О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/…………………………….2016г., гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември 2016 година в състав:
СЪДИЯ:
М. Иванова – Даскалова
като разгледа адм.дело №3122
по описа за 2015г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано в Административен съд – Варна
по постъпила с
вх.16983/2015г. искова молба на К.С.Р. срещу ГД“Изпълнение на
наказанията“ с цена 50 500лева, с която са предявени искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за
защита от дискриминация, чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация и
чл.128 ал.1 т.5 от АПК. Ищецът твърди, че изтърпява наказание доживотен затвор
в Затвора Варна. Сочи, че е неравностойно третиран по смисъла на чл.37 от
ЗЗДискр. на основа признаците в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. от ответника - ГД“Изпълнение
на наказанията“, който чрез Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ към
Министерство на правосъдието осигурил само един работещ магазин в Затвора. На
тази лавка се предоставяли стоки с по-ниско качество или при по-неблагоприятни
условия– по-висока цена, спрямо същия вид стоки, продавани в лавката в затвора
в гр.София, където били с по-високо качество, при по-ниски цени. С исковата
молба се иска от съда да постанови акт, с който: 1/ да установи непозволено
увреждане и дискриминационно третиране; 2/ да
се осъди ответника да преустанови нарушението /ако е в сила още/ и да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшни действия; 3/ да осъди ответника да му изплати
сумата от 50 500лв. на основание чл.51 ал.1 от ЗЗД с дължимата законна
лихва от 29.07.2010г. - когато му било причинено увреждането, до окончателното
изплащане на обезщетението, което представлявало сбора от обезщетението за
имуществени вреди в размер на 2,10лева и обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 50 497,90лв.
Ответникът – ГД „Изпълнение на наказанията“ в писмен
отговор с.д.20602/14.12.2015г.
изразява становище, че исковата молба срещу него е процесуално недопустима,
тъй като била предявена срещу ненадлежен ответник. Фактическите твърдения в нея били свързани изцяло с
дейността на ДП“Фонд Затворно дело“, което предприятие съгласно чл.37 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо
лице със седалище в гр.София и териториални поделения в затворите и
поправителните домове, създадено от 01.01.2003г. Поради това счита иска срещу
ГД „ИН“ за процесуално недопустим и моли делото да бъде прекратено. Моли да бъде
задължен ищеца да уточни ответника и да отстрани останалите нередовности в
исковата молба.
След връчване
на писмения отговор в проведеното открито съдебно заседание по делото,
процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа иска срещу ГД„ИН” който счита
за допустим,
тъй като съгласно чл.12 от ЗИНЗС дирекцията осъществявала прякото ръководство и
контрола върху местата за лишаване от свобода. Заявява, че ще насочи иска и срещу ДП
„Фонд затворно дело” - в режим на солидарност. Моли за възможност да
прецизира исковата молба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Варна намира за основателно възражението на ответника. Предлата
производството
заведено срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да бъде прекратено. От изложените в исковата молба факти не можело да се направи обоснован
извод, че се търси ангажиране на отговорността на юридическото лице, в чиято
структура са тези длъжностни лица, от чиито незаконосъобразни действия се претендират вреди. Изобщо не ставало ясно чии
незаконосъобразни действия се претендират, поради което намира, че е налице нередовност на
иска.
Предвид тези
възражения на страните и изявления на представителя на ищеца за насочване на
иска солидарно и срещу ДП“Фонд затворно дело“, с протоколно определение делото
е оставено без движение с възможност представителя на ищеца в 14-дневен срок да отстрани
нередовностите на исковата молба, като депозира уточтняваща молба /с препис за
останалите страни/, в която да конкретизира коя искова претенция срещу кой
ответник предявява. Указано е на ищеца и представителя му, че след уточняване на
исковите претенци и ответниците, срещу които се предявяват, ще бъде извършена
преценка за допустимостта им, компетентността на Административен съд – Варна за
разглеждането им, а при неизпълнение на указанията в срок, че производството ще бъде
прекратено.
В този срок ищецът К.С.Р. в молба
уточнява като ответници по адм.дело №3122/2015г. по предявения иск и
направеното с него второ искане – за преустановяване действията на
дискриминационно отношение - ГД“Изпълнение на наказанията“ при МП, втори
ответник – Министерството на правосъдието като орган на управление на ДП“Фонд Затворно
дело“ и трети ответник – Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ при МП. Моли
ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят обезщетението. След тази
молба по делото е постъпила уточняваща молба от процесуалният му представител,
с която като ответници по иска в режим на солидарност се сочат: ГД
„ИН“-гр.София и ДП“Фонд Затворно дело“-София. Претенцията срещу първия ответник
била насочена с оглед неравностойно третиране на лишените от свобода в затвора
в гр.Варна и лишените от свобода изтърпяващи наказанието си в затворите в
другите градове на личностен признак, поради неизпълнение на задължението му по
повод административната си дейност да осъществява методическо ръководство и
контрол по изпълнение на наказанието и спазване правата на лишените от свобода,
визирани в чл.7 т.1 б.“а“ ПЗИНЗС. По този начин ответникът е осъществил
противоправно поведение, с което допуснал различно третиране на лишени от
свобода лица, поставени при сходни условия с ищеца. За втория ответник – ДП“Фонд
Затворно дело“, което съгласно чл.4 ал.1 от Правилника за устройство и
дейността му не било търговско дружество, а осъществявало управление на
дейностите свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“ и имало статут на държавно предприятие по смисъла на чл.62 ал.3 от
Търговския закон, счита, че като не изпълнило задълженията по чл.37 и чл.39 от ЗИНЗС, поставило в неравностойно положение лишените от свобода в затвора във
Варна спрямо останалите лишени от свобода в другите затвори в страната, като
продавало във лавката в затвора Варна вещи и хранителни продукти на по-високи
цени, спрямо лавките в другите затвори.
С оглед на това и на основание чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. съгласно която
всеки, който е претърпени вреди от действията на държавен орган може да потърси
правата си по реда на ЗОДОВ, с уточняващата молба се претендира обезщетение в
размер на 50 500лв. за нанесени от ответника неимуществени вреди от
увреждането на 29.07.2010г. до момента на подаване на исковата молба-
20.10.2015г., ведно с лихвата за забава в размер на 27 044,84лева.
Ответникът - Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ след получаване на първоначалната
искова молба и уточняващата, в писмено становище счита производството за
недопустимо поради неподсъдност на спора на Административен съд- Варна. Заявява,
че съгласно чл.37 ал.1 от ЗИНЗС държавното предприятие е със статут на
търговец-публично предприятие по смисъла на чл.62 ал.3 от Търговския закон, че
е вписано в Търговския регистър и от 2010г. извършвало търговска дейност в
лавките на затворите, а не административна. Правоотношенията на предприятието с
третите лица, каквито са клиентите му, вкл. клиентите на търговските му обекти
в местата за лишаване от свобода били равноправни отношения с търговски
характер, а не с административен. Поради това и на основание чл.128 от АПК във
вр. с Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. на ВКС и ВАС по т.д.№2/2014г. счита,
че производството по иска следва да бъде прекратено. Излага съображения за
неоснователност на исковете и прави възражение за изтекла петгодишна давност до
03.02.2011г. за претендираните от ищеца суми за имуществени вреди, т.е. към датата
на предявяване на исковата молба.
След връчване на отговора на процесуалният представител на ищеца, на
18.08.2016г. адвоката му депозира становище с доводи, поради които счита образуваното
по исковата молба производство пред настоящият съд за процесуално допустимо за
разглеждане и от компетентността на административните съдилища. Цитира
решенията по т.4 и т.8 от ТП №2/2015г. на ВКС и ВАС по т.д.№2/2014г., съгласно
които: „Делата по искове за вреди от нарушение на права на
граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове,
действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на
административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи
от Закона за защита от дискриминация - т.4. Делата по искове за вреди
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение
на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и
пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са
подсъдни на административните съдилища – т.8. Процесуалният
представител твърди, че видно от петитума в исковата молба бил предявен иск с
правно основание чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. с предмет неравностойно третиране на
ищеца спрямо други лица, поставени при същите условия, поради което намира за
неоснователни възраженията на ответника.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че въпреки многобройните уточняващи молби и
становища, ищецът и процесуалният му представител не са отстранили
нередовността на исковата молба. С нея са предявени искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за
защита от дискриминация, чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация и
чл.128 ал.1 т.5 от АПК – това са установителен иск за установяване на фактите и
обстоятелствата на дискриминационно третиране между страните, осъдителен иск – за
преустановяване на дискриминационното третиране и иск за обезщетение на вредите
от тях. За да са редовно предявени исковете, в молбата и в последващите
изявления на ищеца и представителят му не е достатъчно само да се поддържа общо
твърдение за осъществено дискриминационно третиране от ответниците, а трябва да
се опишат точно фактите и обстоятелствата и дл. лица или органите от
структурата на ответниците, които с действия, бездействия или актове са
извършили неравноправното третиране на ищеца. Такава конкретика на исковата
молба няма да е необходима само в случаите, ако с нея се предявява иск за
обезщетение и се представят доказателства за постановен акт на специалната
Комисия за защита от дискриминация, респ. решение на районния съд, с които да е
установен факта на дискириминационно третиране от дл. лица или органи на
ответниците на ищеца, за обезвреда на вредите от което се претендира
обезщетение. В случая безспорно няма такъв акт на комисията, нито на РС с който
със силата на присъдено нещо да е установено между ищеца и ответниците, че е
осъществено дискриминационно третиране във връзка с продажбата на стоки и
услуги в лавката на затвора. В исковата молба и в последващите молби и
изявления на ищеца и представителя му К.С.Р. иска от Административен съд-Варна не
само да му присъди обезщетение, а да постанови акт, с който да установи
твърдяното дискриминационно третиране и да задължи ответниците да го
преустановят и да не го допускат в бъдеще.
Съдът намира за основателно възражението на ответниците и
становището на представителя на прокуратурата за нередовност и неяснота на
исковата молба по която е образувано настоящото дело поради следните
съображения:
В исковата молба и в уточняващата я ищецът и
представителят му не се твърди длъжностни лица или държавни органи на ГД„Изпълнение
на наказанията“ да са осъществявали и да осъществяват търговска дейност в
лавката, изразяваща се в предлагане и продажба на стоки и услуги в този обект, стопанисван
от втория ответник - Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“, от която
дейност с оглед на цените на стоките ищецът твърди, че е бил и продължава да е
дискриминиран. Ищецът и представителят му цитират общо формулираните в закона
основни функции, задачи и задължения на органите и дл. лица на ГД„Изпълнение на
наказанията“, които са свързани с изпълнение на
наказанията и безспорно не са свързани с осъществяването
на търговска дейност в търговските обекти на ДП“ФЗД“. Съдържанието на
законовите разпоредби не могат да заменят липсващите абсолютно необходими твърдения на ищеца за конкретните действия, бездействия
или актове на дл. лица или органи на ответника ГД„Изпълнение на наказанията“ и
то във връзка с търговската дейност в лавката, които иска да бъдат установени
от съда и разпоредено преустановяването им и въздържане от извършването им в
бъдеще. Недопустимо с исковата молба С. иска да бъде постановено решение с
което да бъде установено със сила на присъдено нещо, че е дискриминиран от
ответника ГД„Изпълнение на наказанията“ чрез неговите дл. лица или органи чрез
неясно какви точно действия, бездействия или актове. Недопустимо с исковата
молба С. сезира съда с искане да бъде осъден ответника ГД„Изпълнение на
наказанията“ чрез неговите дл. лица или органи чрез да преустанови и да се
въздържа в бъдеще от неясно какви точно действия, бездействия или актове. Поради
това не е отстранена нередовността на исковата молба срещу първия ответник и следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част-да бъде
прекратено.
Основателно е и възражението на втория ответник - Държавно предприятие
„Фонд Затворно дело“, че предявените искове в първоначалната и уточняващата
молби от К.С.Р. са неподсъдни на Административен съд- Варна, тъй като са
свързани с твърдение за дискриминационно третиране по повод осъществявана
търговска дейност по предлагане и покупко-продажба на стоки и услуги между тях,
които отношения са договорни и между равнопоставени субекти. ДП“ФЗД“ е държавно
предприятие съгласно чл.37 ал.1 от ЗИНЗС със статут на търговец. То е публично
предприятие по смисъла на чл.62 ал.3 от Търговския закон, вписано в Търговския
регистър и извършва търговска дейност, а не административна. Именно във връзка
с осъществяване от този ответник на търговската дейност в лавката в Затвора в
гр.Варна, ищецът твърди, че е имал взаимоотношения свързани с предлагане и
покупко-продажба на стоки и услуги, при които бил дискриминиран. Закупуването
на стоки и услуги от лавката на затвора е правна възможност, от която могат да
се възползват клиентите на търговското предприятие ДП“ФЗД“, сред които са
лишените от свобода какъвто е ищеца, а не задължение. При предлагането от
търговеца-продавач на стоки и услуги на клиентите и при осъществяване на
покупко-продажба, между страните възниква облигационно отношение между
равнопоставени субекти, основано на постигнато съгласие между тях вкл. за
цената на стоката. По аргумент от този облигационен характер на договора за покупко-продажба,
който е консенсуален и се сключва само при постигане на насрещно съгласие на
страните, по закон отношенията им нямат административен характер, нито елементи
на власт и подчинение и е изключена възможността за третиране между тях. Поради
това основателно прокурорът твърди неяснота на исковата молба на С., която не е
отстранена. В нея ищецът описва от една страна, че е закупил от лавката
стопанисвана от ДП“ФЗД“ определени стоки, за които е заплатил на ответника
обявената за тях цена, а от друга - че е
неравноправно третиран от ответника с това, че му предложил и продал стоката за
тази цена, за която в друг обект продавал този вид стока на по-ниска цена.
Недопустимо е искането на основание ЗЗДискр. съдът да постанови акт, с който да
извършва проверка на цените на стоките, продадени от дадено предприятие и дава
му указания как да определя цените на стоките предлагани в обектите му, каквото
фактически е искането на жалбоподателя с предявените установителен и осъдителен
искове. Поради това исковата молба и
срещу ДП“ФЗД“ е нередовна и недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане. Делото е образувано по иск срещу търговско предприятие, в който няма
описани факти и обстоятелства за нарушение на правата на С., свързани с равенство в
третирането и то от незаконни
актове, действия или бездействия на държавни
органи и длъжностни лица на ответника
ДП“ФЗД“. Ищецът не твърди незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на органи на този
ответник – ДП“ФЗД“, които да са свързани с изпълнение
на наказанията, нито при и по повод изпълнение на наказанията,
поради което неоснователно процесуалният му представител поддържа становището,
че исковата молба е редовна и допустима за разглеждане. Поради това и на основание чл.128 от АПК във вр. с ТП
№2/19.05.2015г. на ВКС и ВАС по т.д.№2/2014г. образуваното съдебно производство
следва да бъде прекратено и исковата молба като нередовна и недопустима, следва
да бъде оставена без разглеждане.
Водим от
горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпилата с вх.16983/2015г. искова молба на К.С.Р. срещу ГД“Изпълнение
на наказанията“-София и ДП „Фонд Затворно
дело“ – София, с цена 50 500лева, с която са предявени искове
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, чл.71, ал.1 т.1, т.2 и
т.3 и чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация и чл.128 ал.1 т.5 от АПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело №3122 по описа за 2015г. на Административен съд –
Варна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 – дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: