Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                      Година 17.11.2017                           Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                             Първи  граждански състав

На двадесет и пети октомври                                         Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар  Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3376 по описа за 2017 година.

 

            Предявен е иск с правно основание 135 от ЗЗД.

            Ищецът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София твърди в исковата си молба, че е получил нотариално заверено съобщение от 25.04.2017 г. за продажба на парично вземане от П.Й.С., подписано от и изпратено чрез адвокат П.И.С. въз основа на пълномощно № 729/02.02.2017 г. Към съобщението били приложени нотариално заверени копия на пълномощно № 729/02.02.2017г.; договор за продажба на парично вземане от 25.04.2017г. и копие на решение № 70/08.04.2016г. по адм. дело № 160/2015г. на Административен съд - Стара Загора и решение № 5079/24.04.2017г. по адм. дело № 7890/2016г. на Върховния административен съд на Република България. Съгласно представения договор за продажба на парично вземане от 25.04.2017 г. П.Й.С., чрез пълномощника му П.И.С., упълномощена с пълномощно № 729/02.02.2017г., продал парично вземане в размер на 1 500 лева, ведно с лихви, привилегии и обезпечения, за сумата от 1 лев на П.И.С.. Към настоящия момент бил налице влязъл в сила съдебен акт по адм.  дело № 160/2015г. по описа на Административен съд Стара Загора, по силата на който Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", гр. София била осъдена да заплати на П.Й.С., изтърпяващ наказание „Доживотен затвор" в Затвора Стара Загора, сума в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.06.2010г. до 01.06.2015г. от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Стара Загора, изразяващи се  в нарушаване тайната на кореспонденцията му по телефона и при свиждане, както и от незаконосъобразно бездействие на същите длъжностни лица да преустановят нарушението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2015г. до окончателното й изплащане. Решението влязло в законна сила на 24.04.2017г. с решение № 5079/24.04.2017г. по административно дело № 7890/2016г. на ВАС. Заверен препис от същите били връчени на ГД „ИН"' София на 09.05.2017г. Към настоящия момент П.Й.С., изтърпяващ наказание „Доживотен затвор" в Затвора Стара Загора, бил осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", гр. София, както следва: сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 123 по описа за 2013г. на Административен съд- Стара Загора; сума в размер на 150 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 94 по описа за 2014г. на Административен съд - Стара Загора; сума в размер на 440 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 28 по описа за 2016г. на Административен съд - Стара Загора; сума в размер на 370 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 72 по описа за 2016г. на Административен съд - Стара Загора. Горепосочените административни производства били образувани и водени лично от П.Й.С.. Същият бил надлежно уведомяван с всички съдебните книжа и бил отлично запознат със задълженията си към ГД „ИН" София. Последните  възникнали преди извършването на увреждащото действие от страна на П.Й.С., били действителни и не били погасени чрез някой от предвидените в закона правни способи. По всички водени до настоящия момент административни производства от П.Й.С. срещу ГД „ИН", ответникът С., позовавайки на липса на парични средства, редовно депозирал молби за освобождаване от разноски - не заплащал държавни такси, не внасял депозит за призоваване на свидетели, по негови молби, т.е. П.Й.С. съзнателно намалявал имуществото си. Горното давало основание да се твърди, че П.Й.С. със знанието, че има задължения към ГД „ИН" София, които би могли да бъдат удовлетворени от имуществото му, е извършил разпоредителни действия, с които е увредил интересите на ГД „ИН" София. Било налице и знание за увреждащия характер на извършената сделка спрямо ГД „ИН" София и у втория ответник - П.И.С.. Това знание било налице към момента на извършване на транслативната сделка. По адм. дело № 160/2015г. на Административен съд - Стара Загора било установено, че П.Й.С.  провеждал телефонни разговори с П.С. както при постъпването му в Затвора Стара Загора, така и след привеждането в изпълнение на наложеното наказание „Доживотен затвор". С пълномощно от 02.02.2017г., вписано под № 729 по описа на нотариус Радка Богданова, с рег.№ 435 на НК и район на действие - района на Районен съд - Стара Загора, С. упълномощавал П.И.С. да прехвърля (продава и дарява), включително и сама със себе си, вземанията, които има по силата на съдебни решения от български съдилища и Европейски съд по правата на човека в Страсбург, дължими от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", Прокуратурата на Република България, Съда,  физически и юридически лица и други. Решение № 5079 по адм. дело № 7890/2016г. на Върховен административен съд на Република България било постановено на 24.04.2017г. П.И.С. инициирала изготвянето и нотариалната заверка на договор за продажба на парично вземане и  изпратила съобщение до ГД „ИН" София, ведно с документите на 25.04.2017г. в 09:40ч. от гр. Казанлък. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителен сключения във вреда на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", гр. София, договор за продажба на парично вземане от 25.04.2017г., вписан под № 814/25.04.2017г. по описа на нотариус Иван Генов - нотариус с рег.№ 440 на НК, с район на действие района на РС Казанлък.

            Ответникът П.Й.С. счита предявения иск за неоснователен. Сочи, че документи за действително направени и заплатени разноски за юрисконсултско възнаграждение от страна ГД „ИН” гр.София не били постъпвали по всички посочени административни производства. Въпреки това съдиите, водили същите, не се съобразявали с действителната воля на закона. Сочи, че въпреки липсата на документи за направени разноски от ГД „ИН” София за юрисконсултско възнаграждение, съдилищата присъждали такова. За да бъде уважен искът, следвало да са налице три кумулативни предпоставки: да има действителен кредитор /а не привиден/, да има също така увреждане на последния, както и третото лице да е знаело за увреждащия характер на сделката спрямо кредитора. В конкретния случай бил налице един привиден кредитор, при който нямало увреждане, за което говорели и документите по горепосочените административни производства. Счита, че липсата на увреждане води и до липсата на кредитор и до неоснователност на иска. Относно третата кумулативна предпоставка /знание на третото лице за увреждането/, ищецът извеждал доводи за наличие на знание от лицето П.С. за увреждането от факти, осъществили се към месец август 2009г. и 17.11.2011г., които нямали нищо общо с въпросната правна сделка /договор за продажба на парично вземане/. По адм.д.№160/2015г.на АС –Стара Загора нямало установено съдържание на въпросната кореспонденция между него и адв.С., която като цяло касаела наказателните му производства към тогавашния момент. Моли съда, след като приеме, че от събраните доказателства не се установява ГД „ИН” гр.София да е направила разноски за юрисконсултско възнаграждение по посочените административни производства, както и, че липсват доказателства за знание у третото лице П.С. за увреждане, да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Ответницата П.И.С. оспорва вземането на ищеца спрямо другия ответник. Правоотношенията, от които произтичало вземането на ищцовата страна спрямо първия ответник, за нея били неизвестни. Заявява, че не познавала посочените в исковата молба административни дела между ищеца и другия ответник. Тъй като вземането на другия ответник от ищеца било за неимуществени вреди, то било несеквестируемо и като такова не представлявало изпълнимо притезание за ищцовата страна. В тази връзка прави възражение за неоснователност на ищцовата претенция. Счита, че за да се уважи исковата претенция на ищеца по чл.135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на нея, като трето лице, следвало да се докаже наличието на знание у нея, за т. нар. „увреждане". Счита, че знанието, което се визирало от ищеца „към момента на извършване на транслативната сделка", нямало как да е налице, тъй като била в контакт с другия ответник П.С. от 27.08.2009 година /постъпването на С. ***/ и към дата 17.11.2011 г. /влизането в сила на наложеното му наказание „доживотен затвор"/, като към тогавашният момент е нямало образувано административно дело №160/2015 год. на Административен съд-гр.Стара Загора. Счита, че за наличието на „знание за увреждане" не може да се извежда от факти, които нямали нищо общо с това знание. Не била представител на П.Й.С. по нито едно от производствата, описани в исковата молба, за да е имала някаква представа за развитието на тези производства, тоест съответните негови задължения, представляващи присъдени разноски на ГД"ИН"-гр.София. След влизането в сила на присъдата на 17.11.2011 год. на П.Й.С. контактите им били преустановени, като същите отново били възобновени едва през месец май-юни 2016 година по повод негови производства пред Европейския съд по правата на човека, при които придвижвала документите му при размяната на становища с българското правителство. Видно от съдържанието на нотариално завереното пълномощно от 02.02.2017 г. от П. Стойков, то било много общо и се отнасяло и за вземанията, които имал по силата на съдебни решения от български съдилища и Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Заявява, че не  била запозната с адм. дело 160/2015 г., но от твърденията в исковата молба и проведен телефонен разговор с първия ответник след получаването на исковата молба, й се изяснило, че най -вероятно ставало въпрос за кореспонденция между нея и другия ответник. Към момента на искането за издаване на изпълнителния лист по адм. дело 160/2015 г. не била се запознавала със съдържанието му. В конкретния случай имала сключен договор за продажба на парично вземане и счита, че била добросъвестен купувач на вземането. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и да й присъди направените по делото разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            С договор за продажба на парично вземане  от 25.04.2017 г. ответникът П.Й.С. е продал на ответницата П.И.С. паричното си вземане, представляващо пълния размер на присъденото му обезщетение с влязло в сила решение № 5079/24.04.2017 г. на ВАС, потвърждаващо решение по адм. д. № 160/2015 г. на Старозагорския административен съд, дължимо от ищеца Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, в размер на 1500 лева, ведно с изтеклите лихви, привилегии и обезпечения и другите му принадлежности, за сумата 1 лев.

От представените по делото изпълнителни листове от 24.02.2015 г. и от 07.10.2015 г. и препис от решение от 05.08.2016 г. е видно, че ответникът С. е бил осъден да заплати на ищеца сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 123/2013г. на Административен съд - Стара Загора; сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 94/2014г. по описа на Административен съд - Стара Загора и сума в размер на 370 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 72/2016г. на Административен съд - Стара Загора.    

            В настоящото производство съдът е сезиран с иск по чл.135 от ЗЗД. Посочената разпоредба предвижда възможност за кредитора, чиито интереси са увредени от действията на длъжника, да иска обявяването на тези действия за относително недействителни. С иска по чл.135 от ЗЗД могат да бъдат атакувани всякакви правни действия, включително правни сделки, какъвто е процесният случай.

            Ищецът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София е легитимиран да предяви иска, тъй като има качеството на кредитор с парично вземане по горепосочените административни дела. Атакуваната от ищеца сделка е възмездна /договор за продажба/, поради което е необходимо третото лице, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането – чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД. В разглеждания случай знанието на третото лице не се предполага, тъй като не е налице хипотезата на чл.135, ал.2 от ЗЗД – ответницата С. не е от кръга на лицата, визирани в посочената разпоредба. С оглед на това ищецът следваше да установи чрез пълно и пряко доказване, че към момента на сключване на атакуваната цесия /25.04.2017 г./ ответницата С. е  знаела за увреждането.

            Според твърденията на ищеца в исковата молба знанието на ответницата се доказвало от установеното в решението по адм. д.№ 160/2016 г. по описа на Административен съд – Стара Загора провеждане на телефонни разговори с П.С. в качеството й на адвокат от Адвокатска колегия – Стара Загора. По делото е представена и справка за проведените адвокатски свиждания между двамата ответници за периода 06.07.2016 г. – 27.06.2017 г. Никое от посочените доказателства обаче не съдържа данни за съдържанието на проведените разговори между ответниците, поради което не може да се приеме за установено, че С. е уведомил С. за задълженията си към ищеца по посочените в исковата молба административни дела.  Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че П.И.С., в качеството си на адвокат, е участвала в тези производства, поради което е могла да знае за вземанията на ищеца към ответника С.. Видно от представените удостоверения, издадени от Административен съд – Стара Загора /л.94-96 от делото/, ответницата С. не е била пълномощник на П.Й.С. по адм.д.№ 123/2013 г., ад.м.№ 28/2016 г. и адм.д.№ 72/2016 г. по описа на АдмС – Стара Загора.               

            При тези обстоятелства съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява приобретателката по договора за продажба на парично вземане от 25.04.2017 г. да е била недобросъвестна към момента на неговото сключване, т.е. да е знаела, че между ищеца и ответника П.Й.С. съществуват облигационни правоотношения, по които ответникът С. има неизпълнени парични задължения.

Поради изложеното съдът намира, че не е доказано наличието на субективния елемент на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД – знание на третото лице за увреждането. Ето защо предявеният от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София против П.Й.С. и П.И.С. иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София договора за продажба на парично вземане  от 25.04.2017 г., с който П.Й.С. е продал на П.И.С.  паричното си вземане, представляващо пълния размер на присъденото му обезщетение с влязло в сила решение № 5079/24.04.2017 г. на ВАС, потвърждаващо решение по адм. д. № 160/2015 г. на Старозагорския административен съд, в размер на 1500 лева, ведно с изтеклите лихви, привилегии и обезпечения и другите му принадлежности, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. с чл.38, ал.2  ЗА следва да бъде осъден ищецът да заплати на адв. Н.А.И.-Г. ***, процесуален представител на ответницата П.И.С., разноски в размер на 335  лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

            Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. Ген. Н. Столетов 21, ЕИК  *********, представлявана от Свилен Цветанов, против П.Й.С. *** и П.И.С. *** иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. Ген. Н. Столетов 21, ЕИК  *********, представлявана от Свилен Цветанов, договора за продажба на парично вземане  от 25.04.2017 г., с който П.Й.С. *** е продал на П.И.С. ***           паричното си вземане, представляващо пълния размер на присъденото му обезщетение с влязло в сила решение № 5079/24.04.2017 г. на ВАС, потвърждаващо решение по адм. д. № 160/2015 г. на Старозагорския административен съд, в размер на 1500 лева, ведно с изтеклите лихви, привилегии и обезпечения и другите му принадлежности, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. Ген. Н. Столетов 21, ЕИК  *********, представлявана от Свилен Цветанов, да заплати на адв. Н.А.И.-Г. *** .., сумата 335 лева, представляваща разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :