№ 39
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110114736 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ,
заявени съответно в размер на 13 388,57 лв. за имуществени вреди и 15000 лв. –
неимуществени вреди.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. А.
С., ЕГН **********, срещу ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, БУЛСТАТ *********, с
която моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумите от:
13 388,57 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 09.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.10.2023
г., до окончателното плащане на сумата, и
15 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 09.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 09.10.2023
г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът Т. А. С., ЕГН **********, твърди, че заема длъжността „*****“ в
Наказателно отделение, Върховен касационен съд. Сочи, че на 09.10.2023 г., ходейки по
обичайния си път за работа, на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Александър
Стамболийски“ пропаднала в неравност, в резултат на което паднала върху пътното платно и
претърпяла злополука. Впоследствие ответникът провел разследване на настъпилата
злополука, за което бил издаден протокол за трудова злополука № 3/13.10.2023 г., и с
декларация за трудова злополука № 3/13.10.2023 г. декларирал същата злополука пред ТП на
НОИ - гр. София. С разпореждане № 33570/16.10.2023 г. на длъжностното лице на ТП на
1
НОИ - гр. София злополуката на ищцата е определена за трудова, по смисъла на чл. 55, ал. 2
КСО, като актът не бил обжалван, поради което е влязъл в сила. Поддържа се, че в резултат
на трудовата злополука ищцата е получила счупване на горния край на раменната кост на
лявата ръка, което довело до временната й неработоспособност за периода от 74 дни. За
времето на временна неработоспособност бил издаден болничен лист, с който бил разрешен
отпуск на ищцата до 21.12.2023 г. Тъй като в този период не се възстановила напълно,
подала молба за ползване на платен годишен отпуск до 29.02.2024 г. включително. Твърди,
че в резултат на трудовата злополука претърпяла имуществени и неимуществени вреди, част
от които били обезщетение по застраховка за риска „трудова злополука“, а за останалата -
поканила ответника да заплати доброволно обезщетение по чл. 200 КТ. В отговор
ответникът изложил становище, че размерът на неимуществените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост. По отношение на имуществените вреди също не
постигнали съгласие относно размера на обезщетението. Ищцата твърди и счита, че
имуществените й вреди се равняват на разликата между полученото обезщетение за
временна неработоспособност от НОИ и брутното трудово възнаграждение за този период,
което би получил служителят, ако бе здрав и ходел на работа. Излага се също, че между
страните няма спор по отношение размера на БТВ, за периода, през който ищеца е ползвал
отпуск, поради временна неработоспособност, възлизащ на сумата от 9679,60 лв. на месец. В
тази връзка се твърди, че за месец октомври, съобразно броя работни дни и определеното за
тях средно дневното БТВ, й се дължат 6556,39 лв., за месец ноември - цялата брутна
работна заплата от 9679,60 лв., а за месец декември, съответно 8066,25 лв., също
пропорционално на работните дни за този месец. През този период ищецът твърди, че е
получил обезщетение за временна неработоспособност от НОИ в размер на 7551,29 лв.
Поддържа, че разликата между трудовото възнаграждение, което би получила, ако бе здрава
и полагала реално труд, и полученото обезщетение за временна неработоспособност, възлиза
на сумата от 16 750,95 лв. Сочи, че ответникът не е оспорил посочените суми като размер,
но е категоризирал обезщетението като облагаемо, поради характера му на пропусната полза
и е предложил да изплати намален размер на обезщетението, след облагането на същото с
ДОД в размер на 10 % или 2522,56 лв. Ищцата поддържа, че обезщетението по чл. 200 КТ,
съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 ЗДДФЛ е необлагаем доход, с оглед което ответникът неправилно
определял размера на дължимото й се обезщетение за претърпените имуществени вреди, в
частност тези за пропуснатата полза. По отношение претенцията за неимуществени вреди
ищцата излага твърдения, че непосредствено след злополуката изпитвала силни болки,
продължили и през целия период на имобилизация от 50 дни. Посочва, че била проведена
физиотерапия и рехабилитация, включваща процедура за раздвижване на ръката, а
впоследствие и за възстановяване обема на движение, като процедурите били съпроведени
също с интензивни и продължителни болки. Поддържа, че в периода на имобилизация е
била в затруднение да извършва ежедневните си дейности по задоволяване на лични
потребности, и е трябвало да разчита на чужда помощ. Наложило се да пропусне културни
събития, попадащи в сферата на ежедневните й интереси, както и да прекъсне социалните
си контакти с приятелския кръг, тъй като изпитвала неудобство от постоянното повтаряне на
2
случая при който пострадала, а и не искала да се връща непрекъснато към този спомен.
Изпитала неудобства и поради наложилото се реорганизиране на служебните й
ангажименти. Твърди, че и към датата на подаване на исковата молба продължава да изпитва
физическа болка. Посочва, че от застрахователя „Животозасрахователен институт“ АД й
било определено и изплатено обезщетение в размер на 3 362,38 лв. Моли за уважаване на
предявените исковете, в заявените от нея размери. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът е ангажирал относими и допустими доказателства и е посочил такива
доказателствени средства, които са били допуснати и съответно събрани в хода на
производството, в т.ч. изслушване на свидетелски показания и заключение по СМЕ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, БУЛСТАТ
*********, подава отговор на исковата молба, чрез съдебен помощник З.Д., с който оспорва
исковете като частично неоснователни. Признава фактите относно наличието на трудова
злополука, съответстваща на описаното в ИМ. Твърди, че ищцата е поискала извънсъдебно
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 338,57 лв. и за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 09.10.2023 г. до
окончателното плащане на сумите, на което Председателят на ВКС е отговорил със
становище, с което е приел искането за заплащане на обезщетения за основателно, като в
частта за дължимото се обезщетение за имуществени вреди счел същото за частично
основателно до размер от 10 865,42 лв., като предложил за тази сума да бъде сключено
извънсъдебно споразумение между страните и да бъде изплатено веднага на ищеца. По
отношение на обезщетението за неимуществени вреди *** счел, че същото трябва да се
определи от съда по справедливост, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, а не той еднолично
да го определя/респ. да се съгласи с предложеното от ищеца такова. Твърди се, че страните
не са стигнали до споразумение, тъй като ищецът не приел предложеното му по-ниско по
размер обезщетение за имуществените вреди, поради което и било образувано настоящото
исково производство. Ответникът не оспорва исковата претенция за имуществени вреди до
размера на 10 865,42 лв., като моли до тази сума искът да бъде уважен. Поддържа, че в
практиката на ВКС е прието, че върху изплатеното обезщетение работодателят/ съдебният
изпълнител следва да удържи дължимия данък, доколкото по същество същото е такова за
пропуснати ползи. По отношение размера на исковата претенция за неимуществени вреди
прави възражение, че е прекомерно завишен, с оглед съдебната практика по подобни казуси.
Сочи, че получената травма не е наложила болнично лечение, счупването не е изисквало
непосредствена оперативна интервенция, нито последващо болнично лечение,
възстановителният период бил сравнително кратък - 2 месеца и половина и няма видими
трайни неблагоприяни последици за ищеца.
Съдът като обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от
ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.200, ал.1 от КТ:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни
3
предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото;
2.професионално заболяване или трудова злополука, установена по съответния
административен ред – след 2000г. /както е в настоящия случай/; 3/ причинена временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 4/ вреда –
имуществена и/или неимуществена и 5/ причинна връзка между професионалното
заболяване или трудовата злополука, и вредата.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК
по делото са обявени следните обстоятелства: съществувало между страните трудово
правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността „*****“ в Наказателна колегия
на Върховен касационен съд, по време на изпълнението на което, на 09.10.2023 г. ищецът,
ходейки по обичайния си път за работа, на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул.
„Александър Стамболийски“ пропаднал в неравност, в резултат на което паднал върху
пътното платно и претърпял злополука. Ответникът провел разследване на настъпилата
злополука, за което бил издаден протокол за трудова злополука № 3/13.10.2023 г., и с
декларация за трудова злополука № 3/13.10.2023 г. декларирал настъпилата злополука пред
ТП на НОИ- гр. София. С разпореждане № 33570/16.10.2023 г. на длъжностното лице на ТП
на НОИ- гр. София злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, като
актът не бил обжалван, поради което е влязъл в сила. Страните не спорят също, че брутното
трудово възнаграждение на ищеца, за периода, през който е ползван отпуск, поради
временна неработоспособност, възлиза в размер на 9 679,60 лв./месец, през който период
ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност от НОИ в общ размер на 7
551,29 лв. Застрахователят е определил и изплатил обезщетение в размер на 3362,38 лв.
Ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно плащане на обезщетение за
имуществени вреди и за неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесната
злополука. В отговор ответникът изложил становище, че размерът на неимуществените
вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. По отношение на имуществените
вреди също не постигнали съгласие относно размера на обезщетението, тъй като страните
имали различно виждане по въпроса дали дължимото се на ищеца обезщетение за
претърпените имуществени вреди, представляващо разликата между брутното трудово
възнаграждение, което би получил, ако е здрав и се явява на работа, и полученото
обезщетение за временна неработоспособност от НОИ, е облагаем или необлагаем доход, т.е.
по приложението на относимите разпоредби - чл.13, ал.1, т.13 или чл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ.
В тази връзка, ответникът не оспорва, а признава за основателна исковата претенция за
имуществени вреди до размера на 10 865,42 лв.
Считано от 01.01.2000г. с приемането на КСО /Кодекса за социално осигуряване/ е
регламентиран реда за установяване на трудова злополука, с разпоредбите на чл.55 – чл.60
от КСО. Проведена административна процедура за установяване на трудовата злополука и
приемането й за такава, с нарочен акт от съответното длъжностно лице, се явява
положителна предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на работодателя по
реда на чл.200 от КТ. По делото са събрани доказателства, а и е обявено за безспорно, че
4
претърпяната от ищцата С. злополука на 09.10.2023 г. има характеристиките на трудова
злополука, което обстоятелство е надлежно признато и удостоверено в приетото по делото
Разпореждане № 33570/16.10.2023 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ - гр. София
Не е спорен факт между страните, а и се установява от приетите като доказателства
по делото болнични листове, както и от разпита на свидетелите и заключението по СМЕ, че
след злополуката ищцата е била във временна неработоспособност, като ползвала болнични
за периода 09.10.2023г. – 21.12.2023г. – общо 74 дни.
Приетото без възражения от страните заключение по СМЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно, обективно и кореспондиращо със събраните писмени и гласни
доказателства, също установява, че при инцидента от 09.10.2023 г. на ищцата Т. С. са
причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на раменната кост на лявата
ръка в горния (раменния) й край, която травма на лявата ръка реализира медико -
биологичния признак трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период
по-голям от 30 дни.
От приложената медицинска документация, както и вещото лице е констатирало, се
установява, че по отношение на счупването на раменната кост на лявата ръка на
пострадалата, е приложено типично лечение чрез обездвижване чрез ортеза (медицинско
изделие за фиксиране на крайника в правилна анатомична позиция и неговата
имобилизация) за период от 45 дни. Травмата била съпътствана с характерната клинична
картина - болка, отток, затруднени движения, поради което била предписана обичайната
терапия с хранителна добавка „Профлексон“ (активни съставки: глюкозамин, МСМ,
босвелия, манган) и с наложило провеждане на физиотерапевтическа рехабилитация на
увредения крайник от началото на декември 2023 г. до 18.01.2024 г., с цел възстановяване
пълния обем на движение на счупения крайник.
