Решение по дело №43/2017 на Окръжен съд - Търговище

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                       02.08.2017 г.                                   гр.Т.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                       ІІІ състав

На шести юли                                                                                                 2017 година

В публично заседание в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.ОВА

Секретар Жоржета Христова

разгледа докладваното от Председателя

т.д. № 43 по описа на съда за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл. 274 ал.1 т.1 КЗ (отм.) и по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Производството по т.д. № 43/2017 година по описа на ОС - Т. е образувано, след изпращане по подсъдност на т.д.№ 848/2016 г. по описа на СГС, ОБРАЗУВАНО по предявени от „Д...“ АД гр.София срещу К.И.П. *** обективно съединени искове на обща стойност 58 790.42 лв., от които 48 873,77 лв. - главница и 9 916,65 лихви за забава за посочен период.

В исковата си молба /ИМ/ ищецът твърди, че на 11.07.2009 г. на първокласен път I-4, км. 215 + 500 в района на гр.Т. е реализирано ПТП между л.а. “Форд Мондео” с ДК№ *******, управляван от ответника К.И.П., и л.а. „Тойота Ланд Круизер” с ДК№ ******с водач Б.С.В.. Образуваното НОХД № 691/2009 г. по описа на PC–Т., с подсъдим настоящият ответник, е приключило на 10.12.2009 г., с постановеното в публично съдебно заседание определение на първоинстанционния съд, с което е одобрено сключеното по наказателното дело споразумение, по силата на което страните са се съгласили, че водачът на л.а. „Форд Мондео” (ответник по настоящото дело) на 11.07.2009 г. в района на гр.Т. е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно е нанесъл имуществени вреди на правомерно движещия се л.а. ’’Тойота Ланд Круизер”. Ищецът твърди, че причината за настъпване на застрахователното събитие е, че ответникът, поради движение с превишена и несъобразена с релефа на пътя, състоянието на пътната настилка и атмосферните условия, скорост и вследствие надлежно констатирана от контролните органи употреба на алкохол - 0.93 промила, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска л.а. „Тойота Ланд Круизер” с ДК№ --------, в резултат на което му нанася значителни материални щети. Вината на ответника е установена в одобреното от наказателния съд споразумение за решаване на делото, което съгласно чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК е задължително за гражданския съд. Твърди също, че е сключил със собственика на л.а. “Форд Мондео” задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите - полица № 085090012326, валидна от 15.02.2009 г. до 14.02.2010 г., която съгласно чл. 267, ал. 2 от КЗ (отм.) покрива гражданската отговорност на водача К.И.П. за причинените от него вреди на трети лица. Ползвайки се от сключената застраховка “ГО” на ответника, дружеството ЗК „Л...” АД, застраховало по имуществена застраховка “Каско” увредения л.а. „Тойота Ланд Круизер”, е отправило към ищеца регресната си претенция за възстановяване на изплатеното от негова страна застрахователно обезщетение в размер на 48 873.77 лв., с включени ликвидационни разходи. След приемане и регистриране на регресната претенция на ЗК „Л...” АД, експерти на “Д...” АД потвърдили размера на вредите, причинени на собственика на л.а. ‘Тойота Ланд Круизер”, определен от ЗК „Л...” АД. Тази сума била възстановена от ищеца в полза на ЗК „Л...” АД на 08.07.2011 г., по силата на извършено между двете застрахователни дружества прихващане на насрещни регресни задължения и доплащане от страна ЗК „Л...” АД на дължимата разлика от 10 302.89 лв. Ищецът поканил ответника с писмо с изх. № 2076 от 26.06.2014 г. (връчено му с разписка, надлежно попълнена и подписана от адресата на 02.07.2014 г.) доброволно да му възстанови погасената сума, съставляваща застрахователно обезщетение, но и до настоящия момент претендираната сума не е възстановена, обуславящо правния му интерес от предявяване на регресния иск.

