И. с постановление на
наблюдаващия прокурор.
От
назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че на
св.И. в резултата на нанесения побой от обвиняемия били причинени две
разкъсно-контузни рани по главата, охлузвания и кръвонасядания по тялото,
довели до временно и неопасно разстройство на здравето, т.е. лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе от събраните в хода на наказателното
производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни
доказателства, преценени по реда на
чл.378, ал.2 от НПК – от
показанията на пострадалия И.И., свидетелите А. Д., А.М., М. Х., А. О. и М. Д.,
А.О., протокол за освидетелстване от 13.03.2015 г. и фотоалбум към него,
медицинско удостоверение № 107/2015 г. изд. от д-р Д., медицинско свидетелство
за пред съд № 215/13.03.2015 г. изд. от МБАЛ – Луковит ЕООД, медицинска
документация (амбулаторен лист от 16.03.2015 г. и етапна епикриза),
заключението на съдебно-медицинската експертиза, протокол за доброволно
предаване, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него,
справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние и останалите писмени доказателства.
Показанията на
посочените свидетели са логични, последователни, непротиворечиви по същество
помежду си, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалия доказателствен
материал, поради което съдът ги кредитира. Показанията на пострадалия И.И.
кореспондират с приложената медицинска документация и се подкрепят от
заключението на съдебно-медицинската експертиза. Макар и пострадалият да
твърди, че в побоя над него е участвало и друго лице (св. А.А.) , което му е
нанесло удар с юмрук в лицето, категорични доказателства за това не са събрани.
По делото са разпитани като свидетели и А. А., Г.К., Р. К. и Д. Т., чиито
показания съдът не следва да обсъжда, тъй като не допринасят за изясняване на
релевантните за фактическата обстановка
обстоятелства.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При
така установеното правилен се явява извода на РП – Луковит, че с действията си
обвиняемият И.О.Н. е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1,
т. 12 пр. 1-во вр. чл. 130, ал. 1 от НК – за това, че на 13.03.2015 г. около
07.30 ч. в с. Торос, Ловешка обл., на ул. "Опълченска", зад
Кметството на селото, умишлено и по хулигански подбуди, причинил лека телесна
повреда на И.Д.И. от с. Торос, изразяваща се в причиняване на две разкъсно-контузни
рани по главата, охлузвания и кръвонасядания по тялото, довели до временно и
неопасно разстройство на здравето.
По възражението, че телесната повреда не е
нанесена по хулигански подбуди, а поради лични мотиви.
Следва да се отбележи, че от
една страна, поначало хулиганските подбуди, не са несъвместими с чисто личните,
защото тяхното съчетание е възможно и е в основата на евентуалния умисъл на
престъплението хулиганство. В този смисъл са и обвързващите мотиви на ППВС № 2 от
1974 г., т.3, според които „при нанасяне на обида, причиняване на телесна
повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези
действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако
са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към
обществото. Субективната страна на престъплението не се определя само от мотива
или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл“.
Съдът споделя извода на представителя на РП Луковит,
че обвиняемият е извършил деянието по хулигански подбуди – макар и същият да е
имал известен личен мотив, с оглед мястото, времето и начина на извършване на
деянието – на публично място (на улицата зад Кметството в с. Торос), рано
сутринта, обвиняемият Н. препречил пътя на пострадалия с лекия си автомобил,
принудително го извадил от автомобила, влачил го по земята, нанесъл му
множество удари с метален ключ, като нападението е съпроводено с крясъци, обиди
и закани, а след побоя взел телефона на пострадалия. Нанасяйки побой
на пострадалия свидетел с цел физическа саморазправа и за раздаване на
собствено “правосъдие” спрямо него, обвиняемият
е демонстрирал явното си неуважение към човешката личност и обществото,
което е в пълен разрез с установените в обществото морални норми на поведение,
което и обуславя хулиганските подбуди.
По изложените съображения съдът призна
обвиняемия И.Н. за виновен в извършване
на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 пр. 1-во вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Тъй като, видно от справката за съдимост, към
момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл. 78а от НК, от
деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за извършеното умишлено
престъпление законът
предвижда наказание „лишаване от свобода» до три години, съдът на основание
чл.78а от НК освободи обвиняемия от наказателна
отговорност за извършеното престъпление. Нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК
предвижда административно наказание „глоба” от хиляда до пет хиляди лева. Съдът взе
предвид смекчаващите вината обстоятелства – чистото съдебно минало, както и липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства и това, че е безработен, няма доходи,
недвижимо имущество и МПС /видно от декларацията за семейно и материално
състояние/, и определи размера на административното наказание в минималния,
предвиден в закона размер – 1000 лв.
Така определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на обвиняемия, както и за постигане на
генералната превенция.
В хода на досъдебното производство са направени разноски за
изготвяне на медицинска експертиза в размер на 90 лева, които с оглед
признаване на обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение, на осн.
чл.189, ал.3 НПК бяха възложени в негова тежест.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: