РЕШЕНИЕ
№………/14.10.2021 г.
гр. С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Йорданка
Петрова, като разгледа докладваното от
съдия Атанас Маджев т. дело № 2205/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК :
Образувано
е по искова молба с вх. № 287271/13.11.2020 г., подадена от „Т.у.– С.“ срещу ответните
страни - Ю.А.П. и И.Х.И..
От
Университета-ищец са предявени за разглеждане при условията на обективно
кумулативно и субективно пасивно съединяване искове, както следва:
1./ с
правно основание 61, ал. 1 във вр. с чл. 15 от ЗПРПМ за установяване, че полезен
модел, представляващ „Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната
настилка“, за който е издадено Свидетелство за регистрация № BG 3313
U1/15.11.2019 г. съставлява служебно изобретение; и
2./ с
правно основание чл. 62 във вр. с чл. 13, ал. 2, от ЗПРПМ за установяване, че
ответникът – Ю.А.П. не разполага с правото на заявяване за регистрация на полезен
модел, представляващ „Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната
настилка“, за който е издадено Свидетелство за регистрация № BG 3313
U1/15.11.2019 г.
В исковата молба се твърди, че
съобразно отразеното в Свидетелство за регистрация № BG 3313 U1/15.11.2019 г.,
което е издадено от Патентно ведомство на Република България е била осъществена
регистрация на полезен модел, представляващ „Уредба за измерване на макро и
микро грапавини от пътната настилка“, като за негов притежател е посочен
ответника – П., респективно за негови изобретатели са вписани двамата ответника
– П. и И.. Ищецът поддържа, че
ответникът П. не е разполагал с правото да заяви за регистрация
цитирания полезен модел, както и да посочи за негови изобретатели себе си и
втория ответник, защото действителни изобретатели на модела били други лица
работещи в Т.у.– С.. Излагат се твърдения, че считано от м. 07.2014 г.
ответникът – П. е бил зачислен като докторант при редовна форма на обучение в Транспортен факултет на ТУ – Катедра
„Двигатели, автомобилна техника и транспорт“, а за негов научен ръководител бил
определен – проф. Л. К.. За да придобие научна степен „доктор“ от ищеца се
твърди, че ответника П. е разработил и защитил дисертационен труд под заглавие
– „Изследване на някои параметри, влияещи върху сцепните свойства между гумата
и пътя за леки автомобили“. По повод изготвяне на тази своя дисертация
визирания ответник бил подписал декларация по чл. 27 от ППЗРАСРБ на 06.07.2018
г., в която са посочени научно-приложните и приложните приноси във връзка с
разработения от него дисертационен труд, като сред тях липсва посочване на
„Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната настилка“. Подобен
принос не е посочен като полезен модел в описанието на стр. 117 – 118 от
дисертацията, като това било обясними, защото идеята за създаването на този
полезен модел била на проф. К., доц. П. и гл. ас. С. и тя датирала много преди
зачисляването на ответника П. като докторант при ищеца. В допълнение се
изтъква, че коментираният полезен модел бил реализиран практически под прякото
ръководство на проф. К. и негови колеги от Катедра „ ДАТТ“ на територията на
същата и с апаратура и материали закупени от ищеца с негови средства. След
създаването на полезния модел, ответникът – П. бил обучен от своя научен
ръководител – проф. К. за начина на работа с него. На следващо място ищецът
отрича съществуването на какъвто и да е било принос относно реализацията на
полезния модел от страна на втория – ответник И., който е посочен при
регистрацията като съизобретател на същия. Пояснява се, че това лице няма
никаква връзка с ТУ – С.. Изнасят се и твърдения, че при ищеца действа Политика
относно интелектуалната собственост, която е приета с Решение на Академичния
съвет на университета, като в нея е предвидено, че продукт създаден в резултат
и с подкрепата и участието на университета и университетската среда /сгради,
лаборатории, съоръжения, ресурси, експертен опит и интелектуални активи/
представлява интелектуална собственост притежание на университета, защитавана и
използвана от университета за общото благо на цялата академична общност. С
оглед прилагане на тази политика бил приет и нарочен Правилник за регистриране
закрила и използване на обектите на интелектуална собственост. Позовавайки се
на разписаните в този правилник процедури и правила, ищецът излага, че по
отношение на защитавания от него полезен модел, реализиран от проф. К. и екипът
му, от страна на ответните страни липсва подадено уведомление, съответно писмен
доклад до Комисията по интелектуална собственост конституирана съобразно
действащия правилник. Несъобразявайки се с този Правилник и с изискванията на
ЗПРПМ ответникът – П. бил подал пред ПВ заявление за регистрация на полезен
модел, посредством заявка 4365 от 12.06.2019 г., което довело и до издаването
на Свидетелство за регистрация № BG 3313 U1/15.11.2019 г. Допълва се, че на
05.06.2020 г. ответникът – П. е манифестирал права по полезния модел
регистриран по реда на ЗПРПМ уведомявайки за това друг докторант в ТУ-С., чиито
научен ръководител е също проф. К.. Последният също взел отношение по въпроса
изпращайки електронно писмо до ответника – П., че този полезен модел е лична
негова разработка, като това обстоятелство било известно на колегите му от
Катедра „ДАТТ“. Незачитайки тези права на проф. К. и ТУ – С., на 10.06.2020 г.
ответника – П. ***, както и други лица ангажирани с дисертацията на докторант –
Златин Андреев, в които ги уведомява, че в гл. 5 от дисертационния му труд е
използван полезен модел, които полезен модел е разработен от ответник – П., в
т.ч. бил защитен чрез издадено му свидетелство за регистрация от 15.11.2019 г.
Ищецът сочи, че по този сигнал произнасяне било извършено и от Комисията за
интелектуална собственост функционираща при ТУ – С., като в него се сочело, че
коментираният полезен модел съставлява служебно изобретение по смисъла на чл.
15 от ЗПРПМ, както и че ответника – П. неправомерно е подал заявка за
регистрация от свое име без да уведомява за това КИС. Реакцията на ответника – П.
била да подаде сигнал до Министъра на образованието и науката, където изнася
твърдения, че въпросният полезен модел е негова авторска разработка и за пръв
път е бил представен именно от него на разширен катедрен съвет на Катедра
„ДАТТ“ на заседание провело се на 02.07.2018 г. В рамките на предприетата по
този сигнал проверка МОН изискало становище от Ректора на ТУ-С., каквото било
изготвено и предоставено на 10.09.2020 г., като и в него било обосновано, че се
касае до изобретяването на полезен модел имащ служебен характер, а екипът
създател на същия бил под ръководството на проф. К..
На
04.02.2021 г. от ответникът – Ю.П., чрез процесуалните му представители в
производството – адвокати Г. и Г. е депозиран отговор на исковата молба, като с
него предявените от ищеца претенции се оспорват в цялост. Заявено е, че един от
исковете, а именно този по чл. 2, във връзка с чл. 60 от ЗППРПМ е недопустим,
съответното другите два иска са неоснователни. Прави се уточнение, че
коментирания в исковата молба полезен модел е бил регистриран на 29.10.2019 г.,
а на 15.11.2019 г. е извършена публикация за тази регистрация. Отбелязва се, че
искът по чл. 2, във връзка с чл. 60 от ЗППРПМ може да бъде предявяван само от
физическо лице, каквото качество ищецът не притежава. Сочените от ищеца
физически лица изобретатели на полезния модел не са заявени за ищци в
производство, а доколкото ТУ-С. не разполага с необходимата активна процесуална
легитимация да проведе подобна искова защита, то е налице абсолютна пречка за
разглеждане по същество на този иск и производството в тази си част следвало да
се прекрати, поради недопустимостта му. Паралелно с недопустимостта на
коментирания иск, ответникът навежда съображение, че същия се явява и
недоказан. Твърдението, че идеята за полезния модел произхожда от посочените
трима учени от ТУ не намирала опора в придружаващите ИМ доказателства. Това
важало и за датата и обстоятелствата при които тази идея е възникнала, в това
число и коя от хипотезите на служебен полезен модел е приложима спрямо
посочения такъв в ИМ. Оспорват се твърденията, че ответникът – П. не е
действителен изобретател на спорния полезен модел, а само е бил обучен за
работа с него от научния му ръководител – проф. К.. Факти с подобно съдържание
не се подкрепяли от приобщените по делото доказателства. Заявява се, че действителни
изобретатели на ПМ са именно двамата ответника. Относно искът с правно
основание чл. 15 от ЗППРПМ се сочи, че устройството защитено с цитирания в ИМ
полезен модел няма характеристиката на служебно такова. Вярно било, че
ответникът – П. бил зачислен при ищеца през 2014 г. като докторант в посочената
в ИМ катедра. Успоредно с обучението си в ТУ-С. ответникът – П. полагал и труд
в Университет „Проф. А.З.“, гр. Б., заемайки длъжността „асистент“. Пояснява
се, че към този период ответните страни – П. и И. ползвали общ кабинет в
университета в гр. Б., което спомогнало и улеснило съвместната им работа по
изработка на ПМ. Невярно било, че ответника – И. няма принос в изработването на
ПМ, каквито твърдения са изнесени в ИМ. Напротив, И. имал отношение към темата,
като същия разполагал с необходимата експертиза в материята на диагностиката и
ремонта на транспортната техника, а при разработването на собствената си
дисертация – И. бил използвал уред за определяне на грапавост при повърхнина.
