МОТИВИ
по НОХД №908/2019
г. по описа на ВрРС, 1-ви нак. с-в
Врачанският
районен съд е сезиран с внесен от Врачанска районна прокуратура обвинителен акт срещу Д.Б.А.-Р., ЕГН:**********,
за това за времето от 18.05.2016 г. до 10.05.2017 г.,
в гр. Враца, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудила и
поддържала у св. Г.Я. – и.д. на „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца,
заблуждението, че ще подготви и внесе в Министерство на икономиката на Р
България Проектно предложение по процедура BG16RFOP002-2.001 – Подобряване на производствения капацитет на
МСП по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“ на
Европейския съюз от името на „Автобусни превози 98“ АД, в резултат на което по
нейно искане от дружеството да са й превели различни суми и с това на
„Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, да е причинена имотна вреда в големи
размери, а именно в размер на 159 604,85 лв. - престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209,
ал.1 НК.
В
хода на производството, преди даване ход на съдебното следствие, е предявен и
приет за съвместно разглеждане предявения от „Автобусни превози 98“ АД, гр.
Враца, граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сума в
размер на 159 604,85 лв., представляваща претърпени от престъплението по
чл.209, ал.1 НК имуществени вреди, ведно с законната лихва, считано от
10.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Ощетеното юридическо лице е
конституирано като граждански ищец.
В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа внесеното
обвинение, прави подробен анализ на доказателствената съвкупност в насока
доказаност на обвинението и моли подсъдимата да бъде осъдена и да й бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, изтърпяването на
което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 НК. Заявява позиция за
основателност на предявения граждански иск.
Гражданският
ищец чрез повереникка си – адв. Б., претендира за уважаване на предявения и
приет за съвместно разглеждане граждански иск, ведно с законната лихва, считано
от 10.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Защитникът
на подсъдимата – адв. Х. – САК, пледира за невинност на подзащитната й, в която
насока прави собствен анализ на доказателствената съвкупност. При това моли за
оправдателна присъда. Алтернативно прави искане за определяне на наказание,
изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 НК.
Подсъдимата
Р. се придържа към тезата на защитника си, дава обяснения, в които излага
позиция за невинност и в последната си дума моли да бъде оправдана.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на чл.14 и чл.18 НПК, приема
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Д.Б.А.-Р. е
родена на *** ***, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, с висше
образование, управител на търговско дружество, живущ ***, ЕГН:**********.
„Автобусни превози 98“, гр. Враца, е
акционерно дружество с предмет на дейност „превоз на пътници с автобуси и
авто-сервизни услуги“. Дружеството е със съвет на директорите в състав св. Г. Я.,
Д. Д., М. Д., П. Я. и Ив. Я.. Дружеството се представлявало от св. Г. Я., който
в периода 2016-2017 г. заемал длъжността „изпълнителен директор“.
Св. Д. П. бил управител на ТД „Експерт
Партнершип“ ЕООД. През 2015 г. св. Д. П. сключил трудов договор с подсъдимата,
по силата на който последната заемала длъжност „Експерт европейски проекти“,
като в служебните й задължения се включвало изработката на предложения за
европейски проекти за клиенти на „Експерт Партнершип“ ЕООД и подаването им в
съответните министерства. След така сключения трудов договор подсъдимата започнала
работа с клиенти на „Експерт Партнершип“ ЕООД.
През 2016 г. управителният орган на „Автобусни
превози 98“ АД, гр. Враца, взел решение дружеството да кандидатства по
европейски проект „Иновация и конкурентоспособност“ с цел обновяване и
модернизиране на сервизната база. Така на 29.02.2016 г. било взето и официално
решение от съвета на директорите на „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, за
кандидатстване по горепосочената програма. Във връзка с взетото решение св. Г. Я.
се свързал със св. Д. П. и постигнали договорка „Експерт Партнершип“ ЕООД да
извършва консултантски услуги по повод изготвяне на необходимите документи и
подаването им за кандидатстване по съответния проект. Тези договорки били
материализирани в договор между „Експерт Партнершип“ ЕООД и „Автобусни превози
98“ АД, гр. Враца, подписан на 01.03.2016 г. По този повод св. Д. П. представил
на св. Г. Я. подсъдимата, като обяснил, че това ще бъде човекът, който ще поеме
работата по изготвяне и движение на документите по проекта. Допълнително с така
подписания договор „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, платило на „Експерт
Партнершип“ ЕООД сумата от 6000 лв. като авансово възнаграждение по договора.
Междувременно, тъй като не получавал
информация какво се случва с проектите на останалите му клиенти, св. Д. П. се
усъмнил в добросъвестността на работата на подсъдимата. След като установил, че
подсъдимата има отношения с друга фирма – „Деат“ ЕООД (по настоящем ООД), както
и че в действителност не е изпълнявала служебните си задължения по подготовката
и движението на документите и в резултат нито един проект не е бил приключен от
нея, св. Д. П. решил да прекрати трудовите си отношения с подсъдимата. Тъй като
подсъдимата Р. не била свършила нищо по проекта и на „Автобусни превози 98“ АД,
гр. Враца, през месец май 2016 г. св. Д. П. информирал св. Г. Я. за случилото
се и го уведомил, че тъй като на практика вече „Експерт Партнершип“ ЕООД не
притежава експерт за изготвянето на проекта – предмет по сключения договор от
01.03.2016 г., последният следва да бъде прекратен. В резултат на това от
„Експерт Партнершип“ ЕООД били върнати на „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца,
заплатените по договора 6000 лв. и на 07.06.2016 г. било сключено споразумение
за прекратяване на договора между двете дружества.
Въпреки това, св. Г. Я. желаел проекта да
бъде довършен, поради което продължил да поддържа контакт с подсъдимата –
последната като представител вече на „Деат“ ЕООД. Подсъдимата предложила на св.
Г. Я. да сключат нов договор със същия предмет, но с представляваното от нея
дружество - „Деат“ ЕООД. Св. Г. Я. се
съгласил и на 16.05.2016 г. подсъдимата му изпратила по куриер подписан от нея
(в качеството на пълномощник на „Деат“ ЕООД) договор, който св. Г. Я. също
подписал (в качеството си на представител на „Автобусни превози 98“ АД) и
отново по куриер върнал на подсъдимата. По силата на този договор Р. се
задължавала срещу възнаграждение да предостави от свое име и за сметка на
„Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, консултантски услуги по разработването на
проектно предложение, включващо бизнес прогнози, формуляр за кандидатстване и
други необходими документи за представяне на предложение от възложителя
„Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, за Инвестиционен проект по процедура BG16RFOP002-2.001 – Подобряване на
производствения капацитет в МСП на Оперативна програма „Иновация и конкурентоспособност
2014-2020“ на Европейския съюз. Цената на така сключения договор била 10 000
лв., като първоначално била заплатената сумата от 2000 лв., което било
удостоверено с фактура №**********/16.05.2016
г. и платежно нареждане от 18.05.2016 г. Така от страна на „Автобусни превози
98“ АД, гр. Враца, започнало събиране на необходимите документи и съответното
им изпращане на подсъдимата, за да може последната да изготви уговореното
проектно предложение.
Всичко това се случвало, въпреки, че според
изискванията за кандидатстване и отпускане на средства по горепосочения проект,
в него не могат да участват кандидати, чиято основна дейност или дейността, за
която кандидатстват, се отнася до сектор транспорт и свързаната с него
инфраструктура, именно каквато е основната дейност на „Автобусни превози 98“
АД, гр. Враца. Р. била наясно с това, но въпреки всичко в началото на месец юни
2016 г. се свързала със св. Г. Я. и го информирала, че проектът е одобрен и че
е наложително да бъде доизплатена сумата по договора от 16.05.2016 г.
„Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, превело по банков път оставащата сума по
договора на „Деат“ ЕООД, като на 03.06.2016 г. била преведена сумата от 5200 лв.,
а на 08.07.2016 г. - сумата от 3000 лв. Така извършените плащания били
удостоверени с фактури №**********/02.06.2016 г., №**********/07.07.2016 г. и
№**********/07.07.2016 г. и с платежни нареждания от банковата сметка на
„Автобусни превози 98“ АД в „ОББ“, гр. Враца. Така „Автобусни превози 98“ АД,
гр. Враца, платило на „Деат“ ЕООД сума в общ размер на 10 200 лв.
В периода 16.05.2016-10.05.2017 г. „Деат“
ЕООД се представлявало от св. Ат. Ц.. Тя обаче била упълномощила подсъдимата да
извършва всякакви действия, свързани с дейността на дружеството, кат всички суми,
които постъпили по банковите сметки на дружеството, били теглени от св. Ц. и
предавани „на ръка“ на Р.. По такъв начин Р. получила и изплатените суми от
„Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, към „Деат“ ЕООД по договора от 16.05.2016
г.
След като съобщила на св. Г. Я., че проекта
за кандидатстване на „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, по горепосочената
европейска програма е одобрен, подсъдимата изпратила на дружеството формуляр, в
който били описани необходими документи по повод движението на проекта (като
например удостоверения от НАП, Общината, Инспекцията по труда). Изискваните
документи били изпратени и подсъдимата отново се свързала със св. Г. Я., като
му заявила, че проекта е одобрен за 2 000 000 лв. и че за по-бързата му
реализация е необходимо внасянето на пари, като в тях влизали и суми за
самоучастие от страна на „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, тъй като кандидатите
трябвало да участват и със свои средства. Подсъдимата обяснила на св. Г. Я., че
има позната в Министерство на икономиката и чрез нея тези средства ще бъдат
внесени по проекта на дружеството, за да може същият да се реализира по-бързо.
Св. Г. Я. се съгласил, а от своя страна Р. го инструктирала паричните средства
да бъдат превеждани чрез „Изипей“ на нейно име като физическо лице, тъй като
така можело да става по-бързото им предаване по проекта. В изпълнение на
дадените от подсъдимата указания, св. Г. Я. създал организация в „Автобусни
превози 98“ АД, гр. Враца, за изплащането на посочваните от Р. суми, която
организация се свеждала до това по нареждане на св. Г. Я. служители на
„Автобусни превози 98“ АД - св. Н. И., Р. Я. и Ц. Я., да вземат определени суми
от касата на дружеството, да оформят разходни касови ордери и чрез „Изипей“ да изпращат
парите на подсъдимата като физическо лице. В резултат на така извършените
действия, от началото на м. Юли 2016 г. се осъществили следните плащания в
полза на подсъдимата:
- на 04.07.2016 г. – 1680 лв.;
- на 11.07.2016 г. – 1550 лв.;
- на 25.07.2016 г. – 3500 лв.;
- на
09.08.2016 г. – 2400 лв.;
- на 22.08.2016 г. – 2100 лв.;
- на 22.08.2016 г. – 3000 лв.;
- на 30.08.2016 г. – 3520 лв.;
- на 02.09.2016 г. – 2640 лв.;
- на 09.09.2016 г. – 5000 лв.;
- на 12.09.2016 г. – 4800 лв.;
- на 14.09.2016 г. – 960 лв.;
- на 16.09.2016 г. – 2200 лв.;
- на 16.09.2016 г. – 5000 лв.;
- на 26.09.2016 г. – 5000 лв.;
- на 27.09.2016 г. – 5000 лв.;
- на 28.09.2016 г. – 4200 лв.;
- на 13.10.2016 г. – 2740 лв.;
- на 14.10.2016 г. – 2500 лв.;
- на 17.10.2016 г. – 3000 лв.;
- на 17.10.2016 г. – 2000 лв.;
- на 18.10.2016 г. – 2260 лв.;
- на 19.10.2016 г. – 4200 лв.;
- на 19.10.2016 г. – 2000 лв.;
- на 25.10.2016 г. – 2432 лв.;
- на 28.10.2016 г. – 2760 лв.;
- на 31.10.2016 г. – 1440 лв.;
- на 08.11.2016 г. – 750 лв.;
- на 14.11.2016 г. – 2280 лв.;
- на 15.11.2016 г. – 984 лв.;
- на 21.11.2016 г. – 1500 лв.;
- на 29.11.2016 г. – 3800 лв.;
- на 02.12.2016 г. – 1200 лв.;
- на 19.12.2016 г. – 2400 лв.;
- на 22.12.2016 г. – 1440 лв.;
- на 27.12.2016 г. – 1440 лв.
През 2017 г. била проведена нова серия
разговори между св. Г. Я. и Р., в които последната инструктирала св. Г. Я., че
следва да се извърши нова серия от плащания от страна на представляваното от
него дружество по повод въпросния проект. Така по идентичен на гореописания
начин, отново по „Изипей“ на подсъдимата били преведени следните парични суми:
- на 05.01.2017 г. – 5135 лв.;
- на 06.01.2017 г. – 3000 лв.;
- на 10.01.2017 г. – 4700 лв.;
- на 16.01.2017 г. – 4400 лв.;
- на 18.01.2017 г. – 1700 лв.;
- на 23.01.2017 г. – 4800 лв.;
- на 23.01.2017 г. – 4800 лв.;
- на 26.01.2017 г. – 500 лв.;
- на 26.01.2017 г. – 2520 лв.;
- на 27.01.2017 г. – 3000 лв.;
- на 08.02.2017 г. – 1700 лв.;
- на 13.02.2017 г. – 2400 лв.;
- на 15.02.2017 г. – 760 лв.;
- на 27.02.2017 г. – 1000 лв.;
- на 08.03.2017 г. – 3000 лв.;
- на 13.03.2017 г. – 1800 лв.;
- на 16.03.2017 г. – 560 лв.;
- на 20.03.2017 г. – 2000 лв.;
- на 21.03.2017 г. – 700 лв.;
- на 10.04.2017 г. – 2800 лв.;
- на 20.04.2017 г. – 1200 лв.;
- на 05.05.2017 г. – 1200 лв.;
- на 10.05.2017 г. – 1200 лв.
Така, извън преведената на „Деад“ ЕООД сума
в общ размер на 10 200 лв., за периода от 04.07.2016 г. до 10.05.2017 г.
на подсъдимата като физическо лице дружеството превело общо сума в размер на 148 551
лв. при минималната работна заплата за 2016 г. от 420 лв. и от 460 лв. за 2017
г.
След
изплащането на така описаните суми и поради липсата на конкретна информация за
движението на проекта св. Г. Я. извършил проверка в Министерството на икономиката,
от където установил, че не е постъпвало никакво проектно предложение за
желаната програма. При търсене на обяснение от страна на подсъдимата, същата
заявявала, че има „проблеми“, но продължавала да дава обещания, че всичко ще
бъде наред.
На 26.06.2017 г., 04.07.2017 г. и
07.07.2017 г. на „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, била преведена сумата от
общо 5200 лв. от сметка на „Деат“ ЕООД по нареждане от подсъдимата. През месец
февруари 2018 г. подсъдимата лично като физическо лице превела на св. Р. Я.
сумата 3400 лв., която сума Р. Я. превела по банковата сметка на „Автобусни
превози 98“ АД, гр. Враца с основание „възстановени суми по проект“. Така общо
възстановена сума на „Автобусни превози 98“ АД от подсъдимата чрез „Деат“ ЕООД
е на стойност 5200 лв., а възстановената сума от физическото лице Д.Р. по
сметка на Р.Я. е в размер на 3 400 лв.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от съда фактическа обстановка се
установява след анализ на събраните по делото доказателства, а именно:
показанията на свидетелите Д. Д., П. Я., Ц. Я., Р. Я., Н. И., М. Д., Ив. Я., Г.
Я. и Д. П., съдебно–счетоводна експертиза, справка съдимост и другите писмени
доказателства.
Съдът
поставя в основата на фактическите си изводи показанията на св. Г. Я.. Същият
дава информация касателно общата хронология на описаната и приета от съда
фактология, свързана със сключения с подсъдимата договор с предмет изготвянето
и внасянето на проектно предложение за Инвестиционен проект по процедура BG16RFOP002-2.001 – Подобряване на
производствения капацитет в МСП на Оперативна програма „Иновация и
конкурентоспособност 2014-2020“ на Европейския съюз. Разказва за последващите
действия на подсъдимата и най-важното - за движението на парични средства между
ощетеното юридическо лице и „Деат“ ЕООД и самата подсъдима като физическо лице.
Показанията на този свидетел са логични, последователни и кореспондиращи си с
останалия доказателствен материал относно обстоятелството, че подсъдимата е
била представена първоначално от св. Д. П. като служител на представляваното от
него дружество - „Експерт Партнершип“
ЕООД, като човекът, който би могъл да подготви документи за участие по Инвестиционния
проект. Разказва също за подписването на договора за консултантски услуги с
„Експерт Партнершип“ ЕООД на 01.03.2016 г. и за последващото му прекратяване и
уреждането на финансовите отношения след това - връщането на авансово платените
по договора 6000 лв. В тази си част тези показания си кореспондират и със
заявеното от св. Д. П., поради което същото се приема като достоверно от
настоящият състав.
Св. Г. Я.
описва и какво е развитието на професионалните отношенията между него и
представляваното от него дружество и подсъдимата. Последователно разказва, че тя
е продължила процедурата по кандидатстване по проекта с подготовката на
необходимите документи, но вече чрез сключен договор с „Деат“ ЕООД. В тази им
част показанията биват подкрепени от заявеното от св. Д. Д., М. Д., П. Я. и И. Я..
Всички тези свидетели са категорични, че с „Деат“ ЕООД е бил сключен договор за
предоставяне на услуги под формата на подготвяне и предвижване на инвестиционен
проект по горепосочената програма. Именно поради тези причини и показанията на
свидетелите Д. Д., М. Д., П. Я. и И. Я. биват кредитирани с доверие от съда. Свидетелите
твърдят още, че по настояване на подсъдимата определените суми са й били
превеждани през „Изипей“ от служители на дружеството по нареждане на св. Г. Я.,
като необходимите средства са вземани от самото дружество. Заявеното от
свидетелите се подкрепя от останалия доказателствен материал и по-специално от
заявеното от св. Г. Я. и поради тази причина съдът го приема за достоверно.
В показанията
си св. Г. Я. разкрива и последващото развитие на въпроса за кандидатстването по
програмата, а именно, че подсъдимата му е заявила, че представения проект е
одобрен и че следва да се заплати и останалата сума по сключения договор. Ясно
и последователно описва и последващите инструкции на подсъдимата за това колко,
за какво и как следва да се превеждат още парични средства, като свидетелят
заявява, че подсъдимата му е казала, че тъй като проектът е одобрен, следва да
се преведат парични суми във връзка с такси, вноски за самоучастието и
„по-бърза реализация на проекта“. Така направените показания съдът подложи на
внимателен анализ, като съпостави с останалите доказателства и прецени, че
същите не будят съмнение за своята достоверност. При съпоставката им с
изготвената съдебно-счетоводна експертиза се констатира пълно съответствие
между заявеното от свидетеля и констатираното в експертизата движение на
парични средства от „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, към „Деат“ ЕООД и
подсъдимата. Ето защо настоящата инстанция намира, че и в тази им част
показанията на св. Г. Я. следва да бъдат кредитирани с доверие.
Отделно от
горното съдът обърна внимание на заявеното от св. Г. Я., че след проверка в
Министерство на икономиката дали има постъпило предложение за проект от
„Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, отговорът е бил отрицателен. В тази част
показанията на свидетеля отново биват потвърдени от останалия доказателствен
материал и по-специално от представената информация от Министерството на
икономиката (л.40 от ДП), в която се упоменава, че по горепосочената оперативна
програма не е постъпило проектно предложение било то от името на „Автобусни
превози 98“ АД, гр. Враца, от „Деат“ ЕООД или от подсъдимата Р.. Съдът
кретитира показанията на свидетеля и в тази им част.
Досежно
движението на паричните средства в допълнение към изготвената и приета
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът определя като пълна, компетентно
изготвена и отговаряща на всички поставени въпроси, следва да се присъединят и
показанията на св. Н. И., Цв. Я. и Р. Я.. Същите подробно описват начина на
извършване на въпросните парични преводи през „Изипей“, а именно, че са вземали
определени парични средства (по нареждане на св. Г. Я.), извеждали са ги от
касата на дружеството чрез РКО и са ги превеждали на подсъдимата Р. по
„Изипей“. Така депозираните пред съда показанията се явяват логични,
последователни и кореспондиращи си по между си, а и с останалия доказателствен
материал. Ето защо и те следва да бъдат кредитирани с доверие в тяхната цялост.
Касателно случилото
се с паричните средства, преведени от ощетеното юридическо лице на “Деат“ ЕООД,
информация се черпи от показанията на св. Ат. Ц.. Тя описва взаимоотношенията
си като управител и едноличен собственик на капитала на „Деат“ ЕООД“ с
подсъдимата, като твърди, че е предоставила пълномощно на подсъдимата за
представляване на „Деат“ ЕООД, както и че след постъпване на сумите от
сключения договор между „Деат“ ЕООД и „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, тя е
теглила същите и ги е предавала на подсъдимата. Свидетелката не се явява
заинтересована по какъвто и да е начин от изхода на делото, тъй като по
настоящем същата вече не участва нито като съдружник, нито като управител на
„Деат“ ЕООД (видно от
търговския регистър) и съдът не
намира основание да се усъмни в добросъвестността на изложеното.
При
извършен анализ на показанията на св. Д. П. внимание предизвиква изнесената от
свидетеля информация за поведението на подсъдимата докато същата е била
служител на „Експерт Партнершип“ ЕООД. свидетелят твърди, че при извършена
проверка е установил, че подсъдимата не е подготвила и внесла нито едно проектно
предложение и въпреки това е твърдяла, че всички документи са внасяни в срок и
че проектите се развиват по план. Заявява, че това е причината да прекрати
трудовите правоотношения с нея и в последствие да прекрати сключения
консултантски договор между представляваното от него дружество и ощетеното
юридическо лице. Настоящият съдебен състав намира показанията на свидетеля за
пълни, ясни и коресподиращи си с останалите събрани доказателства. И ги
кредитира в цялост.
Съдът кредитира и останалите
събрани по делото, но необсъдени до момента доказателства,
като намира същите за
непротиворечащи си по отношение на релевантните за доказване обстоятелства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
възприетата фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Видно е, че
с внесения от Врачанската районна прокуратура обвинителен акт, подсъдимата е обвинена
за това, че за времето от 18.05.2016 г. до 10.05.2017 г., в гр. Враца, с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у св. Г. Я. – и.д. на
„Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, заблуждението, че ще подготви и внесе в Министерство
на икономиката на Р България Проектно предложение по процедура BG16RFOP002-2.001 – Подобряване на производствения капацитет на МСП по Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“ на Европейския съюз от
името на „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, в резултат на което по нейно
искане от дружеството й превели различни суми и с това на „Автобусни превози
98“ АД, гр. Враца, е причинена имотна вреда в големи размери от 159 604,85
лв. При този начин на формулиране на обвинението става ясно, че прокуратурата
твърди, че Р. е осъществила едно престъпно деяние за целия период от време /от 18.05.2016
г. до 10.05.2017 г./ и е получила цялата парична сума въз основа на едно
въвеждане и поддържане в заблуждение - че ще подготви и внесе в Министерство на
икономиката на Р България описаното по-горе проектно предложение. При тази
формулировка на обвинението обаче, съдът прие, че подсъдимата следва да бъде
призната за виновна единствено да е извършила така описаните действия на
въвеждане и поддържане на заблуждение само за периода от 18.05.2016 г. до м.
Юни 2016 г., а като нанесена вреда следва да се приеме само сумата в размер от
10 200 лв., което отговаря на извършено престъпление по чл.209, ал.1 НК.
Съображенията за това са следните:
От
обективна страна се доказа, че между подсъдимата (като представител на „Деат“
ЕООД) и ощетеното юридическо лице е имало сключен договор с предмет
консултантски услуги и по-специално подсъдимата се е задължила да изготви и
внесе проектно предложение от името на „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, по
горепосочената европейска програма, а като цена била определена сумата от 10 000
лв. Въпросният договор, както бе установено, е сключен на 16.05.2016 г., а
фактическото плащане на част от цената се състояло на 18.05.2016 г., от когато
на практика в „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, чрез своя изпълнителен
директор, е създадена представата, че подсъдимата ще започне работа по
подготовката на въпросното проектно предложение. През м. Юни 2016 г. Р. се свързала
със св. Г. Я. и му е съобщила, че въпросният проект е внесен и одобрен (така продължила
да поддържа у свидетеля представата, че изпълнява задълженията си по договора),
като поискала да бъде заплатена останалата сума по договора от 16.05.2016 г.,
което плащане било извършено от ощетеното юридическо лице на няколко транша
(подробно описани по-горе и с които реално заплатената сума на „Деат“ ЕООД по
горепосочения договор възлизала на 10 200 лв.). Установи се също, че тази
сума е придобита от подсъдимата, тъй като св. Ат. Ц. ги е изтеглила и й ги
предала „на ръка“. Факт е и това, че твърдяното от подсъдимата, че ще изготви и
внесе проект е било напълно невярно, тъй като в Министерство на икономиката не
е постъпвало проектно предложение от „Автобусни превози 98“ АД, нито от „Деат“
ЕООД или от Р.. При това, именно с оглед невярно създадената и поддържана
представа от подсъдимата, „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, се е разпоредило
със свои средства (10 200 лв.), които е придобила именно подсъдимата –
т.е. сумата в общ размер на 10 200 лв. представляват пряка и
непосредствена имотна вреда за ощетеното юридическо лице от въведеното и
поддържано заблуждение от страна на подсъдимата, че ще изготви проектно
предложение.
Безспорно,
св. Г. Я. е продължил да вярва, че всичко с европейския проект се движи по
план, което обстоятелство му било съобщено от самата подсъдима. В периода от м.
Юли 2016 г. до 10.05.2017 г. обаче, подсъдимата е въвела и поддържала у св. Г. Я.
заблуждението, че проекта вече е внесен и е одобрен и че именно по повод на
така одобрения проект е необходимо да започне изплащането на различни суми.
Тези обстоятелства, макар и обезателно неверни (имайки предвид изначалната
липса на изготвено и внесено проектно предложение), са коренно различни от тези,
за които е повдигнато обвинение - че подсъдимата ще изготви и внесе проектно
предложение от името на ощетеното юридическо лице. Ето защо съдът не може да се
съгласи с тезата на държавното обвинение, че за периода от м. Юли 2016 г. до
10.05.2017 г. подсъдимата е поддържала заблуждение у св. Г. Я. относно същото
обстоятелство - изготвянето на проектното предложение, както не приема, че
паричната сума от 149 404,85 лв. е предоставена на подсъдимата именно в
резултат на така поддържаното заблуждение /че ще се изготви и несе проектно
предложение/. Напротив - внимателният анализ на изяснената фактология показва,
че имуществени разпореждания на „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, в полза
на Р. от м. Юли 2016 г. до края на инкриминирания период са свързани с
въвеждането и поддържането на заблуждение у св. Г. Я. за други обстоятелства –
че трябва да се извърши плащане по вече одобрения проект. Следователно не е
налице причинно-следствена връзка между неверните обстоятелства, инкриминирани
в обвинителния акт (че подсъдимата ще изготви и внесе проектно предложение по
въпросния европейски проект) и имущественото разпореждане в размер на 149 404,85 лв. (за разликата над 10 200
лв. до пълният инкриминиран размер на вредите от 159 604,85 лв.). Тоест
престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата е било довършено
през м. Юни 2016 г., след което тя е започнала да иска пари от св. Г. Я. по
повод съвършено различни обстоятелства, по кото начин е започнало извършването
на друго деяние, което макар и да е противоправно, не фигурира в обвинението по
обвинителния акт. А с обвинителен акт прокурорът „рамкира“ обвинението както от
фактическа, така и от правна страна и съдът дължи всякога произнасяне само и
единствено по повдигнатото обвинение.
По
изложените съображения съдът прие, че Р. е извършила от обективна страна
вписаното в обвинението само в частта за сумата от 10 200 лв и го е извършила
само за времето до м. Юни 2016 г. Причинената вреда от 10 200 лв. (при
минимална работна заплата към датата на извършване на деянието от 420 лв.) от
своя страна се равнява на 24 МРЗ, който размер не покрива квалифициращия
признак „големи размери“ (който по указания на
Върховният съд се равнява на 70 пъти минималната работна заплата). При
това обективно извършеното от Р. осъществява състава на чл.209, ал.1 НК.
От субективна
страна е видно, че средството за въвеждане в заблуждението е граждански договор
(сключен на 16.05.2016 г.). И доктрината и съдебната практика приемат, че при
сключване на гражданско-правен договор е възможно да е налице измама, ако
страната по договора поема задължения, които изначално няма намерение да
изпълни и целта му е единствено да извлече неследваща му се имотна облага. В
разглеждания случай се установи, че още към момента на сключване на договора с
„Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца (на 16.05.2016 г.), подсъдимата не е имала
намерение да изпълни поетото от нея задължение. До този извод се стига след
като се съобрази установеното от св. Д. П., че за времето, в което подсъдимата
е работила при него, тя не е свършила възложеното й по нито един проект, по
която причина е и прекратил трудовите правоотношения с нея. При това съдът прие,
че след прекратяване на трудовите отношения с „Експерт Партнершип“ ЕООД,
подсъдимата е сключила договора (вече като представител на „Деат“ ЕООД) с
„Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, без да е имала намерението да изпълни
поетото задължение, а единствено с цел да получи уговорената като цена сума.
Аргумент за наличието на пряк умисъл у поведението на Р. е и обстоятелството,
че преди да започне да иска втората част от паричните средства тя съвсем ясно и
категорично е заявила на св. Г. Я., че процесното проектно предложение е
внесено и дори одобрено, което не е отговаряло на истината, най-малкото защото
още изначало представляваното от св. Г. Я. дружество не е отговаряло на
изискванията за кандидатстване по въпросния европейски проект.
Наличието
на цел у подсъдимата да набави за себе си имотна облага, съдът извлича от показанията
на св. Ат. Ц., която установява, че всички постъпващи по сметка на „Деад“ ЕООД
парични суми са били теглени и предавани „на ръка“ на Р., по който начин били
получени и изплатените от „Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, 10 200 лв. Ето
защо в случая е налице и специално предвидената цел, която изисква състава на
престъплението по чл.209, ал.1 НК - набавяне на имотна облага.
Имайки
предвид всички тези аргументи, при така повдигнатото обвинение, подсъдимата бе
призната за виновна в извършването на престъпление по чл.209, ал.1 НК и бе
оправдана на основание чл.304 НПК по първоначално повдигнатото й обвинение да е
извършила престъплението в периода от м. Юли 2016 г.
до 10.05.2017 г., в това с него да е причинена имотна вреда на
„Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, в размер над 10 200 лв. до
159 604,85 лв., както и в това причинената вреда да представлява особено
големи размери и престъплението да е по чл.210, ал.1,
т.5 вр. чл.209, ал.1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл.209, ал.1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” от
една до шест години.
При
определяне на наказанието на подсъдимата съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства необремененото й съдебно минало към датата на
деянието, както и обстоятелството, че напълно доброволно е възстановила част от
сумата по сключения договор – 5200 лв. Допълнително се отчете и фактът, че на
ощетеното юридическо лице (чрез св. Р. Я.) е възстановена сумата от 3 400 лв.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство се отчете високият размер на причинените
вреди – равняващ се на 24 пъти минималната работна заплата към датата на
извършване на инкриминираното деяние. Съъобрази се и фактът, че преди да сключи
договора с ощетеното юридическо лице Р. не е изпълнявала договорните задължения
с клиенти на „Експерт Партнершип“ ЕООД, а въпреки това е твърдяла противното в
стремежа си да го заблуди – показател за проявата на престъпна упоритост от
подсъдимата в тази насока. Тази упоритост проличава и в поведението й след м. Юни
2016 г. – тя продължила с противоправното си поведение спрямо „Автобусни
превози 98“ АД до 10.05.2017 г., като в резултат на това е получила сумата от 149 404,85 лв.
При
обсъждане на така установените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие, че наказанието следва да се определи по реда на
чл.54 НК при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. За
постигане целите на генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 НК,
както и на справедливия баланс на интересите, адекватно на извършеното
престъпление се яви налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер на три
години. Това наказание настоящия съдебен състав прие, че се явява справедливо на
извършеното престъпление и същото може да окаже необходимото превантивно и
превъзпитателно въздействие по отношение личността на подсъдимата.
Изтърпяването на така определеното наказание съдът прие, че не е
необходимо да бъде изтърпяно ефективно. Ето защо и доколкото са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 НК, съдът отложи
изтърпяването на същото за срок от пет години, считано от влизане на присъдата
в законна сила.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В настоящото производство е приет за
съвместно разглеждане и граждански иск, предявен от ощетеното юридическо лице -
„Автобусни превози 98“ АД, гр. Враца, в
размер съгласно описаното в обвинителния акт - 159 604,85 лв. Съдът прие,
че при подобно формулиране на обвинението гражданският иск следва да бъде уважен
съобразно фактическото и правно приетото от състава. Бе изяснено, че подсъдимата
е извършила престъпното посегателство единствено в размера до 10 200 лв.
Установи се също, че сумата от 5200 лв. е възстановена по сметка на ощетеното
юридическо лице от страна на „Деат“ ЕООД по нареждане на подсъдимата. Ето защо
до пълното репариране на причинените вреди, за които Р. бе призната за виновна,
остават да се дължи сума в размер на 5000 лв. Поради тази причина предявеният
граждански иск бе уважен за тази част, ведно с законната лихва, считано от
10.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. За останалата част, поради
оправдаването на подсъдимата по част от обвинението, гражданският иск бе
отхвърлен като неоснователен.
Следва да се има предвид, че този изход не препятства
възможността на ощетеното юридическо лице да предяви претенциите си за
останалата сума (от 149 404,85лв.) по гражданскоправен ред. Това е така
защото тази сума би могла да се разгледа като вреда (или дори неоснователно
обогатяване) от последващо извършено от подсъдимата противоправно деяние, което
обаче, видно от гореизложеното, не може да се приеме като предмет на настоящото
дело и съответно съдът не може да вземе отношение по него.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимата Р. бе осъдена да заплати по сметка на ОДМВР Враца, сума в размер на 311.94
лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.
По сметка на РС Враца Р. бе осъдена
да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК сума в размер на 30.00 лева,
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски, сума в
размер на 200.00 лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански
иск, дължима на основание чл.2 от Тарифата за д.т., които се събират от
съдилищата по реда на ГПК, както и на основание чл.190, ал.2 НПК сумата от 5.00
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: