Определение по дело №205/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от П. Т. З. от гр. Димитровград, подадена чрез пълномощник – адв. Б. Б. от АК-Хасково, против разпоредбата на т.1, подточка 1.1 от Приложение № 19 към чл. 43 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък.

По изложени в жалбата съображения се иска обявяване на оспорената разпоредба за нищожна, алтернативно – отмяната й като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

За да обоснове правния си интерес от оспорването, жалбоподателят твърди, че се интересувал от историята на България, от изчезналия език на траките и от неразчетени надписи с гръцки букви, като този от златния пръстен от с. Езерово, община Първомай, плочата от Кьолмен и др., При посещението си на О. М. „ Искра“ гр. Казанлък бил заплатил цената от 8 лв. за входен билет за посещение на музея с Фактура №15404/10.1.2024г., за което си бил и поставил и печат в т.91 от книжката му: „Опознай България-100 национални туристически обекта" .Твърди, че музеят в гр. Казанлък бил изключително богат и не можел да го разгледа за ден-два, поради което щял да го посети отново. Освен това имал желание да посети и множеството експозиции към същия музей: „Казанлъшка гробница", „Гробница Севт III", „Светицата“ и др. С оглед на това смята, че е засегнат от оспорената разпоредба пряко, лично и непосредствено, тъй като културата е дефинирана като понятие от ЮНЕСКО и достъпът до нея е основно човешко право, защитено от нормата на чл. 54 от Конституцията на Република България, според която всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура, и повелята на чл. 186 от Закона за културното наследство (ал. 1: „Музеите осигуряват дни и часове за посещение, съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители, както и в изпълнение на противоепидемични мерки, определени със закон или въведени с акт на държавен орган“; ал. 2: „Музеят публично обявява дните и часовете за посещение“; ал. 3: „Музеите осигуряват подходящи условия за достъп до музейните експозиции на хора с увреждания“), както и от разпоредбите на Наредба № 4 от 08.10.2013 г. за условията и реда за представяне на културни ценности. Релевира доводи,че правният интерес от обжалване на оспорената част не бил обвързан с привръзка към територията на община Казанлък като адресна регистрация, месторабота и др.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя за наличието на правен интерес от оспорването и представените от него доказателства в тази насока, включително цитираните в жалбата му съдебни решения, намира за установено следното:

Според чл. 186 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

По смисъла на чл. 120, ал. 2 КРБ "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. От посочената разпоредба на чл. 186,ал.1 от АПК следва да се направи извод, че АПК изисква оспорващият нормативен акт да докаже пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването с териториален обхват за същото населено място, какъвто е случаят – оспорената разпоредба т.1, подточка 1.1.от приложение № 19 към чл. 43 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. К. се определя цена на входните билети за посещение постоянната експозиция и зала „Трезор“ в общински музей „Искра“ Казанлък в атакуваната й част въвежда цени на входни билети за възрастни за музей с местен характер, а жалбоподателят обаче е физическо лице – жител на гр. Димитровград, община Хасково, като сочените от него обстоятелства за правния му интерес от оспорването и представените от него доказателства в тази насока не установяват трайната му фактическа връзка с териториалната административна единица, за която действа оспорената разпоредба. Липсата на постоянен и настоящ адрес, както и на други центрове на интереси – например месторабота, място на обучение, бизнес дейност и т.н. на жалбоподателя в община Казанлък навеждат на обратен извод, а именно – на инцидентност и епизодичност на взаимоотношенията. В този смисъл Определение № 5392 от 06.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2022 г. – VII о., Определение № 9531 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2021 г. – VIII о., Решение № 15114 от 07.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2018 г. – III о., Решение № 7002 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13369/2017 г. – III о., Определение № 267 от 09.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13331/2017 г. – I о., и др.

Жалбоподателят не е показал реално засягане на негови прави и законни интереси. Представянето на фактура за закупен билет за посещение на ИМ „ Искра“ – Казанлък с приложен касов бон и фактура за подпечатване на книжка от лице с постоянен адрес извън Казанлък не може да обуслови наличието на пряк и непосредствен интерес от оспорването. Твърдението на жалбоподателя за влечението към историята и за желанието да посети и други музей в гр. Казанлък не доказа, че той пребивава достатъчно дълго време в гр. Казанлък. Посещението на музея е изолирано и епизодично, целящо единствено създаване на условия за обосновка на евентуален правен интерес от оспорване на подзаконови нормативни актове и реализация на доходи от това начинание.

В случая служебно известно е на съда, че П. З. Т. е завел дела със същия предмет – оспорване на цените на входните билите за посещението на музеите на територията на цялата страна.

Поради което следва да се приеме, че заплащането на цена на входен билет за посещение на ИМ „Искра“ гр. Казанлък е направено за целите на оспорването, което противоречи на понятието „правомерност“ при доказване на лична и обоснована заинтересованост от оспорването по чл. 186 ,ал.1 от АПК, определена с Решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к.д.№ 11/2006г.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е налице пряк и непосредствен интерес от оспорването, с което е сезиран, поради което жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора – I състав, на основание чл.159, т. 4 във връзка с чл. 196 от АПК

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. Т. З., [ЕГН], от гр. Димитровград, [улица], вх. Б, ет. 7, ап. 21, подадена чрез пълномощник – адв. Б. Б. от АК-Хасково, против разпоредбата на разпоредбата на т.1, подточка 1.1 от Приложение № 19 към чл. 43 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси на територията на Община Казанлък, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 205/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя и ответника – Общински съвет Казанлък, с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, ведно с препис от него, пред Върховния административен съд.