Вещото лице по СМЕ е заключило още, че прогнозата за възстановяване при този вид
травма на горен крайник е добра, счупването обичайно зараства напълно за 6-8 седмици,
като ремоделирането на костта продължава с месеци, но от друга страна поради голямата
функционална натовареност на ръцете в ежедневния живот и в професионалната дейност на
ищеца, се свързва с продължаващи, макар и непостоянни болки, както при покой, така и при
физическо усилие, водещи до ограничение в обема движения в най-близката до счупването
на костта става, в конкретния случай това е лявата раменна става, като тези оплаквания и
дефицит на движенията често остават с години, дори завинаги. Вероятността болките и
затрудненията в движенията на засегнатия крайник да изчезнат изцяло са практически
малки, особено при наличие на предразполагащи за това фактори - по-дълго натоварване на
травмираната ръка, при промяна на климатичните фактори в посока повишаване на влагата
в атмосферния въздух, и намаление на температурата на околната среда, което се
потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел К. С., съпруг на ищеца.
От показанията на последния се установява също, че ищцата е изпитвала силни и
постоянни болки, не само при инцидента и до имобилизацията, но дори в легнало
положение, при покой. Всяко движение било свързано с увеличаване на болката. Дори през
нощта всяко несъзнателно движение за промяна в позата на тялото било свързано с болки и
водело до събуждане и нарушаване на съня. Наложило се цялостна реорганизация на бита на
семейството, както и промяна в ежедневните грижи за лична хигиена, обличане, хранене,
по-голяма част от които били поети от св. С. /в т.ч. къпане на ищцата/, като човека, който
бил непосредствено и ежедневно до ищеца като нейн съпруг. Макар да била увредена лявата
ръка, оказало се, че невъзможността за служене с нея е също толкова неприятно и
5
затрудняващо ежедневието, колкото и водещата дясна ръка.
Според свидетеля и през следващият етап от лечението, по време на проведената
рехабилитация и изпълняваните при нея упражнения, ищцата също изпитвала силни болки и
неудобства, обусловени от продължителното обездвижването на ръката, отпадане на
мускулния тонус и затруднения на ставите през периода на имобилизация.
Свидетелят споделя също, че травмата довела до съществени промени в начина на
живот на семейството на ищцата, което също допринесло последната да изпитва неудобства,
по-големи от обичайните и страдания. Ищцата се измъчвала, че не може да извършва
обичайните си домакински задължения, тъй като св. С., колкото и да се стараел не успявал
да постигне желания от нея ефект /в подреждането, гладенето, сгъването, почистването на
дома/, с оглед нейния перфекционизъм, което й причинявало допълнителен дискомфорт и
раздразнение. Злополуката довела също до рязко прекратяване на социалния и културен
живот на ищцата, като същата не успяла да посети филмов фестивал, за който се подготвяла
отдавна и вече имала закупени билети за около 10-тина прожекции и който съвпаднал с
периода на възстановяване, съпроводен с първоначалните силни болки. Ищцата прекратила
също и срещите си с близки и приятели, тъй като от една страна се затруднявала
продължително време да стои седнала, в една поза и опитвайки се да прикрива болките си, а
от друга страна не искала да се връща постоянно към спомена за инцидента и отново и
отново да разказва за случилото се. Това е наложило няколко месеца изолация от социалната
й среда, което също е предизвикало негативни емоции.
През възстановителния период, първо поради изпитваните силни болки от счупването,
а след това поради провежданата рехабилитация и физиотерапия, на ищцата се наложило да
отмени и някой планирани пътувания, в т.ч. в чужбина, за Коледа и Нова година при
дъщерята на семейството. Това допълнително довело до негативни преживявания и емоции,
раздразнение и гняв.
В показанията си св. С. твърди също, че по време на възстановителния период, ищцата
изпитвала страх при слизане по стълби, при движение навън и опасенията й от ново падане,
което наложило същата да бъде дълго време придружавана и придържана от друг човек.
Не на последно място, според св. С., ищцата изпитала негативни емоции и
разочарование от отношението на работодателя, в лицето на ***, или по-точно от липсата на
такова. Видно от показанията на свидетеля, със ***** * ги свързвало дългогодишно
познанство, още от студентските години, като липсата на каквото и да било внимание и
отношение към травмата и състоянието на ищцата, разочаровало дълбоко последната.
Свидетелят споделя също, че пълното възстановяване на ищцата, или поне докато се
върне пълноценно на работа й е отнело 6 месеца, в част от който период същата е ползвала и
платен отпуск, тъй като все още не се чувствала готова да се върне на работа и да разчита на
лявата си ръка на 100 процента. Носенето на ортезата продължило 5 месеца, което колкото и
да спомагало възстановяването, толкова причинявало и неудобства в ежедневието на
ищцата. Силните интензивни болки продължили поне два месеца, което наложило приема на
6
обезболяващи в този период.
Съдът дава вяра на показанията на св. С., като прецени същите в светлината на разп. на
чл.172 от ГПК и отчете тяхната евентуално заинтересованост, с оглед близките отношения
между ищцата и свидетеля /съпрузи/, като ги намира за логични, ясни, добросъвестно
дадени, като базирани на преки и непосредствени впечатления, които обективно отразяват
личните възприятия на свидетеля по отношение на претърпените от ищцата негативни
емоции и страдания от травмата, и свързаните с възстановяването й ежедневни затруднения.
Най-после показанията на този свидетел не се опровергават от другите събрани по делото
доказателства.
Описаните по-горе негативни състояние и преживявания на ищцата, изпитаните
болки и страдания от травматичното увреждане на ръката, съставляват безспорно
неимуществени вреди за нея, които няма спор, че са в причинна връзка с претърпяната на
09.10.2023 г. трудова злополука, тъй като са пряка и непосредствена последица от нея.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че през периода на
отпуск , поради временна нетрудоспособност, ищцата е получила обезщетения от
НОИ в общ размер на 7 551,29 лв., което не се оспорва от ответника. По образуваната по
нейно заявление пък Щета № *********** пред „Животозастрахователен институт“ АД,
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 362, 38 лв.
Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е гаранционно-обезпечителна и не
предполага вина т.е. работодателят отговаря имуществено независимо дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването на трудовата злополука.
От съвкупния анализ на посочените и обсъдени по-горе доказателства, съдът намира,
че по делото се установява наличието на всички предпоставки за възникване в тежест на
ответника на задължение по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на причинените на ищеца С.
имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки,
страдания и посттравматичен стрес, резултат от претърпяната от нея трудова злополука на
09.10.2023 г.
С ангажираните доказателства, ищцата проведе успешно доказване на възложените й в
доказателствена тежест факти, като по делото съдът приема за безспорно установено, в т.ч. с
обявените за безспорни между страните факти и обстоятелства, че по време на
съществуващо към 09.10.2023 г. трудово правоотношение между страните, на посочената
дата ищеца е претърпяла инцидент, признат по установения в КСО ред за трудова
злополука, при която е получила травматично увреждане – счупване на лявата ръка,
причинило й силни болки и страдания в продължение на почти два месеца, както и
негативни емоции, стрес и ежедневни битови неудобства в продължение на почти 5 месеца,
в който период е протекло възстановяването й, до връщането й на работа. В периода на
временна нетрудоспособност, ищцата била лишена от получаваното от нея трудово
възнаграждение, възлизащо в брутен размер на 9679,60 лв. при пълен отработен месец или
за целия период на временна нетрудоспособност от 74 дни, БТВ в общ размер на 24 302, 24
лв.
7
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице
за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от
вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички
доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени
тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта
трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е
абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на
съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент.
Налице е формирана и безпротиворечива практика на ВКС, съгласно която справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и
неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не
само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за същите има паричен израз, поради
което всякога се явява определяемо и от икономическа конюнктура в страната, една от
проявните форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата е и
нивото на инфлация. /в т.см. Определение № 732 /20.02.2024 г. на ВКС, 4 г.о.; Решение №
28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение № 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС,
Решение № 0213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по
н. д. № 695/1999 г. ІІ НО).
В настоящия случай съдът взе предвид възрастта на ищцата към датата на
злополуката /59 г./, продължителността на възстановителния период /почти пет месеца, от
които 2 месеца ползван отпуск, поради временна нетрудоспособност до 21.12.2023 г. и 2
месеца ползван платен годишен отпуск до 29.02.2024 г. до връщането й на работа/, пълното
възстановяване на работоспособността, но и прогнозата на медицинската експертиза за
възможността да изпитва болки до края на живота си при определени климатични условия и
натоварвания. За съда е и служебно известно, че голяма част от работния процес на ищеца
/която е *****/ преминава пред компютър и е свързан с натоварване на двете ръце при
постановяване на съдебните актове, т.е. налице са условия увредената при злополуката ръка
да бъде ежедневно натоварвана, с редки и кратки периоди на покой, което допълнително ще
води до изпитване на болки в увредената става и занапред. Следва да се отчете също и вида
8
на травмата /счупването, както и че не се е наложило открито оперативно наместване на
счупената става, а единствено продължително обездвижване на ръката, посредством
медицинско изделие, т.нар. „ортеза“, което е спестило на ищцата допълнителни болки и
страдания от минимум две оперативни намеси – за поставяне на импланти и съответно
тяхното отстраняване след определен период от време. От показанията на разпитания
свидетел /съпруг на ищцата/ се установиха и негативните ефекти от претърпяната злополука
в ежедневието на ищеца, прекъсване на контактите с колеги и приятели за известен период
от време, невъзможност за посещение на културни събития и за пътувания в страната и
чужбина, които неминуемо са се отразили зле както върху психическото състояние на
ищеца, така и върху ритъма й на живот. Безспорно се е променил дневния й ред, като се
наложила реорганизация в домакинството както на обичайните ежедневни задължения на
съпрузите, в частност тези на ищеца, така и на нейните навици, хобита и свободно време.
Тук следва да се отбележи, че принципно счупването на лявата ръка, не е пречка за
посещения на кино, среща с приятели, излизания извън дома и пътувания. Но в случая
негативния ефект от травмата върху психиката на ищеца, е водещия при преценка за
неприятните изживявания и негативни емоции на ищеца, стреса и дискомфорт, които е
изпитвала в резултат на това травматично увреждане.
В заключение, съобразявайки вида на конкретното увреждане, периода на лечение и
възстановяване, медицинската прогноза, че болките могат да останат и до края на живота на
ищцата, преживените страх, стрес, болки, страдание, негативни емоции от ежедневните
трудности и чувство на гняв, безпомощност и неудовлетвореност, при съблюдаване на
измененията в икономическото състояние на страната и стандарта на живот в последните
години, в частност периода за който се претендира обезщетението, и при спазване принципа
на справедливостта, установен в разп. на чл.52 от ЗЗД, и практиката на съдилищата при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в случаи, идентични с
претърпяната от ищеца травма, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, резултат от трудовата злополука от
09.10.2023 г., възлиза на претендираната сума от 15 000 лв., която следва да се присъди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.10.2023 г. до датата на изплащане
на обезщетението. /Решение № 1442 гр. София, 07/02/2020 г. на САС и др.; Решение № 4720
от 7.08.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13728/2023 г. и др./.
По размера на обезщетението за имуществени вреди, на осн. чл. 200, ал.3 КТ,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 200, ал.3 КТ, работодателят отговаря за причинените вреди, които
възлизат на разликата между получаваното от работника възнаграждение и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване.
От допуснатите и събрани по делото от доказателства се установява по безспорен
начин, че в следствие на злополуката, ищецът е загубил възможността да извършва активна
трудова дейност, респективно да получава трудово възнаграждение за периода от настъпване
на злополуката - 09.10.2023 г. до 21.12.2023 г., в резултат на полученото при трудовата
9
злополука травматично увреждане, в който период е била временно нетрудоспособна /за
периода са издавани последователно болнични листа № *********/09.10.2023 г., №
************ и №Е ***********/ или общо за 74 дни.
За този период е установено по делото, че ищеца е получила обезщетение за временна
неработоспособност от НОИ в размер на 7551,29 лв.
По делото няма спор между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че ищеца е получавала преди злополуката БТВ в размер на 9679,60 лв. на месец. При
определяне на обезщетението следва да се вземе предвид разликата между трудовото
възнаграждение, което би получил ищеца, ако не беше претърпял трудова злополука и
полученото обезщетение по КСО. В случая за времето на временната неработоспособност от
общо 74 дни, в периода от 09.10.2023 г. до 21.12.2023 г., ищцата е щяла да получи БТВ в
размер на 24302,24 лв. /определено въз основа на работните дни във всеки от месеците
октомври, ноември и декември за посочения период/, от която сума следва да се приспадне
полученото обезщетение от НОИ в размер на 7551, 29 лв. и така се формира размера на
имуществената вреда за ищеца, имаща характер на пропусната полза, която е резултат от
претърпяната от нея трудова злополука. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ
определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено с получено застрахователно
обезщетение. Безспорно от това обезщетение следва да се приспадне и полученото от ищеца
застрахователно такова, в установен по делото размер от 3362,38 лв., на осн. чл.200, ал.4 от
КТ.
Крайният размер на дължимото се на ищеца обезщетение по чл.200, ал.3 от КТ възлиза
на претендираната от ищеца сума от 13 388, 57 лв. Посочената сума имаща характер на
пропусната полза за ищеца се формира от неполученото трудово възнаграждение. С това
ищеца се е обеднил реално в резултат на невъзможността да полага труд по трудовото си
правоотношение, която невъзможност е причинена именно от трудовата злополука и
обусловена от състоянието му на временна нетрудоспособност. Поради това тази вреда
подлежи на обезщетяване от работодателя в установения размер.
По спорния между страните въпрос относно дължимостта на обезщетението в брутен
или нетен размер, след приспадане на дължимия ДОД, съдът счита:
Дължимото обезщетение следва да бъде изчислено на база брутното трудово
възнаграждение на ищеца, което той би следвало да получи за периода от 09.10.2023 г.-
21.12.2023 г. В конкретния случай и при определяне на дължимото обезщетение по чл. 200
от КТ, нетното трудово възнаграждение не може и не следва да бъде базата за определяне на
размера на претърпените вреди, като този извод следва от нормата на чл. 24, ал.2, т.8 от
ЗДДФЛ, чл. 1, ал.8, т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху
които се правят осигурителни вноски, съгласно които върху обезщетението по чл. 200 от КТ
не се дължат данъци и осигуровки.
Такава е и задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение №
258 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 81/2013 г., IV го, ГК. и Решение № 335 от 10.01.2012 г.
10
на ВКС по гр.д.№ 1230/2010 г., IV го, ГК. Според същото решение на ВКС постановено по
реда на чл. 290 от ГПК,обезщетението следва да се определи на базата на брутното трудово
възнаграждение, дължимо през исковия период за длъжността, упражняването на която от
ищеца е довело до увреждането на здравето му, а не на базата на чистото
възнаграждение/след приспадането на дължимите данъци и осигурителни вноски/. Като
постановено по реда на чл. 290 ГПК това решение е задължително за съдилищата. В
практиката на ВКС, обективирана в решение № 335/10.01.2012 по гр. д. № 1230/2010 г., IV г.
о., е прието, че определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ за пропусната полза
се извършва на базата на брутното трудово възнаграждение, без приспаднати от него данък
по ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване, доколкото данъците и
вноските за социално осигуряване са в тежест на работника/служителя, определят се на
базата на брутното му трудово възнаграждение /като сбор от основното и допълнителните
възнаграждения с постоянен характер/ и се удържат от него, но едва при плащането му.
Даденото разрешение се възприема и от настоящия съдебен състав. От значение при
изчисляване на дължимото обезщетение на пострадалия за причинените му имуществени
вреди от непозволено увреждане, като разлика между трудовото възнаграждение, което би
получавал на длъжността, която би заемал, ако беше здрав, и получаваната пенсия, е
размерът на брутното трудово възнаграждение, а не нетното такова.
Съдът не счита за неоснователно становището на ответника, че обезщетението по
чл.200, ал.3 от КТ, което се претендира от ищеца в случая и което има характер на
пропусната полза, е изключено от необлагаемия доход, съгласно чл.13, т.13, пр.2 от ЗДДФЛ.
Напротив, както и ответника е изложил в ОИМ, изплащането на това обезщетение в брутен
размер действително би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като в случай,
че ищеца е полагал труд в този период, то фактически полученото от него трудово
възнаграждение би било именно обложеното с ДОД, начислено БТВ. Въпросът обаче за
нормативно предвидените удръжки от трудовото възнаграждение, за сметка на служителя е
въпрос, който касае данъчното третиране на присъденото обезщетение, а не неговото
признаване/присъждане от съда и в този смисъл, това не е въпрос на решението и
присъждането му при предявен иск по чл.200, ал.3 от КТ, а на неговото изпълнение.
Противно на изложеното от ищеца, съдът не счита, че разпоредбата на чл.24, ал.8, пр.1 от
ЗДДФЛ е в противоречие с нормата на чл.13, т.13, пр.2 от същия закон. Разпоредбата на
чл.24, ал.1 от цитирания закон предвижда, че облагаемият доход от трудови правоотношения
е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от
работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
Нормата на чл.24, ал.2, т.8, пр.1 от ЗДДФЛ пък изключва от облагаемите доходи
обезщетението по чл.200 от КТ. Тук законодателят има предвид единствено
обезщетенията, които са пряка вреда от трудова злополука или професионално заболяване,
причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт, но не и обезщетението,
което има характер на пропусната полза, каквото е и претендираното от ищцата в
производството. Необлагаеми, по смисъла на разп. на чл.24, ал.2, т.8, пр.1 от ЗДДФЛ са
обезщетението за неимуществените вреди, резултат от трудовата злополука, което в случая
11
съдът присъжда в размер на 15 000 лв., и евентуално обезщетението за имуществени вреди,
пряка последица от злополуката, ако ищеца бе предявил такъв иск, представляващи напр.
разходи по лечението и възстановяването от увреждането. Такъв иск ищеца изрично заявява,
че не предявява.
Следователно, крайният извод на съда в производството е, че предявените от ищеца
искове по чл.200 от КТ за претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени
вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от 09.10.2023 г., са основателни и
доказани по размер и следва да се уважат изцяло, както са предявени.
Относно разноските по производството:
Предвид изхода на делото, направеното изрично искане от страна на ищеца и
разпоредбата на чл.78, ал.1 от КТ, на ищеца следва да бъдат присъдени изцяло сторените в
производство разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за
заплащането му /ДПЗС от 28.02.2024 г. сключен между ищеца и пълномощника му/.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на СРС върху
уважения размер на исковете, държавна такса в размер на общо 1135,54 лв., както и
съответстващата се на уважената част от исковете, част от разноските за възнаграждението
на вещото лице или сумата от 300,00 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от *** * да заплати на
Т. А. С., ЕГН **********, на осн. чл.200, ал.1 и ал.3 вр. с ал.4 от КТ сумите:
15 000,00 лв. /Петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, в резултат на трудова злополука,
настъпила на 09.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 09.10.2023
г., до окончателното плащане на сумата;
13 388, 57 лв. /Тринадесет хиляди триста осемдесет и осем лева и петдесет и седем ст./
представляваща имуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на
09.10.2023 г., съставляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, което
ищеца би получила, ако бе здрава и полагаше труд по трудовото правоотношение (от
24302,24 лв.), и изплатените от НОИ обезщетения за безработица поради, временна
неработоспособност в периода от 09.10.2023 г. до 21.12.2023 г. (от 7551,29 лв.) и изплатеното
застрахователно обезщетение от застрахователя по сключения от работодателя договор за
застраховка „Злополука“ (от 3 362,38 лв. ) , ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 09.10.2023 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от *** * да заплати на
Т. А. С., ЕГН **********, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски
12
размер на 1000лв. /Хиляда лева/.
ОСЪЖДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от *** *, на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК,да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 1135,54 лв.
/Хиляда сто тридесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща дължима
държавна такса върху уважените размери на исковете, както и съответстващата се на
уважената част от исковете, част от направените от бюджета на съда разноски за
производството в размер на 300 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Софийски градски съд.
На осн. чл.7, ал.2 от ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13