Ответникът – П. пояснява, че в периода на докторантурата си е участвал в
разработването на два проекта, като единия е бил при ТУ- С., а другия в
университета в гр. Б.. В ТУ-С. участвал в проект свързан със „Създаване на
методика за определяне на сцеплението на в контактното петно на гумата“, като
същият се състоял от два етапа на стойност от общо 4 500 лв., като всичко
което е било закупено и и финансирано при този проект е било инвестирано в
неговото изпълнение, но се прави уговорката, че в завършващия етап не било
предвидено финансиране на полезен модел към него. Посочената във фактура от
17.03.2016 г. техника, за която се твърди, че е послужила за разработването на
ПМ, всъщност е била закупена за обезпечаване работата по съвсем различен от
процесния ПМ. Що се касае до това, дали в дисертацията на ответника – П. е било
упоменато създаването на устройството, за което е защитен ПМ, в отговора се
посочва, че в Гл. 4, част „Изводи“ на дисертацията ясно било упоменато, че е
разработен измервателен уред за получаване на реални стойности за височините и
вида на грапавините. Този извод бил намерил отражение и в Гл. 3 от
дисертационния труд на ответника – П.. Акцентира се над това, че в рамките на
изготвянето на дисертацията си, ответникът – П. е ползвал за различни изпивания
„Уредба за изпивания на пневматични гуми за лек автомобил“, което изделие също
било патентовано в ПВ, като именно то е било разработено, оборудвано и
финансирано от ТУ-С.. По отношение на втория проект ангажирал вниманието на
ответника при работата му в университета в гр. Б. се посочва, че същия е бил на
тема „Моделно изследване на някои параметри, влияещи върху спирачните свойства
на лек автомобил“, като за работата по него имал финансовата подкрепа на
посочения университет. Отрича се доц. П. и гл. ас. С. да са вземали някакво
участие в научното развитие на ответника – П.. Вземайки участие през 2019 г. в
друг проект към университета в гр. Б., ответника – П. получил необходимото
финансиране, което му позволило да регистрира разработения от него и колегата
му И. полезен модел. По тези причини не можело да се сподели твърдението на
ищеца, че регистрираният ПМ попада в обхвата на действие на чл. 2, 13, 15, чл.
60-62 от ЗПРПМ. Позицията на ответника – П. по предявения иск отговарящ на
квалификацията по чл. 62, ал. 3 ЗПРПМ е, че същия е недопустим, защото условие
за разглеждането на такъв иск е да е доказан за основателен иск по чл. 62, ал.
2 ЗПРПМ, а именно да е установено, че полезния модел е служебно изобретение.
Тази предпоставка в случая обаче не била налице. Отбелязва се, че ответникът – П.
не е имал законовото задължение по чл. 13 от ЗПРПМ да предложи на ТУ-С. правото
на заявяване. Такава възможност е съществувала за проф. К., ако е считал, че
той е създателя на изобретението, или пък че същото може да се окачествява като
служебно такова. Подобно иницииране липсвало и от другите двама учени сочени от
ищеца, като участници в екипа създал изобретението. Това, че посочените от
ищеца в ИМ трима учени ангажирани при него на трудов договор имат качеството на
работещи по трудово правоотношение не може да се ползва, като аргумент, че те
са действителните изобретатели на полезния модел, с които е защитено устройството
визирано в ИМ, или пък че същия е служебно изобретение. Необходимо било
недвусмислено доказване, че те са разработили устройството, а подобно доказване
нямало в материалите по делото. Напомня се, че през целия процесен период проф.
К. е работел паралелно и в университета в гр. Б., където също е имал научни
контакти с ответника – П. и именно там е било разработено устройството защитено
със спорния ПМ. Становището на Комисията по интелектуална собственост
сформирана при ТУ-С. съставлявало един вътрешен акт, като посредством него не
могло да се докаже обстоятелството за кой е действителния изобретател на
полезния модел. В заключение се иска частично прекратяване на производството по
делото, а именно по предмета му свързан с предявените за разглеждане
недопустими искове, респективно отхвърляне заради тяхната недоказаност на
допустимите такива. Желае се и присъждане на направените за защитата на този
ответник в производството разноски.
На
28.01.2021 г. и от втория ответник по делото – И.И. е депозиран писмен отговор
по исковата молба. Правят се възражения, че по една част от предявените за
разглеждане искове ТУ-С. не разполагал с активна процесуална легитимация, а по
друга част ответникът – И. нямал пасивна процесуална такава. Конкретизира се,
че по иска с правно основание чл. 2, във връзка с чл. 60 ЗПРПМ, университетът
не е носител на подобно процесуално право на защита, защото този иск е
предвиден за действителния автор-изобретател а да може същия да оспори
авторството на друго лице, което е предприело регистрацията на изобретението и
вписването си като автор на същото без реално да е такъв. Автор и изобретател
обаче можел да бъде само физическо лице, но не й юридическо такова, което
означавало, че университетът не може да оспорва самостоятелно авторски права и
да установява действителния автор на дадено изобретение. Изтъква се, че в
направените с ИМ твърдения ищецът ясно очертава, че според него създатели на
изобретението, което е защитено с полезен модел 3313 са три физически лица,
които обаче не участват като ищци в производството. Предвид това делото имащо
за предмет визирания иск следвало да се прекрати, поради недопустимостта на
производството в тази му част. В допълнение ответникът се позовава на това, че
нямало доказателства за каквато и да е било служебна връзка между трите лица
посочени от ищеца, като действителни изобретатели и ТУ-С., дори нещо повече от
2012 г. до момента – един от тях, а именно проф. К. работи в Университет „Проф.
Д-р А.З.“ – гр. Б.. Ответникът – И. настоява и за прекратяване на
производството спрямо него и по останалите заявени за разглеждане искове.
Същият отрича да има качеството на заявител, съответно собственик на полезния
модел описан в ИМ, като сочи, че такъв е другия ответник – П. и именно към него
могло да се адресира защитата за служебния характер на полезния характер и
съответно произтичащото от това право на регистрация. Казаното обуславяло липса
на процесуална възможност ответникът – И. да отговаря по иск с правно основание
чл. 13, ал. 2 и 3 ЗПРПМ, което налагало прекратяване на производството и в тази
му част. Що се касае до иска по чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗПРПМ, то от изявленията
направени с ИМ ставало ясно, че същия не е насочен към ответника – И.,
доколкото той не е бил служител на ТУ-С. и е нямал никакви договорни и
финансови взаимоотношения с този ВУЗ. По същество ответникът – И. поддържа, че
изобретението защитено с полезен модел 3313 е действително създадено от
посочените в защитния документ негови изобретатели и няма служебен характер.
Липсата на права за ищеца върху посоченото устройство се подкрепяла от това, че
същия не прилага никакви доказателства, че цитираното от него в ИМ устройство е
идентично на това защитено с ПМ 3313, респективно че то е било създадено
самостоятелно от ТУ- С. към момент преди разработката направена от двамата
ответника. Отрича при разработването на изобретението защитено с ПМ 3313 извън
двамата ответника участие да са вземали научни работници от ТУ-С.. Излагат се
твърдения, че считано от 2014 г. И. и П. в качеството им на служители на
университета в гр. Б. са работили в един кабинет и са задълбочили своите научни
контакти. През 2017 г. общите им научни интереси се съсредоточили над темата
как влияе състоянието на пътната настилка върху петното на контакта на
автомобилната гума – наличието на дупки, различната грапавост и неравности.
Ответникът И. споделил с Ю. П. как е обяснил тези измервания в областта на машиностроенето
в дисертационната си разработка от 2010 г. Констатирали, че използваните
методики и апаратури при измерване на машинните детайли било възможно да се
приспособят и приложат и спрямо измерване грапавостта на пътната настилка,
която била и областта на ответника П.. Двамата разработили принципна примерна
схема за това, как би трябвало да изглежда устройството което да измерва
грапавините на пътната настилка, което послужило като основа за по-нататъшното
изработване на уредбата. Ответникът подчертава, че в този процес освен неговото
и участието на Ю. П. нямало чуждо участие. Границите на своето участие в
разработката ответника – И. поставя до етапа на обобщената примерна схема, като
самостоятелно дело на ответника П. било да разработи конкретната уредба, в т.ч.
и неин опитен образец, като И. спомогнал само за изработката на основата и
краката на образеца, но това си участие ответника определя като
инженерно-техническо, а не като такова свързано с изобретяването на
устройството. Така разработения първи прототип и понастоящем бил на територията
на университета в Б.. На по-късен етап ответникът – П. разработил и втори по
олекотен прототип на уредбата, като него транспортирал до ТУ-С. за да го ползва
във връзка с изследвани правени по време на докторантурата му там. Ответникът –
И. посочва, че не му е известно каквото и да е било участие на екип от учени от
ТУ-С., в т.ч. проф. К. и негов екип. На следващо място ответникът – И. посочва,
че няма никакво участие в процеса по подготовка на документацията и заявяване
за регистрация в ПВ на полезния модел 3313. Това било еднолично решение и дело
на Ю. П., като ответника И. само бил информиран за него, в т.ч. и че е бил
посочен за съавтор изобретател на защитеното с ПМ изобретение. В обобщение
ответника намира, че претенциите на ТУ-С. за служебен характер на ПМ № 3313 са необосновани, защото разработката
не е дело на лица намиращи се в служебни правоотношения с ТУ-С., нито пък е
създадена след задание на ищеца.
С
определение от 17.03.2021 г. съдът е прекратил на основание чл. 130 ГПК
производството по делото, в частта му, с която от ТУ-С. срещу ответните страни П.
и И. е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 2, във връзка с чл.
60 от ЗПРПМ за установяване, че действителни изобретатели на Полезен модел
представляващ „Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната
настилка“, за който е издадено Свидетелство за регистрация № BG 3313
U1/15.11.2019 г. са проф. д-р инж. Л.П.К., доц. Н.Л.П. и гл. ас. Е.Е.С..
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Представено
като писмено доказателство по делото е свидетелство за регистрация на полезен
модел № BG 3313 U1/15.11.2019 г., издадено от
Патентното ведомство на Република България, представляващ „Уредба за измерване
на макро и микро грапавини от пътната настилка“, с притежател Ю.А.П. и
изобретатели Ю.А.П. и И.Х.И.. Съгласно ангажираното по делото описанието към
свидетелството за регистрация на полезен модел № BG 3313 U1/15.11.2019 г. полезният модел се отнася до уредба за измерване
на макро и микро грапавини от пътната настилка, която ще намери приложение в
измервания на грапавините от пътната настилка и влиянието им върху сцеплението
на гумата с нея. Уредбата представлява мобилно тяло, включващо двойка успоредни
водачи, разположени един над друг, с възможност за хоризонтално неподвижно
закрепване успоредно на пътната настилка посредством четири нивелиращи болта.
Към водачите е закрепен плъзгач, имащ ръкохватка с винтова резба, с възможност
за хоризонтално преместване до 30 см посредством ръкохватката по водачите. Към
плъзгача чрез първа опора е монтиран неподвижно първи възприемател за отчитане
на вертикално преместване посредством обхождаща челна повърхнина. От друга
страна към мобилното тяло посредством втора опора е монтиран неподвижно втори
възприемател за отчитане на хоризонталното преместване на плъзгача. Мобилното
тяло има укрепваща диагонална греда, разположена успоредно на водачите и в една
равнина с долния водач.
По
делото е ангажиран по инициатива на ответника и приет за доказателство трудов
договор № 6/13.01.2014 г., съгласно който Ю.А.П. е назначен на работа в
Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б. на длъжност „асистент, висше училище“.
Представена
е Заповед № 53/12.01.2018 г. на ректора на Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б.,
съгласно която трудовото правоотношение между университета и Ю.А.П. по трудов
договор № 6/13.01.2014 г. се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ,
считано от 15.01.2018 г.
По-късно
с трудов договор № 54/15.01.2018 г. Ю.А.П. е назначен на работа в Университет
„Проф. д-р А.З.“ – Б. на длъжност „технически изпълнител“.
Видно
от Заповед № 2615/17.07.2014 г. на ректора на „Т.у.– С.“,
на основание чл. 6, ал. 15 от Правилника за условията и реда за придобиване на
научни степени в „Т.у.– С.“ магистър-инженер Ю.А.П. бива зачислен в редовна
докторантура, считано от 01.07.2014 г., по професионално направление 5.5.
„Транспорт, корабоплаване и авиация“ и докторска програма „Автомобили, трактори
и кари“, с научен ръководител доц. д-р
инж. Л.П.К. към катедра „Двигатели, автомобилна техника и транспорт“, с краен
срок за завършване на докторантурата - 01.07.2017 г.
Съгласно
приета като писмено доказателство по делото Заповед № 1652/31.05.2017 г. на
ректора на „Т.у.– С.“ темата на дисертационния труд на магистър-инженер Ю.А.П.
се променя от „Моделно изследване на някои параметри влияещи върху спирачните
свойства на лек автомобил“ на „Изследване на някои параметри влияещи върху
сцепните свойства между гумата и пътя за леки автомобили“.
Представени
са отчети за първи и втори етап, съответно за 2015 г. и 2016 г., по договор за
подпомагане на докторанти № 152ПД0020-04 с тема „Създаване на методика за
измерване на коефициента на сцеплението в контактното петно на гумата“, сключен
от „Т.у.– С.“ с докторанта магистър-инженер Ю.А.П., с ръководител на проекта
проф. д-р маг. инж. Л.К..
Според
фактура № 1206/17.03.2016 г., издадена от „С.“ ЕООД с получател „Т.у.– С.“ е
фактурирана доставката на специализирана система за измерване на линейно
преместване, вкл. усилвател на стойност от 1 251,75 лв. (1 502,10 лв. с вкл.
ДДС).
Приложен
е приемо-предавателен протокол, видно от който на 03.06.2016 г. представител на
„С.“ ЕООД е предал на проф. д-р маг. инж. Л.К., представляващ Т.у.– С., K-W-A-L-100W-32K-K1-F1-2-2
специализирана система за измерване на
линейно преместване, вкл. Усилвател, с производител
НВМ (Германия).
Част
от събраните в производството по спора доказателства се явява и дисертационен труд
дело на магистър-инженер Ю.А.П. за присъждане на образователна и научна степен
„доктор“ със заглавие „Изследване на някои параметри влияещи върху сцепните
свойства между гумата и пътя за леки автомобили“, съдържащ 150 страници.
Доказателствената
съвкупност по делото е попълнена и с рецензия изхождаща от доц. д-р инж. Д. Х.по
дисертационния труд на ищеца, както и със становища дадени по повод на този
дисертационен труд от проф. Р.И. и проф. Л.К..
Ангажирана
като писмено доказателство по делото е декларация за оригиналност по чл. 27,
ал. 2 ППЗРАСРБ, съгласно която магистър инженер Ю.А.П., зачислен за докторант
редовна форма на обучение със Заповед № 2615 на ректора на Т.у.– С. в катедра
„Двигатели, автомобилна техника и транспорт
на Транспортен факултет декларира, че в разработената от него и
представена за разглеждане докторска теза със заглавие „Изследване на някои
параметри влияещи върху сцепните свойства между гумата и пътя за леки
автомобили“ се съдържат следните приноси за оригиналност, а именно
научно-приложни приноси: 1/ Изработена е методика за определяне на
зависимостите Fx(V, pB, GK) и µ(V, pB, GK), 2/ Разработена е методика и алгоритъм за
определяне на контурите на контактното петно, и приложни приноси: 2/Изработена
е уредба за изпитване на пневматични гуми, която изследва влиянието на
вътрешното налягане, натоварването в оста на колелото, скоростта на движение на
колелото, контактното петно върху влиянието на надлъжната сила и коефициента на
сцепление, 3/ Методика за получаване на контактната площ между гумата и пътната
настилка, 4/ Получени са, за конкретен модел гуми, експериментални данни за
изменението на коефициента на сцепление, които могат да послужат за получаване
на емпирични зависимости за получаване на коефициента на сцепление за този вид
гума.
Видно
от договор № НИХ-363/2016 г., сключен на 25.04.2016 г. между членовете на
научен колектив с ръководител гл. ас. д-р Л.А.С., звено „ТК, в качеството на
изпълнител, и НИС при Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б., в качеството на възложител, последния възлага, а изпълнителят приема да
извърши разработването на проект, утвърден с решение на АС (Протокол №
14/21.04.2016 г.) с работно заглавие „Моделно изследване на някои параметри,
влияещи върху спирачните свойства на лек автомобил“ на стойност 2 000 лв.,
определена с решение на Комисията за организиране и провеждане на класирането и
за отчитане на резултатите по проекти към Факултет по Технически науки.
Ангажирана
е заявка за финансиране на научно-изследователски проект на тема „Моделно
изследване на някои параметри, влияещи върху спирачните свойства на лек
автомобил“ с ръководител гл. ас. д-р Л.А.С. – преподавател към секция
„Електротехника, Електроника и Компютърна техника“ в Техническия колеж и
членове, както следва: проф. д-р Л.П.К., преподавател в „Т.у.– С.“ и Технически
колеж – секция „Машиностроене и транспорт“, доц. д-р И.М.В., преподавател в ФТН
катедра „Компютърни системи и технологии“, доц. д-р Е. Ц.Д., преподавател в „Т.у.–
С.“ и Технически колеж – секция „Машиностроене и транспорт“, ас. Ю.А.П.,
преподавател в Технически колеж, секция „Машиностроене и транспорт“
(докторант), ас. Л.Я.Е., преподавател в ФТН, катедра „Компютърни системи и
технологии“ (докторант), и С.Г.З., студент I курс, специалност „Електроника“, магистърска
програма, съгласно която заявка е посочено, че нужните средства за предлаганата
от колектива тема възлизат в размер на сумата от 4 500 лв., от които 2 500 лв.
за първата година и 2 000 лв. за втората година.
Приобщен
сред писмените доказателства е трудов
договор № 171/31.10.2013 г., съгласно който втория ответник - И.Х.И. е назначен
на работа в Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б. на длъжност „главен асистент,
висше училище“.
Според
Заповед № РД-148/16.05.2014 г. на ректора на Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б.
е разпоредено стая № 205 в СО № 3 да бъде предоставена за кабинет на гл. ас.
д-р И.И. и ас. Ю.А. от секция „Машиностроене и транспорт“.
По
смисъла на Удостоверение № 82/14.04.2021 г., издадено от ректора на Т.у.– С., е
констатирано това, че за периода от 01.07.1978 г. до 26.07.2018 г. проф. д-р инж.
Л.К. е работил в Т.у.– С., където е заемал длъжността „професор“ във Факултета
по транспорт, катедра ДААТ.
По
делото е представена длъжностна характеристика за длъжност „професор, висше
училище“, код по НКПД 2310 7005, утвърдена със заповед на ректора на ТУ-С. от
12.12.2011 г., връчена на проф. д-р. инж. Л.К. на 30.03.2015 г.
Със
служебна бележка № 36/14.04.2021 г., издадена от декана на Факултета по
транспорт в Т.у.– С., се дава сведение относно това, че след своето
пенсиониране от 26.07.2018 г. проф. д-р инж. Л.К. е хоноруван преподавател в
ТУ-С. по дисциплините „Теория на автомобила“, „Конструкция на автомобила“,
„Изпитване на автомобила“ и „Окачване и комфорт на автомобила“.
Представено
е Удостоверение № 83/14.04.2021 г., издадено от ректора на Т.у.– С., в уверение
на това, че д-р инж. Е.Е.С. е назначен на трудов договор в Т.у.– С., където за
периода от 01.10.2011 г. до 01.10.2013 г. е асистент в катедра АДП, за периода
от 01.10.2013 г. до 27.06.2017 г. е машинен инженер, а след 27.06.2017 г. заема
длъжността „главен асистент“ във Факултета по транспорт, катедра ДААТ.
Съобразно приета длъжностна характеристика за длъжност „машинен инженер“, код
по НКПД 2144 6049, утвърдена със заповед на ректора на ТУ-С. от 01.10.2013 г.,
се установяват трудовите функции вменени за изпълнението на тази длъжност,
както и че такава е връчена на д-р инж. Е.Е.С. на 10.02.2014 г.
Представено
е удостоверение № 81/14.4.2021 г., издадено от ректора на Т.у.– С., в уверение
на това, че считано от 17.10.2011 г. доц. д-р инж. Н.Л.П. работи на трудов
договор във Факултета по транспорт, катедра ДААТ към Т.у.– С.. Съобразно приета
длъжностна характеристика за длъжност „доцент, висше училище“, код по НКПД 2310
7004, утвърдена със заповед на ректора на ТУ-С. от 12.12.2011 г., се
установяват трудовите функции вменени за изпълнението на тази длъжност, както и
че такава е връчена на доц. д-р инж. Н.Л.П. на 15.07.2019 г.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством извършени разпити на
доведени от всяка от страните по спора свидетели.
Разпитан,
свидетелят К. заявява, че от началото на 1984 г. до 26.07.2018 г. е работил
като преподавател по автомобилни науки в Т.у.– С., като след пенсионирането си
през 2018 г. е продължил работата си като хоноруван преподавател в същия
университет. Посочва, че същевременно от 2012 г. до 2016 г. е работил на
половин щат в Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б., отново като преподавател по
автомобилни науки. Заявява, че познава ответника Ю.А.П., който му бил зачислен
като докторант в Т.у.– С. със заповед на ректора от 01.07.2014 г. Посочва, че
през м. февруари 2015 г. (на 05.02.2015 г.) ответникът успешно положил
последният си изпит по кандидатския минимум, след което между него и
университетът бил сключен докторантски договор. Разяснява, че след издържане на
изпитите по кандидатския минимум между докторанта и ТУ се сключва т.нар.
„докторантски договор“, въз основа на който висшето учебно заведение отделя
определени средства за дейности, свързани с неговата докторантура. В конкретния случай договорът се състоял от две
части на обща стойност 4 500 лв., като по първата следвало да се оживи
съществуващ стенд в ТУ – С., който да измери силата в контактното петно на
гумата, а по втората – да бъде завършен стендът по първата част и да се
изработи втори такъв – устройство, което да измери грапавините, тъй като в
контакта между гумата и пътя освен гумата значение имат и грапавините и това,
което е сложено като материал, т.нар. посипка. Свидетелят посочва, че след
завършване на този договор през м. май 2016 г. ответникът продължава работата
по дисертацията си и през м. май 2006 г. докладва резултатите от нея на катедрен
съвет. Посочва се, че във връзка с изпълнението на втората част от докторантския
договор сключен с П., Техническият университет закупил устройство, наричано
възприемател за линейни премествания, чиято специфика се състои във вградената
в него пружина. Свидетелят пояснява, че след получаване на устройството през м.
юни 2016 г. заедно с други двама неговите колеги – доц. Н.Л.П. и гл. ас. Е.Е.С.
– с които отпреди това имали идеята за създаване на уред за измерване на микро
грапавини на пътя пристъпили към създаване на устройството, което станало
възможно именно благодарение на закупения от университета възприемател на
линейни премествания, който бил използван да измерва премествания във
вертикално направление. Във връзка с процеса по създаване на процесното
техническо изделие свидетелят разяснява, че конструирането му изисквало
наличието на водеща греда, която да придвижва възприемателя за вертикални
премествания, което наложило разглобяването на друг уред, наречен репромаса,
един от елементите на който, а именно стойката, била вградена в уреда за
измерване на микро грапавините на пътя. Посочва, че през есента на 2016 г.
уредът вече бил завършен, като с него започнал да се обслужва учебният процес
по водените от свидетеля и двамата му колеги дисциплини, както и дисертационната
работа на ответника. Свидетелят твърди, че ответникът П. действително е взел
участие при конструирането на замисленото устройство, но помощта на докторанта
се свеждала единствено до това да извърши монтаж на отделни елементи, във
връзка с което е пробил няколко отвора и резби. Разяснява, че разработеното от
него с помощта на двамата му асистенти – Никола П. и Е.С. – устройство се
състои от два възприемателя за линейни премествания, единият от които се движи
в хоризонтално направление, а другият във вертикално. Тези възприематели се
движат по хоризонтална рампа, която трябва да ги държи в хоризонтално
положение, да се движи в хоризонтално направление и по този начин да се обходи
определен участък от координата на някакъв път. И двата възприемателя са
снабдени със специални усилватели, които са вградени в тях, на базата на които
се получава сигнал в рамките на 10 V, който трансформира събраните данни за
изследваната неравност в електрическа величина и по този начин я отчита. Когато
сигналът бъде записан чрез преобразувателя същият се изпраща в компютър като екселски
файл. От свидетеля се допълва, че предявеното му при разпита описание към
свидетелството за регистрация на полезен модел, намиращо се на лист № 10 от
делото, напълно съответства на разработеното от него с помощта на доц. П. и гл.
ас. С. полезен модел. Подчертава, че тяхната разработка започнала да
функционира като учебно устройство още през есента на 2016 г., когато било
представено и пред студенти в Т.у.– С. от двамата участвали при създаването му
асистенти на водените от тях упражнения. През м. април или май 2017 г.
устройството било представено пред студенти и от ответника - Ю.П. на водените
от него упражнения по дисциплината „Изпитване на автомобила“. Като причина да
не уведоми университета за създаването на устройството, представляващо годен за
регистрация полезен модел, свидетелят К. изтъква, че същото до голяма степен се
базирало на постижения на техниката, известни още от края на 60-те и 70-те
години, като единствената новост се състояла в по-съвременните технически
средства за измерване на грапавините. Във връзка с посоченото в глава IV, т. 1
от дисертационния труд на Ю.П. свидетелят изразява мнение, че същото следва да
се тълкува не в смисъл, че описаният там измервателен уред за получаване на
реални стойности за височините и вида на грапавините е разработен от
докторанта, а че същият е използван от него при изготвяне на дисертацията, като
е измерил съответните пътни покрития – асфалт, бетон и синтетична пътна
настилка. Във връзка с участието му в проект НИХ 363/2016 г. към Университет
„Проф. д-р А.З.“ – Б. свидетелят посочва, че то било съвсем символично,
обяснявайки че през 2017 г. бил помолен от Ю.П. да се подпише за този проект,
като му било обяснено, че по него ще се правят разработки, които вече ги има в С..
Твърди, че по този проект процесният стенд за измерване на грапавините на
пътната настилка е бил репликиран, но това е станало вече в края на 2017 г.,
т.е. повече от година след създаването и представянето на полезния модел пред
студенти в Т.у.– С.. Свидетелят твърди, че изработеното в Т.у.– С. устройство е
носено в Техническия колеж към Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б. само веднъж –
от него през 2017 г., след което е било върнато в гр. С.. Споменава, че същото
е напълно идентично с впоследствие изработеното от ответника Ю.П. ***, за което
е издадено и обсъжданото по настоящото дело свидетелство за регистрация на
полезен модел № BG 3313 U1/15.11.2019 г. От свидетеля
се потвърждава, че познава ответника И.И. от 2012 г., с когото работили в една
катедра в Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б.. Твърди, че доколкото му е известно
същият никога не се е занимавал с проблеми във връзка с контакта между гумата и
пътя, до които се отнася процесният полезен модел.
Разпитан,
свидетелят П. заявява, че от 2014 г. работи в Т.у.– С. на длъжност главен
асистент, като преди това е бил инженер към катедрата и асистент по различни
дисциплини свързани с автомобилната техника. Познава ответника Ю.П. от 2014 г.,
когато същият бил зачислен като редовен докторант в тяхната катедра, като
твърди, че го е консултирал по много от нещата, които са му били необходими по
докторантурата. Посочва, че през 2016 г. заедно с проф. К., гл. ас. С. и
ответника Ю.П. е участвал в изработването на устройство за измерването на
микрограпавините на пътя, като сочи, че замисълът за разработката датира
отпреди това, като основната инициатива – основната идея, скиците, начинът по
който да бъде реализирано устройството – принадлежала на проф. К.. Посочва, че
доуточняващи моменти по закрепването, по устройствата, които ще бъдат
използвани и елементите били коментирани както с него, така и с ас. С..
Изработката на самите елементи била разпределена между свидетеля, ас. С. и
ответника Ю.П.. Сочи, че устройството било използвано за целите на дисертацията
на ответника П.. Знае, че в същия период Ю.П. работи в Техническия колеж към
Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б., като на свидетеля не му е известно там
същият да е създавал сходен полезен модел с аналогично предназначение. Също
така на свидетеля не му е известно междувременно Ю. да е носил друго подобно
устройство от Б., което да е представил на колегите си в С.. Относно естеството
на полезния модел, в чието разработване твърди да е участвал, свидетелят
разяснява, че същият представлява устройство, което се състои от едно преносимо
тяло, което има попоти на които стъпва на пътя, и надлъжни направляващи, по
които се движи вертикалното устройство за измерване – възприемателят. За
отчитане на неравностите по вертикалното направление по дължина устройството
разполага с втори възприемател, който е поставен хоризонтално, като устройството
се завърта посредством ръкохватка, която носи двата възприемателя. Разяснява,
че самото отчитане става посредством компютърна програма, като сигналът от
възприемателите се подвежда към аналогово-цифров преобразувател, който се
включва към лаптоп. Известно му е, че в конкретния случай е използван
аналогово-цифров преобразувател на производителя „Хотингер“, който функционира
със специална компютъра програма на същия производител, предоставена със
закупуване на съответната платка, като сочи, че за отчитането на изследваните
показатели можел да бъде използван и аналогово-цифров преобразувател на друг
производител. П. сочи, че е запознат с дисертационния труд на Ю.П., като
процесният полезен модел действително е упоменат в него, но единствено доколкото
същият е използван за провеждане на част от изследванията, като счита, че
самото разработване на устройството не е присъствало в приносите на
дисертацията. Твърди, че процесното устройство било разработено още през лятото
на 2016 г. на територията на Т.у.– С., като в теоретичното разработване основна
роля имал проф. К., заедно с когото свидетелят и ас. С. обсъждали различни
възможности за реализация на идеята, както и разпределили работата по
изработване и сглобяване на устройството. На свои ред ответникът Ю.П. е
участвал единствено в крайното сглобяване на устройството пробивайки отвори за
закрепване на някои от елементите. След като устройството било завършено проф. К.
обучил ответника П. как да работи със самата уредба и с компютърната програма
към нея, а когато е има въпроси и неясноти относно някоя от функциите на самата
програма ответникът се е допитвал и до свидетеля П.. Допълва се, че за
изработване на устройството били използвани изключително елементи, собственост
на Т.у.– С., като се маркира, че вложеният в уреда хоризонтален сензор, е бил
закупен от университета по предишен научно-изследователски договор сключен със
свидетеля, а вертикалния сензор – по такъв, сключен с ответника П..
При
разпита си свидетелят С. заявява, че от 2013 г. работи като главен асистент в Т.у.–
С.. Познава ответника Ю.П. от 2014 г., когато същият бил зачислен като
докторант на проф. К.. Свидетелят твърди, че още през 2014 г. между него, проф.
К. и гл. ас. Н.П. е коментирана идеята за устройство за измерване на
грапавините на пътната настилка с по-съвременни технически средства. След
представени схеми и направени от проф. К. уточнения свидетелят и гл. ас. П. се
заели с изработката на процесното устройство, като ответникът Ю.П. извършил
някои довършителни работи – пробил отвори на разни резби. Свидетелят описва
процесното устройство, като посочва, че същото се състои от два възприемателя
за премествания – хоризонтален, който следи участъка от пътя до 30 см – и
вертикален, който следи самите грапавини по пътя, като специфичното при
последния е, че разполага с пружина за надежден контакт с пътя. Посочва, че
устройството било завършено през 2016 г. Твърди, че след завършване на
устройството проф. К. обучил ответника Ю.П. да работи с него, като допълнителна
помощ относно работата с компютърната програма му била оказана от гл. ас.
Попов. Няма спомен ответникът да е носил в Т.у.– С. различно от сглобеното там
устройство, нито макет на такова.
Разпитана,
свидетелката С., сестра на ответника Ю.П., заявява, че понастоящем е доцент в
катедра „Електротехника, електроника и машиностроене“ в Техническия колеж към
Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б., където работи от 2000 г. Запозната е с
устройство на име „Тестер за измерване грапавините на пътната настилка“, за
което твърди, че било изработено по проект към Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б.,
а именно НИХ 363 от 2016 г., чийто ръководител била тя. Твърди, че разработката
била дело на Ю.П. и д-р И.И., като същата била извършена в самия университет,
както и че проектът бил финансиран с вътрешни средства на университета.
Споменава, че след завършването на устройството, по молба на проф. К., била
създадена олекотена негова версия, която професора взел в С. и с нея били
извършвани изпитванията във връзка с дисертацията на Ю.П.. Във връзка с процеса
по разработване на устройството свидетелката посочва, че първоначално Ю.П. се
допитал до електрончиците, как решават проблема по изместването по оста Х и
оста У. Впоследствие ответникът П. се допитал до д-р И.И., който имал опит в
макро и микрограпавините, като заедно двамата разработили процесното
устройство. Свидетелката посочва, че Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б. не
разполага със софтуерна програма за тестера, като изследванията и измерванията,
послужили за дисертацията на Ю.П., били проведени по-късно – през 2018 г. – на
територията на Т.у.– С. с предоставения на този университет олекотен прототип.
След приключването на проекта Ю.П. представил разработения полезен модел на
открит колоквиум, проведен в Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б. през м. декември
2017 г. Свидетелката разяснява, че във връзка с дисертационния труд на
ответника проф. К. преценил, че същият не е достатъчен като обем, поради което
поискал разработеният в Б. полезен модел да бъде изпратен в С., където да се
проведат съответни опити, като настоял да вземе техния софтуер за определяне
площта на контактното петно. Първоначалният, тежкият прототип бил изработен
през 2017 г. в Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б. и поставен в трети блок на
общежитието, където е съвместният кабинет на Ю.П. и д-р И.И.. Впоследствие,
когато проектът трябвало да се отчете, проф. К. видял разработения полезен
модел и предложил устройството да му бъде предоставено за да го използва в Т.у.–
С.. Това довело до сглобяването на олекотена версия на устройството, която
проф. К. пренесъл в С. с личния си автомобил.
Разпитана,
свидетелката Вардева дава показания, че от 2003 г. преподава компютърни науки в
Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б.. Запозната е с проект НИХ 363 от 2016 г., по
който е рецензент, като разяснява, че проектите към НИХ в Университет „Проф.
д-р А.З.“ – Б. били предназначени за финансиране на докторанти или на млади
учени с цел да се обезпечи тяхно изследване, да ги подпомогне при изготвяне на
дисертационен труд или в друго направление, в случай че се касае за
постдокторанти или млади учени. По този проект било заложено разработването на
методика за определяне площта на контактното петно и създаване на тестер за
измерване на грапавините на пътното покритие. Доколкото ѝ е известно
процесният полезен модел бил създаден от Ю.П. именно по този проект, като
посочва, че същият е финансиран изцяло със средства на Университет „Проф. д-р А.З.“
– Б.
Други
допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание
чл. 61, ал. 1 вр. чл. 15 ЗПРПМ
От
значение за основателността на предявените от „Т.у.– С.“ срещу Ю.А.П. и И.Х.И.
при условията на кумулативно пасивно субективно съединяване искове с правно
основание чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 15 ЗПРПМ по делото следва да бъде
установено създаването на полезен модел в резултат на творческа и интелектуална
дейност на ангажирани при ищеца в условията на трудово или друго правоотношения
лица, като създаването на полезния модел е последица от изпълнението на присъщите
трудови задължения на тези лица или на други специално възложени им задължения,
от които се е очаквало създаването на изобретение, респективно от сочените
изобретатели са били използвани материални или финансови средства осигурени им
от ищеца в качеството му на техен работодател, или пък знания и опит натрупани
в резултат на работата.
Законът
не съдържа легална дефиниция на понятието „полезен модел", като в чл. 73,
ал. 3 ЗПРПМ е посочено, че на регистрация подлежат полезни модели, които са
нови, промишлено приложими и имат изобретателска стъпка. От посочените
предпоставки за предоставянето на правна закрила може да се приеме, че
полезният модел притежава общите белези на изобретението, като по съществото си
се представлява определено техническо правило, което не произтича по очевиден
начин от състоянието на техниката, и е разкрито в подробности до степен, при
която може да бъде реализирано. За новостта на полезния модел е от значение
същата да е налице с оглед състоянието на техниката, включваща всичко, което
преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, е
станало общодостъпно чрез използване в Република България чрез писмено или
устно описание или по друг начин, където и да е по света (чл. 73а, ал. 2, т. 1
ЗПРПМ), съответно с оглед съдържанието на националните, европейските и
международните заявки съгласно чл. 8, ал. 3 и 4 ЗПРПМ (чл. 73а, ал. 2, т. 2
ЗПРПМ). Изобретателска стъпка е налице тогава, когато лице с обичайни знания и
умения в областта не може лесно да го осъществи въз основа на състоянието на
техниката съгласно чл. 73а, ал. 2, т. 1 ЗПРПМ, като съдържанието на изискването
за промишлена приложимост е идентично с това при изобретенията, а именно
предметът на полезния модел да може да бъде произвеждан или многократно
използван в съответния отрасъл на промишлеността и селското стопанство.
Съгласно
чл. 15, ла. 1 и 2 ЗПРПМ изобретението, респ. полезният модел са служебни,
когато са създадени при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или
други правоотношения на изобретателя, в това число когато при създаването му
изобретателят е изпълнявал присъщите на длъжността му служебни задължения,
такива, които специално са му били възложени и от това се е очаквало
създаването на изобретение или е използвал материални или финансови (парични)
средства, осигурени от работодателя или възложителя, или знания и опит,
придобити в резултат на работата.
Видно
от представена като писмено доказателство по делото справка от портала за
електронни услуги на Патентното ведомство на Република България по заявка №
4365/12.06.2019 г. на Ю.А.П. е издадено Свидетелство за регистрация № BG 3313
U1/15.11.2019 г. за полезен модел с наименование „Уредба за измерване на макро
и микро грапавини от пътната настилка“, с притежател – Ю.А.П., и изобретатели –
Ю.А.П. и И.Х.И.. Съгласно представеното по делото описание към свидетелството
за регистрация регистрираният полезен модел представлява уредба за измерване на
макро и микро грапавини от пътната настилка, който ще намери приложение в
измервания на грапавините от пътната настилка и влиянието им върху сцеплението
на гумата с нея. Уредбата представлява мобилно тяло, включващо двойка успоредни
водачи, разположени един над друг, с възможност за хоризонтално неподвижно
закрепване успоредно на пътната настилка посредством четири нивелиращи болта.
Към водачите е закрепен плъзгач, имащ ръкохватка с винтова резба, с възможност
за хоризонтално преместване до 30 см посредством ръкохватката по водачите. Към
плъзгача чрез първа опора е монтиран неподвижно първи възприемател за отчитане
на вертикално преместване посредством обхождаща челна повърхнина. От друга
страна към мобилното тяло посредством втора опора е монтиран неподвижно втори
възприемател за отчитане на хоризонталното преместване на плъзгача. Мобилното
тяло има укрепваща диагонална греда, разположена успоредно на водачите и в една
равнина с долния водач. Заявеното и впоследствие регистрирано, като полезен
модел устройство – Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната
настилка трябва да се приеме, че отговаря на нормативните изисквания за новост,
промишлена приложимост и изобретателска стъпка, доколкото то е преминало през
нарочна проверка при Патентното ведомство за изпълнение на тези формални
изисквания. В допълнение между страните няма спор, че заявената и регистрирана,
като полезен модел Уредба отговаря на тези изисквания.
Разногласен
между страните по делото на първо място е въпросът отнасящ се до субекта/субектите
явяващи се действителен/ни изобретател/и на процесният полезен модел, доколкото
ищецът навежда за наличието на предпоставките по чл. 15, ал. 1 ЗПРПМ,
обуславящи служебния му характер, със създаването на полезния модел от различни
от посочените като изобретатели в свидетелството за регистрация лица, а именно
поддържа, че не те, а напротив трима трудово ангажирани при ТУ-С. лица са
негови създатели.
За
установяване на процеса по създаване на подложения на съдебен анализ полезен
модел, както и на лицата, в резултат на чийто принос се е стигнало до неговата
реализация, по делото са събрани редица писмени доказателства и са извършени
разпити на доведени от всяка от страните в производството свидетели. От
показанията на групата свидетели проф. д-р инж. Л.К., доц. д-р инж. Н.Л.П. и
д-р инж. Е.Е.С., които съдът кредитира, като обективно, еднопосочни и почиващи
на реални възприятия и наблюдения над анализираните релевантни за спорното право факти от обективната действителност се
установява, че през 2014 г. по повод на работата им като преподаватели във Факултета
по транспорт, катедра ДААТ в Т.у.– С., и в частност по дисциплините „Изпитване
на автомобила“ и „Окачване и комфорт на автомобила“, във връзка с подпомагане
на учебния процес, между тях била подложена на обсъждане идеята за създаване на
устройство за измерване на грапавините на пътната настилка с по-съвременни
технически средства, като основният замисъл в тази насока произхождал от проф.
д-р инж. Л.К.. Показанията навеждат на факта, че проф. К. е бил подпомогнат в
това му начинание от двамата асистенти, като последните споделили своите
научни идеи свързани с методиката, по
която да се осъществи закрепването на конкретните устройства и отделни елементи,
които следва да се използват за създаването на устройството. На този етап
университетът разполагал с един брой специализирана система за измерване на
линейно преместване, наричана за краткост възприемател за линейни премествания,
закупена преди време по т.нар. „докторантски договор“, сключен с доц. д-р инж. Н.Л.П.,
като за реализиране на идеята бил необходим втори измервателен уред. Във връзка
със зачисляването на ответника Ю.П. в редовна докторантура в Т.у.– С., считано
от 01.07.2014 г., по професионално направление 5.5. „Транспорт, корабоплаване и
авиация“ и докторска програма „Автомобили, трактори и кари“, с научен
ръководител доц. д-р инж. Л.П.К. към катедра „Двигатели, автомобилна техника и
транспорт“, и сключеният с него т. нар. „докторантски договор“ било решено част
от осигуреното по този договор финансиране да бъде използвано за закупуването
на специализирана система за измерване на линейно преместване, чиято специфика
се състои във вградената в него пружина, осигуряваща надежден контакт с пътя, като
идеята била този уред да послужи за изработване на замисленото устройство за
измерване на грапавините на пътната настилка, както и същото да послужи на
докторанта за извършването на определени измервания по втората част от
докторантския договор. Видно от ангажираният като писмено доказателство по
делото приемо-предавателен протокол закупената от университета втора система за
измерване на линейно преместване, включително усилвател, била доставена на
03.06.2016 г., като след предоставени от проф. д-р инж. Л.К. схеми и технически
уточнения през лятото на 2016 г. той и двамата му асистенти – доц. д-р инж. Н.Л.П.
и д-р инж. Е.Е. – пристъпили към фактическата реализация на замисленото
устройство. Съгласно замисълът за придвижване на възприемателят за вертикални
премествания било необходимо осигуряването на водеща греда, като за целта би
разглобен друг намиращ се в катедрата уред, свързан с фотографията, който вече
не бил необходим, като стойката от него била вградена в новото устройство. В
процеса по изработване на устройство за измерване на грапавините на пътната
настилка участие на практика взели доц. д-р инж. Н.Л.П. и д-р инж. Е.Е., както
и докторантът Ю.П., чиято работа се свеждала до изпълнението на някои
довършителни работи - пробиване на отвори и резби. Установява се, че така
изработеното през лятото на 2016 г. устройство се състои от два възприемателя
за линейни премествания, единият от които се движи в хоризонтално направление,
а другият във вертикално направление. Тези възприематели се движат по
хоризонтална рампа, която трябва да ги държи в хоризонтално положение, да се движи
в хоризонтално направление и по този начин да се обходи определен участък от
координата на някакъв път. И двата възприемателя са снабдени със специални
усилватели, които са вградени в тях, на базата на които се получава сигнал в
рамките на 10 V, който изразява изследваната неравност в електрическа величина
и по този начин я отчита. Когато сигналът бъде записан чрез преобразувателя
същият се изпраща в компютър като екселски файл. От изслушаните по делото
свидетелски показания се установява, че описаното устройство е било представено
пред студентите по водените в Т.у.– С. дисциплини през есента на 2016 г., от
когато е започнало да функционира като учебно устройство. Видно от съдържанието
на ангажирания като писмено доказателство по делото дисертационен труд устройството
е използвано от ответника Ю.П. при провеждане на необходимите за изготвяне на
дисертационния му труд изследвания. При съобразяване на отличителните белези и
начина на функциониране на конструираното през лятото на 2016 г. в Т.у.– С.
устройство за измерване на грапавините на пътната настилка се установява, че
същото е идентично с описанието на регистрираният съгласно свидетелство за регистрация
на полезен модел № BG 3313 U1/15.11.2019 г., издадено от Патентното ведомство
на Република България, представляващ „Уредба за измерване на макро и микро
грапавини от пътната настилка“. Така по делото се установява, че процесният
полезен модел, регистриран съгласно свидетелство за регистрация на полезен
модел № BG 3313 U1/15.11.2019 г., издадено от Патентното ведомство на Република
България, е създаден в резултат на творческата и интелектуалната дейност на проф.
д-р инж. Л.К., доц. д-р инж. Н.Л.П. и д-р инж. Е.Е.С., които са действителни
негови изобретатели.
По
отношение на противопоставяното първо от посочените като изобретатели в
свидетелството за регистрация на полезен модел лице – Ю.А.П. – по делото се
установява, че същото е взело участие единствено в работата по изработване на
прототипа – в сглобяването на устройството и в пробиването на отвори и резби –
без обаче да има принос в разработката посредством конкретни технически решения
и идеи. Обстоятелството, че впоследствие – през 2017 г. – Ю.А.П. е изработил
аналогично устройство, което е представил на открит колоквиум, проведен през м.
декември 2017 г. в Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б., няма отношение към
създаването на процесния полезен модел, тъй като при конструирането на това
устройство той вече е бил запознат в детайли с разработеното година по-рано в Т.у.–
С., с което е бил обучен да работи от проф. д-р инж. Л.К. и д-р инж. Е.Е.С. и
по което е водел упражнения в същия университет още през м. април или май 2017
г. Некореспондиращи на останалите данни по делото в тази насока са гласните
доказателства събрани посредством разпита на свидетелката -Л.С., които предвид
качеството на свидетелката, а именно сестра на ответника П. съдът цени с оглед
възможната нейна заинтересованост при условията на чл. 172 ГПК. В тези
показания се посочва, че създаденото през 2017 г. в Университет „Проф. д-р А.З.“
– Б. устройство е резултат на творческата и интелектуална инициатива на брат
ѝ и неговият колега от университета - И.Х.И.. Освен това съдът намира за
необходимо да отбележи, че към коментирания период не е невъзможно ответникът Ю.П.
действително да се е допитвал и търсил съвети от свои колеги от Университет
„Проф. д-р А.З.“ – Б. във връзка с определени технически въпроси свързани с
начина на реализацията и функционирането на устройството, но данните по делото
сочат, че в резултат на своите научни занимания в Т.у.– С. устройство за
измерване на грапавините на пътната настилка, той вече е разполагал с
достатъчен научен набор от необходима за изработването на такова устройство информация
и умения, поради което търсените от него съвети всъщност или не са му били необходими
или са били насочени към генериране на научен потенциал с намерение да бъде
ползван за усъвършенстване на устройството или създаването на ново такова,
което в крайна сметка не е било постигнато. Поради тази причина – тъй като при
създаването на устройството за измерване на грапавини на пътната настилка в
Университет „Проф. д-р А.З.“ – Б. Ю.П. е разполагал с всички необходими му за
това знания и опит, придобити в резултат на вече реализираната от негова страна
работата с устройството в Т.у.– С., то негов самостоятелен принос за
създаването на процесния полезен модел не може да бъде признат, респективно от
това да произтекат последици свързани с придаването качеството на негов
изобретател. Аргумент за обратното не може да бъде почерпен от приобщените по
делото становища и рецензии съставени във връзка с дисертационния му труд, а
така също и от съдържанието на самия дисертационен труд не може да се формира
какъвто и да е позитивен извод за това, че ответникът П. е взел участие в екип или
пък самостоятелно е разработил техническата идея/концепция за създаването на
уреда, регистриран по-късно от него като полезен модел. По-скоро се касае до
упоменаването на този уред в дисертацията на ответника – П., в контекста, на това че същият е придобил определени
научни знания използвайки го в своята дейност пред студенти, но не и като негов
създател.
На
следващо място на още по-силно основание такъв принос не може да се признае и
за второто посочено като изобретател в свидетелството за регистрация на
полезния модел лице – д-р И.И. за когото се твърди, че имал опит в макро и микрограпавините,
с което подпомогнал ответникът П. при създаване на процесното устройство за
измерване на грапавини. Нито едно от събраните доказателства по делото /с
изключение на показанията на свидетелката С., за който вече се посочи, че не следва
да се кредитират с оглед евентуална заинтересованост и изолираност от
останалите приобщени такива/ не установява факт с подобно съдържание, като нещо
повече дори самия ответник – И. в писмения си отговор по делото отрича да има
подобен принос, а по скоро е информирал ответника – П. как в машиностроителната
практика се измерва грапавостта на детайлите след механична обработка.
След
установяване на лицата, в резултат на чиято творческа и интелектуална дейност се
е стигнало до създаването на процесния полезен модел, представляващ „Уредба за
измерване на макро и микро грапавини от пътната настилка“, за който е издадено
свидетелство за регистрация на полезен модел № BG 3313 U1/15.11.2019 г. от Патентното ведомство на Република България, и
които са действителни изобретатели, а именно – проф. д-р инж. Л.К., доц. д-р
инж. Н.Л.П. и д-р инж. Е.Е.С., то на следващо място от значение за
основателността на иска по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 15 ЗПРПМ е наличието на
някое от условията по чл. 15, ал. 2 ЗПРПМ, обуславящи служебен характер на
полезния модел по отношение на ищеца –„Т.у.– С.“, а именно при създаването му
изобретателите да са изпълнявали присъщите за длъжността им служебни
задължения, да са изпълнявали задължения извън посочените в т. 1, но те
специално да са им били възложени и от това да се е очаквало създаването на
изобретение или изобретателите да са използвали материални или финансови (парични
средства), осигурени от работодателя, или знания и опит, придобити в резултат
на работата.
По
делото се установява, че основната идея за създаване на процесната уредба за
измерване на макро и микро грапавини от пътната настилка е възникнала у проф.
д-р инж. Л.К. в резултат на дългогодишния му опит като преподавател по
автомобилни науки във Факултета по транспорт, катедра ДААТ в Т.у.– С. и във
връзка с подпомагане на учебния процес по дисциплините „Изпитване на
автомобила“ и „Окачване и комфорт на автомобила“, като същата е била доразвита
отново в университетската среда – с участието на двама от тогавашните му
асистенти по посочените дисциплини – доц. д-р инж. Н.Л.П. и д-р инж. Е.Е.С..
Съвкупният анализ на приобщените по делото доказателства разкрива по
недвусмислен начин и факта, че коментираното устройството, което е регистрирано
като полезен модел е конструирано изключително с материали и средства на Т.у.– С.
университет, в .ч. на територията на същия. Става ясно също така,
че част от елементите, които са били използвани за изработването на
устройството са били собственост на университета отпреди пораждането на идеята
за неговото конструиране, а друга, в частност закупената във връзка с
докторантския договор на ответника Ю.П. специализирана система за измерване на
линейно преместване, вкл. Усилвател, с производител
НВМ (Германия), използвана за измерване на преместванията във вертикално
направление, са били закупени след възникване на първоначалната идея за
устройството, в процеса на доразвиване. Изложеното формира извода, че съдебно
коментираният полезен модел, представляващ „Уредба за измерване на макро и
микро грапавини от пътната настилка“, за който е издадено свидетелство за
регистрация на полезен модел № BG 3313 U1/15.11.2019 г. от Патентното ведомство на Република България, е създаден посредством
използването на материални и финансови средства, осигурени от работодателя на
изобретателите, както и в резултат на знания и опит, придобити в резултат на
работата им в това учебно заведение, поради което може да се заключи, че същият
представлява служебен полезен модел по смисъла на чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗПРПМ.
По
изложените съображения предявеният от „Т.у.– С.“ срещу Ю.А.П. и И.Х.И. иск с
правно основание 61, ал.
1 във вр. с чл. 15 от ЗПРПМ за установяване, че полезен модел, представляващ
„Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната настилка“, за който
е издадено Свидетелство за регистрация № BG 3313 U1/15.11.2019 г. съставлява
служебно изобретение, следва да бъде уважен. На основание чл. 61, ал. 2 ЗПРПМ въз
основа на влязлото в сила съдебно решение в тримесечен срок „Т.у.– С.“ може да поиска издаване на свидетелство
за регистрация на полезен модел на свое име, като подаде заявка в такъв смисъл
по реда на чл. 75 ЗПРПМ.
По иска с правно
основание чл. 62 във вр. с чл. 13, ал. 2, от ЗПРПМ
От
значение за основателността на предявения за разглеждане от „Т.у.– С.“ срещу Ю.А.П.
иск с правно основание чл. 62 във вр. с чл. 13, ал. 2, от ЗПРПМ за установяване, че ответникът не
разполага с правото на заявяване за регистрация на полезен модел, представляващ
„Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната настилка“, за който
е издадено Свидетелство за регистрация № BG 3313 U1/15.11.2019 г., на
изследване подлежат предпоставките за възникване на правото на заявяване на
изобретение, респ. на полезен модел, дефинирани в чл. 13 ЗПРПМ, и в частност
дали същите са се осъществили по отношение на ответника.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 и 2 ЗПРПМ правото на заявяване принадлежи на изобретателя или на
негов правоприемник, като докато не се установи друго по съдебен ред, се счита,
че заявителят има право на заявяване.
От
представеното по делото свидетелство за регистрация на полезен модел № BG 3313
U1/15.11.2019 г., издадено от Патентното ведомство на
Република България, представляващ „Уредба за измерване на макро и микро
грапавини от пътната настилка“, е видно, че регистрацията е заявена от,
съответно извършена на името на Ю.А.П.. Във връзка с разглеждането на първият
от предявените за съвместно разглеждане в настоящото съдебно производство
искове обаче се установи, че заявителят Ю.А.П. не е носител на качеството
изобретател на процесния полезен модел, съответно че действителни негови
изобретатели са други лица - проф. д-р инж. Л.К., доц. д-р инж. Н.Л.П. и д-р
инж. Е.Е.С. намиращи се в трудово правоотношение с ищеца и ползвали неговата
материална база и средства. Изложеното изключва за ответника Ю.А.П. да е
възникнало право на заявяване по отношение на процесния полезен модел при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗПРПМ като негов изобретател.
Съгласно
чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ правото на заявяване на изобретение, респ. на служебен
модел, създадени при условията на чл. 15 ЗПРПМ, принадлежи на работодателя,
който може да подаде заявка за регистрация в тримесечен срок от получаване на
уведомление от изобретателя за създаването на изобретението, респ. на полезния
модел, като в противен случай правото на заявяване преминава у изобретателя,
освен ако с договор не е предвидено друго.
В
случая по делото беше установено, че процесният полезен модел, представляващ
„Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната настилка“, е
служебен по смисъла на чл. 15 ЗПРПМ, доколкото същият е създаден от лица, които
са се намирали в трудови правоотношения с „Т.у.– С.“, като при създаването на
полезния модел са били използвани материални и финансови средства, осигурени от
работодателя, както и знания и опит, придобити в резултат на работата.
Изложеното налага извода, че правото на заявяване по отношение на процесния
полезен модел е възникнало за „Т.у.– С.“. Доколкото не се установява
университетът да е бил уведомен за създаване на полезния модел, то не е сложено
и началото на тримесечния срок по чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ, съответно правото на
заявяване не е преминало върху изобретателите.
По
изложените съображения предявеният от „Т.у.– С.“ срещу Ю.А.П. иск с правно
основание чл. 62 във вр. с чл. 13, ал. 2, от ЗПРПМ за установяване, че
ответникът не разполага с правото на заявяване за регистрация на полезен модел,
представляващ „Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната
настилка“, за който е издадено Свидетелство за регистрация № BG 3313
U1/15.11.2019 г., следва да бъде уважен.
По
разноските:
При
този изход на спора право на присъждане на извършените в производството
разноски възниква единствено за ищеца – „Т.у.– С.“. По делото се установяват
реално заплатени от тази страна разноски по разгледаните искове, възлизащи в
общ размер на сумата от 860 лв., от които 160 лв. – държавна такса, и 700 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 20.10.2020 г., като същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответниците. Направените от ищеца разноски за заплатената от него държавна
такса в размер на сумата от 80 лв. по оставеният без разглеждане иск с правно
основание чл. 60 във вр. с чл. 2 ЗПРПМ следва да бъдат оставени в негова
тежест. С оглед на това, че искът с правно основание чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 15 от ЗПРПМ е
предявен срещу ответниците Ю.А.П. и И.Х.И., а този по чл. 62 във вр. с чл. 13, ал. 2, от
ЗПРПМ – единствено по отношение на първия от тях, ответникът Ю.А.П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на сумата от 470 лв., а ответникът И.Х.И. да му заплати
сумата в размер на 390 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Т.у.– С.“, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С.,
бул. „*******, срещу Ю.А.П., ЕГН **********,*** и И.Х.И., с постоянен адрес:***,
иск с правно основание 61, ал. 1 във вр. с чл. 15 от ЗПРПМ, че полезен модел,
представляващ „Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната
настилка“, за който е издадено Свидетелство за регистрация № BG 3313
U1/15.11.2019 г. от Патентно ведомство на Р. България, представлява служебен
полезен модел по смисъла на чл. 15, във връзка с чл. 78 ЗПРПМ с носител на
правата по него „Т.у.– С.“, БУЛСТАТ *******.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Т.у.– С.“, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С.,
бул. „*******, срещу Ю.А.П., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 62
във вр. с чл. 13, ал. 2, от ЗПРПМ, че ответникът - Ю.А.П.,
ЕГН ********** не разполага с правото на заявяване за регистрация на полезен
модел, представляващ „Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната
настилка“, за който е издадено Свидетелство за регистрация № BG 3313
U1/15.11.2019 г. от Патентно ведомство на Р. България.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю.А.П., ЕГН **********,*** да заплати в полза на „Т.у.–
С.“, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С., бул. „*******, сумата в размер от 470,00
лв., представляваща направени разноски в
производството по делото развило се пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.Х.И., с постоянен адрес:*** да заплати в полза на
„Т.у.– С.“, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С., бул. „*******, сумата в размер от
390,00 лв., представляваща направени разноски в производството по делото
развило се пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: