Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на двадесет и седми март 2019г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 501/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „УНИ 77”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.”Владислав
Варненчик” № 3, вх.3, ет.4, ап.19, представлявано от управителя И.И.А., против
Заповед № 54-ФК/14.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на
дружеството е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на стопанисван
от същото търговски обект: пица – грил, находящ се в гр.Варна, ул.”Хаджи
Димитър” пав.3, за срок от 10 дни.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Оспорва изцяло
изведените в същата констатации за извършено нарушение като сочи, че фактическите
твърдения почиват само на база на съставен протокол от страна на органи на
приходната администрация, които са от административната структура и подчинени
на административния орган. Излага, че в резултат на същата проверка, на
дружеството са съставени два акта за административни нарушения, производствата
по които не са приключили. Сочи, че твърденията в оспорения акт освен, че са
противоречиви, не са и доказани от наличните в административната преписка
доказателства и в този смисъл оспорва извършване на нарушението, за което е
наложена ПАМ. Твърди
липса на конкретни мотиви по отношение продължителността на мярката, а също
така и изобщо във връзка с необходимостта от налагането й, с оглед
преследваната от закона цел – предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, тъй като не става ясно какви вредни последици се предотвратяват с
нея. На изложените основания моли за отмяна на акта. В молба-становище,
депозирана чрез пълномощник, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в
депозирани чрез процесуален
представител - ст.ю.к.Р.Г. писмени бележки, оспорва жалбата. Счита, че процесната заповед е правилна и
законосъобразна по мотивите изложени в нея. Сочи, че процесното нарушение, с
което безспорно е засегнат държавен интерес, е установено по несъмнен начин; в
случая органа действа при условията на обвързана компетентност; мярката е
обоснована от изложените мотиви, а срокът за налагането й се определя по
целесъобразност и в случая е определен към минимума, като е съобразен с
тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото,като също е
мотивиран.Претендира
присъждане на ю.к.
възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните
актове регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима за
разглеждане.
По основателността:
На 13.12.2018г. органи по приходите при отдел ЦУ на НАП – София, сектор „ОД“-Варна извършили проверка на търговски обект – пица – грил, находящ се в гр.Варна,
ул.”Хаджи Димитър” пав.3, стопанисван
от „УНИ 77” ЕООД. Резултатът е обективиран в Протокол № 0279929/13.12.2018г., съгласно който в 12.25ч. на
посочената дата в обекта е извършена контролна покупка на 1 бр. катма на стойност 2.70 лв., за която не е издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. Извършена е
разпечатка на КЛЕН от ФУ за дата 20.10.2018г., при което е установена касова
наличност от 117.65 лв., фактическа такава - 157.60 лв., при въведени пари в
касата 30 лв, т.е. установена е положителна разлика от 39.95 лв.
В хода на
проверката са събрани: Дневен отчет № 0086079; КЛЕН от ФУ в обекта, пълен отчет
на фисканата памет и опис на налични парични средства, всички към датата на
проверката - 13.12.2019г.
Процесната заповед е
издадена въз основа резултатите от проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че нарушението изпълнява
състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС.
В заповедта са
изложени мотиви, че срока на запечатване се определя съобразно тежестта на нарушението и
последиците от същото, вида и местоположението на търговския обект – на главна улица, със значителен
поток от хора; характера на дейността – заведение за бързо хранене; търговската
площ, която заема – 50 кв.м.; установената при проверката разлика между
касовата и фактическата наличност. Посочено е, че срокът е съобразен с целяната
превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта. Както и че
с изпълнението на ПАМ ще се защитят важни обществени интереси, като се предотврати възможността за извършване на
нови нарушения.
С
преписката са представени и 2 бр. АУАН № F473024 и № F473024 от 24.10.2018г., за констатираните с Протокола за извършена проверка № 0279929 от 13.12.2018г. нарушения за
неиздаден касов бон и нерегистриран апромяна в касовата наличност, квалифицирани в същия като такива по чл.25 ал.1 т.1 и по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта е
издадена от компетентен орган съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, предвид и представената
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., на Изп.директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена форма,
поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи до нейната
нищожност.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати при издаване
на оспорената заповед съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса
на мотиви и противоречие на изложените такива с констатациите от проверката. Заповедта
безспорно съдържа мотиви, които са ясни и конкретни, отразяващи особеностите на
процесния случай. Същите отговарят на изискването на чл.186 ал.3 от ЗДДС за
мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за
законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК,
включително за съответствието на заповедта с целта на закона. Допълнително
следва да се посочи, че доколкото органът изрично се е позовал и на Протокола
за проверка от 20.10.2018г., респ. на констатациите и установяванията в същия,
последните следва да се приемат за част от мотивите на оспорения акт, съдържащи
в подробност и конкретната фактическа обстановка – контролната покупка, лицето
приело плащането и неиздало касов бон, установената разлика в касовата и
фактическата наличност в обекта и др.
Издадената
ЗПАМ е подробно мотивирана и по отношение на срока. Посочено е, че с мярката се
цели да се защитят особено важни държавни интереси – а именно интересът на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект, като безспорно в тази връзка
са съобразени времето и мястото на
извършване на нарушението, големината и местоположението на обекта, както и
установената разлика между касова и фактическа наличност. В този смисъл срокът
на ПАМ е в размер към минимума с оглед тежестта на нарушението и целите на
закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за
спазване на установения правов ред.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които да
обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.
Неоснователно се твърди и нарушение на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения. В случая
административното производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано
именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения,
разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от това, независимо
от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл.186 ал.1 т.1 б.
„а“ от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.118 ал.3 от ЗДДС фискалната
касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или
услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова
кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално
устройство, от одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в
атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е
задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/2006г.
Описаната по-горе
фактическа обстановка относно неотчетена в обекта продажба чрез издаванена ФКБ,
се установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени доказателства. Видно от същите продажба е извършена, цената е заплатена и
не е издадена фискална касова бележка. Същевременно с жалбата установената в ЗПАМ фактическа обстановка само се оспорва
с общи възражения, без да са изложени
конкретни твърдения или да са представени доказателства, които да опровергават същата.
Предвид горното,
съдът намира, че в случая безспорно е осъществен състава на чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС, основанието на което е наложена процесната ПАМ.
Другите
основни възражения се свеждат до несъответствие на мярката с целта на закона и
до нарушаване принципа на съразмерност. Същите съдът намира за неоснователни:
принудителните мерки имат преустановителни, възстановителни или превантивни
функции. В случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови
извършването на следващи нарушения. Същата се налага с оглед обективното
извършване на посоченото нарушение свързано с нарушаване финансовата дисциплина
на Държавата, респ. с нанасяне вреди на фиска и има за цел именно неговото
преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния, както
изрично е посочено и в самата заповед. Освен това, предвид установената в
обекта разлика между касова и фактическа наличност, която макар и минимална е в
размер доста по-голям от извършената контролна покупка, може да се направи
извод, че се касае за трайно поведение на търговеца, свързано с неспазване
финансовата дисциплина в Държавата, поради което налагането на процесната
принудителна мярка за посочения в запоредта срок е напълно оправдано с оглед
изпълнение предивдените в закона цели.
Наложената
в случая ПАМ изцяло съответства на чл.22
от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6
от АПК. Както беше посочено, целта на
мярката е да се преустанови и предотврати извършването на административни
нарушения, и в случая правилно административният орган е приел, че запечатване
на търговския обект за срок от 7 дни би постигнало тези цели.
Неоснователно са възраженията в жалбата, че неприключилите
административнонаказателни производства по двата АУАН води до материална
незаконосъобразност на издадената ПАМ. Наличието на издадени НП, респ.
влизането им в сила, не е предпоставка за издаване на заповедта. Разпоредбата
на чл.186 ал.1 от ЗДДС изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от
имуществените санкции. Същите, макар да са породени от един и същ юридически
факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер: ПАМ
имат преустановителни, възстановителни или превантивни функции – в случая
процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи
нарушения, докато с НП се налага административно наказание – НП са актове по прилагане
на санкцията на съответната административно-правна норма. ПАМ от своя страна
няма санкционен характер. В тази връзка, като неприемлив се преценява
аргументът на жалбоподателя, че нормата на чл.187 ал.4 от ЗДДС,
предпоставя наличието на влязло в сила наказателно постановление. Цитираната
разпоредба единствено предоставя на санкционираното лице правна възможност да
преустанови последиците на мярката, като заплати изцяло наложената му глоба или
имуществена санкция тогава, когато има издадено наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен административен орган,
съобразена с процесуалните правила и с материалния закон, е законосъобразна.
Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С
оглед изхода на спора на основание чл.143
ал.4 от АПК, вр. чл.78
ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални
действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв,
установен в чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.
По
изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „УНИ 77” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ж.к.”Владислав Варненчик” № 3, вх.3, ет.4, ап.19, представлявано
от управителя И.И.А., против Заповед № 54-ФК/14.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186
ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна административна
мярка - запечатване на стопанисван от същото търговски обект: пица – грил,
находящ се в гр.Варна, ул.”Хаджи Димитър” пав.3, за срок от 10 дни.
ОСЪЖДА „УНИ 77”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.”Владислав
Варненчик” № 3, вх.3, ет.4, ап.19, представлявано от управителя И.И.А., да
заплати на НАП сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: