№ 347
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503366 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 4854 от 11.08.2020г., постановено по гр.дело № 15867/2019г. на
Софийския градски съд, ГО, 19 състав, Прокуратурата на РБ е осъдена, на основание
чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да плати на С. Д. С. сумата 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу него наказателно производство по нохд №1783/2014г. по описа на СГС,
29 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.09.2019г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 15 000
лева до претендираните 100 000 лева и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, Прокуратурата
на РБ е осъдена да плати на С. Д. С. разноски по делото в размер 10 лева.
Въззивна жалба е подадена от С. Д. С., чрез пълномощника адв. М. П., срещу
решението на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск. Жалбоподателят
сочи, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД без да съобрази в достатъчна степен
продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, тежестта на
повдигнатите обвинения, продължителността на изтърпяване на мерките за
неотклонение задържане под стража и домашен арест. Смята, че по делото е
категорично установено, че към момента на задържането, ищецът не е имал преди това
други задържания, че от воденото наказателно производство е търпял значителни и
надхвърлящи нормалните болки и страдания. Твърди, че от събраните гласни
доказателства се установява, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се
изразяват в негативни емоции- шок, стрес, страх от осъждане, унижение, подронване
на обществения имидж и достойнство, компрометиране пред близки и приятели;
депресивност и потиснатост. Предвид това, жалбоподателят сочи, че определеният от
1
първоинстанционния съд размер на обезщетението е силно занижен и не отговаря на
принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, поради което иска да бъде
отменено решението в обжалваната част и да му бъде присъдено обезщетение в пълния
претендиран размер, както и разноските по делото, сторени в двете съдебни инстанции.
Въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част е подадена от
Прокуратурата на РБ с оплаквания за неправилност и необоснованост. Този
жалбоподател сочи, че присъденото от съда обезщетение е силно завишено, като
въпреки тежестта на повдигнатите обвинения и вида и продължителността на
изтърпяване на мерките за неотклонение, по делото не е установено настъпването на
твърдените неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с повдиганото
и поддържано от Прокуратурата обвинение. Поддържа, че са останали недоказани
твърденията, че вследствие на стреса и на дългия престой в ареста ищецът е развил
различни заболявания и че повдигнатото обвинение е имало широк обществен отзвук.
Сочи, че продължителността на наказателното производство не е прекомерна с оглед
извършваната в съучастие многостранна и комплицирана престъпна дейност, с
изключително тежки обществено опасни последици. Смята, че за времетраенето на
наказателния процес в съдебната фаза не следва да бъде ангажирана отговорността на
Прокуратурата, тъй като честотата и ритмичността на съдопроизводствените действия
принадлежат изцяло на съда. Не на последно място, този жалбоподател сочи, че при
определяне размера на обезщетението съдът е следвало да съобрази и че видно от
представените по делото данни, ищецът е бил неколкократно осъждан, включително и
на ефективно изтърпяване на лишаване от свобода, както и че в процесния период
срещу него са се водили няколко наказателни производства. Предвид изложеното и с
оглед заявеното в откритото съдебно заседание пред САС Прокуратурата иска да бъде
намалено до 5000 лева претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК станите не са взели становище по въззивната
жалба на насрещната страна.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани
по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от С. Д. С. с искова молба, с която
против Прокуратурата на РБ са предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1
от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на 100 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2008г. по образувано дп № 161/2008г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 3429/08г. по описа на СГП, ищецът С.С. бил привлечен като
обвиняем за извършване на престъпления по чл. 142 ал.4 пр.2 вр. с ал.2 т.2 вр. ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 116 ал.1 т.11 вр. с чл. 115 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК и на
същата дата бил задържан за срок от 72 часа; че Прокуратурата поискала вземане на
постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ и с определение на СГС му
била наложена най-тежката мярка, която била потвърдена с определение на САС. Сочи
се, че с определение на СГС мярката за неотклонение била изменена на „гаранция в
2
пари“, но след протест на СГП с определение от 06.11.2008г. на САС същата била
изменена в „домашен арест“, която ищецът търпял до 29.12.2009г., когато с
определение на САС мярката за неотклонение отново била изменена в „гаранция в
размер 2 000 лева.
Ищецът твърди, че на 15.06.2010г. Прокуратурата внесла срещу него и още две
лица в съда обвинителен акт за престъпления по чл. 142 ал.4 пр.2 във вр. с ал.2 т.2 вр.
ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл. 116 ал.1 т.11 вр. с чл. 115 вр. чл. 20 ал. 2 вр. с
ал.1 от НК и в СГС било образувано нохд 2820/201 г. по описа наказателно отделение,
29 състав. Сочи, че на 07.07.2010г. съдът върнал делото на Прокуратурата, а след
отстраняване на процесуални нарушения отново бил внесен обвинителен акт и в СГС
било образувано нохд № 2450/2011г. Поддържа, че съдът отново върнал на
Прокуратурата делото за отстраняване на процесуални нарушения и след внасянето на
нов обвинителен акт в СГС било образувано нохд № 1604/2013г. Сочи, че съдът
прекратил и това производството и върнал отново на Прокуратурата делото, като след
това поредно връщане ответникът внесъл отново обвинителен акт срещу ищеца и в
СГС било образувано нохд № 1783/2014г. по описа на 29 състав.
Ищецът твърди, че на 10.04.2018г. съдът постановил присъда с която го признал
за невиновен по повдигнатите му обвинения и го оправдал, като присъдата била
потвърдена с решение № 518/20.12.2018г. на САС, а решението на САС било
потвърдено от ВКС с решение 115/03.09.2019г.
Ищецът твърди, че заради повдигнатото и поддържано продължителен период
от време обвинение, от задържането под стража и наложения домашен арест бил
лишен от възможността на посещава училище и да завърши средното си образование;
че се появили множество заболявания, заради престоя в следствения арест и
преживения стрес; чувствително била увредена психиката му; тежко преживявал
раздялата със семейството си и се притеснявал за здравето на майка си; чувствал се
унизен пред близки и приятели и злепоставен; изпитвал безсилие и отчаяние от
проявената към него несправедливост. Предвид изложеното ищецът иска след като
бъде съобразена тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на
наказателното производство, вида на търпените мерки за неотклонение и
продължителния период, който ги е търпял, негативните вреди върху него и
семейството му, заболяванията, които е развил и от които страда до момента, широкия
обществен отзвук и интерес, преживените негативни емоции, както и увреждането на
обществения му и личен имидж и достойнство, да му бъде присъдена сумата 100 000
лева като обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ оспорва
иска по основание и размер. Сочи, че повдигнатите на ищеца обвинения са за
изключително тежки умишлени престъпления, извършени в съучастие, както и че
взетите спрямо него мерки за неотклонение са контролирани не от прокурор, а от съда.
Твърди, че не са подкрепени с надлежни доказателства твърденията в исковата молба
за претърпени в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение значителни
неимуществени вреди за ищеца. Смята, че продължителността на наказателното
производство не е прекомерна, с оглед извършваната в съучастие престъпна дейност.
Сочи, че за продължителността на производството в съдебната фаза не следва да бъде
ангажирана отговорността на прокуратурата. Сочи, че е нисък интензитетът на
търпените от ищеца болки и страдания, тъй като срещу него са се водили други
наказателни производства в процесния период, а и същият е неколкократно осъждан,
3
включително и на ефективно лишаване от свобода. Според прокуратурата
претендираното обезщетение е прекомерно по размер и не отговаря на принципа на
справедливостта.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 09.04.2008г. е било образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 115 НК, като на
10.04.2008г. ищецът заедно с още едно лице е бил привлечен в качеството на обвиняем,
за извършване на престъпления по чл. 142 ал.4 пр.2 във вр. с ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.
20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 116, ал.1, т.11, вр. с чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с ал.1
от НК.
На 12.04.2008г. по искане на Прокуратурата спрямо ищеца е взета мярка за
неотклонение задържане под стража, която с определение от 30.10.2008г. на СГС е
изменена на парична гаранция в размер 5000 лева.
На 06.11.2008г. с определение на САС е отменено определението на СГС и на
ищеца е наложена мярка за неотклонение домашен арест, а с определение на САС от
29.12.2009г. мярката домашен арест е изменена на парична гаранция в размер 2000
лева.
По делото не се спори, че неколкократно Прокуратурата е внасяла в съда
обвинителен акт срещу ищеца и още две лица и че състав на СГС, НО, е прекратявал
производството и е връщал делото на прокуратурата поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
Установява се от приложеното наказателно производство, че през м.април
2014г. прокуратурата внася за пореден път в съда обвинителен акт против С. Д. С. и
още две лица, за това че на 08.04.2008г. около 23,50 часа в София, кв.Лозенец отвлякъл
С. С. с цел противозаконно да го лиши от свобода, като с юмруци и ритници му
нанесъл множество удара в областта на главата и тялото, след което го избутал на
задната седалка на л.а. БМВ-престъпление по чл. 142, ал.2, т.2, предл.2, във вр. с ал.1,
във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1 НК и за това че на 09.04.2008г. за времето от 00,00
часа до 00,50 часа в София, ж.к. Лозенец в съучастие с още две лица умишлено
умъртвил С. С. чрез нанасяне на множество удари с ритници и юмруци в областта на
главата, тялото, шията и крайниците, удари с нож в областта на лявата седалищна
област на С., довели до тежки телесни увреждания на С., като убийството е по особено
мъчителен начин за убития-престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, предл.2, във вр. с чл.
115, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1 НК.
Установява се, че в СГС е било образувано нохд № 1783/2014г. по описа на 29
състав и след проведени 23 открити съдебни заседания, на 21 от които ищецът се е
явявал лично, на 10.04.2018г. е приключило с присъда № 82/10.04.2018г. с която С. Д.
С. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.
С решение № 518/20.12.2018 г., постановено по внохд № 623/2018 г.
Софийският апелативен съд е потвърдил оправдателната присъда, като производството
пред въззивната инстанция е протекло в 3 открити съдебни заседания, на които ищецът
се е явявал лично.
С решение № 115/ 03.09.2019г. по постановено по н.д. № 187/2019г. на ВКС
4
решението на САС е потвърдено. Оправдателната присъда е влязла в сила на
03.09.2019г.
Установява се от събраните в първоинстанционното производство
доказателства, в това число и от материалните, събрани в наказателното производство,
че към датата на привличането на ищеца като обвиняем и към датата на повдигане на
обвиненията за извършване на посочените престъпления, тоест към 10.04.2008г.
ищецът е бил с чисто съдебно минало. Установява се също, обаче че като към този
момент на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 130 НК, като с
влязла на 16.12.2008г. в законна сила присъда на СРС, НО, 14 състав, на основание чл.
78а НК му е наложено административно наказание за това, че на 18.08.2005г. по
хулигански подбуди причинил лека телесна повреда. От съдържащата се в кориците на
наказателното производство справка за съдимост на С.С. се установява, че с влязла в
сила на 04.11.2013г. присъда на СРС, по нохд № 4184/2011г. С. е осъден на пробация,
за това че на 17.05.2005г. нанесъл побой, вследствие на което причинил средна телесна
повреда.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.
Свидетелката В. И. А. твърди, че от 2002 г. се познава с ищеца, като до 2007г.
били гаджета, а към момента са само приятели. Сочи, че С. бил страхотен човек-
помагал на хората, всички в квартала го знаели като изключително добър човек, а
компанията му много го обичала. Твърди, че през 2008г. се разбрало че бил обвинен в
убийство и хората започнали да го нападат заради това, приятелите му го изоставили,
не искали да говорят с него, сочели го с пръст и го мислели за убиец. Поддържа, че
всичко това го потиснало много. Спомня си, че към момента на задържането той бил
още ученик, но работел в едно кафене и му оставала само една година за да завърши.
Твърди, че имал планове да продължи образованието си, но тези цели не могъл да
постигне. Спомня си, че го посетила в ареста, а след това и в дома му, когато бил под
домашен арест. Твърди, че ареста коренно го променил-не се виждал вече с приятелите
си, имал ново обкръжение, имало моменти, в които не искал да излиза от къщи. Сочи,
че не се били виждали много време, но когато се видели преди година, свидетелката
забелязала, че ищецът бил много променен-говора му, дори погледа му били
променени и той бил коренно различен човек.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ(изм.и доп., ДВ, бр.98/11.12.2012г.) държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от
незаконно повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда.
В случая, с повдигане на обвинението в наказателното производство,
прокуратурата е преценила, че са налице безспорни доказателства за това, че ищецът С.
Д. С. е извършил инкриминираните деяние. Тази преценка обаче е опровергана от
постановената от СГС оправдателна присъда, потвърдена с решение на САС, което от
своя страна е потвърдено от върховната инстанция, поради което ответната страна
отговаря за вредите, при хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Постановяването на
оправдателната присъда обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от
ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица на
Прокуратурата на РБ по повод образуваното предварително производство,
привличането на ищеца като обвиняем и налагането на мерките за неотклонение, а
5
незаконността на обвинението, произтичаща от оправдателната присъда, е основание
за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от
ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение.
Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, че обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на нематериални
права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствени,
емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнена чест,
достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционалното и психологическо равновесие
на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва
притеснение и несигурност; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. В този смисъл Решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012г., ІV ГО на ВКС.
Анализът на обсъдените доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ,
на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.
От събраните доказателства се установява, че след привличането му като
обвиняем, ищецът е изпитал негативни емоции - безпокойство, потиснатост,
тревожност и страх. От обсъдените свидетелски показания се установява, че С. Д. С. се
затворил в себе си и не контактувал с приятелите си, че коренно се променил. Установи
се по категоричен начин, че процесното наказателно производство е в пряка причинно-
следствена връзка с всички описани до тук негативни усещания и преживявания на
ищеца.
Спорни пред тази съдебна инстанция са въпросите, очертани от оплакванията
във въззивните жалби, за справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, което се дължи на ищеца.
Въззивният съд е на мнение, че искането на Прокуратурата за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер 5 000 лева е неоснователно, тъй като
този размер е силно занижен и не отговаря на залегналия в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
принцип на справедливостта.
За да определи размера на претендираното обезщетение по справедливост, САС
съобрази, продължителността на наказателното производство - 11 години и 4 месеца и
24 дни (от 10.04.2008г. - датата на привличане на ищеца като обвиняем до датата на
влизане в сила на оправдателната присъда- 03.09.2019г.)-досъдебното производство е
продължило около 6 години, а съдебната фаза над 4 години, като по делото са налице
данни за извършвани процесуални действия с участието на ищеца, както и се установи
личното му явяване в откритите съдебни заседания в съдебната фаза на
производството. Тази продължителност не е в рамките на разумния срок за
приключването му, въпреки обстоятелството, че производството е водено срещу
няколко обвиняеми, респ.подсъдими и че са разпитвани множество свидетели. Предвид
това, не може да бъде споделено, изразеното във въззивната жалба становище на
Прокуратурата, че наказателното производство е протекло в разумен срок, с оглед
6
неговата фактическа е правна сложност и броя на обвинените, респ. подсъдими лица.
САС е на мнение, че наказателното производство (в досъдебната му фаза и в с
съдебната му фаза) е продължило извън разумния срок за приключване на едно
наказателно производство. Прокурорът е този, който прави преценка на базата на
всички събрани в досъдебното доказателства, дали е извършено престъпление от
обвиняемия и в резултат от преценката, внася обвинителен акт или прекратява
образуваното наказателно производство. В случая се установи, че обвинителен акт
срещу ищеца е внасян неколкократно в съда, но поради допуснати от Прокуратурата
съществени процесуални нарушения съдебното производство е прекратявано и делото
е връщано на прокуратурата. Съдът не приема за основателни възраженията на
Прокуратурата, направени в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната
жалба, че тя не носи отговорност за продължителността на производството в съдебна
фаза. Без повдигнато обвинение съдебна фаза на наказателния процес не би имало,
поради което и Държавата, чрез Прокуратурата на РБ отговаря за вредите от цялото
наказателно производство. Отделно от това постановената на 10.04.2018г.
оправдателна присъда е протестирана от прокуратурата, като постановеното от САС
решение, с което същата е потвърдена е протестирано от Прокуратурата с касационен
протест, по който е образувано касационно производство пред ВКС и е оставено в сила
решението на САС, потвърждаващо оправдателната присъда на СГС.
САС взе предвид характера на повдигнатите обвинения- срещу ищеца са
повдигнати обвинения за извършване на тежки умишлени престъпления по смисъла на
чл.93, т.7 НК, за които е предвидено наказание, както следва-за отвличане с проявена
особена жестокост-лишаване от свобода от 5 до 15 години и за убийство по хулигански
подбуди по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост - лишаване от
свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на
замяна. Съдът съобрази и че спрямо ищеца е взета най –тежката мярка за неотклонение
– задържане под стража, която той е търпял 6 месеца и 18 дни, изменена в домашен
арест, която той е търпял 1 година, 1 месец и 23 дни, изменена на парична гаранция в
размер 2000 лева.
За да определи справедливия размер на обезщетението, дължимо на ищеца
съдът съобрази и установената от гласните доказателства интензитет на търпените
болки и страдания, както и промяна в психическото му състояние и поведението след
повдигнатото обвинение и задържането под стража.
САС съобразява чистото съдебно минало на ищеца към датата на привличането
му като обвиняем, като това обстоятелство е относимо към преценката за действително
претърпените вреди, съвкупно с всички останали обстоятелства по делото (Решение №
112 от 14.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 372/2010г., ІV ГО, ГК). Настоящият състав
приема, че негативните изживявания, свързани с повдигането на обвинението и
привличането на ищеца като обвиняем за извършени тежки умишлени престъпления не
са се отразили върху него изключително отрицателно, както се твърди в исковата
молба, тъй като на същия до този момент е било повдигнато обвинение за извършване
на престъпление по чл. 130 НК, тоест към датата на процесното обвинение ищецът
вече е бил обект на наказателно преследване. Съдът приема, че негативните емоции,
свързани с привличането на обвиняем са се отразили на ищеца в относително по-малка
степен в сравнение с лице, което никога не е било регистрирано за извършено
престъпление и никога не е било обект на наказателна репресия.
САС отчете, че по време на процесното наказателно преследване на ищеца са
били повдигнати и други обвинения за престъпления против личността, че във връзка с
7
тези обвинения също е бил задържан, както и че е бил осъждан, тоест спрямо ищеца
преди и по време на процесното наказателно производство са се водили и други
наказателни производства за извършване на умишлени престъпления, заради които
същият е бил и задържан в следствения арест. Предвид това, съставът на САС напълно
споделя съдебната практика, обективирана в решение №55/11.03.2013г. по гр. д.
№1107/2012г., ІV ГО, ВКС и намира, че в конкретния случай, заради водените срещу
него в процесния период наказателни производства ищецът е дискредитиран в
обществото, поради което нивото на душевните му притеснения и негативни му
изживявания е занижено, а това води и до намаляване размера на обезщетението, което
се претендира за незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, по което е
оправдан. Водените срещу С.Д. други наказателни производства в процесния период,
приключили с решение по нахд и осъдителна присъда следва да се преценяват като
релевантни за спора обстоятелства със значение за определяне на справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди. Това е така, тъй като другите обвинения и
другите наказателни производства, водени срещу ищеца, също са оказали негативно
влияние върху личния му живот, върху авторитета и достойнството му, поради което
въздействието от процесната наказателната репресия не може да се приеме за
значително по обем, когато негативните последици са проявление и на други
обстоятелства извън поддържаното обвинение, за което, на основание чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, се иска да бъде ангажирана отговорност на държавата. В този смисъл и
цитираната от състава на СГС съдебна практика в решение № 61/28.04.2016 г. по дело
4546/2015 г. на III ГО на ВКС.
Съдът съобрази възрастта на ищеца към датата на привличането му като
обвиняем-22 годишен, обществено икономическите условия в страната в процесния
период и стандарта на живот в държавата и намира, че сумата 15 000 лева е
справедливият размер, който ще репарира настъпилите за С.Д. и доказани в процеса
неимуществени вреди.
Искането на жалбоподателя-ищец за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в по-висок размер е в противоречие с изискването за определяне
на обезщетение по справедливост и не е съобразено с установените в настоящия
случай конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за размера на
дължимото обезщетение.
По делото останаха недоказани твърденията на ищеца, че в резултат на
повдигнатите му обвинения и престоя в ареста е имал здравословни проблеми, че не е
могъл да продължи средното си образование, както и че е търпял вреди от обществения
отзвук на обвинението. Не бяха ангажирани никакви доказателства за заболявания или
за здравословни проблеми на ищеца в процесния период, нито за публикувани в
медиите изявление на длъжностни лица на прокуратурата във връзка с конкретните
обвинения. И не на последно място, към датата на повдигане на обвиненията и
привличането на ищеца като обвиняем същият е бил на 22 години, като не се събраха
доказателства към този момент той да е продължавал средното си образование, което
по принцип в РБ приключва, когато учениците са навършили 18-19 години.
Предвид изложеното атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед неоснователността и на двете въззивни
жалби, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена
да плати на ищеца разноски по делото в размер 5 лева за платената държавна такса за
въззивно обжалване.
8
Така мотивиран, софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4854 от 11.08.2020г., постановено по гр.дело №
15867/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ да плати на С.
Д. С. разноски по делото в размер 5 лева за платената от него държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9