Решение по дело №822/2018 на Районен съд - Айтос

        Р Е Ш Е Н И Е

№                                                        07.02.2020 г.                             гр. А.

             В ИМЕТО НА НАРОДА

А.КИ РАЙОНЕН СЪД                              ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  девети януари                                      две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

                                                            Районен съдия: Таня Спасова

секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова гр.д. № 822 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК ***, гр. С., бул. ***, а ответник е Н.Л.Р. с ЕГН ********** ***.

Поддържа се, че ответникът в качеството си на водач на л.а. *** в района на разклона за с. П. на 465 – ти км, реализирал ПТП с л.а. ***, управляван от А. Н. В.. В резултат на ПТП-то настъпила смъртта на Д. И. Д., като ответникът бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 102/2011 г. на БОС. По т.д. № 583/2011 г. на БОС застрахователното дружество заплатило обезщетение за неимуществени вреди на Л.Р.Д., като по този начин встъпило в правата на пострадалия, които има срещу причинителя на вредите. Поради това претендират частично възстановяване на главницата до размера на 20 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноски.

В законоустановения срок от ответника е постъпил отговор по исковата молба чрез назначения му особен представител адв. Б.К., който възразява срещу основателността на исковата претенция, поддържайки, че вземането е погасено по давност, при положение, че плащането е извършено на 25.09.2013 г., а исковата молба е предявена на 26.09.2018 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна се установи следното:

Съдът е сезиран с частичен иск по чл.274 ал.2 КЗ /отм./, предявен за присъждане на заплатените от ищцовото дружество суми за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева от общо 70 000 лева на Л.Р.Д. по т.д. № 583/2011 г. на БОС и гр.д. № 179/2013 г. на БАС, предявен спрямо ответника – причинил вредите при управление на застрахования с договор за застраховка „Гражданска отговорност” автомобил. Сумата заплатена като застрахователно обезщетение се претендира, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното и изплащане. Претендирани са и разноски по делото.

Безспорно е по делото, а и от събраните доказателствата, се установява, че има сключен договор за задължителна застраховка ”гражданска отговорност”, с полица № ***/21.11.2008 г., за л.а. „***”, с ДК № ***. Безспорно е, че на 25.06.2009 година е станало ПТП, виновен за което е ответникът по делото Н.Л.Р., за който няма спор, че към момента на ПТП е бил лишен от право да управлява МПС. Същият е бил признат за виновен с присъда, постановена от Окръжен съд - Бургас по НОХД № 102/2011 година за това, че като управлявал л.а. „***”, с ДК № ***, на 25.06.2009 година нарушил правилата за движение, допускайки пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Д. И. Д. от гр. А..

Няма спор и по това, че по застраховката към ЗК „Дженерали застраховане” АД, по т.д. № 583/2011 г. на БОС и гр.д. № 179/2013 г. на БАС ищцовото дружество е било осъдено да заплати на Л.Р.Д. за причинените неимуществени вреди от смъртта на наследодателя Д. И. Д. от гр. А. в резултат на пътно транспортното произшествие на 25.06.2009 г., предизвикано от водача Н. Л. Р., сумата от общо 70 000 лева.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.274, ал.2 от КЗ /отм./, а именно -  изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие, причинено от ответника при управление на МПС без свидетелство за управление, и застрахователят има регресен иск срещу лицето, причинило вредата. Застраховани лица по смисъла на чл.257, ал.2 от КЗ /отм./ са както собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Съдът е длъжен да зачете акта, с който наказателното производство е приключило, на основание чл.300 ГПК при разглеждане на гражданските последици от деянието, като вземе предвид установеното в НОХД № 102/2011 година на Окръжен съд - Бургас относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорно е, а се установява и от приложените съдебни решения, че по т.д. № 583/2011 г. на БОС и гр.д. № 179/2013 г. на БАС ищцовото дружество е осъдено да заплати на Л.Р.Д. за причинените неимуществени вреди от смъртта на наследодателя Д. И. Д. от гр. А. в резултат на пътно транспортното произшествие на 25.06.2009 г., предизвикано от водача Н. Л. Р., сумата от общо 70 000 лева.

Следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС, напр. Решение № 80 от 16.09.2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. дело № 897/2012 г., изразът „без свидетелство за управление” по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ /отм./ означава, че водачът въобще няма издадено такова свидетелство за управление на МПС или издаденото свидетелство му е било отнето или иззето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП, като тук се включват и хипотезата на чл.157, ал.4 ЗДвП /при която водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството в съответната служба на МВР, като в противен случай се пристъпва към изземването му/ или случаите, когато по съдебен или административен ред е лишен от правото да управлява МПС, като този факт е безспорно установен за ответника, видно от мотивите на влязлата в сила присъда и решенията, с които е потвърдена.

Следователно са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника и осъществяване на право на регрес на застрахователя, който се позовава на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в изпълнение на който е изплатил на увреденото трето лице застрахователно обезщетение до размера 70 000 лева, поради което предявения частичен иск за сумата от 20 000 лева се оказва основателен и доказан.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че вземането е погасено по давност. Плащането е извършено 25.09.2013 г., а исковата молба, макар да е постъпила в съда на 26.09.2018 г., е подадена чрез куриер на 25.09.2018 г., видно от приложената разписка между л.76 и л.77 от делото, т.е. към момента подаване на исковата молба не е бил изтекъл петгодишния срок за погасяването на вземането по давност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените разноски от 1 825 лева, от които 800 лева държавна такса, 10 лева депозит за свидетел, 565 лева за възнаграждение за особен представител и 450 лева юр. възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

                             Р  Е  Ш  И  :

              ОСЪЖДА Н.Л.Р. с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК ***, гр. С., бул. ***, сумата от 20 000 лева, представляваща предявената с частичен иск по настоящото дело част от размера на изплатеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от общо 70 000 лева, причинени на Л.Р.Д. от смъртта на наследодателя Д. И. Д. от гр. А. в резултат на пътно транспортното произшествие на 25.06.2009 г., предизвикано от ответника Н. Л. Р. в качеството му на водач на лек автомобил „***”, с ДК № ***, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2018 г. до окончателното плащане, както и съдебно деловодни разноски в размер на 1 825 лева.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв. Б.Б.К. *** за осъщественото процесуално представителство възнаграждение в размер на 565 лева, внесено по депозитна сметка на РС-А. с преводно нареждане, находящо се на л.121 от делото.

           Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                              Районен съдия……………….……..