№ 326
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110106787 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от К.Р.Б срещу Н. Г. К. кумулативно
обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1) с правно основание чл. 240
ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № ********** от 03.02.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в условията на
евентуалност 2) с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за
заплащане на сумата от 400 лв., получена на 03.02.2017 г. без правно основание и
сумата от 600 лв., получена на 07.02.2017 г. без правно основание, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2021 г. до
окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между ответницата и “4ф” ЕООД на 03.02.2017 г.
бил сключен процесния договор за кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР. Съгласно заявка на
ответницата и условията на договора била отпусната по негова банкова сметка сума от
400 лв. за срок на издължаване 30 дни и падежна дата – 05.03.2017 г. Ищецът сочи, че
кредитополучателят се възползвал от правото си да удължи срока на връщане на
кредита, съгласно т. 11 от Общите условия срещу съответна такса, платима преди
падежа на задължението. Така срокът за връщане на заетата сума бил удължен до
12.03.2017 г., но с настъпване на падежа по договора кредитополучателят не изпълнил
задължението си и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2 от
Общите условия от 13.03.2017 г. кредиторът „4ф” ЕООД (В.) започнал да начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен
от БНБ – 10% към договорния лихвен процент (в процесния случай 40,97%), върху
неизплатената главница за периода на просрочието. Излага, че кредиторът изпратил
четири напомнителни писма до ответницата на адреса му, посочен в договора за
кредит, но ответницата не погасила подробно описаните в писмата задължения.
Поддържа се, че на 23.11.2018 г. „4ф” ЕООД сключил с ищеца Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който били прехвърлени на
ищеца следните вземания срещу ответницата, а именно главница в размер на 1000 лв.,
1
такса за експресно разглеждане – 214,46 лв., договорна лихва – 30,98 лв., наказателна
лихва в размер на 214,46 лв. за периода от 13.03.2017 г. до 22.11.2018 г. и отписани
такси за събиране (3 бр. изпратени писма) в размер на 30 лв. Сочи, че по силата на
договора за цесия ищецът като цесионер бил изрично упълномощен да уведомява от
името на цедента за прехвърлянето на задълженията му, като изпратеното по пощата
писмо до длъжника било върнато с отметка „пратката не е потърсена”, поради което
ищецът прилага към исковата молба уведомление до ответницата за извършената
цесия. В условията не евентуалност, в случай че не се приеме за сключен договорът за
кредит, се поддържа, че дружеството – цедент е превело чрез системата за плащания
epay.bg сума в общ размер от 1000 лв. на ответницата, както следва: на 03.02.2017 г.
сумата от 400 лв. и на 07.02.2017 г. сумата от 600 лв. Излага се, че с получаването на
сумите ответницата се е обогатила неправомерно, като за осъществяване на
извършените преводи не е било налице правно основание. При тези съображения
ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. Г. К., чрез назначения й особен
представител адв. И.Д., е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди се, че ответницата не е
получавала процесните суми. Оспорва се наличието на валидна цесия и уведомяването
на ответницата за извършването й. Навежда възражение, че между страните не е
сключван договор.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Представени по делото от ищеца са неподписани заверени копия от общо два
Договора за кредит № ********** между „4ф“ ЕООД и Н. Г. К.: първият от дата
03.02.2017 г. - за сумата от 400 лв., с лихвен процент 40,97% и ГПР 49,6%; и вторият от
дата 07.02.2017 г. - за сумата от 1000 лв, с лихвен процент 4097% и ГПР 49,8%.
Цитираните договори са за срок от 30 дни, като за дата на получаване на сумите е
отразено 03.02.2017 г., а за дата на връщане на сумите – 05.03.2017 г. Към същите са
приложени и Общи условия на договора за кредит. В т. 3.1 от ОУ е посочено, че
договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването
му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като
предварително кредитополучателят го е приел на началната страница на кредитодателя
в Интернет (www.vivus.bg) или подписал на хартиен носител. За целта, след като
кредитополучателят натисне бутон „Подпиши“, съгласно т. 1.8 на ОУ, кредиторът е
следвало да изпраща до кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на
посочения в профила на кредитополучателя електронен адрес, с който потвъждава
сключването на договора за кредит. Страните изрично се съгласяват съобщенията по
електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на
саморъчни подписи в съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. В т. 3. 2 е предвидено след
сключване на договора по описания начин кредиторът незабавно да преведе сумата на
2 кредита по сметка на кредитополучателя или по избран от последния алтернативен
начин. Срокът на договора започва да тече от датата на превеждане на сумата.
Видно от Разписка за извършено плащане № 2000000119880234 от дата
03.02.2017 г., наредителят „4ф“ ЕООД е направил чрез „Изи пей“ паричен превод в
полза на Н. Г. К. в размер на 400 лв.
Видно от Разписка за извършено плащане № 2000000120093773 от дата
07.02.2017 г., наредителят „4ф“ ЕООД е направил чрез „Изи пей“ паричен превод в
полза на Н. Г. К. в размер на 600 лв.
Установява се от приложените по делото Разписка № 0700538266835/07.02.2017
г. и Разписка № 0700536813468/03.02.2017 г., издадени от „И.“ АД, че на 03.02.2017 г.
ответницата е получила сумата от 400 лв. по нареден от „В.“ паричен превод,
2
основание за който в разписката е посочен единният граждански номер на ответницата
и „**********“, а на 07.02.2017 г. същата е получила сумата от 600 лв. по нареден от
„В.“ паричен превод, основание за който в разписката е посочен единният граждански
номер на ответницата и „********** (2)“.
Съгласно приетия като писмено доказателство договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. се установява, че същият е сключен между
„4ф“ ЕООД и „КБ“ ЕООД, чийто предмет включва и процесното вземане от Н. Г. К. (л.
10 от делото), заедно с всички привилегии, обезпечения, лихви и други
принадлежности. Като писмено доказателство е прието потвърждение за прехвърляне
на вземания, от което е видно, че „4ф“ ЕООД потвърждава изрично, че вземанията
описани в приложение № 1 към договора от 23.11.2018 г. са прехвърлени на „КБ“
ЕООД.
Прието по делото е и пълномощно, с което „4ф“ ЕООД е упълномощило „КБ“
ЕООД да го представлява във връзка с извършване на уведомяване по
законовоустановения ред на длъжниците, съобразно сключения договор от 23.11.2018
г. за прехвърляне на вземания. По делото е представено уведомително писмо за
извършеното прехвърляне на вземанията, изпратено до Н. Г. К. от „4ф“ ЕООД, което
видно от приложеното известие за доставяне (л. 28 от делото) не е връчено на
ответницата.
При така констатираните обстоятелства, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
В конкретния случай ищцовото дружество претендира процесната сума на
основание сключен договор за цесия с „4ф“ ЕООД, с който последното е прехвърлило
вземанията си по договор за кредит № ********** с Н. Г. К.. С оглед предмета,
страните - кредитодател е небанкова финансова институция, а кредитополучател е
физическо лице, действащо извън рамките на своята професионална или търговска
дейност (потребител), правата и задълженията, както и начина за сключване на
твърдения процесен договор (от разстояние), са приложими ЗЗД, ЗПК и ЗПФУР.
Разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР посочва характеристиките на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, като това е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Средство за комуникация от
разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя (арг. § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР).
Съгласно нормата на чл. 18 ЗПФУР, при сключване на договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните
юридически факти: изпълнение на задължението си за предоставяне на информация на
потребителя; спазване на сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, свързани с
правото на отказ на потребителя от сключване на договора; получаването на
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор.
От гореизложеното следва, че за сключването на процесния договор за кредит с
Н. Г. К. е необходимо да е налице съгласие на потребителя, което следва да е изразено
по ясен и недвусмислен начин – без изрично заявено съгласие на потребителя не може
да се приеме, че е възникнало договорно правоотношение. Разпоредбите на чл. 18, ал.
2 и 3 ЗПФУР посочват по какъв начин доставчикът следва да проведе доказване на
изпълнението на задълженията си по ал. 1. В ал. 2 е конкретизирано, че за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
3
съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните
изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Съгласно ал. 3, преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл. 2, ал. 1 и 2, и чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП, Електронното изявление е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ.
В чл. 13, ал. 1 на същия закон е посочено, че електронен подпис е електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Това е всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. В чл. 13, ал. 4 е уредено, че правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази
на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
В конкретния случай ищецът излага в обстоятелствената част на исковата молба,
че процедурата по сключване на процесните договори за кредит е описана подробно в
Общите условия на „4ф“ ЕООД: кредитополучателят подава заявка за отпускане на
кредит след регистрация в системата на „В.“ на интернет страница www.vivus.bg; след
подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „В.“; кредитополучателят подписва
договора чрез натискане на бутона „Подпиши“, като с посоченото действие се счита,
че се подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия, както и
стандартен европейски формуляр.
Съобразно посоченото в т. 1.8 от Общите условия с изпращането на
съгласие/потвърждение от кредитополучателя до дружеството-кредитор посредством
електронната страница на кредитодателя, следва да се приеме, че кредитополучателят
изявява своята воля за сключването на договора и приема Общите условия. За това
обстоятелство обаче по делото не са представени доказателства нито на хартиен
носител, нито в електронен вид. Липсват технически или електронни записи в подкрепа
на твърденията на ищеца за изявление на потребителя за изпращането на
съгласие/потвърждение до кредитора съгласно чл. 1.8 от ОУ. Липсват и каквито и да
било други доказателства за проведена електронна кореспонденция между страните –
не са представени нито заявка на потребителя за предоставяне на заем, нито
потвърждение от страна на кредитора за отпускане на такъв под формата на имейл до
посочения в профила на кредитополучателя електронен адрес. От представените
доказателства не може да се приеме, че единствено въвеждането на личните данни на
ответницата в системата на кредитодателя е достатъчно, за да се счита, че същият е дал
съгласие за сключването на процесния договор.
Въпреки дадените на ищеца изрични указания с доклада на делото, че не сочи
доказателства за твърдените от него факти, че ответницата е подала заявка за отпускане
на кредит, след регистрация в системата на „В.” на посочената в исковата молба
интернет страница на кредитора, че му е предоставен стандартен европейски формуляр
с цялата преддоговорна информация, Общите условия и проект на договора за кредит,
които ответницата е приела, ищцовото дружество не ангажира никакви доказателства и
не установи чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл.
154, ал. 1 ГПК, тези правнорелевантни обстоятелства.
Съгласно т. 3.1 на Общите условия, страните изрично се съгласяват съобщенията
по електронната поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат
силата на саморъчни подписи. В ЗЕДЕП е предвидено, че документът, подписан с
електронен подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая обаче
ищецът не е доказал, че представените от него Договор и Общи условия като
4
електронни записи са възприети от ответницата и подписани от последния с какъвто и
да е подпис. По силата на нормата на чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР, кредитодателят е могъл
да извърши запис на изявлението-съгласие/потвърждение до кредитора съгласно т. 1.8
от ОУ, направен от кредитополучателя по електронен път, респективно да докаже
извършването му със самия запис, каквото доказателство в случая липсва. С оглед
спецификата на сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, неслучайно са въведени изричните правила на чл. 18 от ЗПФУР и следва
ищецът да може да представи документи, проследяващи хронологията на развитие на
процедурата по сключване на договорното правоотношение – от включването на
ответника-потребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор,
финалният елемент на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на
съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор.
В този смисъл – Решение № 1055/11.06.2021 г. по в.гр.д. № 615/2021 г. на
Окръжен съд – Варна.
С оглед оглед гореизложените правни съображения съдът приема, че не е
доказано сключване на договор за потребителски кредит от разстояние. Само на това
основание претенцията на ищеца се явява неоснователна. Следователно, предявеният
иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД,
като недоказан следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето главния иск, съдът счита, че се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД. За уважаването му ищецът следва да докаже,
че „4ф” ЕООД е превело чрез системата за плащания EasyPay процесните суми на
ответницата, без да е било налице действително облигационно правоотношение между
тях, както и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца е
прехвърлено вземането, за което надлежно е съобщено на длъжника.
Категорично в настоящото производство се установява от представените от „И.“
АД разписки (л. 76-77 от делото), върху които е положен подпис от ответницата, че
същата е получила процесните суми: на 03.02.2017 г. – 400 лв. и на 07.02.2017 г. – 600
лв., а като наредител в платежните документи е посочен „В.“ – търговската марка на
„4ф“ ЕООД. Тези писмени доказателства не са оспорени от ответницата, поради което
следва да се приеме, че същите удостоверяват надлежното предаване на процесните
суми от „4ф“ ЕООД чрез системата за плащания EasyPay. Както бе изяснено по-горе,
като основание за преводите в разписките са посочени единният граждански номер на
ответницата и номерът на процесния договор за кредит – **********. Посоченото от
наредителя основание за превод обаче не обвърза получателя на сумата, ако същият го
оспорва и то не се доказва от останалите събрани в производството доказателства.
Доколкото съдът не достигна до извод за това да са доказани всички елементи от
облигационно правоотношение по сключен договор за кредит от разстояние, то се
налага извод, че сумата е получена от ответницата без основание. От нейна страна не
се твърди, респ. не се и доказа, основание за получаване и задържане на процесната
сума, нито се установи положителният факт на погасяване на дълга.
Изяснено е по делото, че е налице извършена цесия на вземането на „4ф“ ЕООД
в размер на 1000 лв. от Н. Г. К. в полза на ищеца „КБ“ ЕООД. С факта на редовното
връчване на ответницта на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената цесия,
изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, е осъществено и надлежно
съобщаване за извършената цесия, съобразно разрешението, дадено от ВКС по реда на
чл. 290 от ГПК в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ІІ т.о. и
Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на І т.о.
С оглед изложеното, съдът намира за осъществен фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което предявените в
евентуалност искове за заплащането от страна на ответницата на сумата от 400 лв.,
5
получена на 03.02.2017 г. без правно основание и сумата от 600 лв., получена на
07.02.2017 г. без правно основание, са основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
При този изход на спора основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер на 500 лв., за които е
представен списък по чл. 80 ГПК, представляващи сбор от заплатена държавна такса в
размер на 50 лв., депозит за особен представител на ответницата в размер на 300 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Съдът преценява за
неоснователно своевременно релевираното от ответната страна възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на размера на претендираното юрисконсултско
възнаграждение от ищцовото дружество, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, кумулативно обективно съединените искове и
доколкото същият е към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КБ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, срещу Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание
чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от
1000 лв., представляваща главница по Договор за кредит № ********** от 03.02.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „КБ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 400 лв. (четиристотин
лева), получена на 03.02.2017 г. без правно основание и сумата от 600 лв. (шестстотин
лева), получена на 07.02.2017 г. без правно основание, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2021 г. до
окончателното им изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1-во ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „КБ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 500 лв. (петстотин лева),
представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6