Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в закрито
съдебно заседание на четвърти ноември
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 5501 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.247
и чл.250 ГПК.
С
Решение № 299210 от 11.12.2019 г. по гр.д. № 30587/2017 г. по описа на СРС, 35
с-в, е признато за установено по предявения от М.К.Т. срещу Т.П.Т., иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т.П.Т. не е собственик на следния
недвижим имот: „*******, бул. „******№ ********представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №
68134.409.14.1.18, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.409.14, с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 53.90 кв. м., прилежащи части: избено помещение с площ от
5.50 кв. м., таванско помещение с площ от 7.30 кв. м. и 105/3085 ид. ч. от
общите части на сградата, ниво 1“. Със
същото решение е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 59, том II, рег. № 3387, дело 205/2016 г.
на нотариус Н., с който Т.П.Т. е признат за собственик по давност на описания
по-горе имот. Със същото решение е прекратено производството по предявения от Т.П.Т.
срещу М.К.Т. насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
на установено, че Т.П.Т. е собственик на описания по – горе имот.
В срок
е подадена въззивна жалба от ответника Т.П.Т. с излагане на доводи за
неправилност и необоснованост на решението на СРС. Счита, че ищецът няма правен
интерес да предяви иска, след като не е установено, от кой момент е започнало
владението върху процесния имот. Счита, че след като останалите двама
наследници не оспорват неговото владение, последният е придобил частите им,
като е станал изключителен собственик на имота. Апартаментът бил предоставен на
ищеца М.К.Т. за временно ползване и в производството е установено, че същият не
е владелец на имота, а негов ползвател заплащал консумативите за партиди, които
не са на негово име. Поддържа, че е владял имота чрез ищеца, като последният
бил държател. Поддържа, че от представените от Т.П.Т. доказателства се
установява, че последният е имал намерение да придобие имота по давност. Излага
доводи, че М.К.Т. не е владял имота необезпокоявано, след като е търпял
собственическо поведение на Т.П.Т.. Поддържа, че от свидетелските показания,
изнесени пред нотариуса и съда, се установявало, че М.Т. държи имота за Т.П.Т..
Въззиваемата
страна М.К.Т. е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост. Поддържа, че е владял имота необезпокоявано в
продължение на изискуемия се от закона десетгодишен срок. Заявява, че правилно
съдът е приел, че Т. не е владял имота трайно непрекъснато и необезпокоявано с
намерение да го придобие по давност. Поддържа, че в производството не се
установява ответникът да е имал достъп
до имота. Напротив, за осъществяване на такъв от страна на ответника последния
се е обръщал към ищеца.
С постановеното
по настоящето дело Решение № 265331 от 10.08.2021 г., постановено по гр.д. № 5501/2020
г. по описа на СГС, съдът е отменил Решение № 299210 от 11.12.2019 г. по гр.д.
№ 30587/2017 г. по описа на СРС, 35 с-в и вместо него е постановил:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от М.К.Т., ЕГН********** срещу Т.П.Т., ЕГН **********
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че Т.П.Т. не е собственик на следния недвижим имот: „*******,
бул. „******№ ********представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.409.14.1.18, който
самостоятелен обект се намира в сграда
1, разположена в ПИ с идентификатор
68134.409.14, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 53.90 кв.
м., прилежащи части: избено помещение с площ от 5.50 кв. м., таванско помещение
с площ от 7.30 кв. м. и 105/3085 ид. ч. от общите части на сградата, ниво 1“.
Доколкото
с постановеното решение съдът не се произнесъл по цялото искане на въззивника-
ответник, с настоящето решение на основание чл.250 ГПК постановеното решение
следва да бъде допълнено. Съответно, налице е допусната очевидна фактическа
грешка в постановеното решение, която следва да бъде отстранена по реда на
чл.247 ГПК, тъй като е формирана воля от съда за отмяна на постановеното от
първата инстанция решение, а не и в частта, която има характер на определение,
с което е прекратено производството по делото по отношение на приетия за
съвместно разглеждане насрещен положителен установителен иск за собственост по
чл.124, ал.1 ГПК.
Предмет
на произнасяне по настоящето решение е именно подадената от ответника въззивна частна
жалба срещу Решение № 299210 от 11.12.2019 г. по гр.д. № 30587/2017 г. по описа
на СРС, 35 с-в в частта имаща характер на определение, с която е прекратено
производството по предявения от Т.П.Т. срещу М.К.Т. насрещен иск с правно
основание чл.124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че Т.П.Т. е собственик
на описания по – горе имот.
В срока
за отговор на въззивната жалба ищецът е оспорил същата като неоснователна. По
същество на спора е заявил, че ответникът не е доказал право на собственост по
отношение на имота, за който е предявен отрицателен установителен иск за
собственост.
Съдът,
като обсъди доводите на страните във връзка с подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта имаща характер на определение, приема следното:
Частната
жалба е подадена в установения преклузивен срок, от надлежна страна,
разполагаща с правен интерес от обжалването на неблагоприятния за нея съдебен
акт. Ето защо частната жалба е редовна и своевременно депозирана пред съда.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна.
В
случая ищецът М.К.Т. е предявил срещу ответника Т.П.Т., иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т.П.Т. не е собственик на следния недвижим имот: „*******,
бул. „******№ ********представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.409.14.1.18, който
самостоятелен обект се намира в сграда
1, разположена в ПИ с идентификатор
68134.409.14, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 53.90 кв.
м., прилежащи части: избено помещение с площ от 5.50 кв. м., таванско помещение
с площ от 7.30 кв. м. и 105/3085 ид. ч. от общите части на сградата, ниво 1“.
Първоинстанционният
съд е приел за разглеждане предявения в срока за отговор на исковата молба по
чл.131 ГПК насрещен иск на ответника Т.П.Т. по чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено, че Т.П.Т. е собственик на същия недвижим имот: „*******,
бул. „******№ ********представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.409.14.1.18, който
самостоятелен обект се намира в сграда
1, разположена в ПИ с идентификатор
68134.409.14, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 53.90 кв.
м., прилежащи части: избено помещение с площ от 5.50 кв. м., таванско помещение
с площ от 7.30 кв. м. и 105/3085 ид. ч. от общите части на сградата, ниво 1“ по давностно владение.
С постановеното
Решение № 299210 от 11.12.2019 г. по гр.д. № 30587/2017 г. по описа на СРС, 35
с-в в частта имаща характер на определение, е прекратено производството по
предявения от Т.П.Т. срещу М.К.Т. насрещен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че Т.П.Т. е собственик на недвижимия имот,
предмет на предявения отрицателен установителен иск. Изложени са съображения за
идентичност /тъждество/ в предмета на спора и по двата иска.
Настоящият
състав намира, че предметът на правния спор действително е тъждествен и по
двата иска - правото на собственост на ответника върху спорния имот.
С първоначалния отрицателен установителен иск
се цели да се отрече правото на собственост на ответника върху спорния имот. Както
е изяснено с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при отрицателния установителен иск
за собственост, ищецът изобщо отрича правото на ответника, поради което
последният трябва да изчерпи в същия процес всички основания, на които то е
могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за
собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на
конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни
негови основания. При отхвърляне на иска се признава правото на собственост на
ответника върху заявеното с исковата молба право. Налице е идентитет между
отрицателен установителен иск и положителен установителен иск за собственост до
обема на защитаваното с тях субективно материално право. Това прави по-късно предявеният
иск - в отделно производство, или по реда на чл. 211 ГПК, недопустим. Ако
обемът на спорното материално право по двата иска е различен, то тогава е
налице тъждество само до спорния размер, а не и за разликата. От тези
разяснения следва, че само спорът за разликата може да бъде предявен за
разглеждане като положителен установителен иск, стига да са налице всички
условия за допустимост, в самостоятелно производство или чрез насрещен иск
/определение № 330/05.07.2016 г. по ч.гр. д. № 2108/2016 г., Четвърто ГО на
ВКС/. Същото разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, при която
двата иска са предявени в един и същи процес. Според дадените в ТР № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС разяснения, когато ищецът твърди, че притежава самостоятелно
вещно право върху имота, той може да предяви както положителен, така и
отрицателен установителен иск. Извод за възможността двата иска да бъдат
предявени едновременно в тълкувателното решение не се съдържа. В този смисъл е
изразеното становище в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК Определение
№ 330 от 05.07.2016 г. по ч.гр.д. № 2108/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, което
настоящия състав споделя.
От своя
страна с постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК Определение № 234
от 03.05.2012 г. по ч.гр.д. № 185/2012 г., Г. К., І Г. О. на ВКС е изразено
становище, че при предявени от насрещните страни отрицателни установителни
искове за спорното право не е налице тъждество, те имат различен предмет -
правото на собственост на ответника и правото на собственост на ищеца. В този
случай съдът няма основание да прекратява производството по насрещния иск. Както
е посочил съда, делата биха били тъждествени само ако първоначалният
положителен установителен иск се съедини насрещен отрицателен установителен иск.
В този случай предметът на правния спор действително е тъждествен и по двата
иска - правото на собственост на ищеца върху спорния имот. Същото е и когато
първоначалният отрицателен установителен иск се съедини с насрещен положителен
установителен иск - тук двата иска имат за предмет все правото на собственост
на ответника. В тези два случая насрещните искове ще бъдат процесуално
недопустими. Не така стои обаче въпросът при два насрещни отрицателни
установителни иска. Както бе посочено по-горе, спорът по двата иска е различен.
Ако бъде уважен първоначалният отрицателен установителен иск, между страните ще
се формира сила на пресъдено нещо, че ответниците не са собственици на спорния
имот. Няма обаче да се създаде сила на пресъдено нещо по спора, който ответниците
искат да въведат - че ищците не са собственици на същия имот. Ответниците имат
правен интерес да въведат този спор чрез насрещен отрицателен установителен
иск, предметът на спора е различен от този по първоначалния отрицателен
установителен иск и затова няма процесуална пречка да се разгледат и двата
спора в общо производство. Като са приели обратното, двете предходни инстанции
са постановили неправилни определения, които следва да бъдат отменени и делото
да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
двата иска.
От своя
страна с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №160/21.01.2020 по дело
№1555/2019 на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че след като отхвърлянето на
отрицателен установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо
между страните по спора, че ответника по иска е носител на отричаното от ищеца
вещно право, то липсва правен интерес и е недопустимо ответник по предявен
отрицателен установителен иск за собственост да предяви насрещен положителен
установителен иск за собственост на същото право.
В
практиката на ВКС, обективирана в решение № 530 от 05.07.2010 г. по гр. д. №
1560/2009 г. на първо г. о., решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015
г. на второ г. о. и решение № 68/18.06.2019 г. по гр. д. № 3931/2018 г. на
второ г. о., е прието, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е
равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото
право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск. Отхвърлянето на
отрицателен установителен иск за конкретно посочено право формира сила на
пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответникът по този иск е
носител на правото. От гореизложеното следва, че след като отхвърлянето на
отрицателен установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо
между страните по спора, че ответника по иска е носител на отричаното от ищеца
вещно право, то липсва правен интерес и е недопустимо ответник по предявен
отрицателен установителен иск за собственост да предяви насрещен положителен
установителен иск за собственост на същото право.
Цитираната
по-горе съдебна практика се възприема изцяло от настоящия съдебен състав.
С оглед
така изложените становища, съдът намира че е налице тъждество в предмета на
спора по двата иска и правилно СРС е прекратил производството в частта на
предявения от ответника срещу ищеца положителен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК за собственост на спорното право, предмет на предявения от ищеца срещу
него отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Поради частично
разминаване изводите на двете инстанции и нейното погрешно отразяване в
постановеното решение, СЪДЪТ на основание чл.247 и чл.250 ГПК
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение № 265331 от 10.08.2021
г., постановено по гр.д. № 5501/2020 г. по описа на СГС, като към израза:
“ОТМЕНЯ Решение №
299210 от 11.12.2019 г. по гр.д. № 30587/2017 г. по описа на СРС, 35 с-в“ се добави израза: „в частта, с която е признато за установено по предявения от М.К.Т.
срещу Т.П.Т., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т.П.Т. не е
собственик на следния недвижим имот: „*******, бул. „******№ ********представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.409.14.1.18, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.409.14, с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 53.90 кв. м., прилежащи части: избено помещение с площ от
5.50 кв. м., таванско помещение с площ от 7.30 кв. м. и 105/3085 ид. ч. от
общите части на сградата, ниво 1“ и е
отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 59, том II, рег. № 3387, дело 205/2016 г.
на нотариус Н., с който Т.П.Т. е признат за собственик по давност на описания
по-горе имот“.
ДОПЪЛВА
постановеното Решение № 265331 от 10.08.2021 г., постановено по гр.д. №
5501/2020 г. по описа на СГС със следното допълнително решение:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 299210 от 11.12.2019 г. по гр.д. №
30587/2017 г. по описа на СРС, 35 с-в, в частта имаща характер на определение,
с което е прекратено производството по предявения от Т.П.Т. срещу М.К.Т.
насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено,
че Т.П.Т. е собственик на следния недвижим имот: „*******, бул. „******№ ********представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.409.14.1.18, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.409.14, с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 53.90 кв. м., прилежащи части: избено помещение с площ от
5.50 кв. м., таванско помещение с площ от 7.30 кв. м. и 105/3085 ид. ч. от
общите части на сградата, ниво 1“ на
основание давностно владение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.