ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………………….
гр.
София, 14.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно
заседание на седeмнадесети август две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:Р. ДАНАИЛОВА
С
участието на секретаря Е.Г., като разгледа т.д.
2949/2017 г. по описа на СГС, намери следното:
Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.
Синдикът на Б. ООД/н./ е изготвил
списъци на приетите и неприетите от синдика вземания на кредиторите на Е.В.ООД/н./,
обявени в търговския регистър на 05.08.2019 г.
и 27.08.2019 г., които касаят предявени от работници и служители
вземания, погрешно тълкувани от синдика като „служебно приети“, в списъка, с
които приема част от тях, както и вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.3 ТЗ, срещу които списъци са подадени възражения от длъжника, които са разгледани
в открито съдебно заседание, което налага съдът да се произнесе по
основателността им и одобряването на списъците.
1.По възражението с вх.№ 101948/12.08.2019 г. на длъжника Б. ООД срещу включване по т.1 в списъка с приети от
синдика вземания, озаглавен „списък на
служебно приетите вземания на кредиторите на Б. ООД“, обявен в търговския
регистър на 05.08.2019 г. на вземания на Д.М.В..
Длъжникът оспорва вземанията с доводи,
че не са представени никакви доказателства за възникването и съществуването на
трудово правоотношение, като се оспорва представените с молбата за предявяване
на вземания допълнително споразумение и служебна бележка да са подписани от
представител на длъжника, поради което споразумението било недействително, а
служебната бележка нямала доказателствена стойност.
Поддържа,че за времето за което се претендира възнаграждение и командировъчни
кредиторът Д.В. не е престирал труд и не се е явявал
на работа поради преустановяване на дейността на длъжника с отнемане на лиценза
му.
Кредиторът с оспорено вземане счита
възражението за неоснователно.
Синдикът взема становище за
неоснователност на възражението.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения.
Д.М.В. е предявил вземания за трудови
възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2016 г., които са
включени изцяло в списъка са приети вземания.
С молбата за предявяване на вземания са
представени допълнително споразумение от 01.04.2015 г., заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение на Д. В., считано от 14.01.2017 г. на основание чл.328,
ал.1, т.1 КТ и служебна бележка, издадена на 30.01.2017 г. от Е.В.ООД, в която
са удостоверени неизплатени работни заплати и командировъчни за задгранични и вътрушни командировки за месеците септември – декември 2016
г., включително.в размерите, в които са предявени от кредитора. В съдебно
заседание въз основа на представената от кредитора трудова книжка в оригинал е
установено, че удостоверява възникване и съществуване на трудово правооотношение между Д.В. и Б. ООД, с предходно
наименование Е.В.ООД, за периода 20.03.2006 г. – 14.01.2017 г., като считано от
01.04.2015 г. В. е заемал длъжността „летец“ с основно трудово възнаграждение
от 4660 лв.
Въз основа на издадените от длъжника
документи – трудова книжка, заповед за прекратяване на трудово правоотношение и
служебна бележка, съдът приема, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено от работодателя, като издадените от
работодателя документи и извършените от него удостоверявания в трудовата книжща представляват извънсъдебно признание относно
съществуването на правоотношението, както и относно размера на дължимите
трудови възнаграждения и командировъчни пари.
Длъжникът – работодател, който носи
тежестта, не е доказал заявеното от него оспорване на истинността на
представените изходящи от него писмени документи – допълнително споразумение и
служебна бележка, поради което и съдът приема, че същите са издадени от негови
длъжностни лица, респективно е обвързан от удостоверените неизгодни за него
факти.
Неоснователни са доводи за недължимост на възнаграждения и командировъчни поради
обстоятелството, че В. не се е явявал на работа. В приложение на установената
от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на
длъжника, съдът приема, че за месеците октомври, ноември и декември до прекратяването, работникът е
изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си
да престира работна сила и следователно има и
право на трудово възнаграждение, като размерът на възнагражденията и
командировъчните пари, които са предявени, съответно са признати от длъжника в
издадена от него служебна бележка, поради което и възражението следва да се
отхвърли.
2.По възражението с вх.№ 101945/12.08.2019 г. на длъжника Б. ООД срещу включване по т.2 в списъка с приети от
синдика вземания, озаглавен „списък на службено приетите вземания на кредиторите на Б. ООД“,
обявен в търговския регистър на 05.08.2019 г. на вземания на В.В.П..
Длъжникът оспорва вземанията с доводи,
че не са представени никакви доказателства за възникването и съществуването на
трудово правоотношение, като оспорва подадените данни за осигуряване да имат доказателствена стойност, тъй като изхождат от лица без
представителна власт и са предприети мерки по корекцията им. Поддържа, че за
времето, за което се претендират трудови възнаграждения П. не се е явявала на
работа и не е престирала работна сила.Оспорва да е
останала без работа след уволнението, както и да е имала право на платен
годишен отпуск.
Кредиторът с оспорени вземания оспорва
възражението, като сочи, че има издадени от длъжника документи, които
удостоверяват вземанията й.
Синдикът счита, че възражението е
неоснователно и следва да се отхвърли.
В.П. е предявила вземания за трудово
възнаграждение за м.октомври и ноември 2016 г., както и вземания за обезщетения
по чл.221 и 224 КТ, които са включени от синдика в списъка с приети вземания.
От извършената в открито съдебно
заседание констатация въз основа на представена в оригинал трудова книжка се установява,
че В.П. е заемала различни длъжности в Е.В.ООД, с настоящо наименование Б. ООД,
считано от 20.04.1992 г., като последното вписано изменение на трудовото
правоотношение е от 01.05.2014 г.
относно промяна на длъжността и възнаграждението, като последната заемана
длъжност е „ръководител кабинен състав“ с основно възнаграждение от 2920 лв. В
трудовата книжка няма извършени вписвания относно прекратяване на
правоотношението.
Въз основа на вписванията в трудовата
книжка съдът приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
включително за месеците октомври и ноември 2016 г. с основно месечно
възнаграждение от 2920 лв.
Положеният от П. трудов стаж трудов стаж
от 22 години, които обуславят начисляване на допълнително възнаграждение от
13,2 % съгласно чл.12 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.
или общо основно и допълнително трудово възнаграждение от 3305,44 лв., като не
се твърдят, нито доказват факти, обуславящи възникване на вземания за трудово
възнаграждение в по-голям от тези месечни размери, а представеното в съдебно
заседание удостоверение, изходящо от длъжника, удостоверява брутен доход от
3486,56 лв., но не съдържа удостоверяване за основанието за начисляването му,
респективно не може да се приеме, че се касае единствено за трудово
възнаграждение, а не и за други плащания по трудово правоотношение, на което
основание обаче вземания не са предявявани. Следователно от списъка следва да
се изключат част от приетите вземания за трудово възнаграждение за м.октомври и
ноември 2016 г., надвишаващи месечния размер от 3305,44 лв.
В останалата част възражението е
неоснователно.
Съгласно чл.221, ал.1 КТ, при
прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.2 работникът има право на обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като съгласно
чл.228, ал.1 КТ обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ този, през който е възникнало основанието
за изплащането му – в случая въз основа на възнаграждението за м.ноември 2016
г., което е в размер на 305,44 лв., а вземането за обезщетение е прието в
по-малък размер. Без правно значение е обстоятелството дали работникът е
останал без работа, тъй като законът не поставя такова условие, като претендираното обезщетение е в по-малък размер от дължимия.
Неоснователно е възражението по
отношение вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен
отпуск при прекратяване на правоотношението. При липсата на доказателства за
уговорен по-голям размер на платения годишен отпуск е приложимо правилото на
155,ал.4 КТ относно минималния размер от 20 дни годишно, като в тежест на
работодателя е да докаже, че полагаемия отпуск е поискан, разрешен и ползван.
Работодателят не е представил доказателства относно тези факти, поради което и
съдът приема, че кредиторът П. не е ползвала полагаемия му се отпуск за 2016
г., в която е прекратено правоотношението с длъжника, който до прекратяването е
в размер на 18 дни. Съответно дължимото обезщетение, изчислено въз основа на
посоченото брутно възнаграждение за м.10.2016 г. е в размер на 2875,2 0лв.,
която сума надвишава приетото вземане, поради което и възражението е
неоснователно и по отношение на това прието вземане.
3.По възражението с вх.№ 101944/12.08.2019 г. на длъжника Б. ООД срещу включване по т.3 в списъка с приети от
синдика вземания, озаглавен „списък на
служебно приетите вземания на кредиторите на Б. ООД“, обявен в търговския регистър
на 05.08.2019 г. на вземания на С.П.П..
Доводите на длъжника са, че липсват
доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото
възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват
надлежно доказателство. Твърди се, че данните в системата на НАП и НОИ са
подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и
изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че П.няма право на
възнаграждение, тъй като не е престирала труд за
времето, за което го претендира.
Кредиторът с оспорени вземания не взема
становище по възражението.
Синдикът е поддържа становище за
неоснователност на възражението.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:
От представеното с молбата за
предявяване на вземания допълнително споразумение от 10.04.2013 г. към трудов
договор от 01.04.2008 г. се установява, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, като считано от датата на допълнителното споразумение С.
П.е преназначена на длъжността „ чистач“ с основно месечно възнаграждение от
1000 лв. В допълнителното споразумение е посочен трудов стаж от 5 години и 9
дни към датата на сключването му, което обуславя допълнително възнаграждение от
48 лв., определено съобразно чл.12 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г. или общият размер на основното
и допълнителното възнаграждение е 1048 лв.
Съгласно представената заповед на
работодателя № 1004/22.12.2016 г.
правоотношението е прекратено считано от 28.12.2016 г. на основание
чл.328,ал.1 КТ и следователно за месеците октомври, ноември и декември 2016 г.,
предхождащи прекратяването, в приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ
презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът
приема, че работникът С. П.е изпълнявал
добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно има и
право на трудово възнаграждение в уговорения от страните размер от 1048 лв.,
включващи основното и допълнителното възнаграждение, което не надвишава по
размер приетите вземания за трудови възнаграждения, поради което и в тази част
възражението е неоснователно.
Правоотношението между страните е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, в който случай на основание
чл.222, ал.1 КТ работникът има право на обезщетение при прекратяване, ако е
останал без работата след уволнението, но за не повече от 1 месец. От
представената с молбата за предявяване на вземания справка за осигурителен
доход се установява,че за С. П.не
са подадени данни за осигуряване по
трудово правоотношение с друг работодател
до м.03.2017 г., включително, поради което и съдът приема, че за същата
е възникнало право на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 1048 лв., като
вземането е прието в по-малък от този размер, поради което и възражението е
неоснователно изцяло.
4.По възражението с вх.№ 33846/18.03.2020 г. на длъжника Б. ООД срещу включване по т.1 в списъка с приети от
синдика вземания, озаглавен „списък на служeбно приетите вземания на кредиторите на Б. ООД“,
обявен в търговския регистър на 27.08.2019 г. на вземания на М.Д.Ц. .
Доводите на длъжника са, че липсват
доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва
електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство.Евентуално
длъжникът поддържа, че М.Ц. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира.
Кредиторът с оспорени вземания не взема
становище по възражението.
Синдикът оспорва възражението.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:
М.Ц. е предявила вземания за трудово
възнаграждение, обезщетения и командировъчни в страната и чужбина, като
синдикът е приел само вземания за трудово възнаграждение за м. 09 и 12.2016 г.
и вземания на командировъчни средства за командировки в страната през м.09.2016
г.
С молбата за предявяване на вземанията
кредиторът е представила единствено заповед №1019/30.12.2016 г., изходяща от
длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено на 31.12.2016 г. на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ.
Представена е и справка – данни за
осигуряването за М.Ц., от която се установява да са подадени данни за
осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за месеците август
– декември 2016 г., като съдът приема въз основа на справката, че за посочения
период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на
данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение
представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като
съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за
прекратяването му.
Представената справка за осигурителния
доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото
възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като
декларираните от работодателя осигурителен
и облагаем доход за месеците октомври и ноември обхващат всички
осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези
за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да
било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и
допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната
работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е
определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.
Що се отнася до вземанията за
командировъчни, то същите следва да бъдат изключени, тъй като не са представени
допустими доказателства относно възлагането на конкретни командировки в
чужбина. Заповеди за командироване не са представени, а представените документи
на чужд език и не могат да послужат като доказателства по делото.
5.По възражението с вх.№ 33843/18.03.2020 г. на длъжника Б. ООД срещу включване по т.2 в списъка с приети от
синдика вземания, озаглавен „списък на служeбно приетите вземания на кредиторите на Б. ООД“,
обявен в търговския регистър на 27.08.2019 г. на вземания на Е.С.С..
Доводите на длъжника са, че липсват
доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва
електронните справки за осигуряване да представляват надлежно
доказателство.Евентуално длъжникът поддържа, че Е.С. няма право на възнаграждение,
тъй като не е престирала труд за времето, за което го
претендира.
Кредиторът с оспорени вземания оспорва
възражението без да представя допълнителни доказателства.
Синдикът оспорва възражението.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:
Е.С. е предявила вземания за трудово
възнаграждение, обезщетения и командировъчни в страната и чужбина, като
синдикът е приел само вземания за трудово възнаграждение за м. 10 и 11.2016 г.
С молбата за предявяване на вземанията
кредиторът е представила единствено заповед №1018/30.12.2016 г., изходяща от
длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено на 01.01.2017 г.
на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Представена е и справка – данни за
осигуряването за Е.С., от която се установява да са подадени данни за
осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за месеците август 2016
– януари 2017 г., като съдът приема въз основа на справката, че за посочения
период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на
данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение
представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като
съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за
прекратяването му.
Представената справка за осигурителния
доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото
възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като
декларираните от работодателя осигурителен
и облагаем доход за месеците октомври и ноември обхващат всички
осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези
за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да
било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и
допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от
минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв.,
какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г., поради което
и от списъка с приети вземания следва да се изключат приетите вземания за
месечно възнаграждение надвишаващо минималната работна заплата.
6.По възражението с вх.№ 33843/18.03.2020 г. на длъжника Б. ООД срещу включване по т.3 в списъка с приети от
синдика вземания, озаглавен „списък на служeбно приетите вземания на кредиторите на Б. ООД“,
обявен в търговския регистър на 27.08.2019 г. на вземания на Е.Р.К..
Доводите на длъжника са, че липсват
доказателства за основанието и размера на приетите вземания.Евентуално
длъжникът поддържа, че Е.К. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира, тъй
като не се е явявала на работа, а и дружеството е преустановило дейността си на
авиационен превозвач.
Кредиторът с оспорени вземания оспорва
възражението без да представя допълнителни доказателства.
Синдикът оспорва възражението.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:
Е.К. е предявила вземания за трудово
възнаграждение, обезщетения и командировъчни в страната и чужбина, като
синдикът е приел само вземания за трудово възнаграждение за м. 10 и 11.2016 г.
С молбата за предявяване на вземанията
кредиторът е представила справка за
осигурителния доход, както и заверен препис от страници на трудовота
си книжка, удостоверяващи съществуване на трудово правоотношение между Е.К. и Е.В.ООД,
каквото е предходното наименование на длъжника за периода 02.05.2006г. –
24.11.2016 г., като съобразно последното вписано изменение на правоотношението,
считано от 01.01.2014 г. К. заема длъжността „Старша
стюардеса – инструктор“ с основно възнаграждение от 2000 лв.
Въз основа на удостоверените данни в
трудовата книжка, съдът приема, че за месеците 10 и 11.2016 г. между страните е
съществувало трудово правоотношение и в приложение на установената от чл.8,
ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника,
съдът приема, че работникът Е.К. е
изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си
да престира работна сила и следователно има и
право на трудово възнаграждение в уговорения от страните размер. Представената
справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на
размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени
вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен и облагаем доход за месеците октомври и
ноември обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото
правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното
оспорване съдът приема за доказан по делото размер на основното възнаграждение
от 2000 лв., а въз основа на данните за продължителността на трудовия стаж и
допълнително възнаграждение за прослужено време от 6 % или 120 лв., или общо
основно и допълнително възнаграждение от 2120 лв. месечно. Следователно от
списъка следва да се изключи частта от прието вземане за възнаграждение за м.
10.2016 г. надвишаващо сумата от 2120 лв.
7.По възражението с вх.№ 33841/18.03.2020 г. на длъжника Б. ООД срещу включване по т.4 в списъка с приети от
синдика вземания, озаглавен „списък на служeбно приетите вземания на кредиторите на Б. ООД“,
обявен в търговския регистър на 27.08.2019 г. на вземания на Г.П.Р..
Доводите на длъжника са, че липсват
доказателства за основанието и размера на приетите вземания.Евентуално
длъжникът поддържа, че Г.Р. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира, тъй
като не се е явявала на работа, а и дружеството е преустановило дейността си на
авиационен превозвач.
Кредиторът с оспорени вземания не взема
становище по възражението
Синдикът оспорва възражението.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:
Г.Р. е предявила вземания за трудово
възнаграждение, м. 10,11 и 12.2016 г., които са приети изцяло в предявените
размери.
С молбата за предявяване на вземанията
кредиторът е представила удостоверение
за декларирани данни за осигуряване, трудов договор от 10.10.2008
г., както и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
27.12.2016 г., когато й е връчена заповедта.
Въз основа на трудовия договор, заповедта
за прекратяване и удостоверението за декларирани данни, съдът приема, че за
месеците 10, 11 и до 27.12.2016 г. между страните е съществувало трудово
правоотношение и в приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при
липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че работникът Г.Р. е изпълнявала добросъвестно
трудовите си задължения, включително задължението си да престира
работна сила и следователно има и право на трудово възнаграждение в
уговорения от страните размер. Представената справка за осигурителния доход
обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение,
на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от
работодателя осигурителен и облагаем
доход за месеците октомври, ноември и декември обхващат всички осигурителни и
облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение,
на каквото основание са предявени вземанията. При направеното оспорване съдът
приема за доказан по делото размер на основното възнаграждение от 750 лв.,
който е уговорен с трудовия договор от 10.10.2008г.,
а въз основа на данните за продължителността на трудовия стаж от датата на
сключване на договора до неговото прекратяване и допълнително възнаграждение за
прослужено време от 4,8 % или 36 лв., или общо основно и допълнително брутно
възнаграждение от 786 лв. месечно. Следователно от списъка следва да се изключат
частите от приети вземания за възнаграждение за м. 10 и 11. 2016 г. надвишаващи
сумата от 786 лв.
8.По възражението с вх.№ 33844/18.03.2020 г. на
длъжника Б. ООД срещу включване по т.5 в
списъка с приети от синдика вземания,
озаглавен „списък на служебно приетите вземания на кредиторите на Б.
ООД“, обявен в търговския регистър на 27.08.2019 г. на вземания на И.Н.Д..
Длъжникът оспорва вземанията с доводи,
че не са представени никакви доказателства за възникването и съществуването на
трудово правоотношение. Поддържа,че за времето за което се претендира
възнаграждение и командировъчни кредиторът И.Д. не е престирал
труд и не се е явявал на работа поради преустановяване на дейността на длъжника
с отнемане на лиценза му.
Кредиторът с оспорено вземане счита
възражението за неоснователно.
Синдикът взема становище за
неоснователност на възражението.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно
по следните съображения.
И.Н.Д. е предявил вземания за трудови
възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2016 г.,вземания за
командировъчни в страната за м.09 и 10.2016 г., както и вземане за обезщетение
по чл.221, ал.1 КТ които са включени
изцяло в списъка са приети вземания.
С молбата за предявяване на вземания са
представени заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на И.Д.,
считано от 20.12.2016 г. на основание чл.327, т.2 КТ и служебна бележка,
издадена на 30.12.2016 г. от Е.В.ООД, в която са удостоверени неизплатени
работни заплати и командировъчни за вътрешни командировки за месеците септември
– декември 2016 г., включително.в размерите, в които са предявени от кредитора.
В съдебно заседание са представени трудов договор от 04.11.2014 г. и и заверени
преписи от страници 18-21 на трудовата книжка на И.Д., от които се установява,
е бил в трудово правоотношение с Е.В.ООД за периода 01.02.2005 г. – 31.10.2014
г. и 04.11.2014 г. – 20.12.2016 г., като е заемал длъжността „авиотехник“ с
основно трудово възнаграждение от 2250 лв., считано от 04.11.2014 г.
Въз основа на издадените от длъжника
документи – трудова книжка, трудов договор, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение и служебна бележка, съдът приема, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, което е прекратено от работодателя, като издадените от
работодателя документи и извършените от него удостоверявания в трудовата книжка
представляват извънсъдебно признание относно съществуването на
правоотношението, както и относно размера на дължимите трудови възнаграждения и
командировъчни пари.
Длъжникът – работодател, който носи
тежестта, не е доказал заявеното от него оспорване на истинността на
представените изходящи от него писмени документи – допълнително споразумение и
служебна бележка, поради което и съдът приема, че същите са издадени от негови
длъжностни лица, респективно е обвързан от удостоверените неизгодни за него
факти.
Неоснователни са доводи за недължимост на възнаграждения и командировъчни поради
обстоятелството, че Д. не се е явявал на работа. В приложение на установената
от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на
длъжника, съдът приема, че за месеците октомври, ноември и декември до прекратяването, работникът е
изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си
да престира работна сила и следователно има и
право на трудово възнаграждение, като размерът на възнагражденията и
командировъчните пари, които са предявени, съответно са признати от длъжника в
издадена от него служебна бележка, поради което и възражението следва да се
отхвърли.
8.По възражението с вх.№ 33833/18.03.2020 г. на
длъжника Б. ООД срещу включване по т.6 в
списъка с приети от синдика вземания,
озаглавен „списък на служебно приетите вземания на кредиторите на Б.
ООД“, обявен в търговския регистър на 27.08.2019 г. на вземания на И.И.Г..
Доводите във възражението са за
недоказаност на фактите, обуславящи възникване и размер на вземанията.
Кредиторът с оспорени вземания оспорва
възражението и поддържа, че вземанията са признати по основание със заповедта
за прекратяване на правоотношението.
Синдикът счита възражението за
неоснователно.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е частично основателно
по следните съображения:
От представените доказателства – трудова
книжка и заповед от 28.05.2018 г., се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение за периода 02.05.2008 г. – 01.11.2009г. и
20.12.2010 г. – 28.05.2018 г., като И.Г. е заемала длъжността „стюардеса“ с
уговорено основно трудово възнаграждение от 740 лв. и правоотношението с нея е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ.
Съгласно чл.222, ал.1 КТ при
прекратяване на посоченото основание работникът има право обезщетение за
времето, през което е останал без работа, на за не повече от месец, като от
вписванията в трудовата книжка се установява, че Г. е започнала работа при друг
работодател след повече от месец от уволнението от Е.В.ООД и следователно има
право на обезщетение. Размерът му обаче е не следва да надвишава едномесечното
брутно трудово възнаграждение, което въз основа на данните за осигуряването
следва да се изчисли въз основа на последното получено от нея възнаграждение за
месец, предхождащ уволнението, в който са отработени поне 10 дни и това е
м.септември 2016 г., в което са отработени 11 дни и са подадени данни за брутно
възнаграждение от 424,27 лв. и следователно размерът на обезщетението е 809,97
лв., като разликата над тази сума до приетия размер от 1226,54 лв. следва да се
изключи от списъка.
При прекратяване на трудовото
правоотношение работникът има право на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, като размерът на неползвания отпуск от 45 дни е признат със заповедта
за уволнение. Съответно размерът на обезщетението, изчислен въз основа на
възнаграждението за м. септември 2016 г. е 1735,65 лв., която сума надвишава
приетия размер на вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, поради което и в
тази част възражението е неоснователно.
Следва да се одобрят и списъците на
неприетите вземания, обявени на 27.08.2019г., срещу които не са постъпили
възражения.
Воден
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ по възражението на Б. ООД с
вх.№ 101945/12.08.2019 г. списъка на „служебно приетите вземания на кредиторите
на Б. ООД /н./, обявен в търговския регистър на 05.08.2019 г., както ИЗКЛЮЧВА
част от приети по т.2 вземания на В.В.П. за трудово
възнаграждение за м.10.2016 г. за разликата над 3305,44 лв. до 3486,56 лв. и за
трудово възнаграждение за м.11.2016 г. за разликата над 3305,44 лв. до 11058,61
лв.
ИЗМЕНЯ
по възраженията на Б. ООД с вх.№ 33846/18.03.2020 г., вх.№ 33843/18.03.2020 г.,
вх.№33840/18.03.2020 г., вх.№33841/18.03.2020 г., вх.№33833/18.03.2020 г. списъка
на „служебно приетите вземания на кредиторите на Б. ООД /н./, обявен в
търговския регистър на 27.08.2019 г., както следва:
ИЗКЛЮЧВА част от приети вземания по
т.1 на М.Д. С.за
трудово възнаграждение за м. октомври 2016 г. за разликата над 420 лв. до
приетия размер от 1908 лв., за трудово възнаграждение за м. декември 2016 г. за
разликата над 420 лв. до 1008 лв. и
изцяло приетото в размер на 320 лв. вземане за командировъчни разходи в
страната за м.09.2016г.
ИЗКЛЮЧВА
част от приети вземания по т.2 на Е.С.С. за трудово
възнаграждение за м. октомври 2016 г. за разликата над 420 лв. до 1836 лв. и за
трудово възнаграждение за м. декември 2016 г. за разликата над 420 лв. до приетия размер от 730 лв.
ИЗКЛЮЧВА
част от приети вземания по т.3 на Е.Р.К. за трудово възнаграждение за м.
октомври 2016 г. за разликата над 2120 лв. до 2464 лв.
ИЗКЛЮЧВА
част от приети вземания по т.4 на Г.П.Р. за трудово възнаграждение за м.
октомври за разликата над 786 лв. до 920,20 лв. и за трудово възнаграждение за
м.ноември 2016г. за разликата над 786 лв. до 920, 20 лв.
ИЗКЛЮЧВА
част от приети вземания по т.6 на И.И.Г. за обезщетение
по чл.222, ал.1 КТ за разликата над 809,97лв. до приетия размер от 1226,54 лв.
ОДОБРЯВА
с посочените изменения списъка на „служебно приетите вземания на
кредиторите на Б. ООД /н./“, обявен в търговския регистър на 05.08.2019 г. и списъка
на „служебно приетите вземания на кредиторите на Б. ООД /н./, обявен в
търговския регистър на 27.08.2019 г.,
както и без изменения обявените на
27.08.2019 г. списък на неприетите вземания, предявени от работници и служители
на Б. ООД/н./ и допълнителен списък №1 на неприетите вземания на кредиторите на
Б. ООД/н./, предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата
част възраженията на Б. ООД с вх.№ 101945/12.08.2019г., вх.№
33846/18.03.2020 г., вх.№ 33843/18.03.2020 г., вх.№33840/18.03.2020 г.,
вх.№33841/18.03.2020 г. и възражение вх.№ 33833/18.03.2020 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло възраженията на
длъжника Б. ООД /н./ с вх.№ 101948/12.08.2019 г. , вх.№ 101944/12.08.2019 г.,
вх.№33844/18.03.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да
се извърши обявяване в търговския регистър на определението за одобряване
на списъците и поканата за насрочване на събранието на кредиторите на основание
чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от ТЗ, като на Агенция по вписванията се изпрати
заверено копие от настоящото определение,
което да се впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.
СЪДИЯ