В постъпилия в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адв.И., е изразено становище за нередовност на исковата молба, а по същество - за нейната неоснователност по изложени доводи и съображения, които обобщени, се свеждат до следното: с одобреното от съда споразумение ответникът се е признал за виновен за това, че в пияно състояние, по непредпазливост е нанесъл средна телесна повреда на едно физическо лице. В споразумението не е отразено, че ответникът е нанесъл „значителни" имуществени вреди, които не е възстановил, поради което е неизвестно как и по какъв начин ищецът прави извод за виновното поведение на ответника; оспорва представените писмени доказателства, възразява, че няма пряка или косвена връзка между твърдяното в исковата молба и представените изображения(снимки), освен това тези документи си противоречат - видно от представените изображения предното(челно) стъкло на л.а. „Тойота“ е цяло и непокътнато, а в съставения опис-заключение ЗК „Л..." са посочили - предно стъкло „За смяна"; оспорва  представеното от ищеца „Възлагателно писмо", с което ЗК „Л..." възлага на „ТМ" ЕООД да извърши ремонт на собственият си автомобил по две съображения - като частен свидетелстващ документ, без достоверна дата; и на следващо място правно неиздържано е собственикът сам да извършва оценка на щетите; оспорва достоверността на проформа фактури  № ********** от 25.09.2009 г., № ********** от 26.09.2009 г.   и  № **********/26.09.2009 г.; възразява, че не е получавал уведомление от ищеца за предявяване на регресната претенция от 48 873,77 лева; както и че подписът, положен върху разписката, не е негов. ПРАВИ ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ на предявената регресна претенция- .

В допълнителната ИМ ищецът излага доводи и съображения за неоснователност на всички възражения и оспорвания, изложени в отговора на ИМ. Уточнява, че представените с ИМ документи (3бр. проформа-фактури) съставляват фактури за реално извършения ремонт, а не проформа фактури, поддържа останалите си доводи и съображения и изложена фактическа обстановка в исковата молба.

В допълнителния отговор ответникът поддържа вече изразеното становище, оспорвания, възражения и доказателствени искания.

В с.з. ищецът не се явява, не се представлява, в постъпилото писмено становище се иска делото да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа предявените искове по изложените в хода на делото съображения. Претендира разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждание. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение. Ответната страна поддържа становището си за неоснователност на иска, по наведените в отговорите на ИМ доводи и съображения. Претендира разноски, по представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетите съдебни експертизи, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.07.2009 г. на първокласен път I-4 км.215+500 в района на гр.Т., при управление на л.а. “Форд Мондео” с ДК № *******, управляван от ответника К.И.П., в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 0.93 промила, нарушавайки правилата за движение – с превишена скорост от 126 км/час – чл. 21 ал.1 от ЗДвП, станал причина за осъществяване пътно-транспортно произшествие, при което на насрещно движещия се л.а. „Тойота Ланд Круизер” с ДК№ ******с водач Б.С.В., били нанесени материални щети. За станалото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1161256 от 11.07.2019 г. от група „Пътен контрол“ при РУ на МВР гр.Т. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 240/11.07.2009г. , ведно с план схема (л.12-14 от гр.д.№ 8481/2016г. на СГС). В протокола за ПТП е записано, че е взета кръвна проба на ответника в МБАЛ Т., описани са и видимите щети по двете МПС-та.

 Със споразумение, одобрено от съда с протоколно определение № 835 от 10.12.2009 г. по НОХД № 691/2009 година по описа на РС-Т., с подсъдим К.И.П., страните са приели за безспорно установено, че на 11.07.2009 г., в района на гр.Т., по ПП I-4, км. 215 + 500, подсъдимият при управление на МПС в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 0.93 промила, нарушавайки правилата за движение: движил се с превишена скорост от 126 км/час – чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота на Алипи И. Алеков, поради което и на осн.чл. 343 ал.3 б.“а“, предл.2 във вр. с ал.1 и чл. 342 ал.1 вр. с чл. 129 ал.1 от НК и чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, включващо посочените в определението пробационни мерки, и на осн.чл. 343г от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, считано от изземване на свидетелството за правоуправление по административен ред.

Между ищеца и собственика на л.а. “Форд Мондео” – И. П.И. (баща на ответника) е сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите - полица № 085090012326, валидна от 15.02.2009 г. до 14.02.2010 г. (л. 6 от приложеното гр.д. 8481/16 г. по описа на СС), която съгласно чл. 267, ал. 2 от КЗ (отм.) покрива гражданската отговорност на водача К.И.П. за причинените от него вреди на трети лица.

Ползвайки се от сключената застраховка “ГО” на ответника, ЗК „Л...” АД, застраховало по имуществена застраховка “Каско” увредения л.а. „Тойота Ланд Круизер” (по застрахователна полица № 930009012266, валидна от 10.07.2009 г. до 09.07.2010 г. - л.7 от приложеното гр.д.№ 8481/2016г. на СГС) е отправило към ищеца регресната си претенция за възстановяване на изплатеното от негова страна по образуваната щета № 0000-1261-09-29083 (образувана по депозирано уведомление за настъпило застрахователно събитие от водача на увредения автомобил „Тойота“, приложено към делото) застрахователно обезщетение в размер на 48 873.77 лв., с включени ликвидационни разходи от 15.00 лв. (л. 47 от приложеното гр.д.№ 8481/2016 г. на СГС).

Видно от доказателствата по делото, процесният л.а. „Тойота Ланд Круизер” с ДК№ --------, година на производство 2009 г., е собственост на „ТМ“ ЕООД гр.София, на което дружество с възлагателно писмо от 13.08.2009 г. (л.33 от гр.д. № 8481/2016г. на СГС) застрахователят по застраховка „Каско“ на л.а. - „Л...“ АД е възложил извършването на ремонта на автомобила – по заведената при застрахователя щета 0000-1261-09-29083. Именно „ТМ“ ЕООД е извършило ремонта (л.34- пак там), обстоятелство, което не се спори от страните; както и ноторния факт че „ТМ“ ЕООД е официален вносител на марката „Тойота“за РБългария.

След приемане и регистриране на регресната претенция на ЗК „Л...” АД, експерти на “Д...” АД потвърдили размера на вредите, причинени на собственика на л.а. „Тойота Ланд Круизер”, определен от ЗК „Л...” АД на 48 873.77 лв. с включени ликвидационни разноски (рекапитулация и ликвидационен акт – л.48, л.49 от делото на СГС).

По делото е представено писмо от „Л...“ АД до ищеца за извършени прихващания на насрещни регресни задължения  между това дружество и ищеца (между които и посочената сума от 48873,77 лв. (л.53) и доплащане от страна ЗК „Л...” АД на дължимата разлика от 10 302.89 лв., като по този начин сумата била възстановена от ищеца в полза на ЗК „Л...” АД на 08.07.2011 г. Извършените плащания  от и по съответните сметки на „Л...” АД и на ищеца, се установяват и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза – т. 2 и 3  от заключението.

По делото ищецът е представил писмо с изх. № 2076 от 26.06.2014 г. за уведомяване на ответника за доброволно възстановяване на сумата от 48 873,77 лв. в 7-дневен срок от получаване на писмото, като е представил и известие за доставка, адресирано до ответника, получено на 02.07.2014 г. срещу подпис, без да е посочено качеството и имената на лицето, приело пратката.

 От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните, се установява, че подписът, положен върху обратната разписка (известие за доставяне) не принадлежи на ответника. Ищецът не ангажира други доказателства относно твърдяното уведомяване.

 Във връзка с твърденията за причинени имуществени щети на  увредения л.а. „Тойота Ланд Круизер” ищецът е представил писмени доказателства по образуваната щета, Протокол за ПТП № 1161256 от 11.07.2009 г., Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 240/11.0.2011 г. Поради унищожаване на НОХД №  691/2009 г. на РС-Т. (л.10) е приложен заверен препис от протоколно определение и споразумение № 835/10.12.2009 г. по посоченото дело; изискан е и представен от РП-Т. заверен препис от Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.07.2009 г., част от ПД № 72/09г. на Районна прокуратура Т.. Назначена е, изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), относно механизма на извършване на ПТП и нанесените на л.а. „Тойота“ щети.

Съгласно САТЕ непосредствено преди удара между двата леки автомобила, л.а.“Тойота“ се е намирал в полагащата му се за движение пътна лента и е бил в спирачен режим със сработила спирачна система, а л.а. „Форд“, управляван от ответника  е променил траекторията си на движение в ляво, преминавайки в пътната лента за насрещно движещите се МПС, с движение на неконтролируема ротация по часовата стрелка.  Л.а. „Форд“ навлиза в района на ПТП в условия на десен за него завой със скорост на движение 126 км/ч, и когато се намира в пика на завоя, предвид движението със скорост по-висока от граничната за странично плъзгане, автомобилът губи устойчивост и започва  странично плъзгане с ротация по часовата стрелка, променя траекторията си на движение вляво и навлиза в лентата за насрещно движение, последвано от удара между двата автомобила. Описаните разрушения и деформации в протокола за ПТП с концентрация отпред и в лявата страна на л.а.“Тойота“ и в задната част на „Форд“-а показват, че ударът за втория автомобил по характер е заден ексцентричен, а за „Тойота“-та- челен, ексцентричен. Съгласно САТЕ при така реализирания по характер удар, както и от вида на получените разрушения и деформации следва, че настъпилите повреди по л.а. „Тойота“, са тези, посочени от в.лице в Таблица-2 от заключението, и са във възможна причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.

Относно размера на причинените щети, вещото лице е посочило, че въз основа на направения от него анализ по приложените по делото писмени доказателства, в приложените от ищеца фактури са описани части, които не са невъзстановимо дефектирали, не са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и които е възможно отново да се използват по предназначение, видно от количествените различия на описаните части за подмяна във фактурите и описите на щета, извършени от специалисти на ЗК (125/68 бр.) В обясненията си в о.с.з. (л. 85 - 91) вещото лице е доразяснило така направения извод. Предвид факта, че процесният л.а. е с първоначална регистрация 10.07.2009 г. (т.е. един ден преди ПТП), експертизата е използвала цени на оригинални части от каталог „Шваке“ и от приложените фактури на оторизирания сервиз, представител на „Тойота“ за България, съобразявайки при определяне на пазарната стойност на настъпилите материални щети, констатираните различия в цените и предвид установените от вещото лице количество, характер и вид на настъпилите повреди. Вещото лице е пояснило, че поради невъзможността за оглед на лекия автомобил, за определяне на вида на повредите освен протоколите за ПТ и за оглед  на местопроизшествието, е ползвало основно  извършения опис на щетите от ЗК“Л...“ – обичайно за практиката, описите са 4 бр., от различни дати, извършени при огледа на автомобила в неразглобено и в разглобено състояние ( л.22 - 28 от гр.д. № 8481/2016 г. на СГС). Определената от в.лице пазарна стойност на нанесените щети на л.а. „Тойота“ е в размер на 28 075.68 лв., с включено ДДС, като в тази сума е включена и стойността на вложения труд за извършване на ремонтно-възстановителните работи – 4 809.89 лв., с ДДС.

От заключението на ССЕ, прието по делото, неоспорено от страните, се установява, че размерът на лихвата за забава, начислена върху исковата сума от 48873.77лв. за периода от 10.07.2014 г. (датата на която е изтекъл предоставения на ответника 7-дневен срок за изплащане на дължимата от него сума) до завеждане на исковата молба (08.07.2016г.) е в размер на 9 916.65 лв.; а върху главница 28 075,68 лв. (определена от САТЕ) за същия период – 5 696.64 лв. Съгласно ССЕ на дата 28.10.2010 г. ЗК „Л...“ АД е наредило плащане по банков път по посочената сметка на сумата от 48 858,77 лв. с основание на превода по щета с кратък № 29083/09 като преводът е в полза на „ТМ“ ЕООД, чиято б. сметка е заверено с горепосочената сума на 29.01.2010 г. На 08.07.2011 г. е заверена банковата сметка на ищеца със сумата от 10 302.89 лв., платена от ЗК „Л...“ АД..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл. 274 ал.1 т.1 от Кодекса на застраховането (отм.) и по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

По иска с правно осн.чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ(отм.):

Съгласно сочената законова разпоредба застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма  - чл. 274 ал.1 т.1 предл.1-во от ЗК/отм./, приложим закон предвид датата на настъпване на застрахователното събитие – 11.07.2009 г.

За основателността на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат от противоправното поведение на ответника е реализирано ПТП,  че за управлявания от ответника автомобил е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застраховател по който е ищецът; че ищецът е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; че ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон

При така установените факти, съдът намира, че искът е установен в своето основание и частично основателен относно претендирания размер, предвид следните съображения:

Застраховател по смисъла на тази разпоредба е застрахователното дружество, при което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС. Съгласно чл. 257, ал. 2 КЗ застраховани лица са собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Регресното право по чл. 274 КЗ има специален характер.

 Съдът намира за неоснователно  направеното възражение за погасяване на исковата претенция по давност . По въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/77 и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на I т. о., решение № 70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г. на I т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на II т. о. и др. В посочените актове е прието, че регресните искове на застрахователя по чл. 81 ЗЗ (отм.), съответно чл. 274 КЗ, се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица; задължението на застрахователя да плати на третото лице и регресното му право срещу деликвента възникват по силата на закона - чл. 81 ЗЗ (отм.), съответно чл. 274 КЗ, а не от застрахователния договор, тъй като по силата на договора застрахователят се е освободил от отговорност с факта на изплащане на обезщетението. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изплатило застрахователното обезщетение на застрахователя на увреденото лице на 08.07.2011 г. (предвид приетата ССЕ, неоспорена от страните), от който момент и тече петгодишната погасителна давност, която към датата на предявяване на настоящата искова претенция  - 08.07.2016 г. не е изтекла.

Безспорно е установено наличието на застрахователно правоотношение (в периода на извършване на ПТП), противоправното поведение на ответника, довело до настъпването на ПТП. Установен е и факта на заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на застрахователя по застраховка „Каско“ на увредения лек автомобил. Обстоятелството, че при настъпването на процесното ПТП ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол, съгласно визираната разпоредба, както и неговото виновно поведение (управление при нарушаване правилата на движение) е безспорно установено, предвид одобреното от съда Споразумение № 835/10.12.2009 г. по НОХД №  691/2009 г. описа на на РС-Т., съгласно разпоредбата на чл. 383 ал.1 във вр. с чл. 423 ал. 2 и ал.3 от НПК. В тази връзка съдът намира възражението на ответника за липсата на доказателства относно обстоятелството, че е управлявал МПС след употреба на алкохол в посочената концентрация, за неоснователно. В приложения протокол за ПТП, неоспорен от страните, изрично е посочено, че му е взета кръвна проба в МБАЛ-Т.. Именно това е и ПТП-то, при което са причинени материални щети по двата автомобила, видно от протоколите за ПТП и оглед.. Други твърдения или възражения в тази връзка ответникът не е навеждал.

Доколкото увреждането на л.а. „Тойота“ не е част от фактическия състав на деянието, за което ответникът е признат за виновен и му е наложено съответното наказание, установяването на нанесените вреди - техния характер, причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и размер е в тежест на ищеца, указано от съда и с определението по чл. 374 от ГПК.

От приетата съдебна авто-техническа експертиза се установява причинно-следствената връзка между извършеното ПТП и описаните в заключението на вещото лице щети. Основния спорен въпрос в настоящия процес е вида и стойността на причинените щети по л.а. „Тойота. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че предмет на обезвреда следва да бъдат само онези щети, описани в протокола за ПТП № 1161256 от 11.07.2009 г. Съдът приема изцяло заключението на САТЕ, като компетентно и обосновано, предвид и обстойните разяснения и пояснения, дадени от вещото лице в открито с.з. от 06.07.2017 година. Във връзка със спорния въпрос относно размера на щетите и тяхната стойност, при определянето им вещото лице е съобразило събраните по делото доказателства, в това число описа на щетите, както в протокола за ПТП, така и в протокола за оглед, и в представените по делото, изготвени от застрахователя „Л...“ АД Опис-заключения, предвид обективната невъзможност да бъде извършен оглед на автомобила. Според разясненията на вещото лице именно това е и практиката при подобни случаи на определяне вида и размера на нанесените щети на МПС. Посочените в протокола за ПТП вреди са видимите щети, те не са изчерпателни, предвид и ограниченото място за посочването и описанието им, така и пред обстоятелството, че с оглед характера на удара действително нанесените щети, съобразно практиката при подобни случаи, се установяват при оглед лично от експерта (вещото лице), на база на който се установяват повредите и определят щетите,  и ако няма такъв - на базата на извършения оглед от специалисти. В случая има такъв извършен оглед от специалисти на ЗК „Л...“, като огледът на автомобила е извършен в неразглобено състояние и в разглобено състояние. Затова има четири описа от четири дати. Практиката е първият оглед да се прави в неразглобено състояние на автомобила, след това - втори оглед в разглобено състояние, дори се налага трети, четвърти оглед, както е в случая.

От събраните доказателства, се установява, че ударът и настъпилите повреди по лекия автомобил „Тойота“ са отпред в ляво, лявата страна и ляв калник с последствия на известни повреди - лява врата, лява страница, като вещото лице подробно е обяснило в с.з. защо приема за настъпили и щети , които не са в ляво, пр. по позиция 17, позиция 33 , позиция 58, както и по отношение на необходимостта от подмяната на капак преден с нов, които щети са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, съобразявайки констатациите в протоколите и описите, и естеството на удара, изяснен в описания механизъм на ПТП.

Видно от обстоятелствената част по т.4.2.2. от приетата САТЕ и от  разясненията на вещото лице в с.з., при анализа на приложените по делото доказателства, същото е установило, че в приложените фактури са описани части, които не са невъзстановимо дефектирали, части, които не са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и които е възможно отново да се използват по предназначение, видно от количествените различия на описаните части за подмяна във фактурите и описите на щета, извършени от специалисти на „Л...“ АД, поради което и приетите от вещото лице щети при извършената съпоставка са описани в изготвената от него Таблица -2 (68 пера). Вещото лице изрично заявява, че във фактурите са описани части, свързани по някакъв начин с повредите, които могат и следва да се ползват, още повече автомобилът е на един ден и затова няма никакво овехтяване при оценката. Това са болтове, шайби, гайки, планки и т.н. В посочен от вещото лице конкретен пример същото е установило при съпоставка фактури - описи, че един път се взема сума за нов калник, втори път се прибавя и сума за ремонт, което не е коректно, и е съобразено от вещото лице при определяне на щетите.

Съдът  намира за неоснователно възражението на ищеца за несъобразяване с разпоредбите на чл. 17 ал.1 и чл. 19 ал. 1 от Приложение № 1 към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249 т.1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди на МПС( съобр. § 3 от Наредба 49/16.10.2014 г. на КФН), тъй като от една страна към представените фактури не са приложени фискални бонове или платежно нареждане, а освен това изискването на сочената уредба е стойността на новите части да се приема след експертен анализ с описа на констатираните вреди. В тази насока вещото лице е направило именно такава съпоставка между описите на констатираните повреди и посочените във фактурите части, коментирана по-горе.

В разясненията си в с.з.вещото лице е посочило още, че базовата цена на този автомобил е 71 000 лева към датата на ПТП 11.07.2009г.,  а щетата, съобразно фактурите е близо 50 000 лева, т.е. автомобилът „трябва да е помлян“, а той има двигател здрав, трансмисия здрава, общо купе в дясната част здрава, има повреди само отпред и в ляво на автомобила, които повреди вещото лице е съобразило при определяне на действителната пазарната стойност.

С оглед така изложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и доказан за сумата от 28 075, 68 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска (08.07.2016 г.) до окончателното й изплащане, а в останалата част – до предявения размер от 48 873,77 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По предявения иск с правно осн.чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Съгласно сочената разпоредба при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава. Тъй като в случая няма определен ден за изпълнение, с оглед естеството на регресната отговорност по чл. 274 ал.1 от ТЗ, то длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора (чл. 84 ал.2 от ЗЗД). В тази насока представеното уведомление до ответника (известие за доставяне) за заплащане на сумата бе оспорено и в производството по чл. 193 от ГПК се установи от приетата без възражение по делото съдебно-почеркова експертиза, че подписът, положен на уведомлението срещу получател не принадлежи на ответника. При липсата на надлежна покана до длъжника, същият се счита, че е изпаднал в забава от датата на исковата молба. Предвид изложеното предявеният иск  за сумата от 9 916,65 лв. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските: И двете страни са претендирали разноски. С оглед частичната основателност на иска от направените от страна на ищеца разноски в размер на общо 3116,62 лв. (д.т. 2351,62 лв. , 120 лв.- за ССЕ и 300 + 45 лв. за САТЕ, 200лв.- юк.възн. на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП) основателни са 1653,60 лв. От направените от ответника разноски в размер на общо 1905.00лв. (1600л. адв.възнаграждение, 100+ 45 лв. за САТЕ и 160 лв. за графолог.СЕ), основателни са 995,26 лв., т.е. по компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 658.34 лв.  Съдът намира за неоснователно направеното възражение от ищеца на осн.чл. 78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, тъй като същото, с оглед цената на исковете е определено в съответствие с минималния размер, предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.

По изложените съображения, съдът

 

Р        Е       Ш        И          :

 

ОСЪЖДА К.И.П., с ЕГН **********,***, съдебен адрес *** , офис 14 чрез адв.Ц.И., ДА ЗАПЛАТИ на „Д...“ АД, с ЕИК *********, гр. София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68,  сумата от 28 075, 68 лв. – главница, представляваща изплатено обезщетение от „Д...“ АД на „Л...“ АД  за причинени имуществени вреди на л.а. „Тойота Ланд Круизер” с ДК№ ******, в резултат на настъпило ПТП на 11.07.2009 г. на първокласен път I-4, км. 215 + 500 в района на гр.Т., причинено от ответника К.И.П. след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон, при управление на л.а. “Форд Мондео” с ДК № *******, застрахован в „Д...“ АД  - на осн.чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, като  ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 28 075, 68 лв. до пълния предявен размер от 48 873,77 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ  предявения от „Д...“ АД, с ЕИК *********, гр. София, СРЕЩУ К.И.П., с ЕГН **********,***, ИСК за сумата от 9 916,65 лв. - лихва за забава за периода от 10.07.2014 г. до 08.07.2016 г.- с правно осн.чл. 86 ал.1 от ЗЗД, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА К.И.П., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Д...“ АД, с ЕИК *********, гр. София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68,  сумата от  658.34 лв. – разноски по делото,  по компенсация.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд-гр.Варна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :