№ 121
гр. Варна, 05.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно
търговско дело № 20223001000117 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Въззивникът „Димитров 2000“ ЕООД с. Ковачевец, обл. Търговище, редовно
призован, представлява се от адв. И.И. от АК-Търговище, редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Въззиваемата страна „Ромфарм компани“ ООД - гр. София, редовно призована чрез
адв Р.Т., не се явява представител.
Постъпило е писмено становище с вх. № 2228/05.04.2022 г. от „Ромфарм Компани“
ООД чрез адв. Р.Т. за даване ход на делото в негово отсъствие, с изразено становище по
същество.
Съдът предоставя на адв. И. становище вх. № 2228/05.04.2022 г., за запознаване.
Адв. И.: Няма пречки, да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
Постъпила е въззивна жалба от „Димитров 2000“ ЕООД с.Ковачевец, обл. Търговище
против решение № 2/06.01.2022 г. по т.д. № 71/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Търговище в частта, с която ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ДИМИТРОВ-2000“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление общ. Попово, с. Ковачевец, ул.
„Калакоч“ №10, представлявано от управителя Стефан Борисов Димитров, с начална дата на
неплатежоспособността - 01.10.2016 година.
Моли за отмяна на решението в посочената част, като необосновано и
1
незаконосъобразно, като счита, че определената от съда дата на неплатежоспособност е в
противоречие със събраните доказателства и следва да се определи в края на 2019 година,
алтернативно да бъде определена в края на 2018 г. година.
С писмен отговор въззиваемата страна моли за оставяне на въззивната жалба без
уважение и за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно с посочената
в него дата на неплатежоспособност.
Адв И.: Поддържаме жалбата. Въпросът е за датата - вместо октомври месец 2016 г.
ние предлагаме края на 2019г. или евентуално края на 2018г.
Няма да сочим доказателства. Нямаме възражения по доклада.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.И.: Депозирали сме въззивна жалба, в която сме обосновали доводите си. С оглед
становището, което беше представено съдът наистина малко произволно е възприел тази
дата, като се е хванал за първото възможно задължение, което е посочил. То е посочено и в
становището. Видно от събраните по делото доказателства това задължение за 2000 лв. -
3000 лева максимум с лихвите, то е претендирано чак през 2019 г. Освен това изводът на
съда, понеже се касае за арендно плащане това би спряло цялата дейност на търговеца.
Всъщност ще видите, че има над 300 записвания за арендни договори и няма нито едно
искане от който и да е друг арендодател до момента на подаване на несъстоятелността. Т.е.
там където търговецът е следвало да плаща за да поддържа дейността си, той го е вършил и
това следва да го приемем за доказано. Освен това съдът следваше да стъпи и на
заключението на вещото лице.
Адв. И. на въпрос на съда: Той е арендатор самият и съобразно представеното от
Агенция по вписванията ще видите, че има над 300 записвания, по които той е арендатор.
Това е арендодател, който има за над 2000 лева едно вземане.
Това на което набляга молителят по несъстоятелността - неговото вземане възниква
за пръв път през 2018 г. като първата фактура която представя той, защото се приема, че има
падеж преди това, но фактурата която представя аз считам, че това е моментът на
задължение за плащане от 01.12.2018 г. Т.е. остава едно единствено задължение към НАП,
което действително започва през 2016 г. макар да е констатирано по-късно и затова съм го
коментирал, но с оглед това, което има като приходи дружеството през тези три години, за
които вещото лице твърди, че има добро счетоводно отчитане са всичките в размер на 700-
800 000 лева на година задължение. Т.е. няма задължения, които да превъзхождат неговите
възможности за плащане. Защо не е платил според мен не е въпрос на това производство.
Моля, Ви за решение в смисъла, който сме поискали. Нямаме разноски в инстанцията.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
2
Разглеждането на делото приключи в 15:10 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3