Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 265
гр.
Горна Оряховица, 05.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав, в публичното заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 50 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС
и чл. 59 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Хладилно консервен комбинат“
АД гр. Исперих е предявило против „Болкан фроузен фуудс“ ООД с. Джулюница,
осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 ЗЗД. Твърди, че с
договор – протокол от 17.05.2012 г. е предоставило за временно и възмездно
ползване собствената му движима вещ - миячна машина за нежни плодове. С
уведомление от 05.07.2016 г. ищецът развалил наемния договор между страните
като поканил ответника да му върне вещта. Въпреки поканата ответникът не му
върнал вещта. Счита, че я държи без правно основание, поради което иска да бъде
осъден да му предаде владението и да върне вещта. Предявява иск срещу ответника
за неоснователно обогатяване, т.к.
ползвайки вещта го възпрепятства от реализиране на приходи в размер на 100 лв.
месечно. Счита, че обедняването му се изразява в стойността на договорения
месечен наем от 100 лв. за периода м. август 2016 г. вкл. до м. декември 2017
г., или общо претендира сумата от 1700 лв. Претендира разноски.
В писмения си отговор, ответникът оспорва иска.
Твърди, че предадената вещ не е индивидуализирана, същата е амортизирана, не
било налице валидно наемно правоотношение и т.н. Оспорва предявения иск за
неоснователно обогатяване. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представената по делото извадка от инвентарната книга на дълготрайните
материални активи на ищцовото дружество, същото е вписало в активите си миячна
машина за измиване на нежни плодове на 31.07.2000 г.
Видно от представения и неоспорен от
страните договор протокол от 17.05.2012 г./стр.10/ ищцовото дружество е
предоставило на ответното собствената си миячна машина за нежни плодове за срок
от 17.05.2012 г. до 17.06. 2012 г. срещу наем от 100 лв.
Видно от представеното уведомление /стр.13/
изпълнителният директор на „Болкан фроузен фуудс“ ООД е отправил искане към
наемодателя, с което извънсъдебно е признал, че съхранява въпросната вещ, като го
приканил да си вземе вещта в срок до 7 календарни дни от получаване на
уведомлението.
Видно от разпита на свидетеля Т. Т. е, че
е работел в ответното дружество 2006 г. до 2013 г. Докато работел при
ответника, поради възникнала служебна необходимост, се свързал с управителя на
ищцовото дружество – О.М., който му предоставил процесната вещ за срок от един
месец срещу наем от 100 лв. За целта съставили нарочен документ, който
озаглавили договор протокол от 17.05.2012 г. С него удостоверили предаването на
вещта от ищеца на представител на ответника. Същата била транспортирана от Т.
от цеха на ищеца в гр. Исперих до предприятието в с. Джулюница, където била
инсталирана към поточната линия и се използвала за измиване на плодове. Свидетелят
посочва, че докато е работел при ответника, машината се е използвала, както и
че е съгласувал с управителите на дружеството, наемането и монтирането на
същата.
От приложеното по делото уведомление /стр.
11/, се установява, че ищецът е изразил волята си за прекратяване на договора
за наем на миячната машина и е поискал от ответника връщането й, в седмодневен
срок от получаването на съобщението, който е изтекъл на 18.07.2016 г.
По
отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
Основателността
на предявен ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 от Закона
за собствеността, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: ищецът да е титуляр на правото на собственост върху
индивидуално определен материален обект - вещ, в случая: миячна машина за нежни
плодове, същата да се владее или държи без правно основание от друг правен
субект, т.е. ищецът да е лишен от упражняването на фактическа власт, като
елемент /правомощие/ от правото си на собственост.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките: притежавано право на собственост и
упражнявана фактическа власт от ответника, се носи от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК,
който трябва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащ правото му на
собственост факт, респ. фактически състав, в рамките на очертаните с исковата
молба основания - придобиване чрез правна сделка и упражнявана от ответника
фактическа власт, като в тежест на последния е установяването на правно
основание за осъществяваното държане на вещта.
От
събраните доказателства се установи, че ищцовото дружество е придобило
собствеността върху въпросната вещ на 31.07.2000 г., която видно от
представената справка за дълготрайните активи на дружеството е заприходена в
счетоводството на дружеството.
Въпреки изрично разпределената му
доказателствена тежест ответникът не проведе успешно доказване на процесуалната
предпоставка даваща му право да владее или ползва движимата вещ. Въведените от
ответника възражения за липса на индивидуализация на вещта са голословни. От
една страна в отговора на исковата молба се твърди, че вещта не
неидентифицирана, а от друга се посочва, че същата е била приета от технолога
на дружеството – свидетеля Т. Т., следователно ответникът е наясно, коя вещ се претендира
от ищеца. В насока, че вещта е собственост на „Хладилно консервен комбинат“ АС
са й показанията на свидетеля Т. Т., който посочва, че е взел миячната машина
от цех на ищцовото дружество в гр. Исперих и я е транспортирал до ответника. На
следващо място съдът намира, че след като на 11.07.2016 г. ответникът е получил
уведомление за прекратяване на договора за наем на процесната вещ, то след тази
дата договорът между страните следва да се счита за прекратен, поради което не
е налице основание за ползване на вещта, поради прекратяване на наемното такова.
От показанията на свидетеля Т. Т. се установява, че след 11. 07. 2016 г.
машината се намира при ответника, информация за което е получил от електротехника на дружеството ответник - Р. М., който му казал, че вещта и към момента
се намира в цеха в с. Джулюница. Възражението за липса на индивидуализация на
вещта е неоснователно и на още едно основание. Видно от приложеното по делото
уведомление съставено от изпълнителния директор С . К. С. е, че представител на
ответника е поискал ищцовото дружество да вземе вещта си, т.к. към настоящия момент
то само я съхранявало.
С оглед събраните доказателства съдът
намира, че ищцовото дружество доказа правото си на собственост върху вещта, че
същата към момента се съхранява от ответното дружество, което неоснователно
отказва да я върне, поради което предявения иск е основателен.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
За основателността на предявения иск в тежест на
ищцовото дружество е да докаже, че: 1/за посочения период/ м. август 2016 г. /вкл./ до м.
декември 2017 г./ е било собственик или е
имало право на ползване на процесната движима вещ; 2/ че същата е била владяна
или ползвана от ответника и че е било лишено от възможността да я ползва, 3/
размера на обезщетението, което му се дължи и което съгласно трайно
установената съдебна практика в такива случаи е съизмеримо със средния пазарен
наем на имота за периода, за който се претендира обезщетението.
По първата предпоставка:
Съдът
по-горепосочените мотиви намира, че ищцовото дружество е собственик на
въпросната движима вещ от 31.07.2000 г.
до настоящия момент.
За възникване на основанието за обезщетяване на
собственика е необходимо ищецът да е доказал, че ответникът е ползвал
процесната движима вещ. Това е фактическо положение, подлежащо на доказване от
ищеца, по един безспорен и несъмнен начин, тъй като е основен елемент от
фактическия състав на правото на обезщетение при неоснователно ползване на вещ,
основан на нормата на чл. 59 от ЗЗД. Видно от показанията на разпитания по
делото свидетел Т. Т., вещта е била взета от предприятието на ищеца и доставена
в цеховете на ответното дружество, находящи се в с. Джуюница на 17.05.2012 г., където
била свързана към поточната линия. Свидетелят посочва, че докато е работел при
ответника до м. май 2013 г. вещта се е намирала там. Посочва също, че е
разговарял с електротехника на дружеството Р. М., който му казал, че вещта и
към момента се намира в цеха на дружеството в с. Джулюница.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
може да се направи категоричен извод, че вещта се ползва от ответното дружество
от 17.05.2012 г. до настоящия момент, поради което съдът приема, че през
периода м. август 2016 г. до м. декември 2017 г. ищцовото дружество е било
лишено от ползване на процесната движима вещ, ответникът си е служил с нея и
извличал ползи от нея, поради което дължи заплащане на обезщетение.
По третата предпоставка.
Съгласно трайно установената съдебна практика обезщетението в такива
случаи е съизмеримо със средния пазарен наем на вещта за периода, за който се претендира.
По делото е назначена съдебно-оценъчна експертиза, като в заключението си
вещото лице е дало два варианта за изчисляване на средния пазарен наем. Съдът
намира, че следва да приеме втория вариант, т.к. съгласно съдебната практика,
се приема, че се дължи средния пазарен такъв, а не уговорения такъв. За 7
месеца използване на вещта /когато реално е била могла да бъде използвана / обезщетението
следва да е 350 лв. или по 50 лв. на месец, за която сума съдът счита, че се е
обогатил ответника, като иска следва да се отхвърли за остатъка до целия
предявен размер от 1700 лв.
Предвид
изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 164,71 лв. съразмерно на уважената част от иска, а ищеца следва
да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 317,65 лв. за направените по делото съдебни
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по
отношение на „БОЛКАН ФРОУЗЕН ФУУДС“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Джулюница, общ. Лясковец, че „ХЛАДИЛНО КОНСЕРВЕН КОМБИНАТ“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Исперих, е собственик на движима
вещ – миячна машина за измиване на нежни плодове/посочена в договор протокол
между страните от 17.05.2012 г./, като ОСЪЖДА ответника „БОЛКАН ФРОУЗЕН ФУУДС“
ООД да му предаде фактическата власт върху вещта.
ОСЪЖДА
на основание чл. 59 ЗЗД ответника „БОЛКАН
ФРОУЗЕН ФУУДС“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Джулюница, общ. Лясковец, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ХЛАДИЛНО
КОНСЕРВЕН КОМБИНАТ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Исперих, сумата от 350 /триста и петдесет/лева,
представляваща дължимото за периода м. август 2016 г. до м. декември 2017 година
обезщетение за ползване без правно основание на – миячна машина за
измиване на нежни плодове/посочена в договор протокол между страните от
17.05.2012 г./, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 03.01.2018 г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния
предявен размер от 1700 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„БОЛКАН ФРОУЗЕН ФУУДС“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Джулюница, общ. Лясковец на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на „ХЛАДИЛНО
КОНСЕРВЕН КОМБИНАТ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Исперих, сумата от 164,71 лв. за направените по делото съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
„ХЛАДИЛНО КОНСЕРВЕН КОМБИНАТ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Исперих на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на „БОЛКАН
ФРОУЗЕН ФУУДС“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Джулюница, общ. Лясковец, сумата от 317,65 лв. за направените по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.