Решение по дело №48/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Делото е образувано по жалба на Х. М. А. от [населено място], чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-18/ 20.01.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 2113-08-1941#7/ 11.12.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. С последния административен акт е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО. Изложени са съображения за неправилност на горното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и неговата цел, както и поради необоснованост. Посочва се, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като уредените в тях хипотези са еднакво приложими при наличие на предвидения в тях фактически състав. При наличие на една от тях или при приложимост и на двете следва да се приложи по-благоприятната правна възможност за заявителя. Изразява се становище, че при навършена възраст към датата на подаване на заявлението – 51 г. и 11 м. и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд – 46 г. 02 м. и 25 дни, в т.ч. 17 г. 09 м. и 27 дни осигурителен стаж, положен при условията на I-ва категория по чл.69, ал. 2, сборът от осигурителния стаж на жалбоподателката и възрастта й възлиза на 98 г. 02 м. и 17 дни, с което всички предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, били изпълнени. В тази връзка счита, че като е отказал отпускането на пенсия при условията на чл.69б, ал. 1 от КСО, пенсионния орган е приложил неправилно материалния закон. Искането е да се отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява. В молба на пълномощник заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, в становище на процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Излагат се съображения в подкрепа на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление, вх. № 2113-08-1941/ 08.11.2024 г. Х. А. поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като приложила изискуемите документи.

С Разпореждане № 2113-08-1941#7/ 11.12.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали е отказано отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО. Въз основа на наличните документи, длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали е зачело осигурителен стаж, както следва: 17 год., 09 мес. и 27 дни – I-ва категория /положен при условията на чл.69, ал.2 от КСО/ и 16 год., 06 мес. и 10 дни – III-та категория труд, или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория – 46 год., 02 мес. и 25 дни. Изложени са мотиви, че към датата на подаване на заявлението – 08.11.2024 г., жалбоподателката е навършила 51 год., 11 мес. и 22 дни, при изискуема за 2024 г. навършена възраст от 54 години и 2 месеца. Посочено е, че лицето не притежава и изискуемия се действително изслужен осигурителен стаж ***, поради което е прието, че лицето не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от КСО.

В разпореждането е посочено още, че нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, предвиждаща възможност за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ стаж, да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, не е приложима, тъй Х.А. няма изискуемия се две трети действително изслужен стаж ***, както и навършена възраст за пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от КСО – 54 год. и 2 месеца. Изложен е и мотив, че стажа на служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО, не е реално положен при условията на първа категория труд, а приравнен на такъв по силата на закона. Поради изложеното е прието, че Х. А. няма право и на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС.

По жалба на Х. А. срещу разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издадено оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Х. А. срещу разпореждане №2113-08-1941#7/ 11.12.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. В мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали са обсъдени предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО. Посочено е, че разпоредбите на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО регламентират условията за ранно пенсиониране на всички дейности и професии, които са от първа и втора категория труд съгласно Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Изложен е мотив, че с нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, е създадена възможност за лицата, които не са придобили право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, те да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Изведен е извод, че разпоредбата е приложима спрямо определен кръг лица, изпълнявали длъжности или извършвали дейности по посочените в чл. 69 от КСО закони, на които не им достига единствено изискуемия осигурителен стаж, респ. за липсата на възраст нямало установена правна възможност за пенсиониране на лицата, работили в специалните ведомства посочени в чл. 69 от КСО. Прието е, че в процесния случай не е изпълнена хипотезата на цитираната правна норма, тъй като жалбоподателката е придобила необходимия стаж, но не е навършила изискуемата от закона възраст по чл. 69 от КСО - 54 г. и 02 м.

Предвид изложените съображения е прието, че доколкото Х. А. нямала навършени 54 год. и 2 мес., то не били изпълнени всички кумулативно предвидени условия за отпускане на лична ПОСВ по чл. 69, ал. 2 от КСО, поради което и постановеното разпореждане за отказ за отпускане на пенсия се явява законосъобразно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган. Оспореното пред горестоящия административен орган Разпореждане № 2113-08-1941#7/ 11.12.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, също е издадено от компетентен орган.

На жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради това, че тя не отговаря на условията за пенсиониране, както по чл. 69, ал. 2 от КСО, така и по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

По аргумент от разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и ал. 9 от КСО, през относимата за случая 2024 г. държавните служители *** придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако са навършили възраст 54 год. и 2 месеца и имат 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети /18 години/ действително изслужени като държавни служите по посочените в нормата закони.

