Пловдивска районна
прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият В.Л.Д. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по чл. 78а НК, за това
че на 02.07.2018 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, с рама № ***********, собственост на
„ХЕРА ГРУП БГ“ ЕООД - София, което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл.
140, ал. 2 от ЗДвП – престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е
протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение и моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се
наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Редовно призован обвиняемият не се
явява, за да вземе отношение по въпроса за своята отговорност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемия
В.Л.Д. е роден на *** г. в ******, живущ ***, адрес за призоваване: ****************,
******, б.г., женен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********
В хода на проведеното
разследване е било установено, че св. П.Б.от гр. Пловдив закупил с устен
договор от познат - св. П.П.от гр. София /работещ в „Хера Груп БГ” ЕООД-гр.
София и действащ като представител на дружеството/ лек автомобил „Форд
Галакси”, с рама № ***********, червен на цвят, собственост на Хера Груп БГ”
ЕООД- гр. София. За автомобила било издадено от сектор „Пътна полиция“ при СДВР
разрешение за временно движение с едномесечен срок на валидност - до 09.06.2018г.
Били му предоставени и транзитни регистрационни табели с № ****.
Няколко дена след разрешението за временно движение и след като докарал
автомобила в Пловдив, познат на св. Б., а именно - обв. В.Л.Д., му поискал
автомобила да го ползва. Св. Б. дал автомобила на обв. Д., като го предупредил,
че същият е с временни номера, с валидност един месец, т.е. след изтичане на
срока за временна регистрация следва да бъдат предприети действия за
пререгистрация или за регистриране на автомобила с постоянна регистрация.
Обв. Д. взел горепосочения
автомобил и го ползвал. Обв. Д. знаел, че взетото от него за ползване, респ.
управление моторно превозно средство не било регистрирано след неговото
закупуване, така както изискват съответните нормативни актове- чл. 140 ЗДвП и НАРЕДБА
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Въпреки че бил предупреден и от
св. Б. за срока на временната регистрация, обв. Д. продължил да управлява и
ползва автомобила и след изтичане срока на разрешението за временно движение.
Така на 02.07.2018г. г. следобед в гр. Пловдив, на ул. ”Брезовско шосе” обв. Д.
управлявал нерегистрирания по надлежния ред лек автомобил марка „Форд Галакси”,
червен на цвят, с монтираните регистрационни табели с № ****.
На същата дата свидетелите В. С.и
Г.Ч.- полицейски служители в сектор „СПС” при ОД на МВР гр. Пловдив били на
работа и изпълнявали задълженията си като мотопатрул на територията на Трето РУ
на МВР - Пловдив. След 14:00 часа свидетелите С.и Ч.спрели за проверка лекия
автомобил марка „Форд Галакси”, с монтираните регистрационни табели с № **** и
управляван от обв. В.Д.. При проверката било установено, че водачът Д.
управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, както и, че управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред - с изтекло на 09.06.2018 г.
разрешение за временно движение на МПС.
За установените нарушения,
извършени от обв. Д. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, подписан от св. Д. без възражения. В АУАН освен допуснатото
нарушение на чл. 140 ЗДвП във вина на обвиняемия били вменени и нарушение по
чл. чл.6 ЗДвП, както и управление на МПС с изтекъл срок на
валидност /чл. 150а ЗДвП/.
По АУАН било издадено Наказателно
постановление № 18-1030-00570. С Решение на Административен съд Пловдив от
11.11.2019г. по КАН 2397/2019г., административно наказателното
производство по НП № 18-1030-00570 в частта за допуснатото нарушение по чл. 140 ЗДвП е възобновено, НП е отменено и производството по него е прекратено.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК
доказателства
-обяснения на обвиняемия, свидетелски показания на В. С., Г. Ч., П. Б.,
П. П., С. К., Г. Т., протокол за очна ставка,
застрахователна полица, Договори за покупка на
МПС, АУАН № 483974, Разрешение за временно движение Справка за съдимост;
Характеристична справка, Справка за
нарушител/ водач и др., Наказателно постановление № 18-1030-00570, Решение на
Административен съд Пловдив от 11.11.2019г. по КАН 2397/2019г..
В посочените доказателствени
материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление, поради
което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане. Следва да се отбележи и че установената от
гореизброените доказателства фактическа обстановка изрично се признава от
обвиняемия и в съдебно заседание.
ОТНОСНО УСЛОВИЯТА ЗА СЪСТАВОМЕРНОСТ
НА ПРЕСТЪПНИЯ СЪСТАВ ПО ЧЛ. 345, АЛ.2 НК
С нормата на чл. 345, ал.2 НК законодателят е
инкриминирал управлението на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. От словесната редакция на нормата е видно, че
при нея е употребена специфична законодателна техника, като изрично са уредени формата на
изпълнителното деяние и субекта на престъплението. Досежно предмета на
престъплението обаче нормата има
бланкетен характер и за разкриване на действителното й съдържание
следва да се съобрази съответната законова и подзаконова позитивноправна
уредба.
В случаите когато предмет на престъплението е МПС,
предназначено за движение по пътищата, какъвто е процесния случай,
приложимата нормативна уредба се явява ЗДвП и издадените въз основа на него
наредби.
Така в чл. 140, ал.2 ЗДвП
е предвидено, че условията и редът за регистриране на пътни превозни
средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра
на отбраната.
В изпълнение на
законовата делегация е приета НАРЕДБА
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно т.4 от ДР на
визираната Наредба "Регистрация"
е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство
и издаването на табели с регистрационен номер.
Съгласно т.8 от ДР на
Наредбата „идентификацията представлява
съвкупност от действия включващи… сверяване данните на идентификационните
номера от документите с тези върху превозното средство…, проверка за
съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните,
описани в документите за собственост и произход…, проверка за изменение в конструкцията.
Според основните
положения, залегнали в Наредбата не
всички МПС, предназначени за движение по пътищата в страната, подлежат на
регистрация от българските контролни органи. Точно обратното, задължително следва да бъдат регистрирани по
надлежния ред и респективно могат да бъдат годен предмет на престъплението по
чл. 345, ал.2 НК само МПС, които отговарят на двата кумулативно предвидени в
Наредбата критерии- персонален и предметен. Предметния критерий от своя страна
бива два вида общ- на който следва да отговарят всички МПС, за да не са
изключени от обхвата на приложното поле на Наредбата и специфичен, който
поставя допълнителни изисквания към МПС, за да подлежат на един от петте вида
регистрация, уредени в Наредбата.
Персоналният критерий
е уреден в чл. 1 и чл. 2 от Наредбата.
Съгласно него подлежат на регистрация в страната МПС, предназначени за движение
по пътищата, които са собственост на:
-
български граждани- физически лица, които имат
регистриран постоянен адрес в
страната- чл.1, ал.1, вр. чл. 2 от Наредбата
-
стопански субекти с адресна регистрация в страната
-
граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария
притежаващи удостоверение за
продължително пребиваване или
удостоверение за постоянно пребиваване в страната. В тази връзка
следва да се съобрази, че съгласно чл.4, вр. чл. 6 от Закона за влизането,
пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския
съюз и членовете на техните семейства- граждани на европейския съюз могат само срещу лична карта свободно
влизат и напускат територията на Република България, както и да пребивават в страната за срок до три месеца. За пребиваване за по дълъг период от време се
издава удостоверение за продължително пребиване ( за срок от три месеца до пет
години) или удостоверение за постоянно пребиваване (за срок над пет години)-
чл. 7, вр. чл. 8, вр. чл. 18 от закона
-
членове на семейството на граждани на ЕС, ЕИП
и Конфедерация Швейцария, ако самите членове не са граждани на ЕС, ЕИП и
Конфедерация Швейцария и имат издадени разрешение за пребиваване или карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза по
смисъла на чл. Закона за влизането, пребиваването и напускането на
Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните
семейства- чл. 1, ал.1 от Наредбата- чл.1, ал.2 от Наредбата
-
членове на семейства на български граждани,
които не са граждани на Европейския съюз, притежаващи
разрешение за пребиваване, издадено при условията на Закона за
чужденците в Република България- чл. 1, ал.2
от Наредбата
-
лица, за които това изрично е предвидено в
международен договор- чл. 1, ал.3 от Наредбата.
Винаги,
когато МПС е собственост на гореизложените лица и за него е налице кумулативно
и предметния критерий, то за това МПС възниква
задължение за регистрация, респективно то може да бъде годен предмет на
престъплението по чл. 345, ал.2 НК.
Когато МПС е собственост на лица, които не
попадат в гореизброените хипотези, задължение за регистрация не възниква,
респективно управлението му без то да е регистрирано по надлежния ред е
несъставомерно по чл. 345, ал.2 НК. Такъв ще е случая в условията на примерно и
неизчерпателно изброяване, ако:
-МПС е
собственост на гражданин на ЕС, същото е регистрирано в друга държава членка и
гражданина на ЕС или друго лице, на което е предоставил управлението на
автомобила, преминава транзитно през Република България
- МПС е
собственост на гражданин на ЕС, същото е регистрирано в друга държава членка и
гражданина на ЕС пребивава в
Република България за период по-малък от три месеца. В тези случаи за
него не възниква задължение да се снабдява с удостоверение за продължително или
постоянно пребиваване в страната, респективно не възниква задължение да
регистрира използваното от него в страната МПС.
-МПС е
собственост на б.г., който трайно пребивава в друга държава и няма регистриран
постоянен адрес в страната.
- други
случаи предвидени в закон или международен договор, когато чужди граждани могат
да пребивават в страната и да използват собствените им МПС
Общият предметен
критерий е уреден в чл. 1, ал.1 и чл. 1, ал.4 от Наредбата. Посочено е, че на
регистриране в страната подлежат всички МПС , предназначени за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване без:
1. тролейбусите;
2. верижните,
строителните, селскостопанските и другите самоходни машини;
3. моторните превозни
средства, предназначени за състезания по затворен маршрут;
4. велосипедите с
допълнително монтиран двигател;
5. инвалидните колички
с двигател;
6. трактори;
7. бавнодвижещи се
превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за
развлекателна дейност;
8. каравани и вагони,
използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се
превозни средства.
Специфичния
предметен критерий е различен и характерен за всеки един от предвидените в
Наредбата 5 вида регистрация, които биват:
-първоначална регистрация на МПС, което до този момент няма
регистрация в страната- чл. 12-13 и т.6
от ДР на Наредбата.
-промяна на съществуваща в страната регистрация на МПС
/чл.14/, която се извършва при изменение на данните за превозното средство и
собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния
номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране
на МПС като "историческо"
- последваща
регистрация или възстановяване на прекратена регистрация /чл. 21 от
Наредбата/
- идентификация на МПС
и издаване на транзитни табели-
чл. 27 от Наредбата
- идентификация на МПС
и издаване на временни табели-чл.
30 от Наредбата.
Съгласно чл.22 от
Наредбата според срока на валидност първоначалната или последващата регистрация
биват
1. постоянна - без
срок на валидност;
2. временна - с
определен срок на валидност над 3 месеца. Временна регистрация се извършва на
превозни средства, за които има нормативни ограничения за движение или
пребиваване в страната за определен срок /чл. 24 от Наредбата/
По аргумент от чл. 2,
вр. чл. 4 от Наредбата субекта, върху
който тежи задължението за регистрация е собственикът на МПС.
В наредбата /чл. 3, ал.1 и ал.4/ е
предвиден едномесечен срок за осъществяване на първоначалната регистрация на
МПС и на промяната в съществуващата
регистрация по смисъла на чл. 14 от Наредбата, който тече от:
-оформяне на вноса на автомобила (постоянен или временен),
-придобиване собствеността върху автомобила
- настъпването на промяна във вписаните в свидетелството за регистрация
технически данни за автомобила или за собственика.
За възстановяване на
прекратена регистрация (последваща регистрация), както и за издаването на
транзитни и временни табели липсва въведен законов срок, доколкото този вид
регистрация не представляват административно задължение за собственика на МПС,
а са една правна възможност за правомерно управление на притежаваното от него
МПС по пътищата отворени за обществено ползване.
Изпълнението
на законовото задължение за регистрация се осъществява чрез представяне на МПС,
ведно с необходимия набор от документи пред съответното звено пътна полиция по
постоянен адрес на собственика физическо лице или по адрес на регистрация за
собственик стопански субект /чл. 2, вр.
чл. 3, ал.4 от Наредбата/.
В приложното поле на
първоначалната регистрация попадат всички МПС,
които отговарят на персоналния и общия предметен критерий и никога не са
били регистрирани в страната, като те могат да бъдат:
1.
чисто нови МПС, които никога не са били регистрирани в нито една страна
/чл. 12/;
2. МПС
внесени в страната от държава членка на ЕС, ЕИП, или от Конфедерация Швейцария и притежаващи
регистрация в тази държава /чл. 12а от
Наредбата/ и
3. МПС внесени от трети страни извън ЕС, ЕИП
или конфедерация Швейцария и притежаващи регистрация в тези страни /чл. 12б от
Наредбата/
С
нарочна разпоредба са изключени от режима на първоначална регистрация
нерегистрираните МПС придобити от
стопански субекти с цел продажба /чл. 3,
ал.2 от Наредбата/
След представяне на
МПС и необходимите документи компетентните органи извършват съответната
физическа и документална проверка
В случай, че процедурата по регистрация е успешна, тя приключва с издаването на свидетелство
за регистрация /чл.9 от Наредбата/.
Съгласно т.7 от ДР на Наредбата "Свидетелство за регистрация"
е документ, издаван от органите на МВР, който
удостоверява регистрацията на превозното средство. При постоянната регистрация свидетелството за регистрация е без срок
за валидност /чл. 24 от Наредбата/. При временна регистрация срокът на валидност се нанася в
свидетелството за регистрация /чл.26/ За всяко регистрирано МПС се издават и постоянни табели с
регистрационен номер /чл.10 от Наредбата/.
Първоначалната
регистрация запазва действието си във времево отношение в зависимост от своя
вид:
-при
временна регистрация до изтичане срока на регистрацията
-при
постоянна регистрация –безсрочно до настъпване на обстоятелства по смисъла на
чл. 18 от Наредбата, налагащи прекратяване на регистрацията: по желание на
собственика или служебно, по принудителен ред. При прекратяване на регистрацията издаденото СРМПС се
анулира, като това обстоятелство се отбелязва върху него, а регистрационните табели се унищожават
и не подлежат на последващо използване.
Предмет
на процедурата по промяна в първоначалната регистрация са всички МПС, които
вече са регистрирани по надлежния ред в Република България. В нейното приложно поле попадат хипотезите
изброени в чл. 14 от Наредбата, като сред тях са и настъпването на промени в
техническите данни на МПС или данните за техния собственик, които са вписани в
свидетелството за регистрация, включително и при промяна на собственика на МПС.
При
всяка промяна в регистрираните данни се подменя свидетелството за регистрация,
а табелите с регистрационен номер - по желание на собственика.
В
приложното поле на процедурата по възстановяване на регистрация или наричана
още последваща регистрация /чл. 21 от
Наредбата/ попадат всички МПС, които са били регистрирани по надлежния ред в
страната, но тяхната регистрация е била
прекратена по реда на чл. 18-18б от Наредбата- доброволно или служебно по принудителен ред. След успешно проведена
процедура по възстановяване на регистрацията собственикът се снабдява с ново
валидно свидетелство за регистрация и постоянни регистрационни табели
В
приложното поле на регистрацията по чл. 27 от Наредбата попадат всички МПС,
които отговарят на персоналния и общия предметен критерий и освен това са:
-
нерегистрирани МПС /независимо дали по
силата на изключенията на чл. 3, ал.2 от Наредбата същите не подлежат на
първоначална регистрация; или задължението за първоначална регистрация все още
не е изпълнено, или регистрацията е прекратена или срока на временната
регистрация е изтекъл/
- регистрирани МПС с откраднати или изгубени
регистрационни табели.
При тази регистрация след успешно провеждане на процедурата,
на собственика се издават Транзитни табели с регистрационен номер.
Транзитният регистрационен номер се състои от шестцифрена комбинация на числата
от 0 до 9, симетрично разделени с буквата "Т", "Н" или
"М" в средата, и е за еднократна употреба /чл. 29, ал.3 от
Наредбата/.
Съгласно чл. 29, ал.1
от Наредбата за всеки комплект транзитни табели с регистрационен номер се издава разрешение за временно движение.
В разрешението за временно движение
се посочва и срокът на валидност на транзитните табели /чл. 27, ал.4 от
Наредбата/.След изтичане срока на
транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват
/чл. 27, ал.5 от Наредбата/.
Съгласно чл. 30, ал.1 от Наредбата на лице – търговец по смисъла на
Търговския закон, извършващо като основна търговска дейност внос, производство и/или продажба на превозни средства,
се предоставят временни табели с
регистрационен номер със срок от една година за ползване при управление
на моторно превозно средство на територията на страната за тестване,
придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от
един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. Временният
регистрационен номер за автомобили и ремаркета се състои от шестцифрена
комбинация на числата от 0 до 9, симетрично разделени с буквата "В"
в средата. /чл. 30, ла.2 от Наредбата/. За всеки комплект временни табели с
регистрационен номер се издава
разрешение за временно движение /чл. 30, ал. 12 от Наредбата/, в който се посочва срокът на валидност на временните регистрационни
табели.
От
гореизложения преглед на видовете регистрация по смисъла на НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000 е видно, че МПС ще бъде регистрирано по надлежния
ред, когато за него е налице
административно разрешение да участва в пътното движение, удостоверено с валидно от българските
контролни органи СРМПС или разрешение за временно движение, чийто срок
не е изтекъл, като МПС притежава постоянни, временни или транзитни
регистрационни табели в рамките
на срока им на действие.
Тоест МПС ще бъде регистрирано по надлежния
ред, ако същото подлежи на регистрация по смисъла на Наредбата и ако в условията на алтернативност е налице
една от следните хипотези:
-спрямо
него е извършена първоначална постоянна регистрация, удостоверена с издаване на
СРМПС и постоянни регистрационни табели и регистрацията не е била прекратена
при условията на чл. 18- 18б от Наредбата.
-
спрямо МПС е извършена временна регистрация,
удостоверена с издаване на СРМПС и регистрационни табели, срокът на
временната регистрация не е изтекъл и регистрацията не е била прекратена при
условията на чл. 18- 18б от Наредбата.
-първоначалната
регистрация на МПС е била прекратена, но впоследствие е била възстановена
/извършена последваща регистрация/, като на МПС са издадени нови СРМПС и
постоянни регистрационни табели
-
за МПС са издадени транзитни табели и срокът вписан в разрешението за временно
движение не е изтекъл.
-
за МПС са издадени временни табели и срокът вписан в разрешението за временно
движение не е изтекъл.
Изрично
следва да се отбележи, че МПС, които не
отговарят на персоналния или на предметния критерий не подлежат на регистрация
извършвана от българските контролни органи, респективно при тях не може да се прави преценка дали са регистрирани по
надлежния ред и управлението
им във всички случаи е несъставомерно.
Предвид
императивния характер на нормите на Наредбата собственика на МПС е безусловно
длъжен да изпълнява в определения едномесечен срок и задължението си да внася
промяна в извършената регистрация при наличие на условията на чл. 14 от
Наредбата. Неизпълнението на това задължение обаче не е съставомерно по чл.
345, ал.2 НК, доколкото видно от текста на разпоредбата, законодателят е инкриминирал управлението на МПС, за което въобще не е налице валидна
регистрация по надлежния ред, но не и управлението на МПС, което е
надлежно регистрирано, но в СРМПС по реда на чл. 14 и следващи от Наредбата не
са отразени промените във вписаните в него обстоятелства. За неизпълнение на
задължението си по чл. 3, ал.4 от Наредбата собственикът ще носи
административна отговорност по чл. 177, ал.6 ЗДвП, но не и наказателна отговорност
по чл. 345, ал.2 НК. Този извод следва по един несъмнен начин от систематичното
тълкуване на чл. 345, ал.2 НК, чл. 175, ал.3 ЗДвП, чл. 177, ал.6 ЗДвП и чл.
140, ал.1 ЗДвП.
На
същия извод навежда и нормата на чл. 18б, ал.1, т.10 от Наредбата, аналогична
на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, предвиждаща, че се прекратява регистрацията на МПС, ако новия му собственик не изпълни
в двумесечен срок задължението си да регистрира промяната в собствеността.
От текста на нормата е видно, че законодателят счита, че действието на
извършената първоначална регистрация не се преустановява автоматично с
неизпълнение на задължението по чл. 3, ал.4 от Наредбата за регистриране на
актуалните данни за МПС и неговия собственик, а е необходимо нарочното
прекратяване на регистрацията, като санкция за неправомерното поведение
собственика. До момента на настъпване на прекратяването на регистрацията обаче,
същата продължава да обуславя правомерност на движението на МПС по обществените
пътища.
От
гореизложеното е видно, че когато е
управлявано МПС, предназначено за движение по пътищата, същото ще бъде годен
предмет на престъплението по чл. 345, ал.2 НК, ако спрямо него кумулативно са налице следните 4 условия:
1.
отговаря на персоналния критерий, заложен в Наредбата
2. отговаря на общия предметен критерий и не е
изключен от Приложното поле на Наредбата
3. отговаря на специфичния предметен критерий
за попадане в приложното поле на един от конкретните видове регистрация в
Наредбата
4. за него е налице и една една от следните
алтернативно предвидени хипотези:
-
не е преминало първоначална регистрация и за
МПС не са издадени СРМПС и регистрационни табели;
-
преминало е първоначална временна регистрация,
издадени са СРМПС и регистрационни табели, но срокът на временната регистрация
е изтекъл
-
преминало е първоначална постоянна
регистрация, издадени са СРМПС и постоянни регистрационни табели, но
регистрацията е прекратена на някое от основанията по чл. 18 от Наредбата, без
да е възстановена по реда на чл. 21
-
МПС има издадени транзитни табели с
регистрационен номер и разрешение за временно движение, но техния срок е
изтекъл.
-
МПС има издадени временни табели с
регистрационен номер и разрешение за временно движение, но техния срок е
изтекъл.
Изрично следва да се
отбележи, че неизтичането на едномесечния срок по чл. 3, ал.1 от Наредбата за
изпълнение на задължението за първоначална регистрация, считано от оформяне на
вноса на автомобила или от придобиване на собствеността му не отнема
общественоопасния характер на движението му по пътищата. Точно обратното, съгласно трайната съдебна
практика срокът по чл. 3, ал.1 от
Наредбата не представлява гратисен период, през който водачът може правомерно
да извършва движение с нерегистрираното МПС- Решение
№197/13.12.2019 по дело №731/2019 на ВКС. Това е така, доколкото в случая се
касае за две напълно самостоятелни правила за поведение, макар и свързани с
уредбата на едни и същи обществени отношения, които имат изяло различна уредба
и правни последици.
Разпоредбата
на чл. 3, ал.1 от Наредбата въвежда административно задължение за регистрация
на нерегистрирани МПС, като предоставя едномесечен срок за изпълнение на това
задължение. Визираното правило за поведение обслужва нуждите от отчетност на
внасяните/ продаваните в страната МПС и е неотносимо към режима на тяхното
движение по пътната мрежа. Адресат на въведеното административно задължение е
само собственикът на МПС. Неизпълнението на това задължение се изразява в
противоправно бездействие (пропускане на месечния срок за предприемане на
необходимите действия за извършване на регистрация) и се санкционира чрез реализиране административно
наказателната отговорност на дееца по реда на ЗАНН.
От
друга страна нормата на чл. 345, ал.2 НК, тълкувана и във връзка с чл. 140 ЗДвП въвежда пълна и безусловна
забрана за движение и управление на нерегистрирани МПС. Този правен запрет е адресиран към всяко
едно лице, а не само към собственика на автомобила, респективно субект на
престъплението може да бъде всяко
наказателно отговорно лице. Нарушението
на забраната може да се извърши само чрез активно действие- управление на
нерегистрирано МПС. Именно разликите в целите и режима на двете правни
предписания на чл. 3, ал.1 от Наредбата и на чл. 345, ал.2 НК обуславя
невъзможност условието за съставомерност на нарушението по чл. 3, ал.1 от
Наредбата (изтичането на едномесечния срок) механично да се привнася като
елемент от престъпния състав по чл. 345, ал.2 НК.
На
този извод навежда и историческото тълкуване на нормата на чл. 345, ал.2 НК.
Преди въвеждането й в позитивното право с ДВ бр. 95/2016г. този обеществени
отношения се регулирани с административни санкции, като в ЗДвП са предвидени
два отделни състава. Единият на чл. 175, ал.3 ЗДвП (аналогичен по признаци на
фактическия състав на чл. 345, ал.2 НК) санкционира противоправното управление
по пътищата в страната на подлежащо на регистрация МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред, а другият- чл. 177, ал.6 ЗДвП
санкционира пропускът на собственика на МПС да изпълни задължението си
по чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
Допълнителен
аргумент, че управлението на МПС, за което все още не е изтекъл едномесечния
срок за извършване на първоначална регистрация е неправомерно и съставомерно по
чл. 345, ал.2 НК са и изричните разпоредби на чл. 27 и 30 от наредбата,
съгласно които движение на
нерегистрирани МПС ( независимо от причината за липса на регистрация) се допуска само ако същите са снабдени с
транзитни или временни табели и
разрешение за временно движение и то само в рамките на срока, който е
вписан в удостоверението.
Поставя се също така и въпросът съставомерно ли е управлението на МПС, за
което е възникнало задължението за регистрация по реда на НАРЕДБА № I-45, същото не е изпълнено
(респективно МПС няма издадени български регистрационни табели и СРПМС), но има
извършена предшестваща регистрация в друга държава членка. Според настоящия
състав отговора е категорично положителен. Действително по-горе вече бе
обосновано, че е съставомерно само
управлението на МПС, за което не е извършена въобще регистрация, но не
и когато регистрираните в СУМПС данни за МПС и собственика не отговарят на
актуалните (не е извършена промяна в регистрацията). От систематичното
тълкуване на нормите на глава втора, раздел първи от Наредбата обаче следва, че
под надлежна регистрация
законодателят разбира само регистрация по българското право, не и регистрация в
чужда глава членка. Тоест в случаите на възникнало задължение за
регистрация по реда на НАРЕДБА № I-45, законодателят
приравнява чуждестранната регистрация на липса на регистрация що се касае за
преценката дали автомобила е регистриран по надлежния ред или не.
Наличието на предходна регистрация в друга държава членка се отразява само в
процедурата по регистрация пред българските органи, доколкото в този случай
изискванията за представяне на документи са облекчени.
Този
извод следва на първо място от съпоставката на чл. 12 и 12а от Наредбата. Видно
е, че законодателят приравнява регистрацията на МПС регистрирани в ЕС на МПС
без никаква регистрация, доколкото и двете МПС подлежат на първоначална
регистрация, като единствената разлика е в набора от изискуеми документи за
провеждане на процедурата.
Същият извод следва и от съпоставката на
приложимото вторично право на ЕС. Така в Директива 1999/37/EО на
Съвета от 29 април 1999 година, относно документите за регистрация на
превозни средства е прието, че държавите
членки запазват правото си да изискват водачът на превозно средство,
регистрирано в друга държава- членка, да притежава и национално свидетелство за регистрация за превозното
средство, за да му бъде позволено да използва пътищата на тяхна територия.
В този смисъл в чл. 4 от Директивата е посочено, че свидетелство за регистрация, издадено
от държава- членка, се признава
от другите държави- членки за идентифициране на превозното средство при:
-международен трафик или
-за
неговата пререгистрация в
друга държава-членка.
Тези правила са изцяло възприети от българския
законодател. Това е така доколкото в Наредбата не е предвидено задължение за
автомобилите с регистрация в друга държава членка да получават и българска
регистрация в случаите на транзитно
преминаване през страната и в случаите, когато собственикът им пребивава в
страната за срок до три месеца, като по този начин страната ни признава
валидността на свидетелството за регистрация получено в друга страна членка за нуждите на международния трафик.
Задължението на страната да признава регистрацията в друга държава членка в
процедурата по пререгистрация е имплементирано чрез облекчената процедура по
пререгистрация по чл. 12а от Наредбата. В директивата не е предвидено обаче задължение за Република България за
признаване на чуждестранната регистрация, в случай, че автомобилът ще се ползва
в страната за период по-продължителен от три месеца, респективно такова
признаване на регистрацията в друга държава членка не е предвидено и в
наредбата.
Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че за разлика от хипотезите на чл. 3, ал.1 и чл. 3, ал.4 от Наредбата в
случай, че гражданин на държава членка придобие удостоверение за продължително/
постоянно пребиваване за него не е предвиден срок, в който да регистрира
съпровождащото го МПС по реда на Наредба НАРЕДБА
№ I-45. Това е така, доколкото подобно на случаите на чл. 21, 27 и 30
от Наредбата регистрацията по българското право не представлява административно
задължение за него, а условие за правомерно управление на МПС по пътищата в
страната. От момента на получаване на удостоверението за продължително/
постоянно пребиваване съпровождащото лицето МПС безусловно подлежи на
регистрация по реда на наредбата, респективно управлението му по пътищата в
страната без издадени българско СРМПС и регистрационни табели е съставомерно по
чл. 345, ал.2 НК.
По-горе вече бе
споменато, че изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 345, ал.2 НК може да се извърши само чрез активно действие- управление на МПС (за което са
налице условията на бъде предмет на престъплението), като при разкриване на
съдържанието на понятието управление следва да се съобразят задължителните
указания дадени с Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. №
8/1982г. на Пленума на ВС, съгласно които под управление на МПС се разбират
всички действия или бездействия с механизмите или приборите
на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или машина е
в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване
на съставомерни последици.
Нормата
на чл. 345, ал.2 НК не предвижда изискване за мястото където се извършва
управлението, в този смисъл съставомерно ще е както движението по пътната мрежа
в страната, така и придвижването по земни площи, които не
са предназначени или не се използват
обикновено за движение на пътни превозни средства по смисъла на параграф 6, т.1
от ДР на ЗДвП. Въпрос на конкретна преценка във всеки случай, ще бъде обаче дали
степента на обществена опасност на движението по съответната земна площ е с
достатъчно висока степен на обществена
опасност по смисъла на чл. 9, ал.2 НК, че да оправдае използването на
наказателно правна репресия.
Както
вече споменато субектът на престъплението по чл. 345, ал.2 НК е по-широко
понятие от субекта на задължението за регистрация по смисъла на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000, доколкото
законодателят е инкриминирал управлението на нерегистрирано МПС от всяко едно наказателно отговорно
лице.
Престъплението по чл. 345,
ал.2 НК е на формално (на просто
извършване), като за довършеността му не се изисква настъпването на
допълнителен общественоопасен резултат, различен от реализирането на
изпълнителното му деяние.
Съгласно трайната
съдебна практика престъпленията на просто извършване се осъществяват само при
пряк умисъл като форма на вината, доколкото член
11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла
на пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните (на просто
извършване) престъпления. За да бъде деянието съставомерно от субективна страна
при дадено формално престъпление е достатъчно деецът да съзнава
общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
извърши. Така изрично и Решение № 102 от
23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС.
С
оглед конкретиката на престъпния състав по чл. 345, ал.2 НК, за да се приеме,
че деецът е осъществил от субективна страна престъплението, е достатъчно да се
установи, че същият е знаел, че МПС
подлежи на регистрация по реда на НАРЕДБА № I-45, че не е регистрирано по надлежния ред и въпреки
това да е предприел неговото управление.
Пак
съгласно трайната съдебна практика в случаи като процесния, когато за една и
съща проява са предвидени както състав на престъпление (чл. 345, ал.2 НК), така
и състав на административно нарушение (чл. 175, ал.3 ЗДвП) разграничението в
приложното им поле следва да се проведе на база обществената опасност на
извършеното, като се съобразят степента на обществена опасност, както на
деянието, така и на дееца. Във всеки случай преценката следва да бъде конкретна
и индивидуална, като осъждането по чл. 345, ал.2 НК ще бъде законосъобразно
само когато съвкупността от всички релевантни по делото обстоятелства оправдава
използването на наказателната, като най-тежка форма на държавната репресия.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА ПО КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ
С
оглед гореизложената фактическа обстановка и принципни съображения относно
престъпния състав по чл. 345, ал.2 НК се установява, че по отношение на
обвиняемия са налице всички елементи от обективна и субективна страна по
повдигнатото му обвинение, доколкото на 02.07.2018 г. в гр. Пловдив е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел
„Галакси“, с рама № ***********, собственост на „ХЕРА ГРУП БГ“ ЕООД - София,
което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
Министъра на вътрешните работи на основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП.
Процесното МПС е годен предмет на
престъплението, доколкото същото отговаря кумулативно на персоналния и предметния
критерий, обосновани по-горе в принципното изложение:
-МПС
е собственост на юридическо лице с регистрация в страната, а именно „ХЕРА ГРУП
БГ“ ЕООД-гр. София. Действително от
фактическа страна бе прието, че между Св. П.Б.и П.П.е сключен устен договор за продажба на процесния
автомобил. Този договор, обаче
не отговаря на императивното изискване за форма –чл. 144, ал.1 ЗДвП поради което
и като нищожен не произвел вещно транслативно действие и собственик на МПС е
останал „ХЕРА ГРУП БГ“ ЕООД-гр. София.
-процесното
МПС представлява лек автомобил, предназначен за движение по пътищата и не
попада в обхвата на изключенията, посочени в чл. 1, ал.4 от Наредбата.
-
автомобила е бил получил транзитна регистрация -разрешение за временно движение
и транзитни табели по смисъла на чл. 27 от Наредба № І-45 от 24.03.2000.
Действително в постановлението на РП Пловдив липсва изрично уточнение, че
табелите са транзитни, но това следва по един недвусмислен номер от получения
регистрационен номер, който е характерен единствено и само за транзитните
регистрационни табели, както вече бе изяснено по-горе в принципното изложение
-
Срокът на разрешението за временно движение и на транзитните табели към момента
на деянието е бил изтекъл.
Обвиняемият
е годен субект на престъплението, доколкото е наказателно отговорно лице, което
е управлявало МПС, за което е възникнало задължение за регистрация и същевременно
не е било регистрирано по надлежния ред.
С
установеното управление на МПС /движение по пътната мрежа в град Пловдив/ е
реализирана и довършена съставомерната форма на изпълнителното деяние.
Деянието
е извършено с пряк умисъл като форма на вина, доколкото от доказателствата се
установява по несъмнен начин, че деецът е знаел /бил е надлежно уведомен/, че
срокът на разрешението за временно движение и на транзитните табели е изтекъл.
Установените
по делото обстоятелства, че в идеална съвкупност с инкриминираното деяние деецът
е извършил и редица други нарушения на ЗДвП, включително и управление със СУМПС с изтекъл срок на валидност го
очертават като лице с повишена обществена опасност, което трайно не зачита
обществените отношения по законосъобразно осъществяване на транспорта в
страната. Тези особености на дееца завишават степента на обществена опасност и
на самото деяние. За по-висока степен на обществена опасност на конкретното
деяние от тези, които се санкционират като административно нарушение говори и
периода от време, през който е установено, че деецът е ползвал автомобила с
изтекла транзитна регистрация- един месец. Всичко гореизложено оправдава
наказването на извършеното по наказателен ред-345, ал.2 НК, а не по
административен-чл. 175, ал.3 ЗДвП.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 345 ал. 2 от НК наказание е до 1 година лишаване от свобода или глоба от 500 до 1000
лева; обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а, от деянието не са причинени имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78
А НК
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО
НАКАЗАНИЕ
При индивидуализиране на административното наказание
глоба на обвиняемия съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения, а именно тези свързани с безопасното и законосъобразно осъществяване
на транспортната дейност в страната, които се отличават не само с особена
обществена значимост, но и с потенциал за значително увреждане на сериозни
лични и обществени интереси при
отклонение от предвидените нормативи.
Съдът отчете и степента на засягане на обществените
отношения, която се проявява чрез фактическите особености на конкретния случай,
а именно вид регистрация, чийто режим е нарушен; изтекъл срок, през който МПС е
ползвано в нарушение на изискванията за регистрация по надлежния ред; допуснати
от водача други несъставомерни нарушения на ЗДвП и др.
Съдът съобрази и данните за личността
на дееца. От една страна от справката му за нарушител/водач се констатира, че
той е подчертано недисциплиниран
участник в движението по пътищата. В същото време са налице и редица смекчаващи
вината обстоятелства- видно от обясненията му, дадени на ДП-деецът проявява
критичност към извършеното, изразява съжаление за стореното, признал е вината
си още на досъдебно производство, съдействал е за установяване на обстоятелствата
по делото като е дал подробни обяснения,
с които е разкрил механизма и подбудите за извършване на деянието, трудово и
семейно ангажиран.
При
преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав споделя трайната
практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест. В
този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д.
№ 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I
НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съобразявайки
гореизложените принципни съображения съдът намира, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца е достатъчно да му се определи административна санкция
глоба в рамките на законоустановения минимум- 1000 лева. Този размер на глобата
според настоящия състав в максимална степен кореспондира на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и отговаря на основното изискване за
пропорционалност между използваната държавна принуда и преследваните цели.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С.Д.