М О Т И В И
към присъда по Н.Ч.Х.Д. № 1287/2019 г. по описа на КРС
Производството по делото е образувано по тъжба на Т.С.Б.
с ЕГН **********, с адрес *** против Г. С. А. с ЕГН: **********, с адрес ***
за извършено от последния престъпление
по чл. 130, ал.1 от НК и престъпление чл. 146 от НК, при фактическа обстановка
подробно изложена в тъжбата. С тъжбата си
Т.Б. е предявила срещу подсъдимия и граждански иск за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, резултат от
престъпленията. Неимуществените вреди
тъжителката е оценила на 500 лева за всяко от двете престъпление. Претендират
се и сторените по делото разноски.
Подсъдимият не се признава за виновен по описаното в тъжбата обвинение и твърди, че
не е удрял и обаждал по описания начин в тъжбата на процесната дата и място
сестра си Т.С.Б.. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна
присъда, основавайки искането си на недоказаност на обвинението.
Т.С.Б. лично и чрез адв. В. поддържа обвинението и
иска А. да бъде признат за виновен и да бъдат уважени предявените граждански
искове.
Съдът е допуснал по искане на страните събиране на
гласни и писмени доказателства.
Районният съд,
след преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката е сестра на подс. А., който живее на адрес
***. На същият адрес живее и тяхната майка свидетелката Л. Г. Д. и на
28.07.2019г. часа тъжителката отишла да посети майка си в дома й. Т.Б. и Л. Д.
се намирали в дворното място на имота около 10:00 на 28.07.2019г. и това било
забелязано от подс. А., който не бил в добри отношение със сестра си и майка
си. Подс. А. отишъл да поиска от тях да напуснат двора, защото правата върху
тази част от имота му били дарени преди време. Отивайки при тях подс. А. и след
размяна на думи относно направеното дарение и евентуалното желание за неговата
разваляне, подс. А. започнал да дърпа майка си Л. Д. и тъжителката му направила
забележка да престане с действията си, но подс. А. нанесъл няколко удара с
шамари в областта на главата и лицето на Т.Б., в следствие на което и е
причинена централна перфорация с кръвонасядания по ръбовете на лявата тъпанчева
мембрана и малък кръвоизлив в мембраната над префорацията с размери 1,0-1,05
мм., охлузвания на лявата ушна мида. При възникналия спор и физическа разпра
подс. А. отправил към тъжителката и следните обидни думи „боклук”, „ти имаше
любовници, когато работеше в Завод Велбъжд” и „ще ти еба майката”, обидите и
били възприети и от свид. А.Д., който е вуйчо на страните и се намирал в жилище
си на втория етаж на къщата и наблюдавал случващото се през отворен прозорец от
дома си.
В хода на съдебното следствие, е назначена, изготвена
и приета съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение е видно, че на
тъжителката са причинени следните травматични увреждания: централна перфорация
с кръвонасядания по ръбовете на лявата тъпанчева мембрана и малък кръвоизлив в
мембр. над префорацията с размери 1,0-1,05 мм., охлузвания на лявата ушна мида,
представяващо травматична перфорация /разкъсване/ на тъпанчевата мембрана на
ляво ухо с кръвонасядания по ръбовете на разкъсването и малък кръвоизлив около
него. Травматичните увреждания са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и за пълното възстановяване при благоприятно протичащ
възстановителен процес /като в случая/ около 20-25 дни.
Горната фактическа обстановка се установява от изложеното в тъжбата и показанията на
свидетелите Л. Д. и А.Д., разпитани в хода на съдебното следствие свидетели,
както и от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно медицинска
експертиза.
Съдът кредитира показанията на горепосочените
свидетели и не дава вяра на показанията на свид. Р.Н.. Свид. Н. твърди, че се
намирал в обитаваното от тъжителя жилище по време на деянията, защото е бил на
гости на подс. А.. Твърди, че е чул от части случилото се, като не е възприел със слуха си подс. А. да
отправя обидни думи при спора, но
визуално не е наблюдавал инцидента. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля, защото няма доказателства, че се намирал в имота свид. Н., а именно
никой от останалите свидетели не са го забелязали да влиза или излиза от
къщата, също така свид. Д. твърди, че подс. А. се е намира на гаража и после е
отишъл при майка си и сестра си, където
е реализирал инкриминираните действия. Следва да бъде отбелязано, че
дори и настоящият състав да даде вяра на показанията на свид. Н., то крайния
извод за фактическата обстановка и съставомерността на деянията не би се
променил, тъй като свид. Н. твърди, че частично е чул възникналия спор и
визуално не наблюдавал случилото се.
При така описаната по-горе фактическа обстановка,
съдът приема за установено по категоричен начин, че подс. Г. С. А. с ЕГН: **********, с адрес ***
е осъществил от обективна и субективна страна всички съставомерни признаци на
престъпния състав по чл.130, ал.1
от НК, за това, че на 28.07.2019
г. около 10:00 часа в гр. Кюстендил в имот находящ се в гр. *** ул. „***” № ***
е причинил лека телесна повреда на Т.С.Б.
с ЕГН **********, изразяваща се в централна перфорация с кръвонасядания по
ръбовете на лявата тъпанчева мембрана и малък кръвоизлив в мембр. над
префорацията с размери 1,0-1,05 мм., охлузвания на лявата ушна мида,
представяваща разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Непосредствен
обект на посегателство са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие и по своето естество представлява въздействие върху организма на
другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи в
организма. С ППВС № 3/1979г. са изяснени редица въпроси свързани с телените
повреди и тяхната квалификация, като в т.15 е посочено изрично следното: „В
практиката на съдилищата правилно се приема за леки телесни повреди с
разстройство на здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на части
на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки
навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни
рани и много други“. Указанията на Върховния съд са категорични, че всяко
засягане на анатомичната цялост на тъканите, извън случаите по чл.128 и чл.129
от НК, независимо от неговия размер е престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Съдът прие за
установено по категоричен начин, че подсъдимият, чрез нанасяне на удари
/шамари/ с ръце е причинил лека телесна повреда - разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в гореописаните
травматични увреждания на Т.Б., което деяние по смисъла на НК би следвало да
бъде квалифицирано, като лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК.
От обективна страна подс. Г. С. А. с ЕГН: **********,
с адрес *** е осъществил всички съставомерни признаци на престъпния състав по
чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 28.07.2019 г. около 10:00
часа в имот находящ се в гр. *** ул. „***” № *** е отправил към Т.С.Б. с ЕГН **********, обидни думи и изрази
„боклук”, „ти имаше любовници, когато работеше в Завод Велбъжд” и „ще ти еба
майката”, като по този начин е казал неща унизителни за честта и достойнството
на тъжителката в нейно присъствие
Деянията са осъществени от подс. А. при форма на вина
пряк умисъл, защото е съзнавал общественоопасния характер на деянията си,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
За извършеното от подс. А. престъпление по чл.130 ал.1
от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две
години или „пробация”. Доколкото от престъплението не са причинени имуществени
вреди, подс. А. не е осъждан /реабилитиран/, съдът счете, че за постигане
целите на наказанието би следвало да се наложи наказание „пробация”. При
индивидуализацията на размера на наказанието съдът отчете, че подс. А. е
действал емоционално в следствие на влошените отношения между него и
тъжителката, също взе предвид горепосочените смекчаващи отговорността
обстоятелства и намери, че за изпълнение функцията на наказанието по чл.36 НК,
както по отношение генералната, така и по отношение личната превенция е
достатъчно, наказанието „пробация” да бъде определено в минимален размер, а
именно при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
За извършеното от подс. А. престъпление по чл.146 ал.1
от НК се предвижда наказание „глоба” от хиляда до три хиляди лева. С оглед
гореизложените смекчаващи обстоятелства и липсата на установени отегчаващи
такива, съдът наложи наказание „глоба” в минимален размер на подс. А. в размер
на 1000 лева.
Съдът определи, че подс. А. следва да търпи общото
най-тежко наказание „пробация” с посочените по-горе пробацинни мерки и
присъдени изцяло наложената глоба в размер на 1000 лева.
В хода на производството са предявени и приети за
съвместно разглеждане по делото граждански искове с правно основание чл.45 и 52 ЗЗД, за сумата от 500 лв. отделно за всяко от двете престъпления,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени
вреди. Видно от приетото за доказано
деяние по по чл.130, ал.1 от НК извършено от подс. А. съдът счете, че са налице
всички предпоставки на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД. Г. С. А. е причинил на тъжителката вреди, причинени са умишлено и
подлежат на обезщетяване по правилото на чл.52 ЗЗД. Причинените вреди имат
неимуществен характер, тъй като пострадалата е търпяла болка и страдание за
период около 20-25 дни до пълното си възстановяване и е претърпяла негативни
емоции вследствие на възприетите от нея обидни думи отправени от подсъдимия.
При преценка относно размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, съдът взе предвид
вида и характера на причинените увреждания, както спецификата на приетата за
доказана фактическа обстановка относно причините и механизма довели до
причиняване на телесните увреждания. При анализ на изложеното съдът намира, че
справедливо и достатъчно е вредите да бъдат обезщетени с пълното уважаване на
двете искови претенции. Тъй като отговорността е деликтна съдът присъди и
законна лихва върху уважените граждански искове от датата на причиняване на
вредите, считано от 28.07.2019г. до окончателното му изплащане.
На тъжителката бяха присъдени и сторените от нея
разноски по водене на делото в общ размер на 312.00 (петстотин и дванадесет) лева, от които
200.00 лева адвокатски хонорар, 100.00лв за вещо лице и 12.00 лв. държавна такса
за образуване на настоящото дело.
С оглед изхода на делото подс. Г. С. А. бе осъден да
заплати по сметка на Районен съд –
гр.Кюстендил държавна такса в размер на 100 (сто) лева дължима за уважените
изцяло два гражданския иска.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: