Решение по дело №35/2023 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
**********, от гр.Враца, ул. „************” №12, с ЕГН **********, е
обжалвал НП №22-0967- 002464 от 13.12.2022 г. на Началник група към ОД на МВР -
гр.Враца, сектор ПП Враца, с което на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП са
наложени две административни наказания както следва: ГЛОБА в размер на 1500 лева
и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за 3 месеца, за извършено нарушение
на чл.21, ал.1, от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв. Т. Д. въз
основа на наведени аргументи за допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон се иска отмяна на НП и се претендират разноски.
Ответникът по делото с придружителното писмо ангажира становище в
подкрепа на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
На 04.11.2022г. в 15:18 часа в населено място в гр.Враца по ул.”Васил
Кънчов”, до номер 2а, с посока на движение към ул.Илинден, е било засечено
движението на лек автомобил марка „*******“ модел „***********“ с
регистрационен номер ********, собственост на НИКОЙЛ-2 ЕООД с БУЛСТАТ
*********, с измерена скорост - 122 км/ч., при максимално допустима скорост за
населено място 50 км/ч., установената скорост след приспаднат толеранс от - 3%, е
възприета като - 118км/ч. с установено наказуемо – превишение от 68км/ч.
Нарушението било установено със мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение - АТСС тип - TFR1-M №611, и запаметено в клип №20178,
с точна дата, час и координати по GPS на нарушението, като установената скорост е
била показана и видяна от лицето сочено за нарушител при съставянето на АУАН.
Във връзка с установеното нарушение е била образувана преписка в хода, на
която било установено, че процесният автомобил, с който е извършено нарушение на
скоростта е собственост на ТД НИКОЙЛ-2 ЕООД с БУЛСТАТ *********,
управителя на което дружество бил поканен да се яви в СПП при ОД на МВР Враца за
съставянето на АУАН. Същият се е явил на посоченото в поканата място на дата
28.11.2022г.
За констатираното нарушение актосъставителят мл.автоконтрольор -
************* съставил АУАН №106610 от 28.11.2022г. серия АД на нарушителя
**********, в присъствието на свидетелите ************ и *************, за това, че
на 04.11.2022г. в 15:18 часа в населено място в гр.Враца по ул.”Васил Кънчов”, до
№2а, с посока на движение към ул.Илинден, управлява лек автомобил марка
„********“ модел „************“ с регистрационен номер ************,
собственост на НИКОЙЛ-2 ЕООД с БУЛСТАТ *********, с измерена скорост - 122
км/ч., при максимално допустима скорост за населено място 50 км/ч., установената
скорост след приспаднат толеранс от - 3%, е възприета като - 118км/ч. с
установено наказуемо – превишение от 68км/ч. Нарушението е установено с - АТСС -
TFR1-M фабричен номер №611, показано и видяно от водача, във видеоклип - №
20178, с дата, час и координати по GPS на нарушението. Нарушението е извършено в
условие на повторност. На водача за същото по вид нарушение има издаден Ел. фиш
серия К №6106637 издаден на 06.07.2022г. във законна сила от 03.09.2022г., с който за
1

нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.З от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100лв., което квалифицирал като нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП. АУАН бил подписан без възражения от нарушителя **********, на който
бил връчен препис от АУАН. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, писмени възражения не
са постъпили.
АНО след преценка на събраните по преписката доказателства въз основа на
АУАН издал НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0967- 002464 от 13.12.2022
г. на Началник група към ОД на МВР - гр.Враца, сектор ПП Враца, с което приел, че
жалбоподателя ********** е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.4
вр. ал.1 т.6 от ЗДвП му били наложени две административни наказания, както следва:
ГЛОБА в размер на 1500 лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за 3
месеца.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от АУАН, НП, Снимка,
Копие от ЕФ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835,
Заверено копие на Протокол за използване на АТСС- TFR1M №611 от дата 07.11.22г.,
Протокол №1-13-22/04.08.22г. по чл.10 ал.1 от Наредба №8121з -532/2015г., Заверено
копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, Заповед
№8121з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, разпечатка от търговски регистър,
Справка за собственост на МПС, Справка за нарушител, Декларация, Разписка,
Покана, Мотивирана резолюция, Справка за служителите на „НИКОЙЛ - 2“ ЕООД;
Копие на свидетелство за регистрация част 2; Извлечение за актуално състояние на
„НИКОЙЛ - 2“ ЕООД и извлечение за промените в управлението на дружеството и
останалите приложени по делото и ведно с административната преписка доказателства,
както и от показанията на свидетелите: ***********/актосъставител/ и *********** и
************* /съответно свидетели по съставянето на АУАН/.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана
по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните
съображения:
При извършената проверка касателно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон настоящата инстанция констатира, че Наказателното
постановление и АУАН са издадени в предвидената от закона писмена форма, и са
съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по ЗДвП, видно от
приложеното с адм.преписка заверено ксерокопие от Заповед №8121з –
1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР издадена на основание чл.189, ал.1 и ал.4 от
ЗДвП, като е налице редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
С промените в Закона за движение по пътищата, бе преодоляна празнотата
относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на
нарушения, като беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани
технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са: /уреди за контрол,
които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес/, като в конкретният случай нарушението е било заснето
2

именно с такава - система за мобилен видеоконтрол TFR1M №611. Същевременно
обаче по силата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Видно от представените като писмени доказателства по делото Заверени копия
на удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, Заверено
копие на Протокол за използване на АТСС- TFR1M №611 от дата 07.11.22г. и
Протокол №1-13-22/04.08.22г. от проверка - използваната система за видеоконтрол е
била одобрена по реда на Закона за измерванията и притежава удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, като в НП е посочен само индивидуалният номер
на техническото средство, което съобразно данните в протокола за последващата
метрологична проверка съответства на типът одобрение средство за измерване. Като
системата за видеоконтрол е одобрена и проверена през месец август на 2022г., за
което е издаден посочения Протокол №1-13-22/04.08.22г. от проверка, като
периодичността на проверката на лазерни скоростомери е една година.
Използваната система за мобилен видеоконтрол TFR1M №611 е регистрирала
грешка при измерване на скоростта от 111 км/ч в рамките на 3 км/ч. За това и след
приспаднат толеранс от - 3%, е възприета като - 118км/ч. с установено - превишение
от 68км/ч. при допустима за населеното място от 50 км/ч, което приспадане е в
полза на нарушителя.
В допълнение съдът следва да посочи, че е приложен задължителния в случаите
на ползване на мобилна АТСС, Протокол рег.№ 967р -6238 от 07.11.22г. по чл.10, ал.1
от Наредба №8121з -532/2015г. на МВР, касаещ датата на нарушението - 04.11.22г.,
посредством който се установява мястото на извършване на контрола, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др.
По делото като писмено доказателство е представен снимков материал /л.13/.,
изготвен чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е
била засечена на 04.11.22г. в 15:18 часа, както и че регистрационния номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената превишена скорост е №
В********* от приложената справка за собственост на МПС е видно, че същото е
собственост на НИКОЙЛ-2 ЕООД с управител и представляващ настоящият
жалбоподател **********.
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражениетонаведено в
жалбата и в с.з., че неправилно е ангажирана отговорността на физическото лице -
**********.
Видно от съдържанието на съставеният АУАН, а и на обжалваното НП, в тях
изрично е посочено, че МПС - лек автомобил марка „*******“ модел „**********“,
с което се твърди да е реализирано нарушението за скорост е собственост на
НИКОЙЛ-2 ЕООД, с управител и представляващ настоящият жалбоподател
**********, същевременно от приложената по делото Справка за собственост на МПС
от ОД МВР Враца/л.24/ и копие от Свидетелство за регистрация част І /л.8/ е видно, че
именно това ЮЛ е собственик на автомобила към датата на нарушението - 04.11.22г.
Не се спори, и че жалбоподателя е управител на посоченото дружество към същият
момент, което се установява и от справката в Търговският Регистър/л.9, 27/.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, „когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
3

или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство“, тоест законодателя е предоставил на субектите по
чл.188 ал.1 и ал.2 от същия закон, процесуалната възможност да декларират в 7-
дневен срок, на кое лице са предоставили управлението на собствения си автомобил.
Логично декларирането на това обстоятелство, когато собствеността принадлежи на
юридическо лице, е предоставено на неговия представител по закон, а именно
управителя.
В случая настоящият жалбоподател ********** в качеството си на управител на
дружеството е посочил, че автомобила е служебен и се ползва от различни лица
служители във фирмата, поради което и е декларирал в нарочна декларация/л.17/ не
може да посочи кой от тях в конкретният ден е управлявал процесното МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, законодателят изрично е
предвидил, че санкцията за нарушение установено с автоматизираното техническо
средство, може да се наложи само и единствено на физическо лице и не се ограничава
до собственика на моторното превозно средства.
Субект на административната отговорност за нарушението по смисъла на
чл.21, ал.1, от ЗДвП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а
“водач” съгласно §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява пътно превозно
средство.
С оглед на това и предвид на естеството на самото административно нарушение,
състоящо се в неизпълнение на забраната за превишаване на стойностите за скорост на
движение при избиране скоростта на движение, извършител на същото може да бъде
единствено и само физическо лице.
В случая посочената норма на чл.188 ал.2 от ЗДвП не е била приложена
правилно от административнонаказващия орган независимо от позоваването на този
законов текст в приложената на /л.12/ Мотивирана резолюция, това е така, защото в
съдържанието на съставеният АУАН, а и на обжалваното НП е видно, че същите са
съставени на жалбоподателя **********, но не в качеството му на Управител на
„НИКОЙЛ - 2“ ЕООД, дружеството - собственик на автомобила, а само и единствено
в качеството му на физическо лице, като изрично е посочено, че нарушението е
извършено от него - като водач на МПС, обстоятелство, което не е доказано по
никакъв начин в това производство, т.е. жалбоподателя, е санкциониран, но не като
законен представител на ЮЛ собственик на процесното МПС. При това положение
АНО нее изпълнил задължението си да определи правилно субекта на
административното нарушение и след това да го санкционира по предвидения от
закона ред.
В хода на административното производство липсват доказателства да са били
извършвани, каквито и да било действия по установяване на конкретното физическо
лице водач на пътното превозно средство, нещо повече дори и тримата разпитани по
делото свидетели, не твърдят, че настоящият жалбоподател сочен за нарушител е бил
водач на процесният автомобил защото и самите те не са били очевидци на
извършеното нарушение.
Поради гореизложеното съдът приема, че обжалваното НП е издадено срещу
лице, което не може да бъде административнонаказателноотговорно в настоящия
случай.
Подобна неяснота относно субекта, чиято отговорност се ангажира със
съответния административен акт (електронен фиш или наказателно постановление)
4

винаги представлява съществено процесуално нарушение, имащо за последица
незаконосъобразност на акта.
Правилно е посочено и че съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН административната
отговорност е лична и че само в изключителни случай чл.24, ал.2 от ЗАНН,
предвижда че за административни нарушения, извършени при осъществяване на
дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците или
служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или
са допуснали да бъдат извършени.
Неправилното определяне на субектът на нарушението и съответно
носителят на административно - наказателната отговорност от своя страна е
довело и до друго нарушение на административно - производствените правила, а
именно довело е до неправилно определена и съответно наложена санкция на
наказаното лице.
В случая поради наличието на влязъл в сила по отношение на соченото за
нарушител физическо лице - ********** - ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К
№6106637 в срока по §6, т.33 от ДР на ЗДвП, вместо глоба в размера, посочен в
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, а именно 750 лв.,
за описаното в НП - нарушение на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП
са наложени две кумулативни наказания: глоба в размер на 1500 лева и лишаване
от правоуправление за срок от 3 месеца - тоест прието е, че настоящото деяние е
извършено при условията на повторност.
Казано с други думи неправилното определяне на субекта на нарушението е
довело до това, че с оглед предходната административна наказуемост на личността на
определения субект е довело до неправилно определяне на наказанието и в краен
резултат до неправилното му и некоректно завишаване в тежест на наказаното лице.
На следващо място твърди се още едно съществено нарушение на
административно - производствените правила изразило се в неточно описание на
мястото на извършване на нарушението, описано в НП, което ограничава правото на
защита на жалбоподателя. Видно е че и в АУАН и в НП, мястото на извършване на
нарушението е описано по един и същи начин, а именно: „…в населено място в
гр.Враца по ул.”Васил Кънчов”, до номер 2а, с посока на движение към
ул.Илинден..“
Видно от приложената разпечатка - карта на улиците на /л.20/ описаното място
на нарушение е несъответно, тъй като на посочената локация ул.”Васил Кънчов”, до
номер 2а, улиците ”Васил Кънчов”, и „Илинден“ са две успоредни една на друга
улици, които на посоченото място нямат пресечна точка и няма как посоката на
движение на процесното МПС да е както е написано - с посока на движение към
ул.Илинден“.
Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на АУАН
и НП липсата и/или некоректното му и неточно посочване води до нарушение на чл.42
т.3 пр.2 ЗАНН, касаеща изричното посочване на мястото на извършване на
нарушението в АУАН , но и на чл.42 т.4 от ЗАНН касаеща изричното посочване на
обстоятелствата касаещи извършване на нарушението, които са задължителни
реквизити съгласно ЗАНН и непосочването им винаги влече съществено нарушение на
процесуалните правила.
При това положение единственият възможен извод, е че направеното описание в
5

АУАН и НП не изпълва изискванията на закона, конкретно на чл.42 т.3 пр.2 и т.4 от
ЗАНН, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно посочване на място на
извършване на нарушението и описанието му и то при положение че фактическите
констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на доказване е на
административнонаказващият орган, чиито ангажирани гласни и писмени
доказателства не установяват по един безспорен и категоричен начин описаното
нарушение и факта на осъществяването му от соченото за нарушител лице.
Мястото на извършване на нарушението, като елемент от състава на
административното нарушение и като основен реквизит на НП следва да бъдат ясно и
конкретно посочено, по начин небудещ съмнение. Този реквизит неможе да бъде
извличан по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъде извличан
по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че
лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало, за
какво именно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не
може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
Липсата на конкретно посочени място на извършване на нарушението в НП, като
основен реквизит от същото, представлява съществено процесуално нарушение,
предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.
Едновременно с това, липсата на отразяване на мястото на извършване на
нарушението, наред с констатираните други нарушения посочени погоре водят и до
непълнота по отношение и на описанието на нарушението и на обстоятелствата,
при който е извършено, които пък са нарушения на чл.42 т.4 от ЗАНН и на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН.
На следващо място от свидетелските показания на актосъставителя и
свидетелите по АУАН не се установява безпротиворечиво твърдяното в
обстоятелствената част на АУАН и НП, а именно, че МПС на посочената датата, и час
е било управлявано от жалбоподател **********.
В случая не се спори, че жалбоподателят ********** е правоспособен водач на
МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при
управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21 ал.1 от ЗДвП, да избира
при движение в населено място определена скорост и спазва ограниченията за скорост
при управление на ППС.
Спорно е дали на процесната дата именно той е управлявал процесното МПС,
това е така защото при наличната доказателствена съвкупност е невъзможно да се
приеме, че от субективна страна, се касае за виновно извършено от него нарушение.
В конкретният случай в НП и в АУАН е следвала изрично да се посочи в какво
качество е наказан нарушителя, още повече че до колкото в съдебното
административнонаказателно производство съгл.чл.84 от ЗАНН се прилагат
разпоредбите на НПК относно производството пред съда, то и съдът намира, че при
издаването на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ е нарушен принципът на
чл.303 ал.1 от НПК, „Присъдата не може да почива на предположения“. Това
нарушава правото на защита на наказаното лице. НП има санкционираща функция,
6

подобно на постановена от съда присъда, поради което и не може да почива на
съмнения, а само на безспорно доказани факти, а такива доказателства по
настоящото дело за посоченото нарушение не се събраха.
По изложените съображения, приемайки, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснато съществени процесуални нарушения, както и
че не е доказано авторството на нарушението, настоящата инстанция счита, че
атакуваното НП следва да се отмени, а жалбата да се приеме за основателна.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на
разноски от страна на процесуалният представител на жалбоподателя, на основание
чл.63д, ал.1 ЗАНН, ОД на МВР - гр.Враца, сектор ПП- Враца, следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00лв.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0967-
002464 от 13.12.2022 г. на Началник група към ОД на МВР - гр.Враца, сектор ПП
Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.3 т.2 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението
си.

7

Номер на акта:	106
Дата:	7 март 2023 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20231420200035
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 януари 2023 г.

Решение по дело №35/2023 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите