Решение по дело №217/2020 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 320                                                18.09.2020 г.                                гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    осми септември                                                                 две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар     Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№217 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” АД против Д.А.С., с която са съединени искове за установяване дължимостта на сумите 161,94лв. главница за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2018г. до 03.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 10,84 лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2018г.  до 12.11.2019г., иска разноски по делото. Сочи, че  е доставял на ответника топлинна енергия по реда на ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.07.2007г. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ на ищеца, клиентът на топлинна енергия следва да заплаща потребената енергия по утвърдена от КЕВР цена, като в противен случай дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден на забава, считано от изтичане на 30-дневнен гратисен период. Ответникът, не е изпълнил задължението си да заплаща в определените срокове цената на потребената топлинна енергия в сграда етажна собственост на адрес гр.Разград, ж.к. Освобождение бл.5 ап.27 на посочената стойност. Издадена издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.д. №2283/2019г. на РРС за претендираните суми.

Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Оспорва претенциите. Сочи, че липсват доказателства да е страна в облигационното отношение за доставена топлинна енергия, което не може да се изведе от представените справки и фактури.През 2019г. е сменена правната форма на дружеството, следва да се представят действащите към момента ОУ. Противопоставя се на искането за експертиза, тъй като счита, че следва да бъдат представени документи.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:  Ответникът е подал заявление до ищеца, съответно била открита партида на негово име за имот в гр.Разград ж.к. Освобождение бл.5 ап.27, съответно в процесния период 30.11.2018г. до 03.07.2019г. ищецът издавал по партидата фактури за потребената топлиненна енергия. Налице е валидна облигационна връзка между страните.

            От приложена справка за използвана топлинна енергия  и индивидуална справка, фактури задълженията на ответника за процесния период същите са в размер на 161,94лв. главница както и 10,84лв. обезщетение за забавено плащане.

             По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 2283/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните суми.

             Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост присъединени към абонатна станция, са потребители на топлинна енергия. Ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния период на топлоснабдения имот, видно от приложените молба за присъединяване, акт за разпространение на нето кубатура, които не са оспорени, като на името на същия е била открида процесната патрида. Съгласно и ТР №2/2017г. по т.д. №2/17г. на ОСГК ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлинното предприятие. В качеството на клиент е страна в продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие. Наличието на валидно облигационно отношение във връзка с продажба на топлинна енергия, поражда задължение на ответникът да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба. От приложената индивидуална справка и фактури е видно, че партидата е за имота на посочения адрес, на който е начислено задължението. За претендираните суми са представени надлежни писмени доказателства, които не са оспорени. Размерът на претендираната от ищеца потребена топлинна енергия за процесния период 30.11.18г. – 03.07.19г.  е установен от същите-фактури, справка за задължения по партидата. Поради което съдът приема, че действително е ползвана в имота и главният иск е основателен в размера на 161,94 лв. Съгласно чл.32 ал.1 от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия от Топлофикация Разград ЕАД на потребители за битови нужди, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава. По отношение на претенцията за законната лихва дължима от ответника за периода от 31.12.2018г.  до 12.11.2019г. е в размер на 14,25лв. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, поради което претендиранат от 10,84лв. е основателна.

                На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска, които са  в размер на 75лв.  внесена държавна такса, 100лв. юрисконсултско възнаграждение - на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, 150лв. за особен представител на ответника, или сума в размер на 325лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 25лв. за разноските по ч.гр.д. №2283/2019г. на РРС.

             Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.С., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Топлофикация Разград” АД ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, сумата 161,94лв./сто шестдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/ главница за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2018г. до 03.07.2019г., ведно със законната лихва от 13.11.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 10,84 лв./десет лева и осемдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода от  31.12.2018г.  до 12.11.2019г.

 ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* сумата 325лв. /триста двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №2283/2019г. на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: