Присъда по дело №763/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 53
Дата: 7 юли 2023 г. (в сила от 25 юли 2023 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20231210200763
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 53
гр. Благоевград, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

СъдебниНадежда Люб. Илиева

заседатели:Димитър Г. Палазов
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
и прокурора Р. Ив. И.
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Наказателно дело от общ характер №
20231210200763 по описа за 2023 година
След съвещание и въз основа на закона и доказателствата, съдът

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Р. Н. , роден на **** година в град С****, с постоянен
адрес: град С**********, с ЕГН********** за ВИНОВЕН в това , че в това, че за времето
от 23:42 часа на 09.08.2022г. до 03:03 часа на 10.08.2022г. от стая на къща, находяща се на
адрес: гр. С*, ул. „Г*, като съизвършител с лицето П. А. С. от гр. Симитли, при условията на
продължавано престъпление е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един
или различни състави на едно и също престъпление – кражба, през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
а именно две кражби на чужди движими вещи – 800 евро и 100 лева, на обща стойност
1664.66 лева /хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ от
владението на А. Ю. Д. от гр. Симитли, без знанието и съгласието на последния и с
намерение противозаконно да ги присвои , както следва:
-На 09.08.2022г. около 23:42 часа от стая на къща, находяща се на адрес в гр. С*, ул. „Г*,
като съизвършител с лицето П. А. С. от гр. С*, е отнел чужди движими вещи – сумата от
340 евро /с левова равностойност 664.98 лева/ и сумата от 100 лева, всичко на обща стойност
764.98 лева от владението на собственика А. Ю. Д. от гр. Симитли, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
-На 10.08.2022г. в 03:03 часа от стая на къща, находяща се на адрес в гр. С*, ул. „Г* ***,
като съизвършител с лицето П. А. С. от гр. Симитли, е отнел чужди движими вещи – сумата
от 460 евро /с левова равностойност 899.68 лева/ от владението на собственика А. Ю. Д. от
гр. Симитли, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои-
1
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което
и на основание същия законов текст, вр. с чл. 54 ал.1 НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на 1 /една година/ и 3 /три месеца/, като на основание чл. 58а,
ал.1 от НК намаля така определеното наказание с една трета и НАЛАГА наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца .
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.
ПРИЗНАВА подсъдимия П. А. С. - роден на *** година в град С*, с постоянен адрес:
град С*******, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това , че в това, че за времето от 23:42
часа на 09.08.2022г. до 03:03 часа на 10.08.2022г. от стая на къща, находяща се на адрес: гр.
С*, ул. „Г*, като съизвършител с лицето Б. Р. Н. от гр. Симитли, при условията на
продължавано престъпление е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един
или различни състави на едно и също престъпление – кражба, през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
а именно две кражби на чужди движими вещи – 800 евро и 100 лева, на обща стойност
1664.66 лева /хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ от
владението на А. Ю. Д. от гр. Симитли, без знанието и съгласието на последния и с
намерение противозаконно да ги присвои , както следва:
-На 09.08.2022г. около 23:42 часа от стая на къща, находяща се на адрес в гр. С*, ул. „Г**,
като съизвършител с лицето Б. Р. Н. от гр. Симитли, е отнел чужди движими вещи – сумата
от 340 евро /с левова равностойност 664.98 лева/ и сумата от 100 лева, всичко на обща
стойност 764.98 лева от владението на собственика А. Ю. Д. от гр. Симитли, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
-На 10.08.2022г. в 03:03 часа от стая на къща, находяща се на адрес в гр. С***, ул. „Г*
П****** като съизвършител с лицето Б. Р. Н. от гр. Симитли, е отнел чужди движими вещи
– сумата от 460 евро /с левова равностойност 899.68 лева/ от владението на собственика А.
Ю. Д. от гр. Симитли, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои-
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което
и на основание същия законов текст, вр. с чл. 54 ал.1 НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на 1 /една година/ и 3 /три месеца/, като на основание чл. 58а,
ал.1 от НК намаля така определеното наказание с една трета и НАЛАГА наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца .
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес за всяка
от страните пред Окръжен съд -Благоевград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 53 от 07.07.2023
г. по НОХД № 763/2023 г. по описа на
Районен съд - Благоевград
Производството пред Районен съд
Благоевград е образувано по обвинителен акт
на Районна прокуратура Благоевград срещу Б.
Р. Н., роден на *********, с ЕГН**********
и П. А. С., роден на ********, с ЕГН
**********, с който на същите са повдигнати
обвинения, както следва :
По отношение на Б. Р. Н. , за това, че за
времето от 23:42 часа на 09.08.2022г. до 03:03
часа на 10.08.2022г. от стая на къща,
находяща се на адрес: гр. С., ул. „Г. . като
съизвършител с лицето П. А. С. от гр.
Симитли, при условията на продължавано
престъпление е извършил две деяния, които
осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление –
кражба, през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на
предшестващите, а именно две кражби на
1
чужди движими вещи – 800 евро и 100 лева,
на обща стойност 1664.66 лева /хиляда
шестстотин шестдесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки/ от владението на
А. Ю. Д. от гр. С., без знанието и съгласието
на последния и с намерение противозаконно
да ги присвои , а именно
-На 09.08.2022г. около 23:42 часа от стая на
къща, находяща се на адрес в гр. С., ул. „Г.,
като съизвършител с лицето П. А. С. от гр. С.,
е отнел чужди движими вещи – сумата от 340
евро /с левова равностойност 664.98 лева/ и
сумата от 100 лева, всичко на обща стойност
764.98 лева от владението на собственика А.
Ю. Д. от гр. С., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
-На 10.08.2022г. в 03:03 часа от стая на
къща, находяща се на адрес в гр. С., ул. „Г.,
като съизвършител с лицето П. А. С. от гр. С.,
е отнел чужди движими вещи – сумата от 460
евро /с левова равностойност 899.68 лева/ от
владението на собственика А. Ю. Д. от гр.
Симитли, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление
по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК
2
По отношение на П. А. С., за това, че за
времето от 23:42 часа на 09.08.2022г. до 03:03
часа на 10.08.2022г. от стая на къща,
находяща се на адрес: гр. С., ул. „Г., като
съизвършител с лицето Б. Н. от гр. С., при
условията на продължавано престъпление е
извършил две деяния, които осъществяват
поотделно един или различни състави на едно
и също престъпление – кражба, през
непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и еднородност на вината,
при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, а именно две кражби на
чужди движими вещи – 800 евро и 100 лева,
на обща стойност 1664.66 лева /хиляда
шестстотин шестдесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки/ от владението на
А. Ю. Д. от гр. С., без знанието и съгласието
на последния и с намерение противозаконно
да ги присвои , а именно
-На 09.08.2022г. около 23:42 часа от стая на
къща, находяща се на адрес в гр. С., ул. „Г.,
като съизвършител с лицето Б. Н. от гр. С., е
отнел чужди движими вещи – сумата от 340
евро /с левова равностойност 664.98 лева/ и
3
сумата от 100 лева, всичко на обща стойност
764.98 лева от владението на собственика А.
Ю. Д. от гр. С., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
-На 10.08.2022г. в 03:03 часа от стая на
къща, находяща се на адрес в гр. С., ул. „Г.,
като съизвършител с лицето Б. Н. от гр. С., е
отнел чужди движими вещи – сумата от 460
евро /с левова равностойност 899.68 лева/ от
владението на собственика А. Ю. Д. от гр. С.,
без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление
по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК
В рамките на разпоредитело заседание при
обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК от
страна на подсъдимите и техния защитник е
направено искане производството да протече
по реда на глва 27 в хипотезата на чл.371, т.2
от НПК, поради което съдът с нарочно
определение е постановил производството да
продължи по този процесуален ред.
В съдебно заседание, представителят на
Районна прокуратура Благоевград поддържа
обвинението. Пледира подсъдимите да бъдат
признати за виновни и осъдени за
4
извършеното престъпление, като предлага да
им бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1/една/ година и 3 /три/
месеца след което да бъде редуцирано при
приложение на чл.58а от НК, като излага
съображения за липсата на изключителни и
многобройни смекчаващи обстоятелства. По
отношение режима на изтърпяване, предага да
бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.
В това производство не е предявен
граждански иск и не е конституиран частен
обвинител.
Подсъдимите се явяват лично и с редовно
упълномощен защитник, сочат, че признават
вината си и приемат изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, като са съгласни за същите да не се
събират доказателства и желаят
производството да протече при условията на
съкратено съдебно следствие. Защитата
изразява становище, при определяне на
наказанието, съдът да вземе предвид
изразеното съжаление от същите, както и че
пострадалия е дължал пари. В правото си на
последна дума всеки от подсъдимите моли за
посоченото от защитника им наказание.
5
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, доводите и изявленията на
страните и разпоредбата на чл. 374 от НПК
намира за установени от фактическа страна
изложените обстоятелства в обвинителния
акт. Този извод се формира на база събраните
на досъдебното производство доказателства,
както и направените самопризнания от
подсъдимите. Ето защо предвид
ангажираният по делото доказателствен
материал и закона, в пределите на своята
преценка по чл.301 от НПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б. Р. Н. е роден на
*********, с ЕГН**********. В гр.Симитли
същия бил известен, с прякор „Д*****”.
Подсъдимият П. А. С. е роден на
*********, с ЕГН **********. В гр.Симитли
същия бил известен с прякора „С*****”
Двамата били доводени братя.
Св.А. Д. живеел и работил в Р.Италия и
рядко се прибирал в България, но когато се
прибирал отсядал в къщата си, находяща се в
гр.С*****, ул.”Г******. Свидетелят познавал
двамата подъсдими, които били негови
6
племенници, а именно Н. с прякор „Д****“,
бил дете на втората жена на негов брат, а С.,
бил дете на неговият брат. Същите се
грижили и за кучетата му, когато бил в
чужбина, а той им изпращал парите за
храната.
През месец август 2022г. св.Д. се прибрал
в България, тъй като бил в отпуск по болест и
отседнал в дома си в гр.С****. На
09.08.2022г.св.Д. поканил двамата подсъдими
и около 21.00ч. същите се събрали на маса,
като употребили алкохол, поговорили, след
което Н. и С. си тръгнали, а св.Д. решил да си
ляга. Около 22.00ч. той оставил вратата на
първи жилищен етаж отключена, а в
помещението, в което спи, оставил отворен
прозореца му, тъй като отвън били вързани
кучета му на синджири и не се притеснявал.
Съблякъл си дрехите, като портфейла му
останал хвърлен отстрани на дрехите му, като
вътре имало сума пари в лева /100лв./ и в
евро/800евро/ и банкнотите били с различен
номинал и си легнал.
Подсъдимите, след като си тръгнали от
дома на св.Д. се срещнали пред магазин на
ул.“Т*****“ със свидетелят И. К.. Същите
7
решили да посетят казино „B****** “ в град
С***, находящо се на ул.“Г********, на което
били редовни клиенти, но нямали пари,
поради което С. предложил да вземат от чичо
му, като пред св.К. същия заявил, че Д. му
дължи такива.
В изпълнение на решението си двамата
подсъдими, заедно със св. К. отишли до
къщата на св. Д., намираща се в град С.,
първи жилищен етаж от къща на ул.“Г. около
23:42 часа на 09.08.2022г. Свидетелят К.
останал да чака подсъдимите отвън пред
къщата. Н., който познавал кучетата на св.Д.,
хванал по- голямото куче и го закачил за
синджир, след което влязал и С. . Н. влязъл
през отвореният прозорец в дома на св.Д,
докато С. го чакал непосредствено до
прозореца. От портфейла на св.Д отнели
сумата от 340 /триста и четиридесет/ евро с
левова равностойност 664,98лева и сумата от
100 /сто/ лева или общо сумата от 764.98лева,
която сума Н. дал на П. С.. След като взели
сумата, същите заедно със св.К. се насочили
към игрална зала /**/ „B*****“ в град С*****,
находяща се на ул.“Г*********, като влезли в
обекта около 24.00ч.. По същото време на
8
работа като крупие е бил св.Г. Т., който
познавал подсъдимите като редовни клиенти.
Процената вечер той ги възприел в
заведението, като С. е обменил сумата пари
от евро в лева, според курса за деня и след
това двамата подсъдими седнали на
автоматите, за да играят. След като изиграли
и загубили сумата, с която разполагали около
03:03часа на 10.08.2022година, подсъдимите
отново решили да се снабдят със парични
средства, като вземат останалата сума в
портфейла на св.Д., която Н. възприел, че е
налична. Те отново отишли до дома на св.Д.
в гр. С. на ул.“Г., като Н. успокоил голямото
куче, а С. влязъл през прозореца в
помещението на св.Д. и отнели сумата от 460
евро с левова равностойност 899.68лева от
портфейла на Д.. След като отнели и втората
сума пари, подсъдимите, заедно със св.К.
отново се върнали в казино „B*********“ в
град С., находяща се на ул.“Г., където
свидетелят Т. обменил сумата от 460
/четиристотин и шейсет/ евро в лева според
курса за деня, след което подсъдимите отново
седнали да играят пак на автоматите.
Около 07:00часа на 10.08.2022година
9
свидетелят Д. се събудил, прозореца бил
отворен в помещението му, а портфейла му
бил захвърлен без оставените вечерта в него
пари в банкноти както следва: 14 бр.банкноти
от по 50 евро; 5 банкноти от 20 евро, общо
800 евро и 100.00 лева /пет банкноти с
номинал 20лв./ или всичко, включващо
български левове и с оглед курсът на еврото
към лева към 09.08.2022г. и към
10.08.2022година, включващо сумата в евро и
лева е на обща стойност1664.66лева.
Установявайки липсата на парите: 800 евро и
100 лева, свидетелят Д. прегледал
охранителните камери на дома си, установил,
че племенниците му са влизали и депозирал
жалба пред органите на 02 РУ на
10.08.2022година, по повод, на която било
отпочнато настоящето досъдебно
производство.
В рамките на досъдебното производството
е изискана информация от БНБ, относно курса
на еврото към процесния периот, като от
писмо на БНБ с изх.№БНБ-06041/17.01.2023
година се установява, че курсът на еврото
към българският лев, валиден за
09.08.2022година и на 10.08.2022 година за 1
10
евро= 1.95583 лева. Курсът на еврото към лева
е фиксиран и е определен съгласно
разпоредбата на чл.29 от Закона за
Българската народна банка. С оглед на което
към 09.08.2022 година левовата
равностойност на 340 евро е 664.98лева, а
към 10.08.2022 година левовата
равностойност на 460 евро е 899.68 лева.
В хода на досъдебното производство с
протоколи за доброволно предаване са
предоставени дискове със запис от
охранителните камери в посоченото казино и
дома на св.Д., които са били обект на анализ
от свР. /разузнавач в Криминална П.ция/
Събраните доказателства, установяват по
безспорен начин извършването на описаното
в обвинителния акт на Районна прокуратура -
Благоевград престъпление и авторството на
подсъдимите. Изложената в обвинителния акт
на Районна прокуратура - Благоевград
фактическа обстановка се подкрепя от
събраните на досъдебното производство и
приети по делото доказателства, а именно :
докладни записки, жалба от А. Д., писмо №
В118897/09.11.2022 г. на БНБ, протоколи за
доброволно предаване – 2 броя ведно с 2 броя
11
CD, характеристична справка, писмо № БНБ-
06041/17.01.2023 г. на БНБ, декларация за
семейно и материалпо положение и имотно
състояние на двамата подсъдими.
В подкрепа на изложеното в обвинетелния акт
и поддържаното от Районна прокуратура
Благоевград са и показанията на свидетелите
А. Д. /л.22-26 ДП/, И. К. /л.27 от ДП/, Г. Т.
/л.28, 46 от ДП/, Б. Р. /л.29, л. 46а от ДП/,
дадени в рамките на досъдебното
производство, които са приобщени на
основание чл.373, ал.1 от НПК.
От разпита на св.Д., се установяват
обстоятелства, свързани с мястото, където е
станала кражбата, относими факти, относно
времето, в което е станало и своите действия.
Свидетеля подробно описва обекта, начина
на заключване, обстановката процесната
вечер. В показанията на св.Д. се съдържат
данни и относно липсваща парична сума,
която се намирала в портмонето, както и вида
на банкнотите. Данни относно време, място и
механизъм на извършване на престъплението
се съдържат и в показанията на св.К. и св.Р.. В
тази насока св.К. разказва какво се е случило
на процесната дата, действията на
12
подсъдимите по посещение на дома на Д.,
начина на проникване, първата сума, която са
взели, както и какво са направили след това.
Св.Р. чрез показанията си установява, своето
участие по установяване на престъплението,
като посочва как е установил извършителите,
пресъздава видяното от него на
предоставените дискове, казаното от Д. и
подсъдимите, както и как са установени.
Свидетеля Тодоров от своя страна установява
местонахождението на подсъдимите след
кражбата, техните действия. Чрез показанията
на тези свидетели се установяват и
обстоятелства, свързани със съпричастността
на подсъдимите към престъплението, в което
са обвинени .
Установеното посредством показанията на
тези свидетели се подкрепя и от събраните
писмени доказателства. В подкрепа на
изложеното в обвинителния акт и приетото от
съда като факти са и протоколите за
доброволно предаване, писма от БНБ.
Гласните и писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното и съдебното
производство са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и
13
установяват по несъмнен начин възприетата
фактическа обстановка, като последователни
и логични, поради което съдът ги кредитира
изцяло. При така изложената и установена
фактическа обстановка по делото, като
съобрази направените самопризнания на
подсъдимите на фона на целият
доказателствен материал по делото съдът
намира за доказани по безспорен и
категоричен начин обвиненията, за които
двамата подсъдими са предадени на съд.
По отношение на Б. Н.
Съдът намира, че от събраните в хода на
досъдебното производство и съдебното и
приобщени доказателства се установява по
безспорен начин, че същия е извършил в
съучастие с П. С. от обективна страна
престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съобразно установеното от обективна
страна за времето от 23:42 часа на
09.08.2022г. до 03:03 часа на 10.08.2022г. от
стая на къща, находяща се на адрес: гр. С., ул.
„Г., като съизвършител с лицето П. А. С. от
гр. С., при условията на продължавано
престъпление е извършил две деяния, които
14
осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление –
кражба, през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на
предшестващите, а именно две кражби на
чужди движими вещи – 800 евро и 100 лева,
на обща стойност 1664.66 лева /хиляда
шестстотин шестдесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки/ от владението на
А. Ю. Д. от гр. С., без знанието и съгласието
на последния и с намерение противозаконно
да ги присвои , а именно
-На 09.08.2022г. около 23:42 часа от стая на
къща, находяща се на адрес в гр. С., ул. „Г.,
като съизвършител с лицето П. А. С. от гр. С.,
е отнел чужди движими вещи – сумата от 340
евро /с левова равностойност 664.98 лева/ и
сумата от 100 лева, всичко на обща стойност
764.98 лева от владението на собственика А.
Ю. Д. от гр. С., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
-На 10.08.2022г. в 03:03 часа от стая на къща,
находяща се на адрес в гр. С., ул. „Г., като
15
съизвършител с лицето П. А. С. от гр. С., е
отнел чужди движими вещи – сумата от 460
евро /с левова равностойност 899.68 лева/ от
владението на собственика А. Ю. Д. от гр. С.,
без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият е действал с точна, ясна и
осъзната цел, като за реализиране на деянието
си е съзнавал, че извършва противоправно и
наказуемо от закона действие. Тези действия
на подсъдимия се установяват посредством
събраните по делото доказателства.
Посредством показанията на св.Д. се
установява обстановката, при която е
извършено престъплението, времето и сумите,
посочени по горе, както и къде са се
намирали. Същата информация се извлича и
от свидетелските показания на св.К.,
показанията на св.Р.. Размера на посочената
сума се установява от показанията на св.Д. и
писмо на БНБ /л.48, л.66 от ДП/
Авторството на деянието е безспорно
доказано в лицето на подсъдимия чрез
комплекс от приобщени доказателства. В тази
насока следва да бъдат взети предвид
16
показанията на св.К., който подробно разказва
за механизма на извършване на кражбата,
действията на Н. и С., както и случилото се
след това. В покрепа на посоченото от този
свидетел са и показанията на св.Д., който е
видял на камерите двамата си племенници как
влизат в дома му и св.Р., плегледал камерите
и провел беседи, както с подсъдимите, така и
с пострадалия. Тези показания преценени в
съвкупност с останалите гласни и писмените
доказателства водят на извода, че именно Н. в
съучастие със С. е извършител на
инкриминираното деяние. В тази насока са и
писмените доказателства, обективаращи
факти, относими към случая. Преценявайки
събраните доказателства, относно действията
на подсъдимия, съдът намира, че по делото
съществуват убедителни доказателства, за
това, че именно той в съучастие със С. е
извършител на престъплението. В тази насока
следва да бъде посочено, че събраните и
коментирани доказателства дават основание,
съдът да приеме за безспорно установено
присъствието на подсъдимия на
инкриминираното място и време. Фактът на
осъществяването на отнемането не е спорен,
17
тъй като се съдържа в изявленията на прекия
му наблюдател – свидетеля Д. и в изричните
писмени документи, а именно регистрираното
съобщение за извършено престъпление от
св.Д., които са в потвърждение на тези
напълно съвпадащи помежду си гласните
доказателства.
Доказан е и начина на отнемане, чрез
доказването на факта на влизане в обекта,
установено от съвпадащите изявления на
св.Д. и К. и данните в посочените вече
документи за оплакването веднага след
случилото се.
Фактическият състав на кражбата
предполага отнемане на чужда движима вещ
от владението на другиго, без съгласието на
владелеца и с намерение тази вещ да бъде
противозаконно присвоена от дееца.
Субект на кражбата може да бъде всяко лице,
което няма фактическа власт върху предмета
на посегателство и което не е собственик на
вещта. Отнемането обхваща два акта:
прекъсване на чуждото владение и
установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В разглеждания
случай подсъдимият в съучастие със С. е
18
отнел парична сума в общ размер на 1664.66
лв., той е прекъснал владението на
собственика върху парите, и е успял да
установи своята власт върху тях, за което
свидетелстват Р., св.Д., св.К. и Т.и писмените
доказателства. Намерението за своене също се
установява по делото, като същото се
обективира в действията на подсъдимия чрез
поставянето на парите на място, където не
могат да бъдат намерени, в случая ги
употребил, за което сведетелстват Т. и К.. В
тази насока следва да бъде посочено, че
според съдебната практика за наличието на
„своене” на отнетата вещ е достатъчно, че
подсъдимият е лишил досегашния и владелец
от възможността да се разпорежда с нея и то
на мястото, където този владелец е преценил,
че тя трябва да се намира, като в конкретния
случай това се установява по безспорен начин
посредством събраните доказателства.
Следователно деянието на подсъдимия
съставлява довършена кражба.
От субективна страна, престъплението е
извършено при условията на пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на
19
инкриминираното престъпление, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване, мотивиран от
желанието си да набави средства за
задоволяване на лични нужди и материално
облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал,
че парите, предмет на посегателство са чужда
собственост, съзнавал е, че с деянието си ще
прекъсне фактическата власт на владелеца
върху тях, без да има неговото съгласие за
това, въпреки което е отнел парите,
действайки с намерение противозаконно да ги
присвои. От изложеното следва извода, че в
съзнанието на подсъдимия е било отразено,
както противообщественият характер на
процесното престъпление, така и
общественоопасните последици от него.
Липсват доказателства в обратна насока.
Общоприето е в правната доктрина и в
съдебната практика, че за субективната страна
на престъплението се правят изводи въз
основа на конкретните обективни действия на
подсъдимия, а не съобразно неговите
последващи обяснения за намеренията му и
собствената му интерпретация на
произтеклите събития В конкретния случай
20
съдът намира, че деянието е извършено при
пряк умисъл. Всички конкретни действия на
подсъдимия, установени по надлежния ред,
посредством допустими доказателства водят
до категоричния извод, че Н. е действал с
ясното съзнание, че върши престъпление и
последиците от това, като в тази насока
поддържаната версия, че св. Д. им дължал
пари не се установи по делото, напротив
показанията на св.Д., които съдът кредитира
установяват, че са нямали неуредени
финансови взаимотноошения. Отделно от
това посоченото е без значение във връзка с
установеното съставомерно поведение на
подсъдимия.
Ето защо съдът намира, че деянието е
доказано и от субективна страна.
Престъплението е извършено при форма на
съучастие - съизвършителство. Съществува
връзка между деянието на двамата
подсъдими, както в обективно, така и в
субективно отношение. От една страна
подсъдимите са участвали в самото
изпълнение на престъплението, а от друга е
налице и конкретния общ умисъл - при
осъществяване на действията си всеки един от
21
тях е съзнавал, че участва в изпълнението на
деянието, заедно с другия и е искал от тази
обща дейност да настъпят желаните
общественоопасни последици. Н. и С.
задружно и съвместно са осъществили
съставомерно по изпълнителната си форма
деяние, изразило се в отнеман на чужди пари,
съставомерно по чл.194, ал.1, от НК.
Изпълнителното деяние е извършено чрез
действия, изразили се в проникване в дома на
пострадалия и отнемане на паричната сума.
От доказателствата по делото се установи, че
двамата подсъдими са участвали в самото
изпълнение на престъплението.
Престъплението е извършено и като
продължавано по смисъла на чл. 26, ал.1 от
НК, тъй като са налице две деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение
на предшестващите.
За извършеното престъпление подсъдимият
следва да получи и съответното наказание,
22
съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК,
в хипотезата на която приключи настоящото
наказателно производство, а именно чрез
съкратено съдебно следствие в първата
инстанция. Това от своя страна задължава
съда да изследва въпроса приложима ли е
разпоредбата на чл. 55 от НК, респ. доколко
са налице изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства или следва
да бъде приложено общото правило на чл.58а
от НК. В случая е приложима разпоредбата на
чл.58а от НК, доколкото съдът не намери
такива изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства за
подсъдимият, които да обусловят
приложението на разпоредбата на чл. 55 от
НК в настоящия казус.
За извършеното от подсъдимият Н.
престъпление, законодателят е предвидил
налагане на наказание “лишаване от свобода”
до 8 години. При определяне вида и размера
на наказанието за извършеното от
подсъдимият престъпление в конкретният
случай, съдът отчете като смекчаващо вината
на дееца обстоятелства – разкаянието му,
социалното му положение, чистото съдебно
23
минало, като отежняващо начина на
извършване престъплението,
невъзстановяване на открадната сума. Съдът
не намери изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, които да
обуславят приложение на разпоредбата на чл.
55 от НК. За да достигне до този извод съдът
отчете обществената опасност на
престъплението, както и на самия деец, както
и начина на извършване, обстоятелството, че
е извършено в тъмната част на денонощието и
спрямо близък човек. Преценявайки всички
доказателства, съдът намери, че причините за
извършване на престъплението се коренят в
ниското правосъзнание на Н. и желанието да
се облагодетелства по незаконен начин. На
следващо място следва да бъде посочено, че
признанието, дадено в рамките на съдебната
фаза според съда не може да бъде отчетено
като изключително смекчаващо
обстоятелство, като в тази насока следва да се
посочи следното: Формалното
волеизявление по чл. 371 т.2 от НПК, с което
подсъдимия признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
не се интерпретира като допълнително
24
смекчаващо обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието.
Благоприятната последица от този вид
самопризнание е определена от самия закон -
чл. 373 ал.2 от НПК и не трябва безусловно да
води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР
№ 1/06.04.2009г на ВКС по т.д. №1/2008г НК/
Това е така понеже проведеното съдебно
производство имплицитно включва
признанието на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и
отказ на подсъдимия от събиране на други
доказателства за тях, което му осигурява и
предвидения в чл.373,ал.2 от НПК
възможност, изразяваща се в това наказанието
му безусловно да се определи в хипотезата на
чл. 58а НК. В тази насока върховната
инстанция приема, че за да може признанието
в тази хипотеза да бъде ценено като
допълнително смекчаващо обстоятелство,
следва да се установява, че съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия
извършител, което в настоящия случай, както
25
се посочи не е така. Ето защо и като взе
предвид целите на наказанието, съдът прие, че
не следва да приложи чл.55 от НК, доколкото
приема че липсват изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства.
Съобразявайки все пак социалния му статус и
семейно положение, съдът намери, за най-
подходящо в случая на подсъдимия да се
наложи наказанието “лишаване от свобода” за
срок от 1 /една/ година и 3 / три/ месеца При
определяне размера на това наказание, съдът
съобрази възприетия баланс на отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства. Изхождайки от
правилото на разпоредбата на чл.58а от НК
съдът определи и наложи на подсъдимия
наказание “лишаване от свобода” за срок от
10 месеца, като с оглед поправянето на
подсъдимия и осъществяване целите на
наказанието, предвидени от законодателя в
чл.36 от НК съдът намери, че не е
наложително същият да изтърпи ефективно
наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“. Съдът намира, че целите на
наказанието ще бъдат изпълнени и без да е
наложително да се прилага закона в цялата му
строгост. Поради това и с оглед наличието на
26
изискуемите от закона предпоставки, на
основание чл.66, ал.1 НК, съдът отложи
изпълнението на наказанието “Лишаване от
свобода” за срок от 3 (три) години
.Определеното при горепосочените
съображения наказание, съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление
санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно -
да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и
да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По отношение на П. С.
Съдът намира, че от събраните в хода на
досъдебното производство и съдебното и
приобщени доказателства се установява по
безспорен начин, че същия е извършил в
съучастие с Н. от обективна страна
престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съобразно установеното от обективна
страна за времето от 23:42 часа на
27
09.08.2022г. до 03:03 часа на 10.08.2022г. от
стая на къща, находяща се на адрес: гр. С., ул.
„Г., като съизвършител с лицето Б. Н. от гр.
С., при условията на продължавано
престъпление е извършил две деяния, които
осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление –
кражба, през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на
предшестващите, а именно две кражби на
чужди движими вещи – 800 евро и 100 лева,
на обща стойност 1664.66 лева /хиляда
шестстотин шестдесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки/ от владението на
А. Ю. Д. от гр. С., без знанието и съгласието
на последния и с намерение противозаконно
да ги присвои , а именно
-На 09.08.2022г. около 23:42 часа от стая на
къща, находяща се на адрес в гр. С., ул. „Г.,
като съизвършител с лицето Б. Н. от гр. С., е
отнел чужди движими вещи – сумата от 340
евро /с левова равностойност 664.98 лева/ и
сумата от 100 лева, всичко на обща стойност
28
764.98 лева от владението на собственика А.
Ю. Д. от гр. С., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
-На 10.08.2022г. в 03:03 часа от стая на къща,
находяща се на адрес в гр. С., ул. „Г., като
съизвършител с лицето Б. Н. от гр. С., е отнел
чужди движими вещи – сумата от 460 евро /с
левова равностойност 899.68 лева/ от
владението на собственика А. Ю. Д. от гр. С.,
без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият е действал с точна, ясна и
осъзната цел, като за реализиране на деянието
си е съзнавал, че извършва противоправно и
наказуемо от закона деяние. Тези действия на
подсъдимия се установяват посредством
събраните по делото доказателства.
Посредством показанията на св.Д. се
установява обстановката, при която е
извършено престъплението, времето и сумите,
посочени по горе, както и къде са се
намирали. Същата информация се извлича и
от свидетелските показания на св.К.,
показанията на св.Р.. Размера на посочената
сума се установява от показанията на св.Д. и
29
писмо на БНБ /л.48, л.66 от ДП/
Авторството на деянието е безспорно
доказано в лицето на подсъдимия чрез
комплекс от приобщени доказателства. В тази
насока следва да бъдат взети предвид
показанията на св.К., който подробно
изяснява механизма на извършване на
кражбата, действията на Н. и С., както и
случилото се след това. В покрепа на
посоченото от този свидетел са и показанията
на св.Д., който е видял на камерите двамата си
племенници как влизат в дома му и св.Р.,
плегледал камерите и провел беседи, както с
подсъдимите, така и с пострадалия. Тези
показания преценени в съвкупност с
останалите гласни и писмените доказателства
водят на извода, че именно С. в съучастие с Н.
е извършител на инкриминираното деяние. В
тази насока са и писмените доказателства,
обективаращи факти, относими към случая.
Преценявайки събраните доказателства,
относно действията на подсъдимия, съдът
намира, че по делото съществуват убедителни
доказателства, за това, че именно той в
съучастие със Н. е извършител на
престъплението. В тази насока следва да бъде
30
посочено, че събраните и коментирани
доказателства дават основание, съдът да
приеме за безспорно установено присъствието
на подсъдимия на инкриминираното място и
време. Фактът на осъществяването на
отнемането не е спорен, тъй като се съдържа в
изявленията на прекия му наблюдател –
свидетеля Д. и в изричните писмени
документи, а именно регистрираното
съобщение за извършено престъпление от
св.Д., които са в потвърждение на тези
напълно съвпадащи помежду си гласните
доказателства.
Доказан е и начина на отнемане, чрез
доказването на факта на влизане в обекта,
установено от съвпадащите изявления на
св.Д. и К. и данните в посочените вече
документи за оплакването веднага след
случилото се.
Фактическият състав на кражбата
предполага отнемане на чужда движима вещ
от владението на другиго, без съгласието на
владелеца и с намерение тази вещ да бъде
противозаконно присвоена от дееца.
Субект на кражбата може да бъде всяко лице,
което няма фактическа власт върху предмета
31
на посегателство и което не е собственик на
вещта. Отнемането обхваща два акта:
прекъсване на чуждото владение и
установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В разглеждания
случай подсъдимият заедно с Н. е отнел
парична сума в общ размер на 1664.66 лв., той
е прекъснал владението на собственика върху
инкриминираните вещи, и е успял да
установи своята власт върху тях, за което
свидетелстват Р., св.Д., св.К.и Т. и писмените
доказателства. Намерението за своене също се
установява по делото, като същото се
обективира в действията на подсъдимия чрез
поставянето на парите на място, където не
могат да бъдат намерени, в случая ги
употребил, за което сведетелстват Т. и К.. В
тази насока следва да бъде посочено, че
според съдебната практика за наличието на
„своене” на отнетата вещ е достатъчно, че
подсъдимият е лишил досегашния и владелец
от възможността да се разпорежда с нея и то
на мястото, където този владелец е преценил,
че тя трябва да се намира, като в конкретния
случай това се установява по безспорен начин
посредством събраните доказателства.
32
Следователно деянието на подсъдимия
съставлява довършена кражба.
От субективна страна, престъплението е
извършено при условията на пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на
инкриминираното престъпление, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване, мотивиран от
желанието си да набави средства за
задоволяване на лични нужди и материално
облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал,
че парите, предмет на посегателство са чужда
собственост, съзнавал е, че с деянието си ще
прекъсне фактическата власт на владелеца
върху тях, без да има неговото съгласие за
това, въпреки което е отнел парите,
действайки с намерение противозаконно да ги
присвои. От изложеното следва извода, че в
съзнанието на подсъдимия е било отразено,
както противообщественият характер на
процесното престъпление, така и
общественоопасните последици от него.
Липсват доказателства в обратна насока.
Общоприето е в правната доктрина и в
съдебната практика, че за субективната страна
33
на престъплението се правят изводи въз
основа на конкретните обективни действия на
подсъдимия, а не съобразно неговите
последващи обяснения за намеренията му и
собствената му интерпретация на
произтеклите събития В конкретния случай
съдът намира, че деянието е извършено при
пряк умисъл. Всички конкретни действия на
подсъдимия, установени по надлежния ред,
посредством допустими доказателства водят
до категоричния извод, че С. е действал с
ясното съзнание, че върши престъпление и
последиците от това, като в тази насока
поддържаната версия, че св. Д. им дължал
пари не се установи по делото, напротив
показанията на св.Д., които съдът кредитира
установяват, че са нямали неуредени
финансови взаимотноошения. Отделно от
това посоченото е без значение във връзка с
установеното съставомерно поведение на
подсъдимия.
Ето защо съдът намира, че деянието е
доказано и от субективна страна.
Престъплението е извършено при форма на
съучастие - съизвършителство. Съществува
връзка между деянието на двамата
34
подсъдими, както в обективно, така и в
субективно отношение. От една страна
подсъдимите са участвали в самото
изпълнение на престъплението, а от друга е
налице и конкретния общ умисъл - при
осъществяване на действията си всеки един от
тях е съзнавал, че участва в изпълнението на
деянието, заедно с другия и е искал от тази
обща дейност да настъпят желаните
общественоопасни последици. Н. и С.
задружно и съвместно са осъществили
съставомерно по изпълнителната си форма
деяние, изразило се в отнеман на чужди пари,
съставомерно по чл.194, ал.1, от НК.
Изпълнителното деяние е извършено чрез
действия, изразили се в проникване в дома на
пострадалия и отнемане на паричната сума.
От доказателствата по делото се установи, че
двамата подсъдими са участвали в самото
изпълнение на престъплението.
Престъплението е извършено и като
продължавано по смисъла на чл. 26, ал.1 от
НК, тъй като са налице две деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една
35
и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение
на предшестващите.
За извършеното престъпление подсъдимият
следва да получи и съответното наказание,
съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК,
в хипотезата на която приключи настоящото
наказателно производство, а именно чрез
съкратено съдебно следствие в първата
инстанция. Това от своя страна задължава
съда да изследва въпроса приложима ли е
разпоредбата на чл. 55 от НК, респ. доколко
са налице изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства или следва
да бъде приложено общото правило на чл.58а
от НК. В случая е приложима разпоредбата на
чл.58а от НК, доколкото съдът не намери
такива изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства за
подсъдимият, които да обусловят
приложението на разпоредбата на чл. 55 от
НК в настоящия казус.
За извършеното от подсъдимият С.
престъпление, законодателят е предвидил
налагане на наказание “лишаване от свобода”
36
до 8 години. При определяне вида и размера
на наказанието за извършеното от
подсъдимият престъпление в конкретният
случай, съдът отчете като смекчаващо вината
на дееца обстоятелства – разкаянието му,
социалното му положение, чистото съдебно
минало, действително същия е бил осъждан,
но към датата на деянието е реабилитиран,
което заличава последиците на това осъждане,
като отежняващо начина на извършване
престъплението, невъзстановяване на
открадната сума. Съдът не намери
изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обуславят
приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК.
За да достигне до този извод съдът отчете
обществената опасност на престъплението,
както и на самия деец, както и начина на
извършване, обстоятелството, че е извършено
в тъмната част на денонощието и спрямо
близък човек. Преценявайки всички
доказателства, съдът намери, че причините за
извършване на престъплението се коренят в
ниското правосъзнание на С. и желанието да
се облагодетелства по незаконен начин. На
следващо място следва да бъде посочено, че
37
признанието, дадено в рамките на съдебната
фаза според съда не може да бъде отчетено
като изключително смекчаващо
обстоятелство, като в тази насока следва да се
посочи следното: Формалното
волеизявление по чл. 371 т.2 от НПК, с което
подсъдимия признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
не се интерпретира като допълнително
смекчаващо обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието.
Благоприятната последица от този вид
самопризнание е определена от самия закон -
чл. 373 ал.2 от НПК и не трябва безусловно да
води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР
№ 1/06.04.2009г на ВКС по т.д. №1/2008г НК/
Това е така понеже проведеното съдебно
производство имплицитно включва
признанието на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и
отказ на подсъдимия от събиране на други
доказателства за тях, което му осигурява и
предвидения в чл.373,ал.2 от НПК
възможност, изразяваща се в това наказанието
му безусловно да се определи в хипотезата на
чл. 58а НК. В тази насока върховната
38
инстанция приема, че за да може признанието
в тази хипотеза да бъде ценено като
допълнително смекчаващо обстоятелство,
следва да се установява, че съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия
извършител, което в настоящия случай, както
се посочи не е така. Ето защо и като взе
предвид целите на наказанието, съдът прие че
не следва да приложи чл.55 от НК, доколкото
приема че липсват изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства.
Съобразявайки все пак социалния му статус и
семейно положение, съдът намери, за най-
подходящо в случая на подсъдимия да се
наложи наказанието “лишаване от свобода” за
срок от 1 /една/ година и 3 / три/ месеца При
определяне размера на това наказание, съдът
съобрази възприетия баланс на отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства. Изхождайки от
правилото на разпоредбата на чл.58а от НК
съдът определи и наложи на подсъдимия
наказание “лишаване от свобода” за срок от
10 месеца, като с оглед поправянето на
39
подсъдимия и осъществяване целите на
наказанието, предвидени от законодателя в
чл.36 от НК съдът намери, че не се налага
неговото ефективно изтърпяване, поради
което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът го
отложи за изпитателен срок от три години.
Въпреки данните за предходни осъждания,
като отчете приложения и приет по делото
бюлетин за съдимост, съдът смята, че не е
налице пречка за приложение на чл.66, ал.1 от
НК, доколкото е видно, че към датата на
деянието не е бил осъждан на „Лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер/
реабилитиран по право/, а определеното от
настоящия състав наказание е до три години.
Определеното при горепосочените
съображения наказание, съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление
санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно -
да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и
да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
40
другите членове на обществото.
По изложените съображения, съдът постанови
и присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ
41