В случая, между страните не съществува спор, че Х. А. не отговаря на законовите изисквания за отпускане на лична пенсия по чл. 69, ал. 2, тъй като към датата на подаване на заявлението за пенсиониране същата е на 51 г. 11 м. и 22 дни, а общия й осигурителен стаж е 46 год. 02 мес. и 25 дни, от които действително прослужени *** – 17 год. 09 мес. и 27 дни. Спорът между страните е свързан с правото на жалбоподателката, с оглед изнесените данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, същата да се пенсионира при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, като според пенсионния орган на оспорващата не следва да се отпуска такава пенсия, поради това, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, даваща такава възможност, не е приложима.

Съгласно чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Според чл. 69б, ал. 1, т. 2, от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. В тази връзка в чл. 18б, ал. 1, т. 9 от НПОС е регламентирана изискуемата се за 2024 г. възраст за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО, като за жените тя е 50 години и 8 месеца.

Посочи се по-горе, че към 08.11.2024 г. - датата на подаване на заявлението за пенсиониране, Х.А. има навършени 51 год. 11 мес. и 22 дни, т.е. същата отговаря на условието за възраст, съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО. Освен това, към горната дата жалбоподателката има придобит осигурителен стаж от 17 год. 09 мес. 27 дни от първа категория, като общия й осигурителен стаж, превърнат към трета категория, е 46 год. 02 мес. и 19 дни. При това положение, изпълнено е и изискването по отношение на сбора от осигурителен стаж и възраст да е поне 94, а в случая е повече от необходимия минимум.

Следователно, към 08.11.2024 г. Х. М. А. е отговаряла на всички изискванията за ранно пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО, но такава пенсия не й е била отпусната с мотив, че след като тя не отговаря на условията за възраст и стаж съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, то разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е приложима и лицето не следва да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Така приетото от пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали и горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, съдът намира, че е в противоречие с материалния закон.

По силата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Неправилно органите на ТП на НОИ – Кърджали приемат, че възможността за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО възниква само ако е налице недостигащ осигурителен стаж по чл.69 от КСО. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не изключва възможността за пенсиониране на лицата, които изначално отговарят на условията за възраст и стаж по чл. 69б, ал. 1 от КСО, какъвто е конкретния случай. Обратното би означавало неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаните в чл. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО принципи на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. Тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен характер за правата по чл. 69 и чл. 69б от КСО. Тя не може да ограничава действието на нормите на КСО, поради което при противоречие между двете следва да намерят приложение разпоредбите от по-висок ранг съгласно чл. 5, ал. 1 АПК.

Не се споделят и изводите на административния орган, че доколкото стажа на държавните служители по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО, не е реално положен при условията на първа категория труд, а приравнен на такъв по силата на закона, то разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО е неприложима за тях. Такива разграничения на стажа на лицата по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО не са направени в нормативната и тълкуване в такъв смисъл не е в целта на закона. Горното твърдения е и в пряко в противоречие с коментираната по-горе норма на чл. 18, ал. 4 от НПОС. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НПОС изрично е посочено, че осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд, какъвто безспорно се явява положения от оспорващата стаж като държавен служител *** в размер на 17 год. 09 м. и 27 дни. Обратно на твърденията в оспореното решение, тази разпоредба не противоречи на нормата на чл. 104, ал. 4 от КСО, която не регламентира категоризирането на осигурителния стаж, а превръщането му към трета категория за целите на пенсионирането и то аналогично с това, предвидено за лицата, полагали труд при условията на първа категория, в зависимост от характера и особените условия на труд, съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че на жалбоподателката Х. А. неправилно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, като по делото безспорно се установи, че по отношение на същата са били налице всички предвидени предпоставки за пенсиониране по този ред, поради което оспореното решение освен в нарушение на материалния закон, се явява и постановено в несъответствие с целта на закона, защото не е отпусната заявената пенсия при наличие на законоустановено право за това.

По изложените съображения оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се явяват незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени като преписката, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да бъде изпратена на компетентния административен орган – на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали, за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 500 лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС № [номер]/ [дата]. На основание чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови направените от жалбоподателката деловодни разноски в размер на 500 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, АС – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 2153-08-18/ 20.01.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х. М. А. срещу Разпореждане № 2113-08-1941#7/ 11.12.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Изпраща преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по заявление, вх. № 2113-08-1941/ 08.11.2024 г. на Х. М. А., при спазване на дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.

Осъжда ТП на НОИ – Кърджали да заплати на Х. М. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк] [адрес], деловодни разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.