Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 736
04.10.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Делчо Лавчев
като разгледа докладваното от
съдия Р.Чиркалева административно дело №1067
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на
чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба на Н.С., с ЛНЧ **********, гражданин на А., с посочен по делото
адрес РПЦ – Х., гр.Х., ж.к. „Д.“ №***, против
Решение №УПХ-382/29.08.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за
бежанците (ДАБ), с което му е отказано предоставянето на бежански и
хуманитарен статут.
Оспорващият
излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и разпоредбите на
материалния закон. Смята за нарушени разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Счита,
че съображенията изложени от органа, касаещи отказа за предоставяне на статут,
са изцяло незаконосъобразни, тъй като напълно бил игнориран факта, че причините
да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и
сигурността му. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната поради
несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибаните в района, в
който живеел. Непрекъснато бил изнудван да се присъедини към тях. Отказът
означавал, че трябва да напусне А., в противен случай щял да бъде убит,
страхувал се за живота си. Не можел да остане и поради влошаващата се
обстановка с всеки изминал ден. Животът в държавата му на произход бил
невъзможен, нямало как да остане там и да свикне с липсата на сигурност,
постоянните сражения между официалната власт и талибаните, и войната като цяло.
Живеел в непрестанен страх, защото можело да бъде убит или отвлечен във всеки
един момент. Притесненията му се засилвали ежедневно и се наложило да търси
спасение далеч от дома. Не отговаряли на истината твърденията на органа, че не
бил заявил заплаха за живота си, ако не била налице такава, нямало да търси
спасение в България, на хиляди километри от дома си. Това обстоятелство, обаче
не било обсъждано и взето предвид от административния орган при постановяване
на решението му. В тази връзка счита, извода на същия за липса на основания за
предоставяне на закрила за необоснован и формиран в противоречие със закона. Сочи
също, че органът не разгледал по отделно и в тяхната съвкупност изложените от
него факти, които обуславяли основателността на искането му за закрила. Твърди,
че вътрешното преселване в случая не било възможно, тъй като не било подкрепяно
от ВКБООН, защото защитата от страна на племето и семейството била ограничена
до областите, в които съществували фамилни и племенни връзки. Организацията
съветвала да се избягва връщане в райони, в които липсвали такива връзки,
включително в урбанизираните части на страната. В частта на административния
акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен
статут, решаващия орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в
първата част на акта преценил, че молителят не заявил за него да бил налице
риск от нечовешко или унизително отнасяне. Такъв риск бил налице и той не можел
да се завърне в страната си поради изложените обстоятелства. Като
незаконосъобразен възприема извода на органа относно неприложимостта на чл.9,
ал.1, т.3 от ЗУБ. Отбелязва, че решението било издадено въз основа на
официалната справка на ДАБ за актуалното положение в А.. Тази справка обаче
била издадена от самия орган, изцяло във вреда на молителя, без да решавала
обективно издавания административен акт. В мотивите на решението не били
обсъдени никакви други източници на информация, освен тази от официалната
справка на органа МД-474/23.08.2019г., в която не се съдържали данни за общото
положение в А. и в село П., общ. Н., пров. С.. Не на последно място се
отбелязва, и че от органа била използвана справка МД-348 от 06.06.2019г., а
решението било постановено цели два месеца след това, т.е. справката не била
актуална, което означавало, че органът не изпълнил задължението си да обоснове
извода си за приложимост или не на чл.9, ла.1, т.3 от ЗУБ с действително
актуално положение и ситуация в А. и в района, от който издал търсещият
закрила. Ситуацията в страната била оценена изключително едностранчиво и
избирателно, без да бил направен обективен анализ. Органът
изобщо не взел предвид Насоките на ВКБООН, публикувани на 30.08.2018г., според
които понастоящем А. се намирал в състояние на вътрешен въоръжен конфликт.
Излага се довод и за нарушение на чл.2 и чл.3 от Европейската конвенция за
правата на човека, поради тълкуване на съмнения за насилие в ущърб на търсещото
закрила лице. Липсвал коментар за отразения в официалната справка на ДАБ тежък
бомбен атентат в К. 18.08.2019г. и значителния брой загинали и ранени лица. В
същата справка се съдържали и други данни за такива атентати. Сочи се, че при
направена справка в интернет пространството се установявало наличие на
публикации, от които можело да се направи фактически извод, че ситуацията в А.
била напрегната и нестабилна. Въз основа на последното се прави обобщен извод,
че макар в страната да не е налице въоръжен конфликт в тълкувания от органа
смисъл, бил налице конфликт, който в значителна степен засягал цивилните лица,
като конфликтът не бил само в една област и не било възможно контролирането му
от официалните власти, поради което ситуацията можело да бъде определена като
безогледна по своите последици, доколкото информацията за обстановката в А., в
месеците преди и след решението на органа, сочила наличие на непрекъснати
самоубийствени атентати, при които загивали цивилни лица. Твърди се, че ситуацията
в страната достигала степен на безогледно насилие и била на такова ниво, което
предполагало предоставянето на хуманитарен статут. Сочи се и, че органът
допуснал съществено нарушение, като не изяснил всички факти и обстоятелства от
значение за случая, което водило до неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят пояснява, че от протокола от проведеното с него интервю се
установявало, че не посочил икономически съображения за напускане на А..
Причината била свързана с липсата на сигурност и перспектива на млад човек като
него. Навеждат се доводи в насока, че е допуснато от административния орган
нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ, поради неизследвани факти, свързани с личното
положение на молителя. Допълнителни доводи, обосноваващи искането за отмяна на
оспорения акт, се излагат в писмена защита, представена чрез процесуален
представител.
Ответникът
- Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, в представени от процесуален
представител писмени бележки, изразява становище за неоснователност на
оспорването, като излага подробни съображения в тази насока.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира отхвърляне на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба с
вх.№105450-2129/14.08.2019г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец, регистрИ.а
в ДАБ с рег.№УП-15132/19.08.2019г., чужденецът Н.С. от А. поискал закрила в
Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх.№893/19.08.2019г.,
заведена в РПЦ – Харманли. Чуждият гражданин е регистриран чрез попълване на
регистрационен лист с рег.№УП-15132/19.08.2019г., с имената Н.С., гражданство -
А., етническа принадлежност – ***, роден на ***г***, пров. К. в А., със същия
постоянен адрес, със ***** образование, религия – ******, *****, без документи
за самоличност. Последната е била установена чрез декларация по чл.30,
ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с
имената Н.С., гражданин на А., роден на ***г. в А., пров. К., общ. Н., ****. Видно
от Решение за настаняване №1876/19.08.2019г. с рег.№УП-15132/19.08.2019г.,
чужденецът е бил настанен в РПЦ - Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с
Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на
организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни
в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия
жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в
ДАБ с рег.№УП-15132/19.08.2019г. На 19.08.2019г., /чрез покана с рег.№УП-15132/19.08.2019г./,
чуждият гражданин е бил уведомен за предстоящо провеждане на интервю с него на 20.08.2019г.
С Писмо с
рег. №УП-15132/20.08.2019г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли изискал от
Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба
за международна закрила.
На 20.08.2019г.
било проведено интервю със Н.С., като част от административната процедура по
предоставяне на международна закрила, видно от Протокол за проведено интервю с
рег.№УП-15132/20.08.2019г., с което му е предоставено правото да изложи своята
бежанска история. В хода на интервюто чужденецът е посочил, че напуснал А. през
2016г. и нелегално преминал в И., където останал три години. По време на
престоя си там работил като заварчик и сервитьор. Оттам незаконно влязъл в Т.,
където останал около две седмици в гр. И.. В началото на август влязъл по
незаконен начин в България, преминавайки транзитно през Г., с помощта на
трафикант, през река. Преминал границата пеша, като вървял три денонощия, след
което достигнал определената от трафиканта точка. Оттам бил взет и закаран с
автомобил до гр. С., където сам се предал на полицията и поискал закрила. В А.
имал проблеми заради това, че е ***** – талибаните искали да започнат (******)
да воюват на тяхна страна. На конкретно зададения от интервюиращия орган въпрос
дали е имал проблеми заради принадлежността си към ****** етнос, чужденецът
посочил, че не е имал такива. Нямал проблеми и заради религиозната си
принадлежност, не е бил арестуван или осъждан, не му било оказвано насилие, не
е имало отправяни заплахи, както към него, така им към семейството му, не е
имал проблеми с официалните власти в страната си, не участвал в политическа
партия или религиозна организация. Споделил, че напуснал страната си по
произход, защото преди години талибаните искали той да започне да воюва на
тяхна страна. Това се случило малко преди да напусне А.. Предупредили го, че
трябвало да започне да събира пари за да си купи оръжие. Той обаче им отказал,
което означавало, че трябвало да напусне селото си за да остане жив. Освен това
талибаните искали да определят правила на всички живеещи в селото му. Диктували
на хората как да се обличат, кога да ходят на молитви. Страхувал се за сигурността
си, защото всеки ден бил изложен на риск. Обстановката била много неспокойна от
водещата се война, имало чести сражения и атентати. В търсене на спокойствие на
пуснал страната си и заминал за И., където обаче А. били приемани за „втора
ръка“ хора, поради което не се чувствал добре там. Страхувал се да не бъде
депортиран обратно в А. и това го мотивирало да напусне И., заедно с леля си, и
да замине за Г., където да се устрои за да си намери работа. За проблемите,
които имал решил да не търси съдействие от полицията, защото те не можели да му
помогнат.
С Решение №УПХ-382/29.08.2019г.
Интервюиращ орган при ДАБ (П. Р.) отхвърлил молбата за предоставяне на
международна закрила на Н.С., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1,
т.1, т.2 от ЗУБ.
В
решението си Интервюиращият орган изложил обширни мотиви обосноваващи извода му
за неоснователност на молбата на чужденеца за предоставяне на международна
закрила, като по отделно обосновал изводите си за липса на основания за
предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Посочил, че изложените от
молителя обстоятелства не попадат в приложното поле на ЗУБ. Разгледал
положението на таджикската етническа група в А. (от която е и молителят) и
стигнал до извода, че тя не е обект на преследване в страната, съответно
кандидатът не бил обект на преследване в страната си на произход. Освен общото
положение в А. обсъдил и ситуацията в И., където търсещият закрила живял три
години, и преценил, че не са налице предпоставки за предоставяне на бежански
статут, като обстойно мотивирал и извода си за липсата на основания за
прилагане на разпоредбите на чл.9, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ. Приел, че не са
налице и предпоставки за предоставяне на закрила на основание чл.8, ал.9, чл.9,
ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
На 02.09.2019г.,
срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с
неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на
преводач. Жалбата срещу решението е депозирана чрез административния орган на 03.09.2019г.
Същата е процесуално допустима, като
подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за
която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния
срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Решението
е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната
агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по
общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-229/23.03.2016г. на
Председателя на ДАБ, с която П. Г. Р., младши експерт в РПЦ - Харманли, е
определен за интервюиращ орган.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува
с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна
закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13,
ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият
орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като
вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на
издаване на процесното решение – 29.08.2019г., предвидения срок за произнасяне
на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура е бил спазен.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията
на жалбоподателя в тази насока. Събрани са наличните по случая доказателства,
изяснени са всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с
индивидуалното му положение, взета е предвид актуалната обща информация за
държавата на произхода му, както и за И., и е преценена сигурността в двете
държави. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на
производството пред интервюиращия орган в РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е
проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания
в присъствието на преводач на разбираем за него език. Оспореният административен
акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е
надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните
основания за постановяването му.
Не се
установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено
становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна
закрила. Действително, такова становище не е представено по делото. Следва
обаче да се отбележи, че липсата му не обосновава незаконосъобразност на акта,
доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена
процедура в производството по общия ред, а в този случай, съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.
Не се
установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история,
свързан с личното положение на търсещия закрила. Напротив, много подробно се
обследват всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история,
и подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема,
че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя
преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 от ЗУБ, както в страната му на произход –
А., така и в страната в която е пребивавал около три години - И.. Административната
преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа, на които органът
законосъобразно е постановил решението си.
При
извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира
атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ,
на която се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за
предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна,
когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1,
ал.6 и ал.8, и чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този
закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от
преследване“. Чл.8, ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият
не е заявил като причина за напускане на страната си по произход, някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не
може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на
жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се
установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ
преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут.
В
проведеното интервю чужденецът е посочил, че напуснал А. тъй като преди години
талибаните искали да започне да воюва на тяхна страна, той обаче им отказал. В
търсене на спокойствие на пуснал страната си и заминал за И., където не се
чувствал добре заради лошото отношение към А.. Страхът от депортиране обратно в
А. го мотивирал да напусне и И., като целта била да замине за Г., където да се
устрои и да си намери работа.
Правилно
интервюиращият орган е приел, че тези причини не попадат в предметния обхват на
ЗУБ и, че молбата за международна закрила е неоснователна. Спрямо чужденеца не
е било оказвано насилие, нито пък лично към него или към член на семейството му
е била отправяна заплаха. Не е бил изтъкнат проблем с властите или организация
или групировка в А. или И., на която държавата не може или не желае да
противодейства. От изложеното в хода на проведеното пред орган интервю се
установява, че изтъкнатите причини за напускане на А. и И. не могат да се
определят, като акт на преследване или репресия по отношение на търсещия закрила,
а по-скоро са такива от битов и социално-икономически характер.
С оглед
изложените от кандидата по време на интервюто причини за напускане на А.,
правилно същите са преценени като неотносими към приложното поле на ЗУБ.
Изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки
за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Изтъкнатите
от чужденеца причини за напускане на страната му по произход не биха могли да
бъдат приети като релевантни за предоставяне на международна закрила. Те не са
достатъчни, за да се направи основателен и обоснован извод за наличие на визираните
в материалния закон основания за предоставяне на закрила.
В хода на
интервюто Н.С. заявил, че не е членувал в политически партии или религиозни организации,
не е бил обект на насилие и заплахи, не е бил арестуван или осъждан, не е имал
проблеми с официалните власти в страната си. Всичко това води на извода за
наличието на причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателят
е напуснал А.. Споделеното пред органа лошо отношение към А. в И., също не
представлява законово основание за предоставяне на международна закрила. Няма
обективирани данни лицето да е член на семейството на чужденец с предоставен
статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в България, нито са
заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на
него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.7 от ЗУБ.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
атакуваното решение е взето предвид и тълкувано на Съда на Европейския съюз
относно съдържанието на понятието „въоръжен вътрешен конфликт“. В случая не се твърди
от оспорващия и не се установява в държавата си по произход той да е бил
изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или
екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
каквито изискват т.1 и т.2 на чл. 9 от ЗУБ.
По
отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка
административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в
светлината на Решение от 17 февруари
Административният
орган е извършил преценката си за страната по произход – А. след анализ на
информацията, обективирана в Справка вх.№МД-474/23.08.2019г., изготвена от
Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно актуалното положение в А.. Действително,
в същата са обективирани данни за наличие на известни проблеми, но те не могат
да се определят като такива, даващи основание да се приеме, че в страната е
налице обстановка, която предполага напускането ѝ, поради причините,
посочи в ЗУБ. От представената справка става ясно, че гражданските
власти като цяло поддържат контрол над силите за сигурност, които полагат
усилия да неутрализират влиянието на талибаните в различни области на А.. Освен
това продължават усилията за постигане на траен мир в страната, чрез провеждане
на конференции с участието на талибаните, влиятелни А., правителствени
служители и представители на САЩ. Постигната е „пътна карта за мир“, което е
определено от участник в една от конференциите като добро начало за започване
на дискусия. В официалната справка се отбелязва, че фактът, че висши членове н А.
правителство и талибански представители са седнали заедно в една стая с други
политически фигури е значителна стъпка напред в мирния процес.
Действително,
както се твърди в жалбата, данни за общото положение в село П., общ. Н., пров.
С., където е роден и живял Н.С., не се съдържат в тази официалната справка на
ДАБ. Същата обаче съдържа информация за общото положение в страната, което както
се посочи е сравнително спокойно, предвид което няма пречки след като търсещото
закрила лице не се е чувствало сигурно в района, в който е пребивало в А. да се
премести в друга част на страната, в която да се установи и да живее спокойно.
Действие, което явно жалбоподателят не е предприел, а е решил да напусне А..
Освен това последното е сторил преди три години. В тази връзка следва да се
отчете, че ситуацията в А. към момента е значително променена, в сравнение с
тази през 2016г. и то в положителна насока и това е от значение при извършване
на преценката за основателността искането за предоставяне на международна
закрила.
При
постановяване на решението си, интервюиращият орган, наред с обсъждането на
ситуацията в страната на произход на молителя е разгледал и тази в И., където Н.С.
е пребивавал три години. Въз основа на официалната справка за обстановката в
тази страна е стигнал до обоснования извод, че ситуацията там не води до извод
за наличие на основание за предоставяне на закрила на лицата, идващи от И..
След запознаване с изложеното в тази официална справка (МД-348/06.06.2019г.),
както и с допълнително представената такава МД-529/27.09.2019г. съдът не
констатира ситуацията в тази страна да е до такава степен усложнена, че да дава
основание за предоставяне на закрила на лицата, идващи оттам.
От
данните в справките и от приобщения доказателствен материал може да се направи
извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход или в И.,
оспорващият би могъл да води сравнително спокоен живот, при съществуващите условия. Ситуацията в А. и И. не достига
границите на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки
заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките
на чл.9. ал1, т.1 от ЗУБ. Въпреки несигурната обстановка в А. и И., от данните
в справките на ДАБ, както и от наличната в медиите информация става ясно, че
вътрешното преселване в страната е възможно и всеки би могъл да се възползва от
него и да потърси по-спокоен район, в който да се установи. Освен общото
положение в тези страни, което е сравнително спокойно, следва да се има
предвид, и че в личната бежанска история на чужденеца, търсещ закрила, не
съдържа твърдения, въз основа, на които да се приеме, че са налице законови
основания за предоставяне на закрила.
Настоящият
съдебен състав намира извършената от административния орган преценка на
ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид извода, че
в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на
заплаха за живота на кандидата за да са налице предпоставките за предоставяне
на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена дадена молба за закрила
безогледното насилие в А. или И. следва да е изключително, каквото не се
установява да е, видно от информация за обстановката там.
Не
споделя изложеното в жалбата твърдение за порок на атакувания акт, поради
несъобразяване с Насоките на ВКБООН, публикувани на 30.08.2018г. Цитирания
документ няма задължителен характер и несъобразяването на оспореното решение с
него не води до извод за незаконосъобразност на административния акт.
Предвид гореизложеното,
съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият
съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна,
поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба
отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата Н.С., с ЛНЧ **********,
гражданин на А., против Решение №УПХ-382/29.08.2019г.
на Интервюиращ орган П. Р. към Държавната агенция за бежанците.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: