Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 14 334 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 26 035 лв.
В исковата молба на К.В.К. се твърди,
че на 01.04.2016 г., около 17.15 часа, в гр. София, на ул. „П.на А.“, в района
на кръстовището, образувано с бул. „Д-р Г.М. Димитров“, на пешеходна пътека е
настъпил пътен инцидент между лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № ********,
управляван от Г.Г. и автобус на градския транспорт „М.Л.С С.Г“ с рег. № ********,
управляван от В.И.. Твърди се, че вследствие на ПТП-то е пострадала ищцата,
пътник в автобуса на масовия градски транспорт, която се намирала на предната
врата до шофьора и се приготвяла да слиза на автобусната спирка. Вследствие на
удара същата се изпуснала от мястото, за което се държала в автобуса, политнала
напред, ударила и счупила предното стъкло на автобуса с главата си. Била
транспортирана в УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. София и хоспитализирана в периода
01.04.2016 г. – 04.04.2016 г. Констатирано било, че ищцата получила мозъчно
сътресение с краткотР.загуба на съзнание, контузия на главата, контузия на
меките тъкани на главата челно, контузия на дясно бедро, контузия на дясно
рамо, контузия на шията. След изписването й от болничното заведение, ищцата продължила
лечението си в домашни условия за 3 седмици като носила шийна яка за период от
30 дни. Твърди се, че изпитвала често главоболие, придружено с болки в областта
на врата и рамото и била в болничен до 04.05.2016 г. Пътният инцидент й се
отразил тежко и върху психическото здраве, изпитвала страх от автомобили и
избягвала да ползва градския транспорт. Сторила и разходи по лечението си в
размер на 35 лв. за закупуване на шийна яка.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на автобус „Ман”,
да й заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата
от 35 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва и
сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „Б.И.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
В открито съдебно заседание исковете се поддържат от адв. Й..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Лазаров.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К 269 от СДВР – отдел „ПП“,
от който се установява, че на 01.04.2016 г., около 17.15 часа, в гр. София, на
ул. „пл. П.на А.“, в района на кръстовището, образувано с бул. „Д-р Г.М.
Димитров“ на пешеходна пътека е осъществено ПТП между лек автомобил „Фолксваген
Джета“ с рег. № ********, управляван от Г. А.Г. и автобус „М.Л.С С.Г“ с рег. № ********,
управляван от В.И.И., от което са пострадали К.В.К., пътник в автобуса, с
диагноза:сътресение на мозъка и пешеходеца В.Т.Д..
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновало извод, че в района на
кръстовището с бул. Д-р Г.М. Димитров“ водачът на лекия автомобил е отклонил
същият вдясно и със странична дясна част е ударил предната лява част на автобуса
като водачът на автобуса е предприел маневра за аварийно спиране, при което
пътничката в автобуса К.К. е загубила равновесие, политнала е и с глава е
ударила челното стъкло като след удара лекия автомобил е продължил движението
си и в района на пешеходната пътека с предна част е ударил пресичащият
пешеходец В.Д.. Вещото лице е посочило, че няма данни за технически причини за
настъпване на произшествието като причините са субективните действия на
водачите на автобуса и лекия автомобил. Посочено в експертизата е, че водачите
са имали техническата възможност да се възприемат като участници в движението и
да управляват със скорост, при която да спрат преди мястото на удара.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.М.Д.. В заключението на същото вещото лице е обосновало извод, че ищцата
К.В.К. е получила контузия на главата челно, сътресение на мозъка /по типа
зашеметеност/, контузия на дясното бедро и дясното рамо, контузия на шията.
Посочено в заключението е, че увредите са в причинна връзка с процесното ПТП.
Обоснован е извод за проведено комплексно лечение в болнични и
амбулаторно-домашни условия и временна нетрудоспособност в рамките на 34 дни. Вещото
лице е мотивирало извод, че ищцата е търпяла болки и страдания като
най-интензивни те са били непосредствено след травмата, в първите 8-10 дни, в
началото на раздвижването. Посочено е, че е носила шийна яка около 30 дни, като закупуването на същата е било
необходимо във връзка с лечението на шийната травма.
В съдебно заседание на 20.11.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Г.Г. А..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед констатациите в констативния
протокол, договорът за застраховка, покриващ риска „ГО“е сключен при ответника
на 13.12.2015 г., което обуславя приложението на нормите на КЗ /отм./.
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, а
разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./
предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да
иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството,
че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» по отношение лек автомобил «Фолксваген Джета» с
рег. № ********.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Установено по делото, от заключението на САТЕ е обстоятелството, че причина
за настъпване на ПТП-то е поведението и на двамата водачи на МПС – този на лекия автомобил и на водача на автобуса.
Водачът на лек автомобил «Фолксваген Джета» е предприел действия по управление
на автомобила в нарушение на правилата за движение, установени в нормата на чл.
20 ал.2 от ЗДвП като е управлявал същият със скорост, която не му е позволила
да спре без да настъпи удар при налична техническа възможност да управлява с
такава. Следва да се има предвид и обстоятелството, че след навлизането в
кръстовището с кръгово движение разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП, установява, че
на кръстовище с равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен
да пропусне ППС, които се намират или приближават от дясната му страна. Видно
от показанията на свидетеля А., водач на лекия автомобил, платното към бул.
«Г.М.Димитров» е с две платна като той се е намирал в лявата лента, дясната е
била заета от автобуса т.е. същият е следвало да пропусне автобуса. Няма
ангажирани доказателства, установяващи поведение на ищцата, което да попада в
приложното поле на разпоредбата на чл. 137 от ЗДвП. Обстоятелството, че е
пътувала правостояща по никакъв начин не може да обоснове налично съпричиняване
с оглед липсваща забрана в подобен смисъл в действащ акт от нормативен порядък.
Липсва и установено законово задължение пътниците в автобусния градски
транспорт да пътуват само и едИ.твено седнали. Поради което заявеното
възражение за съпричиняване е неоснователно, според настоящия съдебен състав.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания и съЗ.аден дискомфорт представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗ.. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищцата, интензитетът на нейното страдание с оглед понесените от същия
травматични увреждания, периодът, в който същите са търпени, справедливо би
било да се присъди сума от 8 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер
от 26 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изводите на СМЕ претенцията за имуществени вреди е изцяло
основателна.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има
компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г. по дело
664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение N:605 от
06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/. С оглед диспозитивното начало в процеса
началната дата, от която следва да се присъди законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди е тази, посочена в исковата молба.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил искане за
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, а в приложения договор за правна
защита е посочено, че процесуалното представителство е осъществено по този ред
/ стр. 78/, поради което са изпълнени всички процесуални изисквания на ГПК и
следва да бъде определено такова възнаграждение. Предвид размера на заявените
искове и минималните адвокатски възнаграждения, определени от Наредба 1/2004 г.
размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1 310 лв.
С оглед фактическата и правна сложност на делото настоящият съдебен състав
намира, че това е адекватното възнаграждение за процесуално представителство. Пропорционалната
част от тази сума съразмерно уважената част от исковите претенции възлиза на
сума в размер на 403, 08 лв., която следва да се присъди.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на припадащата
се част от разноските, заявени в депозирания списък по чл. 80 от ГПК с оглед
отхвърлената част от исковете. По отношение на адвокатското възнаграждение е
заявено възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК от процесуалния представител
на ищеца. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия и заявената цена на исковете настоящият съдебен състав
намира възражението за основателно. Адекватният размер на същото е с оглед
размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. Няма данни и процесуалният представител
на ответника да е лице, регистрирано по З.ДС, което да обоснове нуждата от
начисляване и присъждане на следващ се ДДС. Припадащата се част от разноските
възлиза на 927, 69 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда в размер
на 473, 85 лв. с оглед уважената част от претенцията.
Въз
основа на изложените съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на К.В.К., ЕГН **********,*** –
адв. Г.Й. сумата от 8 000 /осем хиляди/
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, реализирано на 01.04.2016 г. в гр. София, ул. „П.на А.“, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2016 год. до окончателното
им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 26 000
лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата от 35 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в закупена шийна яка, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.11.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати
на адв. Г.Й. сумата от 403, 08 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.В.К., ЕГН **********,*** – адв. Г.Й. да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата
927, 69 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 473, 85 лв.
– дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: